Решение по дело №589/2025 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 213
Дата: 1 август 2025 г.
Съдия: Пламена Колева Недялкова
Дело: 20253630200589
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Шумен, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20253630200589 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №808084-F797558/15.01.2025 год. на
Началник отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ на НАП, с което на основание чл.185 ал.5 от ЗДДС на „РИС БГ” ООД, с
ЕИК203297815, гр.София е наложена имуществена санкция в размер на 12 000 лева.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални
нарушения и противоречие с материалния закон, излагайки съображенията си за това. В
съдебно заседание представляващия дружеството не се явява лично и не изпраща
представител. От името на упълномощен защитник е депозирана писмена молба, в която
излага становище по даване ход на делото и по съществото на спора. Направено е искане за
присъждане на направените в производството разноски.
Процесуалният представител на Началник отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД
„Фискален контрол“ на НАП - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в
съдебно заседание оспорва жалбата. Депозира писмени бележки, в които излага подробно
съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 28.10.2024 год. била извършена проверка от компетентни длъжностни лица при
НАП на търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за
китайски стоки, находящ се в гр.Шумен, ул.”Симеон Велики” №34, стопанисван от “РИС
БГ” ООД, с ЕИК203297815. Било установено, че в обекта има монтирани, въведени в
експлоатация 2 броя ФУ:
1.DATECS модел DP-150 с ИН на ФУ-DT981925, ИН на ФП: 02981925 и
потвърждение с рег. №4741430/13.08.2025 год. на НАП за осъществена дистанционна връзка
и
2. DATECS модел DP-150 с ИН на ФУ-DT981923, ИН на ФП: 02981923 и
потвърждение с рег. №4741457/13.08.2025 год. на НАП за осъществена дистанционна
връзка.
1
Преди започване на проверката свидетелят С. С. – служител на ТД на НАП –
гр.Варна извършил контролна покупка на 1 брой калъф за GSM с единична цена 7.00 лева.
Цената била заплатена в брой. По време на извършване на продажбата и след получаване на
сумата и връщане на рестото лицето, работещо в обекта не издало фискална касова бележка
от наличното в обекта фискално устройство. За плащането бил издаден от нефискален
принтер бон с посочено наименование на стоката S-FM22-A73, брой 1 и стойност 7.00 лева,
наподобяващ по съдържание фискален бон, тъй като съдържал наименование на стоката,
количество и стойност на закупената стока, обща сума за плащане и дата на издаване.
Резултатите от извършената проверка били обективирани в Протокол за извършена проверка
от 28.10.2024 год.
На 12.11.2024 год. св.С. съставил срещу дружеството АУАН сер.АN, №F797558 за
нарушение на чл.7а ал.1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006г. на МФ, за това, че дружеството не
е изпълнило задължението си да не предоставя документ с информация за текуща сума по
сметка, наподобяващ по съдържание фискален бон, системен или служебен бон като
нарушението е повторно. Актът е бил предявен на управителя на дружеството и подписан от
него, без да изложи възражения или обяснения. Дружеството-жалбоподател не се е
възползвало и от правото си да депозира писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН.
Дружеството-жалбоподател е било наказано с Наказателно постановление №764947-
F758335/10.04.2024 год. за същото нарушение по чл.7а ал.1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006г.
на МФ. Същото е било получено на 20.05.2024 год. и е влязло в сила на 04.06.2024 год.
Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като
е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.185 ал.5 от ЗДДС
на „РИС БГ” ООД, с ЕИК203297815, гр.София е наложена имуществена санкция в размер на
12 000 лева, тъй като е прието, че се касае за нарушение извършено при условията на
повторност.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени доказателства и от събрани гласни такива – показанията на свидетеля С. Й. С..
Съдът намира, че показанията на свидетеля следва да се кредитират, тъй като отразяват
преките му впечатления, установил е нарушението и е очевидци на същото. Показанията му
са източник на пряка доказателствена информация за установеното. Не са противоречиви,
кореспондират с приобщените писмени доказателства. Освен това няма данни по делото,
които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на свидетеля, или
да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е
извършил.
При така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна
следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е
предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми
по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. В АУАН словесно и цифрово е описано нарушението
и обстоятелствата, при които то е извършено, т. е. налице е описание на фактическа
обстановка. По идентичен начин описанието на нарушението е привнесено в НП. Всички
индивидуализиращи признаци на нарушението са вписани в АУАН и НП - дата, място и
описание на самото нарушение. Правото на нарушителя да узнае за какво нарушение му е
съставен акта и да отстоява своята теза срещу това твърдение, не е нарушено. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
С процесното наказателното постановление на дружеството е наложена имуществена
санкция на основание чл.185 ал.5 от ЗДДС за това, че в нарушение на разпоредбата на чл.7а
ал.1от Наредба № Н-18/2006г., след като е прието плащане за извършена продажба,
предоставило на клиента документ с информация за текуща сума по сметка, наподобяващ по
2
съдържание на фискален бон като нарушението е извършено при условията на повторност.
Фактът на извършване на описаното неизпълнение на задължение към държавата е
извлечен от направената от проверяващите контролна покупка преди започване на
проверката. Контролните покупки са регламентирани в §1 т.6 от Допълнителните разпоредби
на Наредба № Н-18/2006г. на МФ. Чрез тях се констатира спазването от лицата изискванията
на наредбата за регистриране на продажби на стоки или услуги с изискуемия документ, и
могат да бъдат извършвани от самите органите на НАП или под техен контрол и
наблюдение като се документират с протокола за проверка. В конкретния случай органите на
НАП лично са извършили контролна покупка, която е отразена в съставения ПИП.
В чл. 7а, ал. 1 на Наредба № Н-18/2006г. е регламентирана забрана лице по чл. 3 да
предоставя /да издава/ документ с информация за текуща сума по сметка, който по форма,
съдържание и реквизити да "заблуждава" клиента, че съставлява фискален бон.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно
установено в конкретния случай, че търговецът при извършена продажба на 28.10.2024 г. на
покупка на 1 брой калъф за GSM на стойност 7 лева, заплатена в брой, е издало документ от
нефискален принтер, съдържащ наименование на стоката, количество и стойност на
закупената стока, обща сума за плащане, дата на издаване, наподобяващ по съдържание
фискален бон, с което нарушил императивната забрана регламентирана в чл. 7а ал. 1 на
Наредба № Н-18/2006г.
По този начин дружество - жалбоподател е извършило от обективна страна
нарушение на разпоредбата на чл. 7а ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г., във вр.чцл.118 ал.4 т.1 от
ЗДДС. Предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена отговорност на ЮЛ е обективна,
безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да
взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната
форма.
Според настоящият съдебен състав относимата санкционна разпоредба за нарушение
на чл.7а ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г., е тази на чл.185 ал.2 изр.второ, във вр. с ал.1 от ЗДДС,
предвиждащ налагане на "имуществена санкция" - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 1000 до 4000 лв. за лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл.118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане извън случаите
по ал. 1, когато нарушението не води до неотразяване на приходи. Наредба Н-18/2006 г. е
издадена на основание чл.118 ол.2, 3, 3а, 4, 18, 20 и 21 от ЗДДС, поради което в случая
дружеството е нарушило нормативен акт по прилагане на чл.118 от ЗДДС.
Според разпоредбата на § 1 т.35 от ДР на ЗДДДС "повторно" е нарушението,
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което
лицето е било наказано за същото по вид нарушение.
От приложените писмени доказателства се установява, че дружеството-жалбоподател
е било наказано с Наказателно постановление №764947-F758335/10.04.2024 год., влязло в
сила на 04.06.2024 г. за същото нарушение по чл.7а ал.1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006г.
на МФ., на основание чл.185 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС. Доказва се съставомерно спрямо
процесното нарушение обстоятелство по делото и квалификацията на процесното
нарушението като повторно е правилна.
Разпоредбата на чл.185 ал.4 от ЗДДС предвижда в случаите на извършено повторно
нарушение по ал. 1 налагане на имуществена санкция от 2000 до 8000 лв при нарушение по
чл.185 ал.1 от ЗДДС. При повторно нарушение на ал.2 на чл.185 от ЗДДС, размерът на
имуществената санкция е от 12 000 до 40 000 лв, съгласно ал.5 на чл.185 от ЗДДС, а когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се прилагат санкциите по ал. 4.
В конкретният случай с процесното НП на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 12 000 лева и като основание за налагането й е посочена единствено
разпоредбата на чл.185 ал.5 от ЗДДС, без да е направена връзка с предходните алинеи. В НП
наказващият орган не е посочил дали приема, че се касае за нарушение, което води до
неотразяване на приходи или не. На посоченото основание чл.185 ал.5 от ЗДДС и в
наложения размер – 12 000 лева, санкция се налага за повторно нарушение на чл.185 ал.2 от
ЗЗД в случаите, когато то води до неотразяване на приходи.
Съдът намира, че приложимата санкционна разпоредба в случая е чл.185 ал.5
изр.второ, във вр. с ал.4, във вр. с ал.2 изр.второ, във вр. с ал.1 от ЗДДС, доколкото според
съда процесното нарушение не води до неотразяване на приходи, поради което следва да
приложи санкцията по ал. 4, която е в размер от 2000 до 8000 лв.
След изменението на ЗАНН съдът разполага с правомощие да преквалифицира
изпълнителното деяние. Според разпоредбата на чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН / изм., бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г. /: съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да: 1.
3
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. Задължителни указания в тази насока
съдържа и Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по ТД № 1/2020 г. на ВАС. Според
цитираното ТР при липса на съществено изменение на съставомерните факти в
наказателното постановление районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо административно нарушение, тоест районният съд има правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление. В конкретният
случай не е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, поради
което нарушението следва да бъде преквалифицирано като такова по чл.185 ал.5 изр.второ,
във вр. с ал.4, във вр. с ал.2 изр.второ, във вр. с ал.1 от ЗДДС, което се явява по – леко
наказуемо административно нарушение, тъй като предвижда налагане на имуществена
санкция от 2000 до 8000 лв.
Съдът като съобрази естеството на нарушението, факта, че в действителност се касае
за издаден от нефискален принтер бон, наподобяващ по съдържание фискален бон, на обща
стойност 7.00 лева, намира, че на дружеството следва да бъде наложена санкция в
минимално предвидения размер, а именно – 2000 лева, на основание чл.185 ал.5 изр.второ,
във вр. с ал.4, във вр. с ал.2 изр.второ, във вр. с ал.1 от ЗДДС.
Доколкото по безспорен начин се доказва, че се касае за повторно нарушение, а не за
инцидентен случай в дейността на дружеството, изложените доводи за маловажност на
случая, съдът намира за неоснователни.
Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е осъществено
процесуално представителство от юрисконсулт, се явява основателно, съгласно разпоредбата
на чл.63д ал.4 от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се определя от съда, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от
80 до 150 лева. В настоящия случай процесуалният представител на АНО – е осъществил
процесуално представителство в три открити съдебни заседания и е депозирал писмено
становище, предвид на това и доколкото делото не се отличава с фактическа и правна
сложност съдът намира, че следва да бъде определено възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №808084-F797558/15.01.2025 год. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ - Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ на НАП, с което на основание чл.185 ал.5 от ЗДДС на „РИС БГ” ООД, с
ЕИК203297815, гр.София е наложена имуществена санкция в размер на 12 000 лева КАТО
ПРЕКВАЛИФИЦИРА административното нарушение по чл.185 ал.5 изр.второ, във вр. с
ал.4, във вр. с ал.2 изр.второ, във вр. с ал.1 от ЗДДС, за което налага на „РИС БГ” ООД, с
ЕИК203297815, гр.София имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
ОСЪЖДА „РИС БГ” ООД, с ЕИК203297815, гр.София да заплати на ЦУ на НАП –
гр.София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4