№………./……...07.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на тридесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА МАРКОВА
ЧЛЕНОВE: ТОНИ
КРЪСТЕВ
ДЕСИСЛАВА
ЖЕКОВА
при
секретар Елена Петрова
като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно търговско дело № 764 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 259 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Микро Кредит“ АД срещу решение № 5501/06.12.2019 г.,
постановено по гр.дело № 3621/2018 г. по описа на РС – Варна, с което съдът е
приел за установено в отношенията между страните, че ищцата Ж.Е.Н. не дължи на
ответника „Микро Кредит“ АД сума в общ размер 1000,00 лв., претендирани от
ответника по кредит № ***от 18.01.2018г., на основание чл.124, ал.1 ГПК, като е
присъдил в полза на ищцата сторените по делото разноски.
В жалбата се
излага, че решението на ВРС е неправилно поради необоснованост и допуснати
съществени процесуални нарушения, тъй като не кореспондира със събраните по
делото доказателства и изводите на съда противоречат на правилата на формалната
логика. Според жалбоподателя, ВРС неправилно е игнорирал приобщени по делото
писмени доказателства, в частност не е кредитирал разписка на „Изипей“ АД от
19.01.2018 г., приета по делото и неоспорена от ищцата, която удостоверява
получаване на сумата от 10 лева плюс банкова кредитна карта за сумата от 920
лева. В този смисъл се твърди и извършено от съда процесуално нарушение
изразяващо се в несъобразяване с формалната доказателствена сила на издаден от
страната частен документ, който не е оспорен в настоящото производство, като съдът
се е позовал на графологична експертиза, която не е назначена по делото и не е
приобщена по реда на ГПК. Същевременно съдът не е кредитирал свидетелските
показания, според които сумите се предават от „Изипей“ АД само срещу
представена лична карта. Поддържа фактическите твърдения за начина, по който
ищцата е сключила договора за кредит от разстояние и е получила предоставения й
кредит. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
В срока по
чл. 263 ГПК въззиваемата страна чрез процесуален представител е подала писмен
отговор, с който оспорва жалбата. Поддържа, че доводите на жалбоподателя са
неоснователни като излага подробни съображения. Сочи, че неоспорването на
разписката не е основание да се приеме, че съдът неправилно е изградил
вътрешното си убеждение върху събраните по делото доказателства. Моли за
потвърждаване на решението на ВРС и присъждане на разноски.
Варненски окръжен съд като взе предвид
направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и
съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
Въззивната жалба е редовна
по смисъла на чл. 267, ал.1 от ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния
съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по
валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение,
а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на
пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е
издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички
положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със
съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното
решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи
произнасяне по съществото на спора.
Пред районния съд е
предявен иск от Ж.Е.Н. срещу „Микро Кредит“АД за приемане за установено спрямо
ответника, че ищцата не дължи сумата в общ размер 1000,00 лв., претендирани от
ответника по кредит № ***от 18.01.2018г.
Ищцата твърди, че никога
не е теглила кредит и не е получава суми от ответното дружеството, а вероятно
се касае за злоупотреба с нейните лични данни.
Ответникът „Микро
Кредит" АД оспорва иска и поддържа, че заемната сума е получена лично от
ищцата или неин пълномощник в брой на каса на „Изипей“ АД на 18-ти или 19-ти
януари 2018 г. – становище (допълнение към отговора на исковата молба) от
28.11.2018 г.
В съответствие със
събраните доказателства и твърденията на страните, първоинстанционният съд е
приел за доказано, че в Централния кредитен регистър към БНБ има данни за
ищцата, че е кредитополучател по три кредита, между които и кредит в размер на
1000.00 лв. с кредитор „Микро Кредит“ АД.
От представените по делото
общи условия на „Микро Кредит“ АД за заем CREDINET от 13.06.2017год., Договор за
заем CrediNet № 8002-00008554/18.01.2018 год. с кредитор – ответното дружество,
погасителен план към договор за заем № 8002-00008554/18.01.2018г. и др. писмени
доказателства се установява, че ответникът е предоставил от разстояние чрез
платформа базирана в интернет заем в размер на 1000 лв., платим на 6 вноски, с
месечна погасителна вноска от 174.17 лв. и начин на усвояване в брой на касите
на „Изипей“ АД, като ищцата е посочена като кредитополучател по договора.
За установяване на волята
на ищцата да се задължи по договора са събрани писмени доказателства в т.ч. разписка
от 19.01.2018 г. изд. от „Изипей“ АД; Карта за получаване на паричен превод от „Тексим
Банк“ АД и „Изипей“ АД – Общи условия; движения по карта 63945099760218824 за
периода 18.01.2018г. – 09.05.2019г. и др., разпитан е един свидетел. По делото
е приложено и заверено копие от Преписка рег. № 513000-10246/2018 г. на Отдел
„Икономическа полиция“ при СДВР при МВР, образувана по жалба на Ж.Н..
От приетото по делото
заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се
установява, че на 18.01.2018 г. в 9,57 ч. от ІР адрес 212.39.89.228 е
осъществена комуникация с електронната платформа на кредитора, след което на
електронен адрес janet**********@***.** ответникът е изпратил
имейл с приложени договора за заем, общи условия към договора за заем, и накрая
в 11.06 ч. на същата дата на посочения имейл е изпратена и приложената по
делото разписка за извършено плащане, удостоверяваща изпращане на сумата по
предоставения кредит за усвояване чрез Изипей. В разписката са посочени личните
данни на ищцата Ж.Н. (в т.ч. ЕГН и номер на лична карта) номерът на договора за
кредит, сумата 930 лева, която съответства на главницата по кредита, намалена с
посочената в договора еднократна такса от 70 лева. Вещото лице е извършило
справка в базата от данни на ответника, където системата записва всяко от
действията на клиентите при активиране на препратки в интернет пространството
за потвърждение и отговор. Установило е, че в базата данни на „Микро Кредит“ АД
се съдържат данните, които съдържа справката, приложена със становището на
ответното дружество. Документите, генерирани чрез системата на „Микро Кредит“
АД изпратени до електронен адрес *** са със същото съдържание
като приложените по делото и са генерирани на посочената дата в момента преди
изпращането им. Същите са съхранени с оригиналното им съдържание, съответстващи
на това при изпращането им и не са променяни по-късно.
От показанията на
разпитаната по делото свидетелка С. Р. С. – служителка на „Изипей“ АД, която е
изплатила сумата по предоставения кредит частично в брой и частично чрез
предоставяне на банкова карта издадена от "Тексим Банк" АД, се
установява, че процедурата по изплащане на суми от „Изипей“ АД изисква
получателят да се легитимира с лична карта, а служителят да провери неговата самоличност.
Спорът във въззивното
производство се свежда до въпроса дали от събраните по делото доказателства се
установява, че ищцата е поела задължение към ответното дружество по цитирания договор
за заем CREDINET № 8002-00008554/18.01.2018 год. и че заемът е усвоен от
ищцата.
Основното оплакване във
въззивната жалба е, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение
като не е кредитирал събраната по реда на чл. 192 от ГПК от "Тексим
Банк" АД разписка № 07000687084061 на "EasyPay" от 19.01.2018
г., която е била приета в с.з. на 12.06.2019 г., след това повторно е била
представена и приета като доказателство в с.з. на 16.10.2019 г. като нейната
автентичност не е била оспорена от ищцата. Видно от разписката лице на име Ж.Н.,
с посочени лични данни на ищцата, е удостоверило с подписа си получаване на сумата
от 10 лв. плюс банкова кредитна карта за получаване на паричен превод от още
920 лв. В тази връзка е и оплакването на въззивника за позоваване
от страна на ВРС на графологична експертиза, отричаща авторството на документа,
която не е назначена от съда и не е приобщена по делото по реда на ГПК.
Както правилно е приел ВРС
в изготвения по делото доклад, ответникът по предявения отрицателен
установителен иск носи тежестта да докаже, че между него и ищцата е налице
облигационна връзка, произтичаща от валиден Договор за заем № ***от
18.01.2018г. за сумата в общ размер 1000,00 лв., както и че сумата по кредита е
усвоена от ищцата.
За доказване на посочените
обстоятелства ответникът е ангажирал писмени доказателства и специални знания
на вещо лице. Установено е по несъмнен начин, че чрез интернет платформата на
ответното дружество за предоставяне на финансови услуги от разстояние е извършено
кандидатстване за кредит от ІР адрес 212.39.89.228 като са въведени личните
данни на ищцата и са изготвени документи обективиращи постигнато между страните
съгласие за отпускане на кредит в размер на 1000 лева при условията, посочени в
Договор за заем № ***от 18.01.2018г.
Предвид обстоятелството,
че кандидатстване за кредит и неговото отпускане се извършват чрез интернет
платформа, заявката и съгласието на кредитополучателя се дават посредством
извършване на определени технически действия на използваното електронно
устройство, а именно активиране на команди чрез потребителски интерфейс. За
удостоверяване автентичността на направените по този начин изявления е
предвидена система от допълнителни потвърждения, чрез разговор по телефона и СМС
код, изпратен на телефона на потребителя на финансовата услуга.
В конкретния случай, по
делото не е установено кое лице е ползвател на посочените при кандидатстването
за процесния кредит телефонни номера и имейл адрес. Не са налице данни същите
да са на ищцата Ж.Н.. Не са събрани и доказателства, от които да се установи
кое е лицето, което е оперирало от ІР адрес 212.39.89.228.
От друга страна, макар и
от събраните по делото доказателства да не се установява, че именно ищцата, в
качеството й на кредитополучател е дала съгласие за сключване на договора чрез
отваряне на линка през компютър/телефон или друго устройство и въвеждане на
кода за потвърждение, по делото е представена разписка, издадена от „Изипей“ АД,
от която е видно, че ищцата Ж.Е.Н. е получила чрез „Изипей“ АД в брой сумата от
10,00 лева, както и банкова карта, издадена от Тексим Банк АД с разполагаема
сума в размер на 920,00 лева. В представената по делото разписка №
07000687084061 на "EasyPay" от 19.01.2018 г., изрично е посочен
номерът на договора за кредит – 8002-00008554. Разписката съдържа
идентификационните данни на ищцата в т.ч. ЕГН и номер на лична карта и е
подписана с две имена изписани саморъчно и положен кратък подпис. По делото не се спори, че в деня на подписване
на разписката, а и след това, личната карта на ищцата не е била изгубена или
открадната.
Посочената разписка има
характер на частен документ. Частните документи, подписани от лицата, които са
ги издали, съставляват доказателство за изявленията, които се съдържат в тях и
че са направени от тези лица и в това се заключава тяхната формална доказателствена сила.
Формалната доказателствена
сила при частните документи задължава съда да счита лицето, подписало
документа, за автор на направеното изявление. Това положение произтича от
разпоредбата на чл. 180 ГПК, която въвежда оборима презумпция, че до доказване
на противното подписаното лице е действителният автор на съдържанието на
документа. Следователно, подписаният частен документ представлява пълно доказателствено
средство за авторство на материализираното
изявление и съдът е обвързан в извода си относно факта на авторството, докато
то не бъде оспорено успешно в хода на процеса.
Съгласно чл. 193, ал. 1 от ГПК, заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с
отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато
документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено
най-късно до края на заседанието. Оспорването на истинността на документа се заключава
в оспорване на неговото авторство, т.е. оспорване на факта, че документът е
подписан от лицето което е посочено в него.
В конкретния случай
процесуалният представител на ищцата, независимо че е бил редовно призован, не
се е явил нито в съдебното заседание на 12.06.2019 г., когато въпросната
разписка е била представена за първи път, нито в следващото с.з. на 16.10.2019
г., когато е била отново представена и приета като доказателство. Съответно,
страната не е упражнила процесуалното си право да оспори автентичността на подписа
си, положен върху разписката. Следва да се отбележи, че събирането на това
доказателствено средство – разписка № 07000687084061 на "EasyPay" от
19.01.2018 г. – е било допуснато от съда в първото съдебно заседание още на
28.11.2018 г., когато съдът е изискал на осн. чл.192 от ГПК от третото
неучастващо в делото лице „Изипей“ АД да представи намиращата се у него
разписка. На това заседание с участието на процесуалния представител на ищцата
е изяснена важността на разписката за доказване тезата на ответника, че ищцата
е усвоила процесния кредит. С молба от 06.02.2019 г. процесуалният представител
на ищцата е заявил, че не възразява да бъдат приети документите изискани от ВРС
и получени от трети страни като счита, че същите доказват, че ищцата не е
получила сумата. Така изразеното становище на представляващия ищцата адвокат е
в пълно несъответствие със законовата презумпция за авторство на подписания
частен документ закрепена в чл. 180 от ГПК.
При това положение, съгласно
цитираната по-горе законова разпоредба, съдът е длъжен да приеме, че именно
ищцата Ж.Н. е подписала разписката за получаване на сумата по кредита. Получаването на сумата по договора за
кредит е действие, което предполага вече сключен договор. След като кредитополучателят
е получил сумата и подписал документ, в който е отразен номерът на договора,
съдът намира, че с това свое действие същият е потвърдил безусловно съгласието
си за сключване на договора при определените в него условия.
Следва да се отбележи, че
действащият в Република България Граждански процесуален кодекс напълно изключва
възможността съдът да се позове на експертиза, която не е назначена от него, не
е изслушана в открито съдебно заседание и не е приета от съда по конкретното
дело. Ето защо, съдържащата се в приобщената като доказателство по делото Преписка
рег. № 513000-10246/2018 г. на Отдел „Икономическа полиция“ при СДВР при МВР
експертна справка № 111/Е-2018 от 03.05.2018 г. (л. 221 ВРС) не може да послужи
като доказателствено средство в настоящото производство. Същевременно, ищцата
чрез упълномощения от нея процесуален представител не е оспорила по установения
процесуален ред положения върху разписката от 19.01.2018 г. подпис съдържащ
нейното име и не е поискала назначаване на съдебно-графологична експертиза,
посредством която би могла да обори в хода на настоящото производство формалната
доказателствена сила на въпросния частен документ.
Усвояването на кредита се
установява от представите по делото разписка № 07000687084061 на "EasyPay"
от 19.01.2018 г. и справка за движенията по предоставената банкова карта,
издадена от Тексим Банк АД (л. 257 ВРС), от която е видно, че сума в общ размер
920 лева е изтеглена посредством четири операции на АТМ извършени на 22.01.2018
г. Така общата сума на усвоения кредит, съгласно уговореното в Договор за заем
№ ***от 18.01.2018г. е в размер на 1000 лева, от които 70 лева са удържани от
кредитора като еднократна такса съгласно условията на договора, 10 лева
изплатени в брой от „Изипей“ АД и 920 лева изтеглени чрез предоставената от „Изипей“
АД банкова карта. Ето защо, искът за установяване недължимост на посочената
сума е неоснователен.
Поради несъвпадане на правните изводи
на двете съдебни инстанции по съществото на спора обжалваното решение ще бъде отменено,
а искът ще се отхвърли като неоснователен.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски в
размер на 1150 лева в производството пред ВРС и
425 лева в
производството пред ВОС или общо 1 575,00 лева съгласно представени
списъци по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им. Възражения за
прекомерност на уговорените адвокатски възнаграждения не са направени от
ищцата.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение
№ 5501/06.12.2019 г., постановено по гр.дело №
3621/2018 г. по описа на ВРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ж.Е.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
чрез адв. М.Т. ***, срещу „Микро Кредит“ АД, ЕИК: *********, гр. София 1784,
район Младост, бул. Цариградско шосе № 137, ет. 3, за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл.124, ал.1 ГПК в отношенията между страните, че ищцата Ж.Е.Н. НЕ
ДЪЛЖИ на ответника „Микро Кредит“АД, сумата в общ размер 1000,00 лв.
претендирани от ответника по Договор за заем CrediNet № 8002-00008554/18.01.2018 год.
ОСЪЖДА Ж.Е.Н., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Микро
Кредит“ АД, ЕИК: *********, гр. София 1784, район Младост, бул. Цариградско
шосе № 137,ет. 3, сумата от 1 575,00 лева,
представляваща сторени от ответника съдебно деловодни разноски в производството
пред ВРС и ВОС, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК .
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.