Р Е Ш Е Н И Е
№ 2677
гр. Варна, 29.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 18092 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба от С.Х.Х., с ЕГН ********** и постоянен адрес ***,
чрез пълномощника му адв. Д.В.Х. *** срещу Г.д. „Г.п.“ при М.в.р., с адрес гр.***,
с която е предявен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 1641.81 лв. /хиляда шестстотин
четиридесет и един лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.11.2016г. до 01.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 01.11.2019г. до окончателно изплащане на
задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
В периода от 01.11.2016г. до 01.11.2019г. ищецът полагал труд на длъжност „***“ – *** от група „***“ на ГПУ – ***, към Р.д.„Г.п.“ – *** при Г.д.„Г.п.“ - МВР. Съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи ищецът бил със статут на държавен служител.
Брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Нормалната продължителност на работното време била с 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни-подневно, а за работещите на 8, 12, или 24- часови смени -сумирано на тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън работното време се компенсирало с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.
В разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Ищецът поддържа, че приложима в отношенията между страните била Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Ищецът твърди, че положеният от него нощен труд от 22:00ч. до 06:00ч. за периода от 01.11.2016г. до 01.11.2019г. е в размер на 1672 часа, които следва да бъдат приравнени към дневен труд с коефициент 1.143. Преизчисляването на нощен към дневен труд водело до извънреден труд от 239 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден час следвало да бъде компенсиран с по 6,00 лв. на час, като задължението на ответника за целия период възлизало на 1434 лв.
Ищецът моли за уважаване на исковата претенция, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана.
Не се оспорва, че страните по делото са били в служебно правоотношение през процесния период.
За процесния период ищецът изпълнявал служебните си задължения на 12-часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден труд.
При изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, била приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР. На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
С Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (обн. ДВ, бр. 69 от 2014 г., изм. и доп., бр. 15 от 2015 г., отменена с § 4. от ДР на Наредба № 81213-776/29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.) бил регламентиран редът, касаещ спорния въпрос преди посочения в исковата молба период, тъй като действащата към този момент наредба е била отменена, а сега действащата - влязла в сила на 02.08.2016 г. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 2014 г. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножавал по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Към настоящия момент, редът бил регламентиран с Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр. 60 от 2 Август 2016 г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016 г.) и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 Август 2018 г.).
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) не следвало да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга наредба, в която липсва изрична норма, която допуска превръщането на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице била специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, и следователно не можела да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ. Тази разпоредба била непригодна за прилагането й към държавните служители в МВР, тъй като само при кумулативното наличие на четирите необходими предпоставки в нея (1. подневно отчитане на работното време; 2. работа на смени; 3. продължителност на нощно работно време, по-малка от продължителността на дневното и 4. трудово възнаграждение, заработено по трудови норми), може да се въвежда увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. В чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време били с една и съща продължителност от 8 часа. Не била налице и работа по трудови норми за определяне размера на трудово възнаграждение по чл. 247 и чл. 250 от КТ.
Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1, 143 било установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв., а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Както бе посочено по-горе, в МВР било разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите държавни служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Това водело до неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се получавал от съотношението на 8 часа дневен труд към 7 часа нощен труд. Ако се извършело заместване по посоченото съотношение, за служители на МВР същото можело да бъде 8 часа дневен труд към 8 часа нощен труд, при което се получавал коефициент 1. ГДГП вече изпълнила задължението си и е изплатила изцяло и своевременно положения от ищеца както извънреден, така и нощен труд.
Моли за отхвърляне на исковите претенции, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез проц. представител, поддържа изложеното в исковата молба претендира присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът не изпраща представител, с писмена молба постъпила преди заседанието прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
Не е спорно между
страните, че в периода от 01.11.2016г. до 01.11.2019г. ищецът се е намирал в
служебно правоотношение с ответника, като същото е обявено за безспорно между
страните с протоколно определение от 15.06.2020г. и се потвърждава от
заключението на вещото лице и представените от страните писмени доказателства.
Спорно между
страните е какъв е размерът на дължимите от ответника възнаграждения за положен
извънреден труд, както и дали тези възнаграждения са изплатени изцяло на ищеца,
както се поддържа с отговора на исковата молба.
За изясняване на
фактическата страна на спора са ангажирани специални знания посредством
назначена съдебно-счетоводна експертиза.
В заключението на
вещото лице се посочва, че в процесния период ищцата е отработила 1624 часа
нощен труд, при което в случай, че се преизчислят положените часове нощен труд
с коефициент 1.143 се получават незаплатени часове извънреден труд в размер на 232.23
часа. Вещото лице е направило и представило изчисления, според които при
преизчисляване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143 за
превръщането му в дневен труд неизплатеното възнаграждение на ищцата е в размер
на 1641.81 лева. Изчисленията са извършени въз основа на констатираното основно
месечно възнаграждение на ищцата.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице като пълно, обективно и компетентно дадено /л.34-40/.
Ищцата е предявил
иск за заплащане на възнаграждение за положен от нея извънреден труд.
Съгласно чл.176 ЗМВР „Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения“.
Сред предвидените
в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3.
Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР „Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.
В
процесния период от 01.11.2016г. до 01.11.2019г. приложима към спора касаещ
нощния труд полаган от служителите в МВР е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.
издадена от министъра на вътрешните работи и уреждаща реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според
чл.3, ал.3 от наредбата „При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период“.
В Наредба № 8121з-779 /обн., ДВ, бр.
60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение №
16766/10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС, петчленен състав/ липсва
изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от предходно действалата в периодите
от 19.08.2014г. до 31.03.2015г. и от 11.07.2016г. до 02.08.2016г. Наредба № 8121з-407 /ДВ, бр. 69/19.08.2014 г.,
в сила от 19.08.2014 г./ за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и
противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР
следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията
на работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата
е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Действително в
чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена
възможност полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата определя допустимата
продължителност на полагания нощен труд, но не изключва възможността за преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен. При действието
на посочената норма на чл.187, ал3, изр.4 ЗМВР е била издадена и Наредба
№8121з-407 от министъра на вътрешните работи, в която изрично е предвидено
преизчислението на часовете положен нощен труд.
По изложените съображения исковата претенция за
заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен се явява доказана по своето основание. При
липсата на специална уредба за служителите в МВР основание за
преизчисляване на часовете положен нощен
труд е субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата. По отношение на претендирания размер, то същият следва да се
приеме за доказан, тъй като съответства на изчисленията направени от вещото
лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която се кредитира от съда.
Ответникът не е изплатил дължимото на ищцата
възнаграждение за извънреден труд в пълния размер и дължи обезщетение за
забава, като сборът на дължимите обезщетения за забава за всяка забавно плащане
на дължимо възнаграждение за извънреден труд се установява от заключението на
вещото лице.
С оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски. Сторените от ищеца разноски са в размер на 330 лева заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на ответника.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС сумата от 200 лева, представляваща дължимата държавна такса за производството в размер на 50 лева и 150 лева възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.д.„Г.п.“ при М.в.р., с адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.Х., с ЕГН ********** и постоянен адрес *** сумата от 1641.81 лв. /хиляда шестстотин четиридесет и един лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.11.2016г. до 01.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 01.11.2019г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Г.д.„Г.п.“ при М.в.р., с адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.Х., с ЕГН ********** и постоянен адрес *** сумата от 330 лв. /триста и тридесет лева/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.д.„Г.п.“ при М.в.р., с адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 200 лв. /двеста лева/, от които 50 лева дължима държавна такса и 150 лева разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: