РЕШЕНИЕ
№ 630
гр. Пловдив, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно
дело № 20215330200598 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес: *** против
Наказателно постановление № 20-1030-014647/30.12.2020 г., издадено от
М.В.М. – ***, с което:
1) на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание
„глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и административно наказание
лишаване от право да управлява МПС за 6 (шест) месеца за нарушение по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и
2) на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение
по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) и НП да са издадени от
лица, които не притежават необходимата материална компетентност.
Поддържа да са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно
уведомен, жалбоподателката не се явява, представлява се от адв. И.Й., който
поддържа жалбата. Оспорва факта автомобилът, управляван от
жалбоподателя, да не е бил регистриран към датата на деянието, като твърди
същият да е имал поставени табели с регистрационни номера. Взема
1
становища, че жалбоподателят не е бил уведомяван за извършеното
отбелязване в информационната система на КАТ. Другото деяние, вменено
във вина на жалбоподателя, намира за недоказано, като предлага на съда да не
дава вяра на показанията на актосъставителя.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 3330/27.01.2021 г.,
с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява становище
производството по издаване на наказателното постановление да е протекло
законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения,
фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на
нарушенията от страна на жалбоподателя и вината му да са категорично
доказани. Намира възраженията по жалбата за допуснати съществени
процесуални нарушения за неоснователни. Излага подробни съображения за
доказаност на нарушенията и за съставомерност и на двете деяния както от
обективна, така и от субективна страна. Моли обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Б. Г. Г., спрямо когото са наложени
административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 15.01.2021 г., установено от разписка за връчване на
препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган
(АНО) на 20.01.2021 г., поради което приложимият към датата на подаване на
жалбата седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в редакцията преди
изменението му с ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г. е спазен, а жалбата е
допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по
следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 18.11.2019 г. бил сключен договор за покупко-продажба на моторно
превозно средство между И.И.К. и Д.Т.К. в качеството на продавачи и
жалбоподателя Б. Г. Г. в качеството на купувач, по силата на който
жалбоподателят придобил в собственост лек автомобил „Фиат Панда“ с рег.
№ ***.
До 18.01.2020 г. жалбоподателят Г. не представил лекия автомобил „Фиат
Панда“ с рег. № *** за извършване на пререгистрация.
На 19.01.2020 г. в автоматизираната информационна система АИС-КАТ
било отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на лек автомобил
„Фиат Панда“ с рег. № ***. За тази принудителна административна мярка не
било допуснато предварително изпълнение, нито актът бил съобщен на
жалбоподателя Г..
Към 02.12.2020 г. срокът за обжалване на принудителната
2
административна мярка все още не бил изтекъл, а и не бил започвал да тече,
поради което тя не била влязла в сила. На същата дата жалбоподателят Г.
управлявал собствения си лек автомобил „Фиат Панда“ с рег. № ***, като се
придвижвал по бул. „Христо Ботев“ в гр. Пловдив. Когато достигнал до
кръстовището на бул. „Христо Ботев“ с ул. „Иван Вазов“, пътният светофар за
движение надясно подавал червен светлинен сигнал. Преминаването на
водачите на МПС, идващи от бул. „Христо Ботев“, през посоченото
кръстовище било регулирано от два дублиращи се светофара, последователно
разположени в началото и в края на кръстовището. По същото време на ул.
„Иван Вазов“ и на разстояние между 5 до 10 метра от светофара се намирали
свидетелите Н.И.Ф. и А.Е.Г. – ***. Въпреки червения сигнал на светофара,
жалбоподателят Г. навлязъл и преминал с управлявания лек автомобил с рег.
№ *** през кръстовището, като продължил движението си надясно по ул.
„Иван Вазов“, където били полицейските служители. Свидетелите Ф. и Г.
имали пряка видимост към светлинните сигнали на светофара, намиращ се в
края на кръстовището, както и могли да забелязват смяната в светлинните
сигнали на същия светофар, намиращ се в началото на кръстовището.
Двамата свидетели видели преминаването на жалбоподателя на червен
сигнал, след което пристъпили към неговото спиране и извършването на
проверка. В хода на същата и след направена справка с ОДЧ свид. Ф.
установил, че регистрацията на лекия автомобил „Фиат Панда“ с рег. № ***
била служебно прекратена. На място свид. Ф. съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бл. № *** против жалбоподателя Г., в
негово присъствие и в присъствието на свид. Г.. Препис от акта бил връчен на
жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Н.И.Ф. и А.Е.Г.. От
показанията на свид. Ф. на първо място се установява начинът, по който е
извършена проверката за това дали управляваният от жалбоподателя
автомобил е бил регистриран към тази дата, като свидетелят изяснява, че е
отправил запитване към ОДЧ, откъдето е получил отговор, че превозното
средство не е регистрирано, но при тази справка не е получил информация за
причината за дерегистрацията на МПС. На следващо място показанията на
свид. Ф. са източник на доказателствена информация за мястото, на което са
се намирали двамата полицейски служители към момента на преминаването
на автомобила, управляван от жалбоподателя, през процесното кръстовище,
по какъв начин е било регулирано движението и къде са били поставени
3
пътните светофари. Ф. изяснява, че двамата със свид. Г. са били застанали на
ул. „Иван Вазов“ в град Пловдив и на около 5 метра след десния завой от бул.
„Христо Ботев“. Установява се още, че движението на водачите на МПС,
намиращи се на бул. „Христо Ботев“ и при преминаването им през
кръстовището с ул. „Иван Вазов“ е регулирано с пътни светофари, като един
светофар е поставен в началото на кръстовището и втори светофар е
разположен на образувания остров между платната за движение в двете
посоки. Свидетелят е категоричен, че и двата описани от него светофара
регулират движението на водачите на МПС, когато се намират на едно и също
място, а именно на бул. „Христо Ботев“ – кръстовище с ул. „Иван Вазов“,
като просто са поставени двукратно – веднъж в началото и втори път в края
на кръстовището. От показанията на свид. Г. се установява, че кръстовището
е „Т-образно“, а автомобилът, управляван от жалбоподателя, се е движил в
посока от изток към север. Показанията на свид. Г. кореспондират с тези на
свид. Ф. относно мястото, на което са се намирали двамата при
преминаването на автомобила през кръстовището. Г. изяснява още, че оттам
има пряка видимост към светлинните сигнали на светофара, намиращ се на
острова между двете платна за движение на бул. „Христо Ботев“, както и към
стоп линията на кръстовището при движение по този булевард в посоката от
изток. Досежно светлинните сигнали на дублиращия светофар, намиращ се в
началото на кръстовището, свид. Г. изяснява, че от мястото, на което се е
намирал, е виждал само промяната в светлинните сигнали, тъй като е било
тъмно и се е забелязвало, когато са проблясквали различните светлини.
Показанията и на двамата разпитани по делото свидетели получават доверие
от настоящия съдебен състав. Те са подробни, последователни, вътрешно
непротиворечиви, а и взаимно кореспондиращи си, като по този начин служат
за взаимната си проверка. В показанията си свидетелите възпроизвеждат
обстоятелства, които непосредствено са възприели като очевидци. Не се
установяват основания, по които те да се считат за предубедени или
заинтересовани. И двамата свидетели подробно възпроизвеждат къде са се
намирали, каква видимост са имали, как е било организирано движението,
къде са разположени светофарите, включително свид. Г. изяснява, че е било
тъмно, което кореспондира с вписания час на деянието. Това сочи на ясни и
конкретни спомени, което придава завишена доказателствена стойност на
показанията. Твърденията на свидетелите изцяло намират подкрепа и в
приетата като доказателство по делото схема за организацията на движението
в процесния пътен участък.
От договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от
18.11.2019 г. (лист 27 от делото) се изяснява, че същият е сключен между
лицата И.И.К. и Д.Т.К. от една страна в качеството им на продавачи и от
друга страна жалбоподателя Б. Г. Г. в качеството на купувач, както и че
предмет на договора е прехвърлянето на правото на собственост върху лек
автомобил с марка и модел „Фиат Панда“ и с рег. № ***.
От писмо с вх. № 53146/20.09.2021 г. от началник на сектор „Пътна
4
полиция“ при ОДМВР – Пловдив (лист 73 от делото) и справка от АИС-КАТ-
Регистрация (лист 74 от делото) се установява, че на 18.11.2019 г. процесният
договор за покупко-продажба на лекия автомобил „Фиат Панда“ с рег. № ***
и с купувач жалбоподателя Г. е регистриран в системата АИС-КАТ-
Регистрация, а на 19.01.2020 г. след непредставяне на превозното средство от
жалбоподателя за извършване на пререгистрация в сектор „Пътна полиция“
Пловдив регистрацията на автомобила е прекратена на основание чл. 143, ал.
15 от ЗДвП, за което жалбоподателят Г. не е уведомяван.
От справка за нарушител/водач за жалбоподателя Б. Г. Г. се изяснява, че
той е правоспособен водач на МПС, притежава издадено СУМПС с № *** със
статус „валиден“ и с налични 33 контролни точки.
От Заповед № 317з-2399/03.07.2017 г. на директора на ОДМВР – Пловдив
(лист 11 от делото) се установява, че актосъставителят Н.И.Ф. е преназначен
на длъжността ***.
От Заповед № 8121к-6152/07.05.2020 г. на министъра на вътрешните
работи (лист 10 от делото) се изяснява, че издалият наказателното
постановление М.В.М. е преназначен на длъжността ***.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед № 8121з-
825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи, се
установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица,
които са действали в рамките на своята материална и териториална
компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
съответствие с изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му
съдържание. Актът е съставен е от оправомощено лице, предявен е за
запознаване със съдържанието му на нарушителя, на когото е връчен препис
срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и
обжалваното наказателно постановление, от материално и териториално
компетентен орган.
В тази връзка неоснователно е възражението за липса на материална
компетентност на актосъставителя и на административнонаказващия орган.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията
по ЗДвП, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол,
предвидени в същия закон. Процесният АУАН с бл. № *** от 02.12.2020 г. е
съставен от свид. Н.И.Ф., действал в качеството си на ***. С т. 1.3 от Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, полицейските
органи, заемащи длъжност „***“ са оправомощени да осъществяват
контролна дейност и да съставят актове за установяване на административни
нарушения по ЗДвП. За актосъставителя Ф. се доказва от приетата като
писмено доказателство по делото Заповед № 317з-2399/03.07.2017 г. на
директора на ОДМВР – Пловдив, че към датата на съставяне на акта е бил
преназначен на длъжността ***.
5
Досежно компетентността на административнонаказващия орган
съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от
министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете
на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната
компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от ***. С
т. 2.11 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи *** на обслужваната територия са оправомощени да издават
наказателни постановления за административни нарушения по ЗДвП. За
издалия процесното наказателно постановление М.В.М. се доказва от
приетата като писмено доказателство по делото Заповед № 8121к-
6152/07.05.2020 г. на министъра на вътрешните работи, че към датата на
издаване на НП е бил преназначен на длъжността – ***.
По т. 1 от НП на жалбоподателя Г. са наложени административни
наказания за нарушение с правна квалификация по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. От
събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на
02.12.2020 г. около 22:10 часа в гр. Пловдив, на кръстовище на бул. „Христо
Ботев“ с ул. „Иван Вазов“ жалбоподателят Г. е управлявал лек автомобил
„Фиат Панда“ с рег. № ***. Доказа се, че към тази дата жалбоподателят е бил
собственик на автомобила, като правото на собственост е прехвърлено на
18.11.2019 г. Доказа се и че към датата на управлението на автомобила в
автоматизираната информационна система АИС-КАТ е отбелязано
прекратяване на регистрацията на този автомобил.
Въпреки това съдът приема, че обжалваното наказателно постановление
в тази част, с която жалбоподателят е наказан за нарушение по чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, е издадено при неправилно приложение на материалния закон. В
конкретния случай деянието, осъществено от жалбоподателя Г., е
несъставомерно от обективна страна, тъй като към датата, приета за момент
на извършване на нарушението, все още не са били настъпили правните
последици по прекратяването на регистрацията на процесния лек автомобил
„Фиат Панда“ с рег. № ***. Прекратяването на регистрацията, включително в
случая на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, представлява принудителна
административна мярка, която от своя страна е индивидуален
административен акт. Този административен акт в пряко нарушение на
забраната по чл. 90, ал. 1 от АПК е изпълнен преди да са изтекли сроковете за
неговото оспорване.
Относно правната природа на служебното прекратяване на регистрацията
на МПС по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП има формирана последователна практика
на Върховния административен съд – Определение № 2785 от 01.03.2021 г.
по адм. д. № 1828/2021 на ВАС; Определение № 14092 от 16.11.2020 г. по
адм. д. № 9510/2020 на ВАС. Изведените указания по приложението на
относимите правни норми от ЗДвП и от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. са
възприети и от касационната инстанция – Решение № 160 от 26.01.2021 г. по
к.а.н.д. № 3303/2020 г. на Административен съд – Пловдив, съгласно което
6
прекратяването на регистрацията на ППС в хипотезата на чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП представлява принудителна административна мярка (ПАМ), по
отношение на която не е допуснато предварително изпълнение, поради което
към посочената в наказателното постановление дата регистрацията на
управляваното от жалбоподателя МПС, представляващо лек автомобил с рег.
№ ***, не е прекратена и липсва съставомерно деяние, осъществено в
нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните
работи, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра
на отбраната (чл. 143, ал. 2 от ЗДвП). В изпълнение на това си правомощие
министърът на вътрешните работи е издал Наредба № І-45/24.03.2000 г.
Тъй като регистрацията и ползването на моторни превозни средства е
предмет на специален режим, компетентни да извършат регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства са органите, установени по реда на чл. 140, ал. 2 от ЗДвП – в чл. 2 от
Наредба № І-45.
В настоящия случай регистрацията на процесния автомобил е прекратена
на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, съгласно която служебно, с отбелязване
в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство.
Следователно служебното прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство се извършва от служители от звената „Пътна полиция“ в
съответните ОД на МВР или Столична дирекция на вътрешните работи.
Посоченият в чл. 143, ал. 15 от ЗДвП ред за прекратяване на
регистрацията – чрез отбелязване в автоматизираната информационна
система, не означава, че това отбелязване не е предшествано от издаването на
индивидуален административен акт – волеизявление, с което се преценява
налице ли са предвидените в разпоредбата предпоставки, а именно
неизпълнение на задължението за регистриране на пътното превозно средство
в двумесечен срок от придобиването. Съответният орган обективира
волеизявлението си по констатиране на вече настъпил друг юридически факт
(неизпълнение на задължението за регистриране на пътното превозно
средство в двумесечен срок) чрез отбелязването в автоматизираната
информационна система. Следователно налице е акт по чл. 21, ал. 2 от АПК.
Не е необходимо законодателят винаги да предвижда издаването на
„нарочен“ акт, за да се направи извод, че даден акт е индивидуален
7
административен акт. Ако липсва акт, то следователно липсва волеизявление
на органа, а ако липсва волеизявление, напълно неясно остава на какво правно
основание органът ще извърши отбелязването в автоматизираната
информационна система.
Независимо, че в ЗДвП и в Наредба № І-45/24.03.2000 г. не е посочено
изрично, то по силата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република
България волеизявлението за служебно прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство подлежи на оспорване пред съда, като по този начин
се гарантира правото на собственика на превозното средство на съдебна
защита.
Доколкото е налице индивидуален административен акт – волеизявление
за служебно прекратяване на регистрацията на лекия автомобил, то е налице и
правен интерес от оспорването му.
Правните последици на прекратяването на регистрацията не настъпват
автоматично с изтичането на срока за представяне на превозното средство за
регистрация, а едва когато бъде направено съответното отбелязване в
информационната система. Това отбелязване, както беше изяснено, почива на
предхождащото го властническо волеизявление на компетентен орган на
държавно управление. В съдебната практика могат да се посочат примери за
случаи, при които отбелязването в автоматизираната информационна система
обективно е извършено месеци след изтичането на двумесечния срок по
чл.143, ал.15 от ЗДвП и по чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № І-45/24.03.2000 г.
- Решение № 198 от 21.01.2022 г. по а.н.д. № 3141/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив. Оттук по категоричен начин се налага изводът, че
правните последици по прекратяване на регистрацията не настъпват ex lege, a
като резултат от издаден индивидуален административен акт, който в случая
представлява ПАМ.
Този административен акт е издаден на 19.01.2020 г., като още същия ден
в нарушение на закона – чл. 90, ал. 1 от АПК, без той да е влязъл в сила и при
липса на предвидено от закона или допуснато с разпореждане по чл. 60 от
АПК негово предварително изпълнение, са предприети фактическите
действия по неговото изпълнение чрез отбелязване на прекратяването на
регистрацията на автомобила в АИС - така Решение от 22.04.2021 г. по
к.а.н.д. № 61/2021 г. на Административен съд – Русе. Възможността за
предварително изпълнение на индивидуалните административни актове е
регламентирана в чл. 60 от АПК. По делото съдът изиска изрична
информация за това дали е допуснато предварително изпълнение на
процесната принудителна административна мярка по прекратяване на
регистрацията на лекия автомобил „Фиат Панда“ с рег. № ***, но от
постъпилия отговор не се установява издаването на разпореждане за
предварително изпълнение, нито такива доказателства са ангажирани от
въззиваемата страна. Следователно доказано е, че не е допуснато
предварително изпълнение на принудителната административна мярка.
Предварително изпълнение не следва и по силата на закона. Процесната
8
ПАМ не попада в хипотезата на разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП.
Последната касае принудителните административни мерки по глава шеста от
ЗДвП. Най-сетне не може да се приеме, че срокът за обжалване е започнал да
тече и без ИАА да е връчен на жалбоподателя, а последният по силата на
закона да се счита за уведомен за издаването на ПАМ. Нормативната уредба
не регламентира такава фикция, поради което е недопустимо по тълкувателен
път да се извеждат подобни ограничения и задължения за лицата. Напротив,
индивидуалният административен акт е следвало да бъде съобщен по изрично
предвидения за това ред по чл. 61, ал. 1 вр. с чл. 18а от АПК, което не е
сторено. За жалбоподателя не съществува предвидено задължение да
предполага в кой точно момент и дали въобще ще бъде постановено
служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, за да може да
упражни правото си на обжалване. По тези съображения връчването и
обжалването на принудителната административна мярка – служебно
прекратяване на регистрацията на МПС, се осъществява по общите правила
на АПК.
Настоящият съдебен състав намира, че към приетата в наказателното
постановление за дата на извършване на нарушението – 02.12.2020 г., от
правна страна не е правомерно настъпил фактът на прекратяване на
регистрацията на автомобила, независимо от фактическото действие по
отбелязване в автоматизираната информационна система. Същевременно
настъпило ли е прекратяването на регистрацията е обстоятелство, включено в
състава на нарушението, поради което съдът самостоятелно извършва
преценка на този въпрос. Само по себе си фактическото действие по
отбелязването в системата, щом е извършено в изпълнение на един все още
неподлежащ на изпълнение административен акт, не е равносилно на
настъпване на окончателните правни последици – прекратяване на
регистрацията. Не може да се приеме, че в настоящото производство съдът е
лишен е от възможността да прецени дали има надлежно извършено
прекратяване на регистрацията на превозното средство. Това е така, защото
съдът в случая не упражнява инцидентен контрол върху самата принудителна
административна мярка, а преценява дали тя е влязла в сила, тоест дали е
породила правно действие, което е допустима преценка за настоящото
производство.
По тези съображения съдът приема, че към 02.12.2020 г. извършеното от
жалбоподателя Г. деяние е несъставомерно по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като
регистрацията не е надлежно прекратена, а отбелязването в системата АИС-
КАТ е направено в нарушение на чл. 90, ал. 1 от АПК, без да са налице
изключенията по чл. 90, ал. 2 от АПК.
По т. 2 от НП жалбоподателят Г. е наказан за административно
нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Съдът намира, че от събраните и проверени
по делото доказателствени материали – показанията на свидетелите очевидци
Ф. и Г. и писмените доказателства, от обективна страна се установяват по
9
категоричен начин времето и мястото на извършване на деянието – на
02.12.2020 г. около 22:10 часа в град Пловдив, на бул. „Христо Ботев“
кръстовище с ул. „Иван Вазов“, както и неговият автор – жалбоподателят Б. Г.
Г.. Доказва се и че деянието е осъществено при управлението на лек
автомобил „Фиат Панда“ с рег. № ***, който е собственост именно на
жалбоподателя Г.. Тези обстоятелства не са и спорни по делото, като срещу
тях възражения не се сочат от защитата. Те се явяват и доказани по несъмнен
начин.
Спорът по делото се концентрира около обстоятелството за вида на
подавания светлинен сигнал на светофара към момента на преминаването на
жалбоподателя през процесното кръстовище и правилното му възприемане от
контролните органи. Следователно спорът се води за значимо за делото
обстоятелство, а именно поведението, за което се твърди да представлява
изпълнителното деяние на нарушението. Следва да се отбележи и че спорът
се гради преимуществено около въпроса дали светлинният сигнал на
светофара всъщност е бил възприет от актосъставителя и от свидетеля по
акта. Жалбоподателят не ангажира в процеса насрещна версия за това да е
преминал на разрешен сигнал на светофара, което сочи, че неговото
възражението е за недоказаност на деянието. Това възражение съдът намира
за неоснователно, тъй като е оборено от събраните по делото доказателства.
В тази връзка съдът намира, че показанията на свидетелите Ф. и Г. са
изключително подробни и чрез тях се възпроизвеждат всички значими за
делото обстоятелства, които позволяват разкриването на обективната истина.
Така установява се, че процесното кръстовище има „Т-образна“ форма, като
жалбоподателят се е движил по бул. „Христо Ботев“ в посока от изток към
север, тоест на кръстовището е изпълнил маневра завиване надясно, като е
продължил движението си по ул. „Иван Вазов“. Именно там се установява, че
са се намирали свидетелите Ф. и Г. – на разстояние между 5 до 10 метра до
светофара. От съществено значение на разкриването на обективната истина
по делото е установяване разположението и на самите светофари. В тази
връзка по делото е несъмнено доказано, че преминаването през процесното
кръстовище към датата на деянието е било регулирано от светлинните
сигнали на светофари. Значима за настоящото производство е регулацията
чрез светофарна уредба за водачите, движещи се по бул. „Христо Ботев“ и
когато достигнат кръстовището, образувано при пресичането му с ул. „Иван
Вазов“ в град Пловдив. Поведението на тези водачи се установява, че е
регулирано от два светофара. На първо място съгласно представената схема
на организацията на движението светофар е поставен в самото начало на
кръстовището – на мястото, където се пресичат бул. „Христо Ботев“ и ул.
„Иван Вазов“. Това е така нареченият от свид. Ф. светофар „преди
кръстовището“. Именно от него се определя и линията на светофара, като при
съвместния анализ на представената схема и на показанията на свидетелите за
тяхното местоположение се установява, че те са застанали почти на едно ниво
с тази линия, малко зад нея и на странично отстояние около 5-10 метра от
10
самия светофар в посока север. В тази връзка съдът приема за несъмнено
доказано по делото, че двамата свидетели от конкретното място, на което са
се намирали, са имали възможност пряко и непосредствено да наблюдават
кога едно превозно средство е навлязло в кръстовището. Установеното
разположение на свидетелите изцяло кореспондира с изяснените от
показанията на свид. Г. обстоятелства, че двамата със свид. Ф. са виждали
изцяло светофара на т. нар. „остров“, но са виждали също и линията на
светофара, а относно светлинните сигнали на другия светофар, който е
разположен в началото на кръстовището, са могли да наблюдават, когато той
променя сигналите си, като се е виждало, когато: „проблясва червено, зелено,
оранжево“, но най-ясно се е виждал светофарът на острова. В тази връзка и
както беше посочено, доказва се наличие и на втори светофар, който също е
регулирал поведението на участниците в движението, застанали на бул.
„Христо Ботев“ и до кръстовището с ул. „Иван Вазов“. За този втори светофар
се установява както от показанията на свид. Ф., така и от схемата за
организация на движението, че е поставен между двете платна на бул.
„Христо Ботев“, всяко състоящо се от по няколко пътни ленти. Това е
светофарът, за който свид. Ф. заявява, че се намира: „на самото
кръстовище“. Отново, съобразявайки установеното по делото
местонахождение на двамата полицейски служители Ф. и Г., се налага извод,
че обективно те са могли да имат пряка видимост към светлинните сигнали на
този светофар, който е разположен в кръстовището и между платната за
движение в двете посоки по бул. „Христо Ботев“. От показанията на
свидетелите се установява и че те действително са имали такава пряка
видимост в конкретния случай.
За правилното приложение на материалния закон следва да се изясни и
че макар физически да са били поставени два светофара, то установява се, че
това са дублиращи се, последователно разположени светофари, регулиращи
движението на едно кръстовище, като единият светофар е в неговото начало,
а другият – в края на същото кръстовище. Светлинните сигнали и на двата
описани светофара са регулирали преминаването през един и същи участък
от пътя. И двата светофара са регулирали движението на пътните превозни
средства, движещи се по бул. „Христо Ботев“, когато достигнат до
кръстовището с ул. „Иван Вазов“. Единствената разлика е, че единият
светофар е разположен в самото начало на кръстовището, а другият в края му
и на т.нар. „остров“, което е честа практика при по-големи по размер
кръстовища и с повече пътни ленти. В тази връзка неоснователни са опитите
на защитата да внесе съмнение в правилно установената фактическа
обстановка чрез формулиране на искане свидетелите да посочват кой от двата
светофара е нарушен. Напълно резонен и оправдан е отговорът, че светофарът
е: „един и същи“. Задължението на жалбоподателя като водач на МПС да
спазва светлинните сигнали на светофара не може да бъде разделяно и
ограничено само до един от двата светофара, след като и двата са подавали
светлинни сигнали за участниците в движението, намиращи се на мястото,
11
където е бил и самият жалбоподател. Все в тази връзка напълно ирелеватно за
делото е кой от двата светофара са наблюдавали полицейските служители,
тъй като светофарът, разположен на острова между двете платна, също е
подавал светлинни сигнали, насочени именно към жалбоподателя. Той не е
регулирал движението на други участници, за да може жалбоподателят да
възразява, че от значение е единствено светофарът в началото, но не и същият
такъв светофар, разположен и в края на кръстовището. Това определя и
неоснователност на възражението в хода на пренията, че жалбоподателят и
актосъставителят са наблюдавали различни светофари, тъй като се
установява, че всъщност и двамата са съобразявали еднаквите светлинни
сигнали на светофара, регулиращ преминаването през мястото, на което се е
намирал автомобилът на жалбоподателя.
Следователно по делото се доказва, че свидетелите Ф. и Г. са имали
пряка видимост към светлинните сигнали на светофара, намиращ се в
кръстовището, към линията на светофара, както и че автомобилът, управляван
от жалбоподателя, е навлязъл на червен светлинен сигнал. Тези факти са
достатъчни да докажат осъществяването на изпълнителното деяние на
нарушението.
Установява се от обективна страна, че жалбоподателят Г. е управлявал
собствения си лек автомобил по бул. „Христо Ботев“, като е направил
маневра завиване надясно по ул. „Иван Вазов“. Следователно жалбоподателят
има правното качество „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 и „участник в
движението“ съгласно § 6, т. 28 от допълнителните разпоредби на ЗДвП. Това
означава, че той е годен субект на административното нарушение по чл. 6, т.
1 от ЗДвП. Като участник в движението жалбоподателят е имал задължението
да съобразява своето поведение със светлинните сигнали. Съгласно глава
осма от ППЗДвП светлинните сигнали на светофара имат следното значение:
червена светлина - означава „Преминаването е забранено“; едновременно
светещи червена и жълта светлина - означава „Преминаването е забранено“;
зелена светлина - означава „Преминаването е разрешено“ и жълта светлина -
означава „Внимание, спри! Това не се отнася само за онези от водачите, които
в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено
преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да
създадат опасност за движението“. В конкретния случай от събраните и
проверени по делото доказателства съдът приема, че жалбоподателят е
навлязъл и преминал през кръстовището на червен сигнал на светофарната
уредба. Този фактически извод се прави от показанията на свидетелите
очевидци Ф. и Г., които са имали пряка видимост и непосредствено са
възприели светлинните сигнали на светофара и момента на преминаването на
жалбоподателя през кръстовището. Беше изяснено, че червеният светлинен
сигнал означава, че преминаването е забранено. Следователно като е навлязъл
и преминал през процесното кръстовище на червен сигнал, жалбоподателят Г.
не е съобразил поведението си със светлинните сигнали на светофара. Това му
поведение представлява изпълнителното деяние на нарушението по чл. 6, т. 1
12
от ЗДвП. Нарушението е формално и с осъществяването на изпълнителното
му деяние е било довършено от обективна страна.
От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено виновно и
при форма на вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му
жалбоподателят е съзнавал, че управлява моторно превозно средство –
собствения си лек автомобил, че движението на процесното кръстовище е
регулирано от пътен светофари, както и е възприел червения светлинен
сигнал на светофара. Следователно в съзнанието си той е формирал представа
относно проявлението в обективната действителност на всички признаци от
състава на нарушението, но въпреки това е пристъпил към осъществяване на
деянието си.
При доказано извършване на административното нарушение по чл. 6, т. 1
от ЗДвП съдът приема, че то не представлява хипотеза на маловажен случай.
По делото не се доказаха никакви обстоятелства, налагащи извънредна
необходимост за жалбоподателя да премине през кръстовището на
забранителен сигнал на светофара. Напротив, касае се за деяние, което
разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушения от този вид.
При преценката за степента на обществена опасност на дееца като водач на
МПС следва да бъдат отчетени данните от справката за нарушител/водач, от
която се установява, че преди извършване на процесното деяние
жалбоподателят е наказван няколкократно с влезли в сила наказателни
постановления за други нарушения на правилата за движение. По тези
съображения интензитетът на обществена опасност не е по-нисък спрямо
обикновените случаи на нарушения от този вид, а осъщественото от
жалбоподателя Г. деяние не е маловажен случай.
Съдът намира, че правилно е определена и приложимата в случая
санкционна разпоредба, като на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП
наказващият орган е наложил на нарушителя административно наказание
„глоба“ в размер на 100 лева. Видът и размерът на наказанието са определени
от законодателя във фиксиран размер, като съдът не констатира допуснато
нарушение при определянето, нито при индивидуализацията на наказанието.
По гореизложените съображения жалбата е частично основателна, а
наказателното постановление трябва да бъде отменено като постановено при
неправилно приложение на материалния закон в частта си по т. 1, а в
останалата си част – по т. 2, като законосъобразно и обосновано то трябва да
бъде потвърдено.
Разноски не следва да се присъждат в полза на никоя от страните, тъй
като нито една от тях не е поискала изрично това. Фактът на уважаване, респ.
на отхвърляне на жалбата не е достатъчен, за да бъдат присъдени на страната
разноски. Това е така, защото присъждането на разноски не е автоматична
последица от постановяването на благоприятно за страната решение и по
дължимостта им съдът не се произнася служебно. За да се произнесе, съдът
трябва да бъде надлежно сезиран с нарочно искане. Сезирането е надлежно,
когато до приключване на последното съдебно заседание в съответната
13
инстанция страната е направила искане за присъждане на разноски (така
Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к.а.н.д. № 1164/2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив). В случая такова искане не е направено от
нито една от страните по делото. По тези съображения разноски не се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-014647/30.12.2020 г.,
издадено от М.В.М. – *** В ЧАСТТА, с която на Б. Г. Г., ЕГН: **********, с
адрес: *** на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за движението по
пътищата са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200
(двеста) лева и административно наказание лишаване от право да
управлява МПС за 6 (шест) месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона
за движението по пътищата.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-014647 от
30.12.2020 г., издадено от М.В.М. – *** В ЧАСТТА, с която на Б. Г. Г., ЕГН:
**********, с адрес: *** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 6, т. 1 от Закона за движението
по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
14