Р Е Ш Е Н И Е
Номер………. 11.07.2019 година Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 11.06. 2019 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА
ТАНЕВА
Секретар: НАНКА КОЕВА
като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
в.т.д. № 1208 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано
е решение № 349/15.03.2019 г., постановено по гр. д.
№ 3987/2018 г. по описа на Районен съд –
С.З. в частта, с която е осъден „Е.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр. П., ул. ***, да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. С.З., ул. ***, сумата от 10 622.52 лева,
представляваща недължимо платена сума за такса пренос по ел. разпределителната
мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „К.", ИТ № ***, за
периода 01.08.2013 г. – 31.12.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
07.08.2018 г. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 1645.46 лв.
Въззивникът “Е.” ЕАД - П. излага доводи за
неправилност и незаконосъобразност на решението, като излага подробни
съображения. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли
предявеният иск като неоснователен. Претендира разноски. Направено е възражение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В законоустановения срок е постъпил отговор от „В.”
ЕООД, с който оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли да бъде
потвърдено решението в обжалваната му част. Претендира разноски.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Не е спорно по делото, че Е. притежава Лицензия за
разпределение на електрическа енергия и през процесния период осъществява
дейност по разпределение на електрическа енергия и свързаните с това мрежови
услуги. Е. притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и
осъществява дейност по снабдяване на потребителите с електрическа енергия.
Крайните клиенти използват електропреносната или съответната
електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни
общи условия, които се публикуват и влизат в сила за крайните клиенти без
изрично писмено приемане. Не е спорно, че ищецът е клиент на Е. /включително
през процесния период/, като Е. се явява краен снабдител. Не е спорно, че
съгласно чл. 7, т. 1 от ОУ-013/10.05.2008 ., Е. се е задължил да снабдява с
електрическа енергия обектите на ищеца, с кл.
№ ********** и няколко места на потребление /ИТН/, едно от които е процесното
ИТН 2939032. Съгласно чл. 41 ал. 1 и чл. 42 от ОУ на Е., одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ- 014 от 10.05.2008 г., ползвателят дължи на Е. цена за пренос за
пренесената му електрическа енергия, като заплаща изчислената сума за пренос по
електроразпределителната мрежа и мрежови услуги на „Е.” АД.
Не е спорно по делото, че ищецът е потребител на
ел.енергия относно притежавания обект с ИТ № *** - Помпена станция „К.", с.О.
община Т., който обект е присъединен към електропреносната система посредством
Електропровод „В.“ 20 kv. Е. притежава Лицензия за
разпределение на електрическа енергия и осъществява дейност по разпределение на
електрическа енергия и свързаните с това мрежови услуги. Е. притежава Лицензия
за обществено снабдяване с електрическа енергия и осъществява дейност по
снабдяване на потребителите с електрическа енергия.
Считано от 01.07.2008 г. с Решение № Ц-021/26.06.2008 г.
на ДКЕВР, цената която се заплащала за ползване на мрежата, се разделя на два
компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос
на електроенергия по електроразпределителната мрежа.
Е. е изпратил до ищеца писмо с изх. №
6053-30/24.09.2008 г., с което го информира, че предвид Решение № Ц-021 от
26.06.2008 г. на ДКЕВР, в Е. тече проект
по идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със собствени
електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в
подстанцията и че за клиентите, които са изпратили необходимите документи, Е.
вече не начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане на
Решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено, че все още не са получили от
ищеца документи, удостоверяващи собствеността на ищеца върху електропроводи,
присъединени към електрически подстанции и че такива доказателства могат да
бъдат: документ, от който да е видно по какъв начин е придобит този енергиен
обект; извлечение от счетоводни книги на дружеството по сметка, относно
счетоводните записвания на съоръжението; официална скица на ел. проводите,
актуализирана към момента на предаване на документите; строителни книжа,
свързани с изграждането на електропровода – разрешение за строеж, протокол за
дадена строителна линия и определяне на ниво, разрешение за ползване и др.
В отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с изх. №
1784/23.10.2008г., относно идентифициране на обекти, присъединени със собствени
електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в
подстанциите, сред които обект, захранен от Подстанция Т. – извод „В.”. В
писмото е посочено, че са приложени: Заповед на Община Т. за предоставяне за
експлоатация и поддържане на обект – ПС Д. – ел. провод и трафопостове на В.– С.З.;
извлечение от счетоводните книги на дружеството по сметка, относно счетоводните
записвания на съоръжението; официална скица на ел. провода, актуализирана към
момента; образец 16, разрешение за ползване.
С писмо до Е., с изх. № 2013/05.12.2008г. ищецът е
изявил желание да бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в самите
обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция гр. Т. на ИТ № 2939032 ПС „О.”,
с. О. /процесния/ и на ИТ № *** В.с. К., които се захранват от ел. провод 20 kV
„В.”, собственост на ищеца.
В отговор на писмото, с изх. № 01/09.01.2009г. Е.
изисква от ищеца документи за собственост на ел. провод 20 kV извод „В.” п/с Т..
От заключението на назначената по първоинстанционното
производство съдебнотехническа експертиза се установява, че през периода през
периода 01.08.2013г. – 31.12.2013г. измерването на потребената от ищеца ел.
енергия по процесните фактури за обект ПС „К.”, ИТ № *** се е извършвало на
ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС
„ К. ". Ако се приеме, че електропровод „В." 20 kV, изходящ от
подстанция „Т.", е бил собственост на ищеца през процесния период,
границата на собствеността му са изводите на електропровод „В." в ЗРУ на
подстанция „Т." на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да
монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение,
включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за
търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно
напрежение 20 kV на електропровод „В." в подстанция „Т." чрез
обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия. Тъй като
измервателната група е следвало да бъде поставена на ниво средно напрежение 20
kV в ЗРУ на подстанция „Т.", ищецът не дължи заплащане за пренос на
ел.енергия по ел.разпределителната мрежа средно напрежение 20 kV /електропровод
„В."/ до обект ПС „О.", ИТ №*** за съответния период. Заплащането за
пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа има за цел да
компенсира електроразпределителното предприятие за загубите на ел.енергия по
тази мрежа и за дейностите по поддръжката и ремонтът й. Ако същата е
собственост на ищеца, съответно поддръжката и ремонтът й са за негова сметка, и
той заплаща загубите на ел.енергия по нея чрез показанията на измервателна
група, монтирана в началото й. Тогава електроразпределителното предприятие няма
разходи по нея, в конкретния случай не би имало разходи по електропровод „В."
и няма основание да калкулира на ищеца цена за пренос на ел.енергия през
електропровод „В.". Дори и измервателната група да е монтирана на страна
ниско напрежение в ЗРУ на ПС „ К. ", както е в конкретния случай през
процесния период, то ответникът няма основание да калкулира на ищеца цена за
пренос през електропреносна мрежа ниско напрежение в месечните фактури за
потребена ел.енергия, защото в ПС „ К. " и/или след нея няма
електроразпределителна мрежа ниско напрежение. Дори и да има такава, тя не е
собственост на ответника, той няма разходи по поддръжката и ремонтът й, а
загубите на ел.енергия по нея се заплащат от ищеца чрез показанията на
измервателната група, монтирана в ЗРУ „ К. " на страна ниско напрежение.
Ако се приеме, че електропровод „В." 20 kV, изходящ от подстанция „Т.",
е бил собственост на ищеца през процесния период и за това е бил уведомен по
надлежния ред ответникът, то ищецът не дължи цена за пренос на ел.енергия през
този електропровод до ПС „ К. " нито при монтирана измервателна група на
страна ниско напрежение в ПС „ К. ", нито при монтирана измервателна група
на страна средно напрежение в подстанция „Т.".
От приетото по делото заключение на съдебноикономическата
експертиза се установява, че вторият ответник Е. е издал на ищеца процесиите Фактура № **********/ 31.08.2013г. и платежно
нареждане от 04.09.2013г., Фактура № **********/30.09.2013г. и платежно
нареждане от 04.10.2013г., Фактура № **********/31.10.2013г. и платежно
нареждане от 05.11.2013г., Фактура № **********/30.11.2013г. и платежно
нареждане от 04.12.2013г., Фактура №**********/31.12.2013г. и платежно
нареждане от 08.01.2014г. Налице е плащане от срана на ищеца. Общият размер на
платените по тези фактури суми за „такса пренос по ел. разпределителна мрежа до
обект ПС ”К.", ИТН *** на ниско напрежение" е 13 663.71 лв., без
ДДС. Вещото лице посочва стойността на отчетените в обект ПС ”К.” за пренос по ел. разпределителната мрежа до
обект ПС ”К.» за процесния периода, при измерване на ниво Ниско напрежение – 13 663.71 лв., без
ДДС; и при ниво Средно напрежение – 3 041.19 лв., без ДДС.
От показанията на свидетеля А.О. се установява,че
между страните е налице многобройна кореспонденция, датираща от 2008г.
насам, която ищцовото дружество е
осъществявало с Е. по повод доказване притежаваното право на собственост върху
ПС „К.”, като според свидетеля това право на собственост до момента не е
признато официално. През 2015 г. ищецът получил писмо от Е. във връзка с
европейски проект за популацията на царския орел в района, от което писмо
ставало ясно, че се признава правото на собственост на ищеца върху процесната
помпена станция.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Отношенията между страните се регламентират от нормите
на Закона за
енергетиката, НАРЕДБА № 6 от 9.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната
и разпределителните електрически мрежи (отм.)НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи,Правила за търговия с ел.енергия /ДВ
66/26.07.2013 г./
Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД полученото
без основание подлежи на връщане.Начална липса на основание е налице, когато е
получено нещо в следствие на нищожен акт. При условията на пълно и главно
доказване ищецът следва да установи, че е заплатил процесната сума,
представляваща разлика между платена от него такса ниско напрежение и такса
средно напрежение, каквото според него е дължима при положение, че собствения
му трафопост извършва преобразуването от СрН в НН.
Съгласно
решение № 75 от 25.03.2013 г. по гр.д. № 864/2012 г. І г.о. на ВКС, също
постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху
електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и
чл. 28 ал.1 от Наредба № 6/09.06.2004 г. (отм.) за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната електрическа мрежа визира границата между електрическите
съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези, собственост на
потребител на електрическа енергия.
Към
момента на изграждането си процесният трафопост е бил свързан към страна ниско
напрежение, като към същия момент е липсвала нормативна уредба, която да
определя задължителни места на измерване на доставяната електрическа енергия.
Впоследствие
съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ 2007 и
Съгласно
разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. (отм.) за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната мрежа, границата на собственост между електрическите
съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се определя от
начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно
чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на собствеността следва да се определя
от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Така в
хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от
значение за определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата
на собственост на електрическите съоръжения.
В
настоящия случай от заключението на съдебно – техническата експертиза се
установява, че граница на собствеността са изводите на електропровод „В.“ в ЗРУ
на подстанция „Т.“ на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира
в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови
и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско
измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „В." в подстанция „Т." чрез
обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия. Поради това
въззивният съд приема, че в случая СТИ, отчитащо в частта ниско напрежение е
било неправилно разположено. Следователно количеството консумирана електрическа
енергия, измерено в места, различни от нормативно установените, не може да
обуслови начисляване на цена за пренос. При това положение съдът намира, че
извършеното от разпределителното дружество измерване е неправомерно,
несъобразено с Наредба 6/09.06.2004 г., и поради това и ищецът не е имал
задължение да заплаща начислената му от ответното дружество цена за пренос през
разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното количество
ел. енергия по цени за ниско напрежение. С начисляване цена за "достъп
ниско напрежение и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа" в приложените фактури, на практика ответникът е получил нещо без
основание и се е обогатил за сметка обедняването на дружеството. „Е.” ЕАД е
формирал дължимата от „В.” ЕООД цена за консумираната от него ел. енергия въз
основа на параметри на напрежение, което не отговаря на установеното от закона.
Поради това и с оглед неоспореното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза разликата между заплатената цена за пренос на ниско напрежение и
действително дължимата цена за пренос на средно напрежение за процесния период,
се явява платена без основание.
Въззивникът
следва да заплати на въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 1 018,42 лева с ДДС, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, предвид възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 349/15.03.2019 г., постановено
по гр. д. № 3987/2018 г. по описа на
Районен съд – С.З. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Е.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. ***, да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З.,
ул. *** сумата от 1 018,42 лева с ДДС, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.