ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Хасково, 16.07.2021г.
Административен
съд – Хасково, в закрито
заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
като
разгледа докладваното адм. дело №688 по описа за 2021 година, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал. 3 и ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от В.С.К. ***, подадена чрез
адв. Ч., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0254-000153/13.05.2021г., издадена от полицейски инспектор в РУ Димитровград
към ОДМВР Хасково. В жалбата се съдържа особено искане за спиране на
допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на заповедта, с която на В.С.К. е наложена
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС на водача, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Искането се поддържа и с
представена по делото от процесуалния представител на жалбоподателя уточняваща
молба.
Съдът намира искането за спиране на
предварителното изпълнение за допустимо. Налице е висящо съдебно производство в
Административен съд Хасково, образувано по жалба на В.С.К. срещу заповедта, с която му е
наложена ПАМ.
Искането следва да се приеме за
неоснователно, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 166,
ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на съдебното
решение, по искане на жалбоподателя, съдът може да спре предварителното
изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта, ако
то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда,
като изпълнението може да се спре от съда само при наличието на нови
обстоятелства. При тези предпоставки и условия може да се спре и допуснатото по
силата на закона предварително изпълнение на акта (чл. 166, ал. 4 от АПК). Ето
защо, в това производство жалбоподателят следва да докаже наличието на реална и
обективна опасност лично за него да настъпят вредни последици, които са
значителни по своя размер или трудно поправими, като по своето естество и
характер те трябва да са противопоставими на правата и интересът, които законът
охранява.
Със заповедта чието спиране се иска,
издадена от полицейски
инспектор в РУ- Димитровград към ОДМВР – Хасково, спрямо
молителя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. «б»
от ЗДвП- временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест– до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Съгласно приложимата разпоредба
на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира
изпълнението им, освен ако съдът разпореди друго. Следователно законодателят е
преценил, че в тези случаи е налице особено важен държавен или обществен
интерес, чиято защита ще се осигури с незабавното изпълнение на акта.
В настоящият случай е видно, че
административният акт подлежи на незабавно изпълнение по силата на нормативен
акт. Налице е допуснато по силата на закона предварително изпълнение на акта,
което сочи, че законодателят презюмира наличието на особено важен държавен или
обществен интерес. За разлика от хипотезите, когато с изрично разпореждане
административният орган може да допусне предварително изпълнение на акта, само
при наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, в които
административният орган следва не само да посочи някоя от тях, но и подробно да
я мотивира, в този случай органът издал акта не е длъжен да излага конкретни
мотиви относно съществуването на някое от предвидените в чл. 60 от АПК условия,
тъй като горните се предполагат по силата на закона. Обратно, целта на спиране
изпълнението на административния акт е да се осигури защита на правния интерес
на лицето, подало жалбата. При липсата на нормативно регламентирани критерии
чрез които да се преценява основателността на искането за спиране на
предварителното изпълнение на акта, съдебната практика е възприела като основен
критерий възможността за настъпване на евентуални сериозни неблагоприятни
последици от предварителното изпълнение на акта за жалбоподателя, които да са
от такова естество, че да могат да се противопоставят по значимост на
изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК цели, съответно възможността от настъпване на
значителни или труднопоправими вреди за жалбоподателя / арг. чл. 166, ал. 2 от АПК/.
Презумпцията по закон е, че предварителното изпълнение на заповедта за налагане
на ПАМ - " временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до
решаване на въпроса за онтговорността“, респ. на обществения интерес, е
от голяма значимост, с оглед недопускане занапред на нарушение от вида на това,
за което е наложена мярката, свързано с установяване наличието на алкохол в кръвта на
водача или след употреба на наркотични вещества и респ. недопускане
извършването на ПТП с тежки последици. В тежест на жалбоподателя пред съда е да
посочи и установи наличието на обстоятелства, поради които спирането
изпълнението на заповедта е основателно.
За да се спре допуснатото по
силата на закона предварително изпълнение на заповедта е необходимо адресатът
на акта, искащ спиране, да докаже чрез надлежни доказателства, че то би могло
да му причини значителна или трудно поправима вреда като настъпването й следва
да е достатъчно вероятно. Такива доказателства към жалбата не се представят от
молителя. Искането е бланкетно и немотивирано, като в същото се сочи
единствено, че вредите за жалбоподателя са реални, тъй като не може да
упражнява професия или занаят, за които притежава съответната правоспособност. Твърденията
в молбата, че оспорената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0254-000153/13.05.2021г.,
издадена от полицейски инспектор в РУ Димитровград към ОДМВР Хасково е нищожна
не могат да бъдат съобразени в настоящото акцесорно производство, тъй като
касаят въпрос по съществото на спора, който въпрос ще бъде разгледан от съда
при постановяване на крайния му съдебен акт. По отношение на направената
препратка към Решение № 365/15.06.2021г., постановено по адм. дело №146/2021г.
по описа на Административен съд Хасково, следва да бъде посочено, че и то няма
как да бъде взето предвид в настоящото производство, отново по причините
изложени по-горе. Необходимо е да се посочи и това, че заповедта предмет на
разглеждане по адм. дело № 146/2021г. по описа на Административен съд Хасково и
тази разглеждана в настоящото производство независимо, че имат един и същ
адресат, се отнасят до извършени от жалбоподателя различни по вид нарушения.
Поради липсата на надлежни доказателства, че
предварителното изпълнение на заповедта би могло да причини на жалбоподателя
значителна или трудно поправима вреда, която по значимост да е противопоставима
на обществения интерес, заради който законодателят е допуснал същото, съдът
намира, че искането за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-0254-000153/13.05.2021г., издадена от полицейски инспектор в РУ
Димитровград към ОДМВР Хасково, е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.166, ал.3 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.С.К. ***, за спиране на
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0254-000153/13.05.2021г.,
издадена от полицейски инспектор в РУ Димитровград към ОДМВР Хасково.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от неговото съобщаване пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ: