Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 07.02.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание десети март две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 4 865
по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 558, ал. 5 от
Кодекса за застраховането /КЗ/ във връзка с чл. 557, ал.1, т.2, б.“а“ от
Кодекса за застраховането /КЗ/.
Ищцата – Б.И.Ц.
твърди, че 29.03.2018 г., около 21:30 часа, в гр. София, МПС марка „Шкода“,
модел „Октавия“с рег. № *******, управлявано от Т.Н.Т.,
се движи от паркинга на кооперация „Бриз - Север“, в посока към бул. Ломско
шосе и на кръстовището с бул. Ген. Никола Жеков, при извършване на маневра
„десен завой“ не пропуска пресичащите по пешеходна пътека отляво надясно спрямо
посоката му на движение пешеходци - Х.К.Т.и Б.И.Ц., следствие на което е пострадала
ищцата. Посочва, че е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица с
№ К-208/29.03.2018 г. по описа на ОПП при СДВР. Непосредствено след процесния пътен инцидент пострадалата е откарана в УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогов“ ЕАД, където са установени следните увреждания: травма,
навяхване и дислокация на колянна става и травма в
областта на носа. На 30.03.2018 г. пострадалата е подложена на оперативна
интервенция, при която е извършено закрито наместване на дислокация на коляно.
Поради продължаващи болки в областта на гръдния кош, на пострадалата е
извършена лицева рентгенография на лява гръдна половина, при която е
установено, че вследствие на ПТП ищцата е получила спукване на 9-то ребро в
ляво. С оглед силните болки в коляното се наложило то да бъде обездвижено,
което създало редица трудности в бита на ищцата. Допълнителен дискомфорт внасяли и непрестанните болки при дишане, които
тя изпитвала вследствие на спуканото й ребро. Посочва, че в резултат от процесния инцидент психичното състояние на пострадалата се
влошило, поради което същата била прегледана от психолог. Установено било, че
ищцата е в състояние на силно безпокойство, във висока степен на тревожност и
страх, предизвикани от настъпилото ПТП. Посочва още, че вследствие на
получените при процесния инцидент телесни
увреди, не е могла да се възстанови
напълно след проведеното й лечение. Били налице болка, оток и ограничен
двигателен обем в засегнатата колянна става, водещи
до нарушена и накуцваща походка. Във връзка с настъпилите усложнения в
здравословното й състояние, на нея е й направено рентгенологично
изследване, като й е поставена диагноза гонартроза на
лявата колянна става. Това заболяване по своя
характер е необратимо и ще трае пожизнено за ищцата, която до края на живота си
няма да може да се придвижва нормално и без да изпитва болка. Твърди, че към
момента на произшествието, виновният за ПТП водач, не е сключил валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. С молба с вх. №
24-01-90/04.02.2019 г., е предявена претенция пред Г. Ф., за изплащане на
дължимото обезщетение, като е определено и изплатено обезщетение в размер на 15
000 лева. за неимуществени вреди. Моли да бъде постановено съдебно решение, с
което се осъди ответникът да заплати на ищеца:
- 35 000 лева – представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното
ПТП, заедно със законната лихва от 09.04.2019г. /датата на подаване на исковата
молба/ до окончателното изплащане на сумата;
- 20 лева – представляваща
платени медицински разходи за извършване на ренгенография
на гръден кош, заедно със законната лихва от 09.04.2019г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски, за което е
представен списък съгласно чл. 80 от ГПК – страница 90. Процесуалният
представител на ищеца е депозирал писмена защита по делото.
Ответникът – Г. Ф. в депозирания
от него писмен отговор признава настъпването на следните посочените в исковата
молба факти:
- сезиране от ищцата относно
заплащане на обезщетение в размер за описаното ПТП,
- определяно и изплатено от
ответника обезщетение в размер на 15 000 лв. неимуществени вреди,
- настъпването на ПТП, както и
неговия механизъм,
- заплащане от ищеца на сумата от
20 лв. – разходи във връзка с лечението й.
Твърди, че с изплатената сума в
размер на 15 000 лева, страните са решили спора извънсъдебно. Навежда
възражение за прекомерност на исковата претенция. Моли да се постанови съдебно
решение, с което се отхвърли предявеният иск. Претендира направените по делото
разноски, за което е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК – страница 96 от
делото. Процесуалният представител на ответника е депозирал писмени бележки по
делото.
Трето лице помагач на страна на
ответника – Т.Н. Т. не изразява
становище относно предявените искове.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
С
определение на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е отделил като
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в настоящото производство
следните факти:
- настъпване на процесното ПТП,
- механизъм на настъпване на процесното ПТП,
- към датата на ПТП –
29.03.2018г. не е била налице задължителна застраховка „гражданска отговорност”
относно лек автомобил марка „Шкода”, модел „Октавия”
с рег. №*******,
- сезиране от ищцата относно
заплащане на обезщетение в размер за описаното ПТП,
- определяно и изплатено от
ответника обезщетение в размер на 15 000 лв. неимуществени вреди и
- заплащане от ищеца на сумата от
20 лв. – разходи във връзка с лечението й.
По делото на страница 7-8 е представен
Констативен протокол за ПТП № 208 от 29.03.2018г. на СДВР, от който се
установява, че на 29.03.2018г., около 21:30 часа лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № *******, управлява от Т.Н.Т. се е движил
от паркинга на кооперация „Бриз-Север“, ж.к. „Надежда“ с посока към бул.
„Ломско шосе“ и на кръстовището с бул. „Ген. Никола Жеков“ при маневра десен
завой не пропуска и реализира ПТП с пресичащите от ляво на дясно по посока на
движение на автомобила по пешеходна пътека пешеходци Б.И.Ц. и Х.К.Т..
От представената на страници 16-17 Епикриза по ИЗ № 11911/2018 на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД,
се установява, че на 29.03.2018г. ищцата е постъпила в лечебното заведение с
диагноза: изкълчване, навяхване и разтягане на други неуточнени елементи на
коленната става-ляво. На 30.03.2018г. е извършена оперативна намеса и на
02.04.2018г. е изписана.
По искане на ищцата по делото е
допусната съдебно–психологична експертиза, чието заключение не е оспорено от страните
и съдът кредитира като изготвено обективно и компетентно. В него е посочено, че
след проведена среща с ищцата, вещото лице е констатира, че в резултат на
преживяното при нея е налице изразена тревожност, което е довело до промяна в
начина й на живот - трудности при извършването на ежедневни дейности, свързани
със самообслужване и ангажиране на членове от семейството. Притеснение дали ще
е в състояние да се възстанови напълно и няма да бъде в тежест на дъщеря си. При
така установената тревожност симптомите включват емоционална лабилност,
безсъние, оплаквания от главоболие, тревожност, страхови
опасения. Към настоящият момент все още не е преодоляла психологически травмата,
същата не е преработена, а само е изтласкана. Вещото лице в проведеното на
10.06.2020г. открито съдебно, заседание вещото лице допълва, че единственото,
което има като медицинска документация е престоят й в „Пирогов“, където
психолог Д. е обследвала. В обследването е описано, че тя е приемала лекарства
за намаляване на тревожността. Не е установила документ, че е посещавала в този
период психиатър. Приемала е медикаментозно лечение, но няма данни за посещение
при психиатър.
По
искане на страните по делото е допусната съдебно – медицинска експертиза, чието
заключение, не е оспорено от тях и съдът кредитира като обективно и
компетентно. В него е посочено, че непосредствено
след ПТП на 29.03.2018г. са констатирани следните травматични увреждания при
ищцата: навяхване разтягане на връзковия апарат на
лява колянна става, с охлузване в същата област;
контузия на носа; спукване на 9-то ребро в ляво. Вещото лице посочва, че
обичайният възстановителен период е 30-45 дни. Сочи, че установеното на 22.08.18г.
заболяване на лявата колянна става – горнартроза в ляво е предшествало инцидента, като травмата
го е обострила. Вещото лице заявява, че болките,
страданията, битовите неудобства са свързани с невъзможност да натоварва ляв
долен крайник. Поради обостряне на заболяването гонартроза
оплакванията са продължили 4 - 5 месеца. Обосновава извод, че и за напред при
натоварване, промени във времето периодично дегенеративното заболяване -гонартроза може да се обостря. Вещото лице сочи, че към
настоящия момент получените травматични увреждания са отзвучали. По време на
инцидента са обострили вече съществуващото заболяване
гонартроза. Пояснява, че гонартрозата
може да се обостря периодично и да предизвиква оток, болки, ограничена
подвижност в ставата. При промяна във времето е възможно заболяването да води
до оток, скованост, болезненост. В бъдеще при съответно лечение е възможно да
се забави във времето развитието на заболяването. Експертизата приема, че извършените
от ищцата разходи обективирани във фактура от 05.04.2018г.
са във връзка с травмите получени при процесното ПТП.
Посочва още, че допълнителното диагностициране е било необходимо за лечебния и
възстановителен процес на ищцата. Към днешна дата ищцата се движи
самостоятелно. Пояснява, че заболяването гонартроза
представлява стареене на ставния хрущял-възрастови промени, както и процеса
може да се ускори при вътреставни счупвания, при
продължително обездвижване на дадена става. Гонартрозата
е заболяване, което при ищцата е предшествало травмата, като последната е могла
да го обостри за определен период от време. От
прегледа при ортопед и рентгенографията на 22.08.18г. е регистрирано
заболяването, което има дълъг период на развитие. В проведеното на 10.06.2020г.
открито съдебно заседание вещото лице заявява, че на 22.08.2018г. в 24-та
поликлиника ищцата е посетила ортопед, защото е имала продължаване на болките и
дискомфорт в лява колянна
става, имала е накуцваща походка. От направените рентгенови снимки на лява колянна става се установява артрозните
промени на лявото коляно. Предложена й е терапия и препоръки за блокада, които
тя не е пожелала и е изписано болкоуспокояващо, нестероидно
средство, което да успокои болките и да помогне във възстановителния период.
По
искане на ищцата пред настоящия съдебен състав е разпитан свидетелят И.К.Ц. –
дъщеря на ищцата. Свидетелят посочва, че за ПТП разбрала от леля й. Видяла
майка й лежейки и плачейки на улицата, държала се за коляното, с подута и
зачервена уста. Дошла линейка и я закарали в „Пирогов“. Плачела, била много
уплашена. В болницата престояла 3-4 дни, била трудно подвижна и се оплаквала от
болки. При изписването от болницата ищцата трудно се качила до вкъщи, защото живее
в кооперация без асансьор на последен етаж. Свидетелят заявява, че майка й
повече от месец не е излизала от вкъщи, тя пазарувала. Ц. посочва още, че след
този месец продължавала да изпитва болка, страхувала се да излезе на улицата. След
като я изписали от болница се оплакала, че трудно диша и че я боли гръдния кош.
Направила снимка, от която било установено, че има счупено ребро. Около 4-5
месеца се оплаквала от болки в реброто. Свидетелят сочи в показанията си, че
сега понакуцва и се оплаква от болка при изкачване на стълбите. Заявява още, че
преди инцидента не е имала оплаквания с левия крак. Страх я е да пресича
улицата, особено въпросната пешеходната пътека, която е близо до блока, в който
живее. Много често я моли тя да пресече до аптеката. Ако се налага сама да
пресече, стои дълго време и чака някой човек да дойде или да няма нито една
кола, страх я е да стъпи на платното. Преди инцидента управлявала автомобил, но
вече не. Ползва трамвай, който спира на ъгъла на блока, в който живее и не се
налага да пресича. Съдът кредитира показанията на този свидетел, включително и
след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като те са вътрешно
непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото доказателства.
С молба вх. № 54609 от
17.06.2020г. третото лице помагач – Т.Т. е представил
застрахователна полица за процесния лек автомобил,
сключена с ЗК „У.“ АД за период 03.04.2017г. – 02.04.2018г. По реда на чл. 192 ГПК с молба вх.№ 86145 от 24.08.2020г., ЗК „У.“ АД е представила
застрахователна полица № BG/05/117001026441,
като е посочено, че на основание чл. 351, ал.3 от КЗ, застраховката не е влязла
в сила, тъй като не е установено плащане на дължимата застрахователна премия. В
представената полица е отбелязано, че същата се отнася за застраховка
„гражданска отговорност”, като е уговорено една разсрочена вноска, с която ще
се заплати застрахователната премия на 03.04.2017г.
Въз основа на така събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1,
т. 2, б. "а" от КЗ Ф.ът изплаща обезщетения
на увредените лица за имуществени и неимуществените вреди, когато виновният
водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите. В представената от третото лице помагач застрахователна
полица е уговорена заплащането на застрахователната премия да бъде еднократно.
В същия документ не е отразено да е направено това плащане. Не са представени
документи от третото лице помагач, чиято е доказателствената
тежест за заплащане на уговорената застрахователна премия. С оглед на този факт
и на основание чл. 351, ал. 3 от КЗ съдът приема, че застрахователната полица
не е произвела своето действие и съответно към датата на настъпване на процесното ПТП относно лекия автомобил, чрез който е
причинено, няма валидно сключена и действаща застраховка „гражданска
отговорност”.
С оглед установената по-горе фактическа
обстановка, решаващия състав намира, че са установени елементите от фактическия
състав на чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
"а" от Кодекса за застраховането, а именно: наличие на увреждане от
управляващ моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията
на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, противоправното
поведение и вината на водача Т.Н.Т., както и причинно-следствената връзка между
деянието и причинените на ищеца неимуществени вреди от болки и страдания,
вследствие получените травматични увреждания.
Съгласно разпоредбата на чл. 558, ал. 5
от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само
ако сезираният вече Г. Ф. не е платил застрахователно обезщетение, ако откаже
да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. В конкретния случай, съдът приема, че
е налице третата от разгледаните по- горе хипотези, доколкото в хода на
съдебното дирене не бяха представени доказателства, които да подкрепят тезата
на ищеца, че след получаването на приетото като доказателство писмо с изх. №
24-01-90/13.03.2019г. от Гаранционния Ф. - ищцата е изразила изрично съгласие с
размера на платеното по нейна банкова сметка. ***, чиито правни последици могат
да настъпят само при наличието на изрично, ясно и категорично съгласие относно
спорния предмет, каквото в случая не беше установено в хода на съдебното
дирене. По тази причина, съдът намира, че претенциите на ищцата са процесуално
допустими и не възприема възражението на ответника в противната насока. Ищцата
във всеки случай не се е съгласявала изрично с размера на изплатеното застрахователно
обезщетение, поради което не е лишена от надлежна процесуална легитимация, след
полученото плащане на сумата от 15 000 лева, да отправи съдебна претенция за
сумата, за която счита, че й се дължи като разлика над вече изплатената сума за
застрахователно обезщетение и до пълния размер на претендираното
обезщетение.
Безспорно се установи, че са налице
всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника относно изплащане
на обезщетение на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди.
При определянето на размера на обезщетението следва да се вземат предвид: Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ принцип за справедливост, което означава съдът да съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа обстановка в страната. В конкретния случай това са вида, характера и тежестта на травмите, възрастта на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 62г., продължителният лечебен и възстановителен период от около 4-5 месеца за ортопедичната травма, интензитета на болките, изживения шок от инцидента, претърпените неудобства от личен и битов характер, включително и тези, свързани със затрудненото самообслужване, отражението на произшествието върху психо-емоционалното й състояние, както и обстоятелството, че към настоящия момент травматичните увреждания са отшумели, съдът приема, че сумата от 25 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се основава на доказателствата по делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания. От тази сума следва да се приспадне и доброволно платеното от ответника застрахователно обезщетение за неимуществени от 15 000 лв., като ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 09.04.2019г. до окончателното изплащане, за който размер е основателен предявеният иск, като над тази сума до предявения размер от 35 000 лв. искът се отхвърли като недоказан. Относно предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ за претърпени имуществени вреди Претендираните имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и същи правопораждащ юридически факт - процесното ПТП, поради което изложеното по-горе относно иска за неимуществени вреди - наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, застрахователния договор и т.н. е напълно относимо и спрямо този иск.Претенцията за обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира за доказана. Въз основа на представените и приети по делото писмени доказателства – 1 брой фактура, ведно с касов бон /страници 26-27 от делото/ на стойност 20 лева, се установява, че ищцата е заплатила сумата в размер на посочената, която е била необходима за лечението. От заключението на съдебно – медицинската експертиза, се установява причинно – следствената връзка между процесното ПТП, настъпилото по отношение на ищеца увреждане и необходимостта от заплащане на посочената по-горе сума. С оглед на изложеното съдът приема, че предявеният иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен, като се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 20 лв. – представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Относно направените по делото разноски
Право
на разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК разноските се
присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.
Ищецът
в настоящото производство е направил разноски в размер на 4 040 лв., от които 1
400 лв. – заплатена държавна такса, 180 лв. – депозит по допуснатата съдебно –
медицинска експертиза, 200 лв. – депозит по допуснатата съдебно – психологическа
експертиза и 2 260 лв. – заплатен адвокатски хонорар, съгласно
представения договор за правна защита и преводно нареждане /страници 91 – 93 от
делото/. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски, съразмерно уважената част на иска, в размер на 1 155,
93 лева.
В
полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени
разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 85, 75 лева / от
общо направени 150 лв. – депозит за допуснатата съдебно – медицинска
експертиза/.
С
тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Ф., БУЛСТАТ – ********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати Б.И.Ц., ЕГН - **********, със
съдебен адрес:*** – чрез адвокат Г.Б.Х., на основание чл. 558, ал. 5 във
връзка с чл. 557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматични
увреждания, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 29.03.2018 г. около 21.30
часа в гр. София, за което е съставен констативен протокол за ПТП №К – 208 от
същата дата, от дежурен ПТП – О”ПП” – СДВР, ведно със законната лихва от 09.04.2019г.
до окончателното й изплащане, на основание чл. 558, ал. 5 във връзка с чл.
557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ сумата от 20 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от описаното ПТП – за направена
рентгенография на гръден кош, заплатени с фактура №********** от 05.04.2018г.
издадена от ДКЦ „XXIV – София“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от 09.04.2019г.
до окончателното й изплащане и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата
от 1 155, 93 лева., като ОТХВЪРЛЯ първия иск за сумата над
10 000 лв. до предявения размер от 35 000лв.
ОСЪЖДА Б.И.Ц., ЕГН - **********,
със съдебен адрес:*** – чрез адвокат Г.Б.Х., да заплати на Г. Ф., БУЛСТАТ – ********
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата 85, 75 лв. Решението е постановено при участието на
страната на ответника на трето лице помагач – Т.Н.Т., ЕГН – ********** с адрес:
***.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: