№ 15
гр. , 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря П.Т.А.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20211860100407
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК, по иск с правно основание чл.422 ГПК
във вр. чл. 500, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ във вр. чл.45 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
Образувано е по искова молба, предявена от „З.А.Д. Б.В.И.Г.“ АД, гр.С. чрез
процесуалния представител на дружеството адв.Т.Р. против Е.Й.С., с която се иска съдът да
ПРИЗНАЕ за УСТАНОВЕНО, че Е.Й.С. дължи на „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД сумата от 788.20 лв. –
главница, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за вреди на лек
автомобил марка „Ф.“, модел „П.“, с регистрационен номер *********, настъпили в резултат
на ПТП от 08.02.2020г. по вина на ответника, който е отказал да се подложи на проверка за
алкохол, наркотици или други упойващи вещества, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК (14.10.2020г.) до
окончателното изплащане на задължението, както и всички направени съдебно-деловодни
разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът „З.А.Д. Б.В.И.Г.“ АД твърди в исковата молба, че с полица №
*************** със срок на действие от 09.01.2020г. до 08.01.2021г. е сключил договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „М.“, модел „*****“, с рег.
№ *********, собственост на Е.Й.С.. Ищецът твърди още, че на 08.02.2020г., около 19:30
часа, на ул. „П.“ срещу №37 в с.Б., община П., е настъпило ПТП между лек автомобил марка
„М.“, модел „*****“, с рег. № ********* и лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“, с рег. №
*********. Причина за ПТП била несъобразена скорост с пътните условия и внезапния
завой наляво, вследствие на което лекият автомобил марка „М.“, модел „*****“, с рег. №
1
*********, управляван от Е.Й.С., се удря в движещия се в насрещното пътно платно лек
автомобил марка „Ф.“, модел „П.“, с рег. № *********, управляван от Г. Ф. С.. В резултат на
удара били нанесени материални щети на лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“, с рег. №
********* и на същия следвало да бъде извършен ремонт. По повод причинената щета, в
застрахователното дружество-ищец било предявено Заявление за изплащане на
обезщетение за нанесени имуществени вреди по застраховка „Каско“ на собственика на
увредения лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“, с рег. № ********* и е заведена
ликвидационна преписка по щета №****************. В Опис към претенция №
************/**********г. са описани щетите, нанесени на лек автомобил марка „Ф.“,
модел „П.“, с рег. № *********. За извършените ремонтни дейности застрахователното
дружество платило на собственика на увредения автомобил Г.С. застрахователно
обезщетение в размер на 788.20 лв. Основанието за ангажиране на договорната отговорност
на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД и за изплащане на застрахователното обезщетение по щета
№**************** се сочи, че е наличието на застрахователен договор, платената
застрахователна премия и настъпилото застрахователно събитие. Сочи се, че длъжникът
Е.Й.С. има сключена и валидна към датата на събитието застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД и в изпълнение на задължението си
по този договор застрахователното дружество заплатило обезщетението в размер на 788.20
лв. Сочи се още, че в деня на ПТП- 08.02.2020г., Е.Й.С.- водач на застрахования при ищеца
лек автомобил, нарушил задълженията си като участник в ПТП и отказал проверка за
употреба на алкохол по установения ред. Това обстоятелство се установявало от Протокол за
ПТП № ****** и обуславя според ищеца интерес за него да предяви срещу Е.С. иск за регрес
с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането. С покани за изплащане на
регресна претенция ответникът С. бил поканен доброволно да заплати дължимата сума в
размер на 788.20 лв. И двете регресни покани били върнати невръчени. Дължимата сума в
размер на 788.20 лв. към настоящия момент се твърди, че не е изплатена и остава дължима.
Пред РС-Пирдоп било подадено Заявление за издаване на Заповед за изпълнение, вследствие
на което било образувано гр.д. № 419/2020г. по описа на РС-Пирдоп и издадена Заповед за
изпълнение за дължимата сума. Предвид постъпилото от длъжника възражение ищецът
счита, че за него е налице правен интерес от завеждане на настоящото дело.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК, е подаден писмен отговор на исковата молба от ответника
Е.Й.С. чрез упълномощения адв.Е.Г.-М.. В отговора е посочено, че предявеният иск е
допустим, но неоснователен. Сочи се, че между ищцовото дружество и ответника в
действителност е сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на 08.01.2020г., обективиран в застрахователна полица № ***************, с
период на застраховане: от 09.01.2020г. до 08.01.2021г., с който е застрахован собственият
на ответника лек автомобил марка „М.“, модел „******“, с рег. № *********. Ответникът
потвърждава и че на 08.02.2020 г. е станало ПТП. Сочи, че около 19:00 часа в с.Б., ул. „П.“,
срещу номер 37 е реализирано ПТП със собствения на ответника автомобил- застрахован
при ищцовото дружество. Като причина за ПТП ответникът посочва влошените пътни и
атмосферни условия- дъждовно време и огромна дупка на пътя, пълна с вода, заради която
2
предприел маневра в ляво, която другият водач не възприел своевременно и настъпил удар.
Тази причина според ответника не е отразена в исковата молба, нито в протокола за ПТП.
Ответникът твърди, че с другия водач- участник в ПТП, непосредствено след настъпване на
същото, установили какви са щетите по двата автомобила и се договорили да съставят
двустранен констативен протокол по-късно или на следващия ден, тъй като С. бил
притеснен и бързал да се прибере при майка си, която не била в добро здравословно
състояние. За настъпилото ПТП нямало разногласия между участниците относно
обстоятелствата, свързани с него. Въпреки това, водачът на автомобил марка „Ф.“, модел
„П.“, с рег. № *********- Г.С., сигнализирал органите на МВР за настъпилото ПТП, за да
може да претендира от застрахователя съответното обезщетение. Служителите на МВР
съставили приложения по делото протокол за ПТП в присъствието и по обяснения само на
Г.С., като ответникът не присъствал на мястото на ПТП. Сочи се, че служителите на МВР
посетили ответника в дома му около 21:00 часа на 08.02.2020г., след което отишли в РУ-П.,
където на С. е съставен АУАН и същия подписал представения му протокол за ПТП. Бил му
издаден и талон за кръвна проба. Ответникът твърди, че отказал да даде проба за алкохол,
тъй като такъв е употребил след като се е прибрал вкъщи, т.е. след реализиране на ПТП. По
съставения АУАН ответникът сочи, че депозирал възражение, но срещу него било издадено
Наказателно постановление /НП/ № *************** от 20.02.2020г. на началника на РУ-
П.. Видно от наказателното постановление било, че е изяснена фактическата обстановка по
отношение употребата на алкохол и наказание за това не му е наложено, тъй като не бил
употребил алкохол към момента на настъпване на ПТП. НП било обжалвано и с Решение №
49 от 06.08.2020г., постановено по НАХД № 147/2020г. по описа на РС-П. и влязло в
законна сила, било отменено изцяло като незаконосъобразно. По делото, в което се обжалва
НП, било установено от разпита на свидетелите, че Е.С. е намерен в дома му часове след
ПТП. Поради това ответникът счита, че съставеният часове след настъпване на ПТП
протокол за ПТП от служителите на МВР, които не са очевидци на ПТП-то, не може да се
ползва с материална доказателствена сила в частта, в която е отбелязано, че ответникът е
отказал да даде проба за алкохол. Въз основа на изложеното ответникът оспорва да е
възникнало право на регрес на ищцовото дружество спрямо ответника на посоченото в
исковата молба основание - чл.500, ал.1, т.1 КЗ, доколкото ответникът не е отказал да се
подложи на проверка за алкохол към момента на реализиране на ПТП, а е отказал по-късно,
когато служителите на МВР са го посетили вкъщи. Поради това предявеният иск бива
считан за неоснователен.
В първото съдебно заседание ищецът не изпраща свой представител, но депозира
писмена молба чрез упълномощения адв. Д.Д. от САК, с която е заявено, че поддържат
исковата молба. В последното съдебно заседание ищецът ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД се
представлява от адв.Д.Д. от САК, който в хода на устните състезания моли съда да
постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове, като ги счете за доказани и
основателни. Претендира и разноски по списък.
В предоставения от съда срок ищецът е депозирал писмена защита чрез адв.Д.. Моли
3
съда да възприеме изложените в исковата молба доводи, както и да съобрази установеното в
производството. Счита се за безспорно установено, че ищцовото дружество е сключило
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „М.“, модел „*****“, с
рег. № *********, собственост на ответника. Счита се още, че от приетото заключение по
САТЕ и свидетелските показания на Г.С. по безспорен начин се установява, че вина за
настъпване на процесното ПТП има ответникът Е.С., който с поведението си е нарушил
разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП и разпоредбата на чл.123, ал.1 ЗДвП и като участник в
ПТП не е спрял да установи последиците от произшествието. Във връзка с това си
поведение ищецът счита, че С. виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици и
други упойващи вещества, а след като е задържан от органите на реда ответникът
неоснователно е отказал и кръвна проба. Предвид това, основателно се явявало регресното
право на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД срещу застрахования водач по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите- Е.Й.С.. Иска се от съда да уважи предявения иск.
В съдебните заседания по разглеждане на делото ответникът Е.Й.С. не се явява. Преди
първото съдебно заседание е подадена писмена молба от упълномощената от него адв. Елена
Г.-М. от АК-Благоевград, с която се оспорва исковата молба и се поддържа отговора на
искова молба. В последното съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Г.-М.,
която моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Счита, че по делото не се
установило наличието на поддържаната от ищеца хипотеза на чл.500, ал.1, т.1 КЗ.
Претендира разноски.
В предоставения от съда срок ответникът чрез адв. Г.-М. депозира писмена защита. С
нея отново се иска от съда да остави без уважение исковата молба, считайки иска за
неоснователен по съображенията, изложени в отговора на исковата молба. Сочи се, че на
база събраните доказателства в производството ищцовото дружество не е доказало да се е
осъществил фактическият състав на разпоредбата на чл.500, ал.1, пр.3 КЗ. Видно било от
доказателствата, че ответникът не е отказал да се подложи или виновно да се е отклонил от
проверката за алкохол. Безспорно от събраните доказателства се установило, че ответникът
не е употребил алкохол към момента на настъпване на ПТП, както и че не е нарушил
задължението си като участник в ПТП. Установено било от представения протокол за ПТП,
от показанията на свидетеля С., както и от доказателствения материал по приобщеното
НАХД № 147/2020г. по описа на РС-П., че ответникът е напуснал местопроизшествието,
едва след което е установен от полицейските служители- около 2 часа по-късно и отведен в
РУ, където му е издаден талон за проба. От показанията на свидетеля С. пък било видно, че
участниците в ПТП не са имали разногласия относно обстоятелствата, свързани с
произшествието. Сочи се, че ответникът не е бил длъжен да остане на мястото на ПТП, тъй
като в процесния случай не е била налице хипотеза по чл.125 ЗДвП, при която да е било
задължително посещение на органите на МВР. Сочи се, че съдебната практика е
категорична, че фактът на напускане на местопроизшествието от застрахования водач-
причинител на вредите, сам по себе си не може да се квалифицира като виновно поведение
за отклоняване от проверка за алкохол и не е достатъчен, за да се ангажира отговорността на
4
водача към неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Отказът на
водача да се подложи на проверка за алкохол или виновното му отклонение от нея се сочи,
че подлежи на пълно главно доказване и само при наличие на данни за предприети мерки за
извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП, от която последният виновно се е
отклонил, могло да се приеме, че е налице основанието по чл.500, ал.1, т.1 пр.3 КЗ, каквито
данни не били налице по делото. Поради изложеното се иска отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д. № 419/2020 г. по описа на РС-Пирдоп се
установява, че същото е образувано на 14.10.2020г. по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД и в рамките на същото дело е
издадена срещу Е.Й.С. Заповед за изпълнение №27/15.01.2021г. за сумата от 788.20 лв.-
главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението- 14.10.2020г. до
изплащане на вземането, за вземане, произтичащо от неизпълнение на регресна претенция
по щета № ***************, по която са заплатени имуществените вреди, нанесени на
увреден при ПТП, настъпило на 08.02.2020г., лек автомобил „Ф. П.“ от застрахователя по
„Гражданска отговорност“ на виновния водач Е.С.- ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД.
Ответникът Е.Й.С. не е открит на известните му адреси и заповедта му е връчена по
реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с разпореждане от 27.04.2021г. съдът е указал на
заявителя ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД в 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането
си на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК, като заявителят е предявил настоящия иск в указания
му срок.
Видно от представената по делото Полица „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите № ***************, издадена на 08.01.2020г. от З.А.Д. „Б.В.И.Г.“ АД, с
нея е застрахован лек автомобил марка и модел „***************“, с рег. № СО*****AB,
рама № ******************, със собственик на автомобила – Е.Й.С. и срок на валидност на
застраховката – от 00:00 часа на 09.01.2020г. до 23:59 часа на 08.01.2021г.
От находящия се в кориците на НАХД № 147/2020г. по описа на РС-П. Протокол за
ПТП №******, съставен на 08.02.2020г., в 21:00 часа от В.П.- младши автоконтрольор при
РУ-П. към ОДМВР-В.Т., се установява, че протоколът е съставен по повод пътно-
транспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 08.02.2020г., около 13.30 часа, в с.Б.,
община П., ул. „П.“ срещу №37, между два леки автомобила. Като „Участник 1“ в ПТП-то е
отбелязан лек автомобил „М. Ц 220 Д“, с ДК № *********, собственост и управляван от
Е.Й.С., с ЕГН: ********** от гр.К. и управляван от същия, със застраховка Гражданска
отговорност в ЗАД „*******************“ АД- полица № ***************, като водачът
отказва проба за алкохол. Като „Участник 2“ в ПТП-то е отбелязан лек автомобил „Ф. П.“, с
ДК№ *********, собственост и управляван от Г. Ф. С., ЕГН: ********** от гр.Л., със
застраховка Гражданска отговорност в ЗК „Дженерали Застраховане“ АД- полица
5
№BG/****************. В протокола са описани щетите по двата автомобила, участници в
ПТП-то. Обстоятелства и причини за настъпилото ПТП са посочени, както следва: „ППС1
поради несъобразена с пътните условия скорост не е в състояние да намали скоростта си и
блъска насрещно движещия се ППС2, като реализира ПТП с материални щети“. На схемата
на ПТП е посочено, че мястото не е посетено. Посочено е, че на Участник 1 в ПТП-то е
съставен Акт серия GA, № *******.
Също в кориците на НАХД № 147/2020г. по описа на РС-П., приобщено към
настоящото дело, се намира Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/,
серия GA, № ******* от 08.02.2020г., съставен също от В.П. - младши автоконтрольор при
РУ-П. към ОДМВР-В.Т., в присъствието на свидетеля Г.Б.В., против Е.Й.С. от гр.К.. АУАН
е съставен за това че: „на 08.02.2020г., в 21:49 часа в с.Б., ул. „П.“ с-у номер 37, в посока
Центъра, Е.Й.С. управлява лек автомобил М. *****, с рег. № ********* лична собственост,
като поради несъобразена с пътните условия и релефа на местността скорост не е в
състояние да намали скоростта си на движение и да спре, в следствие на което навлиза в
ляво по посоката си на движение и блъска насрещно движещия се лек автомобил Ф. с рег.
№ *********, като реализира ПТП с материални щети, след което продължава движението
си направо, без да спре, за да установи какви са последиците от произшествието като
участник в него. С. управлява собствения си л.а. под въздействието на алкохол. Отказва да
му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер
7410+, с номер ARSM 0132. Водачът силно мирише на алкохол. Обясненията, които дава за
употреба на алкохол са, че е употребил след настъпване на произшествието, когато се е
прибрал вкъщи. С. отказва кръвна проба и отказва да изпълни предписаното му медицинско
изследване. Издаден му е талон за медицинско изследване № *******“. Цитираният талон за
медицинско изследване също е приложен и в него също е отбелязано, че С. отказва да даде
проба за алкохол. В АУАН като виновно нарушени от С. разпоредби са посочени: чл.20, ал.2
ЗДВП- водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа,
условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спре пред
предвидимо препятствие или създадена опасност за движението; чл.123, ал.1, т.1 ЗДВП- не
спира и не установява последиците от ПТП; чл.174, ал.3, пр.1 ЗДВП- отказва проверка с
техническо средство за употреба на алкохол в кръвта и не изпълнява предписание за
изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химично лабораторно изследване за установяване на концентрация на
алкохол в кръвта. На основание този АУАН е издадено Наказателно постановление /НП/ №
*************** от 20.02.2020г. на ВПД началник РУ-П., като с наказателното
постановление на С. са наложени две глоби за първите две нарушения, отразени в АУАН- на
чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП. Именно обжалването на това НП е било предмет
на НАХД № 147/2020г. по описа на РС-П.. С Решение №49 от 06.08.2020г. съставът на РС-
П., разглеждащ делото, е отменил изцяло НП № *************** от 20.02.2020г. като
незаконосъобразно. Решението на РС-П. не е обжалвано и е влязло в сила. В хода на делото
пред РС-П. са разпитани като свидетели актосъставителят В.П. и двама негови колеги, чиито
показания страните в настоящия процес заявиха, че не оспорват и които свидетели
6
еднопосочно са изложили как на 08.02.2020г., около 19:30 часа са получили сигнал за
настъпило ПТП и на място установили пострадалия Г.С. с неговия автомобил, който им
обяснил, че го е блъснал лек автомобил „М.“, след което е продължил движението си, като
впоследствие са установили лицето Е.С. в дома му, лъхащ на алкохол и са го отвели в РУ-
П., където са съставени нужните документи, а С. потвърдил, че е бил участник в ПТП-то, но
заявил, че е употребил алкохол след като се е прибрал. Същите са твърденията на С. и в
отговора на исковата молба по настоящото дело.
Приложено е по делото Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение,
подадено от Г. Ф. С. на 14.02.2020г. В описа по претенцията заявителят С. е описал щетите
по притежавания от него лек автомобил. На основание на това заявление е била заведена
при ищеца щета № ****************. Видно от изготвения доклад по щетата,
действителната стойност на щетите по пострадалото МПС Ф. П. е била 1150 лв., като
инспекторът е Предложил на Г. Ф. С. да се изплати обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД на стойност 788.20 лв. В описа-
заключение по претенция № ************/**********г. е описано как е изчислена общата
сума за изплащане по претенцията.
Видно от преводно нареждане за кредитен превод от 02.06.2020г. по сметка на Г. Ф. С.
е била наредена сумата от 788.20 лв. от Bulstrad VIG по щета № ****************. Не е
спорно, че сумата е получена.
Представена е по делото и регресна покана изх. №******/15.07.2020г. до Е.Й.С., която
обаче, въпреки опитите в тази насока, не е могла да бъде връчена на адреса на С. в гр.К.,
видно от обратните разписки, на едната от които е отбелязано „отсъства“, а на другата-
„преместен“.
В хода на съдебното следствие по настоящото дело беше допусната и приобщена
Съдебна-Автотехническа експертиза /САТЕ/, изготвена от вещото лице П. Д. П.. Видно от
заключението: налице са щети по лек автомобил Ф. П. с рег. № *********, за отстраняване
на които по средни пазарни цени ремонтът би струвал 1071.00 лв. към 08.02.2020г. Вещото
лице е посочило, че стойността на дължимото застрахователно обезщетение за щетите към
същата дата възлиза на сумата 791.40 лв. Според заключението, като се анализират данните
от техническа гледна точка, се очертава следният механизъм на ПТП: На 08.02.2020г., около
19:30 часа л.а. „Ф. П.“, с рег. №*********, управляван от Г.С. се е движел в с.Б., обл. В.Т. по
ул. „П.“ от гр.Л. към гр.П. със скорост от порядъка на 35 км/ч. В същия момент л.а. „М.
*****“, рег. № *********, управляван от Е.С. се е движел в обратна посока със скорост от
порядъка на 40 км/ч. В даден момент, в района на №37 водачът на л.а. „М.“ предприема
навлизане в зоната за насрещно движение. Водачът на л.а. „Ф.“ няма техническа възможност
да спре и последва приплъзващ удар на двата автомобила в предно-страничните им леви
зони. След удара водачът на л.а. „М.“ Е.С. напуска мястото на произшествието.
Произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, при сухо платно за движение.
Посочено е, че от техническа и професионална гледна точка следва да се приеме като
причина за настъпване на произшествието субективното поведение на водача на л.а. „М.“
7
Е.С., който е навлязъл в зоната за насрещно движение, като не се е съобразил с намиращия
се там л.а. „Ф.“. Посочено е още, че предвид механизма на произшествието и нанесените на
лек автомобил „Ф. П.“, с рег. № ********* щети, следва техническият извод, че тези щети са
в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Разпитан е като свидетел по делегация Г. Ф. С., който е отговорил на конкретно
поставени му от страните въпроси, зададени от делегирания съд РС-Л.. Свидетелят е
потвърдил, че е участвал в пътен инцидент на 08.02.2020г. в с.Б., общ. П.. Твърди, че ПТП-
то се случило към 19.00-19.10 часа, почти в центъра на с.Б. до паметника, като той
управлявал лек автомобил Ф. П. с рег. № *********. Свидетелят заявява, че се движел от
с.Б. към гр.П., където отивал на работа, като на прав участък, както си карал с около 35 км/ч,
насреща му се движел друг автомобил, който изведнъж, без да подава сигнал за маневра,
завил на правия участък и го ударил „като камикадзе“ /цит. свидетел/. След това другият
автомобил спрял на 40-50 метра и когато видял свидетеля, че слиза от своята кола, заминал
някъде на още 100-150 метра, след което съвсем изчезнал, когато видял че свидетелят тръгва
към него. Свидетелят С. потвърждава, че Е.С. е човекът, който го е блъснал, но го видял
добре едва на другия ден, когато дошъл в дома му с искане да си поделят вината пред
полицейските органи, но свидетелят отказал, защото смятал, че не е виновен. Не знае дали
С. е бил употребил алкохол към момента на произшествието. Според свидетеля пътят бил
прав, а участъкът на ПТП- сух и почистен, макар няколко дни по-рано да валял сняг, като не
си спомня дали имало разделителна линия и пътни знаци. Свидетелят описва щетите по своя
автомобил- смачкан калник, смачкана предна лява врата, изкривен макферсон, изскочила
пружина на буфера, спаднала гума на предно ляво колело и изкривена джанта, увредени
спирачки, изкривен преден ляв амортесьор, спукано предно челно стъкло, сцепена броня,
одраскан заден калник. Свидетелят е категоричен, че с другия участник в ПТП-то там на
място не са установявали какви са щетите, защото той направо си заминал, напуснал
местопроизшествието. На другия ден идвал до тях, искайки да си поделят вината, но не бил
искал да установяват какви са щетите, нито пък да ги остойностяват. Казал, че ще поеме
щетите по автомобила на свидетеля, но ако свидетелят поеме половината вина пред
полицията, с което С. не се съгласил. Свидетелят твърди, че се обадил на тел.112 веднага
след ПТП-то, а полицаите дошли някъде след около половин час. Те снимали колата, писали
нещо, след това отишли в дома на човека, който го блъснал и го закарали в полицията в П..
В полицията ходил и свидетелят, като казва, че го разпитвали какво се е случило, дал проба
за алкохол и съставили протокол за ПТП-то. Сторило му се, че другият водач не бил
адекватен, защото само му се усмихвал насреща. Разпитвали ги в различни стаи. Не е
сигурен дали когато е съставян протоколът за ПТП другият водач е бил там. Не знае и дали
му е съставен АУАН. Свидетелят потвърждава, че подписът на протокола за ПТП е
неговият.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.500, ал.1, т.1 КЗ вр. чл.45
8
ЗЗД за установяване дължимост на регресно вземане. Квалификацията на иска и
разпределението на доказателствената тежест в доклада на съда, направени на база
твърденията в исковата молба и отговора, не са оспорени от страните в хода на процеса.
За ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск,
тъй като същият се предшества от проведено заповедно производство, в което заповедният
съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК именно за
процесната сума от 788.20 лв.
Разгледан по същество, предявеният иск е основателен, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1 КЗ „Освен в случаите по чл.433, т.1
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач: 1. при
настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за
движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие
на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или
виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.“.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже следните факти: деликта
/виновно противоправно поведение/ на ответника, причинен в нарушение на правилата за
движение по пътищата - след употреба на алкохол или ако е отказал да даде проба или
виновно се е отклонил от проверката за алкохол /което се явява основанието за регресното
право/; наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, по който застрахован е автомобилът, управляван от ответника; плащането
на обезщетението и че размерът му съответства на средната пазарна стойност за обезвреда
на претърпените от пострадалото лице имуществени вреди.
По делото е безспорно установено, че на 08.02.2020г., около 19:30 часа, в с.Б., община
П., пред №37 е настъпило ПТП между л.а. „М. Ц 220Д“ с рег.№*********, управляван от
Е.Й.С. и л.а. „Ф. П.“ с рег.№ *********, управляван и собствен на свидетеля Г. Ф. С., както
и че първият автомобил е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ищеца ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД със застрахователна полица № ***************, валидна към
датата на ПТП. По така възникналото застрахователно събитие не се спори между страните.
С настъпването на застрахователното събитие, за застрахователя е възникнало
задължение по чл.493, ал.1 КЗ - да покрие отговорността на застрахования за причинените
на трето лице вреди.
По делото се установява, че Г. Ф. С., който е понесъл имуществени вреди върху
своето МПС при ПТП-то, причинено по вина на ответника Е.Й.С., е заявил пред
застрахователя на виновното лице по застраховка „Гражданска отговорност“ искане за
обезвреда на претърпените от него имуществени вреди. Във връзка с претенцията се
установи, че е образувана преписка по щета и претърпените от Г.С. имуществени вреди са
били оценени от застрахователя на 788.20 лв.
9
Следователно увреденото лице е спазило разпоредбите на чл.498, ал.1 и ал.2 КЗ.
Застрахователят пък е определил застрахователното обезщетение съгласно чл.499, ал.2 КЗ,
според който „Обезщетенията за вреди на моторни превозни средства се определят в
съответствие с методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства, приета с наредбата по чл. 504“. Вещото лице по САТЕ е
изчислило, че дължимото обезщетение е в размер на 791.40 лв., като е посочило, че е
изчислението съобразно Наредба №24 от 2006г. за задължителното застраховане. Според
съда този размер на обезщетението следва да се приеме за правилен, доколкото макар към
08.02.2020г. да е била действаща Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното
застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“
на пътниците в средствата за обществен превоз, параграф 3 от ПЗР на същата предвижда, че
Наредба № 24 от 2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за
застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на моторни превозни средства (обн., ДВ, бр. 25 от 2006 г.; изм., бр. 36 от 2006 г.;
изм. и доп., бр. 55 от 2007 г., бр. 3 от 2008 г.; изм., бр. 55 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 97 от
2013 г.) се отменя, с изключение на чл. 15, ал. 4 и приложения № 1 - 6. Неотменената част на
Наредба № 24 от 2006 г. е именно относно обезщетението за вреди на моторни превозни
средства и методиката на изчисление, по които се е ръководило вещото лице.
Доказано е по делото, че процесната сума от 788.20 лв. е била заплатена от
застрахователя по „Гражданска отговорност“ на виновния водач, с платежно нареждане от
02.06.2020г., поради което за застрахователното дружество- ищец е възникнало регресно
право по чл.500, ал.1, т.1 ЗК да получи обратно платената сума, ако се установи, че
застрахованият, при настъпване на ПТП-то е управлявал МПС-то, с което е причинил
инцидента, с концентрация на алкохол над допустимата по закона норма, отказал е проверка
за алкохол или се е отклонил от проверката за алкохол. Регресната отговорност на ответника
се обуславя от някой от тези факти. В конкретния случай тук е и спорният между страните
момент, доколкото ищцовата страна твърди, че ответникът Е.С. е отказал проверка за
алкохол и се е отклонил от такава, а самият ответник оспорва това, твърдейки, че отказът да
се подложи на проверка за алкохол е бил направен 2 часа след инцидента, тъй като употреба
на алкохол е реализирал след като се е прибрал у дома си, а напускането на мястото на
произшествието не може да се квалифицира като отклонение от проверка за алкохол.
Съдът се съгласява с първия от доводите на ответника, а именно: че не може да бъде
приравнен неговият отказ за даване проба на алкохол към отказ, направен на мястото на
ПТП. Именно това са съобразили и контролните органи, които в АУАН са му вменили
административно нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 ЗДВП, след което при издаване на НП са
елиминирали това административно обвинение. Това е така, тъй като отказът за даване
проба е меродавен единствено ако бива направен от лице в качеството му на „водач на
МПС“. В случая към момента, в който полицейските служители са установили С. в дома му,
той не е имал качеството „водач на МПС“ и не би могло да се докаже, че към момента на
управление на МПС-то той е бил употребил алкохол, а не го е употребил след
10
преустановяване управлението на МПС. Поради това, регресното основание „отказва да даде
проба за алкохол“, не може да бъде приложено в настоящия случай.
Верен е и доводът от практиката на ВКС, който ответникът навежда в писмената
защита - че напускането на местопроизшествието от застрахования водач-причинител на
вредите, сам по себе си не може да се квалифицира като „отклоняване от проверка за
алкохол“ /така напр. Решение №113 от 11.01.2012г. по т.д. №741 от 2010г. на ВКС, ТК, /. В
случая обаче следва да се има предвид и по-актуалната практика на ВКС – напр. Решение
№152/05.11.2014 по дело №2080/2013 на ВКС, ТК. „Бягството от местопроизшествието“
според настоящия съд, ако се установи по безспорен начин от застрахователя в случай,
когато причинителят на ПТП е бил длъжен да спре и да изчака контролните органи, е
равносилно на отклонение от проверка за алкохол, доколкото при пристигането си те са
длъжни да изпробват участниците в ПТП за наличие на употреба на алкохол, наркотици или
други упойващи вещества. Всеки конкретен случай следва да се преценява внимателно. В
настоящия случай ответникът в отговора на исковата си молба е заявил, че при настъпване
на ПТП двамата водачи установили какви са щетите по двата автомобила и се договорили да
съставят двустранен констативен протокол по-късно или на следващия ден, тъй като С.
бързал да се прибере при майка си, която била във влошено здравословно състояние. Това
твърдение не е подкрепено от никое от доказателствата. Напротив- разпитаният свидетел
Г.С. е категоричен, че не е разговарял със С. на мястото на ПТП, тъй като той спрял на
известно разстояние след ПТП-то, а при опита на С. да отиде към него, за да разговарят, С.
потеглил и напуснал местопроизшествието. Фактът, че единият водач е напуснал
местопроизшествието, се доказва и от записаното в АУАН, макар и да не е отразено в
Протокола за ПТП. Установява се, че ПТП-то е настъпило към 19.00-19.30 часа, а
протоколът за ПТП и АУАН са съставени едва около 21:00 часа, което е косвено
доказателство, че С. е напуснал местопроизшествието и е бил намерен в дома си
впоследствие, както са свидетелствали полицейските служители, дали показания в рамките
на административното дело пред РС-П.. В действителност случаят не е сред изброените
хипотези по чл.125 ЗДвП, в които службите за контрол към МВР задължително посещават
местопроизшествието, но това не отменя задължението на водач-участник в ПТП да спре.
Чл.123, ал.1, т.1 ЗДВП вменява на водачите- участници в ПТП задължение- без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. Именно в това административно нарушение се състои и деликтът,
осъществен от ответника Е.С., макар наказателното постановление, с което е била
ангажирана отговорността му за това административно нарушение, да е било отменено.
Настоящият съд не следва да обсъжда съдебния акт по АНД №147/2020 г. на РС-П., с който
е отменено това НП, но счита, че и без да са налице последиците на това НП, нарушението
по чл.123, ал.1, т.1 ЗДВП е безспорно установен факт. Като не е спрял за да установи
щетите, С. не е бил наясно и дали няма пострадали хора, в който случай е следвало да бъдат
уведомени службите на МВР и да бъдат изчакани на място. Невярно се оказва твърдението
на ответника, че между двамата водачи е имало съгласие относно обстоятелствата, свързани
с ПТП-то, защото както свидетелят каза, те са разговаряли едва на следващия ден и то с
11
искане от страна на С. да споделят вината си пред полицейските органи, с което С. не е бил
съгласен. Следователно, ако С. бе спрял, установил щетите и осъществил нужната
комуникация с другия водач и бе релевирал пред него становище за споделена вина, то
същото нямаше да се приеме и щеше да е налице отново хипотеза, в която задължително се
уведомяват и изчакват службите на МВР, а именно: такава по чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ ЗДвП.
Тогава, съгласно чл.125, т.7 ЗДвП, посещението на местопроизшествието от службите за
контрол на МВР е задължително. При хипотезите на задължително посещение на
местопроизшествие от службите на МВР, чл.4 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
задължава полицейските органи да извършат проверка за употреба на алкохол с техническо
средство на МПС. Поради така сложилата се фактическа обстановка, напускането на
местопроизшествието може и следва да се счете, че представлява случай на „отклонение от
проверка за алкохол“. Освен това, част от задълженията на застрахованото лице по чл.495,
ал.1 КЗ са: да не напуска местопроизшествието до пристигане на компетентните органи - в
предвидените от закона случаи, освен в случаите на необходимост от оказването на спешна
медицинска помощ в лечебно заведение; да не консумира алкохол и други упойващи или
наркотични вещества до пристигане на компетентните органи - в предвидените от закона
случаи. Единствено ако виновният водач бе спрял, изпълнявайки своето задължение по
чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП и между водачите бе постигнато съгласие относно обстоятелствата
около самото ПТП, обективирано в двустранен констативен протокол, едва след което С. да
напусне местопроизшествието, не би могла да му се вменява отговорност за отклонение от
проверка за алкохол. В настоящия случай обаче фактическото поведение на виновния водач
Е.С. следва да се счете за виновно отклонение от проверката за алкохол, доколкото всяко
друго тълкуване на фактите би довело до открита възможност за злоупотреба с права от
водачи, които евентуално са употребили алкохол, тъй като с напускане на мястото на
произшествието, биха осуетили възможността застрахователят да упражни спрямо тях
правото си на регрес.
Съвкупната преценка на доказателствата по делото обуславя извод за наличие на
предпоставките на чл.500, ал.1, т.1 КЗ /отм./, обуславящи регресната отговорност на
застрахования водач.
Няма нито твърдения, нито представени доказателства ответникът Е.Й.С. да е
извършвал плащане в полза на ищеца, упражнил своето регресно право, до приключване на
делото, поради което следва да бъде осъден за горепосочената сума от 788.20 лв. като
виновен, отклонил се от проверка за алкохол водач, управлявал автомобил и реализирал
ПТП, от което са произтекли вреди за Г. Ф. С., на когото ищецът ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД е
изплатил обезщетение и в чийто права се е суброгирал срещу причинилия увреждането и
насоченият срещу него иск по тези причини се явява доказан по основание и размер. Сумата
е дължима, ведно със законната лихва от 14.10.2020г. /датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК/ до окончателното изплащане на задължението.
По отношение на разноските:
12
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.
ОСГТК съдът, който разглежда иск, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство и се произнесе с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските и в заповедното производство. На основание чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за
исковото и заповедното производство, както са претендирани- 385.00 лв. за заповедното
производство /от които 25.00 лв. държавна такса и 360.00 лв. адвокатско възнаграждение/ и
525.00 лв. за исковото производство /от които 25.00 лв. за държавна такса и 500 лв. депозит
за САТЕ/.
Водим от горните мотиви, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.500, ал. 1,
т.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД, че Е.Й.С., ЕГН: **********, с адрес: гр.К., обл. С., ул. „П.М.“ бл.3,
вх.Б, ет.2, ап.3 ДЪЛЖИ на „З.А.Д. Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление в гр. С., пл. „П.“ №5, сумата от 788.20 лв. /седемстотин осемдесет и осем лева и
двадесет стотинки/, представляваща вземане, произтичащо от неизпълнение на регресна
претенция по щета № ****************, по която са обезщетени имуществените вреди,
нанесени на Г. Ф. С. - собственик на увреден при ПТП, настъпило на 08.02.2020г., лек
автомобил „Ф. П.“, с рег. № *********, при налична за виновния водач, отклонил се от
проверка за алкохол, застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица №
*************** от 08.01.2020г. на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ведно със законната лихва от
предявяването на заявлението по чл.410 ГПК - 14.10.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, което вземане е предмет на издадена Заповед за изпълнение № 27/15.01.2021г. по
ч.гр.д. №419/2020г. по описа на РС-Пирдоп.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ЗЗД, Е.Й.С., ЕГН: **********, с адрес: гр.К., обл.
С., ул. „П.М.“ бл.3, вх.Б, ет.2, ап.3 ДА ЗАПЛАТИ на „З.А.Д. Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление в гр. С., пл. „П.“ №5 сумата от 525.00 лв.
/петстотин двадесет и пет лева/, представляваща сторени от ищеца разноски в настоящото
исково производство и сумата от 385.00 лв. /триста осемдесет и пет лева/, представляваща
сторените от ищеца разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №419/2020г. по описа
на РС-Пирдоп.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от
съобщаването му на страните пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
13