Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Пирдоп, 29.10.2020 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд-Пирдоп (РСПп), I-ви
състав, в публичното заседание на първи октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
Симеон Гюров
при
участието на съдебния секретар М.Н., като разгледа докладваното от съдия Гюров
гр. дело № 556 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422, ал.1, вр. чл.415 от ГПК.
Производството е образувано по
искова молба вх.№819/11.10.2019 г. „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р
Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 чрез
пълномощника: П.Г.Б., юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК: гр.София, бул.„Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу Ж.И.Д., с ЕГН **********,***. В исковата молба се твърди, че на 01.11.2018 г. е подписано Приложение
№ 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за
събиране на вземания” ООД, по силата на
което вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от
договор за паричен заем № 3140004/29.01.2018 г., е прехвърлено в собственост на
„Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с
всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Твърди се, че Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране
на вземания” АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, ЕИК
********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК
*********. В исковата молба се
твърди, че „Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощило
„Агенция за събиране на вземания” АД /понастоящем
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ в качеството
си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от свое
име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. В исковата молба се твърди, че Приложение № 1, представляващо
неразделна част от договора за прехвърляне на вземания, е представено само с
данните на длъжника Ж.И.Д., тъй като данните на останалите длъжници са защитени
съгласно Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с
чл. 23, ал. 1,2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/. В исковата молба се твърди, че по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответника е изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД чрез „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД уведомително
писмо с изх. № УГЩ-П-ИАМ/ 3140004 от 02.11.2018 г. за станалата продажба чрез
Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит
постоянен адрес на ответника. Видно от обратната разписка, пратката не е
получена от ответника. В исковата молба се
твърди, че на 27.09.2019 г. е изпратено отново уведомително писмо с Изх. №
УПЦ-С-ИАМ/ 3140004 / 27.09.2019 г. за станалата продажба чрез куриерска фирма
Лео експрес с известие за доставяне по настоящия адрес на ответника. Видно от
обратната разписка с №68572223, пратката отново не е получена от ответника. Към настоящата искова молба ищецът е представил и моли да бъде прието
копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Изи Асет
Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с изх. №
УПЦ-С-ИАМ/ 3140004 /27.09.2019 г., което да бъде връчено на ответника ведно с
исковата молба и приложенията към нея, в случай че последният оспори действията
във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания. Ищецът твърди,
че се позовава на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение №
3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на 1т. о. и Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако
към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда като факт от значение за спорното право. Твърди, че
Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с
цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Твърди, че
длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на
кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно се установило, че
претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока са и
Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение
№173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/201Зг., ТК. В исковата молба се твърди, че на 29.01.2018 г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД /Заемодател/ и Ж.И.Д. /Заемател/ е сключен Договор за
паричен заем с № 3140004, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да
предостави на Заемателя парична сума в размер на 1500,00 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е
отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от Договора и Общите условия
към него. Съгласно клаузите на договора, страните са постигнали съгласие, че
договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната сума по
договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на
договора, т.е. реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на
договора. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от
Заемодателя на Заемателя, съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя
да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя
погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски,
които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане
на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя
по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща
печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на
Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита
е договорена в размер на 1600.00 лв. Така, договорната лихва по кредита е
уговорена от страните в размер на 100,00 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за
паричен заем. Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 23.05.2018 г.
на 16 равни седмични погасителни вноски, в размер на 100,00 лева всяка, като
падежът на първата погасителна вноска е 7.02.2018 г., а падежът на последната
погасителна вноска е 23.05.2018 г. В исковата молба се
твърди, че с подписването на Договора за заем Заемателят удостоверява, че
Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява
се с тях, и че желае договорът да бъде сключен. В исковата молба се твърди, че на основание сключения Договор за
паричен заем заемателят е заявил, че е запознат и е съгласен с Тарифа за
таксите на Изи Асет Мениджмънт АД, актуална към датата на сключване на
посочения договор. Твърди, че съгласно същата, в случай че Заемателят забави
заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна
лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, следва да дължи на Заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за
събирането на просроченное вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени
разходи се начислява при всяка забава в плащането на погасителна вноска с
повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, конто трябва да заплати заемателят, не може да
надхвърлят 45,00 лв. В исковата молба се
твърди, че на основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена
такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00лв. В исковата молба се твърди, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора,
Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да
предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт"
АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения
към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в
ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен",
като поръчителите подпипсват договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от
договора, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 602,40
лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 16 равни
вноски, всяка в размер на 37,65 лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка е с конкретно
определен размер в договора за заем, като не е изчислена в процентно
съотношение. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателят е в
общ размер на 137,65 лева. В исковата молба се
твърди, че на основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с
разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в
размер на действащата законна лихва за периода от 15.02.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 150,39
лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва. В исковата молба се твърди, че Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия
паричен заем към Дружеството. Твърди се, че сумата, която е погасена до
момента, е в размер на 284,00 лв., с която са погасени както следва: неустойка
за неизпълнение: 75,30 лв., такса разходи: 18,00 лв., договорна лихва: 22,40
лв., главница: 168,30 лв. В исковата молба се
твърди, че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна
вноска, а именно 23.05.2018 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. В исковата молба се твърди, че в тази връзка за "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
длъжника Ж.И.Д.. Съдът е уважил претенцията им за следните суми, а именно:
главница в размер на 1331,70 лв., договорна лихва в размер на 77,60 лв. ведно
със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен
съд до окончателното изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение в
размер на 527,10 лв., такса разходи в размер на 27,00 лв. и обезщетение за
забава в размер на 150,39 лв. или обща сума в размер на 2 113,79 лв. и по
образуваното ч.гр.д. № 317/2019 г. по описа на РС-Пирдоп, ГО е издадена Заповед
за изпълнение. Твърди се, че Длъжникът не е намерен на установените в
заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от своя страна обуславя правния им интерес от
подаването на настоящата искова молба.
Ищецът моли съда да
постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение
на длъжника Ж.И.Д. с ЕГН **********,***, че същият дължи на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумите, както следва:
-1331,70 лв. (
хиляда и триста тридесет и един лева и 70 стотинки), представляваща неизплатена
главница по Договор за паричен заем№ 3140004/29.01.2018 г.;
77,60 лв.
(седемдесет и седем лева и 60 стотинки), представляваща договорна лихва от 14.02.2018
г. до 23.05.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска);
527,10 лв.
(петстотин двадесет и седем лева и 10 стотинки), представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 21.02.2018 г. до 23.05.2018
г. (падеж на последна погасителна вноска);
27,00 лв. (двадесет
и седем лева)- такса разходи;
150,39 лв. (сто и
петдесет лева и 39 стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода
от 15.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
ведно със законна
лихва за забава върху главницата от 11.10.2019 г.датата на подаване на
заявлението в Районен съд до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът моли да му
бъдат присъдени разноските направени в хода на заповедното производство на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК. и да му бъдат
присъдени разноските направени в хода на настоящото производство.
Адвокат В.П. от САК
- особен представител на ответника Ж.И.Д. с ЕГН **********,***,
в дадения й от съда срок, е дала писмен отговор, не е представила писмени
доказателства и е направила доказателствени искания. В отговора на исковата молба адв.П. оспорва изцяло предявения иск по
основание и по размер и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан
със законните последици от това. В писмения отговор
адв.П. на първо място оспорва наличието на облигационно отношение между
дружеството-ищец и ответника по делото. Оспорва наличието на облигационно
отношение между ответницата и „Изи Асет Мениджмънт" ООД, оспорва наличието
на сключен помежду им договор, поради което счита, че ответника не дължи
претендираните в настоящото производство суми както следва: -1331,70 лв. - неизплатена главница по договор за паричен заем № 3140004/29.04.2018
год.; -77,60 лв. - договорна лихва; -527,10 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 21.02.2018 год. до 23.05.2018 год. (падеж на последна погасителна
вноска);-27.00 лв. - такса разходи; -150,39 лв. -
обезщетение за забава за периода от 15.02.2018 год. до датата на подаване на
заявлението в съда; законна лихва за
забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението. В писмения отговор
адв.П. изрично прави възражение, че процесния договор за паричен заем № 3140004
от 29.01.2018 год. сключен между ответника и „Изи Асет Мениджмънт" АД е
нищожен по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, т.к. е налице противоречие и
заобикаляне на закона, както и накърняване на принципа на добрите нрави, с
оглед прекомерния размер на насрещната престация по договорното съглашение. В писмения отговор адв.П. твърди, че в правната доктрина и съдебна
практика се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1,
предл.З от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, било той изрично
формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни друга разпоредби.
Твърди, че такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливого облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата. Твърди, че е налице трайноустановена
практика на Върховен касационен съд, която посочва добросъвестния и
съответстващия на добрите нрави /като ограничение на свободата на волята/
предел на волята на страните за заплащане на възнаградителна лихва, а именно:
три пъти размера на законната лихва. В този смисъл е практика на
ВКС/Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по
гр.д.№5093/2007г., определение№877 по т.д.№662/2012г. и др./ според която
съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не
надвишава с повече от три пъти законната лихва. В писмения отговор адв.П. твърди, че справката в публичната
електронната страница на БНБ установява, че към датата на сключване на договора
за потребителски кредит основният лихвен процент е 0,00 %, от което следва, че
размерът на законната лихва към този момент е бил 10,00 % т.е. уговорения в
договора за кредит годишен лихвен процент от 40,00 % (и годишен процент на
разходите от 47,18 %) надвишава четири пъти законната лихва, което по смисъла
на цитираната практика е безспорно нарушение на добрите нрави и е в разрез с пинципа
на добросъвестността при договарянето. В писмения отговор
адв.П. твърди, че при всички случаи нищожни са клаузите за договорна лихва -
фиксиран лихвен процент по заема, годишен процент на разходите по заема /чл.2,
т.6, 6.1, т.7 и т.8 от Договор за паричен заем № 3140004/29.01.2018 г./ по
следните съображения: както вече е
посочено по-горе за периода от месец февруари 02 -до месец май 2018 год. -
срока на процесния договор за заем основният лихвен процент на БНБ е 0 % като
прибавим към него +10 пункта /съгласно ПМС № 72 от 08.04.1994 г./ получаваме
размера на законната лихва към дата на сключване на договора 10,00 %.
Следователно трикратният размер на законната лихва към датата на сключване на
договора е 30,00 %. С оглед практиката на съдилищата, приема се, че
противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва. При така установената
нищожност на клаузата лихвата по начина, по който е начислена, не се дължи,
поради което претенцията за установяване дължимостта й се явява неоснователна. Относно иска за неустойка за неизпълнение
на договорно задължение в размер на 527,10 лв.: Фактическите предпоставки за уважаване на иск за неустойка са следните:
1. валидно поето задължение от страна на ответника. 2. неизпълнение на това
задължение или наличие на неточно или забавено изпълнение; 3. наличие на
уговорка между страните, че за съответното неизпълнение или неточно или
забавено изпълнение ще се дължи неустойка в определен размер; 4. отсъствие на
някоя от причините, водещи до отпадане на договорната отговорност на ответника
на длъжника - случайно събитие, непреодолима сила и др. В чл. 4, ал. 2 от договора за заем между „Изи Асет Мениджмънт" АД
и ответника е предвидено, че при неизпълнение на задължението си по чл.4, ал.1
от договора / за предоставяве на обезщетение от страна на заемателя/ се
начислява неустойка за неизпълнение в размер на 602,40 лв. Чл. 4, ал. 1 от
договора за заем предвижда, че заемателят следва в 3-дневен срок от подписване
на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му
по договора, а именно: две физически лица -поръчители, всяко от конто да
отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за
размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да
е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е
заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да
няма задължения към друга банкови и финансови институции или ако има -
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош
от 401 „Редовен", като поръчителите подпипсват договор за поръчителство ИЛИ
банкова гаранция с бенефициер -Заемодателя, която е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да
е валидна 30 дни след крайния срок за платане на задълженията по договора за
заем. В писмения отговор адв.П. твърди, че така
предявен иска за заплащане на неустойка е неоснователен и като такъв следва да
се отхвърли по следните съображения. Съгласно задължителните указания на TP №
1/2009 г. ОСТК съдът следи служебно за нищожността на клаузи за неустойка. В
този смисъл е и трайната практика на ВКС, - така решение № 93 от 19.03.2012 г.
по гр. д. № 1057/2011 г., II г. о., ВКС, решение № 110/11.04.2014 г., гр.дело №
1237 по описа за 2013 г., ВКС, IV т.о., решение № 384 от 02.11.2011 г. по гр. д.
№ 1450/2010 г., I г. о., ВКС, решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. №
3686/2014 г. на I т.о., ВКС, решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. №
2613/2016 г. на II т.о., ВКС. От систематичното тълкуване на клаузите на чл. 4
от Договора между „Изи Асет Мениджмънт" АД и ответника, предвидената
неустойка излиза извън типичните си обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. Същата е уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на
чл. 19, ал.4 ЗЗП, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите,
поради което на основание чл. 21 ЗЗП се явява нищожна и плащане по нея не
следва да се дължи. В писмения отговор
адв.П. твърди, че претенцията за
заплащане на такса разходи в размер на 27,00 лв. също се явява неоснователна.
Твърди, че в исковата молба се излага като основание Тарифата за таксите на
„Изи Асет Мениджмънт" АД съгласно която в случай на забава от страна на
заемателя с повече от 30 дни, той дължи заплащането на такса за разходи (за
изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни обаждания
лични посещения и др.), която започва от 9 лв. за всеки 30 дневен период, но не
повече от 45 лв. Твърди, че тази
клауза при всички случаи е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Според тази
разпоредба всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Визираната има за цел
да заобиколи ограничението на чл. 33 ЗПК, съгласно което при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, като тази лихва за забава не може да надвишава законната
лихва. Това правило е уредено от норми от императивен порядък, които са
установени в публичен /обществен/ интерес с оглед целта на закона - да осигури
защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна
на кредиторите при предоставянето на потребителски кредит /чл. 2 ЗПК/. Така
въведената такса се явява допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло
свързана с хипотези на забава на длъжника т.е. представлява прикрита неустойка
за забава. Разноските, необходими за събиране на всяко конкретно вземане, при
настъпила забава, не могат да бъдат определени предварително. Посочено, че
разноските са за телефонни разговори, ел. съобщения, изпращане на писма и т.н,
от която следва, че те ще варират според конкретните обстоятелства. Ето защо,
от начина по който те са определени, се налага извода, че са установени с цел
да се избегне ограничението на закона свързано с размера на дължимото
обезщетение при забава. Отделно от това според чл. 10а ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Разходите за телефонни разговори, напомнителни писма и
другите действия, представляват разходи за управление на кредита. Те са
свързани с неговото събиране, а всяко действие по събирането му е действие по
управление на кредита. С оглед на изложеното начислената от кредитора сума за
такса разходи от 27,00 лв. се явява недължима, като произтичаща от
недействителна договорна клауза. В писмения отговор
адв.П. твърди, че по смисъла на чл.21, ал.2 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
закона, е нищожна. С оглед на това
счита, че клаузите, на които ищецът основава претенциите си за неустойки и
такса разходи се явяват нищожни и като такива не пораждат права и задължения за
страните по заемното правоотношение.
В писмения отговор
адв.П. твърди, че по делото не са представени доказателства, установяващи
спазването на предвидените от Закона за потребителския кредит изисквания към
договора за потребителски кредит, изискванията към преддоговорната информация,
начина на изчисляване на лихвения процент, правото на потребителя на отказ от
сключване на договора, както и предсрочното погасяване. В писмения отговор адв.П. твърди, че Дружеството-ищец по никакъв начин
не установява на ответника да е представена, на хартиен или друг траен носител/
по ясен и разбираем за него начин, предвидената от чл.5, ал. 1 и 2 от ЗПК
преддоговорна информация -стандартен европейски формуляр и общи условия. В писмения отговор адв.П. твърди, че няма данни кредиторът, съответно
кредитния посредник, в съответствие с чл. 6 ЗПК да е разяснил на потребителя
преддоговорната информация, за която изобщо не е ясно дали му е предоставена,
няма данни да е разяснено на ответника доколко предоставения му паричен заем
съответства на индивидуалните му потребности и на финансовото му състояние. В писмения отговор адв.П. твърди, че съгласно чл.10 ал.1 ЗПК /Закона за
потребителския кредит/ договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. В писмения отговор
адв.П. твърди, че съгласно чл.11 ал.2 ЗПК общите
условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница
се подписва от страните по договора. Твърди, че по делото не са представени
доказателства да е спазена посочената законова разпоредба. В писмения отговор адв.П. твърди, че в съгласно чл. 22 от ЗПК когато не
се спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12,
ал.1, т.7-9 ДОГОВОРЪТ ЗА ПОТЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ Е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН. В писмения отговор адв.П. твърди, че в конкретния случай /при процесния
договор за паричен заем/ е налице неизпълнение на разпоредбите на чл. 10, ал. 1
и на тези на чл. 11, ал. 1, т.9, т.9а, т. 10, т. 11, т. 13 и
чл.11 ал.2 на ЗПК. В писмения отговор
адв.П. твърди, че в този порядък следва да се има предвид, че съобразно,
разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, друга преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина
/бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/ следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, конто
длъжникът ще стори и конто са пряко свързани с кредитното правоотношение. В писмения отговор адв.П. твърди, че в конкретния случай, в процесния
договор за заем, липсва каквато и да е яснота досежно посочените обстоятелства.
Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно
заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по
кредита по начин, различен от законовия е недопустимо /в материалноправен смисъл/. В писмения отговор адв.П. твърди, че в на практика така посочените
задължителни съставни елементи на договора за заем не са известни, не са
посочени в него, не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя
още повечто не може да се направи еднозначен извод, дали тези разходи са
включени при формиране на ГПР.След като кредиторът, при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, конто го
оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях. В писмения отговор адв.П. навежда възражение, че в при това
положение процесният договор за заем сключен на 29.01.2018 год. между ответника
- Ж.И.Д. и „Изи Асет Мениджмънт” АД се явява
недействителен поради неспазването на посочените по-горе императивни норми на
ЗПК и като такъв не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни
последици. В писмения отговор
адв.П. твърди, че съгласно нормата на чл. 23 ЗПК, при недействителност на
договора за кредит, длъжникът /потребителят/ дължи да възстанови на кредитора
чистата стойност на предоставения финансов ресурс, с оглед на което при всички
случаи, се явяват недействителни претенциите за лихви, неустойки, такси за
разходи и други направени от дружеството ищец. В писмения отговор адв.П. оспорва наличието на валидно сключен договор
за заем между ответника и дружеството-кредитодател, т.к. не е налице предаване
на сумата, от страна на кредитодателя и получаването на същата от ответника,
договора за заем е реален договор, поради което съществен елемент от
фактическия състав на неговото сключване е действителното предаване на сумата,
за което не се представени доказателства. В писмения отговор
адв.П. моли съда с оглед на изложеното да отхвърли предявените от „Агенция за
събиране на вземанията" ЕАД срещу Ж.И.Д. искове, като неоснователни и
недоказани със законните последици от това.
Районен съд-Пирдоп,
като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото са представени и приети Договор за паричен заем № 3140004/29.01.2018
г; Предложение за сключване на договор за заем; Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД; Потвърждение
за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Извлечение от Приложение №
1 от 01.11.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и
„Агенция за събиране на вземания" ООД; Пълномощно от Изпълнителния
директор на „Изи Асет Мениджмънт" АД, с което е упълномощено „Агенция за
събиране на вземания" да уведомява длъжници от името на „Изи Асет
Мениджмънт" АД; Уведомително писмо от Изи Асет Мениджмънт чрез „Агенция за
събиране на вземания" АД с изх. №УПЦ-С-ИАМ/ 3140004 от 27.09.2019 г. за
извършената цесия, ведно с известие за доставяне, удостоверяващи изпращането на
уведомителното писмо за извършена цесия до длъжника и получаването на същото от
страна на ответника; Тарифа на "Изи Асет мениджмънт" АД; приложено е
ч.гр.д.№ 317/2019 г. по описа на РСПп, по което е издадена Заповед №305/2019 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК,
предмет на настоящото производство, от което се установява, че иска по чл.422, вр.чл.415 ГПК на ищеца „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, е предявен срещу ответника Ж.И.Д., при условията на
чл.47, ал.5 ГПК. С оглед на направеното оспорване, съдът, е задължил ищеца да
представи оригиналите на писмените доказателства в с.з., което е изпълнено от
страна на ищцовото дружество и същите са приети по делото, като намира, че
същите не следва да се изключват от доказателствения материал по делото. От
назначена и приета по делото съдебносчетоводна експертиза, и изслушано вещо
лице в съдебно заседание, се установява, че на Дължимите суми от Ж.И.Д. са
както следва: 1331,70 лв. представляваща неизплатена главница по договор за
паричен заем №3140004 от 29.01.2018 година; 77,60 лв. договорна лихва за
периода от 14.02.2018 г. до 23.05.2018 г./падеж на последната погасителна
вноска/; 527,10 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 21.02.2018 г. до 23.05.2018 г./падеж на последната погасителна
вноска/; 27,00 лв. такса разходи; 174,97 лв. лихва за забава за периода от
15.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
По делото е представен Договор за паричен
заем № 3140000, сключен на 29.01.2018г. между ищеца "Изи Асет
Мениджмънт" АД АД - от една страна и ответника Ж.И.Д., от друга. От
договора е видно, че страните са се споразумели за следното: ищецът, в
качеството си на заемодател, да предостави в заем на ответника - заемател,
сумата от 1500,00 лева, представляваща главница по посочения договор. От своя
страна, заемателят се задължил да върне сумата в указания срок, както и да
заплати на ответника възнаградителна лихва в размер на 40% годишен лихвен
процент и лихвен процент на ден при отказ от договора- 0, 11%. Общият размер на
всички плащания по кредита е уговорен от страните – 1600,00 лева, а годишния
процент на разходите на заема е посочен в размер на 47,18%.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК Договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ал. 2, 3 и 4 на същия член посочва, че (2) страни по договора
за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, (3) потребител е всяко
физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, (4)
Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да
предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска
дейност. Предвид изложеното, съдът намира, че възникналото правоотношение между
страните попада в приложното поле на ЗПК, като не са налице основанията за
изключване на неговото приложение, посочени в чл. 4 на същия закон.
По отношение на противоречието на договора
за паричен заем с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (в редакцията му към момента на
сключване на договора за кредит), съдът намира, че такова е налице. Съгласно
посочената норма, в договора за потребителски кредит трябва да е посочен
годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. В
договора за заем изрично е посочен размерът на ГПР - 47,18%, като са определени
следните допускания - договорът ще бъде валиден за посочения в него срок, всяка
от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да
бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойкиза неизпълнение
на някое от задълженията по настоящия договор. В същия е посочен общият размер
на всички плащания, дължими от заемателя, а именно сумата от 1600,00 лева.
Въпреки това обаче, от посочените клаузи не става ясно какво включва ГПР,
определен в горепосочения размер. Действително, в приложение 1 към ЗПК е
посочен механизмът, по който се изчислява ГПР, както и параметрите, които се
включват при неговото изчисляване. Това обаче не освобождава кредитора от
задължението да посочи конкретните параметри поотделно. В сключения между
страните договор е посочен годишен лихвен процент в размер на 40 %, който
неминуемо се включва в ГПР. Други величини, включени в ГПР обаче не са
посочени, което създава неяснота относно начина, по който заемодателят е
определил ГПР в размер на 47,18%. Не случайно правилата, предвидени в ЗПК са
императивни, предвид неравнопоставеността на страните при определяне на
условията, касаещи възникващото между тях правоотношение. В този смисъл,
законът изисква "яснота" относно съдържанието на договора и не може
да се поставя в тежест на потребителя чрез тълкуване на договорните клаузи да
"разбере" какво се включва в съществените постигнати договорки,
каквато е тази за определяне на ГПР. Ето защо, съдът намира, че на основание
чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК сключеният между страните
договор се явява недействителен.
За пълнота, следва да бъдат обсъдени и
останалите посочени в отговора исковата молба основания за недействителност.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, в договора за потребителски кредит трябва
да е посочен лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс
или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако
при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. В настоящия
договор действително е посочен фиксиран лихвен процент по заема в размер на 40
%. Въпреки това, обаче, никъде не е посочено каква е базата, върху която следва
да се начислява така посочената лихва - дали върху цялата дължима сума или
върху остатъчната главница. Не е посочена и обща сума на дължимата
възнаградителна лихва. Предвид изложеното, и на основание чл. 22, във връзка с
чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, сключеният между страните договор за потребителски
заем се явява недействителен и на това основание.
По приложението на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК и соченото от ищеца основание, че липсва погасителен план, който следва да
е неразделна част от сключения между страните договор. Изискването за наличие
на погасителен план е императивно, поради което същият следва да бъде скрепен
към подписания между страните договор. Освен това, в него трябва да са посочени
изрично параметрите на кредита - размер на погасителна вноска и как тя се
разпределя между дължимата главница и лихва. По делото не е представен
погасителен план(посочен в чл.5 от Договора като „индивидуален погасителен
план”) към сключения между страните заем, който да отговаря на изискванията на
закона, досежно съдържащата се в него информация и да е подписан от двете
страни. При тези данни не може да се приеме, че той ищецът бил запознат с
погасителен план към момента на сключване на договора. Предвид изложеното,
договорът е недействителен и на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т.
11 от ЗКП.
По отношение на претенцията за заплащане на
сума от 527,10лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 21.02.2018 г. до 23.05.2018 г., за да се произнесе
съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. От текста на цитираната
разпоредба следва, че неустойката е определена имуществена ценност, най- често
парична сума, която длъжникът се задължава да престира на своя кредитор в
случай на виновно, от негова страна, неизпълнение на поето с договора
задължение. Фактическият състав на неустойката съдържа изрична неустоична
клауза, неизпълнение и вина, като тук вината се презюмира оборимо. Неустойката
се дължи в уговорения размер без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили
такива, т.е. при неустойката следва да бъде доказан фактът на неизпълнение на
задължението. Неустойката е винаги проявление на принципа на автономия на
волята в частното право /чл.9 от ЗЗД/. Автономията на волята означава
предвидена от законодателя възможност на страните свободно да определят
съдържанието на договора, в това число и на неустойката, като се съобразяват с
повелителните разпоредби на закона и добрите нрави. Добрите нрави са морални
норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието със закона. Добрите
нрави са критерии и норми на поведение, които се установяват в обществото,
поради това, че значителна част от хората, според вътрешното си убеждение, ги
приемат и се съобразяват с тях. Те не са писани, систематизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им, при
риск за присъждане на неустойка, съдът следи служебно /Тълкувателно решение №1
от 15.06.2010 на ВКС по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК/. В цитираното
тълкувателно решение се приема, че нищожна, поради накърняване на добрите нрави
е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции, като преценката за нищожност следва да се прави за всеки
конкретен случай при сключване на договора. В мотивите на същия съдебен акт са
изброени примерно някои от критериите, въз основа на които следва да се
извършва тази преценка, а именно: естеството на задълженията, изпълнението на
които се обезпечава с неустойка, обезпечено ли изпълнението на задължението с
други правни способи, вид на уговорената неустойка, вид на неизпълненото задължение-
съществено или незначителна част, съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението вреди. В разглеждания
казус, не е спорно, че в договора/чл.4/ е предвидено задължение на
кредитополучателя, в срок от три дни след падежа на текущото си задължение, да предостави
посочено обезпечение на задълженията му по договора за кредит, при неизпълнение
на което е уговорена компесаторна неустойка в размер на 602,40лв., като е предвидено
неустойката да се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението
„разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размира на всяка
от вноските се добавя сума от 37,65 лв. Но така уговорената неустойка, на
основание чл.26, ал.1, предл. трето, нарушаване на добрите нрави, съдът приема
за нищожна, поради необосновано висок размер. Соченото води до значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитополучателя и кредитора. В
случая неустойката е извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Задължението за заплащане на неустойка за неосигурено обезпечение, не
обезщетява някаква претърпяна загуба и пропусната полза, а води единствено до
неоснователно разместване на блага. Съобразявайки размера на неустойката с
размера на главното задължение, съдът стига до извода, че в случая така
договорената компесаторна неустойка позволява на кредитора да реализира
значителен приход, без последният да полага допълнително каквито и да било
усилия за изпълнение на някакви насрещни задължения. Ето защо стига до извода,
че в случая неустойката не цели да задоволи имуществения интерес на кредитора,
обезщетявайки го за вредите при неточно изпълнение от длъжника, а да го обогати
неоснователно. На следващо място, видът на задължението, за което е предвидена
неустойката, не предпоставя обезпечение изпълнението на основно и съществено
задължение на заемателя по договора за кредит. Безспорно, както е посочено
по-горе, една от основните функции на неустоичната клауза е да обезпечава
изпълнението на главното задължение. Главното задължение на длъжника по договор
за кредит /договор за заем/ е връщане на предоставената в заем сума, ведно с
възнаградителната лихва, ако е уговорена такава. Поради изложеното, настоящия
съдебен състав намира, че този иск е изцяло неоснователен и недоказан и следва
да се отхвърли.
По същите мотиви съдът счита за
недействителна и клаузата, с която е предвидено кредитополучателят да заплати
сума от 27.00 лева, представляваща такса разходи. Така уговорена тази сума
отново има смисъла на неустойка, съвпадаща с неустойката по чл.4 от договора,
т.е. съдът приема, че са уговорени няколко неустойки за обезщетявани на едни и
същи вреди, поради което, на основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД,
нарушаване на добрите нрави, счита за нищожна. Същата е начислена на основание
Тарифата за таксите на „Изи Асет Мениджмънт" АД, която предвижда, че в
случай на забава от страна на заемателя с повече от 30 дни, той дължи
заплащането на такса за разходи (за изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, телефонни обаждания лични посещения и др.), която започва от 9 лв.
за всеки 30 дневен период, но не повече от 45 лв. При всички случаи е клаузата
за заплащане на подобни разходи е нищожна на основание чл. 21, ал. I ЗПК,
съгласно който всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Визираната има за цел
да заобиколи ограничението на чл. 33 ЗПК, съгласно което при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, като тази лихва за забава не може да надвишава законната
лихва. Така въведената такса се явява допълнително плащане, чиято дължимост е
изцяло свързана с хипотези на забава на длъжника т.е. представлява прикрита
неустойка за забава. Разноските, необходими за събиране на всяко конкретно
вземане, при настъпила забава, не могат да бъдат определени предварително.
Посочено, че разноските са за телефонни разговори, ел. съобщения, изпращане на
писма и т.н, от която следва, че те ще варират според конкретните
обстоятелства. Ето защо, от начина по който те са определени, се налага извода,
че са установени с цел да се избегне ограничението на закона свързано с размера
на дължимото обезщетение при забава. Отделно от това според чл. 10а ЗПК
кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите за телефонни разговори,
напомнителни писма и другите действия, представляват разходи за управление на
кредита. Те са свързани с неговото събиране, а всяко действие по събирането му
е действие по управление на кредита, с което съдътъ изцяло се солидаризира със станвището на процесуалния представител
на ответника.
От представения по делото частно заверен
препис от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, на
основание чл. 99 от ЗЗД, се установи, че на 16.11.2010 г. „Изи Асет Мениджмънт “
АД е прехвърлило на ищеца всички, дължими на цедента и станали ликвидни и
изискуеми вземания, като вземанията са индивидуализирани в Приложение №1 към
договора. От официално заверен препис от Приложение №1 към този договор от 01.11.2018
г. става ясно, че в кръга на цедираните вземания, под пореден номер 183(л.16 от
делото) са включени и задълженията на ответника по процесния договор. В това
приложение ясно и конкретно е индивидуализиран ответникът, като длъжник по
договора, размера на заемната сума и общото задължение по договора, към датата
на приложението. По делото не е спорно, а и oт справка в Търговския регистър се
установява, че ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е правоприемник на
“Агенция за събиране на вземания” ООД. Противно на възражението на ответника,
по делото са представени доказателства за това, че той е уведомен за
извършеното прехвърляне на задължението му на новия кредитор. С уведомление
изпълнителният директор на ищцовото дружество е съобщил на длъжника за
извършена цесия. Уведомяването е извършено по силата на упълномощаване - от „Изи
Асет Мениджмънт “ АД за ищеца. По силата на упълномощаването съобщаването за
цесията е направено от стария кредитор, в съответствие с изискването на чл. 99,
ал. 4 от ЗЗД. Уведомленията са изпратени на всеки един от посочените в договора
адреси на длъжника, съгласно известията
за доставяне по делото. В известието е отбелязано, че пратката не е доставена,
с отразена причина - „неоткрит на адреса и грешен телефон”. Съдът счита, че е
налице фингирано връчване на уведомлението, каквато възможност е предвидена в
чл.27 от процесния договор за кредит. От друга страна, съобразно задължителната
съдебна практика, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и
тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ
значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от
цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да
бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед императивното правило
на чл.235, ал.3 от ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към
исковата молба на цесионера, надлежно упълномощен да уведоми длъжниците по
прехвърлените му вземания, и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр. първо от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,
ал.4 от ЗЗД /в този смисъл са Решение №78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д.
№2352/2013 г., II т.о., ТК, Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по
т.д.№1711/2013 г., I т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК/. В
разглеждания казус препис от исковата молба и приложенията към нея са надлежно
връчени на ответника, като в приложенията са както уведомителното писмо от
бившия кредитор, действащ чрез ищеца по силата на надлежно извършена
упълномощителна сделка, така и изричното, за тези действия, пълномощно от
цедента. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли
своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допуска това. Цесията е съглашение, в което цедирания длъжник не участва, тъй
като при този договор промяната в облигационното правоотношение се отнася само
до кредитора по вземането. Безспорно процесното вземане е прехвърлимо /няма
изрична забрана в закона или договора за това и естеството на вземането го
позволява/. В случая предвид изрично
сключения договор за цесия и уведомяването на ответника, в качеството му на
цедиран длъжник, съдът приема, че е настъпил пълният прехвърлителен ефект на
цесията, като в този смисъл носител на вземанията по процесния договор за заем
е ищеца.
Установената съдебна практика приема
категорично, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор
съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са
навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и
при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно
решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл.22 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл. 11 ал. 1 т.
7 – 12 и т. 20, ал.2 и чл. 12 ал. 1 т. 7 – 9 от ЗПК. За процесния договор е
неприложим чл.12 от ЗПК, тъй като кредитът не е предоставен под формата на на
овърдрафт. Разпоредбите относно формата /чл.10 от ЗПК/ са спазени. По отношение
на договора следва да се установи дали са спазени изискванията на чл.11 от
закона, като от гореизложеното процесния договор не отговаря на тези изисквания,
следователно договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
За
пълнота следва да се отбележи, че горепосочените обстоятелства водят и до извод
за противоречие на клаузата за възнаградителна лихва на добрите нрави, което е
основание за нищожност и по чл.26 ал.4 във вр. с ал.1, предл. трето на Закона
за задълженията и договорите. Съгласно
чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора,
когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й
части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи
на процесния договор относно определянето на процента възнаградителна лихва и
ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът
за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не са включени
двете клаузи, като се изходи и от характера на този договор, който е
възмезден и включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита и
ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.9 и 10
от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима нормата на
чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния
договор обуславя недействителността на целия договор. В случая
следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима
за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично
посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от
закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по
чл.11,ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК – за определяне на възнаградителна лихва и на
ГПР. Предвид на това и след като калузите в процесния договор, като
нищожни не пораждат правно действие, то договора на основание
чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 във вр. с
чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД се явява
недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. В случая е установено, че ответника е върнал суми,
посочени в ССчЕ, таблица 2, в размер на 266,00 лв., която следва да се
приспадне от получената от него чиста сума по договора за кредит в размер на
1500,00 лв., като следва да върне на
ищеца, на основание чл.23 ЗПК, сумата от
1234,00 лв., като извън нея не дължи на кредитора заплащане на никакви лихви,
такси и др. под. плащания, поради недействителността на процесния договор за
потребителски кредит. Изводът е, че се дължи чистата получена сума от 1500,00
лв., намалена с вече платените 266,00 лв., или 1234,00 лв. главница, и до този
размер следва да бъде уважен искът. Не би следвало да се дължат включително и
лихвите за забава върху погасителните вноски, а лихва за забава върху остатъка
от главницата следва да се присъди от поискването, т.е. от датата, на която
искът се счита за предявен, а именно от11.10.2019г.
Макар задължението да се върне получената
като кредит сума при недействителен договор по същество е частен случай на
правилото за връщане на полученото без основание, практиката приема, че няма
пречка при констатиране на недействителност на договора, длъжникът да бъде
осъден да върне само главницата на основание чл. 23 от ЗПК, вместо искът да
бъде отхвърлен на договорно основание, а сумата да се търси по правилата за
неоснователното обогатяване.
По изложените
съображения, Районен съд-Пирдоп, първи състав
Р Е
Ш И :
Признава за
установено по предявения от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД с ЕИК ********* против Ж.И.Д. с ЕГН ********** положителен установителен иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, че съществува
вземане в полза на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ********* срещу Ж.И.Д. с ЕГН ********** на следните суми по заповед за
изпълнение № 305 от 06.06.2019 г., издадена по ч.гр. д. 317/2019 г. на Пирдопския районен съд, както следва: сумата от 1234,00 лв. – предоставена като
част от сумата от 1500,00 лв. по договор за паричен заем от 3140004 от 29.01.2019 г., сключен
между ответника Ж.И.Д. с ЕГН ********** и „Изи Асет Мениджмънт “ АД с
ЕИК:********* и прехвърлено на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК
********* чрез цесия, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 11.10.2019 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1234,00 лв. до 1331,70 лв.-главница, както и ОТХВЪРЛЯ иска за
останалите суми по заповедта за изпълнение, а именно: 77,60 лв.,
представляваща договорна лихва от 14.02.2018 г. до 23.05.2018 г. (падеж на
последна погасителна вноска); 527,10 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 21.02.2018 г.
до 23.05.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); 27,00 лв.- такса разходи; 150,39 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.02.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда;
ОСЪЖДА Ж.И.Д. с ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с с
ЕИК *********, сумата от 771,17 лв., представляваща направените по делото,
включително и в заповедното производство,
разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: