№ 2818
гр. Варна, 09.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело №
20243100500934 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 12232/15.05.2024 г. от
В. И. Х., ЕГН **********, с адрес: ************, чрез адв. Р. П., срещу
Решение № 485/16.02.2024 г., постановено по гр. д. № 3247/2023 г. на ВРС, с
което са отхвърлени исковете на въззивника за приемане за установено в
отношенията с въззиваемата страна – „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петров-
Казанджията“ № 4-6, че сумите по изпълнителен лист от 12.09.2009 г., издаден
по ч. гр. д. № *** г. по описа на ВРС, възлизащи на 9055,93 лева главница по
договор за кредит от 17.11.2006 г., със законна лихва в размер на 42,76 лева за
периода от 25.11.2022 г. до 12.12.2022 г., 9880,67 лева неолихвяеми вземания,
100 лева – разноски по изпълнителното дело, 1747,01 лева – такси по тарифа
към ЗЧСИ, дължими към 12.12.2022 г. и разноски в производство по
принудително изпълнение, в това число такси и разноски по тарифа към
ЗЧСИ, са недължими от въззивника поради изтекла погасителна давност, на
осн. чл. 439 ГПК.
По допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран
в чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима. Същата
е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана. Дължимата държавна такса
за въззивното производство е внесена по сметка на ВОС.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, която в срока по чл. 263 ГПК не депозира писмен отговор.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на
1
подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е
допустимо.
По предварителните въпроси.
В жалбата си въззивникът обосновава оплаквания за неправилност,
необоснованост и противоречие с материалния и процесуалния закон на
решението в цялост. На първо място, излага съображения, че в решаващите си
мотиви първостепенният съд неправилно приел наличието на две частични
плащания към ЧСИ през м. 11.2018 г. от физическото лице, с което
погасителната давност за вземането била прекъсната. Сочи, че доброволно
плащане по образуваното изпълнително дело не било извършвано, а такова
било наредено от банката, в която се намирали запорираните сметки на
задълженото лице, по сметката на ЧСИ Д.П.Я.. По отношение на второто
плащане в размер на 730,42 лева, извършено през м. 11.2018 г., въззивникът
излага, че поначало не било извършвано по нареждане от задълженото лице, а
по санкция на съдебния изпълнител.
На следващо място, в жалбата се обосновава извод, че погасителната
давност не била прекъсната на осн. чл. 116, б. „В“ ЗЗД, тъй като от датата на
образуване на изпълнително дело № 223/2010 г. действия по принудително
изпълнение били предприемани единствено срещу кредитополучателя В.Г., а
не срещу въззивника, като в периода от 12.02.2009 г. /дата на издаване на
изпълнителния лист/ до края на 2018 г. не били искани и извършвани
принудителни действия спрямо него. В жалбата се обосновават аргументи за
настъпила перемпция поради наличие на хипотезата по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
и съгласно цитирана практика на ВКС. Твърдяната от въззивника перемпция
обуславяла незаконосъобразността на наложения запор на банковите му
сметки, като в допълнение се посочва, че взискателят бил ненадлежно
конституиран по изпълнителното дело поради неуведомяването на Х. за
извършено прехвърляне на вземането чрез цесия. Доводи в тази насока черпи
от твърдението, че при молбата на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за
конституиране като взискател в договора за цесия не бил вписан въззивника
като длъжник, както и, че последният не бил уведомен за прехвърлянето по
реда и смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, което не било обсъдено от
първоинстанционния съд в обжалваното решение. В допълнение, въззивникът
сочи, че към молбата за запор на банкови сметки вх. № 27807/12.10.2018 г.
липсвало надлежно упълномощаване на ю.к. И.П.., която е подписала молбата,
както и липса на доказателства за заплатена такса по ТТРЗЧСИ в размер на 18
лева за налагане на запора. Излага съображения, че според постановките на
Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. по тълкувателно дело №
3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност в процесния случай била
изтекла, като в допълнение сочи, че не му била връчена покана за доброволно
изпълнение. На следващо място, въззивникът посочва, че не бил надлежно
уведомен за извършена цесия от 19.09.2022 г., с която вземането било
прехвърлено от „ОТП ФАКТОРИНГ“ ЕАД на въззиваемата страна. Твърди се
в жалбата, че в края на месец януари, 2023 г. му била връчена за пръв път
покана за доброволно изпълнение с изх. № 2740/25.01.2023 г. по изп. д. №
2022711 040155 по описа на ЧСИ Д.П.Я., peг.№711, ведно с изпълнителен лист
2
от 12.02.2009г., издаден по ч.гр.д.№***г. по описа на Районен съд- Варна. Така
от 26.06.2015 г. до 03.01.2023 г., когато В. Х. е уведомен, че е осъден за
задължение на В.Г., което два пъти е било продавано през годините, е изтекъл
период по-дълъг от 5 години и съответно е погасено по давност към датата на
завеждане на исковата молба в съда. Давността е започнала да тече от
приемането на 26.06.2015 г. на цитираното тълкувателно решение. През 2017
г. е настъпила перемпция на изпълнително делото и то се е прекратило ex lege.
За периода 2015 г. – 2017 г. не са предприемани каквито и да било действия по
принудително изпълнение спрямо длъжника В. Х.. От 2015 г. до 2020 г. е
изтекла общата петгодишна погасителна давност за вземането по
изпълнителния титул.
Поради изложените съображения за недължимост на главния дълг,
излага съображения за недължимост и на акцесорните вземания за лихви.
Отправено е искане обжалваното решение да бъде отменено в цялост и
постановяване на ново, с което да бъде признато за установено, че
въззивникът не дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, сумите по изпълнителен
лист от 12.02.2009 г., издаден по ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд-
гр.Варна, 11 с-в, 9 055,93 лева, със законна лихва в размер на 42,76 лева за
периода 25.11.2022 г.-12.12.2022 г., 9 880,67 лева неолихвяеми вземания, 100
лева разноски по изпълнителното дело, 1 747,01 лева такси по Тарифа към
ЗЧСИ, дължими към 12.12.2022 г. и разноски в производство по принудително
изпълнение, в това число такси и разноски по Тарифа към ЗЧСИ,
юрисконсултско/адв. възнаграждение, поради изтекла обща погасителна
давност. Претендира присъждане на направените разноски за двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал .1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата
страна.
По доказателствата.
С въззивната жалба жалбоподателят е отправил искане за издаване на
съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с друго такова от
„Централна Кооперативна Банка" АД, от което да е видно дали банков превод
с реф. № ************** от дата *****г. за сумата от 810 лв. е извършен по
нареждане на титуляра на сметката В. И. Х. или е направен по служебно
нареждане на банката, след налагане и в изпълнение на запора на вече
блокираната банкова сметка на В. И. Х., ЕГН: **********, IBAN:
*************** към сметка на ЧСИ Д.З.Я.П. в банка ДСК, IBAN:
**************
Настоящият съдебен състав намира, че отправеното във въззивната
жалба доказателствено искане е преклудирано, тъй като не се твърдят нови
обстоятелства или нововъзникнали след подаване на въззивната жалба такива.
Не се констатират и допуснати процесуални нарушения от страна на
първоинстанционния съд, тъй като искане в тази насока не е отправено. Не се
установяват нарушения във връзка с разпределянето на доказателствената
тежест за установяването на подлежащите на доказване факти. На ищеца са
дадени указания относно доказването на обстоятелства, погасяващи
задължението. При несъгласие със събраните доказателства ищецът е
3
разполагал с възможност да оспори доклада по делото и разпределената
доказателствена тежест. В процесния случай се обуславя извод за процесуален
пропуск на страната, който не се дължи на допуснато от предходната
инстанция процесуално нарушение, поради което същото не може да бъде
санирано по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК и следва да се остави без уважение.
Не са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от първата
инстанция, които да налагат повторно указания.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните.
При изложените мотиви и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 12232/15.05.2024 г. от
В. И. Х., ЕГН **********, с адрес: ************, чрез адв. Р. П., срещу
Решение № 485/16.02.2024 г., постановено по гр. д. № 3247/2023 г. на ВРС, с
което са отхвърлени предявените от В. И. Х. срещу „ЕОС матрикс" ЕООД,
ЕИК131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша,
ж.к. „Малинова долина”, бул./ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, искове за
приемане за установено в отношенията между страните, че сумите по
изпълнителен лист от 12.02.2009 г., издаден по ч.гр.д. № *** г. по описа на
Районен съд - гр. Варна, 11 с-в, възлизащи на 9 055,93 лв. главница по договор
за кредит от 17.11.2006 г., със законна лихва в размер на 42,76 лв. за периода от
25.11.2022 г. до 12.12.2022 г., 9 880,67 лв. неолихвяеми вземания, 100 лв.
разноски по изпълнителното дело, 1 747,01 лв. такси по Тарифа към ЗЧСИ,
дължими към 12.12.2022 г. и разноски в производство по принудително
изпълнение, в това число такси и разноски по Тарифа към ЗЧСИ,
юрисконсултско/адв.възнаграждение, не се дължат от физическото лице на
търговското дружество, поради изтекла обща погасителна давност, на осн. чл.
439 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за издаване на съдебно
удостоверение на В. И. Х., ЕГН **********, с адрес: ************, което да
послужи пред „Централна Кооперативна Банка“ АД за снабдяване със справка
относно банков превод от ***** г. за сумата от 810 лева.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
18.09.2024 г., от 13,30 часа, за които дата и час да се призоват страните с
препис от настоящето определение.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове като разяснява, че медиаторът може да съдейства за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Медиацията може да бъде осъществена в
ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд Варна, адрес гр. Варна, ул. „
Ангел Кънчев” № 12, ет. 4 /сградата в която се помещава СИС при ВРС/, без
заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора
на ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, тел. 052 623 362, e-mail:
4
*********@***.**.
УКАЗВА на страните, че за да се постигнат благоприятните последици
от доброволно уреждане на спора, предвидени в чл. 78, ал. 9 от ГПК, а именно
връщане на половината от внесената държавна такса на ищеца, следва да бъде
постигната съдебна спогодба по предмета на спора, която да е обективирана и
подписана от представителите на страните в протокола от насроченото
открито съдебно заседание и одобрена от съда по реда на чл. 234 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5