№ 689
гр. Сливен, 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230105458 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от "Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул.
„Хенрик Ибсен” № 15, ет. 6, ЕИК ********* срещу АНК. ЯНК. Т., ЕГН: ********** от гр.
**** с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 79 и чл.
240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 21.06.2018 г., между „БНБ Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД, като кредитор и ответницата, като кредитополучател бил сключен Договор за
потребителски кредит № PLUS-16155120. Съгласно чл. 1 от условията по договора
ответницата се била съгласявала предоставената й по договора за кредит сума в размер на
7500 лв. да бъде изплатена по нейната банкова сметка, като направеното плащане
съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави на
кредитополучателя кредита предмет на процесния договор. Страните се били уговорили
кредитополучателя да заплати такса ангажимент в размер на 262,50 лв. срещу която
кредиторът се бил задължил да сключи договора при фиксиран лихвен процент по см. на
пар. 1, т. 5 от ЗПК, който бил в размер на 14,41 %. Таксата се била заплащала като
кредитодателят я бил удържал от предоставения размер на кредита. Представя платежно
нареждане, което удостоверява усвояването на кредита за сумата от 7237,50 лв., като сумата
от 7500 лв. била намалена със сумата от 262,50 лв., съставляваща такса ангажимент.
Ответницата се била задължила да върне главницата заедно с договорна лихва на 29 броя
месечни погасителни вноски. Ответницата била преустановила плащанията по договора за
потребителски кредит на 05.02.2019 г., когато бил падежа на първата неплатена вноска, като
от тази дата се била дължала и лихва за забава на основание чл. 86 ЗЗД в размер на
законната лихва. Крайният срок за изпълнение на договора бил настъпил на 05.12.2020 г. и
станал изискуем целия незаплатен остатък
Междувременно, на 19.08.2019 г. бил сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия)
и Приложение № 1а подписано на 02.12.2019 г. на основание чл. 99 ЗЗД между "Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД и БНБ Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, по силата на който
1
вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS-16155120 към
ответницата било прехвърлено в полза на ищцовото дружество изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и с всички лихви, такси, комисионни и други
разноски. Цедентът бил упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената
цесия, който бил изпратил препоръчана пратка, съдържаща уведомление за извършена цесия
на посочения по договора адрес и тъй като пощенският служител не бил намерил длъжника
или друго пълнолетно лице, което да бъде съгласно да получи пратката и поради тази
причина бил поставил уведомление с указан срок за получаване в техния офис. След
изтичане на срока пратката била върната на ищеца като непотърсена.
Ако ответникът оспори уведомяването си за извършената цесия, моли да се счита за
уведомен за извършената цесия с настоящата искова молба.
С оглед горната фактическа обстановка, за ищцовото дружество бил възникнал правен
интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. 2819/2021 на PC Сливен била
издадена заповед за изпълнение, която била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което от
своя страна обусловило подаването на настоящата искова молба.
Иска се от съда да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на
ищцовото дружество следните суми: сумата от 6467,29 лева главница ведно със законната
лихва от дата на подаване на заявлението-06.07.2021 г. до окончателното заплащане на
задължението; сумата от 857,01 лева - договорна лихва за периода от 05.02.2019 г. до
05.12.2020 г.; и сумата от 1221,81 лева - обезщетение за забава, считано от 06.02.2019 г. до
01.06.2021 г.
Иска се от съда да бъдат установени като дължими също така разноските, извършени по
заповедното производство. Моли да бъдат присъдени и направените в настоящото
производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК отговор е постъпил от особения представител на ответника адв.
Ю.К. от АК-Сливен. Счита, че предявеният иск е допустим. Било видно, че ответницата
била направила погасителна вноска по процесния договор за кредит, била получила
претендираната сума и дори и била заплатила минимална част от нея. От представения
договор за цесия се било установявало, че банката кредитор била прехвърлила на ищцовото
дружество вземането си срещу ответницата. Били изпълнени изискуемите условия, за да се
приеме, че цесията е била съобщена на ответницата. Счита, че следва да се изготви съдебно-
счетоводна експертиза за да вземе становище по основателността на иска.
От събраните по делото доказателства и фактите, които се установяват с тях съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 21.06.2018 г., между „БНБ Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, като кредитор и
ответницата, като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № PLUS-
16155120. Съгласно чл. 1 от условията по договора ответницата се съгласява предоставената
й по договора за кредит сума в размер на 7500 лв. да бъде изплатена по нейната банкова
сметка, като направеното плащане съставлява изпълнение на задължението на
кредитодателя да предостави на кредитополучателя кредита предмет на процесния договор.
Страните са се уговорили кредитополучателя да заплати такса ангажимент в размер на
262,50 лв. срещу която кредиторът се е задължил да сключи договора при фиксиран лихвен
процент по см. на пар. 1, т. 5 от ЗПК, който е в размер на 14,41 %. Таксата се е заплащала
като кредитодателят я бил удържал от предоставения размер на кредита. Представеното
платежно нареждане от ищеца удостоверява усвояването на кредита за сумата от 7237,50
лв., като сумата от 7500 лв. е намалена със сумата от 262,50 лв., съставляваща такса
ангажимент. Ответницата се е задължила да върне главницата заедно с договорна лихва на
29 броя месечни погасителни вноски. Ответницата е преустановила плащанията по договора
за потребителски кредит на 05.02.2019 г., когато е падежа на първата неплатена вноска, като
2
от тази дата се дължи и лихва за забава на основание чл. 86 ЗЗД в размер на законната лихва.
Крайният срок за изпълнение на договора е настъпил на 05.12.2020 г. и станал изискуем
целия незаплатен остатък. Междувременно, на 19.08.2019 г. е сключен Договор за
прехвърляне на вземания (цесия) и Приложение № 1а подписано на 02.12.2019 г. на
основание чл. 99 ЗЗД между "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД и БНБ Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски
кредит № PLUS-16155120 към ответницата е прехвърлено в полза на ищцовото дружество
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и с всички
лихви, такси, комисионни и други разноски. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми
длъжника за извършената цесия, който бил изпратил препоръчана пратка, съдържаща
уведомление за извършена цесия на посочения по договора адрес и тъй като пощенският
служител не бил намерил длъжника или друго пълнолетно лице, което да бъде съгласно да
получи пратката и поради тази причина бил поставил уведомление с указан срок за
получаване в техния офис. След изтичане на срока пратката била върната на ищеца като
непотърсена.
Видно от изготвената по делото и кредитирана от съда съдебно-счетоводна експертиза
отпуснатия потребителски кредит е в размер на 7500 лв., от която сума е удържана такса
ангажимент в размер на 262,50 лв., а по банковата сметка на ответницата е била преведена
сумата от 7237,50 лв., което се установява от представеното платежно нареждане. Съгласно
извлечението от счетоводните книги на кредиторът и цедент на ищеца „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. България“ ЕАД по процесния договор са били извършени плащания
в размер на 2114,65 лв. Падежът на първата неплатена вноска по процесния договор за
кредит е настъпил на 05.02.2019 г. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
ответницата дължи на ищцовото дружество главница в размер на 6467,29 лв., договорна
лихва в размер на 857,01 лв. за периода от 05.02.2019 г. до 05.12.2020 г. и мораторна лихва
върху главницата в размер на 1221,81 лв. за периода от 06.02.2019 г. до 01.06.2021 г.
Съдът кредитира изготвеното по делото заключение като обосновано мотивирано и
изчерпателно изготвено от компетентно и безпристрастно вещо лице.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни иска – главен
иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 79 и чл. 99 ЗЗД и
акцесорен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД от заявител в
заповедно производство, като на длъжника заповедта за изпълнение е била връчена по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславя правния интерес на кредитора от предявяване на
настоящите искове. За да се уважи иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1
ЗЗД следва да са налице следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а
именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. предаване на заемната сума от заемодателя
на заемателя; 3. настъпил падеж за връщане на заемната сума от заемателя на заемодателя;
4. липса на плащане от страна на заемодателя. В случая тези четири елемента се доказват от
представените по делото писмени доказателства и не се оспорват от ответника. Налице е
валиден договор за потребителски кредит отпуснат за сума от 7500 лв., от която сума е
удържана такса ангажимент в размер на 262,50 лв., а по банковата сметка на ответницата е била
преведена сумата от 7237,50 лв., което се установява от представеното платежно нареждане и е
настъпил падежа на задължението за връщане на главницата и уговорената договорна лихва по см.
на чл. 430 ТЗ с настъпването на крайния срок на договора за кредит- 05.12.2020 г. преди датата на
3
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение-06.07.2021 г. и ответницата е
преустановила плащането на вноските по кредита на 05.02.2019 г. са били извършени плащания в
размер на 2114,65 лв. Съответно, предявеният иск за главницата с правно основание чл. 422
ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло. Като законна последица от
уважаване на иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД за главницата
ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -06.07.2021 г. до
окончателното й изплащане.
По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.2 ЗЗД
За уважаване на иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.2 ЗЗД следва да се
установят следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1.
валидно сключен договор за заем; 2. наличие на уговорка за заплащане на възнаградителна
лихва; 3. настъпил падеж за заплащане на задължението за възнаградителна лихва; 4. липса
на плащане от страна на заемодателя. В случая е била уговорена договорна лихва в т. 3 от
договора, като нейният падеж е настъпил по см. на чл. 430 ТЗ с изтичането на крайния срок
на договора на 05.12.2020 г. преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение-06.07.2021 г. Размерът на договорната лихва равняващ се на 857,01 лв. не беше
оспорен от ответника, като същият не надхвърля трикратния размер на законната лихва за
процесния период и не съставлява неравноправна клауза. С оглед основателността на
главния иск се явява основателен акцесорния иск по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД за
заплащане на мораторна лихва върху главница в размер на законната лихва за процесния
период, която е изрично уговорена в чл. 5 от договора. Вземанията за главницата и
възнаградителната лихва и мораторна лихва се обхващат от пределите на издадената
заповед за изпълнение и удостоверяват изпълняемо право на кредитора, поради което двата
положителни установителни иска следва да бъдат уважени в пълен размер.
Действително, от изричния текст на чл. 99, ал.3 и ал.4 ЗЗД следва, че поначало легитимиран
да съобщи на длъжника за извършената цесия е цедентът (предходния кредитор). Това
разрешение обаче, намира приложение само в случаите, когато цесионерът не е снабден с
нарочно пълномощно от цедента да извърши от негово име съобщаването на цесията. В
случая видно от представеното пълномощно № 3388/2019 г. цедентът упълномощава
цесионерът да уведомява длъжниците за извършената цесия. Трайна е практиката на ВКС,
че ако цесионерът е надлежно упълномощен от цедента, той може да извърши
уведомяването по смисъла на чл. 99, ал.3 и чл. 99, ал.4 ЗЗД. Така решение № 156/30.11.2015
г., постановено по т.д. № 2639/2014 г., ВКС, II т.о., решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д.
362/2015 г. на II т.о., ВКС. Пак съгласно константната практика на ВКС уведомлението за
извършената цесия може да се извърши и с връчване на препис от исковата молба, точно
какъвто е и настоящият случай, тъй като се приема за валидно и връчването на
уведомлението на особения представител на длъжника. Така решение 114 от 07.09.2016 г. по
т. д. 362/2015 г. на II т.о., ВКС, решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.,
ВКС. В договора за цесия и приложението към него е налице индивидуализация на
4
вземанията, които са негов предмет. В приложението е посочено, че се издава въз основа на
сключения между страните договор за цесия, подписан е от двете страни, съдържа детайлен
списък от подробно индивидуализирани вземания, включително и това към ответника.
Всичко гореизложено дава основание да се приеме, че договорът за цесия не е нищожен
поради неопределеност на предмета му.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 1278,23 лв., съставляваща сторени по делото разноски в исковото
производство и сумата от 220,92 лв., съставляваща сторени разноски в заповедното
производство. Ищецът не следва да заплати на ответника сторени по делото разноски
съобразно изхода на спора, тъй като претенцията му е изцяло уважена. Ръководен от
изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД и чл. 99
ЗЗД за установено, че АНК. ЯНК. Т., ЕГН: ********** от гр. **** дължи на " Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул.
„Хенрик Ибсен” № 15, ет. 6, ЕИК ********* сумата от 6467,29 лева, съставляваща главница
ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението-06.07.2021 г. до
окончателното заплащане на задължението; сумата от 857,01 лева - договорна лихва за
периода от 05.02.2019 г. до 05.12.2020 г.; и сумата от 1221,81 лева - обезщетение за забава,
считано от 06.02.2019 г. до 01.06.2021 г. дължими по Договор за потребителски кредит №
PLUS-16155120/21.06.2018 г. сключен между ответницата и БНП Париба Пърсънал Файненс
С.А. клон България ” и по договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г.
сключен между ищцовото дружество и „БНП Париба Пърсънал Файненс С.А. клон България
” за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и
образувано ч.гр.д. № 2819/2021 г. на СлРС.
ОСЪЖДА АНК. ЯНК. Т., ЕГН: ********** от гр. **** да заплати на " Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул.
„Хенрик Ибсен” № 15, ет. 6, ЕИК ********* сумата от 1278,23 лв., съставляваща сторените
в исковото производство разноски и сумата от 220,92 лв., сторени в заповедното
производство разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред СлОС.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5