№ 193
гр. София, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря НАДЯ М. ГЕРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20211110210359 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Ирида 8” ЕООД, представлявано от
управителя Х.Г.Д., срещу наказателно постановление №
571262-F589882/24.06.2021г. от Директор на офис „Младост“ при ТД на НАП
– София, с което за нарушение на чл.92, ал.2 от Закона за корпоративното
подоходно облагане /ЗКПО/ е наложена имуществена санкция в размер на 1
000 лв., на основание чл.261, ал.1 ЗКПО. Жалбоподателят твърди, че
задължението за подаване на декларация по чл.92, ал.1 ЗКПО за финансовата
2019г. било изпълнено в срок с оглед обявеното извънредно положение с
Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание във връзка с пандемичната
обстановка – срокът за подаване на годишните данъчни декларации бил
удължен до 30.06.2020г. Моли съда при постановяване на решението да
приеме, че е налице маловажен случай, като отмени обжалваното НП като
неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание и не изразява
1
становище по делото.
Въззиваемият ТД на НАП – София-град поддържа обжалваното
наказателно постановление и моли същото да бъде потвърдено. Прави искане
за присъждане на направените по делото разноски.
По допустимостта на жалбата:
Видно от разписка към наказателно постановление №
571262-F589882/24.06.2021г., същото е връчено на нарушителя на
01.07.2021г. Жалбата е депозирана на 08.07.2021г. - в законния срок, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът приема за установено:
На 10.06.2021., в офис „Младост“ на ТД на НАП – София-град,
„Ирида 8” ЕООД, представлявано от управителя Х.Г.Д., подало декларация по
чл.92, ал.1 ЗКПО за финансовата 2019г. Регистрираното закъснение при
подаване на годишната декларация било една година. Съставен бил акт за
установяване на административно нарушение № F589882/12.02.2021г., връчен
на нарушителя на датата на съставяне. Жалбоподателят не се възползвал от
правото, предвидено с разпоредбата на чл.44, ал.1 ЗАНН и не подал писмено
възражение срещу констатациите по АУАН. Въз основа на акт за
установяване на административно нарушение № F589882/12.02.2021г.
административно-наказващият орган издал наказателно постановление №
571262-F589882/24.06.2021г., с което на основание чл.261, ал.1 ЗКПО
наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1 000 лв.
С оглед служебното задължение на съда по отношение на
процесуалната законосъобразност на наказателното постановление съдът
приема:
Жалбата срещу наказателно постановление № 571262-F589882
/24.06.2021г. на Директора на офис „Младост“ при ТД на НАП – София е
подадена в законния срок, това обстоятелство не се оспорва, поради което
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
Акт за установяване на административно нарушение № F589882
/12.02.2021г. съдържа реквизитите по чл.42 ЗАНН. Издаден е в срока по чл.34,
ал.1 ЗАНН и е предявен на нарушителя. Наказателно постановление №
571262-F589882/24.06.2021г. е издадено в шестмесечния срок по чл.34, ал.3
ЗАНН, от компетентен орган, съгласно Заповед № ЗЦУ-1149 /25.08.2020г. на
2
Изпълнителния директор на НАП. Поради тези причини съдът приема, че при
издаване на наказателно постановление № 571262-F589882/24.06.2021г. не са
извършени процесуални нарушения.
По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното
НП съдът намира:
Съгласно разпоредбата на чл.92 ЗКПО данъчно задълженото лице,
което се облага с корпоративен данък, е задължено да подаде годишна
данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия
корпоративен данък в срок до 31 март на следващата година в териториалната
дирекция на НАП по регистрация на данъчно задълженото лице. Съгласно
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване
на последиците, срокът за подаване е удължен – считано до 30.06.2020г.
Неизпълнението на това задължение се санкционира по реда на чл.261, ал.1
ЗКПО, съгласно която разпоредба неподаването в срок на декларацията се
наказва с имуществена санкция в размер от 500 лв. – 3000лв.
Свидетелката Б. Н. Г. – актосъставител в хода на съдебното следствие
поддържа констатациите по АУАН, инкорпориран в обжалваното
наказателно постановление.
Жалбоподателят не представя доказателства в подкрепа на
твърденията във въззивната жалба.
Поради тази причина съдът приема, че жалбоподателят е извършил
нарушение на чл.92, ал.2 ЗКПО – като данъчно задължено лице е подал
годишната данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат за
2019г. извън законния срок /30.06.2020г./, като закъснението е от една година
/подадена на 10.06.2021г./.
Нарушението на чл.92 ЗКПО е от категорията на т.н.“формални
административни нарушения“, при които за реализацията на състава не е
необходимо да настъпят други вредоносни и общественоопасни последици,
освен определен факт – с подаването на годишна данъчна декларация по
образец за данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък след
установения в закона срок съставът на нарушението се реализира.
По отношение на искането за определяне на нарушението като
маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН съдът съобрази съдебната практика.
3
Съгласно ТР № 1/2007г. на ОСНК на ВКС преценката на
административнонаказващия орган за маловажност на случая по смисъла на
чл.28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. За
органа съществува императивното задължение винаги преди да издаде
наказателното постановление да извърши преценка по чл.28 ЗАНН и ако са
налице условия за това – да го приложи, а за съда, осъществяващ контрол за
законосъобразност на издаденото вече наказателно постановление –
задължението да извърши преценка и на това основание като част от
цялостната проверка за законосъобразност, при констатиране на маловажно
нарушение следва да отмени постановлението дори само на това основание. В
тази връзка е и разпоредбата на чл.92, ал.4 ЗКПО.
За да се прецени степента на обществена опасност на нарушението е
необходимо да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното
отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже
спрямо обекта на посегателство.
В случая се касае за нарушение на просто извършване, с което се
засяга системата на функциониране на данъчното законодателство и
определянето на данък по отношение на задължените субекти.
При липсата на легално определение на понятието "маловажни
случаи" по чл. 28 ЗАНН, по силата на чл. 11 ЗАНН, относно обстоятелствата,
изключващи отговорността, следва да се приложи общата част на НК,
конкретно легалното определение по чл. 93, т. 9. Съгласно тази разпоредба,
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид. Следва да се съблюдава и принципът за пропорционалност между
деянието, последиците от същото и предвидената санкция, произтичащ от чл.
35, ал. 3 НК – наказанието да бъде съответно на престъплението, и да постига
целите му по чл. 36 от същия кодекс, както и от легалното определение по чл.
93, т. 9 НК - да бъде съобразена липсата или незначителността на вредните
последици.
В случая принципите за пропорционалност и ефективност на
санкцията при прилагане правото на ЕС са относими и към формалните
4
нарушения, извършени чрез бездействие. Преследваната от чл. 179 ЗДДС цел
е предотвратяване избягването на данъчно облагане чрез недеклариране на
доставки, за постигането на която са регламентирани правилата за подаване
на данъчни декларации и предвидени санкции за неизпълнение на
задължението.
Съдът констатира, че дружеството осъществява търговска дейност –
доказателство за този извод е приложената Годишна данъчна декларация за
2020г., както и липсата на надлежни по смисъла на Закона за счетоводството
доказателства, установяващи неупражняването на търговска дейност за
периода, предмет на процесната декларация.
Съдът приема, че административнонаказващият орган правилно е
приел, че в случая не е бил налице маловажен случай на административно
нарушение, и е наложил имуществената санкция. С оглед значителния период
на закъснение съдът приема, че определеният размер е адекватен на
извършеното нарушение.
Поради тази причина обжалваното наказателно постановление №
571262-F589882/24.06.2021г. като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и претенцията за присъждане на разноски,
направена от административнонаказващия орган, следва „Ирида 8” ЕООД,
представлявано от управителя Х.Г.Д., да заплати на ТД на НАП – София
сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 571262-F589882
/24.06.2021г. на Директор офис „Младост“ при ТД на НАП – София, с което
на „Ирида 8” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ..........
представлявано от управителя Х.Г.Д., за нарушение по чл.92, ал.2 ЗКПО е
наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв.,на основание чл.261,
ал.1 ЗКПО.
ОСЪЖДА „Ирида 8” ЕООД, със седалище и адрес на управление:
5
гр.София, .......... представлявано от управителя Х.Г.Д., да заплати на ТД на
НАП – София разноски по делото в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6