Определение по дело №64051/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 януари 2025 г.
Съдия: Румяна Запрянова Запрянова
Дело: 20221110164051
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4657
гр. София, 28.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110164051 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. К. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес в *****, чрез пълномощниците му адв. Д. П. и адв. Д. Н., със
съдебен адрес в ****, против „Хаус Майстерс“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление в *****, представлявано от управителя Б. И. Д., с която предявява обективно
кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата от 12911 лв.,
представляваща възнаграждение, дадено по развален договор, т.е. на отпаднало основание,
на сумата от 150,63 лв., представляваща обезщетение за забава, равняващо се на законната
лихва върху главница от 12911 лв. за периода от 14.10.2022 г. до датата на подаване на
исковата молба, и на сумата от 606,20 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди в следствие на неизпълнение на договорни задължения. При условията на
евентуалност и в случай, че се приеме, че между В. В.и ответното дружество няма сключен
договор, ищецът предявява осъдителни искове за заплащане на сумата от 12911 лв. като
дадена при начална липса на основание и на сумата от 150,63 лв.- обезщетение за забава,
равняващо се на законната лихва върху главница от 12911 лв. за периода от 14.10.2022 г. до
датата на подаване на исковата молба.
С решение № 12870 от 28.06.2024 г. са отхвърлени предявените главни искове и са
уважени предявените при условията на евентуално осъдителни претенции.
Решението е съобщено на ищеца на 15.07.2024 г., а на ответника на 24.07.2024 г.
На 09.07.2024 г. пълномощникът на В. В. депозира молба за допълване на решението
в частта му за разноските, тъй като макар в мотивите на съдебния акт да са изложени
съображения относно присъждането на разноски, в диспозитива липсва произнасяне в тази
насока. На 26.07.2024 г. пълномощникът на ответното дружество също депозира молба за
допълване на крайния съдебен акт в частта му за разноските.
В срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК пълномощникът на ищеца депозира отговор на
ответниковата молба за изменение на решението в частта му за разноските, като моли
същата да бъде отхвърлена.
Ответникът не представя становище по искането на ищеца, основано на разпоредбата
на чл. 248 ал. 1 от ГПК.
Съдът, като взе предвид данните по делото и съображенията на страните, наМ.
молбите по чл. 248 от ГПК за допустими и основателни, предвид следните съображения:
Молбите за изменение са подадени в преклузивния срок по чл. 248 ал. 1 от ГПК – в
1
срока за обжалване на решението. Исканията изхождат и от процесуално легитиМ.ни лица –
ищецът и ответното дружество, чрез техните пълномощници.
Възможността за подаването на молби по чл. 248 от ГПК не е преклудирана и на
основание чл. 80 изр. второ от ГПК, тъй като и двете страни са представили списъци на
разноските преди приключване на устните състезания в първоинстанционното производство.
Разгледани по същество, искането на ищеца е основателно, а това на ответното
дружество – неоснователно, предвид следните съображения:
С решението, чието изменение се иска в частта му за разноските, поради техническа
грешка (пропуск), съдът е изложил мотиви относно присъждането на разноски, но не се е
произнесъл за присъждането им в диспозитива, поради което решението следва да бъде
допълнено.
Съдът наМ., че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени изцяло направените от
него разноски за заплащане на държавни такси, адвокатски хонорар и депозит за свидетел.
Неоснователна е обаче, претенцията за присъждане на разноски в полза на ответното
дружество, независимо че главният иск е отхвърлен изцяло. Когато главният и евентуалният
искове са предяви против един и същи ответник (какъвто е настоящия случай), ищецът има
право на разноски независимо дали е уважен главния или евентуални иск. Когато главният
иск бъде отхвърлен или производството по него – прекратено, произнасянето по
претенциите за разноските зависи от изхода на спора по евентуалния иск – ако той бъде
уважен, право на разноски отново има само ищецът, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, а ако
евентуалният иск бъде отхвърлен, право на разноски има само ответникът, съгласно чл. 78,
ал. 3 ГПК, като ищецът му дължи разноските, направени както по повод главния иск, така и
по повод евентуалния иск (в този смисъл определение № 5810 от 12.12.2024 г. на ВКС по к.
ч. гр. д. № 2596/2024 г. и определение № 3413 от 9.11.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. №
4456/2023 г.). Ето защо и предвид уважаването на предявените при условията на
евентуалност осъдителни искове (като искът за обезщетение за забава е уважен частично) в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски, съразмерно на
уважената част от евентуалните искове, а в полза на ответника – съразмерно на
отхвърлената им част.
Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 12870 от 28.06.2024 г., постановено по гражданско дело №
64051 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав, като
ОСЪЖДА „Хаус Майстерс“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в
*****, представлявано от управителя Б. И. Д., да заплати на В. К. В., ЕГН **********, с
постоянен адрес в ***** сумата от 2 156,53 лв. (две хиляди сто петдесет и шест лева и
петдесет и три стотинки), представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на
държавни такси, адвокатско възнаграждение и разноски за свидетел, съразмерно на
уважената част от евентуално предявените искове.
ОСЪЖДА В. К. В., ЕГН **********, с постоянен адрес в ***** „Хаус Майстерс“
ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в *****, представлявано от управителя Б.
И. Д., да заплати на „Хаус Майстерс“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в
*****, представлявано от управителя Б. И. Д., сумата от 17,16 лв. (седемнадесет лева и
шестнадесет стотинки), представляваща направени от ответника разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от евентуално предявените
искове.
2
Определението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3