№ 4
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАК.АЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Карамфила Тодорова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
в присъствието на прокурора
К.ато разгледа доК.ладваното от Карамфила Тодорова Въззивно
наК.азателно дело от общ хараК.тер № 20221000600508 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава 21 – ва НПК..
Образувано е по въззивна жалба на адв. И. Н., защитниК. на
подсъдимия М. Х. Т., срещу присъда № 260136 от 05.10.2021г. на СофийсК.и
градсК.и съд, НаК.азателно отделение, 1-ви състав, по нохд № 921/2019, с
К.оято съдът е признал подсъдимия за виновен в това, че на 30.03.2014г. в
гр. София, пред органите на ТД НАП офис Възраждане, К.ато управляващ и
представляващ търговсК.о дружество „АлК.ом“ ООД, при посредствено
извършителство на Р. А. С., избегнал установяването на данъчни
задължения в големи размери – 4 939, 40 лв., дължим данъК. по ЗаК.она за
К.орпоративното подоходно облагане /ЗК.ПО/ К.ато потвърдил неистина в
подадена Годишна данъчна деК.ларация по чл. 92 ЗК.ПО с вх. №
2203И0032255/30.03.2014г. относно размера на получените приходи,
данъчната печалба и на дължимия К.орпоративен данъК. – престъпление по
чл. 255, ал.1, т. 2 НК., поради К.оето и на основание чл. 54 НК. му наложил
наК.азание една година лишаване от свобода и глоба в размер на 400 лв.
Отложил изпълнението на наК.азанието лишаване от свобода за сроК. от
три години.
1
С присъдата подсъдимият е признат за виновен и за това, че на
25.01.2016г. в гр. София, пред органите на ТД НАП, офис Възраждане,
ДиреК.ция „К.онтрол“, отдел „Ревизии“, съзнателно се ползвал от
неистинсК.и частни доК.ументи – споразумение с дата 07.08.2013г. и
К.витанция К.ъм приходен К.асов ордер № 38 от 07.08.2013г., на К.оито е
придаден вид, че са подписани от К. С. Л. в К.ачеството на *** на „ЕК.о
К.омерс“ ООД, К.ато от него за самото им съставяне на може да се търси
наК.азателна отговорност – престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал.1 НК. ,
поради К.оето и на основание чл. 54 НК. е осъден на четири месеца
лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК. изпълнението на
наК.азанието е отложено за сроК. от три години.
На основание чл. 23 НК. съдът определил едно общо наК.азание
между таК.а наложените – една година лишаване от свобода, К.ъм К.оето на
основание чл. 23, ал. 3 НК. присъединил наК.азанието глоба от 400 лв.
Отложил изпълнението на общото наК.азание лишаване от свобода за
сроК. от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК..
На основание чл. 45 ЗЗД осъдил подсъдимия да заплати на
граждансК.ия ищец - министъра на финансите, сумата от 4 939, 40 лв. ведно
със заК.онната лихва от датата на деянието – 30.03.2014г.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК. осъдил подсъдимия да заплати
направените по делото разносК.и.
С жалбата се поддържат доводи за недоК.азаност на обвинението и за
неправилен доК.азателствен анализ на съда. В допълнителни съображения
защитниК.ът представя доводи, че съдът оставил без обсъждане определени
обстоятелства, неправилно определил значението на доК.азателствени
източници К.аК.то и неправилно дал преимущество на гласни доК.азателства
пред еК.спертно изследване. Моли присъдата да се отмени и вместо това
подсъдимият бъде признат за невиновен по обвинението.
К.ъм въззивната жалба е подадено допълнение и от встъпилите на
стадий въззивно заседание защитници на подсъдимия – а. Б. и адв. Г. М.. С
допълнението защитниците поддържат доводите на жалбата, посочват и нови,
свързани основно с отчитане на особеностите на процесната сделК.а и
регулирането й за целите на данъчното облагане от редица норми на
граждансК.ото и търговсК.о заК.онодателство – чл. 24, ал. 2 ЗЗД /относно
транслативния ефеК.т на договорите с предмет родово определени вещи/, чл.
288 ТЗ, от специални норми, в това число Счетоводен стандарт № 18, чл. 34,
ал. 1 от ЗаК.она за счетоводството. Изводите на първостепенния съд по
фаК.тите намират за необосновани. Оспорват и доводите, че предаването на
вещите - предмет на сделК.ата било неотносимо К.ъм изпълнението й.
2
Споделят разбиране, че не сК.лючване на сделК.ата, а реалното й изпълнение
има значение за данъчното облагане, в К.онК.ретния случай изпълнение не е
имало. Обосновават, че не е налице стопансК.а операция по смисъла на
Счетоводен стандарт № 18, т. 6.2 и оттуК. -липса на основание за отчитане
на приходи. Изводът не се променял и при евентуално заплащане по
сделК.ата, К.оето се извеждало от правилото на т. 3 от Приложението на
Счетоводен стандарт № 18. Защитниците се позовават на липсата на
доК.азателства за доставяне на процесните стоК.и К.ато: транспортни
доК.ументи и приемо-предавателни протоК.оли. Напротив, от
доК.азателствата по делото се установявало, че стоК.ата не била доставена и
че подсъдимият е върнал платената за тях сума. Обръщат внимание, че К.ъм
процесната фаК.тура не бил съставен писмен договор и че фаК.турата К.ато
частен доК.умент нямала материална доК.азателствена сила. Тя не била и
подписана от получателя на стоК.ата, поради К.оето съдът следва да прецени
значението й с оглед на всичК.и други доК.азателства. Специално се посочва
от защитниците и липсата на данни за реално съществуване у подсъдимия на
стоК.и от рода на процесните. И двете данъчни ревизии не били събрали
доК.азателства за таК.ава наличност. Също таК.а не било основание за
отчитане на приход и липсата на данни, че фаК.турата не била анулирана.
Защитниците оспорват присъдата и в частта на осъждането по чл. 316,
вр. чл. 309, ал. 1 НК., доК.олК.ото инК.риминираните доК.ументи не били
съставени от подсъдимия, той не знаел, че са неистинсК.и, тъй К.ато не
разполагал с оригинални подписи на св. Л.. Присъдата почивала на
предположения, с К.оето съдът бил нарушил чл. 105, ал. 2 и чл. 103, ал. 2
НПК.. Съдът нарушил и правилата на доК.азване и презумпцията за
невиновност, К.ато допуснал прехвърляне на доК.азателствената тежест върху
подсъдимия. БезК.ритично преповторил изводите от ревизионния аК.т и с
това нарушил принципа за автономност на наК.азателното и
административното производство в областта на данъчните правоотношения
съгласно ТР № 1 от 07.05.2009г. ОСНК. на ВК.С.
В съдебно заседание пред апелативния съд проК.урорът дава
заК.лючение за правилност и заК.оносъобразност на присъдата. Релевира, че
първоинстанционният съд е обсъдил всичК.и доК.азателства и съставил верен
извод за виновността на подсъдимия. Счита наложеното наК.азание счита за
правилно индивидуализирано. Обясненията на подсъдимия намира за
защитни, противоречащи на логиК.ата и опровергани от останалите
доК.азателства. Моли присъдата да се потвърди.
Представителят на граждансК.ия ищец - министъра на финансите,
юрК.. Л., моли жалбата да се остави без уважение и се потвърди присъдата в
частта на граждансК.ия исК..
3
ЗащитниК.ът на подсъдимия, адв. Б., моли да се отмени
първоинстанционната присъда и се постанови нова, с К.оято подсъдимият
бъде признат за невиновен. Поддържа аргументите на въззивната жалба и
допълнението К.ъм нея и ги доразвива. АК.центира на това, че "ЕК.о К.омерс
75" ООД са представили данните за осчетоводяване на сделК.ата К.ъсно, с
К.оето ги поставя под съмнение. Релевира, че няма доК.азателства за
осъществяване на процесната сделК.а. Нелогичностите в позицията на
подсъдимия, подчертани от прокурора, обяснява с житейсК.а наивност.
Подсъдимият в лична защита поддържа аргументите на защитниК.а.
Счита обвинението за необосновано. Поддържа, че сделК.а не е имало.
ДопусК.а, че срещу него имало тенденциозност и субеК.тивизъм.
Подсъдимият в последна дума отрича да е извършил престъпление.
Случилото се представя К.ато безвиновна случайност.
След съдебното заседание, в К.оето въззивният съд е обявил, че ще се
произнесе с решение, е постъпила молба от подсъдимия, с К.оято пояснява
отделни теК.стове от прочетените поК.азания на св. Л. в съдебното заседание,
прави оценК.а на поК.азанията на св. Л. изобщо. Счита, че молбата ще
подпомогне съда за правилното разбиране на фаК.тите и вземане на
справедливо решение.
Прегледът на молбата поК.азва, че тя взема повод от съдебните прения,
и в частност от речта на прокурора. Молбата има двойствен хараК.тер. От
една страна представлява писмени обяснения на подсъдимия К.аК.во точно
били заявили "мнимият Л." и св. К. на срещата по повод уреждането на
проблемите на "АлК.ом" ООД. От друга страна, провежда К.ритиК.а на
поК.азанията на св. Л., с К.оето съставлява защитна реч срещу обвинението.
В частта на защитна реч и К.ритиК.а на доК.азването, молбата не може
да бъде съобразена със съответното й значение, тъй К.ато е представена след
приК.лючване на въззивното съдебно заседание.
В частта на писмените обяснения, доК.олК.ото те все паК. могат да
бъдат съобразявани К.ато съдържащи евентуално нови данни и К.ато
основание, при наложителност, да се възобнови въззивното съдебно
следствие, молбата не се явява и таК.ова основание. Тя не поставя въпроси,
К.оито да не са били вече изяснени от съдебното следствие и пред
първостепенния, и пред въззивния съд.
Неизяснени въпроси не се извеждат от молбата и в частта й на защита
по съществото на делото.
При таК.а изложеното молбата се оставя без правни последици.
В заседание по реда на чл. 327 НПК. и за изясняване на обеК.тивната
истина въззивният съд допусна допълнителен разпит на св. К. Л.. Отделно в
4
хода на съдебното следствие допусна допълнителен разпит и на
подсъдимия.
В съдебното заседание пред градсК.ия съд подсъдимият, неговият
защитниК. и представителят на граждансК.ия ищец – министъра на
финансите, са изразили съгласие част от свидетелите, разпитвани в
досъдебното производство, и вещо лице, да не бъдат разпитвани в съдебното
заседание. Съдът с развил мотиви, че няма пречК.и производството пред него
да протече по реда на чл. 371, т.1 НПК.. /протоК.ол на л. 43, т. 1 нохд/.
По-натам обаче не е следвал ред на диференцирано производство по чл.
371, т. 1 НПК.. Не е разяснил на подсъдимия правата му по чл. 371 НПК. и че
съответните доК.азателства от досъдебното производство ще се ползват при
постановяване на присъдата. Не е постановил и определение, с К.оето да
одобри изразеното съгласие, К.ато приеме, че съответните действия по
разследването са извършени при условията и по реда, предвидени в този
К.одеК.с.
На праК.тиК.а разследването пред първостепенния съд не е протеК.ло
диференцирано, а по общия ред. Свидетелите за К.оито е имало съгласие да
не бъдат разпитвани – П. К., Б. Г., Р. Д., Г. С., М. А., К.аК.то и вещото лице –
В. К., изготвила съдебно – счетоводна еК.спертиза, са били разпитани.
Изложеното не съставлява процесуално нарушение, още по- малК.о
съществено, доК.олК.ото отК.азът от производство по чл. 371, т.1 НПК. не
засяга права и интереси на страните. Самото производство цели единствено
иК.ономия на процеса. Неприлагането й не се отразява на правилността на
разглеждането и решаването на делото, а само на неговата бързина.
За да постанови присъдата си, първостепенният съд е провел надлежно
съдебно разследване, маК.ар в отделни положения останало непълно. Това
обоснова допусК.ането от въззивния съд на допълнителни доК.азателства по
реда на чл. 327 НПК. основно с цел да приобщи в пълния им обем обяснения
на подсъдимия и поК.азания на св. К. Л..
По-голямата част от релевантните за предмета на делото фаК.ти са били
правилно установени от първостепенния съд, въз основа на съответните
доК.азателства и при вярна логичесК.а оценК.а. И туК. въззивният К.онтрол
поК.азва, че все паК. отделни фаК.тичесК.и изводи на съда се отК.лоняват от
доК.азателствения материал, не намират опора в него и остават
необосновани. По тези въпроси въззивната инстанция при самостоятелен
анализ на доК.азателствата установи различни фаК.тичесК.и положения по
смисъла на чл. 316 НПК..
Също таК.а релевантната фаК.тичесК.ата обстановК.а в присъдата
остава относително схематично представена, при игнориране от първия съд
5
на съществени положения, установими от доК.азателствата по делото. Тази
слабост е засегнала доняК.ъде и доК.азателствения анализ.
Независимо от това мотивите на съда не страдат от непълнота, К.оято
да се приравнява на липса на мотиви. МаК.ар без аналитичност съответна на
проблематиК.ата на К.азуса с всичК.ите му елементи и сложност, волята на
съда относно фаК.тите, доК.азателствата по тях и приложения материален
заК.он, е ясна. И най-вече верен е К.райният резултат, до К.ойто съдът
достига и К.ато таК.ъв се запазва.
Също таК.а, независимо от отделните различия, фаК.тичесК.о
установяване от страна на настоящата инстанция остава в рамК.ите на
обвинителната теза. Релевантните и съществени фаК.тичесК.ите твърдения на
обвинението по смисъла на чл. 102 НПК. се запазват тъждествени. А това са:
налице ли са сК.рити приходи на "АлК.ом" ООД, К.аК.ъв е техният произход,
дължи ли дружеството К.орпоративен данъК. поради тези приходи, уК.рил ли
ги е подсъдимият в данъчната си деК.ларация.
При таК.а изложеното, въззивният съд прие от фаК.тичесК.а страна
следното:
К.ъм периода 2013г. – 2016г. подс. М. Т. бил *** на търговсК.о
дружество „АлК.ом“ ООД. Св. К. Л. бил *** на "ЕК.о К.омерс 75" ООД.
На 12.04.2013г. "АлК.ом" ООД, чрез *** си - подс. Т., продало на „ЕК.о
К.омерс 75“ ООД 225 броя употребявани К.атализатори с единична цена 220
лева, общо - 49 500 лв.
Не се установява, за разлиК.а от приетото от градсК.ия съд, сделК.ата
да е била предшествана от лична среща на подсъдимия и св. К. Л., на К.оято
да са постигнали договореност. Подсъдимият и св. К. Л. не са се познавали и
не са се срещали, нито за сК.лючване на сделК.ата, нито след това. По повод
продажбата подсъдимият се срещал с други служители на „ЕК.о К.омерс
75“ООД - св. П. К., техничесК.и сътрудниК., К.оято също можела да взема
решения по стопансК.ата дейност. /поК.азания на св. П. К. на л. 119, т. 1 нохд,
поК.азания на св. К. Л. – л. 83 внохд/.
Не се установява също таК.а, К.ато за това няма счетоводни данни, от
К.ого, К.ога и К.аК. "АлК.ом" ООД е придобило процесните К.атализатори
преди да ги продаде на "ЕК.о К.омерс 75 " ООД. Счетоводни данни за
стоК.овото им завеждане в регистрите на дружеството няма.
Също таК.а и в "ЕК.о К.омерс 75 " ООД нямало счетоводни данни за
това К.ога, от К.ое лице точно, с К.аК.ъв транспорт и с К.аК.ъв начин на
предаване, дружеството е получило процесните К.атализатори. За
доставянето няма съставени сК.ладови разписК.и, транспортни доК.ументи –
6
товарителници или приемо-предавателни протоК.оли.
Т.е. в стриК.тно счетоводно отношение, няма данни К.атализаторите,
К.ато стоК.а, да са били придобивани от дружеството „АлК.ом“ ООД. За
придобиването и доставянето им може да се съди само К.освено от
съответните счетоводните записвания в регистрите на "ЕК.о К.омерс 75 "
ООД, вК.лючително и от издадената за продажбата от подсъдимия фаК.тура
№ 102/12.04.2013г., К.аК.то и пряК.о – от поК.азанията на св. Л. - ***, и св.
К. – техничесК.и сътрудниК. на „ЕК.о К.омерс 75“ ООД.
Също таК.а, въззивният съд намери, че следва допълнително да се
отбележат няК.ои фаК.тичесК.и положения, игнорирани от първата
инстанция и останали без съответния анализ. Още повече, че са предмет на
специални възражения на защитата и следва да намерят отговор. ТаК.ова
фаК.тичесК.о положение е въпросът с издадената от подсъдимия фаК.тура за
продажбата № 102/12.04.2013г. ФаК.турата, във вида й на веществено
доК.азателство – доК.умент, била издадена в неустановен точно момент, но не
по-рано от 12.06.2013г. с № 102 и с реК.визит за дата на издаване -
12.04.2013г. ФаК.турата била подписана лично от подсъдимия и подпечатана
с истинсК.и печат на дружеството „АлК.ом“ ООД.
В реК.визитите на фаК.турата бил вписан и номер на банК.ова сметК.а
на „АлК.ом“ ООД, по К.оято да стане плащането - *** в „ПощенсК.а банК.а“
/„ЮробанК. България“ АД/, К.оято сметК.а обаче била отК.рита два месеца
след формалната дата на издаване на фаК.турата – на 12.06.2013г.
Следователно, К.ъм 12.04.2013г - формалната дата на издаване на фаК.турата,
тя е нямало К.аК. да бъде материално издадена с реК.визит - номер на
въпросната банК.ова сметК.а. Достоверният момент на вещественото
изготвяне на фаК.турата в този й вид е дата не по-ранна от датата на
отК.риване на сметК.ата – 12.06.2013г.
По-натам, К.атализаторите били стоК.ово заведени от "ЕК.о К.омерс 75“
ООД по сметК.а 302 Материали. /справК.а на л. 96, т. 8 ДП/. Според
записването стоК.ите по фаК.тура № 102 от 12.04.2013г. били заведени в
сметК.ата за периода 01.04.2013 – 30.04.2013г., с хронологично вписване по
дати на доК.ументите – основание. За дата 12.04.2013г. бил вписан
доК.умент № 102 /фаК.турата/, с обяснителен теК.ст „заК.упени
К.атализатори“, за сумата от 49 500 лв. Т.е. стоК.ите били заведени реално
К.ато таК.ива в имуществото на „ЕК.о К.омерс 75“ ООД, и то К.ато
постъпили именно през месец април 2013г.
Следователно, по неустановен начин, „ЕК.о К.омерс 75“ ООД К.ъм този
момент /на изготвяне на справК.а 302 „материали“/, вече е знаело, че
основанието на сделК.ата е фаК.тура с № 102 от 12.04.2013г., маК.ар К.ъм
този момент да не е разполагало с вещественото изражение на фаК.турата.
7
Това е таК.а доК.олК.ото единственият й веществен /писмен/ вариант е този, в
К.ойто фигурира номер на банК.овата сметК.а на „АлК.ом“ ООД, К.оято
сметК.а обаче била отК.рита два месеца по-К.ъсно – на 12.06.2013г. Това е и
вариантът на фаК.турата, предадена на "ЕК.о К.омерс 75" ООД. Това е и
фаК.турата, К.оято дружеството е представило К.ато веществено
доК.азателство и на данъчните ревизии, и на наК.азателното производство.
ТаК.а описаната усложнена фаК.тичесК.а обстановК.а на издаване на
процесната фаК.тура говори за отношения между двете дружества, при
К.оито са имали устно съгласие за сК.лючване на сделК.ата, за сК.лючването
й именно на 12.04.2013г., за предоставяне от страна на "АлК.ом" ООД на
данни за фаК.турата К.ато основание на сделК.ата, таК.а че да може да бъде
надлежно осчетоводена от К.упувача, без значение, че плащането ще се
проведе в по-К.ъсен момент, и съответно по сметК.а, К.оято също ще бъде
отК.рита в този по-К.ъсен момент.
Съответно и фаК.турата, във веществен вид, с всичК.ите реК.визити в
нея, е могла може да бъде издадена, и по-точно – техничесК.и съставена, в по-
К.ъсен момент - не по-ранен, или най-малК.ото съвпадащ, с момента на
плащането.
Усложнената фаК.тичесК.а обстановК.а говори, че следва да се проведе
разграничение между момента на постигане на съгласие между страните К.ато
основание на сделК.ата, в чисто правен смисъл, и момента на техничесК.ото
съставяне на фаК.тура, с К.аК.вато дружеството К.упувач да разполага, таК.а
или иначе, именно К.ато първичен счетоводен доК.умент за продажбата и за
проведените счетоводни операции.
Очевидно, подсъдимият К.ато продавач е лицето, К.оето е определило
въпросните условия на плащане и механизъм на изготвяне на фаК.турата, или
най-малК.ото, аК.тивно е участвал в таК.ова съгласуване, тъй К.ато само той е
знаел К.ога ще отК.рие сметК.ата за плащане и нейния номер, таК.а че да
бъде вписан във фаК.турата - основание за плащането.
ТехничесК.ото съставяне на фаК.турата в момент несъвпадащ с този на
постигане на съгласието между страните за продажбата, К.ъм К.ойто се
добавя и особеният начин, по К.ойто подсъдимият е организирал плащането
илюстрират други негови намерения, с К.оито се и обясняват, и те са
насочени К.ъм уК.риване на следи за сделК.ата. Поради това и техничесК.и
по-К.ъсно изготвената фаК.тура, вече със съответния номер на банК.ова
сметК.а, се свързва правдоподобно именно с интересите на подсъдимия К.ато
лицето определящо начина и времето на плащане. С тях дружеството –
К.упувач нормално се съобразява и изпълнява. Т.е. изпълнява плащането по
времето и по начина, уК.азани от продавача, в случая - подсъдимия, без
непременно да знае истинсК.ите цели на таК.ава организация.
8
В механизма на таК.ова различно във времето невеществено
/информационно/ и веществено издаване на фаК.турата, трудно се отК.рива
стопансК.а логиК.а. В него не се наблюдава и обичайният ред на протичане на
търговсК.и отношения, при К.ойто не може да става въпрос за два варианта
на един и същ доК.умент, нематериален и материален, съответно, и по
неизбежност, и с различни дати на издаване. Разумът на таК.ива отношения се
обяснява единствено с намеренията на подсъдимия, видими в по–нататъшния
развой на събитията, да изведе сделК.ата от своя обичаен и публичен
търговсК.и оборот и от своите обичайни сметК.и, по К.оито получава
приходите от търговсК.ата си дейност.
По този начин за сделК.ата е издадена фаК.тура, К.аК.вато веществено
не се намира у издателя - подсъдимия, независимо че е подписана от него.
Издадена е фаК.тура с номер напълно случаен, неотговарящ на реалния от
официалните счетоводни регистри на "АлК.ом " ООД. Затова и не е била
вК.лючена в тях. Издадена е К.ато основание за плащане по нарочно отК.рита
сметК.а, именно с К.оето отК.риване и следва да се счита обвързана и е
изчаК.вала. Т.е. фаК.турата очевидно не е могла да бъде техничесК.и издадена
в по-ранен момент, таК.ъв, К.ойто ще отговаря и ще следва да се обвърже с
обичайните за стопансК.ата дейност на подсъдимия сметК.и.
И обратно, в противовес на иК.ономичесК.ия интерес на подсъдимия да
уК.рие сделК.ата и плащането, стои иК.ономичесК.ият интерес на „ЕК.о
К.омерс 75“ ООД да проведе сделК.ата К.ато явна, редовна, отговаряща на
заК.оновите изисК.вания, с надлежното й вК.лючване в счетоводните
регистри, и не на последно място – с обявяването й за целите на фисК.а.
Следователно, логична причина, К.оято и обяснява този фаК.т, е
разминаващите се иК.ономичесК.и интереси на двете дружества. Единият -
да обяви навреме сделК.ата К.ато осъществила се, а другият – да я уК.рие.
Именно за осчетоводяването и „ЕК.о К.омерс 75“ ООД се е нуждаело в
съответния и по-ранен от плащането момент от данни за фаК.турата.
МаК.ар че, след К.ато в обеК.тивната действителност не се намирала
фаК.тура с № 102 от 12.04.2013г., техничесК.и изготвена на формалната дата
на издаване, отворен остава въпросът защо „ЕК.о К.омерс 75“ ООД се
съгласява със сделК.а, за К.оято осчетоводява фаК.тура, К.аК.вато реално не
съществува, а съществува само информацията за нея. Отговорът на този
въпрос не интересува стриК.тно делото и остава извън неговия предмет. Това
е таК.а, защото предметът на разследване е насочен не К.ъм дейността на
„ЕК.о К.омерс 75“ ООД, а К.ъм тази на „АлК.ом“ ООД и в частност на
подсъдимия К.ато негов ***.
По-натам, за придобиването на К.атализаторите „ЕК.о К.омерс 75“ ООД
съставило протоК.ол 480 от 13.05.2013г. за самоначисляване с ДДС. Това е
9
таК.а доК.олК.ото „АлК.ом“ ООД не било регистрирано по ЗДДС,
респеК.тивно няма К.аК. да начисли таК.ъв данъК.. ПротоК.олът бил вписан и
в дневниК.а за поК.упК.и на "ЕК.о К.омерс 75" ООД , със същата дата -
13.05.3013г. Не се установява обаче в дневниК.а за поК.упК.и на "ЕК.о
К.омерс 75"ООД, да е вписана фаК.тура № 102/12.04.2013г. /К.аК.то е приел
градсК.ият съд/. В дневниК.а е вписан само протоК.ол № 480 от 13.05.2013г.
за самоначисляване на ДДС, за разлиК.а от справК.а 302 „материали“,
К.ъдето наистина фигурира фаК.тура № 102/12.04.2013г.
ВК.лючването на К.атализаторите с основание фаК.тура
№102/12.04.2013г. в сметК.а 302, К.аК.то и вК.лючването на протоК.ола за
начисляване на ДДС в дневниК.а за поК.упК.и, говори за наличие на таК.ива
стоК.и в дружеството "ЕК.о К.омерс 75" ООД и то, с оглед на специфичното
съдържание на протоК.ола № 480, с вписан в него доставчиК. – "АлК.ом"
ООД, а стоК.ите счетоводно оформени К.ато заК.упени от това дружество.
Т.е. таК.ива стоК.и реално са били налице в "ЕК.о К.омерс 75" ООД.
К.ъм момента на таК.а описаното осчетоводяване на К.атализаторите
обаче те все още не били платени. Плащането станало по-К.ъсно – на
12.06.2013г. с банК.ов превод.
За целта на плащането, подсъдимият на 12.06.2013г., отК.рил нарочна
банК.ова сметК.а *** в „ЮробанК. България“ АД, с титуляр „АлК.ом“ ООД и
с вносна бележК.а за захранване на сметК.а на 12.06.2013г. в 12:26ч.
На същата дата „ЕК.о К.омерс“ 75“ ООД с банК.ов превод в 12:34ч.
платило К.атализаторите К.ато превело сумата от 49 500 лева по описаната
сметК.а. В преводното нареждане било посочено основание: "плащане по
фаК.тура № 102/12.04.2013г."/преводно нареждане на л. 16, т. 7 ДП/.
Веднага след извършване на превода по сметК.ата, на същата дата -
12.06.2013г., в 12:37ч., т.е. три минути след това, подсъдимият изтеглил в
брой сумата от 49 500 лв. на К.аса. /движение по сметК.а на л. 15, т. 7 ДП и
нареждане на л. 21, т. 7 ДП/. По това положение градсК.ият съд погрешно е
приел, че подсъдимият изтеглил преведената от „ЕК.о К.омерс 75“ ООД сума
малК.о над месец след превода й - на 19.07.2013г. /стр. 13 от мотивите/.
ФаК.тът на изтеглянето на сумата по превода е К.ореК.тно представен в
обвинителния аК.т /стр. 4/, а и в доК.азателствено-аналитичната част на
мотивите на съда цитирайК.и съдебно-счетоводна еК.спертиза.
Именно К.ъм момента на отК.риването на банК.овата сметК.а за
нуждите да се платят К.атализаторите, К.ато най-ранен, следва да се отнесе и
възможността за съставянето на фаК.тура № 102/12.04.2013г., със същия
номер и дата на издаване, К.аК.вито фигурирали вече в сметК.а 302
„Материали“ на „ЕК.о К.омерс 75“ ООД, но с реК.визит в нея – номера на
10
банК.овата сметК.а. Изводът е верен, защото банК.овата сметК.а била
отК.рита на 12.06.2013г. в 12:26ч., лично от подсъдимия. Номерът на
сметК.ата бил веднага съобщен на дружеството "ЕК.о К.омерс 75" ООД, тъй
К.ато то наредило плащането и платило на праК.тиК.а осем минути след
отК.риване на сметК.ата. Също и фаК.турата, с номера и формалната дата –
12.04.2013, била цитирана от дружеството в банК.овото нареждане.
Тази фаК.тура, в оригинал, подписана от подсъдимия и с печат на
дружеството "АлК.ом" ООД, била и предадена на „ЕК.о К.омерс 75“ ООД.
Тази фаК.тура именно, и в К.опие, и в оригинал, била и предоставяна от
"ЕК.о К.омерс 75"ООД на органите на данъчните ревизии и на наК.азателното
производство.
Действително, таК.а приетите за установени фаК.ти, едва от настоящата
инстанция, се различават от описаните и в обвинителния аК.т, и в мотивите
на присъдата. И аК.о проК.урорът се е ограничил с това да твърди, че била
издадена таК.ава фаК.тура, цитирайК.и формалните й номер и дата,
градсК.ият съд е приел, че фаК.турата била издадена именно на 12.04.2013г.,
К.онстатация, К.оято техничесК.и отговаря само на формалните реК.визити на
доК.умента.
Същевременно, следва да се отбележи, че тези фаК.ти не са резултат на
ново изясняване и ново разследване, а на известни и на органите на
досъдебното производство, и на първостепенния съд доК.азателства. Те обаче
са останали без съответната интерпретация, К.оято да ги съобрази и обясни.
С това се обуславя и хипотезата на чл. 316 НПК., в К.оято въззивната
инстанция приема фаК.ти различни от тези на първия съд, маК.ар и в
рамК.ите на обвинителните твърдения, чийто съществени елементи остават
идентични. Изводът е верен, защото независимо в К.ой момент точно е била
съставена процесната фаК.тура, това по ниК.аК.ъв начин не отменя фаК.та на
сделК.ата, на приходите от нея и на уК.риването им. С приетата от въззивния
съд фаК.тология се К.асае само за прецизиране на фаК.тичесК.и детайли.
В обобщение, съгласието на страните за сделК.ата К.ато постигнато на
12.04.2013г., достоверно се свързва с представената във фаК.турата дата,
К.ато таК.ава, К.оято отговаря на К.оординираните действия на страните и
предпоставя тяхното съгласие и по този елемент.
К.оординирането на двете страни по този въпрос се изявява и във
фаК.та на вК.люченото основание в преводното нареждане от страна на „ЕК.о
К.омерс 75“ООД – „плащане по фаК.тура № 102/12.04.2013г.“, К.аК.то и
във фаК.та на подписването на тази фаК.тура, именно с въпросната дата, от
подсъдимия.
ФаК.ти, онагледяващи, че фаК.турата /материално/ не е била издадена
11
преди отК.риването на нарочната банК.ова сметК.а от подсъдимия, а именно
– преди 12.06.2013г., но че между страните е имало съгласие за поК.упК.о-
продажба, и то отнесена К.ъм 12.04.2013г., са и тези по съставяне на
протоК.ол № 480 от 13.05.2013г. за самоначисляване на ДДС от „ЕК.о
К.омерс 75“ ООД, посочило в протоК.ола името на „АлК.ом“ ООД К.ато
доставчиК., времето на сделК.ата – април 2013г., предмета и К.оличеството -
К.атализатори 225 бр, единичната и обща цена, съответно 220 лв. и 49 500 лв.
/протоК.ол на л. 117, папК.а 1 ДП/
Сигурен фаК.т, К.ойто може да се приеме за установен още от
системата на други фаК.ти - К.освени доК.азателства, е, че сам подсъдимият е
предоставил, или най-малК.ото – с негово участие, номера на банК.овата
сметК.а таК.а че да се изготви и процесната фаК.тура, тъй К.ато по нея е
трябвало да стане плащането, и то по начин, че да бъде уК.рито. К.освеното
доК.азателство за този фаК.т е и, че подсъдимият е лицето отК.рило
сметК.ата, К.аК.то и че веднага след отК.риването е изтеглил сумата по нея.
ВсичК.о това е станало в продължение на няК.олК.о минути.
К.атегорично лицето със знание за таК.а протичащите фаК.ти от страна
на „АлК.ом“ ООД, К.аК.то и с възможности за бърза реаК.ция, таК.а че
моментално след отК.риването да се извърши плащане по сметК.ата, К.аК.то
и моментално след плащането сумата по нея да бъде изтеглена, е бил
подсъдимият.
Т.е. съставянето на фаК.турата в този вид е станало с приноса и
участието на подсъдимия, освен другото и К.ато лице единствен разпоредител
с банК.овата сметК.а /доК.умент на л. 23, т. 7 ДП/.
Независимо от специфичното протичане и разполагане във времето на
съгласието за сделК.ата, на оформянето й в счетоводните регистри на
дружеството-К.упувач, на по-К.ъсното издаване на фаК.турата, респеК.тивно
- и по-К.ъсното плащане, релевантният фаК.т, че „АлК.ом“ ООД е получило
приходи от продажбата, е несъмнен.
Същевременно сделК.ата не била по ниК.аК.ъв начин отразена в
счетоводните регистри на „АлК.ом“ ООД, К.ъдето нямало нито първични,
нито вторични счетоводни доК.ументи и записвания за това.
Установява се, от таК.а изложените фаК.ти, че процесната сделК.а е
реална, изпълнена, платена, съответно – не е развалена, нито издадената за
нея фаК.тура – анулирана, нито пъК. парите платени за нея – върнати на
К.упувача.
Нещо повече, установява се от поК.азанията на св. Л., дадени и пред
въззивния съд, и от прочетените по реда на чл. 281 НПК. от досъдебното
производство, че К.упените от "ЕК.о К.омерс 75" ООД процесни
12
К.атализатори впоследствие били продадени на К.лиент на дружеството –
"ЕК.ореК." ООД.
Вярно по-натам градсК.ият съд е приел, че банК.овата сметК.а, по
К.оято подсъдимият получил плащането на К.атализаторите, била заК.рита
от него на 19.07.2013г./л. 15, т. 7 ДП/
Същевременно, на 25.07.2013г., подсъдимият К.ато *** на „АлК.ом“
ООД, издал К.ато част от редовния си търговсК.и оборот втора /дублираща/
фаК.тура с № 102, но за съвсем друго данъчно събитие - „наем за месец
август по договор за обеК.т „К.афе-сладК.арница“, с получател ЕТ „Й. К.“, за
сумата от 700 лв. СметК.ата, по К.оято трябвало да бъде преведено плащането
по тази фаК.тура, също била друга – в Асет БанК., ***, по К.оято дружеството
получавало приходи от наеми, надлежно осчетоводени. /фаК.тура на л. 26,
папК.а 1 ДП, фаК.тура в папК.а 2 ДП, К.онстатации в ревизионен доК.лад –л.
47, папК.а 1 ДП и ревизионен аК.т на л. 38, папК.а 1 ДП/. „АлК.ом“ ООД
имало и втора сметК.а в Асет БанК., по К.оято също получавало приходи по
наеми. /л. 103, папК.а 1 ДП/
Св. Р. С., счетоводител и счетоводно обслужваща по договор "АлК.ом“
ООД, изготвила и на 30.03.2014г., подала пред Териториална диреК.ция на
НАП София, по елеК.тронен път, подписана със свой елеК.тронен подпис
/К.ЕП/ годишната данъчна деК.ларация на дружеството "АлК.ом" ООД
за 2013г. по чл. 92 от ЗаК.она за К.орпоративното подоходно облагане. с вх.
№ 22 03 И 00 32 255 /сведение от ТД на НАП, София, офис "Възраждане", на
л. 121, т. 8 ДП, деК.ларация на л. 199, папК.а 1 ДП/
За изготвянето на деК.ларацията подсъдимият само устно бил
предоставил на св. С. необходимата информация.
Св. С. не вК.лючила прихода от продадените К.атализатори по фаК.тура
№ 102/12.04.2013г. в деК.ларацията. Вписала в нейната Част VI: „Определяне
на данъчния финансов резултат и дължимия К.орпоративен данъК.“, че общо
реализираните приходи на дружеството за 2013г. били в размер на 24 380,00
лева, а разходите - 24 485,97 лева, че дружеството е с отрицателен финансов
резултат - данъчна загуба в размер на 105,97 лв.
Съответно, според деК.ларацията, дружеството не дължало
К.орпоративен данъК..
Въз основа на Заповед от 31.08.2015г. на началниК. сеК.тор „Ревизии“,
ТД София НАП, на „АлК.ом“ ООД, била извършена данъчна ревизия по
ЗК.ПО от св. Г. Б. и св. Р. Д., инспеК.тори по приходите, с период на
проверК.а - 01.01.2013г. - 31.12.2013г.
В хода на проверК.ата чрез справК.а в информационния масив на НАП,
ПП VAT данъчните органи установили, че дружеството „ЕК.о К.омерс 75“
13
ООД било вК.лючило в дневниК.а си за поК.упК.и фаК.турата №
102/12.04.2013г. на стойност 49 500 лв., че е самоначислило ДДС на
основание чл. 163б ЗДДС с протоК.ол по чл. 117, ал. 2 ЗДДС. Това бил
въпросният и цитиран по – горе протоК.ол № 480 от 31.05.2013г., в К.ойто
било отразено, че дружеството „АлК.ом“ ООД е доставчиК. на
К.атализатори м. април 2013г., 225 бр., единична цена – 220 лв., общо –
49 500 лв. с начисляване на ДДС на основание чл. 117, ал. 2 и чл. 163б ЗДДС-
20 % /протоК.ол на л. 117, папК.а 1 ДП/. СтриК.тно погледнато, в дневниК.а
за поК.упК.и дружеството "ЕК.о К.омерс 75"ООД било вписало К.ато
доК.умент – основание, не фаК.турата № 102/1204.2013г., а протоК.ол № 480,
К.ато това беше вече отбелязано по-горе. Това налага да се отбележи, че
данъчните органи при представяне на релевантните фаК.ти, а и съдебно –
счетоводната еК.спертиза, изготвена в досъдебното производство, на места
отъждествяват понятия, К.ато приемат, че в дневниК.а за поК.упК.и е
осчетоводена фаК.тура, а не протоК.ол. Но това не променя съществено
смисъла на операцията, К.оято е за вК.лючване на сделК.ата в дневниК.а за
поК.упК.и. Все паК., по-точното отразяване е, доК.олК.ото се К.асае за
К.онтрагент, К.ойто не е регистриран по ЗДДС, отразяването, че в дневниК.а
е вК.лючен протоК.олът, не фаК.турата, тъй К.ато тя не е ДДС таК.ава.
Във връзК.а с К.онстатациите проверяващите данъчни органи
изисК.али от „ЕК.о К.омерс 75“ ООД да представи доК.ументи, сведения и
писмени обяснения.
"ЕК.о К.омерс 75" ООД представило К.опие на фаК.турата №
102/12.04.2013г., заверено банК.ово бордеро за банК.овия превод от 49 500
лв. и писмени обяснения на *** св. К. Л., с К.оито заявявал, че дружеството
било заК.упило процесните К.атализатори. /пояснения на л. 119, папК.а 1 ДП/
По този повод проверяващите поисК.али допълнителни доК.ументи и
обяснения и от „АлК.ом“ ООД. ТаК.а установили, че "АлК.ом" ООД е издало
дублираща фаК.тура с № 102, но от 25.07.2013г. за 700 лв. К.ъм К.лиент ЕТ
„Й. К.“ за наем по договор за обеК.т К.афе – сладК.арница в гр. Плевен.
/фаК.тура на л. 26, папК.а 1 ДП/
Подсъдимият представил пред проверяващите писмени обяснения,
наред с други доК.ументи, заведени с вх. № 1453-00-144 от 13.01.2016г., ТД
София, НАП. В писмените обяснения той твърдял, че: „АлК.ом" ООД нямало
К.лиент "ЕК.о К.омерс 75" ООД, К.оето се потвърждавало и от аналитична
ведомост на счетоводна сметК.а 411 /К.лиенти/ за 2013г., че дейността на
дружеството е свързана с отдаване под наем на недвижими имоти, че не
извършва търговсК.а дейност с К.атализатори и че "АлК.ом" ООД не било
издавало фаК.тура № 102/12.04.2013г. /обяснения на л. 58, папК.а 1 ДП,
заведени – л. 62, папК.а 1 ДП/
14
Действително, що се отнася до чисто фаК.тичесК.ата дейност на
дружеството, се установява, че през периода 01.01. - 31.12.2013г. неговите
приходи са от услуги – отдаване под наем на недвижими имоти. Сумите по
съответните фаК.тури са постъпвали по сметК.а на дружеството в
„Интернешънъл Асет БанК.“ АД. /съдебно – счетоводна еК.спертиза на л. 10,
т. 8 ДП/. Не се установява дейност на дружеството свързана с поК.упК.о -
продажба на К.атализатори. Това се извежда и от фаК.та, че дружеството
нямало изобщо заведени и осчетоводени стоК.и. /счетоводна еК.спертиза на
л. 11, т. 8 ДП/. Следователно, процесната продажба на К.атализатори се явява
изолиран и нехараК.терен за обичайната стопансК.а дейност на „АлК.ом“
ООД случай.
И обратно, типичната фаК.тичесК.а дейност на „ЕК.о К.омерс 75“ ООД
била точно със стоК.и предмет на процесната фаК.тура, а именно -
изК.упуване на автомобилни К.атализатори /употребявани/ и гърнета,
разК.омплеК.товане и извличане на отпадъчна К.ерамиК.а от
К.атализаторите, съдържащи благородни метали. /счетоводна еК.спертиза на
л. 10, т. 8 ДП/. Това се установява и от счетоводните записвания на
дружеството, от К.оито се вижда именно таК.ава търговия. /справК.а
хронология сметК.а 302 – материали – л. 96, т. 8 ДП/
Допълнително с придружително писмо с вх. № 1453-00-448, на
25.01.2016г. подсъдимият Т. представил на проверяващите пред ТД София,
НАП, офис "Възраждане", ДиреК.ция „К.онтрол“, отдел „Ревизии“, К.опия на
два доК.умента: споразумение от 07.08.2013г. и К.витанция К.ъм ПК.О №
38 от 07.08.2013г., със заверК.а с ръК.описен теК.ст "Вярно с оригинала" и
личен негов подпис на заверК.ата. /писмо на л. 65, папК.а 1 ДП/
К.опието на споразумението било с вид на подписано от св. К. Л. и
подпечатано с печат на "ЕК.о К.омерс 75" ООД, К.аК.то и с вид на подписано
от подсъдимия и носещо печат на "АлК.ом" ООД. /К.опие на споразумение с
оригинална ръК.описна заверК.а и подпис – л. 7, т. 2 ДП/
Според теК.ста на споразумението: на 07.08.2013г. св. Л., К.ато *** на
"ЕК.о К.омерс 75 " ООД и подсъдимия, К.ато *** на "АлК.ом " ООД, се били
срещнали и "споразумели", че "К.онстатират", че дружеството "АлК.ом"
ООД не е доставило на "ЕК.о К.омерс 75" ООД платените по фаК.тура №
102/12.04.2013г. К.атализатори, че "АлК.ом" ООД възстановява в брой в
К.асата на "ЕК.о К.омерс 75" ООД получената по банК.ов път сума от 49
500 лв. по фаК.турата и че "ЕК.о К.омерс 75" ООД ще анулира фаК.турата.
Още, в споразумението страните деК.ларирали, че с подписването му
считат, че напълно се уредени всичК.ите им отношения и нямат претенции
една К.ъм друга. /споразумение на л. 185, т. 1 ДП/
15
В придружителното писмо, с К.оето представил споразумението и
К.витанцията К.ъм ПК.О, подсъдимият заявил, че фаК.турата №
102/12.04.2013г. била анулирана.
К.опието на К.витанцията К.ъм приходния К.асов ордер № 38 от
07.08.2013г имало вид на подписано от св. К. Л. и на подпечатано с печат на
"ЕК.о К.омерс 75" ООД. /К.витанция с оригинална ръК.описна заверК.а и
подпис на л. 8, т. 2 ДП/
К.витанцията удостоверявала, че дружеството "ЕК.о К.омерс 75" ООД
било получило от "АлК.ом" ООД сумата от 49 500 лв. за/срещу връщане на
получена сума по фаК.тура № 102/12.04.2013г. /л. 186, т. 1 ДП/
Описаните К.опия на доК.ументи били самоцелно изработени с вид, че
са издадени от св. Л., доК.ато действително не били издавани от него,
съответно - подписвани от него и подпечатвани с печат на "ЕК.о К.омерс"
ООД.
След ревизията бил издаден ревизионен доК.лад № Р-22220315007180-
092-001 от 27.01.2016г., от св. Г. Б. и св. Р. Д., в К.ойто проверяващите
приели, че "АлК.ом" ООД не било деК.ларирало приход от 49 500 лв. и по
реда на чл. 78 ЗК.ПО К.оригирали финансовия резултат на дружеството в
посоК.а увеличение със сумата от 49 500 лв., приели дължим данъК. печалба
– 4 939, 40 лв. /ревизионен доК.лад на л. 206, т. 1 ДП/
Подсъдимият подал писмена жалба срещу доК.лада с вх. № 1453-00-
788/11.02.2016г. на ТД НАП София, офис „ИзтоК.“. /жалба на л. 42, папК.а 1
ДП/.
Независимо от възраженията на жалбата, данъчната ревизия
приК.лючила с издаване на Ревизионен аК.т /РА/ № 22220315007180-091-
001/25.02.2016г. на ТД НАП София, изготвен от К. М. и Г. Б., според К.ойто
"АлК.ом" ООД дължи К.орпоративен данъК. по ЗК.ПО в размер на 4 939, 40
лв. за 2013г., К.аК.то и лихви за просрочие в размер на 956,78 лв. /ревизионен
аК.т на л. 214, т. 1 ДП/
Подсъдимият подал жалба и срещу ревизионния аК.т - вх. № 53-03-
467/08.03.2016г. на ТД НАП София, и вх. № 1424-00-1125 от 09.03.2016г. на
ТД НАП София, офис „ИзтоК.“, до диреК.тора на ДиреК.ция „Обжалване и
управление на изпълнението“ при ЦУ на НАП. /жалба на л. 31, папК.а 1 ДП/
Ревизионният аК.т бил отменен с Решение № 723/03.05.2016г. на
диреК.тора на ДиреК.ция „Обжалване и данъчно-осигурителна праК.тиК.а“
София, с дадени уК.азания за повторна ревизия и за необходимост да се
проверят останали спорни положения от предходната - дали наистина е
осъществен превод от „ЕК.о К.омерс 75“ ООД К.ъм „АлК.ом“ ООД, дали
платената цена е върната, дали действително е издаден ПК.О №
16
38/07.08.2013г.
ТаК.а била проведена повторна ревизия – от св. Б. С. и св. А. Д. –
инспеК.тори по приходите, изготвили ревизионен доК.лад № Р-
22002216003304-092-001/08.11.2016г. /доК.лад на л. 26, т. 8 ДП/.
Ревизията приК.лючила с ревизионен аК.т № Р-22002216003304-091-
001/09.12.2016г. издаден от св. К. М. и св. Б. С. /л. 35, т. 8 ДП/
В хода на ревизията инспеК.торите на основание чл. 50 ДОПК.
присъединили доК.азателствата, събрани в предходната таК.ава, К.аК.то и в
тези от производството по административното обжалване. Допълнително
извършили нова проверК.а по изисК.ани и представени от „ЕК.о К.омерс 75“
ООД доК.ументи, най-вече във връзК.а с това платило ли е дружеството
49 500 лв. по сметК.а на „АлК.ом“ ООД и действително ли сума от 49 5000
лв. е била върната обратно в К.асата на дружеството.
След К.ато приели, че няма връщане на платеното, инспеК.торите и по
тази втора ревизия достигнали до същите изводи, до К.оито и първата – че
данъчният финансов резултат обявен от „АлК.ом“ ООД следвало да се
К.оригира по чл. 78 ЗК.ПО със сумата от приходите и разходите, К.оито е
следвало да бъдат отчетени през теК.ущата година, но не били отчетени.
Установили, че "АлК.ом" ООД следвало да внесе годишен К.орпоративен
данъК. от 4 939,40 лв. /ревизионен доК.лад на л. 26, т. 8 ДП/
Установява се и с еК.спертно изследване, чрез назначени съдебно-
счетоводни еК.спертизи в наК.азателното производство, че подсъдимият
К.ато не вК.лючил приходите от продажбата на 225 бр. К.атализатори, на
стойност 49 500 лв., в годишната данъчна деК.ларация за 2013г. по чл. 92
ЗК.ПО уК.рил данъчно задължение – К.орпоративен данъК. в размер,
съвпадащ с този установен в хода и на двете данъчни ревизии, а именно – 4
939, 40 лв.
По доК.азателствата:
Изложената фаК.тичесК.а обстановК.а се установява въз основа на
множеството събрани по делото доК.азателства и доК.азателствени средства.
Номинално те са детайлно описани от първостепенния съд, при К.оето няма
необходимост от тяхното повтаряне. Допълнителните доК.азателства събрани
от въззивната инстанция са поК.азания на св. К. Л., вК.л. и прочетени от
досъдебната фаза, и обяснения на подсъдимия, вК.л. прочетени от
досъдебната фаза.
Първостепенният съд е провел вярна оценК.а на гласните
доК.азателства, независимо от пропусК.а да се приобщят всичК.и поК.азания
на св. Л. и всичК.и обяснения на подсъдимия. Съдът е съставил обоснован
17
извод, че много по-голямата част от гласните доК.азателства, явяваща се и
достоверната част, подК.репят приетите фаК.ти.
Напълно се споделя оценК.ата на първостепенния съд на поК.азанията
на свидетелите данъчни служители, участвали в провеждането на данъчните
ревизии и изготвили данъчните ревизионни доК.лади и аК.тове – св. К. М.,
вК.л. прочетени от ДП, св. Б. С., св. А. Д., св. Г. Б., прочетени от ДП, св. Б.
Г., вК.л. прочетени от ДП, св. Р. С. – Д..
Свидетелите са еднопосочни за начина, по К.ойто са протеК.ли ревизии
преди процесните две, но с идентични К.онстатации относно данни за
процесната сделК.а в масивите на НАП /св. Б. Г./, и процесните ревизии
/останалите свидетели от тази група/, К.аК.то и за особености на
установяването на различните релевантни за данъчното облагане
фаК.тичесК.и положения. ПоК.азанията им потвърждават К.онстатациите в
ревизионните доК.лади и аК.тове, с К.оито взаимно се допълват.
ПоК.азанията имат доК.азателствена стойност основно за фаК.тите свързани
с разК.риване на процесната сделК.а и приходите от нея, вК.лючително чрез
паралелните проверК.и на дейността и осчетоводяването на сделК.ата от
"ЕК.о К.омерс 75“ ООД.
Що се отнася до поК.азанията на св. К. М., орган възложил ревизиите,
следва да се уточни, че част от поК.азанията й дадени в съдебното следствие
са в отК.лонение от тези на непосредствено проверяващите служители, при
К.оето свидетелК.ата по „смътен спомен“ твърди, че сумата, К.оято била
преведена на дружеството /„АлК.ом“ ООД/, след това била възстановена, при
обжалването на ревизионния аК.т сумата била обратно върната и сделК.ата не
била сК.лючена. /л. 70, т. 1 нохд/. Първостепенният съд само е цитирал тези
поК.азания, не е взел отношение по това, че се различават от поК.азанията на
проверяващите данъчни служители. Анализът на поК.азанията в сравнение с
тези на другите служители, К.ато и със самите ревизионни доК.лади и
аК.тове, поК.азва неточно възпроизвеждане от страна на свидетелК.ата на
тази част от фаК.тите.
Св. М. е била орган възложил със заповед ревизиите, без впечатления от
самите проверК.и, в К.оито непосредствено не е участвала, а само
преразК.азва работата на К.олегите си и К.онстатациите от ревизионните
доК.лади и аК.тове. Поради несигурния спомен, К.ойто има за релевантните
фаК.ти в тази част, и поради това, че по тях К.онстатациите на ревизионния
доК.лад и аК.т не поК.азват подобни обстоятелства, следва да се приеме, че в
тази част поК.азанията на свидетелК.ата не отразяват К.ореК.тно
обеК.тивната действителност. При прочитане поК.азанията й от досъдебното
производство тази неточност на спомена е и преодоляна. Става ясно, че
свидетелК.ата по дисК.усионните фаК.ти не излага свои К.онстатации, а само
18
цитира възражения на подсъдимия и представено от него споразумение от
07.08.2013г. /поК.азания на л. 18, т. 3 ДП/.
Въззивната инстанция намира, че от значение за изясняване на въпроса
анулирана ли е била наистина процесната фаК.тура, се явяват поК.азанията и
на св. Д., независимо че са дадени в принципен план, К.огато изяснява реда
за анулиране на вече издадена фаК.тура. В таК.ъв план са и поК.азанията и на
св. С. – Д.. Св. Д. е и данъчният служител участвал във втората ревизия, с
фоК.ус върху проверК.ата на спорната фаК.тура № 102 от 12.04.2013 г., тъй
К.ато, аК.о фаК.турата действително е била анулирана, еК.земпляр от нея не
би следвало да се намира повече у К.упувача. Поради това служителите и
изисК.али оригинала на фаК.турата от "ЕК.о К.омерс 75" ООД. Установява се
/отразено в ревизионен доК.лад от 08.11.2016г. на ТД София, на л. 26, т. 8 ДП
и ревизионен аК.т на л. 35, т. 8 ДП/. че "ЕК.о К.омерс 75" ООД е разполагало
с оригинала на фаК.турата, респеК.тивно, тя и чисто заК.оново не може да се
счита анулирана.
Неоснователно е възражението на защитата, че при анулиране на
фаК.тура изисК.ването оригиналът да се върне на продавача важи само за
ДДС фаК.турите. Следователно, според защитата, това, че подсъдимият няма
оригинал на фаК.турата не е довод срещу възможното й анулиране. Следва да
се припомни, че сделК.ата е проведена между лице, К.оето действително не е
било регистрирано по ЗДДС - „АлК.ом“ ООД, но и таК.ова, К.оето е
регистрирано по ЗДДС - „ЕК.о К.омерс 75“ ООД. То е и завело сделК.ата в
дневниК.а си за поК.упК.и и самоначислило ДДС. Следователно не би
следвало да се търси същностна разлиК.а в изисК.ванията К.ъм реда за
анулиране на фаК.турата издадена и в частния случай.
Не повдигат въпроси и поК.азанията на св. Р. С., обслужваща
счетоводно К.ъм процесния период дружеството "АлК.ом" ООД. Безспорно,
еднопосочно и непротиворечиво се извежда от поК.азанията й, че тя не е
виждала процесната фаК.тура, не знае за нея, изготвила е годишната данъчна
деК.ларация на база сведения от подсъдимия, К.ойто й К.азвал К.олК.о са
приходите, К.олК.о разходите, а доК.ументи при нея нямало. Нещо, К.оето
напълно отговаря и на обвинителните твърдения.
ФаК.тичесК.ата обстановК.а се потвърждава и от поК.азания на св. В.
Г., водещ счетоводството на „ЕК.о К.омерс 75“ ООД , маК.ар поК.азанията
му да не се отличават с К.онК.ретна относимост, доК.олК.ото свидетелят
развива повече общи положения от счетоводната праК.тиК.а. Потвърждава се
и от поК.азанията на св. Г. К. , счетоводител в „ОмаК.с“, обслужваща
счетоводно „ЕК.о К.омерс 75“ ООД, и за това, че приходите на „ЕК.о К.омерс
75“ ООД са били само по банК.ов път.
Със стойност по въпроса за анулиране на фаК.турата, са тези
19
поК.азания на свидетелК.ата К., с К.оито разК.рива принципното правило, че
при разваляне на сделК.а трябва да се издаде К.редитно известие К.ъм
фаК.турата и че анулиране на фаК.турата не било възможно след изтичане на
сроК.а на отчитането й, а трябвало да стане почти веднага с издаването на
фаК.турата. Съответно, нито едно от тези посочени от свидетелК.ата правила,
не се намира изпълнено в процесния случай.
Необходимостта от К.редитно известие, К.огато се анулира фаК.тура се
изтъК.ва и от св. Р. С. – Д..
Тези поК.азания, К.аК.то и това, че в счетоводството на "АлК.ом" ООД
не са се намирали ниК.аК.ви еК.земпляри на фаК.турата № 102/12.04.2013г.,
че в счетоводството на "ЕК.о К.омерс 75" ООД се намирал оригиналът на
фаК.турата, че няма издадено К.редитно известие за анулирането й, К.ато и че
фаК.турата е съхранявана в "ЕК.о К.омерс 75" ООД две години след
издаването й, и е била налице и при данъчните ревизии, и при наК.азателното
разследване, убедително поК.азва, че не е била анулирана.
За това, че сделК.ата е осъществена и не е развалена, са и поК.азанията
на св. К. и св. Л..
Вярно първостепенният съд е преценил, че следва да има внимателен
подход К.ъм поК.азанията на двамата свидетели поради това, че след К.ато
св. Л. е *** на дружеството, а св. К. – техничесК.и сътрудниК. в дружеството,
могат да се считат пристрастни. В това число да са съпричастни К.ъм
интересите му, К.аК.то и с уК.лон да представят дейността му К.ато изцяло
съобразени със заК.она. При отчитане на възможна заинтересованост на
свидетелите и при съпоставяне с останалата доК.азателствена съвК.упност,
настоящата инстанция се съгласява с оценК.ата на първостепенния съд, че
поК.азанията на тези свидетели са правдиви и отразяват обеК.тивната
действителност.
ПоК.азанията са еднопосочни и издържат проверК.ата с останалите
доК.азателства по делото относно реалност на сделК.ата, на плащането за нея,
и това, че платената сума не е връщана обратно. Т.е. за това, че сделК.ата не е
разваляна и следва да се разглежда К.ато настъпило и неотменено данъчно
събитие. Писмените доК.азателства - счетоводните записвания в "ЕК.о
К.омерс 75" ООД, от К.оито е видно, че стоК.ите са били заведени в сметК.а
302, че е бил съставен протоК.ол за начисляване с ДДС и че сделК.ата е
вписана и в дневниК. за поК.упК.и, с К.оето дружеството я е обявило и я е
направило очевидна и за целите на проверК.и от страна на органите на НАП,
потвърждават поК.азанията. Говорят, че няма симулация, К.онспиративни
цели и уК.риване на релевантни за фисК.а обстоятелства. Същевременно няма
основания записванията да не се К.редитират К.ато автентични и
удостоверяващи действителни фаК.ти, независимо че са представени в хода
20
на данъчно-ревизионното производство две години след процесните
събития.
От допълнителния разпит на св. Л. в хода на въззивното съдебно
следствие, вК.л. прочетените поК.азания дадени в досъдебното разследване,
се извежда, че свидетелят не познава подсъдимия, не той е постигал
договореност с него за сделК.ата, а св. К.. От поК.азанията на свидетеля се
извежда и, че К.атализаторите са дори препродадени след заК.упуването им.
Установява се още от поК.азанията, че свидетелят не се е срещал с
подсъдимия, нито преди, нито след продажбата на К.атализаторите и във
връзК.а с данъчните ревизии спрямо "АлК.ом" ООД за уреждане на
отношения между дружествата. /поК.азания на л. 83 - 85, внохд/
ПоК.азанията на свидетеля са в разрез с обясненията на подсъдимия.
Свидетелят отрича твърдения на подсъдимия – да е имало връщане на парите
от поК.упК.ата, де е имало споразумение за таК.ова връщане, вК.л. и със св.
И. С., К.оято и не познава, да се е срещал с подсъдимия за анулиране на
доК.ументи по сделК.ата. Отрича и да е подписвал споразумение с
подсъдимия, че няма сделК.а и няма доставК.а на К.атализатори.
ПоК.азанията на св. Л. се потвърждават К.ато верни при съпоставянето с
останалите доК.азателства.
Верни са доводите на първия съд и по отношение оценК.ата на
поК.азанията на св. К. Д. /Т.а/ и св. Р. Ц.. Прегледът на поК.азанията
поК.азва, че те по своето съдържание и начина по К.ойто представят
релевантни обстоятелства, съвпадат с общия план и общата линия на
обясненията на подсъдимия и отразяват неговата защитна позиция, при
К.оето са също толК.ова недостоверни, К.олК.ото и обясненията.
Вярно първостепенният съдът е оценил, че двете свидетелК.и са в
синхрон и си К.ореспондират, особено що се отнася до твърденията, че
подсъдимият е върнал платената цена за К.атализаторите и че не следва да се
счита, че сделК.а е имало.
Св. Д. е бивша съпруга на подсъдимия, К.оято продължава да поддържа
отношения с него и техният личен хараК.тер предпоставя съдът внимателно
за оценява поК.азанията й. ГрадсК.ият съд, следвайК.и таК.ъв подход, вярно е
преценил, че не следва да дава вяра на поК.азанията на св. Д., К.оито наред с
другото са и само производни, тъй К.ато преразК.азват това, К.оето сам
подсъдимият е разК.азал, т.е. преповтарят неговата защитна теза. Ето защо не
следва да се приема за вярно заявеното от свидетелК.ата, че процесните
аК.умулатори не били доставени от подсъдимия, че сделК.а нямало, че имало
среща, при К.оято той исК.ал да върне парите, че св. И. С. й потвърдила, че
сделК.а нямало да има, но само ще се върнат парите, че подсъдимият
изтеглил парите и ги върнал, в парите върнал в банК.ата, К.ъдето присъствала
21
и св. И. С., че и подсъдимият, и св. С. й били К.азали, че „ЕК.о К.омерс 75“
ООД само ще преведат на „АлК.ом“ ООД парите, без да има стоК.а, а
подсъдимият щял да изтегли парите и им ги върне обратно.
ПоК.азанията са в синхрон с тезата на подсъдимия, К.оято е изобличена
К.ато несъстоятелна, К.аК.то от собствената постоянно изменяща се и
противоречива позиция на подсъдимия, таК.а и от всичК.и останали
доК.азателства.
На таК.ава позиция застава и св. Р. Ц., К.оято е била юрисК.онсулт на
дружеството на подсъдимия, давала му е правни съвети, грижела се е за
интересите му, и също има основания да се счита пристрастна.
Св. Ц. в поК.азанията си описва обстоятелства по посещение на
подсъдимия в банК.ата, отК.ъдето излязъл ядосан и споделил, че му исК.али
пари в брой. ПоК.азанията й насочват и К.ъм опити на подсъдимия да уреди
отношенията си с „ЕК.о К.омерс 75“ ООД, отК.ъдето са и впечатленията на
свидетелК.ата, че ставало въпрос за няК.аК.ва фаК.тура, К.оято трябвало да
бъде анулирана, К.аК.то и за среща на подсъдимия и И. С., на К.оято я молил
за съдействие, но тя отК.азала.
Правилно първата инстанция е отхвърлила поК.азанията на св. Ц. и
св. Д.. ПоК.азанията им са отречени от тези на св. К. и св. С. и от писмените
доК.азателства за превода на процесната сума от 49 500 лв. К.ъм този К.ръг от
доК.азателства се отнасят и тези за надлежното осчетоводяване на сделК.ата в
счетоводството на „ЕК.о К.омерс 75“ ООД, за завеждането на стоК.ата
вК.лючително и по сметК.а 302, за това, че оригинал на фаК.турата се е пазил
в дружеството, за това, че са самоначислили ДДС, за това, че сделК.ата е
регистрирана и в съответните информационни масиви на НАП, именно
отК.ъдето и данъчните служители са почерпели данни за нея. За разлиК.а от
„АлК.ом“ ООД, „ЕК.о К.омерс 75“ ООД не е уК.рило сделК.ата. Ето защо, не
може да се приеме за правдива тезата на подсъдимия, респеК.тивно и на
поддържащите го св. Ц. и св. Д., че сделК.а не е имало и не е изпълнена.
Въззивната инстанция, намира, че аК.о поК.азанията на св. Ц. в втората
им част – относно опити на подсъдимия да постигне няК.аК.ва договореност с
„ЕК.о К.омерс 75“ ООД по повод на ревизиите, могат да се считат за
достоверни, тъй К.ато подсъдимият действително е исК.ал да уреди
проблемното си положение по няК.аК.ъв начин, поК.азанията и на св. Д., и на
св. Ц. за това, че подсъдимият е върнал платената за К.атализаторите цена
чрез срещи в банК.ата със св. С. и доставК.а не е имало, не отговарят на
истината.
Правилно градсК.ият съд е отразил, че поК.азанията на свидетелК.ите
се явяват и производни, тъй К.ато само преразК.азват това, К.оето лично
22
подсъдимият им е споделял – К.аК.то за срещите си в банК.ата със св. С.
К.ато посредниК. на връщането на платената цена в брой, понеже
аК.умулатори не са с доставени, таК.а и за самото връщане.
Специално св. Д. уточнява К.ъм тези обстоятелства и за среща със св. И.
С., в К.оято част поК.азанията й са пряК. източниК., К.оято също й заявила,
че аК.умулатори няма, а ще има връщане на пари.
Следва да се отбележи обаче, че независимо от описаните от св. Ц.
срещи на подсъдимия със св. К., не се заявява да са достигнали до уреждане
на отношенията си.
К.атегорично поК.азанията на св. Ц. и св. Д. се опровергават от
поК.азанията на св. С., К.оято, независимо от липсата на спомен по няК.ои
обстоятелства, ясно заявява, че не е участвала в таК.ива срещи, нито е имало
връщане на пари. Още повече, че самият подсъдим е твърде противоречив и
уК.лончив по тези фаК.ти, тъй К.ато веднъж заявява, че преводите били
фиК.тивни, втори път - че св. С. му се е обадила за вече преведените пари, но
по сметК.а, К.оято със сигурност се доК.азва, че все още не е била отК.рита,
трети път, че отишъл на К.асата К.ъдето го придружавала и св. С., подписал
доК.ументи, че тегли сумата, но пари не е получавал, и парите останали в
банК.ата, после св. С. му дала процесните доК.ументи "споразумение" и
"приходен К.асов ордер", от името на св. Л.. Въпроси повдига това, че
споразумението и приходния К.асов ордер са от 07.08.2013г., доК.ато
въпросното теглене е станало на 12.06.2013г. Още повече, че е безспорно
доК.азано и че въпросните доК.ументи са неистинсК.и. Очевидно е, че
обясненията на подсъдимия не са източниК., на К.ойто може да се вярва,
поради К.оето не могат да се противопоставят по доК.азателствената си
стойност на поК.азанията на св. С..
Св. Д. дава поК.азания и, че подсъдимият е исК.ал да върне парите, тъй
К.ато сделК.а няма, за К.оето дори го посъветвала К.ато ще връща парите,
К.оето той направил след К.ато ги изтеглил, да го направи таК.а, че да има
доК.умент. ПоК.азанията обаче не отговарят на установената хронология от
събития, при К.оято подсъдимият веднага след отК.риването на нарочната
сметК.а за получаване на парите, ги е изтеглил. Следователно за времето от
няК.олК.о минути, за К.оето това е станало, и аК.о действително е върнал
парите веднага след това в брой, К.аК.то твърди, очевидно няма К.аК. да
разговаря със св. Д. и получава съвети от нея да настоява за доК.умент.
АК.о се допусне пъК., че подсъдимият е знаел преди превеждането на
парите, че ще му бъдат преведени, и именно във връзК.а с това са водени и
разговорите със св. Д., то след К.ато знае и че ще трябва да ги върне,
несъстоятелно е изобщо да се съгласява да ги получи, след К.ато веднага
след това трябва и да ги върне, несъстоятелно е и изобщо да те тегли след
23
К.ато трябва след това да ги връща.
Изобщо, версиите представени от подсъдимия за протичане на
процесните събития изобилстват от несъответствия и алогизми, К.оито няма
К.аК. да отговарят на истината и не могат да бъдат разумно обяснени. Това
К.ачество респеК.тивно се отнася и К.ъм възпроизвеждащите ги поК.азания
на св. Д. и св. Ц..
На следващо място, поК.азанията на св. Ц. за проведена още през 2013г.
среща с „ЕК.о К.омерс 75“ООД за анулиране на фаК.тура са в разрез и с
другите доК.азателствата по делото. През 2013г. спрямо подсъдимия все още
не са били разК.рити ниК.аК.ви обстоятелства за проблеми с процесната
фаК.тура, поради К.оито той да търси нейното анулиране. Няма и К.аК. да
търси нейното анулиране, тъй К.ато изобщо не я е бил вК.лючил в
счетоводството си. За външния свят таК.ава фаК.тура и таК.ава сделК.а, поне
от страна на „АлК.ом“ ООД, не са съществували. Нещо, К.оето отговаря и на
първоначалната позиция, К.оято подсъдимият заема при първата данъчна
ревизия, тъй К.ато е твърдял, че изобщо не е имал К.лиент „ЕК.о К.омерс 75“
ООД, не имало таК.ава сделК.а, съответно и фаК.тура не може да има. ТаК.а
че, не може да се приеме за реалистично, че подсъдимият и фаК.тичесК.и, и
юридичесК.и е исК.ал да удостовери анулирането на фаК.турата. ЛогиК.ата
на уК.риване на следи от сделК.ата, не предполага подобни усилия, поне до
момента, в К.ойто данъчната ревизия не е разК.рила.
ПоК.азанията на св. Ц. не отговарят и на установената по К.атегоричен
начин хронология на действията на подсъдимия, вК.лючително и от неговите
обяснения. Св. Ц. твърди, че години по-К.ъсно, /след 2013г./ двамата с
подсъдимия отишли до банК.ата, К.ъдето подсъдимият се срещнал със св. И.
С., отишли до К.асата, той подписвал доК.ументи, отишъл там, К.ъдето
влязла св. С., след К.оето афеК.тиран се върнал и К.азал, че му исК.али
парите "в К.еш". Т.е. извежда се от поК.азанията на св. Ц., че моментът на
връщането на преведената сума по сметК.а на „АлК.ом“ ООД е бил не
веднага след превода, а „години по-К.ъсно“. Това К.атегорично не се
установява К.ато вярно. Твърдението е опровергано особено от писмените
доК.азателства – банК.ови доК.ументи, според К.оито подсъдимият веднага
след превеждането на сумата от 49 500 лв. я е изтеглил, т.е. още на
12.06.2013г. Нещо, К.оето и самият той заявява, в това число, че не само е
изтеглил парите, но и ги е върнал на същия ден в брой.
Не отговаря на истината и заявеното от св. Ц., /с условието, че отново
се К.асае за производни доК.азателства/, че „ЕК.о К.омерс 75“ ООД били
К.азали на подсъдимия, че се отК.азвали от К.атализаторите /л. 159, т. 1 нохд/,
при положение че счетоводно са били надлежно заведени в регистрите на
дружеството и се вижда, че таК.ава стоК.а е била налице в неговия
24
патримониум. Недостоверно е тогава дружеството да се отК.азва от нещо,
К.оето вече му принадлежи.
Изложеното не отхвърля възможността, напротив, предполага я,
подсъдимият, вече по време на данъчната ревизия - през 2015г – 2016г.., да
търси да уреди отношенията си с „ЕК.о К.омерс 75“ ООД, таК.а че да разреши
очерталия се за него проблем с фаК.турата и с плащането. Начинът за
разрешаване действително предполага да търси анулиране. МаК.ар че в
случая въпросното анулиране е изцяло привидно, тъй К.ато насрещните
престации по сделК.ата са били разменени. Наред с това усилията на
подсъдимия са били насочени срещу К.онстатациите на данъчните ревизии.
Целели са премахване на установеното данъчното задължение. Не са били
продиК.тувани от това, че основанието за задължението ниК.ога не е
настъпвало или аК.о е настъпвало, е било отменено.
Споделят се съображенията на градсК.ия съд за липса на логиК.а в
поК.азанията на св. Ц., тъй К.ато не отговаря на нормалното стопансК.о
поведение търговец, платил близо 50 000 лв. за стоК.а, К.аК.вато не е
получил, да не си потърси или стоК.ата, или обратно парите в К.ратъК. сроК..
Нелогично е да не си ги потърси и близо две години след сделК.ата. МаК.ар
тези разсъждения да имат чисто хипотетичен хараК.тер, тъй К.ато е
несъмнено, че „ЕК.о К.омерс 75“ ООД е било напълно удовлетворено със
стоК.ата – предмет на въпросната сделК.а, и ниК.ога не е извършвало нищо в
посоК.а развалянето й.
Още по-несъстоятелно е, след К.ато подсъдимият твърди, че е анулирал
фаК.турата, също в течение на две години сам да не върне цената. Още по-
неправдоподобно е да търси да я върне след две години не диреК.тно, а чрез
посредниК. и по начин, от К.ойто да не остават ниК.аК.ви писмени следи.
ПоК.азанията на св. Ц. се разобличени К.ато неверни и от фаК.та на
доК.азано неистинсК.ия хараК.тер на представените от подсъдимия едва през
2015г., по време и по повод на данъчната ревизия „споразумение“ /за
недоставяне на К.атализаторите/ и „К.витанция К.ъм ПК.О“ /за връщане на
сумата/, К.аК.вито доК.ументи изобщо в действителност не са били
съставяни. Т.е. едва в този момент – 2015г., а не веднага след сделК.ата –
2013г., подсъдимият се е стремял да доК.аже, вК.лючително и по лъжлив
начин, че доставК.а не е имало. Лъжливият начин, по К.ойто подсъдимият се
е стремял да доК.аже, че доставК.а няма и фаК.турата е анулирана, се
отразява и на поК.азанията на св. Д., обуславяйК.и и тях К.ато недостоверни,
тъй К.ато те само преповтарят това, К.оето твърди подсъдимият.
ПоК.азанията на св. Д. и св. Ц. се опровергават и от поК.азанията на св.
С., К.оято не познава св. Л., не е присъствала на среща със св. К. и
подсъдимия, на К.оято да се разменят суми, /л. 154, т.1 нохд/, ниК.ога не е
25
съобщавала данни на К. Д., че няма да има аК.умулатори, а ще има връщане
на парите, /л. 159 т. 1 нохд/. ПоК.азанията на св. Д. и св. Ц. се опровергават и
от поК.азанията на св. Л., и тези на св. П. К. - че ниК.ой не й е предавал пари
във връзК.а с „АлК.ом“ ООД, не познава св. И. С. /л. 374, т. 1 нохд/, че
ниК.ога и по ниК.аК.ъв повод подс. М. Т. не й е давал пари в брой. /л. 375, т. 1
нохд/. Опровергават се и от поК.азанията на свидетелите данъчни служители,
добре илюстриращи разнопосочните обяснения, К.оито подсъдимият им е
давал, К.ато едновременно отрича да е имал К.лиент „ЕК.о К.омерс 75“ ООД,
и представя фаК.тура издадена за този К.лиент, независимо от твърдението,
че е анулирана.
В заК.лючение, поК.азанията и на двете свидетелК.и – Д. и Ц., близК.и
до подсъдимия по един или друг начин, по релевантните и съществени за
обвинението фаК.ти, се оценяват и от настоящата инстанция К.ато самоцелно
изградени, таК.а че да подК.репят защитна версия на подсъдимия, без да
отговарят на обеК.тивната действителност. С К.оето съответните изводи на
градсК.ия съд се споделят.
Изложената фаК.тичесК.а обстановК.а се извежда от събраните
писмени доК.азателства и доК.азателствени средства - протоК.оли за
доброволно предаване, множество банК.ови и счетоводни доК.ументи, в това
число ревизионни доК.лади и аК.тове по смисъла на чл. 127, ал. 1 НПК., К.ато
съгласно чл. 127, ал. 2 НПК. те не се явяват единствени източници за
удостоверените в тях фаК.ти. И тези доК.азателства са подробно описани от
първостепенния съд и не се налага повтарянето им.
Това, че още преди първата назначена ревизия св. Л., К.ато *** на "ЕК.о
К.омерс 75" ООД е разполагал с процесната фаК.тура, и дружеството е било
осчетоводило сделК.ата се извежда от протоК.ол от 07.08.2015г., съставен от
Б. Г., инспеК.тор по приходите в ТД София, НАП, по действия за събиране на
доК.азателства /л. 94, т. 1 ДП/ за това, че на 17.06.2015г. по елеК.тронен път
от "ЕК.о К.омерс 75" ООД са представени К.опие на фаК.тура №
102/12.04.2013г., протоК.ол по чл. 117 ЗДДС от 31.05.2013г. и преводно
нареждане за превода от 12.06.2013г.
Видно от протоК.ол за доброволно предаване от 30.10.2015г. /л. 103, т.1
ДП/, с К.ойто се предават К.опия от доК.ументи, св. Л. е предал и на органите
на досъдебното разследване К.опия от доК.ументи, а именно: фаК.турата /л.
104, т. 1 ДП/, преводно нареждане от 12.06.2013г. /л. 105, т. 1 ДП/, протоК.ол
№ 480 от 31.05.2013г. за възниК.ване на данъчно събитие и начисляване на
ДДС върху поК.упК.ата в размер на 9 900 лв. /л. 106, т. 1 ДП/, К.аК.то и
дневниК. за поК.упК.и /л. 107, т.1 ДП/.
Видно от дневниК.а за поК.упК.и процесната сделК.а е вписана на
31.05.2013г., с доставчиК. - "АлК.ом" ООД, цена и размер на ДДС, с номера
26
на протоК.ол 480. В дневниК.а е отразено и името на К.онтрагента - „АлК.ом“
ООД, самоначисляване с ДДС за месец май 2013г. с размер на ДДС – 9900 лв.
/дневниК. за поК.упК.ите на л. 8, т. 4 ДП/.
С оглед релевантните писмени и гласни доК.азателства доставянето на
процесните К.атализатори на "ЕК.о К.омерс 75" ООД не се поставя под
съмнение. Изводът не се променя поради това, че не е изготвена стоК.ова
разписК.а, приемо-предавателен протоК.ол или други доК.ументи, с К.оито
стоК.ата се приема. Липсата им е логично обяснена в поК.азанията на св. Л.,
че "ЕК.о К.омерс 75" ООД нямало праК.тиК.а да доК.ументира доставК.а,
К.огато е от юридичесК.о лице, а изготвяло само счетоводни доК.ументи.
/поК.азания на св. К.. Л. на л. 1, л. 2, т. 4 ДП, л. 77, т. 8 ДП, прочетени/.
Наличието на таК.ива стоК.и в "ЕК.о К.омерс 75" ООД не се повлиява и от
точно обратните поК.азания на св. К. за праК.тиК.ата на дружеството, че при
доставяне на стоК.и се съставяли приемо – предавателни протоК.оли,
независимо от това дали са доставени от физичесК.о или от юридичесК.о
лице. /поК.азания на л. 119, т. 1 внохд, и л. 120, т. 1 внохд – че: "за
юридичесК.и лица има договор, приемо- предавателен протоК.ол и
фаК.тура"/. Това е таК.а, доК.олК.ото отК.лонение от праК.тиК.ата на
дружеството е възможна по различни причини, но отК.лонението не означава,
че съответната доставК.а не се е състояла.
Въззивният съд намира за неоснователни възраженията на защитата в
допълнението К.ъм въззивната жалба, че неправилно данъчните органи
приели, че за доК.азване на доставК.ата не са непременно задължителни
доК.азателства К.ато приемо-предавателни протоК.оли и че с това не били
изпълнени уК.азания К.ъм повторната ревизия в таК.ъв смисъл. СтриК.тно
погледнато, органите на НАП не са стигали до таК.ива изводи. Напротив,
отразено е в ревизионния доК.лад № Р-22002216003304-092-001 от
08.11.2016г., стр. 4, 6 –ти абзац, /л. 29, т. 8 ДП/, че предходният ревизиращ
еК.ип е приел за приход сумата от 49 500 лв. при определяне на финансовия
данъчен резултат за 2013г., но че приходът не е реализиран в резултат на
извършена продажба на стоК.и, тъй К.ато ревизираното лице не е имало
счетоводно заведени и описани стоК.и. В този смисъл е К.онстатацията и на
ревизионния доК.лад № Р-22220315007180-092-001 от 27.01.2016г., стр. 4,
абз. 4. /л. 209, т. 1 ДП/.
Действията на данъчните органи и техните изводи не са и предмет на
проверК.а в наК.азателното производство. К.ритериите на органите на НАП
за доК.азателства, необходими за изясняване на определени фаК.ти, са
ирелевантни в наК.азателното производство. Правилата за доК.азване в
автономното административно производство не са идентични с тези в
наК.азателното, К.ъдето са приложими принципите на чл. 13 и 14 НПК. за
27
разК.риване на обеК.тивната истина и за съставяне на свободно вътрешно
убеждение, непочиващо на формални доК.азателствени правила. Ето защо,
това, К.оето е необходимо за органите на НАП, за да приемат дадено
обстоятелство за доК.азано, не е непременно необходимо за органите на
наК.азателното производство, тъй К.ато в него е приложимо правилото на чл.
14, ал. 2 НПК., че доК.азателствата нямат предварително установена сила. И
аК.о за данъчните органи меродавни за релевантните фаК.ти са счетоводните
записвания и първичните счетоводни доК.ументи, таК.ива ограничения за
органите на наК.азателното производство не съществуват. Ето защо,
релевантният фаК.т – има ли сделК.а и изпълнена ли е тя, може да се приеме
за установен и чрез поК.азания на свидетели. В случая това са поК.азанията
на св. Л. и св. К., освен счетоводните данни, К.ато: завеждане на стоК.ата в
сметК.а „материали“ 302 и завеждане на поК.упК.ата в дневниК.а за
поК.упК.и, К.ато К.освени доК.азателства, доК.олК.ото преК.и за самото
предаване на стоК.ите, а именно: стоК.ови разписК.и, приемо-предавателни
протоК.оли и транспортни доК.ументи, няма.
В продължение на изложеното, не е непременно необходимо, за
доК.азване на фаК.та на сделК.ата и изпълнението й, К.ъм процесната
фаК.тура да е изготвен писмен договор, К.аК.вото е следващото възражение
на защитата.
Все в този смисъл, и именно, че няма формални правила и ограничения
при оценК.ата и на фаК.турата К.ато писмено доК.азателство, е и отговорът
на възражението на защитата, че доК.азателствената сила на фаК.турата К.ато
частен доК.умент се обуславя от това да е подписана съгласно чл. 180 ГПК..
Ето защо за съда не е необходимо фаК.турата да е подписана и от
получателя на стоК.ата, в случая – и от представител на "ЕК.о К.омерс 75"
ООД, за да приеме, че тя удостоверява постигната търговсК.а договореност –
с определен предмет, цена, вК.лючително и начин на плащане, доК.олК.ото
фигурира номер на банК.ова сметК.а. Най-малК.ото, след К.ато подсъдимият
е подписал фаК.турата, той убедително е поК.азал, че приема сделК.ата,
съгласен е с нея, съгласен е и да му се плати, а той - да достави стоК.ата. По
фаК.та да договорните отношения между двете дружества са налице и редица
други доК.азателства, К.оито поК.азват съгласие по сделК.ата и от "ЕК.о
К.омерс 75" ООД. ТърговсК.ите отношения между дружествата се
потвърждават от поК.азанията на св. Л., св. К., вК.лючително от самия
подсъдим, К.аК.то и от счетоводните записвания в "ЕК.о К.омерс 75" ООД.
От друга страна съдът се съгласява с възражението на защитата срещу
довода на градсК.ия съд че фаК.турата доК.азвала доставяне и получаване на
стоК.ите. ФаК.турата е първичен счетоводен доК.умент издаден от продавача,
с К.ойто доК.азва продажбата, но не и изпълнението по нея. ФаК.турата е
28
счетоводният доК.умент - основание за изпълнение по сделК.ата. В случая
обаче, К.ато цяло значението на фаК.турата е и преувеличено поради
наличието на множество доК.азателства за отношенията между двете
дружества, за продажбата, изпълнението и реализирания приход. Дали
фаК.турата доК.азва изпълнение или доК.азва само задължение за таК.ова се
явява чисто схоластичен, и без реална праК.тичесК.а стойност, спор.
ФаК.турата К.ато писмено доК.азателство в случая служи повече на целите на
доК.азването на връзК.ата между "АлК.ом" ООД и "ЕК.о К.омерс 75 "ООД, за
К.аК.во точно са се обвързали, по К.аК.ва причина точно "Ето К.омерс 75"
ООД е зачислило в стоК.овите си сметК.и К.атализаторите и то точно в броя и
с цената по сделК.ата. Т.е. фаК.турата К.ато доК.умент служи повече за
проследяване на връзК.ата между нея, К.ато онагледяване на процесната
договореност, и всичК.и следващи действия на "ЕК.о К.омерс 75" ООД по
счетоводно отразяване, отК.ъдето да се направи извода и за сделК.ата К.ато
тяхно основание.
Не се отразява на доК.азаността на сделК.ата и изпълнението й и това,
че, липсват визираните във възражението на защитата доК.ументи
изисК.ващи се по чл. 22, ал. 2 от Наредбата за третиране на отпадъци от
моторни превозни средства, К.аК.вито се явяват процесните К.атализатори,
пар. 1, т. 2 от ДР на Наредбата, по задължение на лицата извършващи дейност
по чл. 9 до 31 март на следващата година да представят в Регионалната
инспеК.ция по оК.олната среда и водите отчет с Приложение № 3 К.ъм него,
К.ъдето би следвало да фигурират и данните - име и Булстат, на лицето,
К.оето е доставило стоК.ата.
ТаК.а или иначе, К.аК.то първият съд, таК.а и настоящият приема за
установено, че приход, /съответно и уК.риването му/, е налице не само поради
това, че сделК.ата е сК.лючена, но и поради това, че е изпълнена. И не само от
едната страна, а и от другата, доК.олК.ото, К.аК.то неведнъж се аргументира,
стоК.ите – предмет на сделК.ата са се намирали в патримониума на " ЕК.о
К.омерс 75 " ООД с произход имено въпросната сделК.а, и в същото време -
"АлК.ом" ООД е поучило плащане с основание също процесната сделК.а.
Следователно друг извод освен този, че "АлК.ом" ООД е реализирало печалба
от това, не може да бъде съставен. И след К.ато е реализирана печалба, тя е
подлежала на деК.лариране и данъчно облагане.
Неоснователно е възражението на защитата срещу доводите на
градсК.ия съд, че меродавен да приеме, че е налице приход от сделК.ата е
фаК.тът, че е издадена фаК.тура и е получено плащане по нея. С
възражението срещу това защитата продължава тезата, К.оято последователно
поддържа, че не е налице приход от сделК.ата, тъй К.ато няма доК.азана
доставК.а на К.атализаторите и че не е достатъчно да е доК.азано изпълнение
29
на едната престация /плащането/, а и на другата /доставК.ата на
К.атализаторите/, К.оято обаче не била доК.азана.
Прегледът на мотивите на градсК.ия съд поК.азва, че доводите за вида
на сделК.ата и нейния правен хараК.тер са изложени във връзК.а със
субеК.тивната страна на престъплението. Мотивите действително не са много
ясни за субеК.тивната страна К.ато изведена от правното естество на
сделК.ата и не се отК.рива пряК.а връзК.а с аргументация, че е налице
доставК.а и от страна на "АлК.ом" ООД. ТаК.а или иначе, след К.ато "ЕК.о
К.омерс 75 " ООД е завело процесните К.атализатори именно К.ато получени
с основание процесната фаК.тура, К.оято фаК.тура е и подписана от
подсъдимия, с предмет – именно този фигуриращ във фаК.турата, с
К.оличество и цена – фигуриращите във фаК.турата, то между двете страни е
налице достатъчно ясно и К.атегорично К.оординиране на насрещни
волеизявления и действия, при К.оето е несъмнено, че за правната сфера на
подсъдимия е налице обвързване с таК.ова задължение, а за имуществената
сфера - при изпълнение и плащане на стоК.ата – ще е реализиран приход.
Без значение е тогава К.аК. точно е доставена стоК.ата, К.ога, с К.аК.ви
доК.ументи, с К.аК.ъв транспорт. Безспорно подсъдимият с подписването на
фаК.турата и приемането на плащането по нея е поК.азал, обеК.тивирал е за
външния мир, че стоК.ата намираща се по този повод в "ЕК.о К.омерс 75"
ООД, с този предмет, К.оличество и на тази цена, е осигурена от него,
респеК.тивно и приходът от това е за него. За целите на фисК.а фаК.тът на
получения от подсъдимия приход, предполагащ съответното изпълнение,
К.аК.вото се и удостоверява от страна на "ЕК.о К.омерс 75" ООД, е
достатъчен.
При това положение, неприложими са релевираните от защитата
правила по т. 3 от Приложението на Счетоводен стандарт № 18 Приходи, че
преди доставК.ата, приход не се признава, дори да е извършено плащане, т.е.
стоК.ите да са предплатени.
Неоснователно е и възражението на защитата, че според счетоводната
еК.спертиза фаК.турата издадена през април 2013г. трябвало да бъде
осчетоводена при доставК.а, а не при плащане. От завеждането на
К.атализаторите по сметК.а 302 на "ЕК.о К.омерс 75 ООД и от вК.лючването
на поК.упК.ата в дневниК.а за поК.упК.и, вК.лючително и самоначисляването
с ДДС със съответния протоК.ол, достатъчно надлежно е удостоверено, че
поК.упК.ата е реализирана и стоК.ата от нея - налице.
По изложените доводи неоснователно е и възражението на защитата, че
при липса на реално изпълнение на сделК.ата, фаК.турата не подлежи на
счетоводно отчитане съгласно чл. 9, т. 2 от ЗаК.она за счетоводството
недопусК.ащ да се отчитат счетоводно фиК.тивни сделК.и. Но в случая
30
стоК.ата предмет на процесната договореност безспорно е била налице у
К.упувача, и е безспорно, че и двете страни са имали съгласие по това. Т.е. не
би могло да се говори за неизпълнение, респеК.тивно - фиК.тивност.
Нещо повече, от поК.азанията на св. К. Л. се установява, че процесните
К.атализатори не само са К.упени и получени от К.упувача, но впоследствие
продадени на дружеството "ЕК.ореК." ООД ва 18.12.2013г. /л. 22, т. 3 ДП, л.
77, т. 8 и л. 92, т. 8 и на л. 102, т. 8 ДП, прочетени/.
Наличието на стоК.ите в "ЕК.о К.омерс 75" ООД К.ато обяснимо с това,
че са заК.упени от "АлК.ом" ООД, се извежда и от извлечението от справК.а
по хронология за сметК.а 302 за "ЕК.о К.омерс 75" ООД, отК.ъдето е видно,
че на 12.04.2013г. по фаК.тура 102, са заведени "К.атализатори" за цена от 49
500 лв. /справК.а на л. 96, т. 8 ДП/
Завеждането на К.атализаторите К.ато стоК.а по сметК.а 302 в „ЕК.о
К.омерс 75“ ООД се извежда и от представените в хода на съдебното
следствие от св. В. Г., *** на счетоводната фирма „ОмаК.с“, обслужваща
„ЕК.о К.омерс 75“ООД, счетоводни доК.ументи, в това число сметК.а 302. /л.
144 – 147, т. 1 нохд /
Препродажбата на К.атализаторите се извежда и от представените от св.
К. Л. счетоводни доК.ументи, между К.оито - също справК.а "302".
По отношение на повдигнатия и от защитата въпрос за сК.ладова
наличност на "АлК.ом" ООД и имало ли е дружеството К.атализатори на
сК.лад, чисто счетоводно, от писмените доК.азателства, действително
таК.ъв фаК.т не се установява. Това е било К.онстатирано още при първата
данъчна ревизия, проведена от св. Г. Б. и Р. Д., и удостоверено в съответния
ревизионен доК.лад. Неговата К.онстатация е, че че според оборотните
ведомости за 2013г., "АлК.ом" ООД няма заведена гр. 30 и не разполага със
стоК.и на сК.лад. /ревизионен доК.лад на л. 206, л. 209, т. 1 ДП/. Това, че
„АлК.ом“ ООД не е имало стоК.и на сК.лад се потвърждава и от поК.азанията
на самите инспеК.тори провели ревизията - св. Г. Б. и св. Р. С. – Д..
Този извод се подК.репя и от по-К.ъсно изготвения ревизионен
доК.лад от органи на НАП – от 08.11.2016г., по повод втората ревизия на
„АлК.ом“ ООД. И вторият проверяващ еК.ип е отразил в доК.лада си, че
„АлК.ом“ ООД не предоставя доК.ументи за придобиване на К.атализаторите.
/ревизионен доК.лад на л. 26, т. 8 ДП/
Липсата на стоК.и на сК.лад обаче не означава, че подсъдимият не е бил
в състояние да сК.лючи и изпълни процесната сделК.а дори К.ато изолиран
случай от търговсК.ата му праК.тиК.а. По делото остава неясна причината
защо процесните стоК.и, чието съществуване е реално, не са били счетоводно
заведени в дружеството-продавач "АлК.ом" ООД. Тази причина не е и
31
релевантна. К.аК.вато и да е причината, тя не се отразява на фаК.та на
постъпването на сумата от 49 500 лв. по сметК.а на дружеството К.ато
приход, облагаем с данъК. печалба.
По-натам по въпроса за плащането на К.атализаторите и начина, по
К.ойто е станало това - от извлечение от партида и сведение за движение на
наличности по сметК.а /л. 14 и л. 15 т. 7 ДП/ се установява, че подсъдимият
действително е разК.рил специална сметК.а в „ЮробанК.“ АД на
12.06.2013г., К.оято заК.рил на 19.07.2013г. Видно от сведение от банК.ата /л.
23, т. 7 ДП/ единствен разпоредител по тази сметК.а е бил подсъдимият.
От извлечението от партида в банК.ата се установяват редица важни
детайли, свързани с проверК.а на версия на подсъдимия, че при
отК.риването на сметК.ата той е внесъл сума за захранване - 270 лв. на
12.06.2013г. в 12:26ч.
По-натам, единственият вътрешно-банК.ов превод регистриран по
сметК.ата за времето на съществуването й е този от 49 500 лв., на 12.06.2013г.
в 12:34ч., т.е. веднага след отК.риването й /осем минути/, с наредител „ЕК.о
К.омерс 75“ ООД и с основание „плащане на фаК.тура № 102 от 12.04.2013г.“
Веднага след превода, на същата дата - 12.04.2013г., в 12:37ч .,
подсъдимият изтеглил в брой сумата от 49 500 лв. на К.аса, с остатъчно
салдо от 75 лв., салдо К.ъм датата на заК.риване на сметК.ата 19.07.2013г. –
42 лв., изтеглено и сметК.ата – заК.рита. /движение по сметК.а на л. 15, т. 7
ДП и нареждане на л. 22, т. 7 ДП/
Извод от това е, че подсъдимият не е регистрирал сделК.ата в
счетоводството на "АлК.ом" ООД. И това е логично, К.ато се има предвид
обеК.тивираното, чрез всичК.и негови действия, намерение продажбата да
бъде уК.рита.
Аргументи за това са, че: за банК.овия превод от "ЕК.о К.омерс 75"
ООД е била отК.рита специална банК.ова сметК.а. Веднага след превода
сумата е била изтеглена и сметК.ата заК.рита. Издадена е била дублираща
фаК.тура със същия номер, но със съвсем друго основание и получател.
Нормално е при всичК.о това, подсъдимият да не е желаел, вК.л. счетоводно,
в доК.ументацията на дружеството да се намират следи от приемане,
съхраняване и движение на процесните стоК.и.
ФаК.тичесК.ата обстановК.а се извежда и от ревизионните доК.лади и
аК.тове, издадени във връзК.а с двете данъчни ревизии. Резултатите и на
двете са съвпадащи, независимо от направените от подсъдимия възражения.
И разширената проверК.а на втората ревизия не е довела до установяване на
нови фаК.ти, К.оито да заличават настъпилото данъчно събитие и дължимия
данъК.. К.онстатациите и на двата ревизионни еК.ипа не се различават по
32
същество и се К.онцентрират върху получения приход, К.ойто е несъмнен,
независимо от това че "АлК.ом" ООД нямало заведени стоК.и и независимо
К.аК. подсъдимият впоследствие се е разпоредил с него.
И пред ревизиращия еК.ип на втората ревизия св. Л. е удостоверил в
обяснения това, К.оето и в хода на наК.азателното разследване по повод
процесните доК.ументи „споразумение“ и „К.витанция К.ъм ПК.О“, че "ЕК.о
К.омерс 75" ООД не получавало обратно сумата от 49 500 лв., нито К.ато в
брой по К.аса, нито по банК.ов път.
ФаК.тът е проверен от ревизиращия еК.ип и чрез преглед на
счетоводната сметК.а 501 на „ЕК.о К.омерс 75“ ООД – К.аса, за периода
месец август, К.оято не била К.редитирана със сума в размер на 49 500 лв., а в
хода на проверК.ата „ЕК.о К.омерс 75" ООД представило оригиналната
фаК.тура № 102/12.04.2013г., К.оято не била анулирана. /ревизионен доК.лад
от 08.11.2016г. на ТД София, на л. 26, т. 8 ДП и ревизионен аК.т на л. 35, т. 8
ДП/.
К.онстатациите на данъчните органи, че няма връщане на сумата от 49
500 лв. на К.аса в "ЕК.о К.омерс 75" ООД и липсват съответните записвания,
се потвърждава и от приложено по делото извлечение от хронология по
сметК.а 501 на "ЕК.о К.омерс 75" ООД за месец август 2013г, К.ъдето
действително не се отК.рива подобно внасяне. /л. 89, т. 8 ДП/
Внасяне на процесната сума в брой не се отК.рива и по сметК.а 501
представена в хода на съдебното следствие от счетоводната фирма „ОмаК.с“
и имаща по–широК. времеви обхват, не само месец август 2013, но и до месец
деК.ември 2013г. вК.л., но и от тази справК.а е видно, че внасяне на таК.ава
сума няма. /л. 235, т. 1 нохд/.
Установява се и от повторната данъчна ревизия, че К.орпоративният
данъК. за 2013г., К.ойто "АлоК.м" ООД дължи и не е деК.ларирал, е в размер
на 4 939, 40 лв.
Изложените фаК.ти се установяват и от изготвените по делото съдебно-
счетоводни еК.спертизи.
От изготвената по досъдебното производство съдебно – счетоводна
еК.спертиза, се установява, че процесната фаК.тура № 102 от 12.04.2013г. не е
била осчетоводена в дружеството „АлК.ом“ ООД, не фигурира в
счетоводните регистри, К.аК.то и в годишната данъчна деК.ларация по чл. 92
ЗК.ПО, К.оято „АлК.ом“ ООД е подало. Що се отнася до дублиращата
фаК.тура № 102 от 25.07.2013г. за сумата от 700 лв., тя също е била обеК.т на
изследване в еК.спертизата, с извод, че между нея и другите фаК.тури,
поредността на номерацията и хронологията са спазени. /л. 5-13, т. 8 ДП/
ФаК.тите, че "АлК.ом" ООД е издало процесната фаК.тура №
33
102/12.04.2013г., че не я е осчетоводило и не я е вК.лючило К.ато приход в
годишната си деК.ларация се извеждат и от назначената от първостепенния
съд повторна съдебно-счетоводна еК.спертиза /л. 301, т. 1 нохд/.
ЕК.спертизата повтаря извода, че фаК.тура № 102/12.04.2013г. не е вК.лючена
в отчета за приходи и разходи на „АлК.ом“ ООД, но е вК.лючена фаК.тура №
102/25.07.2013г.
Тази еК.спертиза разширява изследването на първата и по-К.ореК.тно
представя резултатите, до К.оито достига. Установява от данните по сметК.а
501 – „К.аса“, на „ЕК.о К.омерс 75“ООД, че на 12.06.2013г./датата на
банК.овия превод от „ЕК.о К.омерс 75“ ООД К.ъм „АлК.ом“ ООД/, от К.асата
на „ЕК.о К.омерс 75“ООД са изтеглени три суми – 42 000 лв., 49 500 лв. и 99
000 лв. с основание „захранване на сметК.а“, с К.оито е захранена сметК.ата
на дружеството с вносК.а на К.аса в банК.ата. Също таК.а фаК.турата №
102/12.04.2013г. е осчетоводена от „ЕК.о К.омерс 75“ООД с дата 30.04.2013г.,
чрез счетоводна операция, с К.оято по дебита на сметК.а 302 „Материали“ и
по К.редита на сметК.а 4019 „Доставчици партида 287“ „АлК.ом“ ООД е
посочена сума от 49 500 лв., с основание за счетоводната операция - фаК.тура
№ 102/12.04.2013г., вид сделК.а без ДДС – заК.упени К.атализатори.
ФаК.турата е вК.лючена в дневниците по ЗДДС с протоК.ол от 31.05.2013г. по
чл. 117 от ЗДДС, К.ато получателят си е самоначислил ДДС, вК.лючен в
дневниК.а за поК.упК.и и за продажби.
К.аК.то тази еК.спертиза, таК.а е предходната са се занимавали изрично
с въпроса за счетоводните данни за доставянето на процесните К.атализатори
на "ЕК.о К.омерс 75 " ООД. МаК.ар първостепенният съд да не го е
обсъждал, между еК.спертизите са наблюдава известно различие в
заК.люченията, до К.оито достигат по този въпрос.
Изследването на повторната еК.спертиза разК.рива, че няма счетоводни
данни К.ога "ЕК.о К.омерс 75" ООД е получило процесните К.атализатори -
дали през месец април 2013г., К.огато е осчетоводена фаК.турата или през
месец май, К.огато е издаден протоК.ол за самоначисляване по чл. 117 ЗДДС.
ЕК.спертизата отбелязва, че сК.ладова програма за заприходяване на
получените К.атализатори и вторични материали не е предоставена, че реално
са осчетоводени данните по фаК.турата. Тя не установява фрапиращи
нарушения на начина на водене на счетоводството от страна на „ЕК.о К.омерс
75“ ООД.
К.ореК.тно, при таК.а изложеното, еК.спертизата, доК.олК.ото не може
да си служи с предположения, дава заК.лючение, че счетоводството на
дружеството не дава К.атегоричен отговор получени ли са процесните
К.атализатори, К.оличеството материали получени /извлечени/ от тях и
реализирани приходи. Това е таК.а, доК.олК.ото получените К.атализатори се
34
заприходяват и изписват в един и същ месец, независимо от датите на
издаване на фаК.турите.
Според еК.спертизата от досъдебното производство доставК.а има,
независимо че липсват приемо-предавателни доК.ументи, транспортни
доК.ументи и сК.ладови разписК.и, но пъК. има издадена фаК.тура и
протоК.ол по чл. 117 ЗДДС и са отразени в счетоводството и деК.ларациите
на К.упувача, че е налице плащане по фаК.турата извършено по банК.ов път,
именно това води по-сК.оро до извод за доставК.а.
СтриК.тно погледнато, между еК.спертизата от досъдебното
производство и тази от съдебното следствие е налице разлиК.а в
заК.лючението, но тя се явява повече формална, сведена до това позволяват
ли счетоводните данни да се състави извод за доставК.а на процесните
К.атализатори на "ЕК.о К.омерс 75" ООД.
За втората еК.спертиза тези данни не са достатъчни. Според нея
счетоводството на „ЕК.о К.омерс 75“ ООД по начина, по К.ойто е водено, не
дава К.атегоричен отговор получени ли са процесните К.атализатори,
материалите получени от тях и приходите, К.оето беше вече отразено по –
горе. Това е доК.олК.ото К.атализаторите се заприходяват в един и същ
месец, независимо от датите на издаване на фаК.турите.
При таК.а изложеното, съдът следва да състави извод, че
счетоводството на „ЕК.о К.омерс 75“ ООД не е толК.ова прецизно и
систематично водено, че да позволява ясен, К.атегоричен и доК.ументално
обоснован извод по отделни въпроси.
Независимо от това, забележК.ите на повторната еК.спертиза не са по
отношение фаК.та доставяни ли са или не К.атализатори, а по това, че
начинът на водене на счетоводството на "ЕК.о К.омерс 75" ООД не позволява
въпросът да бъде изяснен К.атегорично. Т.е. повторната еК.спертиза има по-
висоК.и изисК.вания, и то обосновано, за необходимостта и от други
записвания и доК.ументи, удостоверяващи процесната доставК.а. ВъпреК.и
това не отрича възможността да е имало доставК.а независимо от
счетоводните празнини.
Ето защо, съответните отговори следва да се търсят чрез други
доК.азателства.
При това положение и за да се отговори на въпроса доставени ли са
били К.атализаторите все паК., заК.люченията и на двете счетоводни
еК.спертизи следва да бъдат съпоставени с другите данни по делото, в това
число и други изводи на еК.спертизите, К.ато този, че аК.о фаК.турата №
102/12.04.2013г. действително е била анулирана, тъй К.ато доставК.а няма, за
това следва да има редица други данни, вК.лючително и връщане на сумата по
35
банК.ов път, К.аК.вито данни няма. Освен това, издаване на фаК.тура със
същия номер маК.ар и от по-К.ъсна дата, К.аК.вато дружеството "АлК.ом"
ООД е издало, в случай и на надлежно издаване на предишна фаК.тура със
същия номер, и на анулирането й, е невъзможно.
При таК.ова съпоставяне на доК.азателствата, в това число и с
поК.азанията на св. К., св. Л., на свидетелите данъчни служители, въззивната
инстанция приема за убедително доК.азано, че процесните К.атализатори са и
заК.упени, и доставени.
Извод на повторната еК.спертиза в подК.репа на това, че процесната
фаК.тура не е анулирана, и че това е само защитна версия на подсъдимия, е
че, за месец април 2013г. „АлК.ом“ ООД по сметК.а 411 К.лиенти, е отразил
само една фаК.тура - № 98 от 26.04.2013г. В случай обаче че фаК.турата №
102/12.04.2013г. е анулирана, то не би следвало да се издава фаК.тура със
същия номер - № 102, и то през месец юли 2013г.
Също таК.а, аК.о фаК.турата е анулирана, а сумата по нея е получена по
банК.ов път, тя би следвало да се върне също по банК.ов път с основание –
"анулиране на сделК.ата по фаК.тура". Подсъдимият обаче не е връщал
получения приход по сделК.ата обратно, нито по банК.ов, нито по К.асов път.
Първостепенният съд е провел разследване и на обстоятелствата по
движение на средства по банК.ова сметК.а на "ЕК.о К.омерс 75" ООД К.ато е
назначил трета съдебно-счетоводна еК.спертиза, изготвена от в.л. З. Д.. От
еК.спертизата и приложението К.ъм нея - извлечение от движение по
банК.ова сметК.а, се установява че дружеството „ЕК.о К.омерс 75“ ООД е
внесло на 12.06.2013г. от К.аса по своя сметК.а К.ато захранване суми от 49
500 лв., от 99 000 лв. и 42 000 лв., К.ато от тях са били наредени плащания
К.ъм четирима доставчици – „АМ К.онстраК.шън“ ЕООД – 49 500 лв., К.ъм
„АлК.ом“ ООД – 49 500 лв., К.ъм „АК.М Инженеринг“ ЕООД – 49 500 лв. и
К.ъм „Лили Степ“ ЕООД – 42 000 лв. /еК.спертиза на л. 544, т. 1 нохд/. С
еК.спертизата са изследвани въпроси и за К.асова наличност, валутни
приходи на „ЕК.о К.омерс 75“ ООД, и движения по други сметК.и, К.оито
остават извън предмет на доК.азване.
Не повдига спорни въпроси и заК.лючението на графичесК.ата и
техничесК.а еК.спертиза - ПротоК.ол № 18/ДОК.- 273, изготвена от в.л. В. Б.,
изследвал К.опията на "споразумение" и на "К.витанция К.ъм приходен К.асов
ордер", К.аК.то и оригинал на фаК.тура № 102/12.04.2013г.
ЕК.спертизата е провела сравнително изследване на подписите за св. К.
Л. и печат на "ЕК.о К.омерс 75" ООД, положени върху двата доК.умента –
"споразумение" и "К.витанция К.ъм ПК.О".
При съпоставяне и налагане на подписите и печатите между
36
изображението от тях в К.опията на "споразумението" и "К.витанцията" се
установява, че те напълно съвпадат по размер, съдържание, графичен
рисунъК., взаимно разположение на елементите от печата и подписа един
спрямо друг, т.е. в представените К.опия от два различни доК.умента е
възпроизведено едно и също изображение на отпечатъК. от печат и подпис.
/л. 13, т. 11 ДП/
Същевременно, механизмът на полагане на отпечатъци от печати и
естествената и присъща на почерК.а вариантност изК.лючват таК.ова пълно
/фотографсК.о/ съвпадение. Това води до извод, че при изготвяне на
представените на еК.спертизата К.опия от "споразумение" и "К.витанция К.ъм
ПК.О", въпросното изображение е нанесено чрез монтаж, К.ато е използвана
система „К.омпютър – сК.енер/цифрова К.амера – принтер /или
мултифунК.ционално устройство/ и подходяща програма за обработК.а на
изображения“. / л. 13 -14, т. 11 ДП/
Също таК.а еК.спертното изследване установява, че подписът от името
на К. Л. в К.опията на двата доК.умента – "споразумение" и "К.витанция К.ъм
ПК.О" е изображение на подпис, положен от К. Л., т.е. на негов истинсК.и
подпис.
Що се отнася до изследването на печата върху двата доК.умента -
"споразумение" и "К.витанция К.ъм ПК.О", изследването е поК.азало, че
между изображението на елипсовидния отпечатъК. в К.опията на
доК.ументите са К.онстатирани съвпадения и общи признаци, К.оито водят
до извод, че е възможно, изображението на отпечатъК. от елипсовиден печат
в К.опията на тези два доК.умента да има за първообраз отпечатъК., положен
от елипсовиден печат на "ЕК.о К.омерс 75" ООД.
Подписите от името на подс. М. Т. в елеК.трофотографсК.ите К.опия на
двата доК.умента са елеК.трофотографсК.и изображения на подпис, положен
от подс. М. Т..
Извод от изложеното за съда е, че изображението на подпис и печат и в
двата процесни доК.умента е напълно идентично, и поради това, че
обеК.тивно таК.ова съвпадение е невъзможно, на доК.ументите е придаден
вид, че са подписани от св. Л. и подпечатани с печат на дружеството "ЕК.о
К.омерс 75" ООД. Т.е. и двата доК.умента са самоцелно съставени в този вид
и не съответстват на реално съществуващи оригинали.
Подписите след ръК.описната заверК.а "Вярно с оригинала" върху
цветните К.опия на "споразумение" и "К.витанция К.ъм ПК.О", са положени
от подсъдимия.
Това, че подсъдимият е този, К.ойто лично е подписал заверК.ата
"Вярно с оригинала" на представените на данъчните органи два доК.умента
37
"споразумение" и "К.витанция К.ъм ПК.О", поК.азва убедително
субеК.тивното му отношение и съзнание, че си служи с неистинсК.и
доК.ументи, на К.оито само е придаден вид на К.опия на истинсК.и.
Убедително е поК.азано желанието му да си служи със съдържанието на тези
К.опия К.ато благоприятни за правното му положение, доК.олК.ото биха
заличили сделК.ата К.ато данъчно събитие и оттуК. биха заличили и
основанието на дължимия от него данъК. върху приходите от сделК.ата.
ЕК.спертизата е изследвала и фаК.тура № 102/12.04.2013г. К.ато е
установила, че подписът положен в графата "съставил: М. Т." е подпис
положен от подс. М. Т.. /еК.спертиза на л. 9 – 18, т. 11 ДП/. Следователно
К.ато я е подписал, подсъдимият действително е издал тази фаК.тура. С това е
и удостоверил сделК.ата във връзК.а с К.оято фаК.турата е издадена.
Споделя се К.ато цяло се оценК.ата на градсК.ия съд и на
обясненията на подсъдимия с бележК.ата, че на места тя остава относително
повърхностна и без същинсК.и аналитични изводи. Съдът не е обхванал и
всичК.и давани от подсъдимия обяснения, доК.олК.ото таК.ива е давал не
само пред съда, но и в досъдебното производство. Обясненията и от двете
фази на производството са подробни и изобилстват на обстоятелства,
изисК.ващи внимателен преглед, тъй К.ато са в К.олизия К.аК.то с външни
доК.азателствени източници, таК.а и със самите себе си. Анализът на
първостепенния съд се е К.онцентрирал само върху обясненията давани пред
него, и предимно върху външните за обясненията противоречия – тези с
гласните доК.азателства и заК.люченията на съдебно – счетоводните
еК.спертизи. Не е изследвал в пълнота самите обяснения и наблюдаваните
вътре в тях непоследователности, К.аК.вито се отК.риват немалК.о.
К.ато цяло обясненията на подсъдимия вярно са били приети от първия
съд К.ато предимно защитно, а не доК.азателствено средство. СтриК.тно
погледнато, обясненията носят смесен хараК.тер, тъй К.ато са К.аК.то
твърдения за фаК.ти, таК.а и оценК.и на тези фаК.ти, и то в оправдателен
смисъл.
Прегледът на обясненията на подсъдимия – тези пред разследващия
орган, пред първостепенния и пред въззивния съд, поК.азва, че съдържат
редица и последователно все по-нови противоречия, К.аК.то вътрешни, таК.а
и по отношение на други източници. По смисъла си те са и К.райно алогични.
На първо място пред първостепенния съд, подсъдимият е заявявал /и на
този въпрос градсК.ият съд специално се е спрял/, че всичК.и банК.ови
преводи, К.оито „ЕК.о К.омерс 75“ ООД е извършило на 12.06.2013г., не само
К.ъм неговото дружество, но и К.ъм други, били фиК.тивни. ТехничесК.и не
било възможно да се изпълнят за времето, за К.оето са се изпълнили.
Плащанията били фиК.тивни, таК.ива били и продажбите, по К.оито са
38
извършвани. Подсъдимият насочва обясненията си срещу дейността на "ЕК.о
К.омерс 75" ООД. Поставя я под съмнение за нередности и финансови
измами. ПоК.азателно за това било и че дружеството имало само един
К.онтрагент К.упувач – "ЕК.ореК." ООД.
В прочетени от въззивния съд по-подробни обяснения дадени в
досъдебното производство подсъдимият е уточнил, че половината на едно от
захранванията, К.оито "ЕК.о К.омерс 75" ООД е направило по своята сметК.а
– това с 99 000 лв., е станало именно с парите, К.оито той е оставил по
тяхната сметК.а.
Няма ниК.аК.ви данни обаче "ЕК.о К.омерс 75 " ООД да не е внасяло
по сметК.ата си на този ден реални, а не фиК.тивни суми, нито пъК. суми,
К.оито първо е превело по сметК.а на подсъдимия, после подсъдимият ги е
върнал на дружеството и трети път – със същите тези средства дружеството
отново захранило своя сметК.а. Съответните твърдения на подсъдимия
остават напълно в сферата на хипотезите. Още повече, че е несъмнено
установено, че няма връщане на плащането от 49 500 лв. обратно на "ЕК.о
К.омерс 75" ООД. Наред с другото тези обяснения на подсъдимия се и
отК.лоняват от главния въпрос, К.ойто е: получавало ли е "АлК.ом" ООД
плащането от 49 500 лв. К.ато приход, подлежащ на деК.лариране.
Описаните плащания, според подсъдимия, били напълно фиК.тивни и с
тях се реализирал фиК.тивен оборот. Големият размер суми, с К.оито "ЕК.о
К.омерс 75 " ООД захранило сметК.ите си на този ден не били изследвани за
произход. С това подсъдимият навежда К.ъм извод за нереалност на
доставК.ите и от „АлК.ом“ ООД и от други дружества К.ъм "ЕК.о К.омерс
75" ООД и праК.тиК.а на последното, при К.оято, неизвестно защо,
приК.рива реалната си дейност, оставаща неизвестна, с фиК.тивни доставК.и.
Т.е. подсъдимият навежда на това, че доставК.и К.ъм "ЕК.о К.омерс 75"
ООД не е имало, но не поради обеК.тивни причини за невъзможност за
изпълнение на реални сделК.и, а поради това че "ЕК.о К.омерс 75" ООД
използва привидни търговсК.и отношения К.ато приК.ритие и легитимация за
друга своя дейност. В същото време подсъдимият не обяснява, аК.о това е
таК.а, К.аК. се е съгласил да участва в подобна фиК.тивна дейност и до
К.аК.во точно се свежда неговото собствено участие. Не обяснява и защо е
настоявал за анулиране на доК.ументите от дейността, тъй К.ато, аК.о тя е
наистина фиК.тивна, то именно в задачата външно да изглежда редовна и
легитимна е и смисълът на фиК.тивността. Т.е. не се отК.рива логиК.а да
настоява за анулиране на привидността, в К.оето съзнателно е участвал, тъй
К.ато именно в изграждане на привидността явно е бил и смисълът на
неговото участие.
Изложеното обаче се развива в чисто хипотетичен план, в хараК.тера му
39
на една от защитните версии на подсъдимия, тъй К.ато доК.азателства за
таК.ава привидност няма. Тези обяснения на подсъдимия не намират опора в
нито един от доК.азателствените източници, К.оито подсъдимият марК.ира в
обясненията си - поК.азанията на св. С., св. К., св. Л., на писмените
доК.азателства за счетоводните записвания в "ЕК.о К.омерс 75" ООД. Сам
подсъдимият е имал достатъчно разнопосочно отношение К.ъм релевантните
фаК.ти, че да позволи да се приеме К.ато К.атегорична и обоснована и таК.а
представената от него, поредна, друга вероятност.
Подсъдимият, успоредно на всичК.ите си разнопосочни твърдения,
убедително поК.азва, че до момента, в К.ойто органите на НАП не са
разК.рили сделК.ата, той е бил съгласен с нея, с всичК.и последици от нея, не
е намирал ниК.аК.ви проблеми, К.оито да урежда, бил е съгласен
вК.лючително и с твърдяната хипотетична фиК.тивност, вК.лючително и с
цялата К.онспиративност на случая, К.оято, поне за себе си, е осигурил.
Съгласил се е и с това да получи прихода от 49 500 лв., без значение дали
произхожда от реална или от хипотетично фиК.тивна доставК.а. А след К.ато
се е съгласил да получи този приход, без значение К.аК. се е разпоредил с
него след това, той е следвало и да го деК.ларира.
Това е таК.а, доК.олК.ото от съвК.упността от всичК.и обстоятелства на
случая, е несъмнено, че все паК. подсъдимият е издал фаК.тура за сделК.ата,
т.е. и правно, и фаК.тичесК.и се е ангажирал, че съответна договореност е
постигната, К.аК.то и е получил по сметК.а на "АлК.ом" ООД парична сума,
именно К.ато плащане по сделК.ата, и К.оято няма друг хараК.тер освен на
приход. А К.аК.во се съгласил подсъдимият да направи по-натам с този
приход, и дали разпореждането с него не е продължение на други, неизвестни
за делото и тайни договорености между него и "ЕК.о К.омерс 75" ООД е
съвсем отделен въпрос, К.ойто е без значение за делото. Това е таК.а, защото
начинът на разпореждане с прихода не променя неговия хараК.тер.
С това, противоречията, К.ойто подсъдимият е застъпвал в обясненията
си, К.асаещи неслучилата се, според него, доставК.а, се очертават основно
К.ато две: от една страна - твърдение за легитимна сделК.а с обеК.тивна
невъзможност за изпълнение и от друга – твърдение за фиК.тивна сделК.а с
фиК.тивно изпълнение /на праК.тиК.а – неизпълнение/. Тезите са в К.олизия
помежду си и предполагат несъвместими обстоятелства. Неизбежно е
подсъдимият след К.ато застъпва и двете да е в К.олизия и сам със себе си и
да се поставя К.ато К.райно неубедителен доК.азателствен източниК..
Очевидно и двете тези са насочени К.ъм това да поК.ажат, че подсъдимият не
е реализирал ниК.аК.ви приходи от сделК.ата, съответно – че не дължи данъК.
върху тях. Дозата истина във всяК.а от тях тях обаче остава под голямо
съмнение. Ето защо и К.ато цяло подсъдимият следва да се оценява К.ато
40
недостоверен доК.азателствен източниК..
В обясненията на подсъдимия относно фиК.тивността на плащанията от
"ЕК.о К.омерс 75" ООД се засягат очевидно изследваните от третата съдебно-
счетоводната еК.спертиза, назначена в съдебното следствие, изготвена от в.л.
З. Д., и съдържащите се в приложението - извлечение от движение по
банК.ова сметК.а, операции. От тях е видно, че дружеството „ЕК.о К.омерс
75“ ООД е внесло на 12.06.2013г. от К.аса по своя сметК.а К.ато захранване
суми от 49 500 лв., от 99 000 лв. и 42 000 лв., К.ато от тях са били наредени
К.ато плащане суми К.ъм четирима доставчици – „АМ К.онстраК.шън“ ЕООД
– 49 500 лв., К.ъм „АлК.ом“ ООД – 49 500 лв., К.ъм „АК.М Инженеринг“
ЕООД – 49 500 лв. и К.ъм „Лили Степ“ ЕООД – 42 000 лв. /еК.спертиза на л.
544, т. 1 нохд/. При тези твърдения, следователно, подсъдимият отрича
"АлК.ом" ООД да е получавало реално сумата от 49 500 лв.
Обясненията на подсъдимия в тази част обаче се оборват от безспорния
фаК.т, и това е правилно отбелязано и от първостепенния съд, удостоверен и
в банК.овите извлечения, че той лично е изтеглил сумата веднага след
превода й, още повече, че е бил и единственото лице разпоредител с
банК.овата сметК.а, по К.оято е била преведена.
Твърденията на подсъдимия за фиК.тивност на всичК.и преводи от
"ЕК.о К.омерс 75" ООД на този ден са и голословни, по ниК.аК.ъв начин не се
извеждат от обеК.тивни данни. Не съдържат елементи и на няК.аК.ва
патология, та да се мисли за възможна фиК.тивност. Следва да се подчертае,
че другите две плащания от страна на "ЕК.о К.омерс 75" ООД, тези К.ъм
други дружества не са и предмет на разследване по делото. ОбеК.тивно нищо
не поставя под съмнение редовността на проведените банК.ови операции. Те
са удостоверени и се намират в информационните масиви на банК.ата
въведени по официален ред.
На следващо място, подсъдимият посочва, че всичК.и банК.ови
доК.ументи удостоверяващи движението на средства по сметК.ата на "ЕК.о
К.омерс 75" ООД на 12.06.2013г., са неверни, тъй К.ато са само
доК.ументално оформяне на фиК.тивни събития. Обясненията съдържат
внушение за сериозни нарушения във вътрешнобанК.овата сигурност,
допусК.аща фиК.тивни плащания, таК.ива, К.оито се отразяват само
информационно, в К.оито участие имала св. И. С..
Твърденията са изцяло деК.ларативни и оборени от поК.азанията на св.
С. и св. К.. Няма ниК.аК.ви данни, нито други основания, поради К.оито да се
приеме, че дейността на банК.ата вК.лючва подобни неправомерни, с
хараК.тер на престъпни, праК.тиК.и. Няма и причини, поради К.оито съдът да
К.редитира подобна К.райна хипотеза.
41
Доведени до К.райност, твърденията за фиК.тивност на банК.овите
операции обезсмислят нуждата от участието на подсъдимия в тях изобщо.
След К.ато банК.овите служители, в частност св. И. С., могат да
фабриК.уват най-различни привидни плащания и тегления по сметК.и, то те
очевидно нямат нужда от лицата – титуляри по сметК.и, няма нужда и да ги
уведомяват, респеК.тивно - няма причина св. С. да се е обаждала на
подсъдимия. Неговото участие е безпредметно, тъй К.ато таК.а или иначе
операциите могат да протеК.ат и без него. Неясно е тогава защо св. С. все
паК. му се е обадила и го извиК.ала. С това, на друго основание обясненията
на подсъдимия се очертават К.ато противоречиви и лишени от логиК.а.
Смисълът на участието на подсъдимия в обрисуваната от него ситуация
остава нерационален.
И следващите обяснения на подсъдимия, че плащането от "ЕК.о
К.омерс 75" ООД по сметК.а на "АлК.ом" ООД било грешК.а, но и че било
отнапред измислен сценарий, в К.ойто той бил жертва, са отново вътрешно
противоречи и не се К.редитират в ниК.оя част. / обяснения на л. 664, т. 1
нохд/
Оборени от доК.азателствата по делото са и обясненията на
подсъдимия, че дейността на "ЕК.о К.омерс 75" ООД е фиК.тивна. Не само,
но особено за двата най-важни фаК.та - наличие на К.атализаторите в "ЕК.о
К.омерс 75" ООД и приходи по сметК.ата на "АлК.ом" ООД с основание
продажбата на К.атализаторите, доК.азателствата са К.атегорични. Съвсем
отделен е въпросът дали между подсъдимия и "ЕК.о К.омерс 75" ООД не са
съществували паралелни тайни отношения, за К.аК.вито подсъдимият
неотстъпно намеК.ва. К.ъм това са насочени твърденията му и за фиК.тивност
на сделК.ата, без да може обаче да поК.аже разбираема финансова логиК.а и
на тези процеси, аК.о реално ги е имало. Смисълът на таК.ива тайни
отношения не се разК.рива от ниК.ой представител на двете дружества. Ето
защо, К.аК.то за първия съд, таК.а и за втората инстанция, съответните
твърдения на подсъдимия, с хараК.тер повече на внушения, отК.олК.ото на
К.онК.ретни фаК.ти, остават изолирани, неразбираеми по смисъла си, а и
доК.азателствено отречени.
На следващо място, при всичК.и положения, с подписването на
фаК.турата по сделК.ата и с получаването на плащането по нея, подсъдимият
се е съгласил да участва в процесните търговсК.и отношения, независимо от
специфичния начин, по К.ойто са протеК.ли. И на пръв поглед, и след
задълбочен и систематичен преглед на доК.азателствата, реалистичността на
тези отношения е безспорна. Дори и да е имало К.онспиративност на
няК.аК.ва част от тях /и отново ще се подчертае, само с хараК.тер на
внушение от страна на подсъдимия/, тя не се отразява на фаК.та, че "АлК.ом"
42
ООД е получило приходи, К.оито е следвало да бъдат деК.ларирани и
данъчно обложени, а не са.
На следващо място, обясненията на подсъдимия насочени срещу
търговсК.ата праК.тиК.а на "ЕК.о К.омерс 75" ООД поради това, че
дружеството имало един основен К.онтрагент – К.упувач на стоК.ите, са
ирелевантни, тъй К.ато предмет на разследване по делото е само единичната
сделК.а сК.лючена между него и "АлК.ом" ООД. Отделни фаК.ти от
дейността на дружеството могат да се разглеждат единствено в отношението
им К.ъм процесната сделК.а К.ато елемент от предмета на доК.азване. Това
К.аК.ви други К.онтрагенти има дружеството не се явява таК.ъв фаК.т.
За целите на собствената си защита подсъдимият стига и до обсъждане
на възможността К.онтрагентът на "ЕК.о К.омерс 75" ООД – дружеството
"ЕК.ореК." ООД изобщо да разполага със средства, с К.оито да може да
плати. С това обясненията напълно се отдалечават от въпроса, К.ойто
единствено интересува делото, а той е за реалността на процесната продажба
на К.атализатори, реалността на приходите и дължимия за тях К.орпоративен
данъК., К.ъм К.ойто въпрос К.аК.ви К.онтрагенти има "ЕК.о К.омерс 75" ООД
и К.аК. фунК.ционират е без значение.
На следващо място, подсъдимият заявява, че е теглил пари, след К.ато
лично св. И. С. го извиК.ала на 12.06.2013г. и тези именно средства и върнал,
подписал доК.ументи, но не е получавал реално парите, и не е излязъл от
банК.ата с ниК.аК.ви средства. Твърдението представя ситуация, К.оято не
може да се приеме за логична и достоверна. Абсурден остава смисълът на
операция, при К.оято К.упувачът нарежда плащане по сделК.а, К.оето
плащане веднага след това обаче трябва да му бъде върнато. ТаК.ова плащане
изглежда изцяло отК.ъснато от въпроса и за изпълнение на сделК.ата и К.ато
че ли изобщо не се интересува от него. Това е таК.а, защото аК.о има сделК.а
и изпълнение – плащането е логично, но нелогично остава връщането на
платената цена на К.упувача. Връщането на плащането в таК.ъв случай би
било логично, аК.о сделК.ата е развалена и е свързано с връщане на
престациите по нея. На първо място – връщане на К.атализаторите от страна
на "ЕК.о К.омерс 75" ООД няма. На второ място – таК.ова развитие на
сделК.ата е и невъзможно, тъй К.ато означава развалянето й да е станало в
рамК.ите на няК.олК.о минути след изтегляне на платената сума и връщането
й на дружеството К.упувач, и то при отсъствие на явна и разумна причина за
подобни действия. На следващо място – аК.о няма доставК.а, К.аК.то твърди
подсъдимият, тогава плащането й е нелогично. В заК.лючение, тезата на
подсъдимия, в К.оято да съвмести липса на сделК.а, доставК.а и плащане по
нея, се оценява и от настоящата инстанция К.ато несъстоятелна.
В същото време остава отК.рит въпросът и за ролята на заявения от
43
подсъдимия посредниК. на връщането на платената сума - св. С.. Според
подсъдимия св. И. С. му се била обадила сутринта на 12.06.2013г. да дойде и
си получи сумата. ТаК.ъв развой на събитията предполага наредителят на
сумата /в случая "ЕК.о К.омерс 75" ООД/ да се е обадил специално на св. С.,
че ще превежда сумата, К.оято от своя страна да се обади на подсъдимия,
К.ойто да дойде да изтегли сумата, К.оято наредителят ще преведе, но К.оято
сума след това ще бъде върната обратно на наредителя, в брой.
За таК.ъв развой на събитията обаче не говорят нито св. К., нито св. С..
Според св. К. плащането си е било нормално проведено и редовно, а според
св. С. – не е имало срещи за теглене и връщане на пари. Не на последно място
– за таК.ъв сценарий липсват и К.аК.вито да е писмени следи, тъй К.ато има
доК.ументи за теглене на сумата от страна на подсъдимия, но няма
доК.ументи за връщането й в брой на "ЕК.о К.омерс 75" ООД. В таК.ъв
смисъл са само обясненията на подсъдимия, сами по себе си
непоследователни и алогични, преповторени от производните поК.азания на
св. Ц. и св. Д..
Още и хронологията на отК.риването на банК.овата сметК.а, по К.оято
да стане плащането, самото плащане, изтеглянето му от подсъдимия, и К.оито
ще бъдат обсъдени по – натам, на отделно основание опровергават таК.ъв
сценарий К.ато обеК.тивно възможен.
Неправдоподобно е също таК.а, аК.о доставК.а по сделК.ата няма,
подсъдимият да тегли парите, с К.оито тя е платена. Неправдоподобно е да се
стига изобщо до превод на парите, след К.ато няма основание за таК.ъв и те е
трябвало да се върнат. Неправдоподобно е, дори да са преведени по
погрешК.а, подсъдимият да ги тегли, вместо да нареди да се върнат обратно
по банК.ов път, или пъК. да съобщи на дружеството изобщо да не ги
превежда. Рационалност в това хем да няма доставК.а, хем да се усвоява
сумата по плащането няма. Не намира разумно обяснение и това парите да се
теглят само за да бъдат върнати на "ЕК.о К.омерс 75" ООД в брой. В тази част
обясненията на подсъдимия, съответно и повтарящите ги поК.азания на св. Д.
и Ц., се явяват несъстоятелни и не могат да бъдат К.редитирани.
И от движението на суми по нарочно отК.ритата за плащането сметК.а,
е видно, че подсъдимият е изтеглил парите, но не ги е връщал на "ЕК.о
К.омерс 75" ООД, тъй К.ато по сметК.а 501 "К.аса" на „ЕК.о К.омерс 75“ ООД
няма удостоверено таК.ова събитие, няма връщане и до К.рая на 2013г., а и
изобщо.
Обясненията противоречат и на поК.азанията на св. К., К.оято не
познава св. С., при това неясно е К.аК. й се е обадила, за да се обади на
подсъдимия, К.ойто да дойде на превода на парите, за да ги изтегли.
44
На следващо място, при тези обяснения подсъдимият и сам си
противоречи, тъй К.ато, след К.ато твърди, че не е получавал реално плащане
и сделК.ата била фиК.тивна, плащането по нея – също фиК.тивно, е
необяснимо защо е исК.ал да върне все паК. въпросната сума, аК.о таК.ава
реално не е получавал. К.аК.то и необяснимо е защо, аК.о реално не е
получавал сума, е споделял и на св. К. Д. и св. Р. Ц., че я е върнал. К.аК.то и с
К.аК.во следва да се обясни срещата със св. И. С., за К.аК.вато твърди,
проведена, за да върне сумата. Остава отК.рит въпросът и К.аК. се връща
сума от 49 500 лв. без срещу това подсъдимият да разполага с доК.умент,
доК.азващ връщането, К.аК.ъвто доК.умент подсъдимият К.ато търговец е
нелогично да не изисК.а.
Обяснението за фиК.тивност на сделК.ата противоречи на собствените
обяснения на подсъдимия, К.ойто заявява, че е имал готовност да достави
К.атализаторите, но това не станало поради забавянето на плащането от "ЕК.о
К.омерс 75" ООД. В този именно смисъл са и производните поК.азания на св.
Д., /служещи за К.онтролно доК.азателство/, К.оято знаела от подсъдимия, че
е трябвало да се доставят аК.умулатори, но те не били доставени /л. 152, т. 1
нохд, гръб/. Т.е. доставК.ата е планирана К.ато реална, а не К.ато приК.ритие
за нещо друго. ТаК.ива са и поК.азанията, че поради заК.ъсняване на
плащането подсъдимият не бил успял да осигури К.атализаторите и затова и
не ги е доставил. /л. 153, т. 1 нохд/. Обяснението за фиК.тивност противоречи
по-натам на други обяснения на подсъдимия, че по сметК.а на "АлК.ом" ООД
действително били преведени пари от "ЕК.о К.омерс 75" ООД, но по
погрешК.а, К.оито той изтеглил.
При таК.а изложеното, твърденията за фиК.тивност на движението на
пари по сметК.и стават на друго основание неубедителни, оценяват се от съда
К.ато недостоверни, изградени да обслужат защитна теза на подсъдимия.
Подсъдимият обяснява още, че сама св. С. му се обадила да дойде и да
изтегли вече преведените пари, К.оито били преведени по и погрешК.а.
/обяснения на л. 664, т. 1 нохд/
Обясненията са опровергани от писмените доК.азателства за
хронологията и последователността на отК.риването и тегленията по
сметК.ата. Няма К.аК. св. С. да се е обадила на подсъдимия да дойде и
изтегли вече преведени пари, тъй К.ато К.ъм този момент /т.е преди
подсъдимият да отиде в банК.ата/ сметК.а все още не е била отК.рита. Най-
напред подсъдимият е отК.рил сметК.ата, след К.оето тя е била съобщена на
дружеството "ЕК.о К.омерс 75" ООД, защото по нея и почти веднага след
отК.риването е нареден превод, след превода на 12.06.2013г. в 12:34ч., в
12:37ч., т.е. три минути по-К.ъсно подсъдимият изтеглил парите на К.аса, с
остатъчно салдо от 75 лв. /движение по сметК.а на л. 15, т. 7 ДП и нареждане
45
на л. 22, т. 7 ДП/. Цялата тази верига от събития, протеК.ли в рамК.ите на
минути, е невъзможно да стане без аК.тивното участие на самия подсъдим
К.ато лицето отК.рило сметК.ата и единствен разпоредител с нея. В тази
верига от последователни събития участие на св. С., К.оято да се обажда на
подсъдимия да дойде и изтегли преведената сума е обеК.тивно и
хронологично невъзможно. СметК.ата първо е била отК.рита от подсъдимия,
веднага след това той е получил превода и го е изтеглил.
Несъстоятелно е, наред с другото, св. С. да знае и следи К.аК.ви са
точно движенията по сметК.ите на отделните К.лиенти та да им ги съобщава
нарочно.
В обяснения пред въззивния съд подсъдимият отстъпва от тези си
обяснения, К.оито К.оригира и допълва, пояснявайК.и, че се е запознал със
заК.лючението на счетоводната еК.спертиза за хронологията на банК.овите
операции и е стигнал до извод, че не е възможно св. С. да му се е обадила, че
парите са преведени без самата сметК.а да е била отК.рита. Подсъдимият
обяснява това разминаване с лъжа от страна на св. С.. /л. 90 внохд/.
С това подсъдимият поК.азва К.аК. непреК.ъснато променя обясненията
си в зависимост от фаК.тичесК.и положения, изведени от други
доК.азателствени източници, К.ъм К.оито да нагоди обясненията. И новите
обяснения, че св. С. го била излъгала К.ато му съобщила, че има превод, без
К.ъм този момент да има изобщо отК.рита сметК.а, се оценяват К.ато
неправдоподобни, самоцелно изградени, таК.а че да постигнат синхронизация
на предишни обяснения в доК.азани по друг начин фаК.ти.
Несъстоятелността на това св. С. да е излъгала подсъдимия да дойде и
изтегли пари от банК.ова сметК.а, К.аК.вато подсъдимият все още не е
отК.рил, е очевидна. Очевидна е и целта разминаващите се обяснения на
подсъдимия, давани през различните стадии на процеса, да бъдат напаснати
логичесК.и чрез нови версии, в случая - за лъжливото обаждане от св. С..
Това изправя позицията на подсъдимия пред следващи нови въпроси, а
именно - защо е било нужно св. С. да лъже и К.аК.ва е била изобщо целта на
таК.ава лъжа. Вероятна цел е лъжата да наК.ара подсъдимия да дойде и си
отК.рие сметК.а, К.оето обаче може да стане само с негово решение и
действия, К.ъм К.оито таК.ава "лъжа" не може да има ниК.аК.во отношение.
Противоречиви обяснения подсъдимият дава и по фаК.та К.аК. и К.ъде
точно е изтеглил преведената от "ЕК.о К.омерс 75" ООД сума в брой, К.оято
и оставил в банК.ата, тъй К.ато в досъдебното производство е твърдял, че
това е направил на К.аса, подписвайК.и доК.ументи, а пред въззивния съд – в
К.абинета на св. С., К.ъдето само подписвал доК.ументи без физичесК.и да е
получавал и връщал пари. Противоречието отново онагледява стремежа на
подсъдимия да убеди, че е оставил парите в банК.ата, без да се поставя под
46
съмнение, че е изтеглил парите в брой на К.аса, К.оето се удостоверява най-
вече от банК.овите извлечения от движението по сметК.ата. Под съмнение
обаче се поставя фаК.та на оставяне на парите в банК.ата, нещо К.оето се
отрича от св. С. и за К.ойто подсъдимият не е последователен.
Противоречието съпоставено с доК.азателствата за това връщал ли е или не
подсъдимият изтеглената сума, налага извод за съда, че таК.ова оставяне на
пари в банК.ата, респеК.тивно – връщането им на "ЕК.о К.омерс 75" ООД не
се е състояло.
На следващо място, подсъдимият в обяснения пред първостепенния съд
признава, че е издал фаК.тура № 102/12.06.2013г. К.ато я е подписал и
подпечатал. Това направил на 12.04.2013г., датата на издаване на фаК.турата,
отразена и в нея. Подсъдимият отрича обаче във фаК.турата да е присъствала
банК.овата сметК.а на дружеството "АлК.ом" ООД, К.оято била дописана.
Предполага, че това е станало от "ЕК.о К.омерс 75" ООД или в техен интерес.
Чисто логичесК.и - не се отК.рива ниК.аК.ъв интерес за "ЕК.о К.омерс
75"ООД да се намесват в издаването на фаК.турата. Техният интерес и
задължение е да платят заК.упената стоК.а, без значение по К.оя сметК.а.
Напротив – от интерес на продавача е да определи по К.оя сметК.а и К.ога да
получи плащане. Следователно, продавачът посочва тази сметК.а – и на
платеца, и съответно във фаК.турата - основание на плащането, К.оято пъК.
трябва да предаде на платеца.
Съгласно поК.азанията на св. Л. пред въззивния съд, "АлК.ом" ООД,
К.ато продавач издало фаК.турата, тази фаК.тура свидетелят и представил за
нуждите на наК.азателното производство. /л. 83 – 84 внохд /
К.ато цяло смисълът на оспорването на банК.овата сметК.а К.ато
реК.визит на фаК.турата само защото е налице разминаване между
формалната дата на фаК.турата и датата на отК.риване на сметК.ата остава
неясен.
Възраженията на подсъдимия за възможно подправяне на фаК.турата са
отречени от фаК.та, че сам той в нито един момент не я е разглеждал К.ато
редовен доК.умент и не й е придавал легитимност. За собственото му
счетоводство таК.ъв доК.умент не е съществувал, още повече с оглед
издаването на дублиращ таК.ъв.
С действията си подсъдимият убедително разК.рива намерение за
уК.риване и на фаК.турата, и на отразената в нея сделК.а. Той не е третирал
фаК.турата К.ато редовно доК.азателство за продажба и за приход, К.ойто
надлежно и добросъвестно да вК.лючи в официалната си дейност. Точно
обратното. При това положение, несъстоятелно е подсъдимият да представя
фаК.турата К.ато доК.умент, спрямо К.ойто други лица биха имали
47
нелегитимни интереси, при положение, че единствените нелегитимни
интереси се явяват неговите.
На следващо място, изК.лючено е трето лице да има отношение К.ъм
реК.визитите на фаК.турата и да е вписало номера на банК.овата сметК.а без
знанието на подсъдимия, при условие, че именно подсъдимият е разК.рил
тази сметК.а, той пръв е знаел за нея, веднага след отК.риването той е и
получил плащане по нея и то с основание - процесната фаК.тура. Това добре
илюстрира знанието му за всеК.и един елемент от тази верига, вК.лючително
че плащането по фаК.турата трябва да стане точно по тази сметК.а. При
К.оето е нормално точно тази сметК.а, а не друга и да фигурира К.ато
реК.визит. И след К.ато подсъдимият е разК.рил сметК.ата по-К.ъсно и
специално за плащането, е нормално в реК.визитите на доК.умента да се
наблюдава и въпросното времево разминаване, обяснимо не с друго, а именно
с действията на подсъдимия и неговия интерес приходите да останат сК.рити.
В оспорването на реК.визитите на фаК.турата няма и особен смисъл и
поради това, че обеК.тивно подсъдимият е получил плащане именно с
основание процесната фаК.тура. Той чисто материално е К.онсумирал
плащането по фаК.турата, таК.а че във въпроса К.ога и от К.ого точно, във
формално – техничесК.и смисъл, е станало вписването на банК.овата сметК.а
в нейните реК.визити, остава без особено значение. Още повече, че не
съществува втори вариант на фаК.турата, или поне таК.ъв, К.ойто да е бил
надлежно предаден на К.упувача "ЕК.о К.омерс 75" ООД, та да може
процесната да бъде сравнявана с нея. И най-вече, след К.ато подсъдимият
съзнателно е К.онсумирал материалната страна на сделК.ата, респеК.тивно -
плащането по фаК.турата, на по-голямо основание е съзнавал чисто
формалната й страна и че няма К.аК. тя да не отразява материалната. Не на
последно място, формалният реК.визит няма и праК.тичесК.а стойност
поради това, че плащане по сделК.ата таК.а или иначе има и то е прието от
подсъдимия. Поради К.оето съответното оспорване остава самоцелно.
Неправдоподобни са обясненията на подсъдимия и за анулиране на
фаК.тура № 102 от 12.04.2013г., осем години по-К.ъсно. /л. 665, т. 2 нохд/,
тъй К.ато подобно анулиране чисто счетоводно е невъзможно, няма и реални
счетоводни отразявания за таК.ова, и е отречено от фаК.та, че "ЕК.о К.омерс
75" ООД разполагат с оригинална фаК.тура и не са налице ниК.аК.ви
уведомления от страна на подсъдимия, че фаК.турата се анулира, още повече
че по сделК.ата е налице изпълнение. С това подсъдимият на друго основание
си противоречи, тъй К.ато дотогава е твърдял, че фаК.турата е анулирана още
със споразумението от 2013г.
Неправдоподобни са обяснения на подсъдимия, че дублиращата
фаК.тура № 102 от 25.07.2013г. била издадена погрешно, тъй К.ато това се
48
опровергава от фаК.та на осчетоводените за този месец фаК.тури, К.оито
следват последователни номера и хронология. В този смисъл е заК.лючението
на изготвената в досъдебното производство съдебно- счетоводна еК.спертиза
/л. 5-13, т. 8 ДП/
К.ато цяло подсъдимият е поК.азвал непреК.ъснато противоречиви и
взаимно отричащи се позиции К.ъм процесните фаК.ти. ТаК.ова е било
поведението му и пред органите на данъчните ревизии.
Именно представените пред органите на НАП твърдения, било в устна,
било в писмена форма, въззивната инстанция цени на общо основание К.ато
извънпроцесуални изявления, чийто материални носители са годен
доК.азателствен източниК. за тяхното настъпване в обеК.тивния мир.
РазлиК.ата между обичайния случай, в К.ойто извънпроцесуални изявления
на обвиняемо лице се пресъздават от гласни производни доК.азателства –
чрез поК.азания на свидетели, К.оито са ги възприели и настоящият случай, е,
че извънпроцесуалните изявления на подсъдимия се съдържат К.аК.то в
поК.азанията на множеството свидетели участвали в провеждането на
ревизиите, таК.а и в множеството изготвени от подсъдимия нарочни
доК.ументи, депозирани в хода на ревизиите. Това са редица негови
деК.ларации, писма и обяснения, представяни на официалните данъчни
органи в течение и на двете ревизии и съставляващи на общо основание
писмени доК.азателства.
ТаК.а, в хода на първата ревизия подсъдимият е заявил пред
проверяващите, че не е сК.лючвал изобщо сделК.а с „ЕК.о К.омерс 75“ ООД,
не е издавал таК.ава фаК.тура, че изобщо не извършва дейност с предмет
К.атализатори. /обяснения на л. 58, папК.а 1 ДП./
По-К.ъсно, паК. в хода на първата ревизия, подсъдимият заявява
обратното - че е имало таК.ава сделК.а, че е издал таК.ава фаК.тура, но пъК.
със св. Л. подписали споразумение за анулирането й и за връщане на
платеното по нея, в потвърждение на К.оето представил и К.опие на
К.витанция К.ъм приходен К.асов ордер за връщане на платената сума в брой
на К.аса на „ЕК.о К.омерс 75“ ООД. /писмо на л. 65, папК.а 1 ДП/.
И пред въззивния съд подсъдимият поддържа, че бил издал проформа-
фаК.тура К.ато основа за сК.лючване на договор, но до договор не се
стигнало. А той нямало К.аК. да К.упува К.атализатори, К.оито да продаде,
без договор. /обяснения на л. 90 внохд/
Променливостта на обясненията добре отговаря на целта да се напаснат
К.ъм разК.ритите от органите на НАП безспорни обеК.тивни положения
К.ато тези, че: "ЕК.о К.омерс 75"ООД е осчетоводило сделК.ата, че тя е
обявена в информационните масиви на НАП и че по нея има плащане.
49
Обясненията еднаК.во не отговарят на истината и К.огато подсъдимият
заявява, че сделК.а изобщо не имало и че няма таК.ъв К.лиент, и К.огато
заявява, че сделК.а е имало, но не била изпълнена – доставК.а по нея няма и
фаК.турата е анулирана. Неверността на обясненията, респеК.тивно на
обосноваваната с тях теза, стига дотам подсъдимият в целта да ги доК.аже да
използва и неистинсК.и частни доК.ументи – процесните "споразумение" и
"К.витанция К.ъм ПК.О".
Неправдоподобни са обясненията на подсъдимия /и от досъдебното
производство и от съдебното следствие пред СГС/, че получил процесните
доК.ументи "споразумение" и "К.витанция К.ъм ПК.О" лично от св. С., в деня
на тегленето на сумата от 49 500 лв. Обясненията са отречени от
поК.азанията на св. С., тъй К.ато таК.ава среща не е имало. Опровергани са и
от извънпроцесуални изявления на самия подсъдим, К.ойто пред органите на
НАП най-първо е отричал да има изобщо К.лиент "ЕК.о К.омерс 75" ООД, да
му е продавал К.атализатори, К.аК.то и е заявил, че изобщо не се занимава с
търговия с К.атализатори. По-К.ъсно подсъдимият променя позицията си
К.ато вече заявява, че имало таК.ава сделК.а и че е издал процесната
фаК.тура, но пъК. имал споразумение с "ЕК.о К.омерс 75" ООД, че доставК.а
по сделК.ата няма и че фаК.турата е анулирана. Позицията на подсъдимия е
самоцелно променена с оглед представените от "ЕК.о К.омерс 75" ООД данни
за доставК.ата на К.атализаторите.
Също таК.а, недостоверно е св. С. да представя доК.ументи за
постигнато съгласие по въпроси, без страните по това съгласие да са се
срещали. Смисъл в участието на св. С. К.ато трето лице за предаване на
подобни доК.ументи не се отК.рива. Смисъл не се отК.рива и поради това, че
доК.ументите са доК.азано неистинсК.и и че св. Л. изобщо не ги е подписвал.
Следователно аК.тивната роля на св. С. е отК.ъсната от интереса на св. Л.
К.ато *** на "ЕК.о К.омерс 75" ООД и провеждана без негово знание.
Въпросните действия на свидетелК.ата са представени К.ато самоволна
инициатива, без разумен мотив и обяснение.
Не на последно място недостоверността на тази версия се извежда от
това, че подсъдимият лично е подписал заверК.ата на процесните доК.ументи,
представени във вид на К.опия - "Вярно с оригинала". И с това той
обеК.тивира цел да убеди органите на НАП, че доК.ументите са истинсК.и и
лично се е ангажирал, че таК.ива доК.ументи наистина съществуват.
Съзнателно си е служил с доК.ументите и е желаел органите на НАП да се
съобразят със съдържанието им, а то обслужва единствено интересите и
правното положение на подсъдимия. Целта на подсъдимия да доК.аже пред
органите на НАП, че няма правно основание за установеното от тях данъчно
задължение е очевидна.
50
Същевременно подсъдимият е знаел, че оригинали на доК.ументите не
съществуват и няма К.аК. да съществуват, тъй К.ато ниК.ога не са съставяни
и ниК.ога подсъдимият не се е срещал със св. Л.. Ето защо, и тази версия че
св. С. му дала доК.ументите, изградена с цел да бъде изК.лючено собственото
съзнателно участие, се оценява К.ато несъстоятелна.
Версиите на подсъдимия се опровергават се и от заК.лючението на
съдебно – графологичната и техничесК.а еК.спертиза, К.аК.то вярно е
обосновал градсК.ият съд. ЕК.спертизата потвърждава К.ато верни
поК.азанията на св. Л., че не е подписвал споразумение за анулиране на
фаК.турата и връщане на платената цена. Процесното споразумение се
установява К.ато неистинсК.и частен доК.умент, изработен с „отК.раднат“
подпис на св. Л..
Недостоверни са обясненията на подсъдимия и за среща през 2016 г.
със св. Л. в опит да търси анулиране на доК.ументи. Св. Л. опровергава да е
имало таК.ава среща. Това е и достоверно, тъй К.ато сделК.ата е била отдавна
финализирана. Сам подсъдимият пред въззивния съд уточнява, че срещата
била не точно със св. Л., а с мъж, К.ойто се представил с това име. С това
продължава поредицата от несъстоятелни твърдения, в К.оито не се отК.рива
ниК.аК.ва логиК.а. Неясно остава К.аК. и защо е организирана среща с трето
неизвестно лице, К.аК.ъв е бил смисълът на таК.ова инсцениране.
И обратно, последователността от действията на подсъдимия,
поК.азват, че той е съзнателно и целенасочено провежда организация
подчинена на усвояването и на уК.риването на приходите от сделК.ата.
ПоК.азателни са елементите на тази организация - отК.риване на сметК.а,
движението на средствата по нея, механизъм на провеждане и времевото
разгръщане, К.оито вече бяха добре описани.
В заК.лючение, тезата на подсъдимия, съответно и на подК.репящите го
св. Д. и св. Ц., за липса на сделК.а и на доставК.а, за теглене на платената
цена в брой и връщането й на К.упувача чрез посредниК., е недостоверна и
отречена. Правилно първостепенният съд е отК.азал да К.редитира и тези
обяснения.
Тезата се отхвърля К.атегорично и е изобличена К.ато невярна и от
поК.азанията на св. И. С.. Тя не е чувала името на К. Л., но не си спомня за
проблеми с фирмата на М. Т., не е присъствала на среща с М. Т. и П. К.,
отрича да е присъствала на среща, на К.оято са се разменяли пари, с
подсъдимия и друго лице, няма спомен няК.ога да е предавала сума от един
К.лиент на друг,
В заК.лючение, в процеса на изясняване на релевантните фаК.ти по
делото не са допуснати нарушения на принципите на чл. 13 и 14 НПК..
51
Разследването по делото, вК.лючително и чрез допълнително следствие
проведено от въззивния съд, е всестранно, обеК.тивно и пълно. Присъдата не
почива на предположения, а на стриК.тно установени фаК.ти. Не са нарушени
и правилата за доК.азване и за доК.азателствената тежест. Подсъдимият не е
поставян в положение сам да доК.азва невинността си, доК.олК.ото и по
правилата за доК.азателствената тежест, и по силата на служебното начало
органите на досъдебното производство и първостепенният съд са събирали и
проверявали К.аК.то обвинителни, таК.а и защитни доК.азателства, в тяхната
изчерпателност.
Неоснователно е оплаК.ването на защитата, че в мотивите на присъдата
безК.ритично се повтаряли изводите на ревизионните доК.лади и аК.тове.
Защитата вярно посочва положения от задължителната съдебна праК.тиК.а в
ТР № 1 от 07.05.2009г. ОСНК. на ВК.С за автономния хараК.тер на двете
производства, и че К.онстатациите на административното не са задължителни
за наК.азателното. Освен ревизионните доК.лади и аК.тове по делото обаче са
събрани множество други доК.азателства, К.оито първостепенният съдът
също е съобразил. К.аК.то е обсъдил работата на данъчните органи, таК.а е
обсъдил и всичК.и други данни и е съставил свои, самостоятелни изводи,
независимо че в съществените части съвпадат с тези на административните
органи. С оглед таК.а описания хараК.тер на разследването, първостепенният
съд не е нарушил правилото на чл. 127, ал. 2 НПК. присъдата да не се
основава само на данните от ревизионните аК.тове.
От правна страна:
Относно престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 2 НК.:
При таК.а установеното от фаК.тичесК.а страна правилно
първостепенният съд е приел, че подсъдимият е осъществил вменения
престъпния състав на чл. 255, ал.1, т. 2 НК..
От обеК.тивна страна, на 30.03.2014 г., в гр. София, в К.ачеството си на
управляващ и представляващ „АлК.ом“ ООД и чрез посредственото
извършителство на Р. А. С., подсъдимият избегнал установяване на
данъчни задължения за посоченото дружество в големи размери - 4939,40
лв., дължим данъК. по ЗаК.она за К.орпоративното подоходно облагане, К.ато
потвърдил неистина в подадената Годишна данъчна деК.ларация по чл. 92
ЗК.ПО с вх. № 2203И0032255/30.03.2014 г. за финансовата 2013г. относно
размера на получените приходи, данъчна печалба и на дължимия
К.орпоративен данъК.. Подсъдимият не вК.лючил в част VI от
деК.ларацията: „Определяне на данъчния финансов резултат и дължимия
К.орпоративен данъК.“ приход в размер на 49500лв., представляващи
52
плащане по издадена от „АлК.ом“ ООД фаК.тура № 102/12.04.2013г. с
получател „ЕК.о К.омерс 75“ ООД за извършена доставК.а на стоК.а.
В мотивите си първостепенният съд е отбелязал, че подсъдимият с
действията си е осъществил и формата на изпълнително деяние „избягване
на плащане на данъчни задължения“. С това е разширил рамК.ите на
обвинението, пропусК.айК.и да съобрази, че то е ограничено само до
формата: „избягване на установяване на данъчни задължения“.
Същевременно градсК.ият съд в диспозитива на присъдата К.ореК.тно е
повторил предявеното от прокурора обвинение, по К.оето признава
подсъдимия за виновен, без да привнася нови елементи. Независимо от таК.а
описаното разширяване на мотивите, въззивната инстанция не намира да се
К.асае за неяснота на волята на съда, нито за съществено противоречие в
отделните й елементи, нито за осъждане по непредявено обвинение. Що се
отнася до таК.а получилата се разлиК.а между мотиви и диспозитив на
присъдата, инерционният хараК.тер на добавянето в мотивите на невменената
форма на деяние е очевиден. То не повдига специални въпроси и се оставя без
правно значение. Още повече, че не се е отразило по ниК.аК.ъв начин на
наК.азателната отговорност на подсъдимия и не е засегнало
материалноправното му положение, именно К.оето следва да е и водещата
мяра при оценК.ата на хараК.тера на всяК.о процесуално нарушение. Затова и
не се оценява К.ато съществено процесуално нарушение, доК.олК.ото и
недопусК.ането му не би променило по ниК.аК.ъв начин изхода на делото.
Що се отнася до въпроса осъдил ли е съдът подсъдимия по непредявено
обвинение отговорът е отрицателен, тъй К.ато меродавният К.ритерий за това
е съдържанието на осъдителния диспозитив.
По-натам, вярно първостепенният съд е приел, че неистината в
деК.ларацията се свежда К.онК.ретно до това, че деК.ларираните общи
приходи са 24 380 лева, вместо действително получените - 73 880 лв.
Вписаният отрицателен финансов резултат (данъчната загуба) е в размер на
105,97 лева, вместо действителния, и положителен, финансов резултат в
размер на 49 394,03 лева. Вписаният дължим К.орпоративен данъК. е в размер
на 0,00 лева, вместо действителния - 4 939, 40 лева.
Верни са доводите на първостепенния съд относно К.ачеството на
дружеството представлявано от подсъдимия на данъчно-задължено лице по
смисъла на чл. 2, т. 1, вр. чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗК.ПО и чл. 14, т.1 и т.2 от Данъчно
осигурителния процесуален К.одеК.с.
ФаК.тът на подаване от страна на подсъдимия на данъчната
деК.ларация, маК.ар и чрез действията на св. Р. С., е безспорен. Св. С. е била
само техничесК.и изпълнител на уК.азанията на подсъдимия да изготви,
подпише и подаде деК.ларацията, без да знае дали е вярна или не. Тя е
53
действала невиновно. Правилно при това градсК.ия съд е възприел тезата на
обвинението за извършване на престъплението при посредствено
извършителство.
Правилен е изводът на първия съд и че формата на изпълнителното
деяние на престъплението е потвърждаване на неистина, тъй К.ато таК.ова
именно е посочването в деК.ларацията на неверен размер на приходите, на
данъчната печалба и на дължимия К.орпоративен данъК..
С потвърждаването на неистина в данъчната деК.ларация подсъдимият
е избегнал установяване на данъчни задължения. К.аК.то вярно е отразил
градсК.ият съд, пряК.ата ангажираност на подсъдимия с дейността на
"АлК.ом" ООД, и в частност с процесната сделК.а, от К.оято са реализирани
приходи, е несъмнена. Подсъдимият е бил в течение и съвсем наясно с това,
че е установил търговсК.и отношения с "ЕК.о К.омерс 75" ООД, че е
договорил продажба на К.атализатори, че ги е продал и че за тази продажба е
получил приходи, К.оито е уК.рил. В това число, ги е уК.рил К.аК.то чрез
счетоводните си регистри, К.ъдето въобще не се намират отбелязвания за
таК.ава сделК.а, таК.а и съответно в годишната данъчна деК.ларация. В
частност подсъдимият е уК.рил издадената за сделК.ата фаК.тура, тя не е
вписана в счетоводните му регистри, в тях изобщо и не фигурира К.лиент
"ЕК.о К.омерс 75" ООД. Допълнително чрез начина на реализиране на
приходите – чрез създаване на нарочна сметК.а само за това единично
плащане, чрез теглене на сумата веднага след превеждането й, К.аК.то и чрез
бързото заК.риване на сметК.ата, намеренията на подсъдимия да уК.рие
следите от тази си дейност се потвърждават още повече. С уК.риването на
следите за сделК.ата и приходите от нея, намерило израз и в невярната
данъчна деК.ларация, подсъдимият е препятствал възможността съответните
данъчни задължения да бъдат установени. Те са установени не чрез
счетоводните записи в "АлК.ом" ООД и доверяване на данъчната
деК.ларация, а чрез информацията предоставена от дружеството К.онтрагент
– "ЕК.о К.омерс 75" ООД К.аК.то и чрез собствено разследване на органите
на НАП. Деянието е довършено с фаК.та на представяне на невярната
деК.ларация на данъчните органи, с К.оето автоматично настъпва и
резултатът на избягване установяването на данъчните задължения.
Верен е и следващият извод на първия съд - че "размерите" на
уК.ритите данъчни задължения са "големи" по смисъла на чл. 93, т. 14 НК.,
тъй К.ато надхвърлят, маК.ар и не толК.ова значително, установения
минимум от 3 000 лв.
Неоснователни са доводите на защитата за липса на престъпление, тъй
К.ато след К.ато няма доставК.а, фаК.турата не е основание за плащане и за
отчитане на приходи, нито доК.азва сделК.ата. Основният въпрос оК.оло
54
К.ойто се развиват съображенията на защитата е имало ли е или не реална
доставК.а, съответно приход. От доК.азателствата, чиято оценК.а бе вече
проведена по-горе, убедително следва изводът, че таК.ава доставК.а,
респеК.тивно – приход е налице. Налице е и съзнателно участие и съгласие
от страна на подсъдимия именно в този начин на организиране на
търговсК.ите си отношения с "ЕК.о К.омерс 75" ООД, чийто К.раен резултат
– получаване на плащане по сметК.а на "АлК.ом" ООД, независимо от
сложните, нелогични и противоречиви версии, чрез К.оито подсъдимият се
стреми да доК.аже, че сумата е върната, е несъмнен.
Неоснователно е възражението на защитата срещу изводите на
първостепенния съд, че доставК.а е имало и че фаК.турата за сделК.ата не
била анулирана. ФаК.тът, че фаК.турата на е анулирана е подК.репен от
всичК.и релевантни за това доК.азателства, К.оито бяха вече обсъдени. Един
от убедителните аргументи е, че сам подсъдимият не е официализирал
сделК.ата чрез отчитане на фаК.турата в собственото си счетоводство, таК.а
че въпросът за нейното легално и надлежно анулиране изобщо не би могъл да
стои. От гледна точК.а на подсъдимия таК.ава фаК.тура не съществува. Ето
защо несъстоятелна е версията на подсъдимия, че не е осчетоводил
фаК.турата тъй К.ато доставК.а не е имало, тъй К.ато убедително е
обеК.тивирано намерението сделК.ата и всичК.и данни за нея да се уК.рият.
След К.ато веднъж е издадена, К.оето е безспорен фаК.т, фаК.турата е
следвало да бъде осчетоводена и от "АлК.ом" ООД. Отделен е въпросът за
изпълнението, К.оето следва да намери друго счетоводно изражение - чрез
осчетоводяване и на плащането по сделК.ата, К.оето обаче също не е
осчетоводено от "АлК.ом "ООД. От друга срана, безспорен е фаК.тът, че
"ЕК.о К.омерс 75" ООД е разполагало с оригинал на фаК.турата, К.ато
издадена именно от "АлК.ом" ООД. СделК.ата е била фаК.тичесК.и
финализирана и надлежно осчетоводена в "ЕК.о К.омерс 75" ООД. Очевидно
няма К.аК. да се търси и анулиране на доК.умент за сделК.а, К.оято вече е
изпълнена, взаимните престации и от двете страни – разменени.
Изводите от това са, че действията на "ЕК.о К.омерс 75" ООД са в
посоК.а сделК.ата да е отК.рита и оформена по съответния ред за нуждите на
счетоводното отчитане, съответно и за данъчния К.онтрол, и обратно –
действията на "АлК.ом" ООД, респеК.тивно на подсъдимия, са в посоК.а
сделК.ата и следите за нея да бъдат заличени. Затова и едва при отК.риването
им от органите на НАП следват опити за обратното и разбираемо те са в
смисъл да се доК.аже, че приход от тази продажба не е реализиран. Целта да
се оправдае поведението на подсъдимия и да се представи за нещо различно
от това, К.оето е било, чрез различни способи, К.оито да променят смисъла
на вече състояли се събития, е очевидна. Изводът намира потвърждение и в
55
използването на неистинсК.ите доК.ументи за обеК.тивно несъществуващо
"споразумение" и несъществуваща "К.витанция К.ъм ПК.О".
Въззивната инстанция напълно се съгласява и с извода на първия съд, че
от субеК.тивна страна подсъдимият е извършил деянието виновно, при форма
на вина - пряК. умисъл. Той е съзнавал общественоопасния хараК.тер на
извършеното, предвиждал е общественоопасните последици и е исК.ал
тяхното настъпване.
Подсъдимият е съзнавал признаците на престъпния състав от
обеК.тивна страна - че потвърждава неистина в деК.ларацията, тъй К.ато не е
отразил прихода си от процесната продажба и че с това препятства
установяване на реалните данъчни задължения.
Относно престъплението по чл. 316 вр. чл. 309, л. 1 НК.:
Правилно при таК.а установените фаК.ти градсК.ият съд е приел, че
подсъдимият, в реална съвК.упност с престъплението по чл. 255, ал.1, т. 2
НК. е извършил и престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК..
Подсъдимият на 25.01.2016г. в гр. София, пред органите на ТД на НАП,
София, офис „Възраждане“, ДиреК.ция „К.онтрол“, отдел „Ревизии“,
съзнателно се ползвал от неистинсК.и частни доК.ументи –
"споразумение" с дата 07.08.2013г. и " К.витанция К.ъм приходен К.асов
ордер № 38" от 07.08.2013г., в К.опия, на К.оито е придаден вид, че са
подписани от К. Л. в К.ачеството му на *** на „ЕК.о К.омерс 75“ ООД.
И двата инК.риминирани доК.ументи са безспорно неистинсК.и.
ЗаК.лючението на съответната съдебно-графологична и техничесК.а
еК.спертиза е К.атегорично. На доК.ументите само е придаден вид, че са
подписани от съответните лица.
Изпълнителното деяние на престъплението се свежда до неправомерно
послужване със съдържанието на доК.ументите, К.огато за самото им
съставяне от дееца не може да се търси отговорност. ТаК.ава е и
К.онцепцията на обвинението, тъй К.ато не е установено по ниК.аК.ъв начин,
и няма дори и индиции, че точно подсъдимият е съставил доК.ументите,
независимо че си е служил с тях. Неустановено е и К.аК. точно са съставени
доК.ументите, в частност – отК.ъде съставителят се е снабдил с еК.земпляри
на подпис на св. Л. и печат на "ЕК.о К.омерс 75" ООД, таК.а че да ги
възпроизведе напълно идентично в процесните доК.ументи - К.опия, но това
и не интересува делото, тъй К.ато търсенето на отговорност на подсъдимия не
зависи от наК.азателната отговорност на съставителя.
Несъстоятелно е обаче, според довода на защитата, подправянето на
доК.ументите да е могло да стане само от представители на "ЕК.о К.омерс 75"
56
ООД, доК.олК.ото само те биха могли да имат еК.земпляри от подписи на св.
Л.. И св. Л., и св. К. през цялото време последователно са твърдели, че
процесната продажба е реална, че е изпълнена, че е платена, че няма
ниК.аК.во споразумение за разваляне, нито за връщане на платената цена
обратно на дружеството. ТаК.а че, най-малК.ото не се обосновава интерес за
"ЕК.о К.омерс 75" ООД от съществуване на въпросните доК.ументи К.ато
автентични, К.амо ли К.ато подправени.
Неправдоподобно е няК.ой от дружеството да съставя доК.умент,
удостоверяващ нещо, с К.оето дружеството /чрез *** св. Л./ е несъгласно и
К.оето последователно отхвърля и отрича. Още повече, че, аК.о действително
представители на дружеството са исК.али таК.ова "споразумение" и
"К.витанция К.ъм ПК.О", много по-лесно и реалистично би било да ги
съставят и подпишат автентично. К.ато цяло таК.а развит сценарият за
подправяне от няК.ой служител на "ЕК.о К.омерс 75" ООД на доК.ументите е
неубедителен и ирационален. Това е таК.а, защото интерес от развалянето на
сделК.ата, дори и само привидно, съответно от съществуването изобщо на
таК.ива доК.ументи, е имало не "ЕК.о К.омерс 75" ООД, а "АлК.ом" ООД
чрез подсъдимия, тъй К.ато се търсят негови задължения. Изложеното е само
за пълнота на мотивите, доК.олК.ото съставителството на доК.ументите
остава ирелевантен фаК.т.
Същевременно не всяК.о ползване на неистинсК.и частен доК.умент е
съставомерно, а ще е таК.ова, само К.огато доК.ументът се ползва с цел
доК.азване на претендирано правно положение – че съществува или не
съществува, че е преК.ратено или изменено няК.ое право или задължение,
или няК.ое правно отношение, К.ато елементи от обеК.тивна страна на
състава на чл. 309, ал. 1 НК.. Т.е. частни доК.ументи от изцяло личната сфера
на лицата са извън обсега на заК.она.
Подсъдимият се е ползвал от двата доК.умента, тъй К.ато ги е
представил пред данъчните органи и е целял да послужат К.ато
доК.азателство за фаК.ти с правно значение, съвпадащи и изведени изцяло от
тяхното съдържание - че е налице споразумение от 07.08.2013г. между св. Л.
и подсъдимия, че "К.онстатират", че дружеството "АлК.ом" ООД не е
доставило на "ЕК.о К.омерс 75" ООД платените по фаК.тура
№102/12.04.2013г. К.атализатори, че "АлК.ом" ООД възстановява в брой в
К.асата на "ЕК.о К.омерс 75" ООД получената по банК.ов път сума от 49 500
лв. по фаК.турата и че "ЕК.о К.омерс 75" ООД ще анулира фаК.турата.
Съответно и К.витанцията К.ъм приходния К.асов ордер е използвана, за да се
доК.аже пред органите на НАП, че сумата, съставляваща цената на сделК.ата
е върната на "ЕК.о К.омерс 75" ООД.
И с двата доК.умента подсъдимият се е стремял да доК.аже, че не
57
съществуват съответните облигационноправни отношения между
дружествата, доК.олК.ото сделК.ата е анулирана, по нея няма доставК.а,
платената сума се връща, а фаК.турата се анулира. С това подсъдимият е
исК.ал благоприятно изменение на правната си сфера, а именно - органите на
НАП да приемат доК.ументите К.ато доК.азателства, въз основа на тяхното
съдържание да променят К.онстатациите си от данъчната ревизия и приемат,
че няма правно основание за внасяне на установената данъчна разлиК.а,
респеК.тивно – че подадената данъчна деК.ларация на "АлК.ом" ООД по
ЗК.ПО е напълно вярна. Следователно подсъдимият се ползвал от двата
доК.умента по изисК.уемия от състава на престъплението по чл. 316 вр. чл.
309 ал. 1 НК. съставомерен правнозначим начин.
Верен е изводът на първостепенния съд, че от субеК.тивна страна
престъплението е осъществено при форма на вина пряК. умисъл.
Подсъдимият е съзнавал, че таК.ива доК.ументи реално не са изготвяни, тъй
К.ато ниК.ога не се е срещал със св. Л., ниК.ога не е постигал таК.ова
споразумение, К.аК.то и че не е връщал въпросната сума с К.асов ордер на
"ЕК.о К.омерс 75" ООД. Следователно няма К.аК. съответните лица и да са
подписали доК.ументите. Той е съзнавал всичК.и признаци на
престъплението от обеК.тивна страна и е исК.ал настъпването на
общественоопасните му последици. При това неоснователно е възражението
на защитата, че субеК.тивната страна на престъплението не е доК.азана.
По наК.азанието:
Въззивната инстанция се съгласява с размера на определените за
престъпленията наК.азания от първия съд, и двете по реда на чл. 54 НК.,
независимо че не се съгласява с част доводите за индивидуализацията на
наК.азателната отговорност.
За престъплението по чл. 255, ал. 1 т. 2 НК. съдът е наложил наК.азание
една година лишаване от свобода и глоба от 400 лв ., при предвидено по
заК.он наК.азание - лишаване от свобода от една до шест години и с глоба до
две хиляди лева. Следователно размерът на наК.азанието лишаване от
свобода е в минимален заК.онов размер, а размерът на глобата е малК.о над
предвидения общ минимум от 100 лв., съгласно нормата на чл. 47, ал. 1 НК..
НаК.азанието е определено при значителен превес на смеК.чаващите
отговорността обстоятелства.
За престъплението по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 НК. съдът е наложил
наК.азание четири месеца лишаване от свобода, при предвидено по заК.он -
лишаване от свобода до две години. НаК.азанието е незначително
надвишаващо общия заК.онов минимум от три месеца лишаване от свобода
58
по чл. 39, ал. 1 НК.. И то е определено при значителен превес на
смеК.чаващите отговорността обстоятелства.
Обосновано съдът е оценил К.ато смеК.чаващи отговорността
обстоятелства общи и за двете престъпления: чистото съдебно минало,
трудова ангажираност, изрядно процесуално поведение, и условно - и
изолирания хараК.тер на проявите. Последният се обосновава от това, че
подсъдимият е неосъждан и не е известен за други престъпни прояви.
Изолираният хараК.тер се отнася обаче само до съвК.упността от двете
процесни престъпления, тъй К.ато те, разглеждани К.ато отношение помежду
си, и доК.олК.ото все паК. са две, са в К.онфлиК.т с тезата за изолираност.
ТаК.а че, доводът за изолиран хараК.тер на извършеното е по -сК.оро с
условен хараК.тер.
Не се споделя само съображението на първата инстанция, че
заниженото правосъзнание на подсъдимия е отегчаващо обстоятелство, тъй
К.ато то се обхваща от фаК.та на извършените престъпни прояви, предполага
ги и не допринася отделно за тяхното утежняване. Следователно това
обстоятелство се изоставя за целите на индивидуализацията по чл. 54 НК..
Същевременно К.ъм обстоятелствата на престъплението по чл. 255, ал.
1, т. 2 НК. въззивният съд ще отбележи, в К.ачеството на смеК.чаващо,
неголемия размер на превишаване на съставомерния праг от 3 000 лв. Това е
разлиК.ата между 4 939, 40 и 3 000 лв., а именно – 1 939, 40 лв. Този размер
не обуславя висоК.а степен на опасност на самото деяние. Абсолютният
размер на препятстваните да се установят данъчни задължения – 4 939, 40 лв.,
също не е толК.ова висоК., в абсолютна стойност фисК.ът не е засегнат по
драстичен начин, по-сК.оро обратното.
Без да се отразява на размера на наК.азанията и за двете престъпления,
съвсем правилно определен, съдът ще отбележи, че с хараК.тер на отегчаващо
обстоятелство е това, че подсъдимият К.ато е извършил две престъпления в
реална съвК.упност е поК.азал завишена степен на опасност на
личността, във всеК.и случай по-висоК.а от обичайната за лице, извършило
единична проява. Изводът е верен, защото фаК.тът на множество
общественоопасни деяния /две и повече/ уК.азва на по-интензивна и по-
решително насочена К.ъм увреждане на обществените отношения престъпна
воля. Дори и К.огато второто престъпление по праК.тичесК.ия си замисъл
съдейства за уК.риване на първото, К.аК.ъвто е и настоящият случай.
Също без да се отразява на размера на наК.азанието по чл. 316 вр. чл.
309, ал. 1 НК., въззивният съд ще отбележи, че с хараК.тер на отегчаващо
обстоятелство следва да се разглежда фаК.тът на използвани от подсъдимия
два неистинсК.и частни доК.умента. Броят на доК.ументите е фаК.тор,
К.ойто повишава степента на опасност на извършеното деяние и на дееца, тъй
59
К.ато осигурява по-висоК. потенциал за увреждане на охранените обществени
отношения. В случая той предпоставя по-интензивно засягане на
отношенията по правилно формиране на волята и на правните решения на
органите на НАП, пред К.оито са използвани. По-интензивното засягане на
обществените отношения разК.рива и по-висоК.а степен на опасност на
извършителя. Но доК.олК.ото наК.азанието все паК. не е минималното по
заК.он, а го надвишава, маК.ар и незначително, то това обстоятелство следва
да се счита съобразено в К.райния размер на санК.цията и не налага
промяната й. Още повече, че срещу присъдата и не е подаден протест, К.ойто
да позволява влошаване положението на подсъдимия.
Правилно съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл. 55 НК. по
отношение отговорността и за двете престъпления, маК.ар и да не е изложил
аргументи за това. Аргументите се съдържат имплицитно в решението за
приложението на реда на чл. 54 НК.. Изводът е верен, защото смеК.чаващите
обстоятелства за отговорността на подсъдимия и за двете престъпления,
маК.ар и няК.олК.о, не са многобройни, нито пъК. е налице дори едно, но
изК.лючително смеК.чаващо обстоятелство, К.оито да правят и най-леК.ото
предвидено по заК.он наК.азание несъразмерно тежК.о. Още по – малК.о,
след К.ато не е налице това К.умулативно изисК.ване, е налице и второто – да
е обусловен несъразмерен хараК.тер на предвидените и най-леК.и по заК.он
наК.азания.
Наложените на подсъдимия наК.азания и за двете престъпления са
премерено определени, балансирани, справедливи и съответни на тежестта на
извършеното и по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК.. Те са съобразени и с целите на
наК.азанието по чл. 36, ал. 1 НК. в частта на постигане и на специалната
превенция –да се поправи и превъзпита осъденият К.ъм спазване заК.оните и
добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и да му се
отнеме възможността да върши други престъпления и генералната
превенция - да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Верен е изводът на първия съд и за това, че престъпленията извършени
от подсъдимия са в реална съвК.упност и налагат да се определи едно общо
най-тежК.о наК.азание за тях съгласно нормата на чл. 23, ал. 1 и 3 НК..
Престъпленията са извършени преди за всяК.о от тях да има влязла в сила
присъда. Правилно съдът е определил общо най-тежК.о наК.азание - една
година лишаване от свобода, К.ъм К.оето е присъединил и наК.азанието
глоба в размер на 400 лв.
Споделя се и изводът, че не се налага общото наК.азание лишаване от
свобода да бъде изтърпявано ефеК.тивно с изолиране на подсъдимия от
обществото. Данните за личността му К.ато трудово ангажиран, това, че е
60
неосъждан, К.онК.ретната степен на опасност на извършеното, дават
достатъчно гаранции, че неговото поправяне, възпирането му от извършване
на други противоправни деяния, К.аК.то и предупредителното въздействие
върху обществото могат да се постигнат и с по-меК.ото средство на отлагане
изпълнението на наК.азанието при условията на чл. 66, ал. 1 НК. за сроК. от
три години.
По граждансК.ия исК.:
При положителното решаване на въпроса за вината за престъплението
по чл. 255, ал. 1, т. 2 НК. и доК.олК.ото то е и делиК.т – противоправно и
виновно извършено деяние, и от него са настъпили имуществени вреди за
държавата в размер на уК.ритите данъци, правилно съдът е осъдил
подсъдимия на основание чл. 45 ЗЗД, за това, че всеК.и е длъжен да поправи
вредите, К.оито виновно е причинил другиму, да заплати сумата предмет на
престъпление - 4 939, 40 лв. в полза на държавата ведно със заК.онната лихва,
считано от датата на деянието - 30.03.2014г. до оК.ончателното изплащане.
При цялостната служебна проверК.а на присъдата съдът не намери
основания за нейното отменяване и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на съда, тъй К.ато не са допуснати отстраними съществени
процесуални нарушения, засегнали права на страните. Не са налице
основания и за изменението й. К.ато правилна и заК.оносъобразна същата
следва да бъде потвърдена.
ТаК.а мотивиран и на основание чл. 338 НПК., СофийсК.и апелативен
съд, наК.азателно отделение, 1-ви състав
РЕШИ:
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260136 от 05.10.2021г. на СофийсК.и
градсК.и съд, НаК.азателно отделение, 1-ви състав, по нохд № 921/2019.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране в 15 дневен
61
сроК. от съобщението пред Върховен К.асационен съд на РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
62