№ 22318
гр. София, 30.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20241110103253 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.83 и чл.94-99 ГПК (Молба за
освобождаване от държавна такса и молба правна помощ)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 15729/18.01.2024
г. от Е. Д. М. ЕГН ********** от гр. София, ------- срещу ПРБ, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание на иска по член 2 В от ЗОДОВ,
член 4§3 от ДЕС, член 47 от ХОПЕС, член 2 от МПГПП на ООН, член 13 от
ЕКЗПЧ член 5(4)от ЕКЗПЧ, член 9(4)от МПГПП на ООН за сумата от 24 000
лева за период на вреди от 16.09.2023 година до 30.12.2023 г.
В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че противоправното
деяние на ответника се обективизира в нарушение на правото на ЕС и ООС по
подадена от него жалба с вх. № 7592/13.09.2023 г. а ГДИН до СГП, с правно
основание член 6 от ХОПЕС, член 5 параграф 4 от ЕКЗПЧ, член 9 (4)от
МПГПП на ООН като в жалбата иска да бъда освободен незабавно като
незаконно задържано лице чрез произволно незаконно лишаване от свобода
по НЕПРЕДЯВЕНИ ОБВИНЕНИЯ по дело номер 102 /2018 година на АСНС
и КНОХД 1018 /2019 година на ВКС по което дело съм осъден незаконно по
непредявени обвинения при което съм незаконно задържано лице чрез
произволно и незаконно осъждане по НЕПРЕДЯВЕНО ОБВИНЕНИЕ При
тази ситуация ПРБ има задължения да ме освободи незабавно, като незаконно
задържано лице чрез произволно осъждане ПО НЕПРЕДЯВЕНИ
1
ОБВИНЕНИЯ по силата на член 6 от ХОПЕС, член 5 параграф 4 от ЕКЗПЧ,
член 9(4) от МПГПП на ООН като незаконно задържано лице.
Твърди, че вредата е нанесена чрез нарушение на правата ми
гарантирани от право на ЕС и ООН, като соча 1 нарушение право на свобода
и сигурност по член 5 параграф 1, 4 от Европейска конвенция за защита на
правата на човека ЕКЗПЧ, член 6 от ХОПЕС, член 9 (1)(4)от МПГПП на ООН
С жалба иска да бъде освободен незабавно като незаконно задържано
лице чрез осъждане по НЕПРЕДЯВЕНО ОБВИНЕНИЕ по ВНОХД 102 /2018
година на АСНС и КНОХД 1018 /2019 година на ВКС, като делото не е
решено от фактическа и правна и при тази ситуация аз Е. Д. М. съм незаконно
задържано лице чрез осъждане по НЕПРЕДЯВЕНО ОБВИНЕНИЕ и трябва да
бъда освободен незабавно като незаконно задържано лице чрез осъждане по
НЕПРЕДЯВЕНО ОБВИНЕНИЕ, като тия закононарушения са посочени в
жалбата до СГП и п- има задължения да ме освободи незабавно, като
незаконно задържано лице чрез произволно и противозаконно лишаване от
свобода чрез осъждане по НЕПРЕДЯВЕНО ОБВИНЕНИЕ, което е служебно
известно на П------, защото ПРБ са внесли обвинителен акт по Прокурорска
преписка номер 431 /2013 година на Специализирана прокуратура и делото
ВНОХД 102 /2018 година на АСНС и КНОХД 1018 /2019 година на
Твърди, че 4..Е. Д. М. е осъден по непредявени обвинения за това че Е-
и -- заплашили с пистолети пострадалият О-- и му казали да падне на земята
след което неотразено в обвинението лице Н-- отнел лично чантата с парите
136072 лева от пострадал О--, като за това деяние няма предявено обвинение
срещу Е. Д. М. и това не е предмет на делото очертан с обвинителен акт
Счита, че 4.Е. Д. М. е осъден по непредявени обвинения че Д--
неотразено в обвинението лице бил според съдиите намерил краден
автомобил -- и бил превозил при извършване на грабежа от 12.03.2010 година
от квартал ---- до квартал - неотразено в обвинението лице Н--, Е. Д. М., като
Д-- е неотразено в обвинението лице и съдът няма абсолютно никакви
правомощия да се произнася по непредявено обвинение какво бил извършил
неотразено в обвинението лице Д--. 5. Е. Д. М. е осъден по непредявени
обвинения че бил според съдиите превозен от местоположението от
неотразено е обвинението лице Д-- заедно с второ неотразено в обвинението
лице Н-- до жилището на трето неотразено в обвинението лице Е--, където
2
били поделили отнетата сума от 136072 лева помежду си, дял от 8000 лева
получила неотразено в обвинението лице Е--, дял получили неотразени в
обвинението лица Н-- и Д-- За ходене в жилището на Е-- заедно с две
неотразени в обвинението лица Н-- и Д-- няма предявено обвинение, като
това е извън предмета на делото очертан с обвинителен акт Обвинителен акт
свършва с описание как след извършване на грабежа от 12.03.2010 година Е.
Д. М., -- и Е- и четвърти неизвестен избягали от местоположението с
автомобил и дотам свършва обвинението по Обвинителен акт
Сочи, че Това е фактологията по ВНОХД 102 /2018 година на АСНС и
КНОХД 1018 /2019 /2019 година на ВКС, налице е съзнателно и целенасочено
неизпълнение на служебните задължения при преследване на определена цел
не присъща на правораздаването и правосъдието от съдиите от АСНС и ВКС,
които са ме осъдили по непредявени обвинения, за деяния за които не съм
обвинен и не съм даден на съд с обвинителен акт по Прокурорска преписка
номер 431 /2013 година на Специализирана прокуратура и съм незаконно
задържано лице чрез осъждане по НЕПРЕДЯВЕНО ОБВИНЕНИЕ, за което
съм подал жалба
Съгласно правилата член 5 параграф 4 от ЕКЗПЧ, член 9 (4)от МПГПП
на ООН, член 6 от ХОПЕС, незаконно задържаното лице се освобождава
незабавно като е органът който според правото на свобода и сигурност трябва
да разгледа жалбата срещу осъждане по НЕПРЕДЯВЕНО ОБВИНЕНИЕ и ако
лицето е незаконно задържано го освобождава незабавно
Излага доводи, че Такъв е закона, който соча, връзка правото на свобода
и сигурност б.Затова прави искане СРС да призове и осъди ответника П------
да ми плати обезщетение от 24 000 лева законна лихва и разходи по делото, за
нарушение на правото на свобода и сигурност чрез произвол и превратност,
бездействие и злоупотреба с право и използване на правосъдието за цели
различни от целите на правосъдието и правото от п- 7.Адрес за призоваване
на ответника гр С-- ПРБ П------
Посочва, че претендира сумата от 24 000 лева, а периодът на
увреждането е 16.09.2023 година до 30.12.2023 г.
В допълнителна молба уточнява, че е изпитал вредите в периода от
13.09.2023 г. до 18.01.2024 г. и за това период претендира вреди.
В срока по чл.131 ГПК, ПРБ подава отговор. Счита, че молбата е
3
нередовна, тъй като липсва начален етап на периода на вредите. Оспорва
исковата молба по основание и размер. Твърди, че не попадат в приложното
поле на ЗОДОВ. Твърди, че искът е завишен. Моли съда да изиска пр.пр. №
7592/2023 г. по описа на СГП. Възразява срещу искането за допускане на
двама свидетели, а при условията на евентуалност може и само един.
Възразява за назначаване на СМЕ и СПЕ. Твърди, че в съда за същите вреди,
от същото действие на ответника, но за друг период, има няколко заведени
дела, като ги цитира: 44804/22 г. -СРС, 35 състав; 44826/22 г. - СРС, 143
състав; 44831/22 г. - СРС, 39 състав; 44837/22 г. - СРС, 171 състав;
44843/22 г. - СРС, 171 състав; 44846/22 г. - СРС, 173 състав; 46411/22 г. -
СРС, 42 състав; 46413/22 г. - СРС, 47 състав; 46809/22 г. -СРС, 167 състав;
46893/22 г. - СРС, 25 състав; 5047/22 г. - СРС, 26 състав, 50332/22 г. - СРС,
167 състав; 52319/23г. - СРС, 34 състав; 406807/22 г. - СРС, 49 състав.
Представя и моли да бъдат приети следните писмени доказателства и
писмени доказателствени средства: Справка за съдимост, Справка от НСлС,
СДВР.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от
страните и материалите по делото, установи следното от фактическа и
правна страна:
По държавната такса
Ищецът е освободен от държавна такса, съгласно Определение
№39341/03.11.2023 г.
По представителната власт
Ищецът се представлява от служебен адвокат адв. Д-- със съдебен
адрес: гр. София, ул. „А---, съгласно Определение № 22310/30.05.2024 г.
Ответникът е П------. Тя е единна и централизирана, на основание
чл.136, ал.3 ЗСВ.
По допустимостта на производството
С оглед на изложените в исковата молба и уточнителните молби на
ищеца твърдения и представени писмени доказателства съдът намира, че
предявеният иск е недопустим поради следните съображения:
Настоящият съдебен състав намира, че изложените от ищеца и неговия
процесуален представител твърдения не очертават фактическия състав на
4
непозволено увреждане, а касаят правилността на влязъл в сила съдебен
акт по наказателно производство, който не може да бъде пререшаван. Не е
допустимо по пътя на исковото производство съдът да проверява дали в друго
съдебно производство, приключило с влязъл в сила съдебен акт, са допуснати
процесуални нарушения, респ. дали постановеният акт (на съда или
прокуратурата) е правилен. В противен случай би се стигнало до хипотеза,
при която, съобразно изложеното в исковата молба „нарушение“ на
Прокуратурата, която неправилно отказала да прекъсне изпълнението на
наказанието по реда на чл. 447, ал. 1, т. 2 НПК, настоящият граждански съд
следва да преценява по същество дали постановеният от държавното
обвинение акт по искането на осъденото лице за прекъсване на изпълнението
на наложеното му наказание лишаване от свобода е бил правилен, но подобна
преценка излиза извън правомощията на гражданския съд и предвидения от
закона процесуален ред за проверка правилността на актовете. Тези
обстоятелства подлежат на проверка по пътя на инстанционния контрол, в
случай че такъв е предвиден от закона, като в хипотезата на чл. 447 НПК
пътят за защита на ищеца е посредством подаване на нови искания за
прекъсване на изпълнението на наказанието му, респ. посредством обжалване
на отказа на СГП пред по-горестоящата прокуратура.
Ето защо, не е допустимо ангажиране на отговорността на държавата за
описаните от ищеца извършени от прокуратурата действия по пътя на
настоящото исковото производство, доколкото същите не съставляват деликт,
нито извършена незаконна дейност от правозащитен орган в хипотезите на
чл. 2 ЗОДОВ, поради което и специалният ред за ангажиране отговорността
на съда по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
се явява неприложим. С оглед на изложеното, предявеният иск се явява
недопустим, поради което подадената искова молба, въз основа на която е
образувано настоящото производство, следва да се върне.
В случая ищецът навежда оплаквания от бездействия на Софийска
градска прокуратура, които са му причинили вреди в качеството му на
жалбоподател. Такава хипотеза, даваща основание за защита по чл. 2 от
ЗОДОВ, законодателят не е предвидил, видно от гореизброените хипотези.
Защитата, която законът указва, че държавата дължи на граждани по ЗОДОВ
се отнася до лица, които са били субекти на прилагане на принудителни,
наказателни или административнонаказателни мерки и наказания, за които е
5
установено, че са били незаконосъобразни. От този закон не могат да се
ползват лица, които считат, че не са удовлетворени техни оплаквания по
повод жалби поради необразуване на производство или оставяне на жалбата
без разглеждане.
Всичките основания на които предявява исковата молба са въз основа
на непредявено обвинение по ВНОХД № 102/2018 г. на АСНС и КНОХД.
Тава касае правилността на съдебния акт, което е недопустимо да се
пререшава в настоящото производство. На следващо място непредявяване на
обвинението е съществено процесуално нарушение, за чието възражение има
преклузия в срока на разпоредителното заседание по чл.248 ГПК. Ето защо е
недопустимо това възражение да се прави в исковото производство по ГПК.
Нещо повече, в случая за ищеца е налице друг път за защита –
обжалване на акта, с който негова жалба е върната, както се твърди в исковата
молба. Оставянето на жалбата без разглеждане е акт, подлежащ на обжалване.
Следва да се посочи освен това, че соченото нарушение на ХОПЕС в исковата
молба, не е относимо. Хартата ще се прилага в случай, че Софийски градски
съд е прилагал съюзна правна норма, а в настоящата хипотеза съдът е бил
сезиран с жалба по реда на НПК. Видно е, че ВП е прилагал норми от
вътрешното право, а не от правото на ЕС, поради което ХОПЕС не се прилага.
Твърдението за нарушение на ЕКПЧОС само по себе си е извън приложното
поле на чл. 2в ЗОДОВ, защото ЕС все още не се е присъединил към ЕКПЧОС,
поради което ЕКПЧОС не е част от правото на ЕС. Освен това ЕКПЧОС се
прилагат субсидиарно, доколкото липсва вътрешна правна уредба или норма
от вътрешното право е тълкувана и приложена в нарушение на норма от
ЕКПЧОС. В случая обаче липсват фактически твърдения за тези
обстоятелства. Ищецът се е ограничил само да извършва правна
квалификация, която обаче не обвързва съда. Заради липсата на твърдения,
които да се подвеждат под хипотезата на нормата на чл. 2в ЗОДОВ, съдът
намира, че предявеният иск е недопустим – в този смисъл е по идентични
дела напр. Определение № 40/12.01.2023 г. по гр. дело № 4870/2022 по
описа на ВКС, III г.о и Определение № 293/23.01.2024 г. по гр.д. №
5360/2023 г. по описа на ВКС.
С оглед горепосоченото, съдът намира предявения иск за недопустим,
поради което и исковата молба на основание чл. 130 ГПК следва да бъде
6
върната.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 15729/18.01.2024 г. от Е. Д. М. ЕГН
********** от гр. София, ------- срещу ПРБ, като процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 20241110103253 по
описа на съда за 2024 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.1
ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7