Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260467 16.02.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, І
граждански състав, в публично заседание на осми феврурари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена
Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16547 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г.Т.Б.,
ЕГН **********,
срещу ЕВН Център за услуги ЕООД с ЕИК *****.
Предявени са обективно съединени искове да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните суми:
- сумата от 80,03 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за положен изв. труд и
работа на национален празник – 06.05.2018г., ведно със зак. лихва върху тази
сума, считано от датата на възникване на задължението му за изплащане до
окончателното му изплащане;
- законната лихва за забавено плащане на
обезщетението по член 221, ал. 1 от КТ в размер на 16,40 лева.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът били в
ТПО, породено с трудов договор от ***** г., по силата на който ищецът е заел
длъжността „******“, като на ***** г. трудовият договор е прекратен на осн. член 327,
ал. 1, т. 3 от КТ., поради частично неплащане на изв. труд.
Твърди, че със заповед на работодателя било
наредено полагането на изв. труд в деня на национален празник на 06.05.2018г.,
като отчетеното време за работа на тази дата е в размер на 8,92 часа, възлизащи
на сумата от 561,33 лева, като във фиша за заплата за месец февруари 2018г.
ищцата установила, че й е била начислено и платено възнаграждение за работа в
нац. празник в размер на 481,30 лева. От фиша да м. 08.2019г. и платежно
нареждане за кредитен превод констатирах, че обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ, което е следвало да се изплати до последния ден на месеца, през който
правотоншението е прекратено, е изплатено на 13.09.2019г., без да се спази член
228, ал. 3 от КТ и изплати заедно със законната лихва.
Ето защо моли да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца горепосочените суми. Претендира присъждане на разноските по
делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, в който се признават предявените искове, като се прилагат две
преводни нареждания за плащане на сумите от 80,03 лева за изв. труд и 17,08
лева за лихви. В с.з. юрк. Р.е заявила, че
е платена зак. лихва върху главницата от 80,03 лева, считано от датата
на предявяване на исковата молба в съда.
На осн. член 78, ал. 2 от ГПК е поискано да
не бъдат възлагани за плащане направените разноски по делото върху ответника.
Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във
връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Относно иска по чл. 128, т. 2 вр. с член 262 и
264 КТ:
Според чл. 128 КТ работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение
за извършената работа. При предявен иск по чл. 128 КТ в тежест на работника
(служителя) е да докаже, че претендираното от него неизплатено възнаграждение
действително е било уговорено с работодателя, че то е било част от съдържанието
на трудовото правоотношение и, че е престирал реално уговорената работа,
доколкото от тези положителни факти именно работникът черпи изгодни правни
последици, а в тежест на работодателя е да докаже, че дължимото възнаграждение
действително е било изплатено.
Фактите, лежащи в тежест на ищцата, се доказват по
производството.
Основно задължение на работодателя като страна по
трудовото правоотношение е да заплаща на работника или служителя уговореното
трудово възнаграждение за престирането на трудова сила /чл. 128, т. 2 КТ/.
В тежест на ответника съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК е било
да докаже пък изплащането в пълен размер на уговореното и претендирано от ищеца
допълнително
трудово
възнаграждение, което ответникът е
направил. Плащането на претендираното доп. възнагаждение е извършено след завеждане
на производството, ето защо искът е неоснователен.
По отношение на иска за забава в
плащането на трудовото възнаграждение:
Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 2 от КТ при забавено
изплащане на трудовото възнаграждение работодателят дължи законната лихва за
забава на работника. Трудовото възнаграждение се дължи ежемесечно /чл. 270, ал. 2 КТ/, доколкото не е
уговорено друго. Съгласно представения трудов договор трудовото възнаграждение при ответника се заплаща до 14 число от
месеца, следващ
месеца, за който се отнася плащането. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му /чл. 84, ал. 1 ЗЗД/. Оттук и
предвид диспозитивността на нормата на чл. 270, ал. 2 КТ, то ответникът ще се
счита за изпаднал в забава
за заплащането на дължимото доп. трудово възнаграждение от 15-то число на последващия месец след този,
през който е положен трудът. Именно и съгласно посочения от ищеца период,
дължимата мораторна лихва върху доп. трудово възнаграждение от 80,03 лева,
изчислено съгласно епи-калкулатор за периода 15.06.2018г. до 10.12.2020г.,
датата на подаване на исковата молба в съда, доколкото е налице плащане на зак.
лихва върху сумата от 80,03 лева за претендирания период - 10.12.2020г. -
08.01.2021 г. в размер на 0,68 лева, то следва че дължимия размер на мораторната лихва е 20,20
лева.
Общо дължимият размер на претенцията за мораторна лихва
е 20,20 лв., поради което и предявеният акцесорен иск ще се уважи.
По отношение на иска за забава в
плащането на обезщетението по член 221, ал. 1 от КТ.
В тежест на ответника съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК е било
да докаже изплащането на законната лихва върху обезщетението, претедирана от
ищеца в размер на 16,40 лева, което ответникът е
направил. Плащането на претендираната законна лихва е извършено след завеждане на
производството, ето защо искът е неоснователен.
Относно разноските по производството:
От ищеца няма направени разноски, с оглед
на което такива не му се следват.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
ПРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 50 лв. държавна такса по иска по чл. 245, ал. 2 КТ.
Водим от горното, ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЕВН Център за услуги“ ЕООД с ЕИК ***, да заплати на Г.Т.Б., ЕГН ********** на основание чл. 245, ал. 2 КТ във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 20,20 лв., представляваща мораторна лихва
върху доп. трудово възнаграждение за изв. труд и работа по време на нац. празник
в размер на 80,03 лева, за периода от 15.06.2018г. до 10.12.20201г., като
отхвърля предявените искове за заплащане на сумата от 80,03 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждения за положен изв. труд и
работа на национален празник, както и на иска за заплащане на обезщетението за
забава на обезщетението по член 221, ал. 1 от КТ в размер на 16,40 лева, като
неоснователни, поради плащането им в хода на делото.
ОСЪЖДА „ЕВН Център за услуги“
ЕООД с ЕИК ******,
да заплати по сметка за държавни такси на Пловдивски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
сумата от 50 лева за държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Райнен
съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинал.
Секретар: Н.Н.