Решение по дело №1794/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 129
Дата: 17 март 2021 г. (в сила от 2 юли 2021 г.)
Съдия: Димитър Бишуров
Дело: 20205220201794
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Пазарджик , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20205220201794 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в гр.Асеновград, представлявано от управителя Р. Г. С.
против Електронен фиш серия Г, № 0022183 на ОД МВР-Пазарджик, с който
на основание чл.638 ал.4 от КЗ, във вр. с чл.638 ал.1, т.2 във вр. с чл.461, т.1 и
за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в
размер на 2000лв. /две хиляди лева/.
Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие
на материална и процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се
иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща
процесуален представител, който поддържа въззивната жалба и иска отмяна на
ЕФ. Претендира и присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР
Пазарджик, редовно призована, не се явява представител. Постъпва писмено
становище от пълномощник на директора, с което се иска потвърждаване на ЕФ,
1
прави се възражение за прекомерност на разноските и на свой ред иска
присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
С обжалвания ЕФ е наложена горепосочената имуществена санкция затова,
че на 18.11.2019г., в 09:04 часа, на АМ „Тракия”, км 80-ти, в посока за гр.София,
било засечено и заснето движение на л.а. „Мерецедес МЛ 250 Бултек 4Матик“ с
ДК № ***, собственост към този момент на горепосоченото дружество.
Процесното МПС било заснето с АТСС – ТWIN CAM с № SD2D0027, като
било установено нарушение на Кодекса за застраховането, т.к. за посоченото
МПС, което било притежание на юридическото лице и което било регистрирано
в България, респ. не било спряно от движение, не била сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
основателна, поради следното:
На първо място следва да се отбележи, че при издаването на процесния ЕФ
са допуснати драстични нарушения на материалния и процесуалния закон.
Основното от тях се свежда до това, че от обжалвания ЕФ не може да се изясни
ясно и недвусмислено каква е била волята на наказващия орган, т.е. кое е
санкционираното лице. Това е така, защото в обстоятелствената част на фиша е
посочено кой е собственикът, към момента на нарушението, на процесното МПС
– дружеството „А.“ ООД, ЕИК ***. След това веднага е посочено кой е бил
законният представител на собственика – управителят на дружеството Р. Г. С..
Накрая, т. е. диспозитивно-санкционната част на ЕФ започва с обръщението
„Уважаема/и госпожо/господине”, след което текстът продължава: „За
извършеното нарушение по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.638 ал.4 от КЗ Ви
2
се налага имуществена санкция в размер на 2000.00 лева”. От така записаното
излиза, че санкцията е наложена на физическото лице – Р.С., а не на
представляваното от него дружество, т.к. както вече се посочи, обръщението е
адресирано към него: „Уважаема/и госпожо/господине”, а след това обръщение
липсва посочване на обстоятелството, че на представляваното от г-н Р.С.
дружество се налага имуществената санкция. При това положение ЕФ е
незаконосъобразен и защото практически излиза, че с него е наложена
имуществена санкция на ФЛ, което е недопустимо, т.к. такава санкция би могло
да се наложи само на ЮЛ или ЕТ.
В този ред на мисли следва да се каже и това, че ако в ЕФ прецизно бе
описано извършването на нарушение по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ, изразяващо се в
неизпълнение на задължението да се сключи договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите от лицето, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение, то тогава не би могло да се ангажира отговорността на
Димитър Петров като физическо лице, т.к. не той е собственик на описаното във
фиша МПС, а представляванотоот него дружество, което е различен
административно-наказателноотговорен правен субект и което единствено е
имало задължение по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ.
Трябва да се каже и това, че с електронен фиш за нарушение по чл.483 ал.1,
т.1 във вр. с чл.638 ал.4 във вр. с ал.1, т.1 или т.2 от КЗ може да се ангажира
административнонаказателна отговорност само и единствено на собственикът на
МПС, което е без задължителна застраховка, но не и на лицето, което не е
собственик, но го е управлявало по време на констатиране на нарушението.
Аргумент за това е разпоредбата на чл.647 ал.3 от КЗ, която сочи: „Когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган
и на нарушител при условията и по реда, предвидени в ЗДП”. Разпоредбата
продължава с това, че: „Електронният фиш се изпраща на собственика на
моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка.
Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата
или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за
3
движение по пътищата не се прилага”. Последното изречение на цитираната
норма указва, че собственикът не може да представи пред наказващия орган
декларация с данните за лицето, което в деня на нарушението е управлявало
автомобила, т. е. не може да се ползва от опцията издаденият против него ЕФ да
бъде анулиран и да се издаде нов против лицето – несобственик, което е
управлявало МПС без застраховка. От това категорично следва, че ЕФ за
горецитираното нарушение може да се издаде само против собственик, а
Димитър петров, както стана ясно, не е такъв.
Извън казаното до тук се установи безспорно, че към инкриминираната в
ЕФ дата, за процесното МПС е имало валидно сключен договор за застраховка
„ГО“. Това става на първо място ясно от приетото като писмено доказателство
удостоверение, издадено от „ДЗИ-Общо застраховане“ АД с изх. №
332/16.10.2020г. То е подписано от съответно длъжностно лице и в него е
отразено, че за МПС „Мерецедес МЛ 250 Бултек 4Матик“ с ДК № ***, към
18.11.19г. е имало валидна застраховка „ГО“ по полица № BG/06/119003145985 с
начало на действие от 11:06ч. на 11.11.2019 година. Това се установява и от
приетата като писмено доказателство застрахователна полица с разписка за
извършено плащане по нея.
Всичко казано до тук обуславя отмяна на обжалвания ЕФ.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за ОДМВР-Пазарджик,
искането за присъждане на разноски в полза на дирекцията не може да бъде
уважено.
Относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
следва да се каже, че то бе направено своевременно – в последното по делото о.
с. з.q от страна на пълномощник на жалбоподателя, като последният има право на
такива предвид изхода на делото – отмяна на обжалвания ЕФ и с оглед
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие /л.12/ се установява, че е било договорено и изплатено от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева).
Относно възражението за прекомерност на разноските, направено от
пълномощника на ОДМВР-Пазарджик с писменото становище по делото преди
4
проведеното с.з. следва да се каже, че същото е неоснователно. Съобразно
разписаното в чл.18 ал.2, вр. с ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство по административнонаказателни производство, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. В случая е приложима нормата на чл.7 ал.2, т.2 от Наредбата, т.к.
имуществената санкция е 2000 лева. В последната цитирана норма е посочено, че
при интерес от 1000 до 5000 лв., както е в настоящия казус, минималното
адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лв. плюс 7 % за горницата над 1000
лева. Тази горница е също 1000 лева, а 7% от нея се равняват на 70 лева. Иначе
казано минималното дължимо адвокатско възнаграждение в настоящото
производство е точно 370 лева, а това което е било платено е дори по-ниско от
минималното, което пък не позволява да бъде намалявано поради прикомерност.
С оглед на това в полза на жалбоподателя следва са се присъдят разноски в за
адвокатското възнаграждение от 300 лева, които ОД на МВР Пазарджик следва
да бъде осъдена да ги заплати от бюджета си.
По изложените до тук съображения Пазарджишкият районен съд в
настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г, № 0022183 на ОД на МВР -
Пазарджик, с който на основание чл.638 ал.4 от КЗ, във вр. с чл.638 ал.1, т.2
във вр. с чл.461, т.1 и за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ е наложена
имуществена санкция в размер на 2000лв. /две хиляди лева/.

ОСЪЖАДА ОД НА МВР-Пазарджик, представлявана от директор, с
административен адрес гр.Пазарджик, пл. „Съединение“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ
на „А.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Асеновград,
представлявано от управителя Р. Г. С., разноски в размер на 300 /триста/
5
лева - адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6