Решение по дело №295/2019 на Административен съд - Ловеч

 

РЕШЕНИЕ

№

гр.Ловеч, 15.10.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен  състав, в  публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЙОНИТА ЦАНКОВА

                              

 

при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 295 / 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 215, във вр. с чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закон за устройство на територията.

Делото е образувано по жалба на И.Х.С., ЕГН: **********,***, чрез адв. В.Н. от ЛАК, съдебен адрес:***, ст. 204, срещу Заповед № З-910/13.06.2019 г., подписана „За кмет” на Община Ловеч, издадена на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ.

Със Заповед № З-910/13.06.2019 г., подписана „За кмет” на Община Ловеч, издадена на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, констативен акт № 15/04.06.2019 г. е наредено да се премахне незаконен строеж: гараж № 8, с неустановен собственик, който е разположен в УПИ ІІ, кв.42 по плана на гр. Ловеч, определен е срок за доброволно изпълнение, и е посочено, че при липса на доброволно изпълнение ще бъде извършено принудително премахване.

В жалбата и в уточнението към нея, както и в съдебно заседание и писмена защита на адв. Н. се сочи, че заповедта е незаконосъобразна поради противоречие с материалноправните разпоредби и с административнопроизводствените правила. Твърди се, че процесният гараж е търпима сграда, като се сочи, че жалбоподателят „И.С. е поставил лично процесната гаражна клетка през есента на 1995 г.”, заедно с още шест други физически лица, които по същото време са закупили и поставили други гаражни клетки по одобрен проект. Жалбоподателят сочи като процесуално нарушение неуведомяването на собственика за започване на производството. Оспорва се и материалната компетентност на органа, издал заповедта. Жалбоподателят моли да се отмени заповедта и да се присъдят направените по делото разноски съгласно списък на разноските на л. 157 от делото.

В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си адв. Н. от ЛАК жалбоподателят моли да се уважи жалбата и да се отмени като незаконосъобразна обжалваната заповед. Навежда твърдения, че гаражът не представлява строеж, а преместваем обект, като поддържа и искането за присъждане на разноски съгласно списък на разноските на л. 157 от делото.

Ответникът Кмет на Община Ловеч се представлява от адв. И.Х., която намира жалбата за неоснователна, а обжалваната заповед за законосъобразна, като излага аргументи в съдебно заседание и в писмена защита. Сочи, че неоснователно жалбоподателят твърди нищожност на обжалваната заповед поради липса на компетентност, като сочи, че на основание чл. 44, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от ЗМСМА и чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА Кметът на Община Ловеч е издал Заповед № 3-834/29.05.2019 г., с която е заповядал по време на отсъствието си от 12 юни 2019г. до 13 юни 2019г. всички функции, произтичащи от длъжността кмет на Община Ловеч да се изпълняват от Д.К., на длъжност заместник - кмет "Строителство, архитектура, градоустройство и екология" на Община Ловеч. Допълнително се сочи, че са представени доказателства за отсъствието на Кмета на Община Ловеч на процесната дата, когато е издадена обжалваната заповед - 13.06.2019 г.. а именно: Заповед № 29/31.05.2019г. на председателя на УС на НСОРБ и Заповед № 07/31.05.2019г. на председателя на ОбС - Ловеч. Допълнително се сочи, че в съдебно заседание е представена и Заповед № 296/19.02.2018г. на Кмета на Община Ловеч, съобразно която по време на отсъствието си, поради служебна командировка, платен годишен отпуск или отпуск при временна неработоспособност, всички функции, произтичащи от длъжността кмет, свързани с издаване на заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ да се изпълняват от Д.К.заместник - кмет по “Строителство, архитектура, градоустройство и екология“.  Сочи се, че тази заповед не е оспорена успешно от жалбоподателя, тъй като за същата е представено и заверено копие от регистъра на заповедите, издадени от Кмета на Община Ловеч за месец февруари 2018 г. Акцентира се, че обжалваната заповед е издадена при условията на заместване, като се позовава на изричната заповед за заместване № 3-834/29.05.2019 г. на Кмета на Община Ловеч и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС, като се акцентира, че за определения в заповедта за заместване период от 12.06.2019 г. до 13.06.2019 г. заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Ответникът излага подробни съображения за законосъобразност на обжалваната заповед, както и за липса на всяко едно отменително основание по чл. 146 от АПК. Акцентира, че процесният гараж е обект на допълващото застрояване по смисъла на чл. 42, ал. 2 и чл. 43, ал. 3 от ЗУТ, като независимо от това дали процесната гаражна клетка може да бъде преместена, същата не е преместваем обект по смисъла на чл. 56 и чл. 57 от ЗУТ. Сочи, че процесният гараж е строеж, като се позовава на „многобройна и константна съдебна практика на ВАС”, в която е прието, че стоманобетоновата гаражна клетка представлява строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Излагат се и други подробни съображения за законосъобразност на оспорената заповед, като се моли съдът да отхвърли жалбата и присъди разноски в полза на ответника.

Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:

Поземленият имот, в който се намира процесният гараж, по действащия застроителен и регулационен план на ЦГЧ гр. Ловеч (одобрен със Заповед № РД-02-14-67/24.02.1989г. на Председателя на КТСУ) е УПИ ІІ в кв.42, отреден за „Жилищно строителство и детски площадки”. В този план гаражът не е нанесен.

В КККР на гр. Ловеч поземленият имот е с идентификатор 43952.514.41, като в него е нанесена една обща сграда с площ 144 кв.м., като процесният гараж е част от тази сграда.

Строежът е описан в заповедта като незаконен строеж „гараж № 8, разположен в УПИ ІІ, кв. 42 по плана на гр. Ловеч“. От комбинираната скица, изготвена от извършилите проверката служители, строежът е индивидуализиран като местоположение, като в скицата той също е отбелязан с № 8.

На 29.03.2019г. на обект „гараж № 8“ е залепено съобщение, с което се изисква представяне на строителни книжа за изграждането му и документи за собственост в срок до 31.05.2019 г. Съобщение със същото съдържание е поставено и на 09.04.2019 г., като с него е определен срок до 16.04.2019г. за представяне на строителни книжа и документи за собственост в Община Ловеч. От жалбоподателя не са представени изисканите документи, видно от Констативен протокол от 31.05.2019 г. (на л. 21 от делото).

На 04.06.2019г. (т.е. след крайния предоставен срок до 31.05.2019г.), въз основа на установеното при проверката от комисията в поземлен имот, представляващ УПИ ІІ, кв.42 по плана на гр. Ловеч, и с оглед липсата на представени в дадения срок документи за собственост и строителни книжа, е установено, че в УПИ ІІ, кв.42 по плана на гр. Ловеч е изграден строеж „гараж“, обозначен с № 8, от общо съществуващи на място седем гаража към момента на проверката. Комисията стига до извод, че сградата е изградена без строителни книжа и е с неустановен собственик. Изградена е в имот частна общинска собственост, без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж и не съответства на предвижданията на действащия ПУП.

За установеното при проверката е съставен Констативен акт №15/04.06.2019г. (на л.14-15 от делото), с който е установено извършване на строеж в процесния имот в нарушение на разпоредбите на чл. 137, ал. 3  и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ от неизвестен извършител. В Констативния акт не се съдържа окомерна скица на строежа. При проверката жалбоподателят не е присъствал и не е представил доказателства за собственост и строителни книжа.

Констативният акт е съобщен чрез обявление на информационното табло на Община Ловеч, публикуване на интернет страницата на Община Ловеч и залепване на гаражна клетка № 10 в УПИ ІІ, кв.42 по плана на гр. Ловеч на 04.06.2019г. (на л.19-20 от делото). В констативния акт се съдържа изрично уведомление за започване на производство по чл. 225а от ЗУТ.

С констативен протокол от 12.06.20210 г. /на л. 16 от делото/ е констатирано, че в дадения 7- дневен срок от датата на обявяване на Констативен акт №15/04.06.2019г., не са постъпили писмени възражения против същия.

Обжалваната в настоящото производство заповед  е издадена на 13.06.2019г. от заместник-кмет на общината, като заповедта е подписана „За кмет” съгласно заповед № З-834/29.05.2019 г. на Кмета на Община Ловеч, който е материално компетентния орган съгласно местонахождението на имота и разпоредбата на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, тъй като строежът е от пета категория, което съдът приема за безспорно установено съгласно характеристиките му и отговорите на вещото лице по СТЕ.

За поставянето на гаража няма издадено разрешение за строеж. Вещото лице - архитект не е установило и наличие на одобрен инвестиционен проект за поставяне на гаража, протокол за определяне на строителна линия и ниво, като е категорично, че така, както е изграден, гаражът не съответства на действащия ЗРП на ЦГЧ на гр. Ловеч от 1989г., като попада отчасти върху УПИ ІІ в кв.42 и отчасти върху паркинг, предвиден към вътрешно-обслужваща улица, който безспорно е общинска собственост. По действащия ЗРП от 1989 г. няма отреждане на поземления имот за гаражи. Няма представени доказателства за проведено производство по установяване търпимост или узаконяване на гаража по реда на ЗУТ (§16 от ДР, §127 от ПЗР и §183 от ПР към ЗИДЗУТ). В КККР гаражът е отразен като част от една сграда с идентификатор 43952.514.41.3 с неизвестен собственик, с обща площ от 144 кв.м.

По искане на жалбоподателя в о.с.з. на 12.02.2020 г. са разпитани свидетелите Л.Ц.Ц.и В. Д.П., като и двамата свидетели на съседи на жалбоподателя, а също и двамата свидетели сочат, че те самите са „поставили” други идентични гаражни клетки на процесното място, което свидетелите признават, като на съда е и служебно известно, че двамата разпитани свидетели имат качеството на жалбоподатели по други дела по повод издаване на заповед за премахване на незаконен строеж на други гаражни клетки. Свидетелите Ц. и П. признават, че те са си закупили и поставили гаражните клетки, сочат, че „гаражите са сложени може би есента на 1995 г.“, като по този повод на всеки един от собствениците на гаражи са съставени АУАН и впоследствие наказателни постановления, които са били обжалвани. Свидетелите сочат, че гаражните клетки са били поръчани от завод в гр. Свищов /СМК-Свищов/, като дори сочат, че гаражите са возени с камион по две клетки на курс, като сочат, че всички гаражни клетки са поставени по едно и също време „с кран”. Свидетелите изрично сочат, че гаражните клетки в момента са седем, като сочат, че един от собствениците си е взел гаражната клетка и е останало празно място. Свидетелите сочат, че нямат документи. Свидетелят В. П. сочи, че неговият гараж е поставен една година по-късно, с камион от гр. Свищов, като сочи, че едната гаражна клетка е струвала 1000 лв., като сочи, че: „на момента, когато си сложих клетката, дойде човек от общината и на другия ден получих акт. За гаражите, когато сме ги поставили, нямаме документи. Имаме само за кооперацията“. И двамата свидетели сочат че още през 1985 г. техните родители са внесли суми за отстъпено право на строеж, като е била създадена кооперация, но процедурата не е била финализирана.

Действащият план на гр.Ловеч за процесната зона е ЗРП на ЦГЧ - гр.Ловеч, одобрен със заповед № РД-02-14-67/24.02.1989 г. на Председателя на КТСУ. По него п. /УПИ/ II в кв. 42 е отреден за „Жилищно строителство и детски площадки“, на която са съвместени действащия РП от 1989 г. и КК на гр.Ловеч от 2007 г., с обхват кв.42 и кв.43. От скицата се вижда, че кв.42 е отделен от кв.43 с вътрешно-обслужваща улица. Между о. т.т. 529-530-532, от източната страна на тази улица /откъм кв.42/, е предвиден прилежащ към нея паркинг, т.е паркингът е част от уличната регулация. Върху част от УПИ II в кв. 42 и върху част от паркинга попадат две сгради. По КК това са сгради с идентификатори 43952.514.41.2 и 43952.514.41.3. В кадастралния план, въз основа на който е изработен ЗРП на ЦГЧ - гр.Ловеч от 1989 г., тези сгради не са нанесени, което означава, че те не са съществували към 1989 г. Кадастралният план е отменен с влизането в сила на кадастралната карта на гр. Ловеч.

Кадастралната карта на гр.Ловеч е одобрена със Заповед № РД -18- 10/17.04.2007 г. на Изп. директор на АГКК. По КК процесният гараж попада в поземлен имот с идентификатор 43952.514.41 и по-конкретно в сграда с идентификатор 43952.514.41.3 от този имот. По местоположение и граници, имот 43952.514.41 съвпада с местоположението и регулационните граници на п. /УПИ/ II в кв. 42 по действащия РП, с изключение на участъка от западната му граница, която по КК минава по западната страна на сгради с идентификатори 43952.514.41.2 и 43952.514.41.3, а не по уличнорегулационната линия от източната страна на паркинга, както е по действащия РП от 1989 г.

Сграда 43952.514.41.3 се състои от 7 бр. бетонни гаражи, поставени плътно в редица един до друг. Процесният гараж № 8 попада в сграда 43952.514.41.3, т.е. процесният гараж не попада само в УПИ II от кв.42, но и върху предвидения към вътрешно-обслужвашата улица паркинг.

По отношение на кв.42 и кв. 43, ЗРП на ЦГЧ - гр.Ловеч от 1989 г. е действащ и в момента.

Представен е проект на Строителна кооперация за изграждане на гаражи - „Осъм“ в кв.44 по плана на гр. Ловеч. Архитектурната част на проекта е одобрена от архитект към Градски народен съвет гр. Ловеч на 11.03.1985г. В него е предвидено изграждането на 24 бр. надземни гаражи в две части – едноредна и двуредна. Двете тела представляват самостоятелни масивни долепени сгради, с тухлени стени, покрити с плоски бетонни покриви. Конструктивната част и вертикалната планировка на проекта не са одобрявани, като броят и разположението на гаражите по вертикалната планировка не съответства на архитектурния проект. По този одобрен архитектурен проект не е издавано разрешение за строеж и протокол за определяне на строителна линия и ниво (установено и от вещото лице).

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, подадена е в срок предвид данните по делото, че оспорената заповед е обявена на 14.06.2019г.  (видно от л.17-18 от делото), а жалбата е входирана в Община Ловеч на 28.06.2019 г. с вх.№ 94-00-1617 /видно от клеймото върху жалбата/, пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация – твърдящо че е собственик и ползвател на гаража. Заповедта е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 3 от ЗУТ, подлежи на оспорване по съдебен ред относно законосъобразността й, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните, съдът намира жалбата за неоснователна поради следните съображения:

Не се спори по делото, че жалбоподателят е собственик и ползвател на процесния строеж, че строежът представлява гараж и се намира в общински имот и че за изграждането му не е издавано разрешение за строеж.

Спорните въпроси са: допуснати ли са съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на обжалваната заповед, строеж ли е гаражът – предмет на обжалваната заповед и може ли да се приеме, че същият е търпим строеж.

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания ИАА.

Видно от обжалваната Заповед № З-910/13.06.2019 г., същата е издадена на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, поради констатирана незаконност на строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като се нарежда премахването му.

Съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК, в който смисъл намира довода на жалбоподателя за липса на компетентност за неоснователен и недоказан.

Съдът счита, че не е налице липса на материална компетентност поради това, че в оспорената заповед изрично е посочена като основание за издаването й от Д.К.– Заместник-кмет на Община Ловеч - Заповед № 3-834/29.05.2019г. на Кмета на Община Ловеч /на л. 13 и л. 51 от делото/, с която е определен зам.-кмета на общината да замества кмета по време на отсъствието му в периода 12.06.2019 г. - 13.06.2019 г. (видно от л. 13 и л. 51 от делото). При преценка дали обжалваната в настоящото производство заповед е издадена при условията на делегиране или на заместване, съдът съобрази следното:

Видно от служебно изискания списък на страните на л. 42 от делото, в същия - като ответник изрично се сочи Кмет на Община Ловеч. Видно от съдържанието на обжалваната заповед, същата е подписана с издател „За кмет /съгласно заповед З-834/29.05.2019 г. на Кмета на Община Ловеч/”.

Видно от съдържанието на Заповед № 3-834/29.05.2019г. на Кмета на Община Ловеч /на л. 13 и л. 51 от делото/, със същата е определен зам.-кмета на общината Д.Н.К.да замества кмета по време на отсъствието му в периода 12.06.2019 г. - 13.06.2019 г.

Налице са и неоспорени доказателства за отсъствието на Кмета на Община Ловеч – К. М. точно на датата на издаване на обжалваната заповед – 13.06.2019 г. – това са Заповед № 29/31.05.2019г. на председателя на УС на НСОРБ /на л. 66 от делото/ и Заповед № 07/31.05.2019г. на председателя на ОбС – Ловеч /на л. 67 от делото/.

С определение от з.с.з. на 02.07.2020 г. съдът е изискал от ответника повторно списък на страните по чл. 152, ал. 3 от АПК, както и изрично писмено становище дали Заповед № З-910/13.06.2019 г., подписана „За кмет” на Община Ловеч е издадена при условията на делегиране или заместване. Със същото определение съдът е указал на основание чл. 170, ал. 1 от АПК на ответника Кмета на Община Ловеч, че носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалваната заповед и изпълнението на законовите изисквания при издаването й.

В изпълнение на определението на съда от 02.07.2020 г. от Кмета на Община Ловеч – К. М. е постъпила молба вх. № 2612/09.07.2020 г., в която е посочено: „изрично заявявам, че Заповед № З-910/13.06.2019 г. на кмета на Община Ловеч е издадена при условията на заместване, което е видно и от цитираната заповед по-долу: Заповед № З-834/29.05.2020 г. на кмета на Община Ловеч”. Със същата молба вх. № 2612/09.07.2020 г. ответникът представя списък на страните по чл. 152, ал. 3 от АПК /на л. 179 от делото/, в който изрично за ответник се сочи – Кмета на Община Ловеч, а не Заместник-кмета на Община Ловеч.

Горното е изследвано от съда по повод Заповед № 296/19.02.2018г. на Кмета на Община Ловеч /на л. 57 от делото/. С последната Заповед № 296/19.02.2018г. на Кмета на Община Ловеч на основание чл. 44, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от ЗМСМА и § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ изрично е наредено следното: „по време на отсъствията ми поради служебна командировка, платен годишен отпуск или отпуск при временна неработоспособност, функциите, произтичащи от длъжността кмет на Община Ловеч, свързани с издаването на заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, да се изпълняват от Д.Н.К.– заместник кмет на Община Ловеч по строителство, архитектура, градоустройство и екология”.

Както беше посочено по-горе, безспорно е по делото, а видно и от Заповед № 29/31.05.2019г. на председателя на УС на НСОРБ /на л. 66 от делото/ и Заповед № 07/31.05.2019г. на председателя на ОбС – Ловеч /на л. 67 от делото/, че към датата на издаване на обжалваната заповед – 13.06.2019 г. Кметът на Община Ловеч К. М. е била в служебна командировка в гр. Букурещ, Румъния.

Както беше посочено по-горе, налице е изрична заповед за заместване за същите дати на командировката – това е Заповед № 3-834/29.05.2019г. на Кмета на Община Ловеч /на л. 13 и л. 51 от делото/, като със същата е определен зам.-кмета на общината Д.Н.К.да замества кмета по време на отсъствието му в периода 12.06.2019 г. - 13.06.2019 г.

Налице е и обща заповед за заместване - Заповед № 296/19.02.2018г. на Кмета на Община Ловеч /на л. 57 от делото/., която макар и издадена вкл. на основание § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ не съдържа делегирането по смисъла на § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, т.к. изрично е посочено условие в същата: „по време на отсъствията ми поради служебна командировка, платен годишен отпуск или отпуск при временна неработоспособност, функциите, произтичащи от длъжността кмет на Община Ловеч…”. Съдът следва да тълкува волята на издателя на заповедите от самото им съдържание, изписано изрично в текстовата част на заповедите, като очевидно със Заповед № 296/19.02.2018г. на Кмета на Община Ловеч /на л. 57 от делото/ не са делегирани правомощията по смисъла на § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, а става въпрос за заповед за заместване.

 Ето защо и като съобрази изрично становището на Кмета на Община Ловеч в молба вх. № 2612/09.07.2020 г., че обжалваната заповед е издадена „при условията на заместване”, както и приложените от ответника два списъка на страните по чл. 152, ал. 3 от АПК /на л. 42 и л. 179 от делото/, в които се сочи като ответник -  Кмета на Община Ловеч, а не Заместник-кмета на Община Ловеч, както и че на ответника е указана докозателсвената тежест, както и самото съдържание на обжалваната заповед, подписана „За кмет” , а не от Заместник- кмет, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена при условията на заместване, което е доказано, видно от  Заповед № 3-834/29.05.2019г. на Кмета на Община Ловеч /на л. 13 и л. 51 от делото/, Заповед № 296/19.02.2018г. на Кмета на Община Ловеч /на л. 57 от делото/, Заповед № 29/31.05.2019г. на председателя на УС на НСОРБ /на л. 66 от делото/ и Заповед № 07/31.05.2019г. на председателя на ОбС – Ловеч /на л. 67 от делото/.

При преценка дали обжалваната в настоящото производство заповед е издадена при условията на „делегиране” или на „заместване” съдът съобрази и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС, поради което и намира, че са налице достатъчно доказателства за издаване на обжалваната заповед при условията на заместване.

В допълнение съдът намира, че доводът на жалбоподателя за липса на компетентност остана недоказан. Ето защо според съда липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Видно е, че обжалваната заповед отговаря на всички изисквания за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което липсва и отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. За пълнота следва да се посочи, че съгласно трайната практика на съдилищата мотивите на административния акт могат да се съдържат и отделно в административната преписка, поради което и като съобрази съдържанието на административната преписка съдът намира, че обжалваната заповед е издадена при липса на отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

Съдът не констатира съществено нарушение на административнопроизводствените правила, отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, като следва да се посочи, че само съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят като последица до унищожаемост на административния акт, а в настоящия случай съдът не констатира такива.

Доводът на жалбоподателя, че е допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на оспорената заповед, тъй като жалбоподателят не е бил уведомен лично като собственик на гаража за започване на производството по чл. 225а от ЗУТ, и обектът е описан с неизвестен собственик, съдът намира за неоснователен.

Няма спор по делото, че жалбоподателят не е приложила документ за собственост, нито гаражът е индивидуализиран. Няма спор по делото, че жалбоподателят не е представила доказателства за наличие на вписан документ в Агенция по вписванията, удостоверяващ право на собственост.

 Отделно от горното, дори гаражът да е деклариран по ЗМДТ, декларирането на недвижим имот и плащането на данъци сами по себе си не удостоверяват притежаването на право на собственост върху имота. В предоставения от органа срок преди съставяне на констативния акт, жалбоподателят не е представил в общината документи за собственост. Обстоятелството за издадено наказателно постановление за незаконно поставения гараж, което е било обжалвано и по повод на което е имало образувано дело не може да се изследва в настоящото производство предвид липсата на информация, видно от съдебно удостоверение на л. 106 от делото. В допълнение съдът следва да посочи, че данните за водено от жалбоподателя И.Х.С. НАХД № 19/1996 г. на РС – Ловеч са индиция, че още през 1996 г. за същия незаконен стоеж е имало издадено наказателно постановление.   

Видно от доказателствата по делото (писмени и гласни доказателства) жалбоподателят безспорно владее и ползва процесния гараж, поради което същият има правен интерес да оспорва Заповед № З-910/13.06.2019 г., но ответникът законосъобразно е издал процесната заповед против неизвестен собственик, при липса на писмени данни и документи за собственост на строежа.

Съдът след съвкупна преценка на приобщените по делото доказателства намира, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.

Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ един строеж или част от строеж е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон. Разрешение за строеж се издава от Главния архитект на общината, а съгласно §5, т. 38 от ДР на ЗУТ „строеж” са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, включително и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението.

Съдът приема за установено по делото, че процесният строеж е изграден през 1995 г.-1996 г., което се признава от жалбоподателя, а се доказа и от свидетелските показания.

Съгласно приложимата към датата на извършването му разпоредба на чл. 55 от ЗТСУ (отм.), строежи могат да се извършват само, ако са разрешени съгласно този закон и разпоредбите по неговото приложение, а в съответствие с разпоредба на чл. 224, ал.1 от ППЗТСУ (отм.), строителните работи в страната се извършват при спазване на закона и действащите правила, норми и наредби въз основа на разрешение за строеж.

По същия начин и съгласно сега действащата разпоредба на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само, ако са разрешени съгласно този закон.

В конкретния случай безспорно се установява от приетите по делото доказателства, че за изграждане на процесния гараж няма издадено разрешение за строеж и одобрени проекти. Той е изграден в нарушение както на чл. 55 от действащия тогава ЗТСУ (отм.) и чл. 224, ал.1 от ППЗТСУ (отм.), така и на чл.148, ал. 1 от ЗУТ. С оглед на това към годината на изграждане на процесния строеж, както и към датата на постановяване на оспорената заповед, е безспорно обстоятелството, че за процесния строеж липсват одобрени проекти и разрешение за строеж, което е било необходимо в съответствие с разпоредбата на чл. 55 от ЗТСУ (отм.) и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Безспорно е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, който подлежи на премахване по реда на чл.225а от ЗУТ.

Административният орган е извършил проверка дали са налице предпоставките, установени в нормите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, и е стигнал до извод, че строежът не е търпим и не е узаконен или в процес на узаконяване.  Съдът споделя този извод, до който е стигнало и вещото лице след извършена проверка.

За да се приеме, че са налице предпоставките на § 16 от ПР на ЗУТ при първата хипотеза, строежът следва да е изграден до 07.04.1987г. При втората хипотеза – в периода от 08.04.1987г. до 30.06.1998г., и след 30.06.1998г. в хипотезата на ал.3 на цитираната разпоредба. В хипотезите на ал.2 и ал.3 на § 16 от ПР на ЗУТ е необходимо незаконните строежи, какъвто е настоящия случай, да са били декларирани пред одобряващите органи до 31.12.1998г., съгласно ал.2, или в шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ, съгласно ал.3. Такива доказателства не са представени от жалбоподателя в настоящото производство.

По смисъла на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, строежи, изградени до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Съгласно цитираната разпоредба процесният строеж не се явява „търпим“. За да са налице предпоставките на цитираната норма и на даден строеж да се придаде качеството „търпим строеж“, следва да са налице три кумулативно дадени предпоставки, а именно: строежът да е изграден до 31.03.2001г., за него да няма строителни книжа, т.е. да е незаконен, но същият да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, или съгласно изискванията на действащия ЗУТ. Съдът намира, че в настоящото производство остана недоказано от жалбоподателя, че процесният строеж, който е изграден до 31.03.2001г. е търпим по смисъла на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

Действително, по делото се установява, че две от предпоставките за приложимостта на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ са налице – строежът е изграден преди 31.03.2001г. и за него няма издадени строителни книжа. За да бъде, обаче, един строеж търпим, следва да са налице и трите предпоставки, които законодателят е дал кумулативно, т.е. процесният строеж следва да бъде допустим и по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, алтернативно съгласно ЗУТ – нещо, което в настоящото съдебно производство не се установи и доказа по делото.

Гаражът безспорно попада в различни поземлени имоти – урегулиран поземлен имот ІІ в кв.42 по плана на гр. Ловеч, предвиден „за жилищно строителство и детски площадки“ и предвиден паркинг, който е част от улица о.т.т. 529-530-532, отделяща кв.42 от кв.43 по действащия и в момента застроителен и регулационен план от 1989г. Последното изрично е установено и от вещото лице – архитект.

В тази връзка следва да се има предвид, че изискването за съответствие на незаконния строеж с правилата и нормативите, действали по време на извършването му, е дадено от законодателя кумулативно, а не алтернативно с изискването за наличието на съответствие с действащите по време на извършването му подробни градоустройствени планове. Видно от представената по делото административна преписка, изграждането на гаражни клетки не е предвидено по Застроителния и регулационен план на Централна градска част на гр. Ловеч от 1989г., действащ към момента на поставяне на гаража.

От представената по делото скица на имота се установява, че имот с идентификатор 43952.514.41, в който отчасти е изграден процесния строеж, е вписан в кадастралния регистър като общинска собственост. Безспорно общинска собственост е и паркингът, който е част от обслужваща улица. Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ЗУТ, строежи в чужд урегулиран поземлен имот имат право да извършват лицата, в полза на които е учредено право на строеж или право на надстрояване или пристрояване на заварена сграда, както и строежи под повърхността на земята. Изрично също така в разпоредбата на чл. 56, ал.2, т.1 от ЗТСУ (отм.) е било предвидено, че имат право да строят в чужд имот лицата, в полза на които е учредено право на строеж, на надстрояване или пристрояване на заварена сграда.

По делото не се установява за изграждане на процесния строеж да е било учредено право на строеж от страна на собственика на имота – Община Ловеч, като същото не се и твърди от жалбоподателя. Наличието на данни по делото, че са били заплащани пари през 1983 г. за отстъпване на право на стоеж за 24 бр. гаражи по сметка на ОбНС Ловеч, не доказва надлежно отстъпено и упражнено в срока по чл.67, ал.1 от Закона за собствеността право на строеж. Отделно от горното, отстъпеното право на строеж не освобождава жалбоподателя от задължението гаражът да бъде изграден съгласно одобрени строителни книжа и разрешение за строеж.

Жалбоподателят неоснователно поддържа пред съда и твърдението, че гаражът не представлява строеж по смисъла на ЗУТ, защото е преместваем обект, тъй като не е прикрепен трайно към поземления имот, а е закупен като готова гаражна клетка и само е поставен върху имота.

Това твърдение на жалбоподателя коренно противоречи на доводите на оспорващия за търпимост на строежа. Процесуалният представител на жалбоподателя е релевирал две взаимно изключващи се тези: от една страна, че гаражът е търпим строеж, а от друга – че не е строеж. 

Съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят  преместваеми увеселителни обекти (т.1), преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности (т.2) и преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия (т.3). Чл.57, ал. 1 от ЗУТ посочва като преместваеми обекти и рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи.

Гаражът е поставен по време на действието на ЗТСУ (отм.), в който не е са регламентирани преместваеми обекти, а гаражите към 1995-1996г. не са приравнени на второстепенни, стопански и временни постройки, а са разграничавани като отделен вид постройки, видно от разпоредбата на чл. 173, ал.2 от ЗТСУ (отм.).

Според  § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, „преместваем обект“ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

Дефиницията на „преместваем обект“ по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ следва да се има предвид при съобразяване с разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, които посочват кои обекти са преместваеми, като чл. 56 и чл. 57 от ЗУТ разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение, а § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ с оглед на техните конструктивни особености. В тази връзка на първо място спорният гараж не изпълнява понятието за преместваем обект с оглед на неговото предназначение, а именно не е сред видовете обекти, изброени в посочените разпоредби, тъй като няма техните характеристики: не е нито увеселителен, нито преместваем обект за търговски и други обслужващи дейности, нито елемент на градското обзавеждане, нито пък е рекламен, информационен или монументално-декоративен елемент.

Разпоредбите не сочат изчерпателно обектите, които могат да бъдат поставяни в имотите по реда на чл. 56 и чл. 57 от ЗУТ. Независимо от това, същите очертават основните им характеристики и белези, на които те следва да отговарят предвид целите, за които се поставят. В конкретния случай, процесният обект, представляващ стоманобетонова гаражна клетка с монтирани метални гаражни врати, не попада в нито една от двете групи обекти, и по отношение на същата са приложими разпоредбите на чл. 148 от ЗУТ, съответно чл.55 от ЗТСУ (отм.).

 В същия смисъл е и константната практика на ВАС по аналогични казуси – така Решение № 6859/08.06.2020г. на ВАС по адм.д. № 9901/2019г., Решение № 7266/15.05.2019г. на ВАС по адм.д. № 396/2019г., Решение № 5227/09.04.2019г. на ВАС по адм.д. № 10183/2018г., Решение № 2117/13.02.2012г. на ВАС по адм.д. № 15307/2011г., Решение № 5798/23.04.2013г. на ВАС по адм.д. № 2428/2013г., Решение № 2499/20.02.2013г. на ВАС по адм.д. № 14107/2012г., Решение № 6734/9.06.2015г. на ВАС по адм.д. № 4499/2015г., Решение № 3272/07.03.2013г. на ВАС по адм.д. № 835/2013г., Решение № 1005/24.01.2018г. на ВАС по адм.д. № 7514/2017г. и др.

Вещото лице сочи, че гаражът от конструктивна гледна точка има качеството „преместваемост“, тъй като не е трайно закрепен за терена, но видът му се определя от предназначението му на постройка на допълващото застрояване, поради което той не изпълнява напълно условията за определяне като преместваем обект по смисъла на ЗУТ. Безспорно установеното предназначение на процесния гараж изключва приложимостта на чл. 56 от ЗУТ, тъй като предназначението не е свързано с обществена нужда, а обслужва частен интерес. Предвид това се явява ирелевантно обстоятелството за начина на закрепване на гаража към терена.

Безспорно е установено, че процесният гараж е надземна постройка, с предназначение за паркиране на МПС. Във връзка с изложеното съдът счита, че същият представлява „строеж“ по смисъла § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от допълващото застрояване съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б.“в“ от ЗУТ и чл.10, ал.3 от Наредба № 1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи. За неговото изграждане се изискват строителни книжа и разрешение за строеж.

Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 15/04.06.2019 г./на л. 14-15 от делото/, не са оборени в съдебното производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, изграден през 1995 г.-1996 г без разрешение за строеж и други строителни книжа, с което е нарушена нормата на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Налице е хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Следователно при изложените дотук фактически и правни мотиви, безспорно е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, същият не е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, подлежи на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, поради което съдът намира, че издателят на обжалваната заповед правилно е установил релевантните по случая факти и ги е подвел към приложимата за целта правна норма на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.

В рамките на административното и съдебното производство не бяха ангажирани доказателства, сочещи на наличието на строителни книжа, изискуеми по ЗТСУ, респ. ЗУТ, както към момента на извършване на строежа, така и към момента на издаване на обжалваната заповед, а също и към момента на приключване на съдебното дирене.

Липсата на строителни книжа е достатъчно основание за премахването на процесния гараж като незаконен, поради което съдът намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и е съобразена с целта, която преследва законът, а именно да се премахват незаконните строежи.

Настоящият състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че гаражът му е поставен по одобрен проект. В заключението си и в съдебно заседание вещото лице – архитект изрично сочи, че по архитектурния проект не е издавано разрешение за строеж и протокол за определяне на строителна линия и ниво, а конструктивната част и вертикалната планировка към проекта не са одобрени. Експертът е категоричен, че гаражът не е изграден в съответствие с представения по делото архитектурен проект, тъй като последният предвижда разположение на гаражите в две самостоятелни масивни сгради с тухлени стени и общ плосък покрив, а процесният гараж е самостоятелен обект – готов стоманобетонен гараж. Заключението на СТЕ е, че за гаража – предмет на оспорената заповед няма одобрен инвестиционен проект, не е издавано разрешение за строеж и протокол за определяне на строителна линия и ниво.

Предвид гореизложеното съдът счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразена е с материалноправните разпоредби и с целта, която преследва закона, поради което не са налице основания за отмяната й, а подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора е основателна претенцията на ответника да му бъдат възстановени направените по делото и своевременно претендирани разноски в общ размер 750 лева /съгласно списък на разноските на л. 158 от делото/, от които 600 лв. адвокатски хонорар, видно от платежно нареждане на л. 159 от делото и 150 лв. депозит за вещо лице, видно от платежно нареждане на л. 100 от делото, за което следва да се осъди жалбоподателя.

Водим от горното, Ловешки административен съд, трети административен състав, на основание чл.172, ал. 2 от АПК, във вр с чл. 213 от ЗУТ Ловешкият административен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Х.С., ЕГН: **********,***, чрез адв. В.Н. от ЛАК, съдебен адрес:***, ст. 204, срещу Заповед № З-910/13.06.2019 г., подписана „За кмет” на Община Ловеч, издадена на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 4 от АПК И.Х.С., ЕГН: **********,***, да заплати на Община Ловеч, гр. Ловеч, ул. „Търговска” № 22, сумата от 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Да се изпрати препис от решението на страните.

 

 

                                                            АДМ. СЪДИЯ: