Р Е
Ш Е Н
И Е
№......................................2020 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х състав,
в публично
заседание на осемнадесети ноември 2020 г., в състав:
Съдия:
МАРИЯНА ШИРВАНЯН
при секретаря
Светла Великова,
като разгледа
докладваното от съдията
адм. дело
№ 804/2020г. по описа на съда,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.54 ал.6 от ЗКИР и е образувано по жалба от З.М.В., ЕГН **********,***, чрез пълномощника й адв. М.Й. ***, против Заповед № 18-1880/20.02.2020 г. на Началника на СГКК - Варна за отказ на поисканото със заявление вх.№01-529057-20.11.2019 г. изменение на КККР, състоящо се в отразяване границите на сграда с идентификатор 10135.2566.59.1, съобразно геодезически измервания.
Според
оспорващата, заповедта е процесуално и материално незаконосъобразна и
необоснована. Оспорва извода на ответника, че е налице спор за материално право,
тъй като процесната сграда е двуфамилна и с договор за доброволна делба от 2000
г. е прекратена идеалната съсобственост между страните и се е преобразувала в
реална такава – в сградата са налице два самостоятелни етажа (обекта) с отделни
входове и стълбища, поради което с исканото изменение на КК и КР не се засягат
по никакъв начин законни права и интереси на заинтересованата страна г-н Ж.. На
следващо място сочи, че възражението на заинтересованата страна Ж.Ж. не съдържа
оспорване на правото на собственост на жалбоподателката, за да се приеме, че е
налице спор за материално право. Твърди, че процесният имот представлява
самостоятелен обект по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗКИР. С искането си
жалбоподателката е представила проект за изменение на КК и КР, изготвен от лице
с правоспособност за дейности по кадастъра, като в обяснителната записка към
същия изрично е посочено, че проектът е изготвен на основание чл.55 ал.1 от
Наредба от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР.
Твърди също, че твърдяната разлика в площта на обекта в документа за
собственост (47,17 кв.м.) и в проекта за изменение (45 кв.м.) е в размер на
2,17 кв.м., което е в рамките на 10 % допустима разлика и не може да послужи
като годно основание за постановяване на отказа. С тези аргументи се претендира
отмяна на оспорената заповед и да бъде допуснато исканото изменение на КК и КР
съобразно представения проект с обособяване на самостоятелен обект с проектен
идентификатор 10135.2566.59.1.1 в ПИ с идентификатор 10135.2566.59.1. В
публично съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа жалбата.
Претендира се и присъждането на разноски.
Ответната страна – Началника на СГКК Варна, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща процесуален представител. С писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в случай, че същото е над минималните размери, предвидени в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Заинтересованата страна Ж.М.Ж., чрез пълномощник адв. П.Т., в писмено становище и в открито съдебно заседание оспорва жалбата и моли оспорения административен акт да бъде оставен в сила.
След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изп. директор на АГКК – София е одобрена КК и КР за територията на административен район „Приморски“ – Варна (без територията на к.к. “Златни пясъци“, Приморски парк „Салтанат“ и Морска Градина „Горчивата чешма“), община Варна, област Варна.
Началото на административното производство е поставено със заявление рег.№ 01-529057/20.11.2019 г. от З.М.В. с искане: 1.) нанасяне на настъпили промени в КК за обекти: сграда с идентификатор 10135.2566.59.1 в гр. Варна; 2.) нанасяне на настъпили промени в КРНИ за обекти: сграда с идентификатор 10135.2566.59.1 в гр. Варна; 3.) определяне и запазване на идентификатор за обекти: сграда с идентификатор 10135.2566.59.1 в гр. Варна. Към заявлението са приложени: документи, удостоверяващи, че жалбоподателката е съсобственик на процесния имот със заинтересованата страна г-н Ж.М.Ж.; проект за изменение на КК и КР, предвиждащ нанасянето на един СОС на надпартерен етаж на нанесената в КК и КР двуетажна многофамилна жилищна сграда с идетификатор 10135.2566.59.1, ведно с обяснителна записка, скици-проект на сградата, ръчни скици от заснемане на СОС, етажни схеми и диск с цифров модел в CAD 4.02 формат на оптичен носител.
С уведомление рег.№24-33756/12.12.2019 г. (връчено на 18.12.2019 г. – л.23 от преписката) Ж.М.Ж., заинтересовано лице по смисъла на §1 т.13 от ДР на ЗКИР, е уведомен на основание чл.26 ал.1 от АПК за започната административна процедура по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КК и КР) на гр. Варна, състоящо се в отразяване границите на сграда с идентификатор 10135.2566.59.1, съобразно геодезически измервания и обособяване на самостоятелен обект с проектен идентификатор 10135.2566.59.1.1 в съответствие с проект, изработен от лицензирано лице по ЗКИР. Заинтересованата страна Ж., чрез адв. П.Т.Т., е депозирал възражение с рег.№ 02-1659/31.12.2019 г., с което изрично възразява срещу исканото изменение. Оспорва, че в сграда с идентификатор 10135.2566.59.1 не е допустимо да бъдат обособени самостоятелни обекти, в това число и с проектен идентификатор 10135.2566.59.1.1, тъй като отделните етажи не притежават характеристиките на самостоятелни обекти.
С молба рег.№
05-432/14.01.2020 г. жалбоподателката В., чрез пълномощник адв. М.Й., изразява
становище, че няма пречки да бъде извършено изменение на кадастралната карта в
искания обект, тъй като по никакъв начин не се засягат правата и законните
интереси на собственика на партерния етаж и е налице договор за доброволна
делба, съгласно който са налице два самостоятелни обекти, които са реално
поделени още през 2000 г.
В отговор на
запитване на СГКК-Варна, от страна на Община Варна - район „Приморски“, с писмо
рег.№ 05-1348/03.02.2020 г. е посочено, че в регистрите на архива на район
„Приморски“ няма данни за издавани строителни книжа за сграда в ПИ
10135.2566.59.
На база
възражението на Ж.Ж., което ответникът намира за индиция за спор за материално
право, на осн. чл.54 ал. 2 от ЗКИР, той издава обжалваната Заповед №
18-1880/20.02.2020 г., с която се отказва изменение на КККР, одобрена със
Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изп. директор на АГКК относно ПИ
10135.2566.59.1.
Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства, чийто съвкупен анализ не налага различни изводи.
Спорът между страните не е по фактите, а по правото и се свежда до това: при установените факти налице ли са предпоставките за вписване на жилището предоставено в дял на жалбоподателката като самостоятелен обект в КК и КР.
Установените по делото факти налагат следните правни изводи:
По редовността и в този смисъл допустимостта на жалбата настоящата инстанция не следва да се произнася. С определение № 11595/14.09.2020г. състав на ВАС, Второ отделение по адм.д. 8528/2020г. е направил изводи за редовност и допустимост. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган по местоположението на имота, съгласно чл.54 ал.4 от ЗКИР – Началника на СГКК – Варна; издаден е в писмена форма, в изпълнение на чл.59 ал.1 от АПК, и съдържа реквизитите по чл.59 ал.2 от АПК, вкл. фактически и правни основания.
Съгласно чл.54 ал.1 от ЗКИР непълнотата или грешката в КККР се допълва или поправя от службите по ГКК въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на КК и КР, изготвен от правоспособно лице по кадастъра (чл.51 ал.5 от ЗКИР). Видно от съдържанието на оспорената заповед, с която е отказано изменението на КК и КР, посочените фактически основания за отказа са възражението на заинтересованата страна г-н Ж., липсата на приложен към заявлението одобрен инвестиционен проект част „архитектура“ и разлика в площта на сградата по нотариален акт и по проекта за изменение на КК и КР, които според ответника са индиция за спор за материално право по чл.54 ал.2 от ЗКИР.
Съдът намира, че ответникът няма собствени фактически установявания, от които да изведе извод за наличието на спор за материално право. Заповедта е процесуално незаконосъобразна - издадена е при неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая, в нарушение на чл.35 от АПК, а като това процесуално нарушение е довело и до следната материална незаконосъобразност на заповедта:
Съдът установи, че не съществува спор за материално право между жалбоподателката г-жа В. и заинтересованата страна г-н Ж.. Съгласно константната съдебна практика, спор за материално право е налице тогава, когато и двете страни имат титул за собственост върху една и съща площ. В случая това не е така – от съдържанието на представения договор за доброволна делба на недвижим имот от 21.08.2000 г. (респ. нотариален акт № 21, том І, рег.№ 494, дело № 49/2000 г.), се установява следното: 1.) жалбоподателката г-жа В. е собственик на ½ (една втора) ид.ч. от дворно място, находящо се в землището на гр. Варна, м-ст „Траката“ и представляващо имот пл.№ 1508 по КП на м-ст „Св. Никола-Акчелар“ VІ част, с площ от 570 кв.м. по нотариален акт, а по скица с площ от 507 кв.м., заедно с надпартерен етаж, представляващ самостоятелно жилище от двуфамилна жилищна сграда на два етажа, включващ спалня, килер, кухня, баня-тоалет и балкон, построена в същото дворно място; 2.) заинтересованата страна Желев е собственик на ½ (една втора) ид.ч. от дворно място, находящо се в землището на гр. Варна, м-ст „Траката“ и представляващо имот пл.№ 1508 по КП на м-ст „Св. Никола-Акчелар“ VІ част, с площ от 570 кв.м. по нотариален акт, а по скица с площ от 507 кв.м., заедно с партерен етаж, представляващ самостоятелно жилище от двуфамилна жилищна сграда на два етажа, включващ спалня, хол, килер, баня-тоалет и циментова площадка под южния балкон на надпартерния етаж, построена в същото дворно място.
Видно и от съдържанието на депозираното пред административния орган от г-н Ж.Ж. възражение, същото е срещу изменение на КК и КР, като е посочено, че според оспорващия е недопустимо да има самостоятелните обекти в сградата (СОС), тъй като отделните етажи не притежават характеристиките на СОС. Т.е. никъде във възражението не се споменава, че заинтересованото лице оспорва собствеността на жалбоподателката.
Съдът намира, че изискването за представяне на заверен от община Варна инвестиционен проект част „архитектура“, сочещ еднозначно очертанията на самостоятелните обекти и общи части от сградата съобразно чл.202 от ЗУТ, е изцяло неотносимо в конкретния казус, развиващ се по реда на ЗКИР и представляващ процедура за изменение на КККР, в който административният орган няма правомощия да се произнася по искане за извършване на доброволна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект, както и правни сделки за прехвърляне на реално определени части от тях, за каквито цитираният текст от ЗУТ изисква инвестиционни проекти. По отношение наличието на такива проекти, част „архитектура“, одобрени от Община Варна, възприети от административния орган като абсолютна положителна материално-правна предпоставка за уважаване заявлението на жалбоподателката, съдът намира, че при липса на достатъчно данни за очертанията на самостоятелните обекти в сгради и съоръжения на техническата инфраструктура законодателят допуска те да бъдат установени чрез описание на място. В този смисъл са разпоредбите на чл.17 ал.6 т.2 от Наредба № РД-02-20-5/15.1.2016 г., според който очертанията на самостоятелните обекти на етажа освен от инвестиционен проект (по т.1) се определят от измервания на място; чл.44 ал.1 от ЗУТ, според който очертанията на самостоятелните обекти в сгради и в съоръжения на техническата инфраструктура се установяват по строителните книжа, по актовете за собственост, а при липса на достатъчно данни в тях и чрез описание на място; и чл.74 ал.1 от Наредба № РД-02-20-5/15.01.2016 г., според който съществуващи на терена сгради или съоръжения на техническата инфраструктура, в които има самостоятелни обекти, се отразяват в кадастралната карта и кадастралните регистри въз основа на заснемане на съществуващото на място състояние, като данни за собствеността и собственика се записват в кадастралния регистър на недвижимите имоти след предоставяне на документ за собственост; чл.75 ал.4 изр.2 от Наредбата, според който когато проектът за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри е за нанасяне на самостоятелен обект в съществуваща сграда, за която няма одобрени схеми на етажите, схемата на етажа съдържа само очертанието на самостоятелния обект и очертанието на общата част от сградата, обслужваща съответния самостоятелен обект – точно по този начин са изготвени схемите на етажите и в представения от жалбоподателката проект. В тази връзка и за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че законността на сградата, в която се иска нанасяне на СОС, респ. наличието на издадени строителни книжа в регистрите на архива на район „Приморски“, не е предмет на настоящото производство, и този въпрос не може да бъде решен нито от административния орган, нито инцидентно от административния съд в производството по оспорване на заповед, респективно на отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на ЗКИР.
Съгласно чл.1, ал.2 от ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се създават и поддържат в актуално състояние с цел: 1. документиране на местоположението, границите, трайното предназначение на територията и начина на трайно ползване на недвижимите имоти; 2. създаване и водене на имотния регистър; 3. изработване на устройствени планове; 4. създаване и поддържане на специализирани карти, регистри и информационни системи, на други регистри, предвидени в закон, както и осигуряване на достъп до данните в тях; 5. предоставяне на услуги за нуждите на държавното управление, данъчното облагане на недвижимите имоти, устройственото планиране и инвестиционното проектиране.
Съдът съобрази и чл.2 от ЗКИР, съгласно който Кадастър е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред. Кадастърът обхваща и: 1. данни за правото на собственост върху недвижимите имоти; 2. данни за другите вещни права върху недвижимите имоти; 3. данни за държавните граници, границите на административно-териториалните единици, землищните граници и границите на територии с еднакво трайно предназначение.
Съгласно чл. 23, т. 3 ЗКИР обект на кадастъра може да бъде самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура. Заявеният за вписване обект има качеството на самостоятелни обект по смисъла на § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗКИР. Според цитираната разпоредба "самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура" е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение.
Налага се извод от анализът на разпоредбите на чл.1 вр. чл.2 вр. чл.23 от ЗКИР, че в кадастралната карта и кадастралните регистри следва да бъде отразено актуалното състояние на съществуващите поземлени имоти, сгради и самостоятелните обекти в сгради и действителните права на собственост върху съществуващите поземлени имоти, сгради и самостоятелните обекти в сгради.
В конкретния спор вторият етаж от недвижимият имот има самостоятелно функционално предназначение и е бил предмет на делба, като именно поради самостоятелното му функционално предназначение е обособен в дял и е станал собственост на г-жа В.. Поради това е отделен обекти на собственост и се ползва със самостоятелност – т.е. може да бъде и обект на кадастъра, а следователно и нанесен в кадастралната карта. /в този смисъл съдът при постановяване на настоящият съдебен акт съобрази и даденото в Решение № 8546 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11889/2018 г., II о., с докладчик председателят Галина Солакова тълкуване на относимите към конкретния спор норми/.
Съгласно чл. 51, ал. 3 от ЗКИР "Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община". Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР "заинтересовани лица" са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти.
В настоящото производство г-жа В., като собствени на самостоятелен обект в сграда се е възползвала от предоставената й от законодателя възможност и е предприела заснемане на място на съществуващите в съсобствената й сграда СОС чрез лицензиран инженер-геодезист, изготвил представения пред административния орган проект с обяснителна записка към него, скици-проект на сградата, ръчни скици от заснемане на СОС, етажни схеми и диск с цифров модел в CAD 4.2.
При това положение собствеността на СОС следва да бъде вписана в КР съобразно представените документи за собственост на сградата, в която те се намират, а именно – надпартерен етаж за З.В. и партерен етаж за г-н Ж.Ж. – така, както е изрично посочено в обяснителната записка към проекта, и в съответствие с принципа по чл.53 ал.2 от ЗКИР.
Като допълнение на изложението, следва да бъде посочено, че съдът намира за основателно възражението на жалбоподателката, че твърдяното несъответствие в площта на сградата по документ за собственост и в проекта за изменение на КК и КР, е в размер на 2,17 кв.м., което е в рамките на допустимата грешка по чл.18 ал.4 т.2 б."а" от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР.
От гореизложеното следва извод, че заявлението на З.В. за изменение на КККР чрез нанасяне на СОС в съсобствената й сграда с идентификатор 10135.2566.59.1 е процесуално допустимо, окомплектовано е с необходимите доказателства за собственост и за съществуването на обекта в сградата по представения проект, изготвен от лицензиран специалист, и със съдържание, съответно на изискването на чл.75, вр.чл.25 ал.1 т.3 от Наредба № РД-02-20-5/15.1.2016 г. Налице са изискуемите от закона предпоставки и процесния обект – част от етаж, обособен в самостоятелно жилище съгласно договор за делба подлежи на нанасяне в КККР по реда на чл. 51, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 54 от ЗКИР, тъй като е годен обект на кадастъра по смисъла на чл. 23, т. 2 и 3 от ЗКИР.
Неоснователно
е възражението на г-н Ж. релевирано чрез процесуалният му представител адв.Т.
за оспорване на съдържанието на договора за доброволна делба. Съгласно чл.179
от ГПК официалният документ, какъвто е нотариално завереният договорът за
доброволна делба, от една страна съставлява доказателство за изявленията пред
него и за извършените от нотариуса и пред нотариуса действия, от друга по арг.
от чл. 574 от ГПК, не могат да се извършват нотариални действия относно противоречащи
на закона или на добрите нрави сделки, документи или други действия.
При
липса на нарочно проведено оспорване на съдържанието на договора за доброволна
делба, съдът приема, че фактите описани в него са съответни на действителното
положение и, че съделителите г-н Ж. и г-жа В. са станали собственици на
самостоятелно обособени жилища отговарящи на законовите изисквания за площ и
функционалност, така както е описано в договора за доброволна делба.
Съдът намира, че при издаване на оспорената заповед е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото не са изяснени всички правнорелевантни факти от значение за исканото изменение на кадастралната карта поради неизпълнение на задължението за служебно изясняване на всички факти и обстоятелства, имащи значение за правилното разрешаване на въпроса, с който е сезиран административния орган, което нарушение от своя страна се е отразило върху законосъобразността на самата заповед.
Като не е съобразил изложеното и е постановил отказ да стори това, административният орган е постановил незаконосъобразна поради нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон заповед, което налага отмяната й и връщане на делото като преписка на началника на СГКК – Варна в хипотезата на чл.173 ал.2 пр. второ от АПК за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
При този изход на спора претенцията на жалбоподателката е основателна и следва да бъде уважена в заявения размер от 310лв. (10 лв. ДТ, 300 лв. адвокатско възнаграждение, за чието получаване е представен двустранно подписан договор за правна защита и съдействие с характер на разписка).
Предвид изложеното и съобразно компетенциите си чл.172 ал.2 и чл.173 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 18-1880/20.02.2020 г. на Началника на СГКК - Варна за отказ на поисканото със заявление вх.№01-529057-20.11.2019 г. от З.М.В. изменение на КККР, състоящо се в отразяване границите на сграда с идентификатор 10135.2566.59.1, съобразно геодезически измервания, и
ВРЪЩА делото като преписка на началника на СГКК – Варна за ново произнасяне при спазване на дадените с настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА началника на СГКК – Варна да
заплати на З.М.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сторените в производството
разноски в размер на 310 лева.
Решението може да се обжалва
с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: