Р Е Ш Е Н И Е
№ 12.11.2020г.
гр.Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският
окръжен съд
І-ви граждански състав
На 26 октомври
2020 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.ИВАНОВ
Секретар
П. У.
Като
разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
гр.
дело №143 по описа на 2020 година
за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М.Г.С., чрез пълномощник адв. Н.Д.
от ШАК, с което се претендира да бъде осъден ответника ЗД"БУЛ ИНС"АД
гр.София, с ЕИК-********* да й заплати сумата 100000лв.- неимуществени вреди и
сумата 1230лв.- имуществени вреди, ведно със зак. лихва върху двете главници, до окончателното им изплащане. Твърди се, че на 26.09.2019г., около 22:00
ч., в общ. Елхово, отсечка от път I - 7, км. 303, л.а марка Опел, модел Астра,
с peг. № СН 7268 АТ, с водач И.А.З. при управление на моторно превозно
средство не съобразявайки се с разпоредбите на ЗДвП, реализира ПТП -
самокатастрофа, в резултат на което причинява по непредпазливост тежки телесни
травми на пътник в л.а -М.Г.С., изразяващи се в следното: контузио каптис ет
колумне вертебралис, фрактура вертебре Th 9 компресивна, рана в лява
лицева половина на клепача и околочната област, травма на главата и тялото,
фрактура на гръден прешлен, комоцио, вследствие на което тя търпи имуществени и неимуществени вреди.Сочи се, че за пътния инцидент е бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Съгласно същия на 26.09.2019г., около 22:00
ч., в общ. Елхово, отсечка от път I - 7, км. 303, л.а марка Опел, модел Астра,
с peг. № СН 7268 АТ, с водач И.А.З., при управление на моторно превозно
средство не съобразявайки се с разпоредбите на ЗДвП, а именно не съобразява
скоростта си с пътната настилка и релефа на пътя, реализира ПТП
-самокатастрофа, губи контрол над управляваното МПС и се преобръща в ляво по
поска на движението си, в резултат на което причинява по непредпазливост тежки
телесни травми на пътник в л.а с peг. СН 7268 АТ -М.Г.С..
Сочи се, че във
връзка с описаното пътно транспортно произшествие е образувано ДП № 360/2019г., пр. пр. по описа на РУ на МВР Елхово, РП Елхово.
Твърди се, че видно от данните на нормативно
уредения Информационен център към Гаранционен фонд, виновният за процесното ПТП водач попадал в кръга на
лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покривала от
застраховката „Гражданска отговорност", сключена със ЗД"БУЛ ИНС"АД гр.София - застрахователна полица с начална дата на покритие
02.10.2018г., и крайна дата на покритие 01.10.2019г., което ангажирало
отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вследствие на ПТП-то
имуществени и неимуществени вреди.
Твърди се, че след ПТП-то С., постъпила на
27.09.2019г.в МБАЛ Св. Пантелеймон АД, с диагноза контузио каптис ет колумне
вертебралис, фрактура вертебре Тп 9 компресивна, рана в лява лицева половина на
клепача и околочната област, травма на главата и тялото, фрактура на гръден
прешлен, комоцио. С оплаквания
от главоболие, световъртеж, и болки в лява гръдна половина. В средно - тежко
общо състояние, отговаря замислено, установена фрактура на прешлен, извършена
интервенция по повод открита рана на клепача и околоочната област. Изписана
била на 30.09.2019г. По повод установена фрактура вертебре Th 9 компресивна постъпила в МБАЛ „Вита" ЕООД, гр. София, с диагноза
торакалгичен синдром, болево ограничени движения в гръбначния стълб,
принудително положение в леглото, палпаторна болезненост в областта на ТХ 9
прешлен. След изследвания се установява компресионна фрактура на Тх 9 с
частично обтурирана на гръбначно -мозъчния канал. На 03.10.2019г. и била
извършена операция - кифопластика, съгласно оперативен протокол: „... въведоха
се 2 бр. троакарни игли през 2 малки кожни инцизии на ниво Тх 9 имплантация на костен цимент." Ищцата
била изписана на 05.10.2019г. с препоръки.
Видно от ИМ, твърди се, че ищцата е търпяла, търпи и ще продължава да търпи болки и
страдания за един неопределен период от време, същата все още се нуждаела от
чужда помощ, тъй като не можела да се обслужва сама. Непосредствено след ПТП,
както и към настоящия момент, същата не могла и не може да се движи поради
болки в цялото тяло. Нанесените й травми обуславяли интензивен характер на
търпените болки и страдания, същата спряла да извършва ежедневни задължения, да
излиза и общува с други познати и приятели. От посочените увреди и операции,
щели останат белези по лицето й със
загрозяващ характер. Твърди се, че са налице интензивни болки и страдания,
предвид извършената сложна и болезнена операция, както и предвид дългия
предстоящ период на възстановяване и неясния изход от настъпването на бъдещи
усложнения във връзка с настъпилите травми.
Твърди се, че във връзка с
лечението си ищцата извършила разходи за лечение в общ размер
-1230 лв., - включваща медицински консумативи - система за кифопластика, които средства били предмет на предявения иск за
имуществени вреди.
Сочи се, че ищцата предявила пред застрахователя извънсъдебна
претенция за заплащане на обезщетение от дата 04.11.2019г., във връзка с която била образувана щета №
********** при ответното дружество. С оглед което същото отговорило с писмо от
19.11.2019г., с искане за представяне на допълнителни документи за произнасяне
по предявената от ищцата претенция. В отговор на писмото били изпратени - писма
от ищцата на 04.11.2019г., 15.01.2020г. и 29.01.2020г.. в които приложила
допълнителни документи, но получила последващ отговор с изх. № 06.02.2020г., с
искане на допълнителни документи. След тази дата не била получавала отговор от
ответната страна, което приравнява на отказ съгласно закона, тъй като ответника
указвал на ищците на първо място да приложи документи, с които същия не
разполагала към онзи момент, на второ място посочвал, като абсолютна
предпоставка за решаване и изплащане на обезщетение необходимостта от
документи, който не били абсолютна предпоставка съответно разпоредбата на чл.
496, ал.З от КЗ. Сочи
се, че отказа за плащане по предявената от ищцата доброволна претенция, е
възниквал правен интерес от предявяването на претенциите по съдебен ред.
В писмен отговор, ответникът оспорва предявените искове. Ответникът е признал за установено съществуването на
валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването
на л.а.
Оспорва се да е налице осъществен
деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това
число противоправност и вина в поведението на водача на МПС. Твърди, се че
събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС. Оспорват се доводите на
ищцата за допуснати от водача на МПС нарушения на правилата за движение по чл.
20, чл. 21 и чл. 5 от ЗДвП. Оспорва твърденията на ищцата за търпени
неимуществени вреди от нейна страна, под формата на изживян стрес и душевни
страдания в резултат на случилото се ПТП, като неоснователни и силно
преувеличени. Оспорва твърдението, че ищцата „...ще продължава да търпи болки и
страдания за един неопределен период от време" като необосновано и силно
преувеличено, предвид факта, че липсва приложен болничен лист и решение на
ТЕЛК, без които документи всяко такова предположение било необосновано. Оспорва
се предявеният иск и по размер. Твърди се, че претендираната с исковата молба
сумата, в размер на 100 000 лева за претърпени неимуществени вреди и 1230 лева
за претърпени имуществени вреди, е силно завишена и не отговаря на трайно
установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на
принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Относно размера на
претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди, счита същото за
прекомерно завишено с оглед твърдените неимуществени вреди, принципа на
справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика /ППВС №
4/19б8г/ и неблагоприятните последици от настъпилото пътнотранспортно
произшествие за ищцата, както и не се доказвало от представените с исковата
молба доказателства. Престоят й в лечебните
заведения бил изключително кратък и по никакъв начин не сочел за наличие
на твърдените болки и страдания.
Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, за настъпването на травми при осъществяване на
произшествието, което
съпричиняване се изразявало в непоставянето на обезопасителен колан като пътник
в автомобила. Сочи се, че с това ищцата нарушила правилата за движение по
пътищата.
Оспорена е претенцията по
акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния
момент, от който същите се претендират.
В с.з. исковата претенция се поддържа.
Ответникът, редовно уведомен, чрез своя
пълномощник, е заявил, че оспорва исковете.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
Страните не спорят, а и от
представените по делото писмени доказателства, находящи се по приетото по
делото ДП №360/2019г. на РУ-Елхово, показанията на разпитания свидетел И.А.З.,
и заключението на изслушаната по делото САТЕ, се установява,
че на 26.09.2019 г. ,
около 22:00 часа, на път I-7, при
километър 303, през тъмната част от денонощието е настъпило ПТП, с лек автомобил Опел Астра с peг. № СН7268АТ, управляван от И.А.З., в който автомобил
е пътувала пострадалата ищца. Не се спори, че за автомобила е била сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД“Бул Инс“ АД с полица с начална дата на покритие 02.10.2018г.,
и крайна дата на покритие 01.10.2019г.
От заключението на
изслушаната по делото САТЕ, се установява, че на 26.09.2019 г, около 22:00
часа, по път I-7, в
посока от с. Г., обл. Я., към гр. Е., обл. Я., в попътната си дясна лента се е движил
лек автомобил Опел Астра с peг. №
СН7268АТ, със скорост от около 125 км/ч. Движението се е извършвало по мокра
асфалтова настилка, в условията на валеж от дъжд. В определен момент от
движението си, около километър 303, автомобилът е навлязъл в попътен десен
завой, като към края му е загубил напречна устойчивост. В следствие на загубата
на напречна устойчивост, автомобилът е започнал да се движи странично
прохлузно, по допирателната на предварително зададената от водача му
траектория. Това се е случило поради невъзможността за уравновесяване на
инерционната центробежна сила от силата на страничното сцепление на гумите на
автомобила с мократа настилката. Странично прохлузното движение е било
съпроводено с едновременна ротация около вертикалната му ос, преминаваща през
масовия център на автомобила, по посока на часовниковата стрелка. С тази си
насоченост, автомобилът е напуснал платното за движение отляво, навлязъл е в
левите крайпътни площи и поради наличната денивелация на лявата канавка е
преминал в процес на преобръщане по левите крайпътни площи. Окончателно
автомобилът се е установил в покой в позицията в която е намерен при извършване
на огледа, полегнал върху десните си състави.
Причина за настъпване на ПТП от техническа гледна точка, според заключението
е управлението на автомобила със скорост от 125 км/ч, която скорост
е била несъобразена за конкретните пътни и атмосферни условия (валеж от дъжд и
мокра асфалтова настилка). Същата се е явявала надкритична за безаварийното
преодоляване на инцидентния завой.
Видно от заключението, от приложения
снимков материал по досъдебното производство, с категоричност можело да се
твърди, че към датата на ПТП автомобилът е бил оборудван с предпазни колани на
предните две седалки, както и на средната задна седалка. За задни лява и дясна
седалки липсвали фотокопия, от които може да се направи извод, че са били
оборудвани с предпазни колани /От свидетелските по казания е установено, че
ищцата е пътувала на задната седалка/. Според заключението, на основание
снимковия материал по досъдебното производство, към момента на настъпване на
произшествието, ищцата не е била с поставен предпазен колан, поради следните
причини: Фабрично, закопчалките на коланите на задните седалки на лек автомобил
Опел Астра са захванати за предната долна част на багажното отделение (около
пода на автомобила), от където посредством къси текстилни колани са изведени
между седалката и облегалката на задните седалки и завършват със закопчалки.
Видно от фотоалбума към протокола за оглед по досъдебното производство, към
момента на настъпване на произшествието, закопчалките и на трите колана на
задните седалки на инцидентния лек автомобил Опел не са налични (не се виждат).
ВЛ-це е направило извод, че или закопчалките са демонтирани от позициите им или
са прибрани зад или под седалките. Според ВЛ-це, честа практика била,
собственици на автомобили, поради местоположението на закопчалките (в задната
част на седалките) и неудобството, което те създават при сядане (когато
коланите не се използват по предназначение), закопчалките на предпазните колани
да се „прибират" под задната част на седалката или зад долната част на
облегалките. Посочено е, че предпазните колани
предпазват пътуващите в автомобила да бъдат изхвърлени от него в случай на удар
и/или преобръщане, както и допълват и подпомагат дейността на въздушните
възглавници. Предпазния колан помага на пътуващите да се задържат в правилно
седнало положение, така че системата на въздушните възглавници да може да ги
предпази ефективно (ако автомобилът е оборудван с такива). При изслушването му
в о.с.з. ВЛ-це Б., изготвило САТЕ е посочило, че процесният автомобил "Опел Астра" не е
оборудван с въздушни възглавници за задните седалки. Изслушвайки заключението
на съдебно-медицинската експертиза в с.з., според която получената травма е
вследствие на движение на тялото напред вследствие на кинетичната енергия, ВЛ-це Б.
е посочило, че ако пострадалата е била с предпазен колан, такова движение
напред не би се получило. От техническа гледна точка това движение на тялото
напред се е получило при удара на автомобила в попътната му бетонова канавка.
Тогава за много кратко време скоростта е паднала в значителни граници и
предизвикала рязкото движение на тялото напред и настрани.
Заключението не се оспори от страните по
делото и се приема от съда като обективно и компетентно изготвено.
От
заключението на изслушаната по делото СМЕ
е видно, че при
възникналото пътнотранспортно произшествие на 26.09.2019г., М.Г.С. е получила,
следните увреждания: 1.Контузия на главата. 2.Разкъсно- контузна рана на лицето
в ляво фронтално. 3.Мозъчно сътресение без типична загуба на съзнание. 4.
Компресивно счупване на тялото на девети гръден прешлен. и 5.Контузия на
гръбначен стълб.
Видно от заключението на СМЕ, на
ищцата е било проведено лечение в МБАЛ Свети Пантелеймон
гр. Ямбол, където постъпила на: 27.09.2019 год. и била изписан на: 30.09.2019
год. /ИЗ № 10339/ с окончателна
диагноза: Контузио капитис ет колумне вертебралис. Фрактура вертебре Тн 9
компресива. Било проведено медикаментозно лечение - Манитол 10%, Стерфундин,
Дексофен амп., Вит, „С". Раната зараснала първично. Без усложнения.
Мозъчното сътресение отзвучало за две седмици. Лечението продължила 3 дни в стационара. В периода 02.10.2019г.
-05.10.2019г., С. е била лекувана в МБАЛ ВИТА ЕООД гр.София в ОТДЕЛЕНИЕ ПО
ОРТОПЕДИЯ И ТРАВМАТОЛОГИЯ /И.З. №3684/2019 КП№211/, с окончателна диагноза:
Фрактура вертебре Тн9 посттравматика. МКБ код: 822.00 Лечение -ОПЕРАЦИЯ:
Кифопластика Тн9 кум у-дуро. ОТКРИТО НАМЕСТВАНЕ НА ФРАКТУРА С ВЪТРЕШНА ФИКСАЦИЯ.
Медикаменти -Трамал 2х1амп.; Парацетамол 2х1фл. Лечение 3 дни в стационара.
Според заключението на СМЕ, Контузия на главата оздравяла до втората
седмица. В първата седмица с повишен интензитет на болка-копирана с аналгетици.
Разкъсно- контузна рана на лицето в ляво фронтално зараснала до 10 ден без
усложнение и без загрозяване на лицето/без ръбци/. Удълженият срок е поради
отказ от зашиване на раната. Мозъчно сътресение оздравяло да края на втората
седмица. Без остатъчни огнищни неврологични усложнения. В първата седмица с
комплекса от оплаквания-главоболие, световъртеж след което с епизодично
главоболие при нарушаване на режима. Компресивно счупване на тялото на девети
гръден прешлен период на възстановяване шест месеца. В първите 2 месеца с по-
интензивна болка, след което с епизодична болка при определени физически
натоварвания. До 3 месец с ограничение на движението и нарушено самообслужване.
След което със самостоятелност при обслужването. Контузия на гръбначният стълб
с период на оздравяване за 2 седмици. В първата с по-голям интензитет на
болката.
ВЛ-це е посочило, че от всички по описани травми от
ПТП-то, с последици се показва счупването на прешленното тяло на девети гръден
прешлен и неговото оздравяване. Движението на тялото в областта на гръбнака е
ограничено, с поява на болкови синдром при физическо натоварване. При
пострадалата е задължително провеждане на физиотерапевтично и балнео лечение, с
цел повлияване на негативните последици от травмата на гръбначният стълб. Ако
няма сериозност в поведението на потърпевшата ще има трайно неблагоприятни
последици изразяващи се в ограничение на движенията в зоната на фрактурираният
прешлен трудно повлияване на болковия синдром, който много ще се влияе от
двигателната активност, температура, влажност. Според заключението,
хирургичният метод с укрепване на прешленното тяло е приключил. Оперативната
интервенция била еднократна и не налагала други оперативни вмешателства. За
пълното възстановяване трябва сериозно да се включат физиотерапия с лечебна
физкултура, балнеолечение и медикаментозно такова. От ПТП-то няма белези
загрозяващи тялото и лицето на пострадалата. Загрозяващи белези и келоиди имало
от предходно изгаряне при подпалване на дреха през 17.03.2007г.-лекувано многократно
в болница „Свети Георги" град Пловдив и с издадено ТЕЛК решение с 50%
трайна нетрудоспособност в срок до 01.02.2022г.
При прегледа на ищцата, ВЛ-це
установило, че същата е с нормална походка, със самостоятелно
придвижване без помощно средства и придружители. Не се установяват анкилози по
ставите. Раната получена при травмата зараснала първично. Липсвали загрозяващи
ръбци от нея. Установило също, палпаторна болезненост в зоната на 9 торакален
прешлен. Хипестезия по кожата на ляво бедро. По Менгацини Щрумпел пробата за
ляв долен крайник едва доловима монопареза. Ласег в ляво положителен.
Установило данни за болков синдром в зоната на гръбначният стълб и слабо
изразена радикулерна симптоматика в ляв долен крайник. Налагало се по сериозно
внимание в посока физиотерапия и балнеолечение, за да се очаква траен
оздравителен резултат.
Според СМЕ, описаните увреди са пряк
резултат от настъпилото ПТП. Механизма на получаването им отговаря на описаните
в анамнеза, описание от медицинската документация, автотехническата експертиза,
протокола от огледа на местопроизшествието, констативният протокол за ПТП с
пострадали лица. Травмата по главата е от установеният първи удар на
колата-челно в ляво в канавката /данните на съдебно-автотехническата
експертиза/ и също и този на гръбначната травма съчетана с торзионното
завъртане на тялото на пострадалата и тази на колата на дясната си страна.
Видно от заключението, ищцата на 17.03.07 г. получила пламъково изгаряне
от разредител за бои, в следствие на което сега има затруднение при движението
на шията и главата, при акта на дъвчене и трудно вдигане и болки на лявата
ръка. Според ВЛ-це, получените от този инцидент увреждания, описани в решението
на ТЕЛК, е пречил за бързото възтановяване след травменният инцидент и
извършената хирургична операция поради ограничаване двигателните възможности на
тялото и крайницини. Сетивните нарушения по увредената кожа, атрофичните
цикатрикси, келоидите- всички те затруднявали рехабилитационните мароприятия по
възтановяване функциите на крайниците и двигателността в зоната на гръбнака.
Заключението на СМЕ не се оспори от
страните по делото и се приема от съда като обективно и компетентно изготвено.
Видно от заключението на СПЕ, изслушана по делото, при М.С. е била налице остра стресова реакция по време и
непосредствено след ПТП, която е в резултат на самото животозастрашаващо
преживяване и получените увреди от ПТП на 26.09.2019г. Тази остра стресова
реакция е в пряка причинна връзка с причинените й увреди и е довела до
разстройство в адаптацията й към нейния социален живот. Същата е във фаза на
преработване. Били са налице в период над половин година след ПТП и все още
били налице в по-лека форма, нарушение на съня, тревожност, безпокойство,
неувереност, други вегетативни симптоми като главоболие, загуба на апетит и
редица други симптоми от спектъра на умерената депресия - страхове, самообвинения,
непреработен гняв и др., които били в пряка причинна връзка с настъпили увреди
от ПТП на 26.09.2019г.
Според ВЛ-це, при ищцата е налице е психологична травма,
която се изразява в проява на симптомите на посттравматично стресово
разстройство: психическото и емоционално отреагиране е свързано с проява на
продължителна повишена тревожност, повтарящо се епизодично изживяване на
травмата; вторични реакции и преживявания, съпроводени с кошмарни сънища;
прояви на отчуждение или самоизолация; загуба на настроение, липса на
активност; избягване на действия, хора и ситуации, напомнящи за
травмата;подтиснато настроение, неувереност, мисли за предстоящи лоши събития,
вегетативни реакции, психосоматични симптоми, физическо изтощение. Това е
променило обективно и субективно живота и психологичното състояние на
пострадалата, като е придружено и от продължаващо преживяване на физическа
болка от травмите, оперативното им лечение и здравословните последици от тях. С.
е била принудена да съобразява начина си на живот с пречките предизвикани от
същите и да промени плановете и представите си за личния й живот и бъдещето си.
Психологично консултиране и терапия, можели да се отразят позитивно на
подобряването на психологичното здраве на пострадалата, особено относно
плановете за бъдещето й, но дори без това, промяната на обстановката,
подкрепата на семейството и редица нови преживявания щели да изведат постепенно
лицето от състоянието на посттравматичен стрес.
Времевият период за психичното възстановяване на лицето зависел от
неговия индивидуалния темп, характера, в това число качествата на волята, на
лицето, както и от подкрепата на близките му.
Заключението на СПЕ не се оспори от
страните по делото и се приема от съда като обективно и компетентно изготвено.
По искане на ищцата по делото са събрани
и гласни доказателства:
Свид. И.А.З. -приятел на ищцата, е заявил,
че помни катастрофата, тъй като той е управлявал лекия автомобил. В автомобила
освен него пътували още трима пътници. М.С. пътувала на задната седалка. Валял
силен дъжд. Свидетелят тръгнал да завива на завой, но скоростомерът на
автомобила не работел. Задницата на колата поднесла и след това в продължение
на няколко метра автомобилът започнал да се преобръща - да се търкаля през
таван. По време на пътуването М. не била с поставен предпазен колан, защото
според свидетеля колата била купена три дни преди катастрофата и в нея нямало
монтирани колани на задните седалки. След катастрофата, друг пътник, който
излязъл пръв от колата извадил М. от колата. Дошла линейка и я закарали в болницата. Останалите пътници в
колата били с леки натъртвания, и никой друг освен М., не се качил в линейката.
След линейката дошли полицаите. Свидетелят посочва, че видял ищцата около
месец, месец и половина след катастрофата, и тя му казала, че е добре, но не
можела нормално да ходи, не можела да става и да върви сама.
Свид. И.Н.З., живеещ на семейни начала с майката
на ищцата е посочил, че той, М. и майка й живеят в една къща и в едно
домакинство. Посочил е, че след катастрофата видял М., когато пристигнали в
болницата в гр.Ямбол, когато вече я изкарали от спешното отделение и тръгнали
да я местят при ортопед в друго отделение. М. не можела да говори, стояла само
в едно положение и не можела да се движи. Изпитвала силни болки и плачела. След
като я изписали болницата в Ямбол, М. постъпила в болница в София. В София
стояла три дни. Там й била извършена операция на гръбначния стълб, тъй като
имала два счупени прешлена и й сложили цимент, за да отстранят счупването. След изписването на М. от болницата в София,
тя се прибрала вкъщи, като за нея се грижела майка й. След изписването ищцата
била на памперси, не можела да се движи, не можела да се обслужва сама. Това
продължило, според свидетеля, около месец-два-три. След тези три месеца М. още
била трудно подвижна и се налагало майка й да я придружава в тоалетната. Към
момента все още се възстановявала. Вече била подвижна, можела да се обслужва
сама, но казвала, че я боли таза и от време на време си влачила крака. Не била
тази М., която била преди катастрофата. Първите месеци дори се налагало майка й
да я храни и да я облича. Според свидетеля, и към настоящия момент М. все още
била стресирана от катастрофата и навсякъде ходела с майка си, никъде не излизала
сама. Дори и вкъщи, вратите били отворени, за да не остава сама, тъй като се страхувала.
Преди инцидента М. имала приятел, но след като той видял в какво състояние е
след катастрофата, се разделили. Свидетелят посочва, че катастрофата променила М.
- преди била жизнерадостна, искала да се среща с хора, да излиза, а сега не
иска да се среща с никой. Преди имаше приятелки, сега вече не иска и с
приятелките си да дружи.
Свид. К.П. майка на ищцата, посочва, че
след като разбрали за катастрофата, пристигнали в ямболската болница, за да
търсят М.. Узнали, че е в рентгена да й направят снимка. Видели я, когато я изкарваха от рентгена. Тя била в
шок, гледала и не мърдала. Била уплашена и не реагирала на задаваните й въпроси
от свидетелката. След това я приели в болницата заради счупването, а свидетелката
останала с нея, като придружител. В болницата дъщеря й била неподвижна, на
памперси и с катетър. Лекарите казали, че изобщо не трябва да се движи, тъй
като най-лекото движение може да допринесе за по-големи вреди. Три дни в
ямболската болница М. била само на болкоуспокояващи, тъй като чакали да дойде
лекар-специалист от Сливен и да каже какво трябва да се направи. След като я
прегледал, лекарят казал, че дъщеря й има смачкани гръбначни прешлени и трябва
да отиде в София. Завели я в болница в София. Там й циментирали гръбначния
стълб с цимент и след три дни я изписали. След като я изписали, дъщеря й не
можела да се движи сама, продължавала да
изпитва болки. Лечението продължило вкъщи. Като се прибрали вкъщи, М. не
можела сама да се облича, не можела да се навежда, помагали й да стига до
тоалетната. Тя се затворила в себе си, отказвала да общува с приятелите си.
Макар и да имала самостоятелна стая, вратата й винаги била отворена, защото
продължавала да има кошмари, свързани с катастрофата.
Според свидетелката, преди катастрофата М.
била много жизнерадостна, имала приятелки. След катастрофата се затворила в
себе си, била стресирана. Казвала, че краката й изтръпват и не може
самостоятелно да ходи, като другите момичета на нейната възраст по барове и
дискотеки. Майка й била най- добрата й приятелка. Излизали заедно, под ръка на
разходка, защото била наплашена. Единия крак го влачела и я било страх, че ако
е сама, може да падне. Оплаквала се, че я боли гърба - там, където са й сложили
цимента. Продължавала да пие болкоуспокояващи във връзка с болките, които
изпитва. Засега нямала планове за бъдещо семейство, т.к. се чувствала като
дефектен човек. След като изписали М. от болницата от София, не били ходили на
никакви допълнителни терапии и санаториуми, тъй като нямали финансовата
възможност за това.
Представена е Молба -претенция за заплащане на
обезщетение, с която ищцата е поискала от застрахователя заплащане на 100000 лв.-
неимуществени вреди и 1230лв.- имуществени вреди следствие на процесното ПТП. По
молбата е заведена щета при ответника под №**********, видно от писмо на
ответника изх.№НЩ-8530/19.11.2019г. Със
същото, ответникът е уведомил ищцата, че във връзка с образуваната щета се
нуждае от допълнителни документи и към момента няма основание да изплати
претендираното обезщетение. С оглед новопредставени от ищцата допълнителни
доказателства с писма вх.№39510/20.01.2020г. и №ДН-67437/03.02.2020г., с ново
писмо изх.№НЩ-835/06.02.2020г., застрахователят отново я е уведомил, че във връзка
с образуваната щета се нуждае от допълнителни документи и към момента няма
основание да изплати претендираното обезщетение, т.е. ответното застрахователно дружество е отказало да изплати
претендираното от ищцата обезщетение.
Представена е фактура №**********/04.10.2019г.,
видно от която, ищцата е
заплатила на МБАЛ
ВИТА ЕООД гр.София сумата 1230лв., представляваща доплащане за система за
кифопластика и заплащане за придружител.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за
застраховането.
Съгл. посочената разпоредба, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
на изискванията на чл. 380.
Исковете
са допустими. Към момента на предявяване на ИМ в съда тримесечният срок по
чл.498 ал.3 КЗ, считано от датата на предявяване на претенцията пред
застрахователя е изтекъл. както се посочи
по молбата на ищцата е била заведена щета при ответника под №**********, видно
от писмо на ответника изх.№НЩ-8530/19.11.2019г.
Със същото, ответникът е уведомил ищцата, че във връзка с образуваната
щета се нуждае от допълнителни документи и към момента няма основание да
изплати претендираното обезщетение. С оглед новопредставени от ищцата
допълнителни доказателства с писма вх.№39510/20.01.2020г. и
№ДН-67437/03.02.2020г., с ново писмо изх.№НЩ-835/06.02.2020г., застрахователят
отново я е уведомил, че във връзка с образуваната щета се нуждае от
допълнителни документи и към момента няма основание да изплати претендираното
обезщетение. Изискването от страна на застрахователя ЗД"БУЛ ИНС"АД гр. София
на още допълнителни документи, извън представените от увреденото лице е
недобросъвестно поведение в разрез със законовото му задължение да даде
мотивиран отговор по застрахователната претенция, както и е в недопустимо
отклонение от забранителната разпоредба на чл.106, ал.5 КЗ.
Т.е. с оглед писмото от 06.02.2020г. е
налице отказ на ответното застрахователно дружество да изплати
претендираното от ищцата обезщетение.
В
случая съществуването на застрахователно правоотношение между деликвента и
застрахователя е безспорно, както и осъществяването на ПТП с участието на
застрахования автомобил и ищцата.
По отношение на противоправното и виновно поведение на водача на
автомобила макар и да не е налице влязла в сила присъда, деянието е установено
от заключението на САТЕ. Вещото лице авто-експерт е основало изводите си и на
лични наблюдения и измервания. Заключението не е оспорено и се кредитира от
съда. От същото се установява, че водачът на МПС е извършил действия, с които е
изгубил контрола над управлението на автомобила- управлявал е автомобила със скорост от 125 км/ч, която
скорост е била несъобразена за конкретните пътни и атмосферни условия (валеж от
дъжд и мокра асфалтова настилка). Същата се е явявала надкритична за
безаварийното преодоляване на инцидентния завой. Т.е. същия не е
контролирал непрекъснато управлението на автомобила по начин, че да запази
праволинейната му траектория на движение върху пътното платно и да съобрази
радиуса на завиване с наличната постъпателна скорост. С поведението си водачът
на автомобила е нарушил разпоредбата на чл. 20 ал.1, съгласно която водачите са
длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват. Следователно поведението му е
противоправно. Вината на дееца се презюмира на осн. чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Презумпцията не беше оборена. С оглед на това съдът счита, че фактическият
състав на деликта е налице.
Уврежданията
получени от ищцата, съдът приема за установени от заключението на СМЕ и от
гласните доказателства. Съдът счита, че показанията на близките на ищцата за
наличието на телесни болки и стрес следва да се кредитират, съобразно
критериите за преценка на гласните доказателства по чл. 172 от ГПК, тъй като са
в съответствие с всички обстоятелства по делото. Заинтересоваността на свидетел
сама по себе си не е пречка за кредитиране на показанията му, доколкото не
противоречат на останалите доказателства по делото. Вещото лице по СМЕ дава категорично
заключение за настъпилите увреждания, сочи и като пряка и непосредствена
причинната връзка между ПТП и вредите.
По
отношение на иска за обезщетение за имуществени вреди: Видно от представената
по делото фактура №**********/04.10.2019г., при престоя си в МБАЛ ВИТА ЕООД гр.София, ищцата е заплатила 1230лв., в какъвто размер е и претенцията и по
делото. Ето защо съдът счита иска за основателен и доказан и го уважава в
посочения размер.
По отношение на размера на обезщетението, дължимо от
ответника по иска за неимуществените вреди: При определянето му следва да се
вземат предвид критериите, приети в ППВС № 4/1968 г. и приемащите го за актуално решения на
ВКС /напр.: Реш. №16/06.03.2012 г. по т. д. №461/2011г., т.
к., ІІ т. о./,
справедливостта като критерий за определяне на размера на
обезщетението при деликт съгласно
чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на
обективно съществуващи конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания,
физическите и психологически последици за увредения, преценени в тяхната
съвкупност, на приноса им
спрямо увреждането. В Реш. №177/27.10.2009г. по т. д. №14/2009г., т. к., ІІ т. о. на ВКС е прието, че обезщетението е онзи точен
паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и
психически сътресения, които съпътстват същите. Според ВКС понятието "неимуществени вреди" обхваща всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт
за определен период от време. Критерият за справедливост е всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
В контретния случай ищцата е, която към датата на ПТП е била на
възраст 20г., е претърпяла телесни увреждания, получила: контузия на главата,
разкъсно- контузна рана на лицето в ляво фронтално, мозъчно сътресение без
типична загуба на съзнание, компресивно счупване на тялото на девети гръден
прешлен и контузия на гръбначен стълб. Било е проведено
болнично лечение:
в МБАЛ Свети Пантелеймон гр. Ямбол, 3 дни в стационара, както и в МБАЛ ВИТА
ЕООД гр.София в ОТДЕЛЕНИЕ ПО ОРТОПЕДИЯ И ТРАВМАТОЛОГИЯ, 3 дни в стационара. Според СМЕ
контузия на главата оздравяла до втората седмица. В първата седмица с повишен
интензитет на болка-копирана с аналгетици. Разкъсно- контузна рана на лицето
зарастнала до 10 ден без усложнение и без загрозяване на лицето/. Удълженият
срок е бил поради отказ от зашиване на раната. Мозъчно сътресение оздравяло да
края на втората седмица, без остатъчни огнищни неврологични усложнения. В
първата седмица с комплекса от оплаквания-главоболие, световъртеж след което с
епизодично главоболие при нарушаване на режима. Компресивно счупване на тялото
на девети гръден прешлен период на възстановяване шест месеца. В първите 2
месеца с по- интензивна болка, след което с епизодична болка при определени
физически натоварвания. До 3 месец с ограничение на движението и нарушено
самообслужване. След което със самостоятелност при обслужването. Контузия на
гръбначният стълб с период на оздравяване за 2 седмици. В първата с по-голям
интензитет на болката.
Според СМЕ от всички по описани травми от
ПТП-то, с последици се показва счупването на прешленното тяло на девети гръден
прешлен и неговото оздравяване. Движението на тялото в областта на гръбнака е
ограничено, с поява на болков синдром при физическо натоварване. При
пострадалата е задължително провеждане на физиотерапевтично и балнео лечение, с
цел повлияване на негативните последици от травмата на гръбначният стълб, в
противен случай за потърпевшата ще има трайно неблагоприятни последици
изразяващи се в ограничение на движенията в зоната на фрактурираният прешлен
трудно повлияване на болковия синдром, който много ще се влияе от двигателната
активност, температура, влажност. Според заключението, оперативната интервенция
била еднократна и не налагали други оперативни вмешателства. За пълното
възстановяване трябва сериозно да се включат физиотерапия с лечебна физкултура,
балнеолечение и медикаментозно такова. Към
настоящият момент, ВЛ-це установило данни за болков синдром в зоната
на гръбначният стълб и слабо изразена радикулерна симптоматика в ляв долен
крайник. Налагало се по сериозно внимание в посока физиотерапия и
балнеолечение, за да се очаква траен оздравителен резултат.
При определяне размера на обезщетението за
претърпените от ищцата травми и придружаващите ги болки и страдания,
включително в рамките на оздравителния процес, съдът отчита както горните
обективни факти, така и данните за субективното им отражение върху физическото
и психично здраве на ищцата, установени от показанията на разпитаните по делото
свидетели, нейни близки- майка й и мъжът, с който последната живее на семейни
начала. Техните показания сочат на силен интензитет на страданието на ищцата
вследствие катастрофата и наложилия й се болничен престой в две болници и
медицински интервенции. Освен това след 05.10.2019г. и изписването от болницата
ищцата била на легло, изпитвала силни болки и била ограничена в обслужването си
и предвижването си в продължение на 2-3 месеца (това кореспондира и с описаното
от експерта във връзка с възстановяването от уврежданията по СМЕ). Ищцата била
обслужвана битово от близките си изцяло, премествана и обгрижвана от тях,
включително за задоволяване на естествените й нужди.
Тя станала затворена, не говорела, не
искал да излиза и да контактува с връстниците си, а преди не било така- била
много жизнерадостна, имала приятелки. Страхувала се да излиза сама и искала
майка й да я придружава навсякъде. След катастрофата започнала да изпитва страх
от затворени пространства. Според заключението на СПЕ, у С. е била налице остра стресова реакция по време и
непосредствено след ПТП, в резултат на самото животозастрашаващи преживяване и
получените увреди. Тази остра стресова довела до разстройство в адаптацията й
към нейния социален живот. Същата е във фаза на преработване. Били са налице в
период над половин година след ПТП и все още били налице в по-лека форма,
нарушение на съня, тревожност, безпокойство, неувереност, други вегетативни
симптоми като главоболие, загуба на апетит и редица други симптоми от спектъра
на умерената депресия - страхове, самообвинения, непреработен гняв и др., които
били в пряка причинна връзка с настъпили увреди от ПТП. Според ВЛ-це, при
ищцата е налице е психологична травма, която се изразява в проява на симптомите
на посттравматично стресово разстройство: психическото и емоционално
отреагиране е свързано с проява на продължителна повишена тревожност, повтарящо
се епизодично изживяване на травмата; вторични реакции и преживявания,
съпроводени с кошмарни сънища; прояви на отчуждение или самоизолация; загуба на
настроение, липса на активност; избягване на действия, хора и ситуации,
напомнящи за травмата;подтиснато настроение, неувереност, мисли за предстоящи
лоши събития, вегетативни реакции, психосоматични симптоми, физическо
изтощение. Това е променило обективно и субективно живота и психологичното
състояние на пострадалата, като е придружено и от продължаващо преживяване на
физическа болка от травмите, оперативното им лечение и здравословните последици
от тях.
Следва да се посочи, че към катастрофата ищцата не е
била заета по ТПО.
Изхождайки
от тези конкретни обстоятелства съдът счита, че интензитетът на болките и
страданията е висок и размерът на обезщетението следва да се определи на сумата
от 50000 лв. До този размер съдът счита иска за основателен и го уважава, а в
разликата над 50000лв. до размера 100000лв.- като неоснователен и недоказан, го
отхвърля.
Не се
установи, ищцата да е допринесла за увреждането по твърдения в отговора на
исковата молба начин- поради непоставянето на предпазен колан. Според ВЛ-це по
СМЕ, травмата по главата е от
установеният първи удар на колата-челно в ляво в канавката /данните на
съдебно-автотехническата експертиза/ и също и този на гръбначната травма
съчетана с торзионното завъртане на тялото на пострадалата и тази на колата на
дясната си страна. Изслушвайки заключението на съдебно-медицинската
експертиза, ВЛ-це
Б. /САТЕ/ е посочило, че ако пострадалата е била с предпазен
колан, такова движение напред не би се получило, и че от техническа гледна
точка това движение на тялото напред се е получило при удара на автомобила в
попътната му бетонова канавка. В заключението на САТЕ е посочено, обаче че дори и при
правилно поставен предпазен колан и имайки предвид механизма на настъпване на
произшествието и безконтролното движение на автомобила след удара в бетонната канавка, напълно възможно горната част на тялото на пътника
(глава, торс, рамене и горни крайници), както и долните крайници да са
контактували с части от интериора на автомобила. Също така е напълно възможно,
необезопасени предмети в автомобила да са контактували с тялото на пострадалия
пътник. Гореописаното е възможно да се случи и при правилно поставен предпазен
колан. При тези данни, в случая ответникът е следвало да докаже с
пълно доказване, твърдението си за съпричиняване на вредите. След като не е
направен категоричен и обоснован извод от експертизата, че вредите не биха
настъпили при поставен колан, такова доказване не е проведено. Поради това не може да се говори за принос на ищцата за
настъпване на вредите. Освен
изложеното, следва да се посочи, че в случая е било и обективно невъзможно,
дори и ищцата да е искала да пътува с поставен колан, да стори това, тъй като
видно от заключението на САТЕ, към момента на настъпване на произшествието, закопчалките и
на трите колана на задните седалки на инцидентния лек автомобил Опел не били
налични. Поради това ЯОС счита, че възражението на
застрахователното дружество за съпричиняване на вредите е недоказано и
неоснователно.
Върху определените от съда главници по
исковете за имуществени и неимуществени вреди, следва да се присъди и законна
лихва за забава. По заведената щета
при ответника по №********** /липсват доказателства, кога е била подадена пред
застрахователя молбата на ищцата- твърденията, че това е станало на
04.11.2019г. са недоказани/, с писмо на ответника изх.№НЩ-8530/19.11.2019г. ищцата е уведомена, че във връзка с
образуваната щета се нуждае от допълнителни документи и към момента няма
основание да изплати претендираното обезщетение /по см. на чл.106 ал.3 КЗ/. С
оглед новопредставени от ищцата допълнителни доказателства с писма
вх.№39510/20.01.2020г. и №ДН-67437/03.02.2020г., с ново писмо
изх.№НЩ-835/06.02.2020г., застрахователят отново я е уведомил, че във връзка с
образуваната щета се нуждае от допълнителни документи и към момента няма
основание да изплати претендираното обезщетение, т.е. ответното
застрахователно дружество е отказало да изплати претендираното от ищцата
обезщетение. Този
отказ е постановен в срока по чл.497 ал.1 от КЗ, поради което съдът приема, че лихва се
дължи от 07.02.2020г., като претенцията за присъждане на законна лихва преди
тази дата е неоснователна.
В договор за правна защита и съдействие от
21.09.2020 г. /л. 250/, сключен между клиент М.Г.С.
и адвокат Н.Н.Д. от ШАК, е уговорено
осъществяване на процесуално представителство и защита по гр. д. №143/2020г. по
описа на ЯОС. Изрично е посочено, че на основание чл. 38, ал. 2 вр. с чл.38
ал.1 т.2 от ЗА клиентът е освободен от
заплащане на възнаграждение.
С оглед крайния изход от делото, са налице
предпоставките за осъждане на ЗД"БУЛ
ИНС"АД гр. София да заплати на адвокат адвокат Н.Н.Д. от ШАК възнаграждение за
оказаната от него безплатна адвокатска помощ на ищцата в производството. Когато
съдът определя възнаграждение за адвокат по правилото на чл. 38, ал. 2 от Закон
за адвокатурата, неговият размер се определя едностранно, съобразно Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като
предоставянето на правната помощ е безплатно. Когато случаят попада в
приложното поле на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., възнаграждението
се определя на база защитавания материален интерес, а не на уважения такъв. При
всички случаи чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата не изключва и не замества
правилата за разпределяне тежестта за разноските между страните в
производството по делото, уредени в чл. 78 от ГПК. Определеното по чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1/09.07.2004 г., съобразно защитавания материален интерес,
адвокатско възнаграждение, съдът присъжда изцяло, само когато защитаваният
интерес е уважен/отхвърлен изцяло. При частично
уважаване на претенцията, следва възнаграждението да бъде коригирано съгласно
чл.78 от ГПК по съразмерност. Получената едва тогава величина, представлява
възнаграждението, което насрещната страна по спора, следва да заплати на
адвоката осъществил помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1 от ЗА. Материалният интерес за ищцата в производството е общо 101230 лв.,
поради което на основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г.,
следващото се възнаграждение, е не по – малко от 3554 лв. без ДДС /респ.
4264,80 с ДДС/ Доколкото обаче предявените искове са уважени само частично, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, дължимото възнаграждение, съразмерно с уважената
част от исковете, е в размер на 2158,31 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът
съща има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска и такива
следва да му се присъдят в размер на 2151,04лв. /при определянето на разноските
съдът взема предвид посоченото възнаграждение за адвокат в Дог. за ПЗС от 16.06.2020г. /л. 160/-3600лв. Съдът не
кредитира посоченото в представения Списък по чл.80 ГПК от ответника- досежно
размера на адвокатското възнаграждение- 4320лв., тъй като няма данни такова да
е заплатено на адвоката, респ. липсват и доказателства за регистрация по ЗДДС/.
Направеното възражение от ищцата, за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответната страна е неснователно.
На основание чл.78,ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на ЯОС, сумата от 2049,20 лв.
-държавна такса върху уважения размер на иска, както и сумата 395,25лв.-
разноски за възнаграждение на ВЛ-ца.
Водим
от изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗД"БУЛ
ИНС"АД гр. София, с ЕИК-********* да ЗАПЛАТИ на М.Г.С. ***, с ЕГН-**********,
със съд. адрес: ***, полует.*, офис *,
чрез адв. Н.Н.Д.
от ШАК, на основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането, сумата 50000лв., представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди от ПТП настъпило на
26.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 07.02.2020г. до
окончателното й изплащане, като иска в разликата над 50000лв. до пълния
предявен размер от 100000 лв., като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗД"БУЛ
ИНС"АД гр. София, с ЕИК-********* да ЗАПЛАТИ на М.Г.С., на основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането,
сумата 1230лв., представляваща обезщетение за причинените й имуществени
вреди от ПТП настъпило на 26.09.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2020г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД"БУЛ ИНС"АД гр. София, с
ЕИК-*********, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
да ЗАПЛАТИ на адвокат Н.Н.Д. от ШАК, с адрес: ***,
офис *, сумата 2158,31лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА М.Г.С. ***, с ЕИК-********* сумата
2151,04лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА
ЗД"БУЛ ИНС"АД гр. София, с ЕИК-********* да ЗАПЛАТИ да
заплати по сметка на ЯОС ДТ в размер на 2049,20 лв., както и сумата 395,25лв.-
разноски за възнаграждение на ВЛ-ца.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд гр.Бургас, в двуседмичен срок от връчване на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: