Присъда по дело №22/2025 на Районен съд - Луковит

МОТИВИ ПО НОХД № 22/2025 г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД
ЛУКОВИТ
Районна прокуратура Ловеч, ТО Л.е внесла обвинителен акт по досъдебно
производство № 181/2024 г. по описа на РУ- Л. пр. пр. № 3745/2024 г. по описа на Районна
прокуратура – Ловеч, ТО Л. по обвинение против Г.Ц.П., ЕГН **********, живущ с адрес:
[заличен адрес по GDPR], за това, на**** около ****ч. в с.П., Л. обл., ул. „Р. д.“ № **, като
непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на деянието, и да ръководи
постъпките си, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 120,00 лв. от
владението на Р.Д. М., ЕГН ********** от с. с., с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това заплашване - взел от масата кухненски нож и го размахвал пред нея с
думите: „давай парите“- престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Производството е по общия ред. По делото не е предявен граждански иск.
Представителят на Районна прокуратура – Ловеч, ТО Л. след приключване на
съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия Г.Ц.П.. Счита
изложената фактическа обстановка в обвинителния акт за безспорно доказана от събраните
по делото доказателства. Моли за осъдителна присъда. По отношение на подсъдимия П.,
предлага да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието
изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от две години. На осн. чл. 67, ал. 4 от НК
да се възложи на МКБППМН полагане на възпитателни грижи спрямо него.
Защитата на подсъдимия Г.Ц.П., осъществена чрез служебен защитник от ДП - адв.
П.Р. от АК - Ловеч, след приключване на съдебното следствие, пледира за постановяване на
оправдателна присъда по отношение на подзащитния му, поради липса на събрани по делото
категорични доказателства за неговата съпричастност към извършване на инкриминираното
престъпление. В този смисъл се позовава първо на показанията на пострадалата, като
посочва, че в обвинителният акт е посочена сумата от 120.00 лева, а в последствие
пострадалата е заявила сумата от 180.00 лева. Сочи, че се твърди, че пострадалата е
заплашена с нож, но по делото не става ясно къде е ножа и дали е подложен на експертиза.
Позовава се на факта, че при разпита си в с. з. пострадалата е заявила, че не познава
подсъдимия.
Подсъдимият Г.Ц.П. в последната си дума отрича да е извършил престъплението.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доказателствени
средства поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна намира за установено
следното:
Подсъдимият Г.Ц.П. е роден на ***. в гр. Л. Живее на адрес в с адрес: [заличен
адрес по GDPR]. Отглежда се от майката Ц.П.Г., която е разделена с биологичният му баща и
живее на семейни начала с друг мъж - Л.Н.П.. Подсъдимият се води на отчет в ДПС при РУ
– Л.от 01.08.2022г. Видно от характеристичната справка, приложено по ДП до 04.12.2024г.
/дата на изготвяне на справката/ П. е установен като извършител на шест броя кражби на
вещи и парични суми. Поведението му е разглеждано многократно от МКБППМН при
Община Л. като са му били налагани мерки по чл. 13, ал. 1, т. 4, 5 и 10 /поставяне под
възпитателен надзор на родителите, поставяне под възпитателен надзор на обществен
възпитател, задължаване на непълнолетният да извърши определена работа в полза на
обществото/ от ЗБППМН, но без резултат.
В справката се посочва също, че П. произхожда от многодетно ромско семейство,
продължава да учи в СУ „"А.К."“ – гр. Л. но е незаинтересован към учебния материал. Не
работи, не е женен и няма деца.
В справката за съдимост на Г.Ц.П. фигурира едно осъждане – със споразумение по
НОХД № 85/2025 г. по описа на РС-Л. влязло в законна сила на 05.05.2025 г., с което за
1

извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, му е
наложено наказание „Пробация“, със следните пробационни мерки: по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК
– задължителна регистрация по настоящ адрес в с адрес: [заличен адрес по GDPR], с
периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от
него длъжностно лице два пъти седмично за срок от 7 /седем/ месеца; по чл. 42а, ал. 2, т. 2
НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 7 /седем/ месеца;
по чл. 42а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 42б, ал. 3, т. 3 от НК – ограничение в свободното придвижване
със забрана да напуска жилището, което обитава на адрес в с адрес: [заличен адрес по
GDPR] за времето от 22:00 часа до 06:00 часа за срок от 7 /седем/ месеца.
Свидетелката Р.Д.М. /92г./ е самотно живуща в село П. като в близост няма съседи.
Вечерта на 23.07.2025г., около 21:00 часа се намирала в стая в дома си в с адрес: [заличен
адрес по GDPR] и гледала телевизия. До момента нямала проблеми и не е заключвала
вратите за двора и за стаята. Докато гледала телевизия при нея влязло непознато момче от
ромски произход, което светнало лампата. Тя се изплашила и го попитала какво търси в
дома й, а той й поискал пари. Св. М. отговорила, че няма пари. Момчето започнало да търси
пари по дрехите й, които били оставени на леглото. След това взело един нож от маса в
кухнята и започнало да го размахва пред нея като отново й поискало пари. М. се изплашила
за живота си, извадила от престилката си сумата от 120.00 лева /две банкноти по 50.00 лева
и една банкнота от 20.00 лева/ и му я дала. На другият ден сутринта отишла при кмета на
селото – Н.Г. и му споделила случилото се. Кмета подал сигнал в РУ – Л. Пострадалата
описала момчето пред кмета, а след това и пред полицаите като средно на ръст, слабо, с
детска физиономия, с коса и светли очи. Това ги навело до възможен извършител, а именно
подсъдимият, който по онова време бил установяван като извършител на множество кражби
в селото. Било направено разпознаване на извършителя на престъплението от пострадалата.
Разпознаването било по снимков материал и се състояло в сградата на кметство с. П. етаж
2, стая № 2 /кабинет на кмета на селото/ в присъствието на поемни лица. По време на
разпознаването пострадалата категорично посочила снимката на подсъдимия, като заявила,
че това е момчето, което предната вечер е влизало в дома й да иска пари и я заплашило.
По подаденият сигнал от кмета на с.П. е образувано досъдебно производство №
181/2024г. по описа на РУ - Л. което приключило с внасяне на обвинителен акт в съда, с
който е повдигнато обвинение, срещу подсъдимия Г.Ц.П. за извършено престъпление
грабеж.
Съгласно заключението на вещите лица по изготвената на досъдебното
производство КСППЕ, приобщена по делото, подсъдимият П. има психическа годност да
участва в досъдебно и съдебно производство. Лицето е с ниско ниво на интелектуално и
личностно функциониране, за което вещите лица приемат, че се дължи на неглижиране в
отглеждането и възпитанието му. Посочено е, че П. може правилно да възприема фактите,
които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Към момента на
извършване на деянието подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното,
можел е да ръководи постъпките си и да предвиди последиците от тях.
Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз основа
на събраните по делото гласни доказателства, а именно: показания на свидетелите Н.В.Г и
И.-Т.И.; обясненията на подсъдимия, от приобщените по делото писмени доказателства и
писмени доказателствени средства, а именно: протокол за разпознаване на лице, справка за
съдимост, характеристична справка, както и от заключенията на вещите лица по КСППЕ.
Най-съществено значение относно главния факт на доказване в настоящото
наказателно производство – деяние, авторство, вина, имат показанията на свидетеля Н.В.Г. –
кмет на с.П.. Заявява, че познава подсъдимия, който почти всяка седмица извършва кражби
от къщи на жители на селото. В последствие неговите родители не винаги успявали да
възстановят отнетите суми и ставали скандали в селото. Посочва, че подсъдимият постоянно
2

влизал и обирал къщите на жители на селото, като предимно взимал пари. Сочи, че преди
седмица откраднал 1200.00 лв. от съсед на семейството.
За случая помни, че миналата година един понеделник сутринта при него в
кметството отишла пострадалата Р. М.. Тя му заявила, че в тях на предната вечер е влизал
човек, който и размахвал нож, искайки и пари, поради което му дала 120.00 лева от джоба на
престилката си като му заявила: „ Коли ме, аз съм си за гробищния парк, заколи ме, но ти ще
отидеш в затвора“. Пред св. Г. пострадалата заявила, че у тях е влизал младеж. Изразила
съмнение, че може да е имало и други с него, но в стаята е влизало едно лице - младеж. Св. Г.
се обадил на служители на РУ- Л. които отишли на място и започнали работа по случая.
Посочва, че от РУ – Л.ползват кметството за процесуално - следствени действия. След като
получили от пострадалата подробно описание на извършителя на деянието, служители на
полицията занесли няколко снимки между които е имало и снимка на подсъдимият. Тези
снимки били показани на пострадалата М. по време на ПСД разпознаване и тя посочила
снимката на подсъдимия като потвърдила, че именно той е лицето, което е влизало в дома й
предната вечер.
В съдебно заседание св. И.И. посочва, че като оперативен по линия КП при РУ –
Л.отговаря за района на с.П.. Миналата година бил уведомен от кмета на с. П. че при него се
явила св.Р. М. и го уведомила, че предната вечер е влизано в домът й. Пристигайки при
пострадалата тя му обяснила, че предната вечер си била легнала, когато при нея влязло
момче, което светнало лампата. То било младо с бяла тениска и къси гащи. Описала го, че е
със светла кожа, светли очи и коса. Момчето искало от нея пари, тя му отговорила, че няма,
тогава то взело кухненски нож и замахнало с него към нея. Тя от притеснение бръкнала в
престилката си и му дала 120.00 лева. Свидетелят посочва, че по така дадените от
пострадалата М. описания установил извършителя на престъплението, а именно
подсъдимият Г.Ц.П. „М.“, който е добре познат на полицията, тъй като има множество
кражби, основно на парични средство. Последният бил установен при баба си в Ябланица и
от там бил доведен. След което работа с него продължил ИДПС при РУ Л. Съдът отчита
показанията на свидетеля като допустими, тъй като той не е взимал участие в наказателното
производство в друго процесуално качество. Свидетелят няма качеството на лице,
извършвало действия по разследването, а просто е оказвало фактическа помощ на
разследващия орган и не е разследващ орган по смисъла на закона /Решение №
247/05.07.2023г. по НД № 893/2022г. на ВКС, І н. о./ Съдът намира, че възпроизведените от
свидетеля думи на пострадалата относно описанието на извършителя на деянието, начина на
извършване на престъплението и отнетата й сума отговаря на обективната истина, тъй като
в последствие по даденото описание свидетеля е установил извършителя, а пострадалата го
е разпознала измежду други 3 лица. Относно начина на извършване на деянието, то
пострадалата го е описала и пред свидетеля Г. и пред разследващите органи. Посочила е и
размера на отнетата сума, а именно 120.00 лв.
Св. М. в съдебното производство посочва, че осем вечери поред ходели в дома й да
искат пари. Тя казвала, че няма пари. Ходели по двама като единият стоял отвън, а другият
влизал вътре. Посочва, че не познава подсъдимия. Заявява, че вижда, че стои човек, но не
може да го познае кой е, както и че друго, по – ниско момче е влизало в дома й. Посочва, че
дъщерята на М. и взела 180.00 лева.
Отрича да е ходила в кметството в с.П. и полицаи да са й показвали снимки на
момчета. След като съдът предяви на свидетелката снимки, находящи се на л. 33 от ДП, на
която тя посочваща снимка № 4 от предявените й по време на разпознаването, М. заяви, че
може да е тя на снимката, но не виждала с очите. Посочва, че лицето което и е взело парите
и казало: „Давай парите, че те заклах“, а тя му отговорила: „Аз съм си направила годините,
но ти няма да излезеш от затвора“. Потвърждава механизма на извършване на деянието, чрез
заплашване с нож. Твърди, че след случката се изплашила много и от тогава смята, че си
3

изгубила паметта. Посочва, че лицето което и е взело парите е било от ромски произход и
парите не са и възстановени.
В показанията си, дадени пред орган на досъдебно производство, свидетелката
подробно е описва възприетата външност и физически особености на извършителя и именно
по това описание полицаите са го установили. Пострадалата в съдебно заседание дава
противоречиви показания като дори отрича да е разпознавала извършителя. Самата тя
посочва, че след тази случка /23.07.2024г./ се изплашила много и има проблем с паметта.
Действително, пострадалата М. в съдебно заседание сочи, че не познава
подсъдимият, но става ясно, че същата не вижда добре с очите. Посочва, че извършителят е
бил по – нисък, но с оглед изминалият период /близо 1 година/ от извършване на деянието и
възрастта на подсъдимия е напълно възможна промяна в неговата височина.
На следващо място пострадалата в с. з. посочи, че са и отнети 180.00 лева, но пред
кмета и полицейските служители непосредствено след случката е посочила, че е дала на
извършителя 120.00 лева, които е извадила от джоба на престилката си. Пострадалата
заявява, че след тази случка се е изплашила много и си е изгубила паметта, поради тази
причина съдът намира, че е напълно възможно да не помни в голяма степен подробности от
случая.
Относно твърденията на защитника адв. Р., че в много случаи пострадалата е
викала полицията, че и липсват пари и при посещение на сигнала служителите са намирали
парите и това обстоятелство се потвърдило от показанията на св. И., то в с. з. посоченият
свидетел не съобщава такива данни. Св. И. в с. з. съобщи за един случай, в който
пострадалата М. е заявила, че и липсват брадва и мотика, които били намерени в тях. Тогава
пострадалата М. се съмнявала в „М.“. Св. И. не споменава да са подавани други сигнали до
органите на реда, още повече, че именно той отговаря по линия „КП“ за с.П. и следва да е
наясно с всички сигнали за населеното място.
Подсъдимият в с. з. отрича да е извършил деянието. В хода на ДП е обяснил на
ИДПС при РУ – Л. че той е влизал в дома на жената, тъй като се страхувал от полицаите да
не го бият. Твърди, че тогава излъгал, а сега казва истината.

Съдът отчита и процесуалното поведение на подсъдимия. Същият демонстрира
недопустимо за съдебна зала поведение – непрестанен смях по време на съдебното
заседание. В показанията си пред съда св. Г. посочва, че това е постоянното поведение на
подсъдимия. Изразява учудване как е стигнал до степента на образование, която има.
На следващо място съдът отчита и факта, че съдебното заседание беше
многократно отлагано поради неявяване на подсъдимият и негов родител, въпреки
редовното им призоваване. Това наложи съда да поиска съдействие от органите на МВР и по
– специално от ИДПС при РУ Л. което осигури явяването на подсъдимия заедно с родител в
зала.
Прави впечатление и небрежното отношение от страна на родителя полагащ грижи
за подсъдимия – неговата майка Ц.П.Г.. По време на съдебните заседания, на които
подсъдимия се е явявал е бил без документ за самоличност, независимо, че е навършил 14
годишна възраст. Майката на подсъдимия не му извади документ за самоличност, въпреки
съставените й АУАН и уведомяването й, че услугата е безплатна за лица до 16 годишна
възраст.
По отношение наличието на годен предмет на престъплението грабеж, съдът се
доверява на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Последователни и
логични относно индивидуализацията на предмета на престъплението, са показанията на
свидетелите Г. и И., пред които пострадалата непосредствино след престъплението е заявила
4

точно каква сума е предоставила на извършителя. Съдът отчита, че с оглед възрастта на
пострадалата, силният страх който е изпитала, периода от изминало време и факта, че тя
самата заявява, че след случката си губи паметта няма как да посочи с точност детайли около
извършеното престъпление, в тази връзка и отнетата сума. Факт е, че към онзи момент тя
подробно е описала пред двама свидетели :/св. Г. и св. И./ по различно време начина на
извършеното деяние /заллахите от лицета/, средството на извършеното престъпление
/кухненски нож/ и сумата, която е дала на извършителя /120.00 лева/ като е посочила и от
къде е извадила парите /джоб на престилка/. Подробно е описала извършителя и пред
двамата свидетели. Разпознала е същият в проведено /ПСД/ разпознаване, при което са били
спазени всички правила предвидени в закона.
Съдът възприема и кредитира изводите в депозираното заключение по КСППЕ по
отношение на подсъдимия, като изготвено обстойно, с необходимите професионални знания
и опит в съответната област, и съответстващи на събрания по делото доказателствен
материал.
Безспорно е установено и авторството на деянието в лицето на Г.Ц.П.. В хода на
досъдебното производство е извършено разпознаване на лице по снимков материал, при
което са спазени правилата, предвидени в НПК. Свидетелката М. е разпознала подсъдимия,
непосредствено в деня, следващ инкриминираната дата, като в нито един момент не е имала
колебания, относно характерните белези на лицето, извършило грабежа, посочвайки ясно и
точно по какви белези го е разпознала и с какви действия свързва разпознатото лице в
проведените разпити, преди извършване на разпознаването. С оглед на горните констатации,
съдът намира, че съставеният протокол за извършеното процесуалноследствено действие:
разпознаване на лице, представлява годно доказателствено средство за отразените в него
факти и обстоятелства и кредитира с доверие съдържащите се данни в него.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събрания по делото
доказателствен материал, съдът намира за установено следното от правна страна: Съдът
приема за безспорно доказано извършено от подсъдимият Г.Ц.П., престъпно деяние, което от
обективна и субективна страна осъществява признаците на престъплението грабеж по
основния състав на чл. 198, ал. 1 НК.
Доколкото подсъдимият П. е извършил деянието като непълнолетен, при
ненавършена 16-годишна възраст, деянието правилно е квалифицирано по отношение на
него и във връзка с разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
От обективна страна е налице отнемане на чужда движима вещ от страна на
подсъдимият П. от техния собственик и владелец – свидетелката М., т. е. налице е
прекъсване на фактическата власт на последната и установяване на своя трайна такава от
страна на подсъдимия. Предмет на отнемането е движима вещ – пари на стойност 120.00 лв.
/две банкноти по 50.00 лв. и една банкнота по 20.00 лв./. Деянието е извършено от
подсъдимия, без да е налице съгласие на собственика и владелеца на движимата вещ.
Подсъдимият установил трайно фактическо владение върху вещта, като тя е преминала от
патримониума на пострадалото лице в този на подсъдимия, като отнемането е извършено с
намерение веща да бъде противозаконно присвоена. Налице е заплашване, като елементи от
фактическия състав на грабежа, представляващ сложно съставно престъпление.
Заплашването, осъществено чрез размахване на кухненски нож с думите: „Давай парите“,
несъмнено е било средство за установяване на владение върху отнетата вещ, а предвид
горното, заплашването несъмнено е и използвано като начин за осъществяване на
изпълнителното деяние. Налице е връзка, между употребеното заплашване и отнемането на
вещта от владението на пострадалата, с намерение да бъде присвоена, като действията на
извършителя са съединени с връзката на фактическо единство, основано на посочената цел.
При извършване на деянието подсъдимият П. е употребил заплашване – размахнал
кухненски нож пред пострадалата с думите „Давай парите“, като използваното заплашване в
5

случая е функционално подчинено на отнемането, доколкото към момента на използването
му, подсъдимият все още не е бил установил трайна фактическа власт върху вещта /парите/.
Предвид всичко гореизложеното, съдът намира, че подсъдимият Г. П., следва да
носи наказателна отговорност за извършеното престъпление.
Извършеното деяние разкрива по-висока степен на обществена опасност, предвид
осъществяването му спрямо уязвимо лице от женски пол – пострадалата е 92 годишна,
физически по-слаба от извършителя, което значително намалява възможностите й за
съпротива, а освен това е била и сама, в тъмната част на денонощието и в собственият й дом,
т. е. по начин, който от една страна улеснява извършване на престъплението, и от друга
страна – значително затруднява разкриването на неговия извършител.
Като причини и условия за извършване на деянието, съдът отчита ниската правна
култура на извършителя, стремежът му за задоволяване на основни потребности от храна и
дрехи, както и към бързо облагодетелстване по неправомерен начин, свързан с липсата на
изградена ценностна система и липсата на ефикасен родителски контрол.
Към датата на извършване на деянието, подсъдимият П. е непълнолетен, при
ненавършена 16-годишна възраст, поради което правилно е приложена разпоредбата на чл.
63, ал. 1, т. 3 от НК. След редукцията по чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, предвиденото наказание за
извършеното от него престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК е лишаване от свобода до три
години.
Въпреки непълнолетието си, подсъдимият П. е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като няма основание да се приеме,
че действията му са били мотивирани от лекомислие и увлечение. Горните изводи се
подкрепят от изготвената на досъдебното производство КСППЕ, не оспорена от страните и
приета в съдебно заседание. При вземане предвид подбудите и мотивите на непълнолетния
подсъдим П. за извършване на деянието – занижени задръжки, с оглед множеството
криминални прояви /кражби/ при наличие на време за планиране на своята реакция, съдът
намира, че осъществената престъпна дейност от него, съвсем не е била продиктувана от
лекомислие или увлечение.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия П., съдът съобрази,
както високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, така и високата
степен на обществена опасност на дееца, който макар и неосъждан към датата на деянието, е
извършил последното след като е установяван като извършител на множество кражби и след
като поведението му е било разглеждано многократно от МКБППМН и са му били налагани
мерки по ЗБППМН. Данните в характеристичната справка от РУ - Л. че подсъдимият П. е
установен като извършител на множество престъпления против собственността, дават
основание на съда да изведе категоричен извод за трайно изградени престъпни навици у
този подсъдим за набавяне на средства от препитание по неправомерен начин, макар и в
непълнолетна възраст.
Съдът не отчита наличие на многобройни смекчаващи вината и отговорността на
подсъдимия П. обстоятелства, което да предполага определяне на наказанието за
извършеното престъпление при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 , б. „Б“ от НК. Като
смекчаващи отговорността и вината обстоятелства следва да се отчетат единствено тежкото
семейно и имуществено състояние на подсъдимия П. – същият живее с майка си и мъжът, с
който тя съжителства на семейни начала, не работи и няма доходи от трудови
правоотношения. Тези обстоятелства не са нито многобройни, нито е налице
изключителност на което и да е от тях, поради което и замяната на наказанието лишаване от
свобода след редукцията по чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК с наказание пробация, би било
равнозначно на неоправдано снизхождение към подсъдимия П., а и вече му е наложено
такова наказание. С оглед на горното, съдът намира, че по отношение на подсъдимия П.
6

следва да определи наказание лишаване от свобода, при условията на чл. 54, ал. 1 от НК -
при баланс между смекчаващите и отегчаващите вината и отговорността му обстоятелства,
но не към законоустановения минимум от три месеца, а в малко по – голям размер,
предвиден в закона след редукцията по чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, а именно: за срок от шест
месеца.
Спрямо подсъдимия П. са налице предпоставките за приложение на разпоредбата
на чл. 69, ал. 1, вр. с чл. 66, ал. 1 от НК, доколкото наложеното наказание лишаване от
свобода е до три години, към инкриминираната дата не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, и не са изчерпани средствата и усилията, които могат да
бъдат приложени спрямо него за поправянето и превъзпитанието му. По тези съображения,
съдът намира, че следва да се отложи ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода за срок от шест месеца, с изпитателен срок от една година, който срок ще
въздейства не само възпитателно и поправително, но и предупредително, превантивно и
възпиращо спрямо подсъдимия П., без същият да бъде отделян от нормалната си житейска
среда. Така определеното наказание по вид и размер на подсъдимия П., съдът намира, че се
явява съответно, както на обществената опасност на извършеното деяние, така и на тази на
самия извършител, справедливо е и ще съдейства за постигане на целите на наказанието,
предвидени в разпоредбата на чл. 60 от НК – непълнолетният извършител на престъпление
да бъде превъзпитан и подготвен за общественополезен труд.
На следващо място съдът намира, че в хода на съдебното производство се установи
неглижираност на подсъдимия в семейна среда, поради което на осн. чл. 67, ал. 4 от НК
следва да се възложи на МКБППМН при Община Л.полагането на възпитателни грижи
спрямо П..
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

Съдия при Районен съд Л.
7

Номер на акта:	11
Дата:	17 юни 2025 г.
Съдия:	Надежда Веселинова Димитрова

Дело:	20254320200022
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 януари 2025 г.

Присъда по дело №22/2025 на Районен съд - Луковит

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите