Решение по дело №152/2020 на Районен съд - Стара Загора

   Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер №                08.07.2020 г.    град Стара Загора

 

Районен съд – Стара Загора     ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На първи юни                   Година: 2020

в публично заседание в следния състав:

 

 

      Председател: БЛАГА БОЗОВА

 

 

Секретар: МАРИЯН К.

като разгледа докладваното от съдия БОЗОВА

административно наказателно дело № 152 по описа за 2020 година, съобрази:

 

     Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 19-1228-002788 от 04.12.2019 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД МВР – Стара Загора, с което на Ф.Н.Г. *** е наложено административно наказание на основание чл.178е от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ – „глоба” в размер на 50.00 /петдесет/ лева.

Въззиваемата страна ОД МВР Стара Загора изпраща представител, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и служебно провери правилността на издаденото НП, приема следното:

     Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок /НП е връчено на 10.01.2020 г., а жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок – на 13.01.2020 г./ и от надлежна страна – наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната административно – наказателна санкция.

Жалбата е основателна.

На 19.04.2019 година, около 14,05 ч., в град Стара Загора на ул.„Константин Иречек“ № 18 свидетелите А. и К. видели паркиран лек автомобил „Рено“ с рег.№ СТ …. АН. Приели, че паркирания на тротоара автомобил е на отстояние по малко от 2 метра от прилежащата сграда, поради което залепили фиш бланков номер 56639, за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че е узнал за фиша, когато е посетил служба „Местни данъци и такси” при община Стара Загора. На 27.07.2019 г. подал жалба до Кмета на общината, сочейки, че не желае да заплати наложени му с фиш глоби.

На 14.11.2019 година свидетелят Ж., в присъствието на свидетелите А. и К., съставил и връчил на жалбоподателя акт за нарушение бланков номер 025091.

 

 

На жалбоподателя е съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН - бланков номер 025091 от 14.11.2019 г. за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП, за това, че на 19.04.2019 година, около 14,05 ч., в град Стара Загора на ул. „К. И.“ № . е паркирал собствения си лек автомобил „Рено“ с рег.№ СТ …. АН на тротоара на отстояние по малко от 2 метра от прилежащата сграда.

Жалбоподателят вписал в АУАН, че има възражения.

Въз основа на този АУАН, на жалбоподателя, на 04.12.2019 година е издадено и на 10.01.2020 г. е връчено атакуваното НП.

С НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.178е от ЗДвП, за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП, изразено в това, че на 19.04.2019 година, около 14,05 ч., в град Стара Загора на ул. „К. Ир.“ до № . е паркирал собствения си лек автомобил „Рено“ с рег.№ СТ …. АН на тротоара на отстояние по малко от 2 метра от прилежащата сграда.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приетите писмени доказателства с определение от 01.06.2020 г. и показанията на разпитаните трима свидетели.

  При съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения.

  Действително ЗДвП допуска паркиране на тротоара в населено място, но в чл.94 ал.3 от ЗДвП се сочи, че това е допустимо - престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, но на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко два метра за преминаване на пешеходци. В конкретния случай, при описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, нито в АУАН, нито в НП, е намерило отражение обстоятелството имало ли и обозначение, че това място е било определено за паркиране, за да има яснота относно предпоставките на чл.94 от ЗДвП.

  Както се установява от текста на разпоредбата, в частта й относно предложение две, престоя и паркирането на МПС върху тротоарите е допустимо само, ако това са определени от собствениците на пътя или администрацията места за паркиране и то, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко два метра за преминаване на пешеходци.

  Разпоредбата на чл.94 ал.3 предл.2 от ЗДвП предвижда две кумулативни предпоставки – тротоарът да е отнапред определено място за паркиране и между това място и сградите да има разстояние най-малко 2 метра. В конкретния случай отсъства и не е ясно от съдържанието на АУАН и на НП едната предпоставка – тротоарът, върху който е паркиран автомобил дали е място, което да е определено за такава цел или не е. Наличието или липсата на втората предпоставка следва да бъде изследване само ако първата от двете кумулативно предвидени предпоставки е налице.

 

 

  Освен начинът на паркиране на автомобила, посока и др. описващи нарушението обстоятелства, включително и изискуемото разстояние от 2 метра от сградата, задължително условие е тротоарът да не е бил определен за паркиране от администрацията - в случая Община Стара Загора. Това не е намерило отражение в съдържанието на атакувания акт, а е част от съставомерните признаци на деянието.

  На следващо място, мястото на нарушението посочено в АУАН /№ 18/ и това от НП /до № 18/ води до противоречивост и неясна в обвинението. В случая и при липсата на снимков материал изцяло неясно е и за съда да приеме, къде точно е вменено, че е паркирано МПС в нарушение на закона. Ето защо, направеното описание съдът намира за недостатъчно и за противоречиво за индивидуализиране на мястото на нарушението.

  На следващо място, нарушението не е подкрепено с достатъчно убедителни доказателства. Такива биха могли да бъдат констативен протокол съставен на място или снимков материал. Такива не са налични. Не може да се установи и колко всъщност е било реално  отстоянието в случая. Всичко това води и до недоказаност на обвинението на несъмнен начин. Решението на съда не би могло да почива на предположения, още повече, че самото конкретно отстояние е от съществено значение при преценка за маловажност на извършеното по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Ето защо, обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

С оглед изхода на делото в тежест на въззиваемия следва да се възложат направените от жалбоподателя разноски в размер на   350.00 лева, платени в брой съобразно приложения договор за правна помощ за един адвокат.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът   

             

                      Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 19-1228-002788 от 04.12.2019 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД МВР – Стара Загора, с което на Ф.Н.Г. *** е наложено административно наказание на основание чл.178Е от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ – „глоба” в размер на 50.00 /петдесет/ лева.

ОСЪЖДА ОД МВР Стара Загора да заплати на Ф.Н.Г. *** сума в размер на 350.00 /триста и петдесет/ лева направени по делото разноски за адвокат.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14 - дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                      СЪДИЯ: