Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……
гр. София, 02.05.2024 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-12 състав, в публично заседание на четвърти април две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
Съдия: Кирил П.
при участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 459 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по иск, предявени от „Ч.” ООД и „Л.Л.“ ЕООД ***.
Претенциите първоначално са предявени като насрещни искове по гр. д. №
9114/2016 г. по описа на СГС, но с
определение от 16.12.2016 г. са отделени за разглеждането им в отделен процес.
Производството по гр. д. № 9114.2016 г. на СГС е приключило с влязло в сила
решение, с което са отхвърлени предявените от Община А., БУЛСТАТ ********, с
адрес с. А., пл. *********, искове срещу „Ч.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** и „Л.-ЛМ“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, пл. ********за осъждането на „Ч.“ ООД и „Л.-ЛМ“ ЕООД да
заплатят при условията на солидарност на Община А., на основание чл. 265, ал.1,
пр. 2 ЗЗД, сумата от общо 144 078.67 лв., представляваща стойността на
средствата, необходими за ремонт, вследствие на некачествено изпълнени
строителни работи, на повредена улична мрежа /ул. Хан Крум/ в с. А. и на
повреди на площад Съединение в с. А., по договор за изпълнение на
строително-монтажни работи от 14.07.2011 г.,
сключен между ищеца и „ВЕИ-К.“ ДЗЗД /в което съдружници
са „Ч.” ООД и „Л.Л.“ ЕООД/ за обекти: улична мрежа в
с. А. по проект „Благоустрояване на уличната мрежа с. А.“ по договор №
23/322/00289 от 23.10.2009 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 322
„Обновяване и развитие на населените места“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 г. – 2013 г., подкрепена от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони и реконструкция на площада в с. А.
по проект „Реконструкция на площад с. А.“ по договор № 23/322/00290 от
23.10.2009 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 322 „Обновяване и
развитие на населените места“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 г. – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони.
Ищците твърдят, че на 14.07.2011 г. Община А. сключила договор с „ВЕИ-К.“
ДЗЗД /в което съдружници с равно
дялово участие били „Ч.” ООД и „Л.Л.“ ЕООД/ за
изпълнение на строителни и монтажни работи – СМР за обекти:
- улична мрежа в с. А. по проект „Благоустрояване на уличната мрежа с. А.“
по договор № 23/322/00289 от 23.10.2009 г. за отпускане на финансова помощ по
мярка 322 „Обновяване и развитие на населените места“ от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г., подкрепена от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони;
- реконструкция на площада в с. А. по проект „Реконструкция на площад с.
А.“ по договор № 23/322/00290 от 23.10.2009 г. за отпускане на финансова помощ
по мярка 322 „Обновяване и развитие на населените места“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г., подкрепена от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
Твърдят, че относно обект „Реконструкция на площад с. А.“ са актувани и
приети извършени СМР-та на стойност 299 132.70 лв. От тази сума били
заплатени 258 617.57 лв. и приспадната неустойка в размер на
17 798.24 лв., като оставала дължима за плащане сума в размер
22 716.89 лв. без ДДС или 27 260.27 лв. с ДДС. Позовават се на
Акт-образец 19 от 02.07.2013 г. и Протокол обр. № 19 № 001, с които били
удостоверени извършените СМР на стойност 299 132.70 лв. Намират, че на
основание чл. 3, ал. 6 от Договора ответникът е в забава най-късно от 03.11.2013
г., претендират обезщетение за забава в размер на 7 898.55 лв. за периода
03.11.2013 г. – 08.10.2016 г. – периодът на забава е посочен в справка за
изчисление на лихва, към която се препраща с исковите молби – виж л. 12 от
делото. Доколкото е налице разминаване между крайната дата, посочена в исковата
молба и тази, посочена в справката към електронен калкулатор, към която се
препраща с исковата молба, то в изпълнение на указанията на съда това
противоречие е отстранено с уточнителна
молба с вх. от 21.12.2013 г. и уточнителна молба с вх. № от 30.01.2024 г.,
в които ищците сочат периода 03.11.2013 г. – 08.10.2016 г., по който начин е и докладвана претенцията в о. с. з. на
11.01.2024 г., в което поради липсата на възражения докладът е приет за
окончателен.
Относно обект „Благоустрояване на уличната мрежа с. А.“ се твърди да са
извършени СМР на стойност 8469 245.40 лв. Позовават се на Протокол-образец 19
№001 от 23.11.2012 г. Сочат, че СМР-та са реално извършени. Оставала дължима
сума по договора 63813.40 лв. без ДДС и 76 564.08 лв. с ДДС. Новият
протокол-образец 19 бил съставен във връзка с отчитането на ответника за финансиране
пред ДФЗ. Намират, че на основание чл. 3, ал. 6 от Договора ответникът е в забава
най-късно от 24.03.2013 г., претендират обезщетение за забава в размер на 23 379.61
лв. за периода 24.03.2013 г. – 24.03.2016 г.
С оглед уточненията какви суми всеки от ищците Ч.” ООД и „Л.Л.“ ЕООД какви суми претендира по всеки от исковете са
постъпили уточнителна молба с вх. от 21.12.2013 г. и уточнителна молба с вх. № от
30.01.2024 г. Посочено е, че дяловото участие на всеки от ищците в ДЗЗД е 50 %.
Указанията са изпълнени. В с. з. на 11.01.2024 г. е изготвен доклад по делото, като съдът е
приел, че всеки от ищците - „Ч. ЛМ“ ЕООД и „Л.Л.“
ЕООД са предявили осъдителни искове срещу Община А. както следва:
- всеки от ищците за сумата от по 13 630.13 лв. с ДДС– главница,
незаплатена част от дължимо възнаграждение по Договор от 14.07.2011 г. за
реконструкция на площада на с. А.;
- всеки от ищците за сумата от по 4 063.09 лв. - обезщетение за
забава върху дължимото възнаграждение за реконструкция на площада на с. А. за
периода от 03.11.2013 г. до 08.10.2016 г.;
- всеки от ищците за сумата от по 38 282.04 лв. с ДДС – главница,
незаплатена част от дължимо възнаграждение по Договора за обект
„Благоустрояване на уличната мрежа на с. А.“ /относно тази претенция докладът
по делото е коригиран в съдебно заседание на 15.02.2024 г., доколкото в
предходното съдебно заседание на 11.01.2024 г. не е възпроизведено правилно
волята на ищците в уточнителна молба с
вх. от 21.12.2013 г. като е записана сумата от 31 960.70 лв. без ДДС, а не претендираната сума от 38
282.04 лв. с ДДС/;
- всеки от ищците за сумата от по 11 689.80 лв. – обезщетение за
забавено плащане върху дължимо възнаграждение за „Благоустрояване на уличната
мрежа на с. А.“ за периода от 24.03.2013 г. до 24.03.2016 г.
Ищците претендират и заплащане на лихва върху двете главници от датата
на предявяване на иска до окончателното плащане на главницата. Претендират се
разноски от всеки от ищците.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор. Оспорва
исковете като неоснователни и недоказани. Позовава се на Анекс № 3 към
договора. Всички договорени суми били изплатени. Относно обект „Реконструкция
на площад с. А.“ била наложена редукция от ДФЗ съобразно уведомително писмо с
вх. № от 08.01.2014 г., поради което била изплатена по-малка сума. Други
възражения в срока за отговор, а и до приемането на окончателния доклад по
делото, не са релевирани от ответника. Моли за отхвърляне на претенциите
претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с
посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД;
В тежест на ищците е да докажат при условията на пълно и главно
доказване наличието на процесното договорно правоотноотношение,
обстоятелствата, че са изпълнили възложените по него работи в срок и, че
работата е приета от възложителя, както и да установят размера на дължимото
възнаграждение по договора. В доказателствената тежест на ищците е да докажат и
забавата на ответника, както и размера на претендираните суми.
Между страните не се спори , че същите са сключили договор от 14.07.2011
г. с възложител ищеца и изпълнители ответниците, като участници във ВЕИ К.ДЗЗД
за обекти: улична мрежа в с. А. по проект „Благоустрояване на уличната мрежа в
с. А.“ и по проект „Реконструкция на
площада в с. А.“, както и, че Ч. ЛМ ЕООД и Л.Л. ЕООД
са участници във ВЕИ К.при равно дялово участие по 50% /което се установява и
от справка регистър БУЛСТАТ – л. 546/.
С протоколно определение от 11.01.2024 г. е отделено
като безспорно между страните по делото обстоятелството, че същите са подписали
протокол-образец 19 от 23.11.2012 г.
Следва да се съобрази по реда на чл. 297 ГПК силата
на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр. д. № 9114/2016 г. по описа на СГС, с което е отхвърлен искът на Община
А. на основание чл. 265, ал.1, пр. 2 ЗЗД за сумата от общо 144 078.67 лв.,
представляваща стойността на средствата, необходими за ремонт, вследствие на
некачествено изпълнени строителни работи, на повредена улична мрежа /ул. Хан
Крум/ в с. А. и на повреди на площад Съединение в с. А., по договор за
изпълнение на строително-монтажни работи от 14.07.2011 г., срещу Ч. ЛМ ЕООД и Л.Л. ЕООД – т. е. съдът приема, че е налице изпълнение по
процесния договор от страна ищците по настоящото делото, като това
обстоятелство не подлежи на пререшаване.
От
фактическа и правна страна общо относно всички предявени искове, съдът приема:
Договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се
счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на
съдържанието му съществени елементи - работата, която възложителят възлага, а
изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще
заплати на изпълнителя за извършената и приета работа. При договора за
изработка изпълнителят отговаря за постигането на такова качество, каквото е
уговорено или обичайно – чл. 261 ЗЗД.
От представения договор за изпълнение на строително-монтажни работи от
14.07.2011 г., се установява, че между и ищеца и „Ч.” ООД и „Л.Л.“ ЕООД като участници в „ВЕИ-К.“ ДЗЗД е сключен договор за
изпълнение на строителни и монтажни работи – СМР за обекти:
- улична мрежа в с. А. по проект „Благоустрояване на уличната мрежа с. А.“
по договор № 23/322/00289 от 23.10.2009 г. за отпускане на финансова помощ по
мярка 322 „Обновяване и развитие на населените места“ от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г., подкрепена от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони;
- реконструкция на площада в с. А. по проект „Реконструкция на площад с.
А.“ по договор № 23/322/00290 от 23.10.2009 г. за отпускане на финансова помощ
по мярка 322 „Обновяване и развитие на населените места“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г., подкрепена от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
В част III /чл. 3 от ал. 1 до ал. 6/ от договора е предвидена цената и начинът на
плащане по договора. Общата стойност на договора е 1 188 751 лв. без
ДДС, от които относими към проект „Благоустрояване на уличната мрежа с. А.“ са
870 185.65 лв. без ДДС, а към проект „Реконструкция на
площад с. А.“ 318 565.35 лв. без ДДС. Плащането е предвидено да бъде
авансово, междинно и окончателно, като в чл. 3, ал. 6 от договора е предвидено,
че окончателното плащане се извършва в срок до 4 месеца след изготвяне на
необходимите актове за приемане на действително
извършената работа от страна на изпълнителя.
С Анекс № 1 от 20.09.2012 г. към договор № 09/14.07.2011 г. страните
приемат количествено-стойностна сметка с отразени промени, която е Приложение №
1 към Анекса и намаляват общата стойност на договора на 1 167 810.75
лв. без ДДС, като стойността на проекта „Благоустрояване на уличната мрежа с. А.“
става 849 245.40 лв. без ДДС.
С Анекс по договор за изпълнение на СМР от 15.10.2012 г.
страните за изменили чл. 3, ал. 6 от договора от 14.07.2011 г. в частта относно
окончателното плащане, като е предвидено, че окончателното плащане от страна на
възложителя към изпълнителя ще се извърши след одобрение от страна на ДФЗ –
разплащателна агенция на извършената работа за изпълнение на СМР на
изпълнителя, представяне на фактура от изпълнителя до размера на одобрената
сума от ДФЗ, възложителят в едноседмичен срок от превеждане на сумите за окончателното
плащане от ДФЗ превежда дължимите суми към изпълнителя.
С Анекс № 3 от 27.05.2013 г. към договор № 09/14.07.2011
г. страните променят цените и начина на плащане по следния начин - общата
стойност на договора се променя на 1 084 566.15
лв. без ДДС, от които относими към проект „Благоустрояване на уличната мрежа с.
А.“ са 785 433.45 лв. без ДДС, а към проект „Реконструкция на площад с. А.“
299 132.70 лв. без ДДС. Неразделна част от Анекса са количествено-стойностни
сметки, получени с писмо с изх. № 02-0800/990 от 18.05.2013 г. и писмо с изх. №
02-00/1101 от 20.05.2013 г. на ДФЗ.
Представени са множеството строителни книжа – вкл. протоколи
обр. 19 за всеки един от двата обекта, Протокол-образец 19 №001 от 23.11.2012
г. относно обект „Благоустрояване на уличната мрежа с.
А.“, приемо-предавателни протокола за двата обекта от
02.07.2013 г., количествено-стойностни сметки, актове за установяване на видове
СМР /актове обр. 12/, заповедна книга на обекта и др., които приети писмени
доказателства ще бъдат коментирани от съда, доколкото са относими към предмета
на спора, в тази част от мотивите на съдебния акт, касаеща отделните претенции.
С отговора на исковата молба не
се оспорва изпълнението на претендираните от ищците СМР-та, като в тази
насока липсват възражения от ответника в хода на производството. Предвид
влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 9114/2016 г. по описа на СГС е налице и СПН, че „Ч.” ООД и „Л.Л.“ ЕООД са изпълнили задълженията си по договора – липсва
некачествено изпълнение. При приемане от страна на възложителя на работата в
изпълнение на поетите с договор за изработка задължения на изпълнителя,
възложителят дължи заплащане на възнаграждение, при положение, че не е
възразил, че изработеното не съответства на договореното – решение № 235 от 09.01.2018 г. по т. д. № 726/2017 г. на II т. о.
Приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо действие -
разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му
получаване от възложителя, така и правно действие - признание, че то напълно
съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването
му. Самото упражняване на фактическа власт върху изработеното и експлоатацията
му по неговото технологическо предназначение, представлява приемане на
извършената работа – решение № 250 от
11.01.2011 г. по т. д. № 535/2010 г. на II т. о. на ВКС.
Основните възражения в отговора на исковата молба и в хода на
производството са свързани с одобрените плащания по договора от страна ДФ
Земеделие и отношенията между ДФЗ и Община А. по договор № 23/322/00289 от
23.10.2009 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 322 „Обновяване и
развитие на населените места“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 г. – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони и по договор № 23/322/00290 от 23.10.2009 г. за
отпускане на финансова помощ по мярка 322 „Обновяване и развитие на населените
места“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013
г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
Съдът намира за уместно да вземе отношение по този въпрос преди да
разгледа всяка отделна претенция на ищците.
Според решение № 15/22.12.2016 г.
по т. д. № 2404/2014 г. на I т. о. на ВКС и решение № 161/09.07.2018 г. по т.
д. № 1561/2017 г. на II т. о. на ВКС, в рамките на признатата от чл. 9 ЗЗД
свобода на договаряне страните по договор за изработка могат да уговорят
клауза, поставяща изпълнението на задължението на възложителя да заплати на
изпълнителя възнаграждение за извършената и приета работа /чл. 266, ал. 1 ЗЗД/
в зависимост от изпълнението на задължение към възложителя от страна на трето
за договора лице. Клауза с посоченото съдържание съставлява отсрочка за изпълнение
задължението на едната от договарящите страни – възложителят, спрямо визираните
в закона предпоставки за настъпване на изискуемостта му и доколкото волята на
насрещната страна – изпълнителят, не би могла да бъде уговаряне на плащането
като хипотетично и възможно неизпълнимо задължение, отсрочването предполага
договаряне и на конкретните предпоставки, при които ще настъпи изискуемостта на
задължението. За да не се стигне до злоупотреба с правата на кредитора,
уговорката, че възложителят ще плати, когато на него му заплатят, следва да се
прилага чрез тълкуване на предпоставките, които страните са визирали при
договарянето й, а това – с оглед грижата на добрия търговец и добрите търговски
практики следва да се счита времето, обичайно необходимо или уговорено за
изпълнението на възложителя спрямо третото лице, без значение дали възложителят
е изпълнил точно и в срок спрямо това лице и дали изпълнението му е прието. С
чл. 25, ал. 1, изр. 2 ЗЗД законодателят е въвел фикция, че условието се е
сбъднало, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно
попречи то да настъпи, като преценката относно фингираното сбъдване на
условието следва да се осъществи при съпоставка между поведението на страната и
закономерния ход на събитията при отчитане интересите на страните и предметната
рамка на сключения договор. Уговореното отлагателно условие трябва да е
съобразено с равнопоставеността на договарящите страни и с възмездния характер
на договора за изработка, като несбъдването му не трябва да води до освобождаване
на изпълнителя от типичната за договора престация.
Доколкото обаче приемането на изпълнението на задълженията на ответника
по сключения с третото лице договор е обусловено от проявена от ответника грижа
за неговите собствени работи, то неприемането
от третото лице и неговият отказ да плати на ответника не може да се
противопостави на ищеца в отношенията му с ответника по процесния договор –
решение № 15/22.12.2016 г. по т. д. №
2404/2014 г. на I т. о. на ВКС. Фактът, че третото лице ДФЗ не е одобрил в цялост изпълнението на
ответника и не е извършил превод на суми по сметка на ответника, не освобождава
ответника от задължение да плати възнаграждение за изпълнените по процесния
договор строителни работи, които са приети - чл. 25, ал.1,
изр.2-ро ЗЗД. Да се приеме противното означава, че ищците, въпреки
изпълнение на възложената работа и приемането й от ответника, не биха могли да
получат дължимото възнаграждение, когато ответникът - възложител не стори
необходимото, за да получи плащане от третото лице ДФЗ. Изпълнението на поетото от възложителя задължение за плащане на
уговореното възнаграждение на изпълнителя по договор за изработка не е
обусловено от извършено от трето лице плащане в полза на възложителя – виж и решение
№ 79 от 16.07.2015 г. по т. д. № 1535/2014 г., І т. о. на ВКС, решение № 155 от
06.11.2012 г. по т. д. № 744/2011 г., ІІ
т. о. на ВКС, решение № 12 от 31.05.2013 г. по т. д. № 239/2012 г., І т. о. на
ВКС.
Договорът за изработка е възмезден, а разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД
е с императивен характер, поради което след изпълнение на възложеното се дължи
плащане от възложителя във всички случаи, като липсата на финансиране на
проекта е ирелевантно, по арг. от чл. 81, ал. 2 ЗЗД.
Приетите СТЕ и ССчЕ ще бъдат коментирани при обсъждането на отделните
претенции.
По исковете относно обект
улична мрежа в с. А. по проект „Благоустрояване на уличната мрежа с. А.“:
От протокол акт – образец 19 от 23.11.2012 г. се установява, че
извършените СМР са на стойност 849 245.40 лв., а в протокол акт-образец 19
от 2013 г., че СМР са на стойност
785 433.45 лв.
От тройната съдебно-техническа експертиза се установява, че разликата
между двата протокола акт-образец 19 е в следните позиции – разваляне на
бордюри, натоварване и превоз на строителни отпадъци, направа на средни
бетонови бордюри 18/35/100, бетон под бордюрите, направа на градински бордюри
около дърветата 150/150 см., бетон под градински бордюри, направа уни паваж под
гаражите, пясъчна подложка под уни паважа, направа и заустване на 3 м. на
единични улични оттоци. Разликата в посочените позиции е в количеството, а не при единичните цени, което е лесно
установимо при сравнение между количествата на посочените СМР по позиции на ред
№ 5, 6, 17, 18, 19, 20, 25, 26 и 27 на протокол-образец 19 от 23.11.2012 г. на
л. 16-17 и приемо-предавателния протокол от 03.02.2013 г. на л. 85-86 относно посочените позиции. Установените разлики по видове и количества
СМР-та са в следствие на настъпили промени от момента на изготвяне на проекта
до неговото изпълнение, но съответстват на предписанията в заповедната книга.
Въпросната разлика следва да се заплаща по договорената единична цена за
изпълнение на СМР, съгласно договор № 09 от 14.07.2011 г. Извършените в акт-образец
19 от 23.11.2012 г. СМР са приети и реално извършени, като допълнителните СМР
са извършени съгласно заповедната книга, но не съответстват ма първоначалния
проект, а на строителните книжа като съвкупност. Следва да се посочи, че
относно обстоятелството дали СМР по акт-образец 19 от 23.11.2012 г са реално
извършени и приети, вещите лица по тройната експертиза нямат разногласия.
Липсва особено мнение в тази й част. В съдебно заседание на 04.04.2024 г. в. л.
А.Д. изрично заявява,че не оспорва изводите на другите две вещи лица, че СМР-та
по акт-образец 19 от 23.11.2012 г са реално извършени, както и, че отговарят на
проекта и на строителните книжа – виж л. 655 от делото. Като цяло особеното
мнение на в. л. Д. се крепи на обстоятелства извън неговата компетентност, а
именно отношенията на ответника с ДФЗ, каквито задачи не са поставяни от съда
по СТЕ. В този смисъл особеното му мнение е и без значение, доколкото по
релевантните факти и обстоятелства, касаещи техническата част на заключението,
липсва различие и противоречие между становищата на трите вещи лица, а именно,
че СМР-та по акт-образец 19 от
23.11.2012 г са реално извършени и приети. Относно наложителността на
допълнителните СМР за завършване на строителството в. л. С. е пояснила в с. з.
на 04.04.2024 г., че в процеса на строителство е извършена промяна на подробния
устройствен план /ПУП/, която промяна задължава строителя, ако иска да въведе
законово обекта в експлоатация, да коригира „кота нивелета“ и „кота тротоари“
на улицата така, че да е в съответствие с действащата нормативна вече нова
база, поради което са и заповедите в заповедната книга. Промените по време на
строителство, които съответстват на новосъздадени строителни и технически
елементи, както е ПУП, се отразяват единствено и само в заповедна книга и при
необходимост в екзекутив, поради което те се явяват допълнителни работи за
извършване, тъй като при корекцията на нивото на бордюрите, нивелетата на
бордюрите, бордюрите се оказват негодни за повторна употреба след демонтаж,
поради изтекла експлоатационната годност. Налага се подмяната – изцяло нови да
се сложат, за да може да бъде изпълнен и извършен проектът, от където идва и
разликата. В тази насока, макар и първоначалната СТЕ, изготвена от вещо лице Р.
– л. 151-152 от делото, да не противоречи на тройната СТЕ, не следва да се
кредитира от съда, доколкото същата не е работила с всички налични строителни
книжа – а именно заповедната книга, поради което и същата е непълна поради
липсата на отговор на въпроса дали разликите по видове и количества СМР-та са в
следствие на настъпили промени от момента на изготвяне на проекта до неговото
изпълнение, респ. дали съответстват на предписанията в заповедната книга.
Както се посочи по-горе, ответникът не оспорва извършването на описаните
СМР-та в протокол-образец 19 от 23.11.2012 г. Напротив, от представено от самия
ответник писмо от ДФЗ с изх. № от 18.05.2023 г. се установява, че ответникът е
представил на ДФЗ писмо, с което е поискал промяна на количествено-стойностна
сметка, като ДФЗ не е приел увеличаването на количествата, възникнали в
резултат на работи, които не е могло да бъдат предвидени при първоначалното
проектиране и водят само до увеличаване на количествата, заложени предварително
в количествено-стойностната сметка към проекта и се отчитат като непредвидени
разходи. Посочено е, че исканите увеличения не могат да бъдат съгласувани, тъй
като не е налице остатък от същите количества по дейности, които да компенсират
исканата замяна. Липсата на финансиране на проекта, както се посочи, не може да
лиши изпълнител от възнаграждение, ако работата е приета.
Доколкото протокол-образец 19 от 23.11.2012 г., освен че извършените по
него СМР-та не са оспорени, е подписан от кмета на Община А., който подпис не е
подписан, респ. същият представлява признание, че описани а акт-образец работи по позиции, количество и
стойност са приети от възложителя без забележки по изпълнението им. Възнаграждение
се дължи за извършена и приета работа, като приемането може да се установи с
всякакви доказателствени средства, включително с приемо-предавателен протокол
за конкретно изпълнени СМР с посочени видове, количества и стойност. Протоколът
обвързва страните за изпълнените и приети СМР и възложителят дължи възнаграждение
съгласно приемо-предавателния протокол, който, като частен свидетелстващ
документ, може да бъде оспорен от всяка от страните – решение № 65/16.07.2012 г. по т. д. №333/2011 г., ІІ т. о. на ВКС,
решение № 147 от 30.09.2013 г. по т. д. № 934/2012 г., ІІ т. о. на ВКС и
др. При положение, че възложителят е във фактическа власт на изработеното от
възложителя съоръжение и същото функционира /като със СПН е установено, че
липсват на изработеното/, то следва, че изработеното е прието от последния.
Когато констативният протокол за извършени СМР, е подписан от
възложителя, тежестта на доказване, че част от удостоверението работи не са
изпълнени, е върху възложителя – така решение
№ 113 от 01.11.2021 г. по гр. д. № 2895/2020 г. на IV г. о. на ВКС, решение №
65/16.07.2012 г. по т.д. № 333/2011 г. на II т. о. на ВКС, решение № 43 по т. д.
№ 61341/2016 г. на I г. о. на ВКС и др. В случая
възложителят не само не оборва съдържанието на кредитирания от съда акт-образец
19 от 2012 г., но и не оспорва извършването на посочените в него работи и
посочените стойности на същите. Приемо-предавателният протокол от 2013 г. не
променя изводите на съда, доколкото от съвкупния доказателствен анализ се
установява, че отразеното в него, не
отговаря на действително извършените и приети СМР, а и самият ответник
признава,че причина за редукцията на цената не е неизвършването на отразените в
акт-образец 19 СМР-та, а несъгласуването
на увеличените СМР-та от финансиращия орган – ДФЗ. Анекс № 3 към договора също
не освобождава възложителя от задължението да заплати всички дължими суми за
извършената работа. На първо място, Анекс № 3 е сключен на 27.05.2023 г. след
като вече работата е приета с протокол-образец 19 от 23.11.2012 г. и се дължи плащане за действително извършената работа от страна на изпълнителя, съгласно чл.
3, ал. 6 от договора между страните в редакцията към датата на подписване на протокол-образец
19 от 23.11.2012 г. На второ място, Анекс № 3 препраща към одобрена
количествено-стойностна сметка /л. 44 от
делото/, което и с оглед преценка другите доказателства по делото, води съда до
извода, че Анекс № 3 в частта относно обект „Благоустрояване на уличната мрежа
на с. А.“ касае единствено тези СМР по договора, които са одобрени от ДФЗ,
респ. същият е необходим на възложителя за отчитане работата пред
разплащателния орган. Това обаче не означава, че възложителят не дължи
възнаграждение за реално извършените и приети СМР, които са надлежно
удостоверени в неоспорения протокол-образец 19 от 23.11.2012 г. преди подписването
на последващия Анекс № 3 към договора.
Стойността на допълнителните СМР е тази посочена в акт-образец, която
отговаря на цените, посочени в договора между страните. Още повече, че
разликата е само относно количеството на посочените по-горе СМР, а и с
приемането му ответника признава,че стойността на извършените СМР е общ размер
на 849 245.40 лв. без ДДС. От кредитираната ССчЕ се установява, че за
обект „Благоустрояване на уличната мрежа на с. А.“ са заплатени от възложителя
общо 755 192.87 лв. без ДДС или 906 231.44 лв. с ДДС. Или ответникът дължи
възнаграждение в размер на 63 813.40 лв. без ДДС при съобразяване и на
неоспорената начислена неустойка в размер на 30 239.13 лв. - 849 245.40 - 755 192.87 - 30 239.13. В договора е
посочено, че ДДС се дължи отделно, а ищците са данъчно регистрирани лица,
поради което към 63 813.40 лв. следва да се добави ДДС или общата незаплатена
сума за извършените и приети СМР за „Благоустрояване на уличната мрежа на с. А.“
е 76 576.08 лв. с ДДС. Установи
се по делото, че ищците имат равно дялово участие по 50 % във ВЕИ-К.“ ДЗЗД
/който е изпълнител по договора/. Поради което ответникът дължи на всеки от тях
по ½ от общо дължимата сума или по 38 288.04 лв. с ДДС.
Исковата претенция относно тази главница, съобразно конкретизацията с уточнителна
молба с вх. от 21.12.2013 г. и уточнителна молба с вх. № от 30.01.2024 г.
и корекцията в доклада по
делото в съдебно заседание на 15.02.2024 г., е основателна в пълния претендиран размер съобразно диспозитивното начало в процеса, а
именно 38 282.04 лв.
На всеки от ищците ще се присъди сумата от 38 282.04 лв. с ДДС, а като законна последица от уважаване на иска
и законна лихва от датата на подаване на исковата молба /първоначално
представляваща насрещна искова молба/ - 10.10.2016 г. – датата на
товарителницата до окончателното изплащане. Законната лихва е поискана от
ищците още с исковата молба /л. 6/.
Относно акцесорната претенция
за обект „Благоустрояване на уличната мрежа на с. А.“:
Според решение № 158/07.11.2013 г.
по т. д. № 1128/2012 г. на ВКС, І т. о., и решение № 69 от 27.07.2015 г. по т.
д. № 119/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., изискуемостта на вземането на
изпълнителя по договор за изработка за възнаграждение по чл. 266, ал. 1 ЗЗД
настъпва с предаване/приемане на извършената работа, но възложителят изпада в
забава и дължи обезщетение по чл.86, ал. 1 ЗЗД върху неплатеното възнаграждение
или част от него от момента на изтичане на срока за плащане - когато страните
са уговорили срок, а при липса на уговорен срок - от момента на получаване на
покана, съгласно чл. 84 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, задължаваща
възложителя да заплати на изпълнителя възнаграждение за извършената и приета
работа, предвижда предпоставките, при чието осъществяване настъпва изискуемостта
на задължението за плащане на възнаграждение, но не определя срок за
изпълнението, поради което при липса на уговорен от страните срок намира
приложение общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – изпълнителят изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора.
Разпоредбата на чл. 303а, ал. 2 ТЗ не намира приложение. Договорът е
сключен преди приемането на разпоредбата на чл. 303а ТЗ, а и преди отмяна
действието Директива 2000/35/ЕО. В чл. 13 от Директива 2011/7/ЕС е предвидено,
че Директива 2000/35/ЕО се отменя, считано от 16 март
2013 г., без да се засягат задълженията на държавите-членки относно срока за
транспонирането й в националното право и прилагането й. При все това тя остава
приложима към договорите, сключени преди посочената дата, за които настоящата
Директива 2011/7/ЕС не се прилага съгласно член 12, параграф 4. Приложение към
настоящия договор не намират нито разпоредбата на чл. 303а ТЗ, нито Директива
2011/7/ЕС, тъй като не са в сила при сключването му. В Директива 2000/35/ЕО
липсва разпоредба, уреждаща сделки между търговски дружества и държавни органи,
поради което приложение следва да намерят уговорките между страните. Само за
пълнота следва да се посочи и, че съдът не следва да тълкува приложението на Директива
2011/7/ЕС само с оглед формалния критерий на срока за плащане – решение
№ 329 от 29.11.2023 г. на ВнАС по в. т. д. № 237/2023 г.
Страните за уговорили срок по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Първоначално
с договора от 14.07.2011 г. – чл. 3, ал. 6 от същия е предвидено, че окончателното
плащане се извършва в срок до 4 месеца след изготвяне на необходимите актове за
приемане на действително извършената работа от страна на изпълнителя, а с Анекс
по договор за изпълнение на СМР от 15.10.2012 г. страните за изменили чл. 3,
ал. 6 от договора от 14.07.2011 г. в частта относно окончателното плащане, като
е предвидено, че окончателното плащане от страна на възложителя към изпълнителя
ще се извърши след одобрение от страна на ДФЗ – разплащателна агенция на
извършената работа за изпълнение на СМР на изпълнителя, представяне на фактура
от изпълнителя до размера на одобрената сума от ДФЗ, възложителят в
едноседмичен срок от превеждане на сумите за окончателното плащане от ДФЗ
превежда дължимите суми към изпълнителя.
СМР-та са приети с протокол-образец 19 от 23.11.2012 г. след подписване
на Анекса от 15.10.2012 г., поради което относно забавата следва да намери
приложение именно предоговорения чл. 3, ал. 6 от договора между страните
съобразно волята им в Анекса от 15.10.2012 г. и чл. 20а, ал. 1 ЗЗД. Изложи се
по-горе, че съобразно свободата на договаряне страните могат да отсрочат за
изпълнение задължението на едната от договарящите страни – възложителят, спрямо
визираните в закона предпоставки за настъпване на изискуемостта му и доколкото
волята на насрещната страна – изпълнителят, не би могла да бъде уговаряне на
плащането като хипотетично и възможно неизпълнимо задължение, отсрочването
предполага договаряне и на конкретните предпоставки, при които ще настъпи
изискуемостта и забавата на задължението. Съдът дирейки действителната обща
воля на страните по Анекса от 15.10.2012 г. съобразно чл. 20 ЗЗД, намира че уговорката
възложителят в едноседмичен срок от
превеждане на сумите за окончателното плащане от ДФЗ превежда дължимите суми към изпълнителя следва да се тълкува,
че касае всички плащания по договора без значение дали са одобрени от ДФС или
не. Към момента на сключването на
Анекса възложителят не знае кои суми и дали всички плащания ще бъдат одобрени
от ДФЗ, поради което уговорката, която съдът намира за действителна, отлага
изискуемостта и забавата /в случая доколкото денят за изпълнение е определен по
смисъла на чл. 84, ал.1 ЗЗД изискуемостта и забава настъпват едновременно/ на
всички плащания по договора между страните. Денят за плащане е едноседмичен
срок от превеждане на сумите от ДФЗ – не само за одобрените и преведени суми от
ДФЗ, а за всички дължими суми по договора. Следва да се посочи, че
изпълнителите сами са се съгласили с тази уговорка и са подписали Анекса,
поради което съдът следва да приложи същата.
По делото няма данни за датата на превеждане на суми от третото лице ДФЗ
по сметка на Община А., поради което и съдът намира, че най-късната дата, от
която ответникът е изпаднал в забава, съобразно уговорено между страните, е датата следваща дата на последното плащане
от ответника /относно сумите, за които има одобрение от ДФЗ/. От неоспорено по делото уведомително писмо с
изх. № от 30.09.2013 г. на ДФЗ – л.
51-52 се установява, че към тази дата
все още няма одобрение и плащане на безлихвен заем в размер на
335 192.87 лв., респ. към тази дата липсва забава от страна на ответника. Относно
обект „Благоустрояване на уличната мрежа на с. А.“ по делото е представено фактура
за сумата от 335 192.87 лв. от 16.10.2023 г. – л. 50, като от ССчЕ се
установява, че окончателно плащане от възложителя е извършено на 27.11.2013 г.
на стойност 151 038.57 лв. Това плащане, предвид сключения Анекс означава
признание, че сумите са платени от ДФЗ. Доколкото ищците не доказват по-ранна
дата, от която ответникът да е в забава /което обстоятелство е в тяхна
доказателствена тежест/, то съдът приема, че ответникът е в забава от 28.11.2013
г. – датата следваща датата на последното плащане от ответника.
Размерът на дължимото обезщетение за забава за периода /претендиран от
ищците с исковата и уточнителната молба/ от 28.11.2013 г. до 24.03.2016 г. върху главница за всеки от ищците в размер
на 38 282.04 лв., съдът определи по реда на чл. 162 ГПК, използвайки
електронния калкулатор на интернет страницата на НАП, в размер на по 9034.58 лева за всеки един от ищците. Искът следва да бъде
уважен до този размер като на Ч.” ООД и „Л.Л.“ ЕООД се присъди сумата от по 9034.58 лева обезщетение
за забава за периода от 28.11.2013 г. до 24.03.2016 г. върху дължимата главница за обект „Благоустрояване на уличната мрежа на с. А.“,
а за разликата над тази сума до пълния предявен размер на иска от всеки от
ищците в размер на 11 689.80 лв. и за периода от 24.03.2013 г. до 27.11.2013
г. искът ще се отхвърли, като неоснователен.
По исковете относно обект
улична мрежа в с. А. по проект „Реконструкция на площад с. А.“:
Според тройната СТЕ наименованията и количествата ма СМР-та, съобразно
приемо-предавателен протокол от 02.07.2013 г. /л. 87-91/ и количествено-стойностна
сметка /л. 46-48/, съвпадат и са идентични. Тъй като в приемо-предавателен
протокол няма единични цени и крайна стойност, то СТЕ е възприела стойностите
по КСС. СМР-та по акт образец № 19 от 02.07.2013 г., съответстващи на
одобрената КСС са реално извършени и са приети с приемо-предавателен протокол
от 02.07.2013 г. Същите съответстват на проектната документация за периода,
заповедната книга и строителните книжа за обекта, като вещите лица по тройната
СТЕ са на едно мнение, а именно СМР-та са реално извършени и приети.
Относно този обект липсва спор между страните за окончателната цена по
договора и приетите СМР. С Анекс № 3 от 27.5.2013 г. към договора /л. 41-42/ е
определена стойността на извършените СМР към проект „Реконструкция на площад с.
А.“ в общ размер 299 132.70 лв. без ДДС. Тази стойност отговаря на КСС на л.
46-48 от делото, а описаните СМР като
вид и количество в КСС са напълно идентични с тези по приемо-предавателен
протокол от 02.07.2013 г. /л. 87-91/. Ето защо, по производството се установя при
условията на пълно и главно доказване, че дължимото възнаграждение за
изпълнените и приети СМР за обект „Реконструкция на площад с. А.“ е на обща
стойност 299 132.70 лв. без ДДС. Основното възражение относно одобрените
плащания от ДФЗ се обсъди по-горе, съдът не намира за необходимо да повтаря
мотивите си, доколкото отношенията на ответника касателно отпускане на
финансова помощ от ДФЗ са без каквото и да е значение за крайния изход на
предявения иск за възнаграждение по договора за изработка.
От кредитираната ССчЕ се установява, че за обект „Реконструкция на
площад с. А.“ са заплатени от възложителя авансово 159 282 лв. и след това
още 151 059.08 лв. с включено ДДС върху сумата от 258 617.57 лв. Съобразна
е неоспорената начислена неустойка в размер на 17 798.24 лв., като вещото
лице е изчислило, че неплатената част по приемо-предавателен протокол от
02.07.2013 г. е 22 716.89 лв. без ДДС. В договора е посочено, че ДДС се
дължи отделно, а ищците са данъчно регистрирани лица, поради което към сумата 22
716.89 лв. следва да се добави ДДС или общата незаплатена сума за извършените и
приети СМР за обект „Реконструкция на площад с. А.“ е 27 260.27 лв. с ДДС. Установи се по делото, че ищците имат
равно дялово участие по 50 % във ВЕИ-К.“ ДЗЗД /който е изпълнител по договора/.
Поради което ответникът дължи на всеки от тях по ½ от общо дължимата
сума или по 13 630.13 лв. с ДДС.
На всеки от ищците ще се присъди сумата от 13 630.13 лв. с ДДС, а като законна последица от уважаване на иска
и законна лихва от датата на подаване на исковата молба /първоначално
представляваща насрещна искова молба/ - 10.10.2016 г. – датата на
товарителницата до окончателното изплащане. Законната лихва е поискана от
ищците още с исковата молба /л. 6/.
Относно акцесорната претенция
за обект „Реконструкция на площад с. А.“:
Относимо е всичко изложено относно иска по чл. 86 ЗЗД относно обект
„Благоустрояване на уличната мрежа на с. А.“. Приложение следва да намери
уговорката в Анекса от 15.10.2012 г., че
възложителят в едноседмичен срок от превеждане на сумите за окончателното
плащане от ДФЗ превежда дължимите суми към изпълнителя. Денят за плащане е
едноседмичен срок от превеждане на сумите от ДФЗ – не само за одобрените и
преведени суми от ДФЗ, а за всички дължими суми по договора. Изпълнителите сами
са се съгласили с тази уговорка и са подписали Анекса, поради което съдът
следва да приложи същата. Относно тази претенция по делото има данни за датата на окончателно превеждане на суми от третото
лице ДФЗ по сметка на Община А.. От неоспорено уведомително писмо за одобрение
539/322 с изх. № от 21.12.2013 г. – л. 61 от делото се установява, че датата на
плащане на окончателната сума след приспаднато авансово плащане е 13.12.2013 г. Предвид уговореното
в Анекса, че в едноседмичен срок от превеждането на сумата от ДФЗ възложителят
превежда всички дължими суми към изпълнителя, то считано от 21.12.2013 г. възложителят е в
забава – срокът, който се брои по седмици, изтича в съответния на последната
седмица по арг. от чл. 72, ал.1 ЗЗД.
Размерът на дължимото обезщетение за забава за периода от 21.12.2013 г.
до 08.10.2016 г. върху главница за всеки
от ищците в размер на 13 630.13 лв., съдът определи по реда на чл. 162 ГПК,
използвайки електронния калкулатор на интернет страницата на НАП, в размер на
по 3879.59 лева за всеки един от
ищците. Искът следва да бъде уважен до този размер като на Ч.” ООД и „Л.Л.“ ЕООД се присъди сумата от по 3879.59 лева обезщетение
за забава за периода от 21.12.2013 г. до 08.10.2016 г. върху дължимата главница за обект „Реконструкция
на площад с. А.“, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер на
иска от всеки от ищците в размер на 4 063.09 лв. и за периода от 03.11.2013 г.
до 20.12.2013 г. искът ще се отхвърли, като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на страните по съразмерност.
Ищците „Ч.” ООД и „Л.Л.“ ЕООД са представили
списъци по чл. 80 ГПК и доказателства за направата на разноски, както следва: „Л.Л.“ ЕООД за заплатена ДТ в размер на 2706.70 лв. и заплатен
адвокатски хонорар в размер на 3000 лв. /доказателства за заплащането договор
за правна защита и съдействие на л. 537/, „Ч.” ООД за заплатена ДТ в размер на 2706.70 лв., заплатен адвокатски хонорар в
размер на 3000 лв. /доказателства за заплащането договор за правна защита и
съдействие на л. 536/, както и за внесени депозити за вещи лица в размер на общо
1500 лв. От така претендираните суми за разноски по съразмерност на „Л.Л.“ ЕООД ще се присъди сума в размер на 5 467.29 лв., а на „Ч.” ООД – 6 904.36 лв.
Ответникът претендира адвокатски хонорар в размер на 4250
лв. Представени са доказателства за заплащането. Направено е в срок възражение
за прекомерност до минималния размер по Наредба. Съобразно диспозитивното начало
съдът е обвързан от волята на страните, а именно възражението е само до миниминалния размер по Наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения, който в случая е над 8000 лв. – т. е.
два пъти повече от претендирания. На следващо място, производството по делото е
продължило повече от 7 години, проведени са множество о. с. з. повече от 10, приети
са 3 експертизи, цената на предявените искове е в значителен размер, поради
което и възнаграждението заплатено в размер на 4250 лв. не се явява прекомерно.
По съразмерност от тази сума на ответника ще се присъди сумата от 178.30 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община А., БУЛСТАТ ********, с адрес с. А., пл. *********, да заплати на „Ч.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, във връзка с договор за изпълнение на строително-монтажни
работи от 14.07.2011 г., сключен между ищеца и „ВЕИ-К.“ ДЗЗД /в което
съдружници при равно дялово участие са „Ч.” ООД и „Л.Л.“
ЕООД/ за обекти: улична мрежа в с. А. по проект „Благоустрояване на уличната
мрежа с. А.“ и реконструкция на площада в с. А. по проект „Реконструкция на
площад с. А.“ и Анекси към договора, следните суми:
- на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД
сумата от 13 630.13 лв. с ДДС–
главница, незаплатена част от дължимо възнаграждение по договор за изпълнение
на строително-монтажни работи от 14.07.2011 г. и Анекси към него по проект
„Реконструкция на площад с. А.“, ведно със законна лихва от датата на подаване
на исковата молба - 10.10.2016 г. /датата на товарителницата/ до окончателното
изплащане;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 3879.59 лева - обезщетение
за забава върху незаплатено възнаграждение по проект „Реконструкция на площад
с. А.“ за периода от 21.12.2013 г. до 08.10.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдения размер от 3879.59 лева до пълния предявен размер на иска в размер на 4 063.09 лв. и за периода от
03.11.2013 г. до 20.12.2013 г.;
- на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД
сумата от 38 282.04 лв. с ДДС – главница,
незаплатена част от дължимо възнаграждение по договор за изпълнение на
строително-монтажни работи от 14.07.2011 г. и Анекси към него по проект
„Благоустрояване на уличната мрежа с. А.“, за което е съставен и подписан от
страните протокол-образец 19 от 23.11.2012 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба -
10.10.2016 г. /датата на товарителницата/ до окончателното изплащане;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 9034.58 лева – обезщетение
за забавено плащане върху незаплатеното възнаграждение за по проект
„Благоустрояване на уличната мрежа с. А.“ за периода от 28.11.2013 г. до
24.03.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдения размер от 9034.58 лева до пълния предявен размер на
иска в размер на 11 689.80 лв. и за периода от 24.03.2013 г. до 27.11.2013 г.;
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 6 904.36 лв. – разноски по
делото по съразмерност.
ОСЪЖДА Община А., БУЛСТАТ ********, с адрес с. А., пл. *********, да заплати на
„Л.-ЛМ“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, пл. ********във
връзка с договор за изпълнение на строително-монтажни работи от 14.07.2011 г., сключен
между ищеца и „ВЕИ-К.“ ДЗЗД /в което съдружници при равно дялово участие са „Ч.”
ООД и „Л.Л.“ ЕООД/ за обекти: улична мрежа в с. А. по
проект „Благоустрояване на уличната мрежа с. А.“ и реконструкция на площада в
с. А. по проект „Реконструкция на площад с. А.“ и Анекси към договора, следните
суми:
- на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД
сумата от 13 630.13 лв. с ДДС–
главница, незаплатена част от дължимо възнаграждение по договор за изпълнение
на строително-монтажни работи от 14.07.2011 г. и Анекси към него по проект
„Реконструкция на площад с. А.“, ведно със законна лихва от датата на подаване
на исковата молба - 10.10.2016 г. /датата на товарителницата/ до окончателното
изплащане;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 3879.59 лева - обезщетение
за забава върху незаплатено възнаграждение по проект „Реконструкция на площад
с. А.“ за периода от 21.12.2013 г. до 08.10.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдения размер от 3879.59 лева до пълния предявен
размер на иска в размер на 4063.09 лв. и за периода от 03.11.2013 г. до
20.12.2013 г.;
- на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД
сумата от 38 282.04 лв. с ДДС –
главница, незаплатена част от дължимо възнаграждение по договор за изпълнение
на строително-монтажни работи от 14.07.2011 г. и Анекси към него по проект
„Благоустрояване на уличната мрежа с. А.“, за което е съставен и подписан от
страните протокол-образец 19 от 23.11.2012 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба - 10.10.2016 г. /датата на товарителницата/
до окончателното изплащане;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 9034.58 лева – обезщетение
за забавено плащане върху незаплатеното възнаграждение за по проект
„Благоустрояване на уличната мрежа с. А.“ за периода от 28.11.2013 г. до
24.03.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 9034.58 лева до
пълния предявен размер на иска в размер на 11 689.80 лв. и за периода от
24.03.2013 г. до 27.11.2013 г.;
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 5 467.29 лв. – разноски по
делото по съразмерност.
ОСЪЖДА „Ч.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** и „Л.-ЛМ“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, пл. ********да
заплатят на „Община А., БУЛСТАТ ********, с адрес с. А., пл. *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 178.30 лв. – разноски по делото по съразмерност.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: