№ 1709
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20221100502210 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Л. К. Т., лично и в качеството му на баща и
законен представител на малолетния Г. Л. Т., срещу Решение № 2860/30.09.2021 г.,
-ти
постановено по гр. дело № 30154/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 86 състав, с
което е отказано за бъде издадена заповед за защита на основание чл. 4 ЗЗДН срещу В.
И.А.., по молбата на Л. К. Т., осъден е Л. К. Т. да заплати държавна такса в размер на 80
лева, както и да заплати на В. И.А.. разноски по делото в размер на 600 лв. Твърди се, че
решението е неправилно, като са изложени съображения.
Моли да се наложат мерките, предвидени в Закона за защита от домашното насилие
-ти
дирени с молбата и декларацията и да бъде отменено Решение № 2860/30.09.2021г. на 86
състав на СРС, като неправилно, като се: задължи ответницата да се въздържа от
извършване на актове на домашно насилие над Г. Л. Т. и неговия баща; определи
местоживеенето на Г.Л. при неговия баща на адрес: гр. София, ж.к. „****; наложат мерките
по чл. 5, ал.1, т. 5 от ЗЗДН срещу В. И.А...
Въззиваемата страна В. И.А.. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без
уважение. Претендира разноски.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителите в
1
първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр. чл. 17 ЗЗДН, валиден и
допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Л. К. Т., действащ лично и
в качеството си на баща и законен представител на малолетния Г. Л. Т., срещу В. И.А.. – за
защита от домашно насилие, извършено на 29.05.2021 г., подробно описано в сезиращата
съда молба от 31.05.2021 г.
Ответницата е оспорила твърденията в подадената молба за извършено от него
насилие.
С Решение № 2860/30.09.2021 г., постановено по гр. дело № 30154/2021 г. по описа
-ти
на Софийския районен съд, 86 състав, е отказано за бъде издадена заповед за защита на
основание чл. 4 ЗЗДН срещу В. И.А.., по молбата на Л.К. Т., осъден е Л. К. Т. да заплати
държавна такса в размер на 80 лева, както и да заплати на В. И.А.. разноски по делото в
размер на 600 лв.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
С решение от 21.12. 2021 г. по гр. дело № 30154/2021 г. по описа на Софийския
-ти
районен съд, 86 състав, постановено в производство по чл. 247 ГПК, е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка, като в диспозитива на Решение №
2860/30.09.2021 г., на ред 3 , 4 и 5 след израза ,, ...по молбата на Л. К. Т., ЕГН **********,
гр. София, жк ****** “, е постановено да се чете още и „... лично и като баща на
малолетното дете Г. Л. Т., с която претендира защита за себе си и за детето.“.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие за
установено следното:
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни.
Настоящият съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото,
поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите
на обжалваното решение (чл. 272 от ГПК).
Като допълнение към тези мотиви следва да се посочи, че декларацията, изходяща от
Л. К. Т., като баща и законен представител на малолетния Г. Л. Т., е недопустимо
доказателствено средство (т.е. такова, което не е предвидено в закона) – съгласно чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН към молбата по чл. 8, т. 1 се прилага и декларация от молителя за извършеното
насилие, но в настоящия случай молителят Г. Л. Т. е малолетен, т.е. не е навършил 14-
годишна възраст, и липсва законоустановена възможност неговият законен представител да
декларира извършено насилие.
В допълнение следва да бъде отбелязано, че когато актът на насилие е извършен в
отсъствието на очевидци (“на четири очи”), декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е
2
достатъчна, за да се приложат спрямо ответника мерките за защита (арг. от чл. 13, ал. 3 от
ЗЗДН), предвид нейната материална доказателствена сила, но ако в обективния мир има
други доказателства за извършеното насилие (напр. очевидци) и молителят не положи
дължимата грижа за събирането им, съдът не може да уважи молбата за защита. В случая по
делото, освен декларацията по чл. 9, ал. 3, са събрани и други доказателства, които обаче не
установяват по категоричен начин извършени актове на домашно насилие по смисъла на чл.
2 от ЗЗДН по отношение на молителя и детето.
Освен декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, по делото са събрани гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелите Н. и М., баба на ответницата. В случая св. Н.,
който познава единствено бащата (детето и В. не познава) от Асоциацията на бащите в
България, знае за желанието на бащата детето да е при него, но не познава майката, не е бил
очевидец на твърдения акт на насилие – - на 29.05 молителят Л.Т. му се обадил по телефона
и казал, че детето е само в къщи и попитал дали има право да го вземе при себе си, ако е
оставено без надзор, това било късния следобед. Вечерта пак му се обадил, като бил на
високоговорител.
Свидетелят чул по телефона звънене на вратата продължително, след което чул
женски глас да крещи и вика: „Л., ти защо си взел детето, това е отвличане, ти нормален ли
си“, такива изрази били, продължило около 5 минути, крясъци и викания, след което чул
майката да казва: „Хайде идвай тука, ти нямаш право да си при баща си“. Свидетелят чул, че
детето се разплакало и казало, че „иска при тати“, но женският глас казал: „Тръгвай, няма
какво повече да седиш тук“. В случая не следва показанията на свидетеля Н. да бъдат
кредитирани, защото макар и същият да твърди, че женският глас, който е чул да е на
майката, той не е бил очевидец, не е присъствал на твърдения акт на насилие, сам е посочил,
че не познава нито майката, нито детето.
От друга страна бабата на ответницата – св. М. е посочила, че в случая детето Г. е
било в апартамента с нея и по-голямото дете на ответницата - Е., на 16 години, което не
кореспондира с изложеното в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, че детето Г. е отворил
вратата на баща си, доколкото видно от св. показания, вратата е била отворена от 16-
годишната дъщеря на ответницата, която се опитала да затвори вратата, на бащата сложил
крака си на вратата и въпреки, че видял, че детето Г. не е само и не е оставено без надзор,
взел детето без да е съгласувал предварително това свое действие с майката, която
упражнява родителските права и при която е определено местоживеенето на детето
(съгласно Решение № 168902/17.07.2019 г., постановено по гр. дело № 30278/2019 г. по
-ри
описа на СРС, III ГО, 92 състав). Отделно от това свидетелката е чула, че бащата „вика
отдолу: „Ще ти взема детето и никога няма да го видиш повече, да знаеш, че това не е
последно, докато не те свърша няма да те оставя“.
Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са наведените доводи в
жалбата. Въззивниците не са доказали по безспорен начин твърденията си за извършени
3
актове на домашно насилие от страна на въззиваемата на процесните дати. Постановеното
решение е съобразено с всички ангажирани и относими към спора доказателства.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че от
събраните по делото доказателства е установено, че с влязло в сила решение родителските
права върху детето са предоставени на майката и се упражняват от нея, както и че на
посочената дата между страните е възникнал спор относно техните отношения с детето, и
по-конкретно - кой от двамата родители, които не живеят заедно в едно жилище, да
осъществява непосредствените грижи за детето към онзи момент, който спор обаче не може
да се счита като осъществен акт на домашно насилие от страна на ответницата по
отношение на ищеца и детето по смисъла на ЗЗДН, а е част от споровете между страните за
родителските права и режима на лични контакти с детето. Тези спорове следва да бъдат
решени по съответния ред, а не в настоящото производство, което е по Закона за защита
срещу домашното насилие.
Предвид горното, обжалваното решение на Софийски районен съд е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила. С влизането му в сила заповедта за незабавна
защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН престава да действа (арг. от чл. 19 от ЗЗДН).
Въззивният съд постанови въззивникът Л. К. Т. да заплати по сметка на СГС
държавна такса за жалбата си в размер на 12.50 лв.
С оглед изхода на делото, въззивниците нямат право на разноски, но такива се
следват на възиваемата страна.
Въпреки изхода на въззивното дело, въззивникът Г. Л. Т. не дължи на СГС държавна
такса за въззивната си жалба – този въззивник не е навършил 18-годишна възраст, поради
което държавната такса за жалбата му трябва да остане в тежест на бюджета на съда (арг. от
чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН).
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2860/30.09.2021 г., постановено по гр. дело №
-ти
30154/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 86 състав.
ОСЪЖДА Л. К. Т., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 12.50 лева.
ОСЪЖДА Л. К. Т., ЕГН **********, да заплати 300 лв. на В. И.А.., ЕГН
**********, представляващи сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по
-ви
въззивно гражданско дело № 2210/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I
въззивен брачен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5