О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 262/08.08. Година 2019 Град Варна
Варненският апелативен съд
Наказателно отделение
На осми август Година две хиляди и деветнадесета
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Маринела Дончева
ЧЛЕНОВЕ : Магдалена Недева
Румяна
Панталеева
като разгледа докладваното от съдия Панталеева
ВЧНД № 274 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.243,
ал.7 от НПК.
Предмет на проверката е определение № 97/07.06.2019 г. на Окръжен съд Търговище,
постановено по ЧНД № 88/19 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено
постановление на съответната окръжна прокуратура за прекратяване на
наказателното производство по д.п. № 1078/16 г.
на РУ МВР Търговище.
Досъдебното производство е било образувано и по него са се разследвали обстоятелства
във връзка с ПТП между лек автомобил, управляван от обвиняемия Марин Караколев,
и загинал пешеходец -Ш. Шерифов.
С постановление от 22.05.2019 г. прокурор в Окръжна прокуратура Търговище е
прекратил наказателното производство, тъй като след оценка на събрания по
делото доказателствен материал е счел, че е налице случайно деяние, което не
представлява престъпление.
В проверяваното определение първостепенният съд е възприел становището на
компетентната прокуратура, че липсват доказателства за престъпно поведение, съставомерно
по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК, като се е съгласил с извода и съображенията към
него, които е допълнил със свой подробен и точен анализ.
В жалбата до въззивния съд, изготвена от името на съпругата и децата на починалия – Н.Ш., Р.А.
и Й.А., чрез пълномощник - адвокат Ангел Боев, АК София, се твърди, че по
делото не са изяснени важни факти, пряко свързани с предмета на доказване –
място на удара, обуславящо съответно наличието или липсата на ограничителни по
отношение на скоростта за движение пътни знаци, както и посоката на придвижване
на пешеходеца, при което оплакването е, че делото е прекратено при неизяснена
фактическа обстановка и неправилни изводи относно вината на обвиняемия, а
искането – да се отмени обжалваното определение и разследването да продължи с
допълнителни задачи към вещите лица по последната комплексна експертиза.
Жалбата е подадена некоректно и от името на съпругата Назифе Ш., тъй като
същата е починала на 15.12.2016 г.
По делото е безспорно, че смъртта на пострадалия Ш. Шерифов е настъпила на 08.12.2016
г., след като е бил ударен от лек автомобил, управляван от обвиняемия Марин
Караколев. Мястото на произшествието е участък от второкласен път II-51 при с.Голямо Ново, по който автомобилът се е движил в посока гр.Попово.
Характерна особеност на обстановката е движението на дълги фарове в тъмната
част от денонощието. Непосредствено след пътния инцидент е подаден сигнал на
телефон 112, при което местопроизшествието е запазено от служител на пътна
полиция и своевременно е извършен оглед от разследващ полицай.
В огледния протокол е записано изрично, че местопроизшествието е намерено
до първата отбивка за с.Голямо Ново, това се установява безспорно и от
показанията на множеството разпитани свидетели. В същия протокол пак изрично е
отбелязано, че при огледа не са намерени пътни знаци. По делото е установено с
писмени и гласни доказателства /вкл. свидетелят Петко Борисов/, че в района на
първия разклон няма пътни знаци, и че ограничителен знак за скоростта има едва
след около половин километър, между втората и третата пресечка, позволяващи навлизане към селото.
От цялостното изложение в първата съдебномедицинска и автотехническа
експертиза /л.78-87, т.I/ не става ясно, защо е
възприето наличието на пътен знак В26 в района на произшествието, като такъв
дори не е отразен на приложената мащабна скица, част от същата експертиза
/л.88/, още повече че много пъти в нея е отбелязано, че мястото е при първия
разклон за селото. А при отговора на десетата задача – механизъм на
произшествието, е очевидна допуснатата грешка в описанието на разположените
пътни знаци, като дори ориентирът на огледа е сгрешен – като такъв се сочи ж.п.
прелез, който е разположен точно срещу другия край на селото, докато всъщност
ориентир № 1 на огледа е електрически стълб срещу първия разклон. Така
изложеното във връзка с тази експертиза сочи, че нейното заключение се явява необосновано
и възниква съмнение в неговата правилност.
При всички изброени факти са изцяло неоснователни възраженията, че са
останали неизяснени мястото на настъпване на произшествието и разрешената за
движение в този участък скорост – мястото е първият разклон за с.Голямо Ново,
където скоростта на е била регулирана с пътни знаци и са важали общите правила
в чл.21 от ЗДвП – обстоятелства, изцяло съобразени при изготвянето на втората и
третата КСМАТЕ.
Действително съществен за правилното решаване на делото е въпросът за
разположението и движението на пешеходеца спрямо пътното платно. Не става ясно
въз основа на какви данни първата експертиза приема, че пешеходецът пресича от
ляво на дясно спрямо движението на лекия автомобил – в началото без много
обяснения направо е използван израза „…пресичащият от ляво на дясно пешеходец“ /л.80,
първи абз./, а при описанието на механизма, отново без обосновка, е прието, че
именно това е била посоката му на придвижване, като дори не е уточнено дали пресича
перпендикулярно на оста на пътя, или под определен ъгъл. Тази експертиза не е
имала изричната задача да определи посоката и точната траектория на движение на
пешеходеца, а при обвързване на констатираните травми с разположението на
тялото след ПТП /защото така е бил зададен въпросът/ е отбелязано съответствие
на силен удар с предна част на автомобила по задната повърхност на главата,
гръдния кош и долните крайници, в изправено положение и в покой – застанал
неподвижно на платното.
Втората експертиза – т.I, л.118-134,
позовавайки се на травмите на пешеходеца, вкл. инициалния удар в задната част
на левия крак, деформациите по автомобила и траекторията му на движение, е
обосновала извод в т.4.4., че пешеходецът непосредствено преди удара се е
движел от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила, който извод
е използван и в т.4.10., при описанието на механизма на произшествието.
Третата експертиза – т.II, л.41-68, наново без
съмнение обосновава механизъм, при който пресичането става от дясно наляво,
косо, под ъгъл спрямо надлъжната ос на платното от около 80-85 градуса.
Свидетелката Иглика Игнатова, единствен очевидец при ПТП, пътувала на
предна дясна седалка в автомобила, управляван от обвиняемия, разпитана на
сутринта след ПТП, е казала: „В един миг нещо от моята страна в дясно на пътя
изскочи изведнъж и се удари в нас.“
При така изяснените обстоятелства, липсват каквито и да е доказателства в
подкрепа на твърденията във въззивната жалба, че пешеходецът се е движел
попътно пред автомобила, или е пресичал отляво надясно -предложената фигура с
ляв опорен крак на земята и десен във въздуха в крачка е направо абсурден
съобразно конкретиката по делото /при положение, че и в жалбата е отбелязан
факта на удар в задна част на левия крак, колко трябва да е вдигнат десния във
въздуха, за да се получи констатираното нараняване? /.
Действително, налице са данни, че същия ден пострадалият, който е живеел в
с.Владиславово, община Стражица, е смятал да гостува на свои близки в село
Голямо Ново, че обичайно при предходни гостувания се е придвижвал с влака Горна
Оряховица – Шумен, както е безспорно и, че спрямо движещия се лек автомобил
ж.п. спирката е била в ляво, а селото е оставало от дясно. Категорични данни,
че пострадалият се е придвижвал с влак обаче няма. Установено е само, чрез
опосредените свидетелски показания на Стоян Атанасов и Й.А., че около 10 часа
сутринта на 08.12.2016 г. пострадалият е излязъл от дома си в с.Владиславово, с
намерение да гостува на близките си в с.Голямо Ново, че трето лице го е
закарало до гр.Стражица, от където е следвало да се качи на влака, но го е
оставило до банка ДСК, тъй като е изразил желание да изтегли пари. След този
момент, в продължение на много часове до инцидента, за който свидетелката
Игнатова е сигнализирала на спешен телефон 112 в 17:34 часа, няма данни какво е
правил и къде е бил пострадалият. Възможните влакове, с които той би могъл да
се придвижва, видно от показанията на свидетелката Илияна Власова, са били два –
влак № 20153, който пристига на спирката край селото в 12:42 часа, и влак №
20156, пристигащ в 17:56 часа. Ако пострадалият е ползвал първия влак, то в
часа на инцидента той би могъл само да отива към спирката /за да се прибере,
тъй като в 17:48 часа е имало влак в обратната посока/, а ако посоченият час на
позвъняване на телефон 112 – 17:34 часа, е точно посочен от свидетелката
Игнатова, изобщо не е възможно пострадалият да е пътувал във втория влак. Тези
негови роднини, които са били разпитани по делото, са отрекли през деня той да
е бил в селото.
При тези противоречиви факти действително е невъзможно да се установи с
категоричност как и кога точно пострадалият е пристигнал в района на селото, и
защо в часа на инцидента се е намирал край пътя, независимо от това те по
никакъв начин не опровергават извода, обоснован от останалите доказателства по
делото, относно механизма на произшествието.
Ново обстоятелство по делото, което видно от материалите не е било известно
към момента на произнасяне както на прокурора, така и на първоинстанционния
съд, е съобщеното от осъждания свидетел Стефан Стефанов Атанасов, в протокол по
ч.гр.д. № 2293/18 г. на Районен съд Търговище, VII състав, приложен към въззивната жалба, че е присъствал на инцидента.
Единствено този факт, съобразен с изискването при противоречиви и неизяснени
обстоятелства да бъде сторено необходимото за изчерпване на всички възможни
доказателствени способи, налага продължаване на разследването за установяване
на точната самоличност, призоваване и провеждане на разпит на лицето Стефан
Стефанов А., за проверка на твърденията му, че е бил на мястото по време на
инцидента, с което се явява очевидец на станалото. Отново за проверка на тези
негови твърдения следва да бъде изискана информация и от компетентния орган при
спешен номер 112 относно часа на обаждането на свидетелката Игнатова, която е
от значение както пряко с оглед разписанието на влаковете, така и при оценката
на показанията, които ще депозира лицето А. предвид отговорността, която носи
пред закона.
По изложените съображения и по реда на чл.243, ал.7 от НПК съставът на
Апелативен съд Варна
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ
определение № 97/07.06.2019 г. по ЧНД № 88/19 г. на Окръжен съд Търговище,
ведно с постановление от 22.05.2019 г.
на окръжния прокурор в гр.Търговище по д.п. № 1078/16 г. РУ МВР Търговище и
връща делото на прокурора за извършване на посочените следствени действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :