О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№.............
гр.Шумен, 31.05.2022г.
Административен съд - Град Шумен, в закрито заседание на тридесет
и първи май две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: Христинка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията АД № 135 по
описа за 2022г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.197 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на жалба
от Ф.А.Х. с ЕГН ********** ***, депозирана чрез пълномощник адв.Г.С.от ШАК
против Разпореждане №2113-27-1746#1/06.04.2022г. на Ръководителя на «Пенсионно осигуряване» при
ТП на НОИ – Шумен. С обжалвания акт административният орган е оставил без
разглеждане заявление вх.№ 2113-27-1746/06.12.2021г. за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, подадено от
оспорващия. Ф.А.Х. счита разпореждането за незаконосъобразно, като твърди, че
не е налице основанието по чл.27, ал.2, т.1 от АПК. В тази връзка сочи, че
постановеното предходно разпореждане, с което му е отказано отпускане на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, не поражда права или задължения за заявителя,
за ТП на НОИ или за трети лица и не решава спора по същество за правото на
пенсия. Административното правоотношение по упражняване и реализиране правото
на пенсия не е приключило, респективно правото на лицето да подаде ново
заявление за отпускане на пенсия не е преклудирано. Счита, че всяко лице, което
твърди, че е придобило право на пенсия и на което не е отпусната пенсия, може
да упражни това право като подаде заявление. Длъжностното лице по пенсионно
осигуряване има задължение да разгледа подаденото заявление и да издаде разпореждане
по него, като се произнесе по пенсионните права на заявителя. По изложените
аргументи счита изричният отказ на ръководителя на пенсионно осигуряване за
разгледа по същество искането за отпускане на пенсия за незаконосъобразен и
настоява за неговата отмяна и връщане на административния орган за ново
произнасяне по направеното искане.
При проверка редовността на
жалбата съдът е констатирал, че по делото не е представен документ за внесена
държавна такса или доказателства, че жалбоподателят е пенсионер или осигурено
лице, поради което с определение от 18.05.2022г. е указал на същия да отстрани
констатираните нередовности.
В унисон с дадените указания Ф.А.Х. представя доказателства за
внесена държавна такса. Със заплащането на държавната такса нередовностите са
отстранени и съдът дължи произнасяне по същество.
Ответната страна – ръководител на «Пенсионно
осигуряване» при ТП на НОИ – Шумен в представено по делото писмено становище
оспорва жалбата.
Излага подробни аргументи за неоснователност на оспорването, въз основа на
които моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Шуменският административен съд
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Със заявление № Ц2113-27-1170/14.10.2020г.
Ф.А.Х. поискал отпускането на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по реда на чл.68, ал.3 от КСО. С Разпореждане №
Ц2113-27-1170#6/12.04.2021г. ръководител на «Пенсионно осигуряване» при ТП на
НОИ – Шумен отказал отпускане на пенсия за ОСВ, поради липсата на най-малко 15
години действителен осигурителен стаж. Разпореждането не е обжалвано и е влязло
в сила.
Със заявление № 2113-27-1746/06.12.2021г.
Ф.А.Х. отново поискал отпускането на
пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.68, ал.3 от КСО, като
заявил, че ще се ползва от документите, представени с предходното заявление.
Други документи не е приложил.
Със свое Разпореждане №2113-27-1746#1/06.04.2022г. ръководителят на «Пенсионно осигуряване»
при ТП на НОИ – Шумен приел, че доколкото с подаденото второ заявление не са
представени други документи за осигурителен стаж, респективно след постановения
отказ за отпускане на пенсия за ОСВ на заявителя не е налице различна
фактическа обстановка, установена с предходното разпореждане за отказ, то в
случая е налице основанието по чл.27, ал.2, т.1 от АПК, а именно налице е
влязъл в сила административен акт със същия предмет и същите страни
(Разпореждане № Ц 2113-27-1170#6/12.04.2021г.). С оглед на това
административният орган счел, че искането е недопустимо и на основание чл.98,
ал.1 от КСО и чл.27, ал.2, т.1 от АПК
оставил без разглеждане заявление № 2113-27-1746/06.12.2021г. на Ф.А.Х..
Разпореждането е съобщено на неговия
адресат чрез изпращане на препис от същото. Получено е на 15.04.2022г.
Настоящата жалба е подадена по
пощата на 29.04.2022г., видно от щемпела, положен върху пощенския плик.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Разпореждане № 2113-27-1746#1/06.04.2022г. на ръководителя на «Пенсионно осигуряване»
при ТП на НОИ – Шумен обективира отказ на административен орган да се произнесе
по отправено пред него искане. Доколкото процесното разпореждане не попада сред
тези, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.117, ал.1 от КСО, за които се
предвижда задължителен контрол пред ръководителя на ТП на НОИ като предпоставка
за съдебно обжалване, същото подлежи на съдебен контрол за законосъобразност,
съгласно изричната разпоредба на чл.197 от АПК.
Жалбата е подадена от надлежно
легитимирано лице и в законово установения срок по чл.197 от АПК, поради което
е процесуално допустима.
При разглеждането ѝ по
същество съдът приема следното:
След извършената на основание
чл.168, ал.1 от АПК служебна проверка съдът намира, че оспореното разпореждане
е издадено от компетентен орган. Издаването на разпореждане за отпускане на
пенсия за ОСВ, респективно на отказ по същество да бъде отпусната такава, е в
правомощията на ръководителя на пенсионното осигуряване в съответното
териториално поделение на НОИ съгласно чл.98, ал.1, т.1 от КСО. По аргумент от
чл.27, ал.2 от АПК, в правомощията на същия орган е да се извърши проверката за
допустимост на административното производство на всички основания по последно
посочената норма и съответно да прекрати административното производство, ако
счете, че е налице някое от тези основания. В случая оспореното разпореждане е
издадено от ръководителя на «Пенсионно осигуряване» при ТП на НОИ – Шумен, в
пределите на неговата материална и териториална компетентност. Разпореждането е
в писмена форма и съдържа изложение на фактическите основания, обусловили
постановяването на административния акт, като изложените факти са съотнесени
към цитираните правни основания.
При направената преценка за
съответствие с материалния закон, съдът намира, че разпореждането се явява
неправилно, като счита, че не е налице твърдяната от пенсионния орган пречка
или абсолютна отрицателна предпоставка за допустимост на производството, а
именно - влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни.
По делото няма спор, че до
настоящия момент на жалбоподателя не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и
възраст, както и че по предходно подадено от него заявление е постановен отказ,
поради липсата на най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. Не е
спорно също, че жалбоподателят е подал второ поредно искане за отпускане на
пенсия по реда на чл.68, ал.3 от КСО, като не е представил други документи за
осигурителен стаж. Настоящият състав не споделя правните изводи на
административния орган, с които заявлението е оставено без разглеждане и
производството е прекратено, като счита, че влязлото в сила разпореждане, с
което е отказано отпускането на пенсия на жалбоподателя на същите основания,
претендирани с процесното заявление и липсата на нови писмени доказателства,
въз основа на които биха могли да се направят нови изводи от органа, не
представлява процесуална пречка по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК за
допустимост на производството по подаденото заявление. Това е така, тъй като се
касае за индивидуален административен акт, с който не се признават права, а
напротив – отказват се, поради което не може да се говори за преразглеждане на
предмета с влязъл в сила ИАА. Аргумент в тази насока е и фактът, че новото
заявление е подадено след изтичане на повече от една година и доколкото
възрастта е съществен елемент от фактическия състав, от който възниква правото
на пенсия за ОСВ, то е налице ново обстоятелство, което следва да бъде
преценено по същество от административния орган. Този извод не се променя от
факта, че със заявлението се претендира пенсия за ОСВ по реда на чл.68, ал.3 от КСО. Пенсионният орган не е обвързан от посоченото в заявлението правно
основание, а е длъжен да направи цялостна преценка за наличието на визираните в
разпоредбата на чл.68 от КСО предпоставки.
Съдът намира за основателни
възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на атакуваното
разпореждане като изцяло споделя изложените в жалбата мотиви, както и
цитираната съдебна практика. В определение № 9948/21.07.2021г. по АД №
6258/2020г. на ВАС се сочи, че всяко лице, което твърди, че е придобило право
на пенсия и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може
да упражни правото по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
Длъжностното лице по пенсионно осигуряване има задължение да разгледа
заявлението и да издаде разпореждане по него. Аналогично на изложените в
посочения съдебен акт факти, в настоящия казус също е налице влязло в сила
разпореждане № Ц 2113-27-1170#6/12.04.2021г., с което е отказано
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В този случай административното
правоотношение по упражняване и реализиране на правото на пенсия не е
приключило, а правото на жалбоподателя да подаде ново заявление за отпускане на
пенсия не е преклудирано. По това заявление компетентното длъжностно лице дължи
издаване на административен акт, с който да се произнесе по пенсионните права
на заявителя. Този извод произтича и от разпоредбата на чл.105, ал.1 от КСО,
според която правото на пенсия не се погасява по давност.
В обобщение на изложеното съдът намира,
че влязлото в сила разпореждане, с което не е признато право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, не съставлява процесуална пречка по смисъла на
чл.27, ал.2, т.1 от АПК за ново упражняване на правото. Като е приел обратното
административният орган е постановил незаконосъобразен акт, който следва да
бъде отменен и преписката да се изпрати на ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ - Шумен да разгледа по същество искането за отпускане
на пенсия.
Водим от
горното и на основание на чл.200, ал.1 от АПК
Шуменският административен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 2113-27-1746#1/06.04.2022г.
на ръководителя на «Пенсионно осигуряване» при ТП на НОИ – Шумен.
ИЗПРАЩА преписката
на
ръководителя на «Пенсионно осигуряване» при ТП на НОИ – Шумен за разглеждане по
същество на заявление вх.№ 2113-27-1746/06.12.2021г. за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от Ф.А.Х..
На основание чл.200, ал.2 от АПК
определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването
му пред Върховния административен съд на РБългария, като съгласно ТР №2 от
24.03.2021г., постановено по т.д. №10/2019г. на ОСС на ВАС, определението е
окончателно за ръководителя на «Пенсионно осигуряване» при ТП на НОИ – Шумен.
Препис от настоящото определение
да се изпрати на страните по реда на чл.138, ал.3, във връзка с чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: