Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………….
гр. София, 09.07.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 10-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на единадесети май две хиляди и осемнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ : РУСИ АЛЕКСИЕВ,
мл. с. АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ,
при секретаря Таня Митова и в
присъствието на прокурора Севдалин Цанков, като разгледа докладваното от съдия Алексиев ВНОХД № 369 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на глава
XXI от НПК.
С присъда от 12.04.2017 г. по НОХД №
15041/2009 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 115-ти
състав, е признал подсъдимия К.В.С. за невинен по повдигнатото му обвинение в
извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал.
Недоволен от така постановената
присъда е останал прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП), който, в
срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е депозирал протест с допълнение към него. В
тях се твърди, че присъдата е неправилна. Застъпва се становището, че
независимо от противоречивостта в показанията на св. Д., същите не следва да се
отхвърлят изцяло, както е постъпил първият съд. Изтъква се, че в съдебното
заседание не са били събрани доказателства за това, че подсъдимият не бил
наредил на посочената свидетелка да спре влака. Сочи се, че в противоречие с
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, районният съд не е подложил на коментар
установени по делото обстоятелства. Конкретно се визират намирането на части от
инкриминираната вата в ползван от подсъдимото лице лек автомобил и на пакети от
ватата в складово помещение, което също се ползвало от подс. С.. Желае се
отмяна на първоинстанционната оправдателна присъда и постановяване на нова,
осъдителна, за обвинението, което е повдигнато с внесения в СРС обвинителен
акт.
С подадения въззивен протест с
допълнение не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
В
разпоредително заседание от 27.02.2018 г., въззивният съд, по реда на чл. 327
от НПК, след като се запозна с протеста с допълнение и с приложените материали
към делото, намери, че не е необходим разпитът на подсъдимия. Намери, също
така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, за
обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.
С оглед разпоредбата на чл. 329, ал.
2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за престъпление, което
се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а именно наказуемо с
наказание „лишаване от свобода” повече от пет години, въззивният съд прецени,
че присъствието му в съдебното заседание е задължително.
В открито съдебно заседание,
представителят на СГП не поддържа така подадения протест, като намира, че в
хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд не са били събрани
доказателства в необходимия обем, съгласно изискванията на чл. 303, ал. 2 от НПК, за авторството и вината на подс. С. по повдигнатото му обвинение. Посочва,
че променените показанията на св.Н. Д., че минути преди пристигането на
процесния влак, от който са били откраднати вещите, подсъдимият се е обадил на
служебния ѝ телефон и е дал указание влакът да бъде спрян, не
съответстват на данните за телефонните разговори, от които е видно, че не
подсъдимият е звънял на св. Д., а тя на него – съответно преди пристигане на
влака - в 21.40 ч. и в 22.24 ч., и след преминаване на влака – в 22.53 ч. и в
23.06 ч. Релевира доводи, че първоначалните показания на св. Д. са отречени от
самата нея и достоверността им е опровергана от другите доказателствени
източници, а поведението ѝ носи белезите на помагаческа дейност, което
само по себе си внася съмнение в достоверността на единствените доказателствени
източници, уличаващи подсъдимия като автор на инкриминираното деяние. Изтъква,
че без компрометираните показания на св. Д., относно съдържанието на
проведените телефонни разговори, останалите доказателства не обосновават извод
за авторството на подсъдимия по отношение на инкриминираното деяние. Пледира
присъдата на СРС да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна, а
депозираният протест на прокурор при СРП да бъде оставен без уважение, като
неоснователен.
Защитникът
на подсъдимия С. – адв. Г., желае първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена, като правилна и законосъобразна, а протестът на прокурора при СРП -
да не бъде уважаван.
Подсъдимият
С., редовно призован, се явява пред въззивния съд. В правото си на лична защита
и на последна дума, желае присъдата на първоинстанционния съд да бъде
потвърдена.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, протестирания
съдебен акт, изложеното във въззивния протест с допълнение, както и доводите и
възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на
императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на
първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира
за установено следното :
Въззивният
протест е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да
бъде разгледан.
За да
постанови протестираната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил
е по реда на чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на досъдебното
производство писмени доказателствени средства. Съобразил е събраните пред него
и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, заключение на способ за доказване - експертиза, а
именно : гласни доказателствени средства - показанията на св. Е. И., снети в
открито съдебно заседание (о.с.з.) на 16.03.2016 г., показанията на свидетелите
П.Н.И.,Н. Т. Д., А.Б.И., А.С.Н. (в това число и приобщените чрез прочитане, на
основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК), И.Й.Г., М.С.В.(в
това число и приобщените чрез прочитане, на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал.
1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК), М.К.М. (в това число и приобщените чрез
прочитане, на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК), А.Г.З.(в
това число и приобщените чрез прочитане, на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК), П.П.П. (в това число и приобщените чрез
прочитане, на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК), С.З.И.(в
това число и приобщените чрез прочитане, на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал.
1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК) – последните снети пред друг състав на съответния
първоинстанционен съд и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на
чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК ; писмените доказателствени средства и писмени доказателства - протоколи за оглед на местопроизшествие от
25.01.2008 г. (т. І, л. 40 – л. 41 и л. 42 – л. 43 от досъдебното
производство), протокол за доброволно предаване от 29.01.2008 г. (т. І, л. 76 –
л. 78 от досъдебното производство), разписка от 11.04.2008 г. (т. І, л. 76а от
досъдебното производство), разшифровка на контролна лента на влак № 30603 на 24.01.2008 г., локомотив № 43533
(т. І, л. 79 от досъдебното производство), заверено електрофотографско
(ксерографско) копие на пътен лист №
7399 за локомотив № 43533 (т. І, л. 80
от досъдебното производство), скоростна лента на влак № 30603 (т. І, л. 81 от досъдебното
производство), акт относно скъсани пломби от 24.01.2008 г. (т. І, л. 83 от
досъдебното производство), заверени електрофотографски (ксерографски) копия на
фактури и товарителници относно изолационна вата (т. І, л. 85 – л. 94 от
досъдебното производство), справка за движението на влак № 30603 на 23.01.2008 г. от НК „ЖИ“ –
Управление на движението на влаковете и гаровата дейност (т. І, л. 97 от
досъдебното производство), справки от мобилни телефонни оператори (т. І, л. 107
– л. 126, л. 184 – л. 186, л. 189, л. 193 – л. 201, л. 206 – л. 207 от
досъдебното производство), документи относно регистрацията и последващите
пререгистрации на лек автомобил марка „УАЗ 452“, с рег. № ******** (т. І, л. 55 и л. 128 – л. 134 от
досъдебното производство), писмо от „БДЖ“ ЕАД – ЦУ, относно рекламационна
преписка КПМР РП – 45 – 10/2008 г., ведно със заверени електрофотографски
(ксерографски) копия на рекламационна преписка КПМР РП – 45 – 10/2008 г. (т.
ІІ, л. 252 – л. 260 от досъдебното производство), справка за съдимост на
подсъдимия (т. І, л. 34 от съдебното производство), характеристики (т. І, л.
231 и л. 232 от досъдебното производство) и декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на същия (т. ІІ, л. 233 от досъдебното
производство) ; веществени
доказателствени средства – снимки към протоколите за оглед на
местопроизшествие, оформени във фотоалбум (т. І, л. 44 – 50 от досъдебното
производство) ; способ на доказване
– съдебно - оценителна експертиза (т. І, л. 142 от досъдебното производство).
Пред настоящата съдебна
инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и
събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради
своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и
проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които
намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на
еднозначни изводи по фактите.
Въззивният съд намира, че
вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните
факти е формирано въз основата на правилен анализ на събраните по делото
доказателствени материали, като изцяло споделя доводите и съображенията му,
относно показанията на разпитаните свидетели, включително и показанията им от
досъдебното производство, приобщени чрез прочитане по реда на чл. 281, ал. 5, вр.
ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, приложените писмени доказателствени средства и
писмени доказателства и използвания способ на доказване - експертиза.
Първостепенният съд е кредитирал изцяло показанията на разпитаните по делото
свидетели, както и посочените по-горе писмени доказателствени средства и
писмени доказателства и заключение на способ за доказване - експертиза, като на
базата на така събраните и проверени доказателства и доказателствени средства е
изградил своето вътрешно убеждение, относно фактическата обстановка по делото,
която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав. СРС не е дал вяра
единствено на показанията на св.Н. Д., като е преценил, че са непоследователни
и свидетелката променя показанията си, като първоначалните ѝ показания са
отречени от нея, а тези, дадени пред съда, се оборват от писмените
доказателства по делото.
С оглед горното,
въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на
установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна,
пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от
друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на
доказателствения материал.
Настоящата инстанция не
установи възможност, въз основа на наличните доказателства, да се стигне до
съществено различни изводи относно фактологията, приета от първоинстанционния
съд, която се изразява в следното :
На 23.01.2008 г., през нощта, св. А.
Н. - локомотивен машинист в „БДЖ“ ЕАД, и св. А.И.- помощник локомотивен
машинист, били заедно на смяна и предстояло да извършат превоз от гр. София до гр.
Карлово, с товарен влак № 30603,
натоварен с 290 броя пакети с изолационна вата, за клиент на „БДЖ“ ЕАД. Влакът
трябвало да се движи транзитно по маршрута, включително в района на гара
Мусачево, през която преминавал.
Докато св. Н. подготвял влака за
тръгване от София, при него дошъл св. Е. И., облечен с униформа на БДЖ, и
уведомил св. Н., че влакът ще бъде спрян на гара Мусачево, след което поискал
телефона на свидетеля за връзка. Свидетелят Н. предоставил на св. И. телефонния
си номер, след което в 22.10 ч. влакът потеглил по маршрута от София. При
преминаването на влака в района на гара Казичене в 22.30 ч., св. Н. получил обаждане
от св. Е. И., който поискал информация за това къде се намира товарният влак.
След като бил уведомен, че влакът се намира в района на гара Казичене, св. И.
прекъснал разговора. Няколко минути след това св. И. отново се обадил на св. Н.
и поискал свидетелят да загаси фара на локомотива, но тъй като това се явявало
в нарушение на инструкциите за безопасност на движението, последвал отказ от св.
Н..
Влакът преминал транзит през гара
Казичене, на която длъжността ръководител - движение изпълнявала св. В., след
което навлязъл в района преди гара Мусачево, ръководител - движение на която
тогава била св.Н. Д.. По разписание, влакът трябвало да премине транзит и през
района между гарите Казичене и Мусачево и през самата гара Мусачево, и това
било известно на св. Д., но въпреки това при приближаването на влака към
входния семафор за гара Мусачево св. Д., в нарушение на задълженията си, не
променила забраняващия влизането в гарата червен сигнал със зелен, позволяващ
навлизането в гарата. Виждайки червен сигнал на входния семафор за Мусачево, в
22.43 ч. св. Н. спрял товарния влак, след което установил и това, че при
входния семафор се намира св. Е. И.. Влакът престоял при входния семафор на
Мусачево 6 минути. В 22.49 ч. св. Д. подала разрешителен зелен сигнал за
навлизане на товарния влак в гарата. По същото време и св. И. се обадил на А. Н.,
че пуска влака, след което влакът преминал транзит през гара Мусачево и
продължил маршрута си.
За времето, през което влакът
престоял на входния семафор на гара Мусачево, неустановени по делото лица
разтоварили от вагон на влаковата композиция 108 броя пакети от превозваната
изолационна вата, на стойност от 3 326.40 лв. Двадесет и три броя от
отнетите пакети с изолационна вата били открити при извършен на 25.01.2008 г.
оглед на район на около 1 км от гара Мусачево. В близост до мястото бил открит
и отключен автомобил, марка „УАЗ“, с ДК №
********, в багажника на който имало парченца вата, съвпадащи по вид с
намерената изолационна вата. Останалата част от 85 броя от пакетите с
изолационна вата били отрити при извършен на 25.01.2008 г. оглед в складово
помещение, намиращо се до сградата на гара Мусачево. Впоследствие, иззетите 108
бр. пакети с изолационна вата били предадени на св. П.П.- материално отговорно
лице (МОЛ) за процесния товар при превозвача „БДЖ“ ЕАД.
Посоченият автомобил, марка „УАЗ“, с
ДК № ********, бил закупен от подсъдимия
през 2005 г. и през 2006 г. бил прехвърлен от него на Я.П.К., който
едновременно със закупуването на автомобила упълномощил подсъдимия да го управлява.
Към процесния период, л.а. действително се ползвал от подсъдимия, както и складовото
помещение, намиращо се до сградата на гара Мусачево, в което били открити част
от процесните пакети с изолационна вата, последното и от сина и мъжа на
свидетелката, като ключ от него имали и подсъдимият, и мъжът на свидетелката.
Подсъдимият К.В.С. е роден
на *** ***, българин, българско гражданство, женен, с висше образование, работи
в УДВГД - София, живущ ***, ЕГН **********.
Същият е неосъждан.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по
съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на
прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в
тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на
доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в
предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена
в съответствие с правилата на формалната логика. В мотивите на постановената
присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на
формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на
доказателствата и средствата за тяхното установяване. Обсъдени са
противоречията в доказателствените материали, в частност между показанията на
св. Д. и събраните по делото писмени доказателства, и са изложени убедителни
доводи относно това кои доказателства съдът кредитира и кои – не. Настоящият
въззивен състав, като напълно се солидаризира с доказателствения анализ на
първата инстанция, счете, че се явява безпредметно той да бъде преповтарян в
настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява
съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.).
Без
да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за
необходимо, с оглед на доводите и възраженията във въззивния протест, както и в
съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на
правилността на присъдата в цялост, да посочи следното :
Правилно
при формиране на изводите си по фактите първият съд се е доверил на показанията
на свидетелите Е. И., А. Н., А.И.и М. В., като е приел, че същите са в основни
линии единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви. Въз основа на
така събраните гласни доказателствени средства, писмени такива и писмени доказателства
- разшифровка на контролна лента на влак № 30603 на 24.01.2008 г., локомотив № 43533 (т. І, л. 79 от досъдебното
производство), заверено електрофотографско (ксерографско) копие на пътен лист № 7399 за локомотив № 43533 (т. І, л. 80 от досъдебното
производство), скоростна лента на влак №
30603 (т. І, л. 81 от досъдебното производство), справка за движението на влак № 30603 на 23.01.2008 г. от НК „ЖИ“ – УДВГД
(т. І, л. 97 от досъдебното производство), действително безпротиворечиво се
установява насочеността на движението на влаковата композиция на влак № 30603 на 24.01.2008 г., локомотив № 43533, управлявана от локомотивния машинист –
св. А. Н., с помощник локомотивен машинист - св. А.И.; времето на преминаване
на влака през гара Казичене (в 22.33 ч. на 23.01.2008 г.) ; времето на преминаване
през гара Мусачево (в 22.50 ч.), както и обстоятелството, че с оглед червения
сигнал на входния семафор на гара Мусачево, влакът престоял в района между
гарите около 6 минути. Въз основа на показанията на св. Е. И., които настоящият
съдебен състав не намира основание да не кредитира, като съобрази, че същите не
се оборват от останалите, събрани по делото доказателствени източници и дори съдържат
неизгодни за свидетеля факти, съдът установи и упражненото мотивационно
въздействие от страна на този свидетел, по отношение на св. Н., в насока
спиране на влака на входния семафор на гара Мусачево и несъобщаване за
препятствието за движението на влаковата композиция. Действително, показанията
на св. И. не намират доказателствена опора в тези на св. Н., който не съобщава
за упражненото му мотивационно въздействие от страна на И. и за разговора му с
последния, но това добре се обяснява с обстоятелството, че в противен случай
св. Н. би инкриминирал себе си като съпричастен към общественоопасно деяние.
Фактите
и обстоятелствата, свързани с превозвания товар, а именно 290 пакета
изолационна вата, инстанциите по същество имат възможност да установят по
нужния несъмнен и категоричен начин въз основа на събраните и проверени по
надлежния процесуален ред писмени доказателствени средства, а именно заверени
електрофотографски (ксерографски) копия на фактури и товарителници относно
изолационна вата (т. І, л. 85 – 94 от досъдебното производство) и на
рекламационна преписка КПМР РП – 45 – 10/2008 г. (т. ІІ, л. 252 – 260 от
досъдебното производство), които изцяло следва да бъдат кредитирани. Въз основа
на тези писмени доказателствени средства, както и на показанията на св. П.И.–
МОЛ, и отразеното в протоколи за оглед на местопроизшествие от 25.01.2008 г.,
въззивният състав прецени предмета на престъпно посегателство, а именно 108
пакета изолационна вата, а въз основа на заключението на назначената и
изготвена съдебно - оценителна експертиза – и левовата му равностойност към
инкриминираната дата.
Прави
впечатление, че по делото не са събрани каквито и да било преки доказателствени
източници, относно механизма за извършване на деянието. Не са установени
свидетели, възприели факти и обстоятелства, относими към разтоварване на
процесните пакети с изолационна вата. Въпреки това, въз основа на показанията
на свидетелите П.И., Е. И., А.И.и А. Н. и отразеното в акт, относно скъсани
пломби от 24.01.2008 г. (т. І, л. 83 от досъдебното производство), може да се
направи единствено възможния и категоричен извод – възприет и от първия съд в
мотивите към постановения съдебен акт, че именно времето от 6 минути, през
което влаковата композиция е престояла на входния семафор на гара Мусачево, е
използвано от неустановено/и по делото лице/а, за да скъсат пломбата на вагона,
в който е била натоварена изолационната вата и да разтоварят 108 пакета
изолационна вата, като по този начин осъществят изпълнителното деяние на
кражбата. Въз основа на отразеното в протоколите за оглед на местопроизшествие
от 25.01.2008 г., които настоящият съдебен състав намира за изготвени от компетентен
орган, при спазване императивните законови предписания на чл. 155 – 156 от НПК
и съдържащи всички необходими реквизити, съгласно чл. 129 от НПК, респективно
представляващи годни писмени доказателствени средства, относно извършените
действия по разследването, начина по който са извършени и резултатите от тях,
безспорно се установява, че изолационната вата, разтоварена от влаковата
композиция, е била превозена до местоустановяването ѝ именно с лекия
автомобил, марка „УАЗ 452“, ползван от подс. С.. На този извод сочат
установените във вътрешността на превозното средство парчета от кафеникава
мъхеста материя, идентични по състав с изолационната вата – предмет на
престъпно посегателство.
Правилно
при формиране на изводите си по фактите, относно ползването на процесния лек
автомобил, както и на складовото помещение в района на гара Мусачево, в което
са били установени част от инкриминираните пакети, първият съд се е доверил на
показанията на свидетелите М. М. и Е. И., като е преценил, че са обективно,
добросъвестно и безпристрастно депозирани. Така, въз основа на показанията на тези
свидетели, безспорно се установява, че подс. С. е ползвал лекия автомобил, като
св. И. уточнява, че същият е бил ползван и от други колеги на подсъдимия, тъй
като за привеждането му в движение не е бил необходим контактен ключ ; въз
основа на показанията на св. М. се установява, че складовото помещение е
ползвано като паркинг и от подсъдимия, и от лицето, с което М. живеела на
съпружески начала.
По
отношение на обсъдените факти и обстоятелства, събраните по делото гласни и
писмени доказателствени средства и писмени доказателства са в основни линии
единни, еднопосочни, вътрешно непротиворечиви и взаимнодопълващи се, поради
което и представляват сигурна доказателствена опора за формиране на изводите на
съда по фактите.
Вярно
е, че между така събраните гласни доказателствени средства се констатират
известни несъществени противоречия и несъответствия. Например относно датата на
извършване на инкриминираното деяние – противоречия и празноти, преодолени от
съответния първоинстанционен съд посредством приобщаване, по надлежния
процесуален ред, на показанията на част от свидетелите от досъдебната фаза на
производството, но тези несъответствия съдът отдаде на изминалия продължителен
период от време между датата, на която свидетелите са възприели интересуващите
производството факти и обстоятелства – м. януари 2008 г., и тази на депозиране
на показанията им пред съда. Изложеното, обаче, в никакъв случай не разколебава
изводите на съда, че свидетелите депозират показанията си обективно,
безпристрастно и добросъвестно, като полагат усилия за изясняване на
обективната истина.
Изтъкнатото
в пълна степен е относимо и към показанията на свидетелите И.Г., А.З., П. П. и С.И..
Според настоящата инстанция, същите депозират обективно, безпристрастно и
добросъвестно показания пред съответния първоинстанционен съд, но доколкото не
са възприели факти и обстоятелства относими към предмета на доказване, не
послужиха на въззивния съд при изграждане на изводите му по фактите.
Настоящата
инстанция подложи на особено внимателен анализ и преценка показанията на св.Н. Д.,
снети в о.с.з. на 29.04.2011 г., като съобрази, че тази свидетелка единствена
изнася твърдения, относно съпричастност на подс. С. към инкриминираното деяние.
Така, в показанията си, св. Д. заявява „Познавам
К.С.. … На нощно дежурство на 23 срещу 24.01.2008 г., някъде около 23,00 часа,
идваше товарен влак и той ми се обади да го спра – К. ми се обади да го спра.
Не знам причината, но той не ми обясни, тъй като е работник към БДЖ
предположих, че може да е видял нещо. … Той ми се обади да спра влака, аз го
спрях на входния семафор, след някъде около 5 минути той пак ми се обади да
пусна влака.“ Въззивната инстанция, след съвкупно преценка на материалите
по делото намира, че правилно СРС не е дал вяра на твърденията на св. Д., като
е преценил, от показанията ѝ напълно се оборват от приложените и приети
като доказателство по делото справки от мобилни телефонни оператори и в
частност – справка относно провежданите разговори от служебния телефонен номер на
УДВГД – София, с № ********** (т. І, л.
193 - 201 от досъдебното производство). Видно
от последната, в периода от 22.24 ч. до 23.06 ч. на 23.01.2008 г. (периода
непосредствено предхождащ и следващ преминаването на товарния влак, управляван
от св. Н., през гара Мусачево) от телефонния номер на УДВГД – София, с № **********, са осъществени четири изходящи повиквания
към телефонния номер на подс. С. с №
0885 058 221 (в 22.24 ч., в 22.53 ч. и в 23.06 ч.) и само едно входящо – 22.47
ч. – след часа, в който св. Д. е следвало да промени червения забранителен
сигнал на входния семафор. По делото не се установява в този период от време
подс. С. да е осъществявал повиквания към личния телефонен номер на тази
свидетелка. Отделно от това, самият факт, че в хода на двете фази на
производството свидетелката депозира коренно различни показания – по нейни
твърдения, като впоследствие се отрича от тези, дадени на досъдебната фаза,
подкрепя довода на решаващия първоинстанционен съд, че свидетелката се стреми
да не се самоинкриминира, като обяснява собственото си неправомерно поведение,
изразяващо се в неподаване на зелен, разрешителен сигнал на входния семафор на
гара Мусачево и недокладване на влаковия диспечер за причината за непропускане
на влаковата композиция, с чуждо давление.
Същевременно,
настоящата инстанция намира, че следва да ревизира изводите на районния смисъл
за пълна некредитируемост на показанията на св. Д., като прецени, че няма
пречка да даде вяра на същите, относно собствените ѝ действия при приближаването на влака към входния семафор за гара Мусачево, изразяващи
се в това, че не променила забраняващия влизането в гарата червен сигнал със
зелен, позволяващ навлизането в гарата и не съобщила за това на влаковия
диспечер. Показанията ѝ в този смисъл намират категорична доказателствена
опора в показанията на свидетелите Н. и И. и съдържат неизгодни за свидетелката
твърдения, поради което и следва да се приеме, че са депозирани обективно,
безпристрастно и добросъвестно и няма пречка да бъдат кредитирани. Напълно
единни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателствени
източници са и показанията на тази свидетелка, относно датата и часа на
преминаване на процесния товарен влак, както и получената телефонограма от св. В.
– ръководител движение гара Казичене, поради което и няма пречка да се ползват
от инстанциите по същество при формиране на изводите им по фактите.
Иначе, въззивната съдебна
инстанция кредитира останалите писмени доказателствени средства и писмени
доказателства напълно, като намира за правилно и законосъобразно използването
им от първия съд при изграждането на фактическите му и правни изводи, в
качеството им на допълващи и изясняващи установената по делото фактическа
обстановка.
Правилно първият съд се е
доверил и на заключението на изготвената в досъдебното производство съдебно - оценителна
експертиза, отчитайки, че същата е обективно и компетентно изготвена и е дала
пълен и компетентен отговор на поставената задача, относно стойността на
инкриминираните вещи. Настоящата инстанция не намира за необходимо да ревизира
изводите на решаващия първоинстанционен съд и в тази насока. Заключението на
изготвената експертиза послужи на инстанциите по същество при формиране на
изводите им, досежно стойността на инкриминираните вещи.
Като цяло, въззивният съд
намира, че за установяването на обективната фактическа обстановка
първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими процесуални
усилия. Разпитани са установените по делото свидетели, при условията на чл. 12,
ал. 1, чл. 18 и чл. 19 от НПК, а именно при спазване на принципите на
непосредственост, устност и състезателност (последния нерядко посочван в
практиката на ЕСПЧ по чл. 6, § 3, б. „Д“ от КЗПЧОС и като право на „ефективно
участие“ и „равенство на оръжията“ – Garcia Alva v Germany, Станфорд срещу
Обединеното кралство и др.), като, съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК,
съдът законосъобразно се е ползвал и от събраните в рамките на досъдебна фаза
на процеса писмени доказателствени средства. Въззивният състав служебно констатира, независимо
от оправдателния характер на първоинстанционната присъда, че правото на защита
на подсъдимия С. не е било нарушено в нито един етап от първоинстанционното
съдебно производство. Спазени са всички изисквания на процесуалния закон,
гарантиращи законосъобразното упражняване на правото на защита от страна на
подсъдимото лице – редовно връчване на обвинителния акт, гарантиране на
участието му в процеса, на правото му да дава обяснения, да представя
доказателства и да прави доказателствени искания, да се ползва от адвокатска
помощ, каквато лично е ангажирал, както и възможност да се изказва последен и
да обжалват актовете на съда, накърняващи законните му права и интереси.
Предвид всичко посочено, въз
основа на така направения анализ на доказателствата и въз основа на
установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил правилни
правни изводи, в съгласие със закона и постоянната практика на ВКС на Р.
България, досежно липсата на несъмнена доказаност на твърдяното от държавното
обвинение инкриминирано деяние. Напълно законосъобразно и обосновано е посочил,
че обвинението спрямо подс. С. е останало недоказано, доколкото събраните по делото
доказателства не сочат категорично и безспорно на извършено от него
инкриминирано деяние, по претендирания начин, място и време, въпреки
изчерпването на процесуалните способи за това.
За да е изпълнен съставът
на престъплението „кражба” (чл. 194, ал. 1 от НК), е необходимо деецът да е
отнел чужда движима вещ от владението на другиго, без неговото съгласие, с
намерение за противозаконно присвояване на отнетата вещ. Предмет на кражбата
може да бъде обществена или лична движима вещ, която има определена парична,
художествена, историческа и друга стойност (вж. ППВС № № 6/26.04.1971 г. по н. д. № 3/1971 г., изм. с ППВС № 7/6.07.1981 г., р. II, т. 1). Изпълнителното
деяние на престъплението „кражба“ изисква прекъсване на владението, упражнявано
от владелеца на вещта, и установяване на свое владение, като в
наказателноправен смисъл държането е приравнен случай на владение. Деянието е
съставомерно, както когато се отнема вещ от владението на нейния собственик,
така и когато се отнема от владението на лицето, което я владее или държи (вж. решение № 511/26.01.2012 г. по н. д. № 2311/2011 г., ІІІ н. о.). За да се счита
кражбата за довършена, е необходимо не само вещта да е отнета от владението на
собственика, респективно оправомощеното да я пази и управлява лице, но и
установяване от престъпния деец на фактическа власт върху вещта и получаване
възможност да се ползва от нея или да се разпорежда с нея по свое усмотрение (вж.
решение № 147/22.06.1980 г. по н. д. № 128/1980 г., ІІ н.о.). Кражбата е типично
резултатно престъпление, засягащо обществените отношения по необезпокоявано
упражняване правото на собственост на гражданите. То се изразява в лишаване
собственика/владелеца/държателя на движима вещ, с определена стойност, от
владението върху нея, без негово съгласие, при налично намерение у отнемащия
вещта да се присвои.
Кражбата може да бъде
извършена само при пряк умисъл. Необходимо е да бъде установено, че деецът е
съзнавал всички елементи от обективния състав на това престъпление и че е
действал с намерение противозаконно да присвои вещта.
С оглед направения и
обективиран по-горе подробен самостоятелен анализ на доказателствения материал,
настоящият съдебен състав стигна до извод, че действително, от обективна страна,
е налице липса на еднозначно и категорично доказани действия на подсъдимото лице,
в съответствие със стандарта на разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК, изразяващи
се в прекъсване на фактическата власт на св. И. – материалноотговорно лице при
„БДЖ“ ЕАД, върху инкриминираните вещи и установяване на своя собствена такава.
Действително, събраните по
делото гласни и писмени доказателствени средства позволяват да се направи
еднозначен извод, че за времето от 22.43 ч. до 22.49 ч. на 23.01.2008 г., от
товарен влак № 30603 , управляван от св.
А. Н., находящ се в гр. София, в района на ж.п. гара Мусачево, неустановено по
делото лице, чрез разпломбиране на вагон, в който била натоварена изолационна
вата, отнело чужди движими вещи - 108 броя пакети с изолационна вата, на обща
стойност 3 326.40 лв., от владението на П.Н.И. - МОЛ при „БДЖ“ ЕАД, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Безспорно се
установява и това, че неустановеното по делото лице било подпомогнато от св. Е.
И., чрез давани от него разяснения на Н. да спре на червен сигнал на семафора и
да не докладва (за деянието И. е осъден с влязло в сила на 17.05.2010 г.
определение за одобряване на споразумение, постановено от СРС – НО, 112-ти
състав).
Същевременно, от събраните
по делото доказателства и доказателствени средства не се установява по нужния
несъмнен и категоричен начин подс. С. да е съпричастен към инкриминираното
деяние, съгласно обстоятелствата, твърдени от държавното обвинение с внесения
за разглеждане в СРС – Но обвинителен акт.
В подкрепа на извод за
евентуална съпричастност на подс. С. към инкриминираното деяние по делото са
събрани показанията на св.Н. Д., която в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд дава показания, че подс. С. ѝ е позвънил с
указание да спре влака. По съображения, които вече бяха изтъкнати по-горе
обаче, показанията на тази свидетелка, в обсъжданата им част, не следва да
бъдат кредитирани, с оглед пълната им непоследователност и липса на
кореспонденция със събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност –
със справката относно проведените разговори от телефонния номер на УДВГД –
София, с № ********** (т. І, л. 193 - 201 от досъдебното производство). Поради това,
тези показания, в обсъдените им части, не могат да бъдат кредитирани с доверие
и ползвани от инстанциите по същество, при формиране на изводите им по фактите.
Вярно е, че в периода от 22.24 ч. до 23.06 ч. на 23.01.2008 г. (периода,
непосредствено предхождащ и следващ преминаването на товарния влак, управляван
от св. Н., през гара Мусачево) от телефонния номер на УДВГД – София с № ********** са осъществени четири повиквания
към и от телефонния номер на подс. С. с № 0885 058 221 (в 22.24 ч., 22.47 ч., в
22.53 ч. и в 23.06 ч.), но доколкото по делото не е установено съдържанието на
провежданите разговори, не може да се правят изводи, че същите са касаели
инкриминираното деяние и/или предмета на престъпно посегателство). Прокурорът
при СРП, подал протеста, правилно изтъква, че в съдебното заседание не са били
събрани доказателства за това, че подсъдимият не бил наредил на посочената
свидетелка да спре влака, но правилно е да се отбележи, че не са били събрани и
доказателства в обратен смисъл, в каквато насока е била доказателствената
тежест за представителя на държавното обвинение. С оглед на изложеното, следва
да се приеме, че по делото не е налице нито едно безспорно и категорично
доказателство в подкрепа на извода за съпричастност на подсъдимия, по отношение
на инкриминираното деяние. Липсват доказателства
в насока подсъдимият да е извършил инкриминираното деяние по вменения му от
държавното обвинение начин, а именно като е дал разпореждане на ръководител
движение ж. п. гара Мусачево – св.Н. Т. Д., да подаде сигнал в 22.43 ч. за спиране
на товарния влак. Нещо повече – дори св. И., чиято съпричастност към
инкриминираното деяние, в наказателноправно релевантното качество на помагач, е
безспорно установена с влязъл в сила съдебен акт и не се отрича от свидетеля,
не сочи да е възприел подсъдимият да е съпричастен към деянието, като дава
показания, че не му е известно подсъдимият да е взел участие.
Вярно е, че част от
инкриминираните вещи са установени в складово помещение, ползвано от подсъдимия,
но от показанията на св. М. се установява безпротиворечиво, че подсъдимият не е
бил единственият, който е ползвал помещението и който е имал ключ от него ;
складът е бил ползван и от лицето, с което св. М. е живеела на съпружески
начала. Вярно е и това, че в управлявания от подсъдимия лек автомобил, марка
„УАЗ“, с ДК № ********, са установени –
при извършен оглед на местопроизшествие, парчета кафеникава мъхеста материя,
идентични по състав с тези на инкриминираната изолационна вата. Същевременно,
както правилно СРС е отбелязал, по делото е безспорно установено, че
автомобилът се е ползвал и от други лица (в този смисъл и показанията на св. И.),
тъй като не се е заключвал (установено и в хода на извършения оглед) и се е привеждал
в работен режим без ключ. При това следва да се приеме, че по делото липсват
категорични доказателства, които да свързват
подсъдимия с мястото на извършване на инкриминираното деяние или с предмета на
посегателство.
Отделно от това, следва да
се отбележи, че на подсъдимия не е вменено помагачество към извършване на
деянието, посредством превозване или укриване на предмета на посегателство,
поради което и настоящият съдебен състав намира за безпредметно обсъждането на
местооткриването на част от инкриминираните вещи в контекста на повдигнатото
обвинение.
Поради липса на
доказани частни съставомерни признаци от обективна страна и в частност –
неговото изпълнително деяние, принципно безпредметно се явява обсъждането
неговата субективна страна. С оглед изтъкнатото, възражението на прокуратурата
в депозирания от нея протест, че по делото са събрани необходимите по обем и
категоричност доказателствени източници в подкрепа на извода, че подс. С. е
осъществил престъпния състав от обективна и субективна страна, настоящият
съдебен състав намира за неоснователно.
Съгласно константната
съдебна практика, едно лице може да бъде признато за виновно, само ако има
пълна и несъмнена доказаност на обвинението (в този смисъл и решение № 299/1975 г. на І н. о. на ВС, № 476/2013 г.
на II-ро н. о. на ВКС, решение № 216/2013
г. на II-ро н. о. на ВКС и мн. други). Ако въпреки усилията и след изчерпване
на всички процесуални средства, съмненията относно съпричастността му към
определено инкриминирано деяние не отпаднат, то следва да бъде оправдано, тъй
като обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Такъв е и
настоящият случай - извършените от съда възможни и необходими процесуално -
следствени действия за разкриване на обективната истина и приложените в тази
връзка процесуални способи не са доставили доказателства, обуславящи с
категоричност извода, че обвинението спрямо подсъдимото лице в извършване на
престъпление по чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е несъмнено доказано, поради
което единствено законосъобразния краен акт на съда се явява оправдателната присъда
за това инкриминирано от държавното обвинение деяние. Такава задължително се
постановява, когато, както в настоящия случай, са налице неразсеяни съмнения и
колебания на решаващия съд, по отношение на твърдяното с обвинителния акт или
постановлението по чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК престъпно деяние и
съпричастността на подсъдимия/обвиняемия към него, породени от доказателствена
непълнота и/или негодни доказателствени средства (решение № 333/2013 г. на ІІІ н. о. ВКС).
Предвид изложеното, СГС, в
този си състав намери, че правилно и законосъобразно СРС – НО, 115-ти състав е признал
подс. С. за невинен в това, че на 23.01.2008г. в гр. София, в района на ж. п.
гара Мусачево, в съучастие с Е. А. И., като помагач, умишлено да е улеснил
извършването от неустановено по делото лице на престъпление кражба, за времето
от 22.43 ч. до 22.49 ч., в гр. София, от товарен влак № 30603, на 108 броя пакети с изолационна вата,
на обща стойност 3 326.40 лв., от владението на П.Н.И. - МОЛ при „БДЖ“
ЕАД, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, чрез
отстраняване на спънки - като дал разпореждане на ръководител движение ж.п.
гара Мусачево -Н. Т. Д., да подаде
сигнал в 22.43 ч. за спиране на товарния влак, поради което и правилно, на
основание чл. 304 от НПК, го е оправдал, по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.
При извършената, на основание чл.
314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на протестираната
присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи
нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения,
постанови своето решение.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 12.04.2017
г., по НОХД № 15041/2009 г. на СРС – НО,
115-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.