О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
гр. Хасково, 17.05.2019 г.
ХАСКОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателен състав в закрито съдебно заседание на седемнадесети
май, през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ПЕТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ
ИРЕНА А.А
като разгледа докладваното от съдията Филипов
ВЧНД № 297 по описа на Окръжен съд Хасково за 2019 г. за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 341 и сл. вр. чл. 249 ал. 3 от НПК.
Образувано е по частна жалба,
входирана в канцеларията на РС – Харманли с рег.№ 3097/09.04.2019г. подадена от
адв.А., защитник на подсъдимия М.М.С., против протоколно определение от
02.04.2019г., постановено в проведеното на същата дата разпоредително заседание
по НОХД № 502/2018г. по описа на същия съд, с което са оставени без уважение,
възраженията и искането му за прекратяване на съдебното производство и връщане
делото на прокурора, за отстраняване на допуснати на досъдебното производство,
съществени отстраними процесуални нарушения. В жалбата се излагат съображения за
неправилност и необоснованост на определението, иска се отмяната му и връщане
делото на прокурора с указания, за приложението на закона.
Против
определението, в частта с която е отказано приемането на предявения граждански
иск от Т.Н.П.конституиран като частен обвинител, е постъпила частна жалба рег.
№ 3149/10.04.2019г. от повереникът му адв. Л., в която са изложени оплаквания,
че чрез неприемането на гражданския иск, е нарушен достъпът на пострадалия до правосъдие. Иска се отмяна на определението
и в тази част и конституиране на П.и като граждански ищец.
Преписи от жалбите са изпратени на
другите страни, становище от същите не е постъпило.
Хасковският
окръжен съд, като прецени материалите по делото намира, че първо следва да
разгледа допустимостта на частните жалби: По отношение на жалбата подадена от
адв.Л. в качеството на повереник на частния обвинител Т.П.съдът намира, че
същата е недопустима. В чл. 249 ал. 3 от НПК, изрично е посочено в кои части
може да бъде обжалвано, по реда на глава 22 от НПК, определението на съда от
разпоредителното заседание и сред тях не попада отказът по приемането на гражданския
иск и конституирането на пострадалия като граждански ищец. В тази част съдебният
акт е извън изброените в чл.341 ал.1 от НПК, подлежащи на проверка по глава 22
от НПК, а пострадалия може да реализира правата си, като предяви гражданската
си претенция основана на чл.45 от ЗЗД, по реда на ГПК. Това е съответно на
изискването за справедлив процес и достъп до правосъдие. В този смисъл е задължителното
т.р. № 2/2004 г. на ОСНК на ВКС което не е загубило актуалността си и приетите
в него постановки, са възпроизведени в действащия НПК. Ето защо частната жалба рег.
№ 3149/10.04.2019г. подадена от повереника на частния обвинител Т. П., като недопустима,
следва да бъде оставена без разглеждане.
По отношение на
жалбата, подадена от защитника на подсъдимия съдът намира, че същата е
допустима, подадена е в срок от лице имащо право на жалба и е частично основателна.
Съдебното производство по НОХД № 502/2018 г.
по описа на РС – Харманли, е образувано по обвинителен акт на РП – Харманли с
който, против подсъдимия С., е повдигнато обвинение за престъпление по чл.210 ал.1 т.1, вр. чл.209 ал.1, вр.
чл.26 ал.1 от НК сочено като извършено, в периода месец юни 2010г. до месец
януари 2018г. в гр.**********, обл. ********, при условията на продължавано престъпление в немаловажен случай, като
се представял за длъжностно лице „********“, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Т. Н. П., Г. П. Г., Д. Г.
Г., П. П. Г., Б. Й. Й., И. К. Т., Д. Р. И., че извършва действия като представител по ***** ******* и пред *******
органи,
за което искал различни суми за **** услуги
извършени от него и с това им причинил имотна вреда на: Т.П.- **** лв., на Г. Г., Д. Г. и П. Г. в размер на *****
лв., на Б. Й. и И. Т. - ****
лв.
и на Д. И. в размер на **** лв., или общо в размер на ****** лв. В проведеното на 02.04.2019 г.
разпоредително заседание, са обсъдени въпросите по чл.248 ал.1 от НПК , като по
въпроса по т.3 защитникът на подсъдимия, направил възражения, че в
обвинителният акт са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
невъзможност, обвиняемия да научи в какво е обвинен . В тази насока изтъкнал,
че не били конкретизирани по време, всяко едно от деянията включени в състава
на продължаваното престъпление, което водело до невъзможност да се установи
непродължителния период по чл.26 от НК, приет от съдебната практика. Наведени
са и съображения за противоречие във фактическите твърдения в обвинителния акт,
основно по първия случай - измамата на св.П.,
както и доводи касаещи съществото на делото. Съдът, след изслушване на
останалите страни, по възраженията на защитата приел, че отчасти са основателни
но не сочат на съществени процесуални
нарушения, а касаят оценка на доказателствената съвкупност. С тези съображения по
чл.248 ал.1 т.3 от НПК, е отказано връщане на делото на прокурора и е извършено
произнасяне и по останалите въпроси на чл.248 ал.1 от НПК.
Настоящата инстанция не споделя изводите на
първоинстанционния съд, че на досъдебното производство и конкретно в
обвинителния акт, не са допуснати съществени отстраними процесуални нарушения,
засягащи правото на защита. В диспозитива на обвинителния акт са включени
отделните деяния, обхванати от продължаваното престъпление и сред тях няма
такова, твърдяно като извършено от месец 06.2010г., до м. юли 2010г. когато е началния
период на измамата на св.Т.П.и на продължаваното престъпление, по обвинението. За
деяние през месец юни на 2010г. липсва и фактическо изложение в
обстоятелствената част на акта. Посоченото представлява противоречие както
между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, така и
противоречие в самия диспозитив и води до невъзможност, за разбиране на
обвинението.
На следващо
място,от изложените фактически твърдения за измамата на св.Т.П.се твърди, че е извършена
от месец юли 2010г. до 2015г. и е с предмет ****
лв. Липсват обаче фактически твърдения и от обстоятелствената част на
обвинителния акт не става ясно, защо е прието, че тази измама е довършена до
2015г. и кога на годината . Не е ясно също дали в сумата по обвинението, попада
и сумата **** лв. за която се твърди, че била дадена на
подсъдимия през 2010г. пак неясно кога, не от пострадалия, а от синът му, който
не е сочен като ощетен. Изложени са и твърдения, че определена сума била
изплатена за пострадалия от дружеството длъжник с ПН № 988/14.03.2012г., по
сметката на *****, като от нея удържала хонорар и превела остатък на
подсъдимия, а той през м.12.2016г. го дал на съпругата на пострадалия у когото,
за периода 24.03.2012г. до 30.12.2016г. поддържал заблуждение, че въпросната сумата
не била платена. От така посоченото в резюме изложение, не е ясно дали в
диспозитива на обвинението, за измамата на св. П.,
чиито сочен от прокурора краен момент е 2015г., е включено и това поддържано у
него от подсъдимия заблуждение - 24.03.2012г. до 30.12.2016г., което като факти
му е вменено, с обстоятелствената част на обвинителния акт .
Относно втората
измама, в обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени факти единствено
как подсъдимия въвел в заблуждение св. Д.
Г., чието семейство включвало ******
й П. Г. и ****** й Г. Г., като последната била в ******* *********.
Липсват фактически твърдения обаче за това как,
подсъдимия въвел и поддържал заблуждението у Г.
Г. и **** й П. Г. Единствено декларативно е посочено, че всички
членове на семейството си, създали невярна представа която подсъдимия поддържал,
че ще ги представлява по ****** дела. Липсата
на факти в тази насока не може да се замени от посоченото в акта, че св.Г. Г. предала при
разследването, твърди дискове от компютрите си във ********,
с кореспонденцията й с подсъдимия. За тази свидетелка, от изложеното в акта не
става ясно и защо е прието, че деянието спрямо нея също е извършено в гр.*******, като са налице фактически твърдения,
че била в ********* ********** ******* и от там превеждала
на подсъдимия част от сумите, предмет на измамата. По отношение на предмета на
самата измама, в обстоятелствената част на акта са налице две изложения които
се разминават както по между си, така и всяко от тях, с общия размер на сумата в
диспозитива на обвинението. Това води до неяснота на самото обвинение, защото
засяга не пресмятането, а неговия предмет. Така, например не става ясно дали
през м. 02.2015г. св. Г. дал на подсъдимия
веднъж сумата от *** лв. или на два
пъти и какъв е размерът за тази сума, включен в повдигнатото обвинение. За
сумата от **** лв., веднъж се твърди че същия свидетел я дал на
подсъдимия в края на 2014 г. След това пак да се сочи, че му я дал тогава но,
че била от обща сума **** лв. и **** лв. били превод от *********.
Същевременно в първоначалното изложение за последните две суми, липсват такива
твърдения. С обвинителния акт, прокурорът развива в пълнота обвинителната си
теза. Главното предназначение на акта е да формулира ясно и точно обвинение, да
определи предмета на доказване и участието на обвиняемия в него. В
обстоятелствената част на акта задължително следва да се посочат всички
съставомерни факти, обуславящи обективните и субективните признаци на
престъплението - време, място, начин на извършване и участието на обвиняемия в
него, като липсата на който и да е от тях, е съществено отстранимо
процесуално нарушение на правото на защита, защото засяга
възможността обвиненото лице, да научи в какво престъпление е обвинен. В тази
насока т.р. № 2/2002г. на ОСНК на ВКС не е изгубило значението си, в същата
насока е и т.р. № 6/2018г. на ОСНК на ВКС. Изложеното налага отмяна на
обжалваното определение на РС – Харманли в частта с която, на осн. чл.248 ал.1т.3
от НПК е приета липса на допуснати на досъдебното производство, съществени отстраними
процесуални нарушения, прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на РП – Харманли, за отстраняването им и в тази насока, жалбата е
основателна. По въпроса за непродължителния период на продължаваното
престъпление, съдът не споделя доводите в жалбата защото няма пречка, докато
трае поддържането на заблудата по отношение на едно лице, междувременно деецът
да извърши такива измамливи действия и по отношение на друго, които да попадат
в едногодишния срок по чл. 26 НК. Останалите оплаквания в жалбата, касаят
делото по същество и също са неоснователни .
Предвид на изложеното
и на осн.чл.249 ал.3 от НПК съдът,
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от проведено разпоредително
заседание на 02.04.2019г. по НОХД № 502/2018 г. по описа на Районен съд –
Харманли, в частта по чл.248 ал.1 т.3 от НПК, с която е приета липса на
допуснати на досъдебното производство, съществени отстраними процесуални
нарушения, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД №
502/2018 г. по описа на РС – Харманли, поради
допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура –
Харманли за отстраняването им, чрез изпълнение на дадените с настоящото
определение, указания.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с
вх. № 3149 / 10.04.2019г., подадена от адв. Л., повереник на частния обвинител Т. Н. П., като НЕДОПУСТИМА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.