Р Е Ш Е Н И Е
№…….…...
гр. ***, 17.01.2018г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, десети състав, в открито съдебно заседание, проведено на 21.12.2017
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***при секретаря ***, като разгледа докладваното от
съдия ***гр.д. № 9899/2017 год. по
описа на Районен съд гр. ***, Х състав, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
образувано по предявен от М.Н. ***срещу А.Й.В., иск с правно основание чл. 49
от СК за прекратяване на брака между страните като дълбоко и непоправимо
разстроен.
В исковата молба се твърди, че
бракът е сключен на 29.09.2002г., като страните имат две деца родени по време
на брака. Твърди, че под въздействие на алкохола ответникът често предизвиквал
скандали, проявявал грубост спрямо ищцата пред децата, не осигурявал средства
за издръжка на домакинството, нямал постоянна трудова заетост. Излага се, че
страните са във фактическа раздяла от 11.08.2016г. след инцидент, при който
ответникът преустановил електрозахранването в семейното жилище, под предтекст, че му пречи шумът от пералнята. Бракът е дълбоко
и непоправимо разстроен, съществува формално и е изпразнен от съдържание.
Отправеното до съда искане е за прекратяване на брака по вина на ответника,
предоставяне упражняването на родителските права на майката, определяне на
обичаен режим на лични контакти с бащата, присъждане на издръжка в размер на
200 лева за детето ***и 180 лева за детето ***, както и издръжка за минало
време за периода 11.08.2016г. – 14.07.2017г. в размер на 2200 лева за детето ***и
в размер на 1980 лева за детето ***, предоставяне ползването на семейното
жилище на ответника и възстановяване на предбрачното
фамилно име Н..
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който излага
становище за основателност на иска за развод, но го оспорва в частта за вината.
Не желае произнасяне по вината. Поддържа доводи за неоснователност на иска за
издръжка за минало време, с твърдения за заплатени в процесния
период от него суми за издръжка на децата, които следва да бъдат прихванати от
претендирания размер на издръжката. Признава иска с правно основание чл.149 от СК за периода 11.08.2016г. – 14.07.2017г. до размера от 120 лева ежемесечно за
всяко дете. Искът с правно основание чл.143 от ГПК се оспорва само за разликата
над 120 лева, поради липса на доходи за заплащане на претендирания размер.
Позовава се на изискуеми облигационни задължения към трети лица. В съдебно
заседание поддържа, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи.
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна
следното:
От представеното по делото
удостоверение за сключен
граждански брак се установява, че
А.Й.В. и М.Н.Н. са сключили граждански брак на 29.09.2002г.,
за което е съставен акт за граждански брак №1563/29.09.2002г. от длъжностното
лице по гражданско състояние в гр.***, като съпругата е приела да носи фамилно
име ***.
Видно от представените по делото
удостоверения за раждане страните са родители на децата *********с ЕГН **********
и *** ******с ЕГН **********.
Представените са доказателства за
транспортни разходи за детето ***в размер на 43 лева за м.11.2017г., фактури и
касови бонове за закупени учебници и учебни помагала стойност съответно 49.40
лева и 50 лева.
Видно от
представената служебна бележка от 10.07.2017г., полученото от М.Н. ***брутно
трудово възнаграждение за периода м.юли 2016г. - м.юни 2017г. е в размер на
9894.11 лева или средно в размер на 824.51 лева.
Видно от
представената служебна бележка от 16.08.2017г., полученото от А.Й.В. брутно
трудово възнаграждение за периода м.юли 2016г. - м.юни 2017г. е в размер на 4323.75
лева или средно в размер на 360.31 лева.
От представената
справка от ТД на НАП *** се установява, че осигурителният доход на ответника в
периода м.01.2016г. –м. 08.2017г. варира от 202.36лв. до 639.60 лв. месечно.
Представени са Договор за кредит
за текущо потребление от 18.09.2008г. и Договор за залог върху вземания по
трудово правоотношение от 18.09.2008г., сключени между ответника и ***, за
заемна сума в размер на 30000 лева със срок на издължаване 120 месеца.
От представените по делото
разходни документи се установява, че по силата на представеното по делото
пълномощно от 25.08.2015г., в периода от 12.09.2016г. – 28.05.2017г. на
упълномощената М.Н. ***са изплащани суми от трудовото възнаграждение на
ответника, предназначени за издръжка на децата, в размер на общо 1165 лева.
От изготвения и приобщен по делото социален
доклад от 25.10.2017г. се установява, че ищцата изпълнява отговорно
родителските си функции, удовлетворява психо-емоционалните и специфичните
потребности на децата, необходими за правилното им развитие. ***е привързана
към майка си, а ***и към двата си родители, но връзката й с майката е
доминираща. Майката не възпрепятства срещите и контактите на бащата с децата.
Страните желаят да си сътрудничат при проблеми свързани с децата.
От ангажираните по
делото гласни доказателства се установява, че по време на съвместното си
съжителство ответникът бил дезинтересиран от
семейството и децата, често употребявал алкохол, под въздействието на който
предизвиквал конфликти. Проблемите между страните датират от самото сключване
на брака. В период от две-три години ответникът бил безработен, не подпомагал
финансово семейството и бил издържан от ищцата. Преди около година след пореден
скандал ищцата напуснала семейното жилище заедно с децата и се установила да
живее при семейството си. След раздялата децата са по-спокойни. Към детето ***ответникът
не проявява никакво внимание и интерес, дори не отишъл на изписването й от
родителния дом. Поддържа контакти единствено с детето Кристияна.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:
От съвкупния анализ на събраните
по делото доказателства и доказателствени средства, съдът приема, че може да се
направи обоснован извод, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съответно, че
същият не изпълнява социалната си функция, поради което следва да бъде
прекратен с развод. Съпрузите са в състояние на фактическа раздяла
от повече от една година, през което време няма данни да са правени опити от
някоя от страните за сближаване на отношенията, за помирение и повторно
съвместно съжителство. Между съпрузите не съществува физическа и духовна близост. Същите не
поддържат контакт помежду си. Предвид липсата на обич, привързаност и взаимност
между страните, следва да се приеме, че са накърнени сериозно основните
принципи, на които се основава бракът.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че вина за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения има
съпругът. Честата употреба с алкохол, създаването на конфликтни ситуации, липсата
на постоянна работа през дълги период от време и дезинтересирането
от грижите за децата несъмнено са способствали за настъпилото отчуждение между
брачните партньори. Ответникът не навежда конкретни твърдения и не ангажира
доказателства за брачни провинения на ищцата, поради което искането за
признаване на вина и на двамата съпрузи се явява неоснователно.
За да се произнесе по предявените с исковата молба
небрачни искове съдът съобрази следното:
Упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца
следва да бъде предоставено на ищцата, с оглед събраните по делото
доказателства, че непосредствените грижи за децата се полагат от нея. С оглед
изложеното съдът намира, че запазването на сегашното статукво е в техен
интерес. Местоживеенето на децата следва да бъде определено при майката на
адрес ***.
Предвид предоставяне упражняването на родителските права
спрямо родените от брака деца на майката, на бащата следва да се определи
режим на лични контакти. Отчитайки
необходимостта от поддържане на емоционалната връзка дете - баща и
потребността на децата от бащини грижи, съдът намира, че режимът на лични
контакти следва да бъде определен при следните параметри: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 09.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя с преспиване
на децата при бащата, както и един месец през лятото, когато майката не ползва
платен годишен отпуск, половината дни от нормативно определените официални
празници за годината, първата половина от официално определените дни за коледна
ваканция и втората половина от официално определените дни за пролетна ваканция
на всяка четна година, втората половина от официално определените дни за
коледна ваканция и първата половина от официално определените дни за пролетна
ваканция на всяка нечетна година.
Ответникът следва
да бъде осъден
да заплаща ежемесечна
издръжка в полза
на децата, чрез тяхната
майка и
законен представител. Издръжката
на детето следва да бъде в такъв размер, при който да служи не само за
задоволяване на екзистенц минимума от нуждите му, но
също и такива за извънсемейни забавления и занимания,
с които детето да развива и задоволява свои емоционални, физически и социални
потребности.
При формиране на
изводите си по основателността на претенцията съдът съобразява, че към
настоящият момент децата са съответно на 11 и на 15 години. По данни на
Националния статистически институт общият разход на член от домакинството за
третото тримесечие на 2017г. е средно в размер на 1382.31 лева. След изключване
на групите разходи, които обичайно не са необходими за издръжката за
непълнолетно лице (за алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки,
съобщения, регулярни трансфери към други домакинства, влог, изплатен дълг и
даден заем), размерът на средния разход за тримесечие възлиза на 849.37 лева
или 283 лева за месец. Съобразявайки възрастта и нуждите на децата съдът
намира, че общата месечна издръжка, която следва да бъде осигурявана от родителите
е 280 лева за всяко дете, от които 180 лева да бъдат заплащани от бащата.
Приоритетното участие на бащата се налага от обстоятелството, че
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата се полагат от тяхната
майка. Предвид липсата на ангажирани доказателства за специфични потребности на
някое от децата, не са налице основания за присъждане на различен размер на
издръжката единствено въз основа на несъществената разлика във възрастта.
В тази връзка
съдът съобрази факта, че ответникът е трудоспособен, не страда от заболявания,
които да му пречат да упражнява труд, поради което следва да се приеме, че има
възможност да реализира доходи в размер поне на средната работна заплата за
страната, която по данни на Националния статистически институт за последното
тримесечие на 2017г. е средно в размер на 1050 лева за обществения сектор и
1033 лева за частния сектор. Получаването на ниски доходи и дори състоянието на
безработица не освобождава родителя от задължението да положи дължимите от
моралните и правни норми усилия, за да осигури издръжка на детето си в размер,
който да задоволява неговите нужди. Не са ангажирани доказателства в тежест на
ответника да съществува задължение за издръжка към други низходящи. Сключеният от
ответника договор за кредит не следва да бъде съобразяван като пасив на
имуществото, тъй като въз основа на него ответникът е усвоил парична сума в
значителен размер. Отделно от това изборът на ответника да поеме облигационни
задължения не би следвало да бъде в ущърб на интереса на децата да получават
издръжка съответна на техните потребности.
От друга страна
ищцата, в чиято тежест е било, не е ангажирала доказателства за получавани от
ответника доходи над средния за страната размер, обосноваващи възможност за
заплащане на претендирания размер на издръжката. По изложените съображения
предявените искове с правно основание чл.143 от СК следва да бъдат уважени до
сумата от 180 лева и отхвърлени за разликата до претендираните
200 лева.
При първоначално присъждане на
издръжката, каквото е настоящото, законът дава възможност, тя да се присъди и
за минало време - най много за една година преди завеждане на делото /чл. 149
от СК/. При преценката относно размера на претенцията съдът намира, че
формираните по-горе фактически констатации относно потребностите на децата и
имуществените възможности на родителите са приложими и спрямо релевирания период 11.08.2016г. – 14.07.2017г., поради
което издръжката за минало време следва да бъде определена съобразно дължимия
занапред размер, т.е. в размер на 1980 лева за всяко дете. Видно от
представените по делото и неоспорени от ищцата писмени доказателства, в периода
12.09.2016г. – 28.05.2017г. същата е получила като пълномощник на ответника
суми предназначени за издръжка на децата в общ размер на 1165 лева или 582.50
лева за всяко дете, която сума следва да бъде приспадната от общо дължимия
размер. По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.149 от СК следва да бъде уважен до сумата от 1397.50 лева за всяко дете и отхвърлен за
разликата до претендираните размери от съответно 1980
лева и 2200 лева.
На основание чл.56, ал.1 от СК
съдът при наличие на ненавършили пълнолетие деца дължи служебно произнасяне по
отношение ползването на семейното жилище. В случая семейното жилище е напуснато
от ищцата и същата не предявява
претенции за ползването му. От друга страна ответникът не е предявил насрещен
иск с правно основание чл.56 от СК, поради което съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Направеното от ищцата искане за
възстановяване на предбрачното фамилно име Н. е
основателно и следва да бъде уважено.
По разноските:
Предвид изхода
от спора и на основание Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв.,
която следва да се заплати от ответника, на основание чл.329, ал. 1 от ГПК.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати и държавна такса по решението в частта му за
издръжката в размер на 630.20 лева, на основание чл.7 от Тарифа към
ЗДТ и чл. 69 ал.1 т.7 от ГПК (518.40
лева по иска с правно основание чл.143 от СК и 111.80 лева по иска с правно
основание чл.149 от СК).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданския
брак между М.Н. ***с ЕГН ********** и А.Й.В. с ЕГН **********, сключен
на 29.09.2002г., за което е съставен акт за граждански брак №1563/29.09.2002г.
от длъжностното лице по гражданско състояние в гр.***, поради настъпило
дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, на основание чл. 49, ал.1 СК.
ОБЯВЯВА на основание чл. 49, ал. 3 СК, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брачните отношения има съпругът А.Й.В. с ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
по отношение на родените
от брака деца *********с ЕГН ********** и *** ******с ЕГН **********,
на майката М.Н. ***с ЕГН **********. Местоживеенето
на децата ще е на адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на
бащата А.Й.В. с ЕГН **********
с децата *********с ЕГН ********** и *** ******с ЕГН **********,
като му се
дава възможност да взема децата при себе си: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя
с преспиване на децата при бащата, както и един месец през лятото, когато
майката не ползва платен годишен отпуск, половината дни от нормативно
определените официални празници за годината, първата половина от официално
определените дни за коледна ваканция и втората половина от официално
определените дни за пролетна ваканция на всяка четна година, втората половина
от официално определените дни за коледна ваканция и първата половина от
официално определените дни за пролетна ваканция на всяка нечетна година.
ОСЪЖДА А.Й.В. с ЕГН **********, да заплаща
в полза на децата *********с ЕГН ********** и *** ******с ЕГН **********, чрез
тяхната майка и законен представител М.Н. ***с ЕГН ********** МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в
размер на по 180 лева
(сто и осемдесет лева) за всяко дете, считано
от предявяване на иска – 14.07.2017г. до настъпване на законно основание за
нейното изменяване или прекратяване, с
падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска, на основание чл.143 ал.2 от СК, като отхвърля предявения иск за присъждане на издръжка в полза на
детето *********с ЕГН ********** за разликата над 180 лева до претендираните 200 лева.
ОСЪЖДА А.Й.В. с ЕГН **********, да заплати
в полза на детето *********с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител М.Н. ***с ЕГН ********** сумата от 1397.50 лева, представляваща издръжка за минало време за
периода 11.08.2016г. – 14.07.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска
– 14.07.2017г., до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл.149 от СК, като отхвърля
иска за разликата над 1397.50 лева до претендираните 2200 лева.
ОСЪЖДА А.Й.В. с ЕГН **********, да заплати
в полза на детето *** ******с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител М.Н. ***с ЕГН ********** сумата от 1397.50 лева, представляваща издръжка за минало време за
периода 11.08.2016г. – 14.07.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска
– 14.07.2017г., до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл.149 от СК, като отхвърля
иска за разликата над 1397.50 лева до претендираните 1980 лева.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи ФАМИЛНОТО ИМЕ Н..
ОСЪЖДА А.Й.В. с ЕГН **********, да заплати в
полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВРС държавна такса в размер на 50 лева, на основание чл.6 т.3 от
Тарифа към ЗДТ, както и сумата от 630.20
лева, представляваща държавна такса по
исковете за издръжка, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в
частта за издръжката, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: