Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
03.07.2020 Град Карлово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд втори граждански
състав
На трети юни две
хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1635 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно кумулативно съединени искове е по
чл. 232, ал. 2, продължение 1-во от ЗЗД – за заплащане на дължимия наем и по
чл. 232, ал. 2, продължение 2-ро от ЗЗД – за заплащане на разноските, свързани
с ползването на вещта.
Ищецът – Р.Р.П.
твърди, че по силата на нотариален акт № ***, том III, рег.№ ***, дело № ***от
2015г. на Нотариус Т.Р., район на действие PC К.бил собственик на недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
36498.503.2202.1.2, находящ се в гр.К., община К., област Пловдив, по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.К., одобрени със Заповед
РД-18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на имота, гр. К.,
п.к.***, ул. „В.К.” № **, ет. **, самостоятелния обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.503.2202, предназначение на
СО: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ - 108 кв.м., прилежащи
части-съответните идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж. На 21.09.2017г. с ответницата сключили договор за наем на описания
имот, нотариално заверен рег.№ 5452/21.09.2017г. на И.К.-пом.-нотариус при
нотариус Ст.Р.. Съгласно чл.2, договорът се сключи за 1 година, като след изтичането
на срока същият продължавал като безсрочен. В чл.3 от договора уговорили, че
наемната цена за всеки месец е в размер на 250.00 лева, която ще се заплащала
не по-късно от 7-мо число на текущия месец.
Твърди, че на
06.10.2019г. Ю.С. без предизвестие освободила наетия имот. След освобождаването
на имота отказала да заплати дължимия наем от по 250.00 лева за месеците юли,
август и септември 2019г. или общо сумата от 750.00 лева. Съгласно договора за
наем, ответницата следвало освен наемната цена да си заплаща и консумативните и
други разходи за наетия имот. При напускането на обекта ответницата не
заплатила натрупаните от нея задължения за ел.енергия за периода от
09.08.2019г. до 08.10.2019г., възлизащи на 107.43 лева с включена такса за
възстановяване на ел.захранването в размер на 7.00 лева. Ответницата не
заплатила и консумираната студена вода за периода от 22.05.2019г. до
24.09.2019г. в размер на 75.66 лева. Въпреки многократните покани от страна на ищеца,
ответницата отказвала да му заплати дължимите суми.
МОЛИ съда да
постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от
750.00 лева, представляващи неплатен наем за месец юли 2019г. в размер на
250.00 лева, неплатен наем за месец август 2019г. в размер на 250.00 лева и
неплатен наем за месец септември 2019г. в размер на 250.00 лева, касаещи нает
по силата на договор за наем от 21.09.2017г. недвижим имот, ведно със законната
лихва считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
МОЛИ съда, да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
107.43 лева, дължима за ползвана електроенергия за периода от 09.08.2019г. до
08.10.2019г., както и сумата от 75.66 лева, представляваща консумирана студена
вода за периода от 22.05.2019г. до 24.09.2019г., ведно със законната лихва
върху сумите, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът - Ю.О.С.
в срока по реда на чл. 131 от ГПК не депозира отговор на исковатна молба и не
взима становище по спора. В хода на делото, при явяването й в открито съдено
заседание оспорва иска. Твърди, че процесният договор е с изтекъл срок. От една
година отправяла искане да подновят договора си, но ищецът неоткликвал и
живеели в имота без договор. Сочи, че не е напуснала наетия имот по свое
искане, а ищецът по телефона й дал 10-дневен срок да напусне жилището при зимни
обстоятелства, с малко дете и в тези десет дни трябвало да си намери друга
квартира. След изтичане на договора продължили да си плащат. Претенцията за
последните три месеца била неоснователна, доколкото сумата по наема за този
период му ги е дала лично, на ръка. Никъде не пишело, че има даден депозит от
250 лева и този депозит изчезнал. Месеци юли, август и септември обитавала
имота на ищеца, като плащала наема за тези три месеца на ръка. Единственото,
което не била платила, били тока и водата, за които разходи твърди, че следвало
да се приспаднат от дадения депозит.
От събраните
по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е
представено заверено копие от Договор за наем, сключен на 21.09.2017г. между Р.Р.П.,
в качеството му на наемодател и Ю.О.С., в качеството й на наемател, по силата
на който, наемодателят е предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване етаж от къща,
находяща се в град К., улица „В.К.“ № ** със застроена площ от 108кв.м.,
идентификатор на имота 36498.503.2202.1.2. срещу наема от 250 лева, платими до
7-мо число на текущия месец, като уговорената цена невключва консумативни и
други разходи. Договорът е с нотариална заверка от 21.09.2017г., вписан в общия
регистър на нотариус С. Р. град К.под рег.№ 5452/21.09.2017г., като заверката
на подписите е извършена от И.К. – помощник-нотариус при нотариус Ст.Р.. Съгласно
чл. 2 от договора, същият е сключен за срок от 1 година, считано от
21.09.2017г.
Представено е
копие от нотариален акт № ***, том III, рег.№ ***, дело № ***от 2015г. на
Нотариус Т.Р. град К., който установява
собственически права на ищеца - Р.Р.П. върху имот с административен адрес: град
К., улица „В.К.“ № 57, предмет на договора за наем, придобит от същия по силата
на покупко-продажба на 22.06.2015г.
Представени са
копия от фискален бон от доставчик на ел.енергия – „ЕВН България
електроснабдяване“ ЕАД в имот град К., улица „В.К.“ № ***, за задължения за
консумирана ел.енергия за периода от 09.08.2019г. до 08.10.2019г., възлизащи на
107.43 лева, от която сума – 48.70 лева, представлява консумирана ел.енергия за
периода от 09.08.2019г. до 08.09.2019г., 51.73 лева, представлява консумирана
ел.енергия за периода от 09.09.2019г. до 08.10.2019г. и 7.00 лева, представлява
такса за възстановяване на ел.захранването.
Представено е
копие от фискален бон за заплащане към „ВиК“ ЕООД – Пловдив консумацията на
вода и такса за отпадна вода, за периода от 22.05.2019г. до 24.09.2019г. в
размер на 75.66 лева.
В съдебно
заседание на 03.06.2020г., отвеницата представя копие от документ, за който
твърди че е разпечатка на разговор по вайбър с ищеца. Съдът не следва да цени
представеното доказателство като такова, доколкото от него не става ясно между
кой лица е воден диалога, от притежателите на кои мобилни устройства, липсва
конкретизация и яснота по коментираните от участниците в диалога въпроси и още
повече – не става ясно дали предмет на обсъждане е точно процесния договор за
наем.
Други доказателства от значение по
делото не са представени.
Въз основа на така установената и
възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Няма спор
също, че договорът между страните е сключен на 21.09.2017г. и е с 1-годишен
срок на действие, като за прекратяването му е предвидено едномесечно писмено
предизвестие.
Съдът приема
за безспорно, че след изтичане на наемния срок използването на вещта е
продължило със знанието и без противопоставянето на наемодателя, поради което и
на основание чл. 236, ал. 1 от ЗЗД, договорът е продължен за неопределен срок.
Данни за това се черпят от становището на ответницата в съдебно заседание,
която твърди, че процесният договор е с изтекъл срок, като от една година
отправяла искане да подновят договора си, но ищецът неоткликвал и живеели в
имота без договор.
Според чл. 238
от ЗЗД, ако договорът за наем е без определен срок, всяка от страните може да
се откаже от него, като предизвести другата един месец по-рано. В случая обаче
договорът е продължен за неопределен срок на основание чл. 236, ал. 1 от ЗЗД,
което запазва действието на всички договорени между страните клаузи. Не се
касае до възникване на ново наемно правоотношение, вече безсрочно, за
прекратяването на което - при липсата на друга договореност, да се прилага
общата разпоредба на чл. 238 от ЗЗД. Касае се до продължаване действието на
същото правоотношение, което вече макар и безсрочно, се подчинява на досегашния
договорен между страните режим. Страните изрично са предвидили срок и форма на
предизвестието за прекратяване, дерогиращи общата разпоредба на чл. 238 от ЗЗД,
която е диспозитивна и се прилага само ако не е уговорено друго. Не би могло от
текста на договора по тълкувателен път да се направи извод, че 1-месечното
писмено предизвестие е предвидено само за прекратяване на срочния договор,
поради което при превръщането му в безсрочен тази клауза е неприложима. В тази
връзка страните изрично са предвидили (чл. 13), че всяка клауза от договора
може да бъде променена или допълнена с изричното писмено споразумение на двете
страни към договора. При положение, че действието на договора е продължено, макар
и за неопределен вече срок, като страните не са преуредили с анекс режима на
прекратяването му, не би могло да се приеме, че законът дерогира първоначалната
уговорка между тях. Да се приеме друго, означава да се създаде правна
несигурност в реда за прекратяване на правоотношението, като на страните се
даде възможност да избират (за сметка на другата страна) как да прекратят
правоотношението, че по този въпрос е налице изрична писмена договореност между
тях. Така или иначе страните, полагайки грижата на добрия търговец, съвместно и
предварително са решили всички промени в договора да се правят двустранно и
писмено, за да не се създава правна несигурност в отношенията им.
В тази връзка
ответникът не твърди и не доказва, че е отправил писмено предизвестие за прекратяване
на договора. Ето защо, съдът приема, че за процесния период от месец юли 2019г.
до месец септември 2019г. е налице валидно облигационно правоотношение между
страните, по силата на договор за наем. Следователно, за ответника е възникнало
задължението да плаща наем за процесния период в договорения размер. Ответникът
- при лежаща върху него доказателствена тежест, не твърди и не установява да е
изпълнил паричните си задължения. Не е в тежест на наемодателя да доказва, че
не му е платено, тъй като това са отрицателни факти, които не могат да бъдат
доказани - на доказване подлежат онези положителни факти, които изключват
отрицателните.
Ето защо,
съдът приема, че всички наемни вноски са дължими в претендирания размер и за
претендирания период. Размерът на наемната вноска е посочен в чл. 3 от договора
и възлиза на 250 лева или за претендирания период възлиза в размер на 750 лева.
Искът като основателен и доказан по размер следва да бъде уважен.
По отношение
на иска за заплащане на консумативни разходи за консумирана електроенергия и
ВиК услуги, съдът намира следното: предявените искове са с правна квалификация
чл. 232, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД, съгласно която разпоредба наемателят
е длъжен да плаща разходите, свързани с ползването на вещта. За доказване на
исковата претенция ищецът е представил фискални бонове за задълженията на
наемателя за заплащане на ел.енергия и ВиК услуги, които суми съвпадат с
размера на исковата претенция. От събраните по доказателства се установи, че
консумативните разходи са реализирани по време на действие на наемното
правоотношение между страните, поради което същите следва да се възложат в
тежест на наемателя. Щом ответникът реално е ползвал наетата вещ и тя му е
предоставена от наемодателя, то той отговаря и за задълженията за консумативни
разходи, каквито се претендират по делото, размерът на които зависи от реално
потребената услуга. Представените писмени доказателства установяват, че задължения за консумирана ел.енергия в наетия
имот в град К., улица „В.К.“ № **, за периода от 09.08.2019г. до 08.10.2019г.,
възлизат на 107.43 лева, а консумацията на вода и такса за отпадна вода, за
периода от 22.05.2019г. до 24.09.2019г. е в размер на 75.66 лева. При
доказателствена тежест на ответника, същият не твърди и не установява да е
изпълнил тези си парични задължения. Ето защо, искът като основателен и доказан
по размер следва да бъде уважен.
По отношение
на разноските:
С оглед
уважаване на исковите претенции, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски, в размер на
400.00 лева, от които 100.00 лева заплатена държавна такса и 300.00 лева –
адвокатско възнаграждение.
С оглед на изложените мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 232, ал. 2, продължение
1-ро от ЗЗД и на основание чл.
232, ал. 2, продължение 2-ро от ЗЗД, Ю.О.С. *** с ЕГН ********** да заплати Р.Р.П. ***
с ЕГН ********** следните суми, а именно:
- сумата от
750.00 (седемстотин и петдесет) лева, представляващи сбора от неплатения наеми,
като следва - за месец юли 2019г., възлизащ на 250.00 лева; за месец август
2019г., възлизащ на 250.00 лева и за месец септември 2019г., възлизащ на 250.00
лева, дължими по силата на Договор за наем от 21.09.2017г. за недвижим имот, с
административен адрес: град К., улица „В.К.“ № **, ведно със законната лихва
считано от завеждане на исковата молба– 29.10.2019г. до окончателното изплащане
на задължението.
- сумата от 107.43 (сто и седем лева и
четиридесет и три стотинки) лева, представляваща ползвана електроенергия в
наетия имот в град К., улица „В.К.“ № 57, по силата на Договор за наем от
21.09.2017г., за периода от 09.08.2019г. до 08.10.2019г., ведно със законната
лихва, считано от завеждане на исковата молба – 29.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
- сумата от 75.66 (седемдесет и пет
лева и шестдесет и пет стотинки) лева, представляваща ВиК услуги - консумирана
вода и такса за отпадна вода в наетия имот в град К., улица „В.К.“ № ***, по
силата на Договор за наем от 21.09.2017г., за периода от 22.05.2019г. до
24.09.2019г., ведно със законната лихва считано от завеждане на исковата молба –
29.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, Ю.О.С. *** с
ЕГН ********** да заплати на Р.Р.П. *** с
ЕГН **********, направените по делото разноски в
размер сумата 400.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ОС – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: