№ 526
гр. Перник, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова
като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Гражданско дело №
20241720105408 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД твърди, че е сключил с ответницата С. С. Л.
договор за кредит № 000LD-R-070081 на 05.10.2020 г., по силата на който й е предоставил
безлихвен кредит в размер на 4500 лв. Ответницата просрочила пет вноски по кредита,
поради което същият бил обявен за предсрочно изискуем. Предвид неплащането на
дължимата главница ищецът претендира следните суми, за които е издадена заповед за
незабавно изпълнение № 775 от 26.03.2024 г. по ч.гр.д. № 1311/2024 г. на Районен съд
Перник:
- 4500 лв. главница, ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл.
417 ГПК - 22.03.2024 г. до окончателното заплащане на вземането;
- 600,36 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху съответната
просрочена главница за периода от 28.10.2022 г. до 21.03.2024 г. (Един е искът за двете
фрагментирани в заявлението и в исковата молба обезщетения от 16,23 лв. върху
просрочената редовно падежирала главница от 625 лв. за периода от 28.10.2022 г. до
22.03.2023 г. при съобразяване на всеки съответен падеж и всяка съответна вноска, и от
584,13 лв. върху цялата изискуема главница за периода от 23.03.2023 г. до 21.03.2024 г.)
Претендира разноски.
Ответницата оспорва иска като частично неоснователен, като твърди, че е платила част
от задълженията по кредита преди образуване на заповедното производство, а именно – в
рамките на предходно образувано изпълнително дело. Процесуалният й представител
претендира разноски, тъй като е предоставил безплатна правна помощ на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
1
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Между страните не е спорно и се установява от събраните по делото доказателства, че
са сключили процесния договор за безлихвен кредит, че ответницата е усвоила кредит в
размер на 4500 лв., че не е погасила пет вноски от по 125 лв. с падежи на 28.10.2022 г.,
28.11.2022 г., 28.12.2022 г., 28.01.2023 г. и 28.02.2023 г., че кредитът е предсрочно изискуем
от 23.03.2023 г., както и че е уговорено обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху просрочената главница.
Спорът е концентриран върху въпроса извършвани ли са плащания преди образуване
на заповедното производство по настоящото дело.
Установява се, че за задълженията по същия кредит е било образувано предходно
заповедно производство – ч.гр.д. № 1788/2023 г. на ПРС, по което са издадени заповед за
незабавно изпълнение № 1037 от 27.04.2023 г. и изпълнителен лист по реда на чл. 417-418
ГПК. Въз основа на изпълнителния лист е било образувано ИД № 2156/2023 г. по описа на
ЧСИ С. Б., рег. № 753 при КЧСИ. В рамките на това изпълнително дело са събрани
принудително суми от длъжника, като в полза на банката като взискател са извършени две
плащания – на 12.10.2023 г. за сумата от 664,60 лв. и на 07.11.2023 г. за сумата от 301,55 лв.
С постановление от 06.12.2023 г. изпълнителното дело е било прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение,
а кредиторът не е предявил иск по чл. 422 ГПК и на основание 415, ал. 5 ГПК заповедта за
изпълнение и изпълнителният лист са обезсилени.
При служебно извършени от съда изчисления и при съобразяване на правилото за
поредността на прихващане на плащанията по чл. 76, ал. 2 ЗЗД (първо се погасяват лихвите,
след това главницата) се установява следното:
Със сумата от 664,60 лв., платена на 12.10.2023 г., е погасена:
1. натрупаната до този момент лихва в размер от 329,51 лв.;
2. главница в размер от 335,09 лв. (=664,60-329,51).
Със сумата от 301,55 лв., платена на 07.11.2023 г., е погасена:
1. натрупаната в периода от 13.10.2023 г. до 07.11.2023 г. лихва в размер от 39,46 лв.
върху непогасената главница от 4164,91 лв. (=4500-335,09);
2. главница в размер от 262,09 лв. (=301,55-39,46).
След тези две плащания непогасена е останала главница в размер на 3902,82 лв.
(=4500-335,09-262,09). Върху нея за периода от датата, следваща последното плащане –
08.11.2023 г., до 21.03.2024 г. се следва обезщетение за забава в размер на законната лихва,
възлизащо на 197,91 лв.
С оглед на изложеното предявеният иск по чл. 430, ал. 1 ТЗ е основателен за сумата от
3902,82 лв., а следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 4500 лв.,
а искът по чл. 92, ал. 1 ЗЗД е основателен за сумата от 197,91 лв. за периода от 08.11.2023 г.
до 21.03.2024 г., а следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от
600,36 лв. и за периода от 28.10.2022 г. до 07.11.2023 г.
По разноските:
2
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер от 138,58 лв., от
които 88,58 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по
реда на чл. 78, ал. 8 ГПК. От тях, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, при заповедна претенция в
общ размер от 5210,36 лв. и основателност на исковите претенции до сумата от 4100,73 лв.,
на ищеца се следват 78,70 % или 109,07 лв.
В исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер от 638,58 лв., от
които 88,58 лв. държавна такса, 450 лв. депозити за експертизи и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК. От тях, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, при искова претенция в общ размер от 5100,36 лв. и основателност на исковите
претенции до сумата от 4100,73 лв., на ищеца се следват 80,40 % или 513,42 лв.
Процесуалният представител на ответника му е оказал безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради което на основание чл. 38, ал. 2 ЗА му се следват
разноски както за заповедното, така и за исковото производство. Съдът определя като
справедливо възнаграждение за заповедното производство в размер от 240 лв. с ДДС, от
които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени 21,30 % или 51,11 лв. с
ДДС. За исковото производство следва да бъде определено възнаграждение в размер на 480
лв. с ДДС, каквато е и претенцията на адвоката (л. 54). От тях, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, следва да бъдат присъдени 19,60 % или 94,08 лв.
Съдът установи, че ищецът следва да доплати държавна такса за разглеждане на
заповедното заявление и на исковата молба. При дължима държавна такса в заповедното
производство от 104,21 лв. (5210,36х2%) е внесена сумата от 88,58 лв., тоест следва да бъде
доплатена сумата от 15,63 лв. При дължима държавна такса в исковото производство от 102
лв. (5100,36х2%) е внесена сумата от 88,58 лв., тоест следва да бъде доплатена сумата от
13,42 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че С. С. Л., ЕГН **********,
дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ
и чл. 92, ал. 1 ЗЗД следните суми, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение №
775 от 26.03.2024 г. по ч.гр.д. № 1311/2024 г. на Районен съд Перник:
- 3902,82 лв. главница по договор за кредит № 000LD-R-070081 от 05.10.2020 г., ведно
със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 417 ГПК - 22.03.2024 г. до
окончателното заплащане на вземането;
- 197,91 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху съответната
просрочена главница за периода от 08.11.2023 г. до 21.03.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 430, ал. 1 ТЗ за разликата до пълния предявен размер от 4500
лв. и иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 600,36 лв. и за
периода от 28.10.2022 г. до 07.11.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. С. Л., ЕГН **********, да заплати на
„Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, сумата от 109,07 лв., представляваща
3
разноски в заповедното производство, и сумата от 513,42 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА „Първа инвестиционна банка“
АД, ЕИК *********, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, Булстат
*********, сумата от 51,11 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за оказана на С. С.
Л. безплатна правна помощ в заповедното производство, и сумата от 94,08 лв. с ДДС,
представляваща възнаграждение за оказана на С. С. Л. безплатна правна помощ в исковото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК
*********, да заплати по сметка на Районен съд Перник сумата от 15,63 лв.,
представляваща неплатена дължима държавна такса за разглеждане на заповедното
заявление, и сумата от 13,42 лв., представляваща неплатена дължима държавна такса за
разглеждане на исковата молба.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4