РЕШЕНИЕ
№ 790 31.05.2016г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд ХІV
граждански състав
На
тридесет и първи май две хиляди и
шестнадесета година
В закрито
заседание на тридесет и първи май две хиляди и шестнадесета година в
следния състав:
Председател: Анна Иванова
Членове: Радослав Радев
Десислава
Кацарова
Като
разгледа докладваното от съдия Кацарова гражданско дело № 1229 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от длъжника Х.П.Т.,
против насочването на изпълнението
върху обекти на интелектуалната собственост, по изп.дело № 20158250400165 по описа на ЧСИ
С. Г. с рег.№ 825, район на действие Окръжен съд – гр.Пловдив, които
длъжникът смята за несеквестируеми. Жалбоподателят счита, че в противоречие с разпоредбата на чл.22а, ал.1, т.2
от ЗМГО съдебният изпълнител е наложил запор и е пристъпил към опис на
регистрирани търговски марки с притежател длъжникът. Заявява, че запор върху
регистрирана търговска марка може да бъде наложен само от съда в рамките на
обезпечително производство, но не и от съдебния изпълнител в изпълнително
производство. С оглед изложеното, моли съда да отмени действията на ЧСИ по налагането на запори и насрочване на опис на
несеквестируемите обекти. Направил е и искане за установяване нищожността на
решенията на Патентното ведомство за вписване на запорите. Моли да се постанови
спиране на принудителното изпълнение. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - взискателят
„Ай Ем Холдинг“ АД, чрез
пълномощника си адв.Н., е
взел становище по нея,
като счита същата за недопустима поради пропускане на срока по чл.436, ал.1 от ГПК, а по същество – за неоснователна. Моли
жалбата да се отхвърли, както и да се остави без уважение искането на
длъжника за спиране на изпълнението.
Постъпили са в изпълнение на разпоредбата на чл. 436, ал.3 от ГПК мотиви на ЧСИ С. Г. във връзка с обжалваните изпълнителни действия, според които жалбата е недопустима, а
разгледана по същество - неоснователна. Посочва, че несеквестируемостта цели
гарантиране от закона на минимум от имуществени права на длъжника, които да
осигурят съществуването му и съществуването на неговото семейство. Липсва
пречка да се наложи запор на търговска марка като изпълнителен запор. Счита за
неоснователно и искането за спиране на изпълнителното производство.
Съдът, след преценка на материалите по изпълнителното дело,
доводите на жалбоподателя,
на ответника по жалбата и
мотивите на ЧСИ, намира следното по отношение допустимостта и основателността
на жалбата:
Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя „Ай Ем Холдинг“ АД и приложен към нея изпълнителен лист от 08.07.2015г.,
издаден въз основа на Заповед
за изпълнение № 4460/07.07.2015 г. по ч.гр.дело № 8374/
В настоящия казус жалбата е подадена преди насрочване на публичната продан,
поради което срокът за обжалване на процесното изпълнително действие не е
започнал да тече към този момент, поради което и жалбата се явява допустима
като подадена в законоустановения срок, уреден в разпоредбата на чл.436, ал.1
от ГПК.
При така установеното съдът намира жалбата за
допустима като подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК; изхождаща от легитимирано лице – длъжника; касаеща обжалваемо
от него действие на съдебния изпълнител на основанията по чл. 435, ал.3 от ГПК.
Жалбоподателят счита атакуваното от него изпълнително действие – налагане на запор
върху притежавани от длъжника търговски марки, както и насрочване на опис на
същите за незаконосъобразно, тъй като тези права се явяват несеквестируеми. Заявява,
че първоначално съдебният изпълнител е посочил като основание за налагане на
запора чл.450, ал.3 от ГПК, чл.507 и чл.508 от ГПК, а впоследствие, след
запитване от Патентното ведомство – чл.22а, ал.1, т.2 от ЗМГО, като е посочил
обезпечителна мярка – забрана за разпореждане с правата по търговските марки от
притежателя им. Твърди, че последно посочената разпоредба е приложима
единствено в случаите на налагане на обезпечителен запор от съд, а не и от
съдебен изпълнител в рамките на изпълнителния процес, каквито правомощия същият
не притежава. С посочването на разпоредба от ЗМГО той въвел служителите на
Патентното ведомство в заблуждение, като те наложили запор без да е налице
правно основание за това. Моли съда да се произнесе по реда на чл.17, ал.2, т.2
от ГПК и да констатира нищожността на издадените две решения на Патентното
ведомство, с което е постановено вписване на запорите върху търговските марки
на длъжника. Заявява, че предвид липсата на изпълнителен способ за
осребряването им, то тези права се явяват несеквестируеми.
Съдът намира сочените възражения за
неоснователни.
Съгласно чл. 22а ЗМГО правото върху търговската марка може да бъде обект на обезпечение по предявен или бъдещ иск. Обезпечението се вписва в Държавния регистър на марките и има действие по отношение на трети лица от момента на вписването в Държавния регистър на марките в Патентното ведомство.
Макар посочената разпоредба да касае само обезпечителните мерки по бъдещи или предявени искове, това не води до извода, че законът забранява налагане на запор върху правото върху марка от страна на съдебен изпълнител в рамките на изпълнително производство. Напротив, тази норма е аргумент в подкрепа на разбирането, че правото върху марка, както всяко друго субективно право, за което не е налице изрична забрана, може да бъде обект, върху който да се насочи принудителното изпълнение -
чл. 442 ГПК.
Именно затова чл. 22б и чл.22 в ЗМГО допускат тези права да са обект на особен залог,
както и разрешават включването
на правата върху марки в масата на несъстоятелността. Правото върху търговска марка представлява имуществено
право, което се явява отчуждимо и прехвърлимо, като не е такова от рода на
правата, учредени с оглед на личността, поради което и същото може се яви обект
на принудително изпълнение. В този смисъл не се възприема възражението на
жалбоподателя, че това право се явява несеквестируемо. В разпоредбата на чл.444
и чл.446 от ГПК изчерпателно са уредени несеквестируемите вещи и доходи на
длъжника, сред които не попада правото върху търговска марка. Посочените
разпоредби касаят минимално необходимите на длъжника и неговото семейство вещи
и доходи, върху които не може да бъде насочено принудително изпълнение. По
аргумент на противното, невключените в тези разпоредби права, могат да бъдат
обект на принудително изпълнение.
За налагане на запора в този случай се прилагат общите правила за
изпълнителното производство, предвидени в ГПК. Безспорно, изпълнението върху търговски марки
не е предвидено като самостоятелен изпълнителен
способ по ГПК, но това не означава, че принудителното изпълнение върху тези права не е допустимо. Правото върху марка е имуществено право, по което
прилича на вземанията; от друга страна то е абсолютно право, по което прилича
на вещните права. Запорът
се счита наложен с връчване на съобщение до длъжника за наложения запор, тъй
като с това съобщение на последния се забранява да се разпорежда със
запорираното право. Особеност в случая с право върху търговска марка се явява
вписването на запора в Патентното ведомство, което има оповестително – защитно
действие, а именно противопоставимост
на запора по отношение на трети лица. В настоящия случай посочването на
разпоредбата на чл.22а от ЗМГО касае единствено уточняване на една от
хипотезите, уредени от закона - забрана
за използване на правата върху марката от притежателя или лицензополучателя или забрана за разпореждане с правата върху марката от притежателя
или лицензополучателя на изключителна лицензия. Посоченото първоначално основание за
налагане на запора от съдебния изпълнител всъщност се явява правното основание
по процесуалния закон за извършеното изпълнително действие.
От друга страна, целта на запора, било то обезпечителен или изпълнителен, е една и съща - да запази
имуществото в патримониума на длъжника, за да може кредиторът, респективно
взискателят, да се удовлетвори от него. Поради това чл. 401 ГПК
предвижда идентично действие на
изпълнителния и на обезпечителния запор. По аналогия, запорът,
наложен в рамките на изпълнително производство върху търговска марка, се
подчинява на същите изисквания и има същото действие, както обезпечителната мярка върху търговската марка. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл. 22а ЗМГО
намира приложение по аналогия в настоящия казус. Изпълнителният запор върху търговска марка
следва да се впише в Държавния регистър и поражда действието си по отношение на
трети лица от момента на вписването. В този смисъл налагането на изпълнителен запор върху
правата върху търговски марки се явява допустим изпълнителен способ, включен
именно в правомощията на съдебния изпълнител. В настоящия казус не се твърди
налагане на обезпечителен запор, за който несъмнено е необходимо произнасяне на
съдебен орган, а изпълнителен запор, за налагане на който е необходим акт на
съдебен изпълнител.
За пълнота ще се посочи, че в настоящото производство с
предмет произнасяне относно законосъобразността на действия на съдебен
изпълнител, разпоредбата на чл.17, ал.2 от ГПК се явява неприложима. Този
законов текст намира приложение в съдебното производство, при което в пълнота
се разгръщат принципите на гражданския процес. Ето защо, в настоящото
производство съдът не следва да се произнася по направеното от жалбоподателя
искане. Следва да се посочи, че вписването в Патентното ведомство се извършва
по наложения от съдебния изпълнител запор, който се явява законосъобразен, като
в този смисъл вписването не се явява незаконосъобразно.
Относно направеното от жалбоподателя искане за спиране на
изпълнителното производство съдът намира същото за неоснователно. Налагането на
изпълнителен запор и последващите действия по насрочване на опис и публична
продан на правата върху търговските марки се явява законосъобразно, поради
което и липсват предпоставки за временно преустановяване движението на
изпълнителното производство поради риск от накърняване на правата и имуществото
на длъжника.
При това положение жалбата на длъжника се явява неоснователна и
като такава следва да се остави без уважение.
Жалбоподателят претендира разноски, но предвид изхода на
делото такива не следва да му бъдат присъждани. Ответникът по жалбата не е
направил искане за присъждане на разноски.
Предвид изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Х.П.Т., против насочването
на изпълнението върху обекти на интелектуалната собственост - регистрирани
търговски марки Mr.SweetꞋs Secrets,
рег. № 00083854, дата на регистрация 22.03.2013г., вид – индивидуална, тип –
комбинирана, и Mr.SweetꞋs Since 1989 QUALITY ITALIAN HAND MADE ICE CREAM рег. № ****, дата на регистрация
18.03.2008г., вид – индивидуална, тип – комбинирана, чрез
налагане на запор върху тях и опис на същите, по изп.дело № 20158250400165 по описа на ЧСИ
С. Г. с рег.№ 825, район на действие Окръжен съд – гр.Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника Х.П.Т., за спиране на изпълнението по изп.дело № 20158250400165 по описа на ЧСИ С. Г. с рег.№ 825,
район на действие Окръжен съд – гр.Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: