Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.10.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на първи юни през
2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: Т.ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря Вяра Баева, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 6417 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение № 289634 от 29.11.2019 г. СРС, 142 с-в, по
гр.д.№ 316/2017 г. е осъдил на основание чл.149 ЗЕ Ц.С.Й. и Н.Ц.Й. да заплатят
на „Т.С.“ ЕАД всеки един сумата в размер на 785,46 лв.-главница за доставена,
но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот с
адрес: гр.София, жк „*****за периода м.май 2014
г.-м.май 2015 г. вкл., както и сумата 29,22 лв.-главница за дялово
разпределение със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба-18.05.2017 г. до окончателното й заплащане, както и всеки един сумата в
размер на 80,11 лв., представляваща лихва за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху
главницата за периода 15.09.2015 г.-15.09.2016 г., както и 3,52 лв.-лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 10.07.2015
г.-15.09.2016 г.Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД.
С определение № 89149/15.05.2020 г., влязло в сила на
11.06.2020 г., СРС е оставил без разглеждане молбата от 17.12.2019 г. на ищеца
по реда на чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решението от 29.11.2019 г. в частта
за разноските.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответниците- Ц.С.Й. и Н.Ц.Й. чрез назначения им особен
представител.Въззивниците твърдят, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че са собственици на процесния топлоснабден имот, тъй
като по делото не е представен документ, установяващ правото им на собственост,
съответно кога са го придобили и при какви квоти.Излагат доводи, че
представеният списък на етажни собственици, в който е посочено името на
ответника, без да е посочено на кой апартамент е собственик или ползвател и без
да е удостоверено, че представеният списък е свързан с друг от представените
документи-протокол от 16.08.2002 г. за проведено Общо събрание на етажните
собственици на бл.***.Молят съда да отмени обжалваното решение.
Ответникът по въззивната жалба-
„Т.С.“ ЕАД оспорва същата.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира
разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Третото лице-помагач- „Т.С.“ ЕООД не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” ЕАД твърди, че Ц.С.Й. и Н.Ц.Й.
като собственици на основание чл.153, ал.1 ЗЕ и &, т.2а от ДР на ЗЕ са
клиенти на топлинна енергия за битови нужди за апартамент № 3, находящ се в
гр.София, жк „Левски-В“, бл.***, ет.1.Твърди, че
съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба
на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София,
които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се
регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и
дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
изпълнение на задълженията и др.Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ, одобрени с решение
№ ОУ-02/03.02.2014 г. на КЕВР, в сила от 12.03.2014 г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми в 30-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на продавача.Ищецът твърди, че за отоплителен сезон 2014
г. ежемесечно е удостоверявал публикуването в интернет страницата на данни за
дължими суми за топлинна енергия за м.февруари до м.август вкл. в присъствието
на нотариус, като са съставени констативни протоколи, удостоверяващи явяването
на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за
топлинна енергия чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди
на битовите клиенти в масивите на дружеството, к който достъп се осъществява
чрез официалната уеб-страница на дружеството.През процесния период ответниците
са ползвали доставяната от дружеството топлинна енергия и не са погасили
задълженията си за абонатен № 334049.Съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за
топлинна енергия са начислявани от „Т. С.“
ЕАД по прогнозни месечни вноски, а след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.Сградата,
в която се намира имотът на ответниците, е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Т.с.” ЕООД.Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят всеки от тях
сумата в размер на по 785,46 лв.-главница за доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2014 г.-30.04.2015 г.; по 80,11 лв.-лихва за забава
върху главницата за периода 10.07.2015 г.-15.09.2016 г.; по 14,61 лв.-главница
за дялово разпределение и по 1,76 лв.- лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение със законната лихва върху главниците от датата на подаване
на исковата молба до окончателното им изплащане.
С отговора на исковата молба ответниците чрез особения им
представител са оспорили исковете с твърдения, че не собственици на процесния
имот, като са направили възражение, че вземанията
са погасени по давност.
Видно от представеното непълно копие /първа и последна
страница/ от нотариален акт № 71 по н.д.№ 187/2015 г. на 23.04.2015 г. Н.Ц.Й.
/чрез пълномощник В.Й./ и Ц.С.Й. са продали на М.Н.И.и С.И., гражданин на Украйна, апартамент № 3,
находящ се в гр.София, жк „Левски-В“, бл.***, ет.1.
Със заявление-декларация вх.№ 1346/25.08.2015 г. М.Н.И.е
поискал от „Т.С.“ ЕАД партидата за процесния имот с абонатен № 334049 да бъде
променена на негово име.
На 16.08.2002 г. Общото събрание на етажните собственици на сградата на
адрес: гр.София, жк „*****. В, бл.***, е взело
решение за сключване на договор с „Т.с.“ ЕООД за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“, за което е съставен протокол с отбелязване, че към него има
Приложение № 1 /1 стр./.Видно от приложения списък с етажните собственици /обозначен
като Приложение № 1/ към протокола срещу процесния апартамент с абонатен №
334049 фигурират името ЕГН и подписа на
ответника Ц.С.Й. с посочени 6 бр. радиатори и 6 ИРРО и вид на плащане-100%.
На 10.09.2002 г. е подписан договор № 3513 между ЕС с
адрес: гр.София, жк „*****она В, бл.*** и „Т.с.“ ЕООД за извършване на услугата „ индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода“.
От заключението на техническата експертиза на вещото лице Т.К.е установено,
че сградата е била с непрекъснато топлоснабдяване през периода м.05.2014
г.-м.05.2015 г.Ищцовото дружество е извършвало
ежемесечно отчети на общ топломер в АС.Дяловото разпределение през процесния
период е извършвано от „Т.с.“ ЕООД.Сумата за топлинна енергия за процесния имот
е определена съгласно действащата нормативна уредба.Общият топломер е преминал
задължителните периодични проверки и е изправен.Технологичните разходи за АС са
отчислявани за сметка на ищеца.Общата фактурирана сума за топлинна енергия за
периода м.05.2014 г.-м.04.2015 г. е 1 965,64 лв., като в нея не са включени
просрочени суми от периоди преди процесния, а резултатът от изравнителните
сметки е 636,26 лв. за доплащане.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице А.Н.е
установено, че липсват данни за извършени от абоната плащания на процесните суми.Сборът
от начислената сума /1 965,64 лв./ и сумата от изравнителните сметки /636,28
лв. за доплащане/ възлиза на 2 601,92 лв.След приспадане на плащане на
стойност 1 611,64 лв., постъпило на 16.08.2015 г. по фактура № **********
остава неплатен остатък неплатен остатък по същата фактура в размер на 990,27 лв.Неплатената
главница за топлинна енергия възлиза на 1 570,91 лв.Сумата за услугата за
дялово разпределение възлиза на 29,22
лв.Мораторната лихва за процесния период е 160,22 лв.
върху главницата за топлинна енергия и 3,52 лв.-върху главницата за дялово
разпределение/.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта-в обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав счита, че в частта, с която ответниците
са осъдени да заплатят всеки от тях сума за главница за дялово разпределение
над 14,61 лв. до 29,22 лв. всеки от тях и мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение над 1,76 лв. до 3,52 лв. решението следва да се обезсили
на основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК, а в посочената част производството да се
прекрати.Видно от петитума на исковата молба ищецът
претендира от всеки от ответниците сума в размер на 14,61 лв. /1/2 от 29,22
лв./ за услугата дялово разпределение и по 1,76 лв. мораторна лихва /1/2 от
3,52 лв./.С решението първоинстанционния съд е осъдил ответниците всеки един от
тях да заплати на ищеца сумата от по 29,22 лв.-главница за дялово разпределение
и по 3,52 лв.-лихва върху посочената главница вместо по ½ от посочените
суми, т.е. налице е произнасяне свръхпетитум.
Първоинстанционният съд е приел, че по делото е установено наличието на
облигационни отношения между ищцовото дружество и
ответниците и че не е доказано изпълнение на задължението на потребителите за
заплащане на дължимите суми за топлинна енергия за процесния имот.Съдът е приел
също, че вземанията не са погасени по давност.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок
до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според &
1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент"
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
Съдът счита, че макар представеният нотариален акт да е непълен, в представените страници от същия се съдържа изрично
признание на ответниците, че са били собственици на процесния имот до
23.04.2015 г. и в качеството си на такива го продават на М.Н.И.и С.И..Поради.Ответниците не са
оспорили авторството и
съдържанието на нотариалния акт, поради което същият представлява редовно
доказателствено средство, годно да установи релевантни за спора факти.В списъка
с етажните собственици срещу процесния апартамент фигурират името и подписа на
ответника Ц.С.Й. с посочване на абонатен номер, брой радиатори и ИРРО и начин
на плащане.Поради изложеното от съвкупната преценка на представените
доказателства е установено, че през
исковия период ответниците са били собственици на процесния апартамент.Липсват
доказателства, че през периода от м.май 2014 г. до м. май 2015 г. същите не са
били носители на правото на собственост върху имота.
От заключението на приетата по делото техническа експертиза се установи, че
процесният имот е бил топлоснабден, както и размера на реално потребената топлинна енергия, а от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза е установен размера на сумата за дялово
разпределение и за мораторни лихви.Не се установи ответниците да са извършили
плащане на процесните суми, липсват и такива твърдения. Съгласно разпоредбата
на чл.30, ал.2 ЗС частите на съсобствениците се считат равни до доказване на
противното.По делото не е доказано ответниците да имат различни квоти в
съсобствеността, нито наличие на основание за ангажиране на солидарната им отговорност, поради което
същите следва да отговарят разделно-за по ½ от претендираните суми
съгласно петитума на исковата молба.
Единственото оплакване във въззивната жалба е свързано с обстоятелството,
че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответниците са собственици на
топлоснабдения имот и при какви квоти.Други конкретни оплаквания въззивниците не са направили,
а съгласно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 ГПК въззивният съд е обвързан от
посоченото в нея.
Поради изложеното първоинстанционното решение следва да
се потвърди.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК въззивниците следва да
бъдат осъдени да заплатят държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в
размер на по 25 лв. всеки от тях, както и по 150 лв.-разноски за особен
представител.
Разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза
на въззиваемия не следва да се присъждат, тъй като
същият не е подал отговор на въззивната жалба и не е бил представляван в съдебно
заседание.Същият е подал само бланкетна молба за
даване ход на делото, оспорване на въззивната жалба без излагане на конкретни
доводи и претендиране на разноски.На основание чл.78, ал.1 ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на въззиваемия сумата от по 150 лв. всеки от тях-разноски за внесен депозит за
особени представител за настоящата инстанция.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 289634 от 29.11.2019 г. на СРС, 142 с-в, по гр.д.№ 316/2017 г. в
частта, с която Ц.С.Й. с ЕГН ********** и Н.Ц.Й. с ЕГН ********** са осъдени да
заплатят на „Т.С.“ ЕАД всеки от тях сума за главница за дялово разпределение
над 14,61 лв. до 29,22 лв. всеки от тях и мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение над 1,76 лв. до 3,52 лв. -мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение и ПРЕКРАТЯВА производството в посочената част, като
недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА решението
в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Ц.С.Й. с ЕГН **********
и Н.Ц.Й. с ЕГН **********,*** да заплатят по сметка на СГС всеки от тях сумата
от по 25 лв.-държавна такса.
ОСЪЖДА Ц.С.Й. с
ЕГН ********** и Н.Ц.Й. с ЕГН **********,*** да заплатят на основание чл.78,
ал.1 ГПК на „Т.С.“ ЕАД по 150 лв. всеки от тях-депозит за особен представител
за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД като
трето лице-помагач на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.