Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….. /
06.03.2020г., гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 07.02.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при
секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 10491 по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл. 124 от ГПК.
Производството по
делото е образувано по повод предявен от ищеца Т.К.К. егн **********, с настоящ адрес: ***, чрез
адвокат ***- АК Варна, кантора с адрес:
гр.Варна, ***срещу
ответника „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ
ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА сумата в размер на 518,89лв., представляваща 3/10 от обща стойност 1729,63лв. за обект на потребление, находящ се на адрес в гр.Варна, ***, за период на
потребление от 15.06.2017г. до 14.06.2018г., по клиентски номер: *** и абонатен номер: ***.
Претендират са направените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически
твърдения: Сочи се, че Т.К.К.,
е собственик на 3/10 идеални части от недвижим
имот –апартамент, находящ се на адрес: гр. Варна, ж.к. ***, който е обектът
на потребление, където се отчита консумираната електрическа енергия по кл. номер: *** и абонатен номер: ***. Към момента партидата се води на името на сина й - Ж.К.Д., който е починал на 22.04.2018г.
Съгласно
решение на №1934/24.11.2015г. по въззивно
гр.д. 2689/2015г. на Окръжен съд Варна, след прекратяване на брака между Ж.К.Д. -
син на ищцата и неговата съпруга В.Г.К.- бившва
снаха на ищцата, с развод на 24.07.2011г., процесният
обект на потребление представляващ апартамент е бил поделен между Ж.К.Д. и В.Г.К.при
квоти 70% в полза на Ж.К.Д. и 30%
в полза на В.Г.К..
В
последствие на 20.04.2017г., съгласно нотариален акт
вписан във вх. per. № 9477 от 21.04.2017г., акт №25,
том XXII, дело №4557/2017г., В.Г.К.е продала на ищцата Т.К.К. 30%
идеални части от недвижимият имот представляващ процесния
обект на потребление.
Съгласно
чл.4, ал.1 от Общите условия на „Енерго Про Продажби" АД в сила от 2007г. „потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице -собственик
или ползвател на имот...."
С
оглед на цитираната разпоредба и правото й на собственост, ищцата се легитимира
и като потребител на електрическа енергия относно този обект.
В
този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд и Окръжен съд Варна.
Това е така, защото при прехвърляне на правото на собственост на имота длъжник
е новият собственик, тъй като се касае за законово заместване на страната в
правоотношението по регламентираната от закона сделка. Неизпълнението на
задължението на собственика да уведоми електроснабдителното дружество за
настъпилата промяна в собствеността не го лишава от качеството му на страна по
продажбеното правоотношение /в този смисъл Тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. по тълк. дело №
2/2017г. на ОСГК на ВКС и решение № 205/28.02.2019г. по гр. д. №
439/2018г. на ВКС, III г.о., докл. Геника Михайлова, постановено по чл.290 от ГПК, гр.д. №8691/2018г. на 41
с-в при Районен съд Варна, гр.д. №8695/2018г. на 7
с-в при Районен съд Варна, гр.д. №8694/2018г. на 14
с-в при Районен съд Варна, гр.д. №8692/2018г. на 24
с-в при Районен съд Варна - всичките потвърдени на
Окръжен съд Варна. /
През
месец юни 2019 година, при проверка на
текущата сметка на каса на ответника, ищцата сочи, че е узнала, че по
посочената партида се претендира сума в размер на 1729,63лв., по издадена фактура №***за периода от 15.06.2017г. до 14.06.2018г.
Размерът на исковата претенция е определен като три десети от общо претендираната сума, тъй като ищцата е собственик на 3/10
идеална части от недвижимия имот, по отношение на който се претендира сумата по
фактурата.Ищцата не е консумирала електрическа енергия в размер на количествата
обективирани в процесната
фактура. Оспорва изцяло дължимостта на сумата предмет
на иска и счита, че същата не следва да бъде заплащана, тъй като липсва правно
основание, което да обосновава претендирането й от ответника. Оспорва и сумата
да е определена правилно по размер, както и с решение на КЕВР да е одобрена
цена в размер приложена към процесната фактура, като
твърди, че тя е произволно определена от електроснабдителното дружество.
Що се касае до релевантния за
спора момент - периода на корекция на сметка от
15.06.2017г. до 14.06.2018г. и по-специално датата на съставяне на протокола за
проверка на средството за търговско измерване - 14.06.2018г., в който е обективирано
количеството електрическа енергия посочено в процесната
фактура, следва да бъде посочено, че липсва нормативна възможност даваща право
на ответника да коригира едностранно сметките на потребителите.
В
този смисъл очевидно е, че въпросните текстове останали в сила от ПИКЕЕ обн. на 12.11.2013г. в ДВ и в сила от 16.11.2013г., няма как да бъдат приравнени с изискването за наличие на
действащи правила такива каквито трябва да има съобразно дефиницията на чл.83
ал.1 т.6 от ЗЕ, тъй като същите са недостатъчни да регламентират основните
положения, които законът изисква да бъдат облечени в нормативни текстове.
Примерът с отменения чл.47 от ПИКЕЕ от 2013 г. разгледан в предходния
абзац е показателен за този аргумент.
Липсват действащи правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия
Липсват и действащи Общи условия
съобразени с разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6 (досежно
„Енерго Про Продажби"
АД) и чл.104а, ал.2, т.5 (досежно
„Електроразпределение Север" АД) от Закона за енергетиката.
Ответната страна „Е.П.”АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, в срока по
чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на
исковата молба , в
който се излага становище, че предявеният иск с правно основание чл. 124,
ал.1 от ГПК е допустим, но неоснователен.
Излага
се, че ищцата виновно не е изпълнила задължението си да уведоми ответното
дружество за промяна на титуляр по партидата в предвидения в общите условия
срок.
Дори
да се приеме, че ищцата ползва електроенергия в имота, процесната
сума не се търси от нея. „Е.П." АД няма претенции за заплащане на процесната сума от ищцата, не са и издавани счетоводни
документи с получател същата.
Обстоятелството
кой е собственик на имота е ирелевантно за наличието
на правен интерес от предявяване на установителен иск
за вземане.
Поради
изложеното, за ищцата се сочи, че не съществува правен интерес да установява,
че не дължи сума, която ответното дружество никога не е търсило от него и
никога не е твърдяло, че последния дължи.
Ако
се приеме, че предявеният иск е допустим, то същият е изцяло неоснователен
Налице
е правно основание за възникването на оспорваното материално право -
предмет на отрицателния установителен иск, а именно 3/10
ид.ч. от вземането на „Енерго - Про Продажби" АД за потребена
електрическа енергия на стойност 1729,63лв., конкретизирано по размер
с фактура № ***Процесната сума представлява цената на
реално доставена и потребена от абоната електрическа
енергия в размер на 9376 кВтч,
и се дължи на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал.
1, предл.1
от ЗЗД.
На 14.06.2018г. е извършена техническа проверка на
измервателната система в процесния обект от служители
на „Електроразпределение Север" АД, в присъствието на двама свидетели.
Дружеството няма вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение предварително
да известява потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата
си на собственик, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по
предотвратяване на неправомерните въздействия върху измервателните системи и
средствата за търговско измерване.
За извършената проверка е
съставен Констативен протокол № 1104432. При проверката са извършени
замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в невизуализирания
регистър 1.8.3. има показания в размер на 9376 квтч. В регистър 1.8.1. са отчетени 2324 квтч. в регистър 1.8.2. - 4293 квтч. а в регистър 1.8.3. - 9376 квтч. Процесният електромер е
демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка,
пломбиран с пломба № 508658 и е предоставен за метрологична експертиза в БИМ.
Констативният протокол за техническа проверка отразява
действителното фактическо положение, същият е подписан от член от домакинството
на абоната. Извършената проверка на електромер с фабр. № 1115031500790674, на неговата цялост и функционалност, притежава
съответната юридическа стойност. Безспорно в имота е
консумирана електрическа енергия, която не е заплатена. Ако абонатът е потребил електрическа енергия в количество, различно от
отчетеното, той дължи заплащането му по силата на договорната връзка.
Експертизата е извършена от
Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни
уреди", Регионален отдел - Русе. За извършената експертиза е съставен Констативен
протокол № 1129/13.06.2019г. При софтуерно четене е установена намеса в тарифната
схема на електромера. Наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3. в размер на 9376.9 квтч. която не е визуализирана на дисплея.
Констативният протокол на Български институт по метрология,
Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел - Русе е официален свидетелстващ документ, който съобразно
чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с материална, обвързваща
съда доказателствена сила.
На 20.06.2019г.
„Електроразпределение Север" АД съставя Становище за начисляване на
електрическа енергия и конкретизира размера на оспореното вземане. Установено
е точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3 - 9376 квтч.
Съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ,
операторът на съответната мрежа може да коригира количествата ел. енергия като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества ел. енергия при установяване на несъответствие между данните за
параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни
за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните количества ел. енергия
за период не по-дълъг от една година назад.
Този тип вмешателство има
за цел част от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър, който
не се визуализира на електромера.
При ежемесечно отчитане на
количеството ел.енергия няма как да се установи натрупване на електрическа
енергия в невизуализиран регистър, тъй като това става само със специализиран
софтуер, с който инкасаторите не разполагат.
На 21.06.2019г. „Е.П."
АД издава фактура № **********, с което е
определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в
скрития регистър, а именно 1729,63 лв.
С писма от „Електроразпределение Север" АД (изх. № 53592/20.06.2019г.) и от „Енерго - Продажби" АД (изх. № 53592/21.06.2019г.) са приложени констативния протокол от техническата проверка
и фактурата.
Въпреки, че е извършена
корекция на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, електрическата енергия натрупана в
невизуализирания регистър е реално доставена и потребена
от абоната-ищец, но същата не е заплатена от него. Съгласно разпоредбата на чл.
200. ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока е
длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез
направената доставка на електрическа енергия. Съобразно разпоредбите на ОУ на
ДПЕЕ. от които страните са обвързани, потребителят е длъжен да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия.
Процесната сума се дължи от ищщецът на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр.
чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното, се
моли да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан. Моли се за присъждане на сторените в производството
съдебно - деловодни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.
По допустимостта на отрицателния установителен иск:
Правният интерес
от реализиране на търсената защита
се извежда от изложените в исковата молба фактически твърдения на ищеца, а именно,
че между него и ответника е налице спор досежно
дължимостта на процесната сума, който застрашава имуществената му сфера с оглед възможността
за едностранното спиране на електрозахранването
в имота му. В този смисъл съдебният състав споделя виждането, че условие за
надлежното упражняване на иска е наличието
на извънсъдебен спор между страните
за дължимостта на процесната сума.
По тези съображения съдебният състав приема, че предявената
искова претенция се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
СЪДЪТ, след
като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
От представения
по делото Констативен протокол № 1104432 от 14.06.2018г., се установява, че на посочената дата извършена
техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца, находящ се в гр.Варна, ***, клиентски номер: *** и абонатен номер: ***, от страна на служители на
„Енерго - Про Мрежи"
АД, в присъствието на двама свидетели. СТИ на адреса е бил демонтиран и изпратен за проверка в БИМ.
Видно от представения по делото Констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1129/13.06.2019г.
на
Регионален отдел-гр.Русе към Български институт по метрология, електромерът е представен в плик, пломбиран с пломба, като при огледа
е установено съответствие с Констативен протокол № 1104432 от 14.06.2018г. Посочени са показанията на тарифите, като е
отразено, е в
невизуализирания регистър 1.8.3. има показания в размер на
009376,9квтч. При софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера. Посочено е, че електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност на
измерването на електрическата енергия. Електромерът не съответства на
технически характеристики.
Видно от Становище за начисление
на електрическа енергия, изготвено от ответното дружество на 20.06.2019г. относно
Констативен протокол № 1129 от 13.06.2019г., е одобрено да се начисли
допълнително количество ел.енергия общо в размер на 9376квтч., за периода от 15.06.2017г. до
14.06.2018г. Посочено е, че корекцията е
извършена на основание софтуерен прочит
на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена
ел.енергия.
Представена е фактура № ***с получател Ж.К.Д., за
начисляване на сумата от 1729,63лв. от ответното дружество, представляваща
незаплатена от ищеца потребена електрическа енергия
за процесния обект на потребление в гр.Варна, ***,
клиентски номер: *** и абонатен номер: ***.
Съгласно заключението
на вещото лице по проведената
съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, процесният електромер тип М 02 - „CARAT" с фабричен № 1115 0315 0079 0674, е произведен през 2015 г., като
същата година е минал задължителната проверка за годност в БИМ. Към дата 21.06.2016 г. е бил вече монтиран в обекта на
потребление - Варна, кв. „Бл.Варненчик",
бл.7, вх.11, ап.67. Срокът му на
метрологична годност е 6 години и
изтича през 2021 г. Към датата на проверката - 14.06.2018 г., уредът е бил годно техническо
средство за измерване на ел.енергия. В
приложеното Становище за начисляване на ел.енергия от 20.06.2019 г. "ЕРП -Север"
АД определя като крайна дата на периода 14.06.2018 г., т.е. датата на която е направена проверката и
електромерът е демонтиран за експертиза в БИМ. Началната такава е 15.06.2017 г., или периодът е определен на
точно 1 година, като това е според
цитирания по-горе чл. 50 от ПИКЕЕ. Тъй като процесният СТИ - тип М 02 не е "SMART", и не е включен в системата за
дистанционен отчет, то съответно не може да се определи с точност началната
дата на въздействието. Определено при изготвяне на Становището е взет период
равен на 365 дни, съгласно чл.50 от
ПИКЕЕ. Понеже е установено наличие
на ел.енергия в невизуализиращият се на дисплея регистър 1.8.3 в размер на 9 376 Kwh, което е
довело до непълно изчисляване и заплащане на използваните от клиента количества
ел. енергия, то „Енерго-Про" АД правилно е коригирал количествата ел.
енергия, които следва да се заплатят на дружеството, натрупани в следствие претарифиране по отделните регистри. Налице са били технически предпоставки за извършване на
допълнително начисляване на ел. енергия, съгласно чл. 50 от
ПИКЕЕ. Извършеното
неправомерно претарифиране по отделните регистри е с
цел неотчитане в пълен обем по двата видими такива на електромера - 1.8.1 - нощна енергия, 1.8.2 дневна енергия. Софтуерното въздействие цели да се
пренасочат показния в следствие на консумация на ел.енергия от видимите на
дисплея тарифни зони към скрития регистър 1.8.3. Така, че
електромерът е отчел цялото количество на потребената
ел.енергия в обекта. Електрическата
енергия натрупана в регистър 1.8.3 в размер на 9 376 Kwh е отчетена от процесния
СТИ. Електромерът тип М 02 - „CARAT" е произведен с фабрични настройки
да показва потребяваната ел.енергия по двата
визуализиращи се на екрана регистри 1.8.1 и 1.8.2.
Натрупаното
количество ел.енергия в регистър 1.8.3 е възможно
да бъде отразено там само след човешка намеса чрез софтуерно проникване в
паметта на електромера. Вмешателството
е извършено чрез софтуерно претарифиране по отделните
регистри, като е въздействано през инфрачервения порт
на електромера. Манипулацията
цели неотчитане в пълен обем на количества ел.енергия по нощна,и дневна тарифни
зони. Препрограмирането осъществява прехвърляне на ел.енергия в скрития
регистър 1.8.3, който не се
визуализира на дисплея на електромера при редовен отчет от инкасатора и реално
не се заплаща. Съществуват
данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесния
СТИ доказано от независимото изследване в БИМ. Натрупаното количество
ел.енергия в регистър 1.8.3 е възможно
да бъде отразено там само в следствие на човешка намеса.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на отрицателен
установителен иск по реда на
чл.124, ал. 1 от
ГПК1 в тежест
на ищеца е да докаже твърдението
си, че с ответника се намират
в договорни отношения за доставка на
електроенергия, т.е., че последният е материалноправно легитимиран да получи процесната
сума. От своя страна при
установяване наличието на твърдяната облигационноправна
връзка от страна на ищеца,
ответникът носи тежестта да докаже
осъществяването на релевантните за възникване на вземането
предпоставки, а именно, че в качеството му доставчик на
електроенергия е правилно
е начислил на ищеца посоченото в справката за корекция количество електроенергия и че е използвана
правилната методика за корекция на
сметката на
абоната, както и неговия размер.
Исковата
претенция се явява процесуално допустима и при наличие на правен интерес у
ищцата, тъй като същата е потребители на доставяна от ответното
дружество електроенергия и последното
претендира от нея заплащане на процесната сума
като стойност на доставена, но неотчетена и незаплатена стойност на потребена ел. енергия.
В конкретната хипотеза, наличието на
спор между
страните
относно дължимостта
на
вземания, произтичащи от договор за продажба на електрическа енергия, който застрашава имуществената
сфера на ищцата, с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в обекта,
в който ищцата потребява ел.енергия, предвид
установеното наследствено правоприемство и факта, че
партидата е заведена на името на наследодател на ищцата, а издадената фактура с
вмененото задължение също е записана на името на наследодателя на ищцата, са
обстоятелства, които обосновават правния интерес от избраната форма на защита,
респ. процесуалната допустимост на иска.
Безспорно е
между страните в настоящото производство,че ответното дружество е предоставяло
ел. енергия на за обект на потребление, находящ се гр.Варна, ***, клиентски номер: *** и абонатен номер: ***.
Титуляр на
партидата е Ж.К.Д. ЕГН **********, починал/видно
от справка в НБДН на л.22/. Обектът на
потребление, находящ се гр.Варна, ***, видно от
представено съдебно решение по гр.д.№ 2689/2015г., е бил поделен като придобит
в режим на СИО, приживе между Ж.Д.К.и бившата му съпругаВ.Г.К.,
чийто брак е бил прекратен с развод, при
квоти 70% за Ж.Д.и 30% за В.Г..
Действително,
видно от представените по делото писмени
доказателства начислената енергия е потребена след
смъртта на наследодателя на ищцата. Фактът на издаване на фактура на името на
наследодателя на ищцата, обуслява правният интерес на ищцата да предяви иска си, в
качеството си на наследник на починалия титуляр на партидата, предвид че
фактурата е издадена на негово име, а задължението не е изтрито от партидата на
ответното дружество и се претендира от
последното.
При
изложеното, съдът приема, че ищцата е активно легитимирана
да предяви настоящия иск, в качеството на наследник на титуляра-абонат,
неин наследодател.
В този смисъл, за идентични случаи, е произнесена съдебна практика от
Варненски окръжен съд - Решение, постановено по въззивно
гражданско дело №2817 по описа за 2017 година, Решение, постановено по въззивно гражданско
дело № 2743 по описа за 2017 г., Решение,
постановено по въззивно гражданско
дело № 1566 по описа на ВОС
за 2017год.
Ответникът по отрицателния установителен иск, доколкото е длъжен да изчерпи
всички възможни основания за дължимост
на сумата, е възразил, че сумата
е начислена служебно по едностранна корекция и представлява цена на реално
доставена еленергия за цитирания период.
Основният спорен момент между страните
по настоящия спор е въпросът доколко са били налице предпоставките, даващи основание на доставчика на ел.енергия да извършва
едностранно корекция на потребената електроенергия за релевирания период.
Правото на електроразпределителното дружество да
изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено
в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013г., приети от ДКЕВР в изпълнение на
законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро ЗЕ с решение по т.3 от
Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл. 21 ал.1 т.9 вр.
с чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.
По силата на Решение № 1500/06.02.2017, постановено
по адм.д.№2385/2016г., по описа на Върховният
административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия, са отменени Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013
г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в
Държавен вестник, брой 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл.
50 и чл. 51 от този акт.
След влизане в сила на решението по горепосоченото
дело на практика не съществува нормативна уредба, която да регламентира
отношенията като процесните. При липса на
регламентация относно стъпките, които следва да бъдат извършени при проверката,
която да гарантира правата и на потребителя, чрез установени правила при
извършване на такива проверки, няма как едностранното коригиране на сметките да
бъде санирано с наличието единствено на формули за
изчисляване на начислената ел.енергия, каквито разпоредби съдържат останалите
членове на ПИКЕЕ. Към датата на извършване на процесната
проверка на средството за търговско измерване на ищеца, е нямало регламентирана
законова процедура, по силата на която ответното дружество да извършва
едностранна корекция на количество ел. енергия.
Липсващата нормативна уредба, регламентираща реда
за възникване на правото на оператора да
извършва едностранни корекции, а на ответника да фактурира допълнително
начислените количества енергия, не може да бъде заместена и по аналогия с
правни норми съществуващи в други източници на правото. Меродавна за уредбата
на обществените отношения по доставка и продажба на електрическа енергия, е
само тази воля на законодателя, която е намерила външен израз в приетите по
установения за това ред нормативни актове, не и предполагаемата воля, търсена
по тълкувателен път - Решение №200/30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 983/2012 г.,
II т.о. В този смисъл съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните
обществени отношения се уреждат именно със специалния закон. Да се приеме
обратното на практика означава, както субектите, за които Правилата са
създавали права и задължения, така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят ефекта на решението на административния съд за
преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане
на юридическата им сила.
Следва да се отбележи също, че съгласно чл. 83,
ал.2, изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от
КЕВР, но по предложение на енергийните предприятия. След като законодателят е
признал правото на последните да установяват по облекчен ред своите претенции
по отношение на абонатите, енергийните предприятия не могат да се ползват от
собственото си бездействие да запълнят съществуващата към момента нормативна
празнота в Правилата, в частта уреждаща реда за извършване на едностранни
корекции.
При това положение, съдът намира, че с оглед
действието занапред на решението на Петчленния състав на ВАС и поради
съществуващата законова делегация в чл.83 от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ,
които да съответстват на тази делегация,
нито операторът на разпределителната мрежа, нито ответника, могат да се
ползват от корекционната процедура, за която към
датата на проверката е липсвал ред за извършване.
Следователно правото
на ответника да начисли исковата сума на основание чл.50 от ПИКЕЕ, въз основа
на констатациите от проверката, извършена на 14.06.2018г., следва да се отрече
изцяло.
Дори и да се приеме, че след отмяната на Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно
решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 12.11.2013 г., в частта
относно разпоредбите от чл. 1 до чл. 47 и от чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ , са
продължили да действат разпоредбите на чл.48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този
акт и че съществува законова възможност, която регламентира правото на
ответното дружество да извърши едностранна корекция на количество ел. енергия
по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ, то отново може да се направи извод след
преценка на съвкупния доказателствен материал, за
незаконосъобразност на корекционната процедура.
Съобразно
разпоредбата на чл. 48, ал.1 ПИКЕЕ, при липса на средство за търговско
измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи,
че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън
допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, както следва:
1. За битови
клиенти:
А) При наличие на точен измерител, количеството
преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се
отчита класа на точност на средството за търговско измерване;
Б) При липса на точен измерител количеството
електрическа енергия се изчислява като една трета от максималния ток на
средството за търговско измерване при всекидневно осем часово ползване на
електрическа енергия от клиента, а при липса на средство за търговско измерване
корекцията се изчислява на базата на половината от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на
клиента с разпределителната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.
В настоящия случай, видно и от съставения
констативен протокол за техническа проверка,
не е установена нито една от
предпоставките на цитирания текст за подмяна на електромера.
Следва да се отбележи още, че за да бъде извършена корекция на сметка за
ел.енергия за минал период е необходимо установяването на някоя от
хипотезите, посочени в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, а именно: или да липсва СТИ или
при метрологична проверка да се установи, че СТИ не измерва или измерва
с грешка извън допустимата.
В процесният случай СТИ не липсва, а както вече се посочи, от съставяния констативен протокол не е установено
електромерът да измерва с грешка извън допустимата.
При изложеното, съдебният състав намира, че при липсата на предпоставките, уредени в
чл.48 ПИКЕЕ, така полученото количество електроенергия, описано в становището, не
може да се остойностява и претендира от абоната по реда на корекционната
процедура, уредена в ПИКЕЕ.
Същевременно не се установява и че
посоченото в справката за корекция количество електроенергия, е реално доставено на абоната и потребено от
абоната в периода на проверката.
Като
аргумент за основателността на иска, който аргумент е във връзка с принципа да се заплаща за реално получена
стока, е и обстоятелството, че при подобен род корекции, не е ясна и остава
неясна, към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия, което от своя страна
би довело до евентуално неоснователно обогатяване на ответното
дружество/примерно, ако СТИ е започнало да не отчита ел. енергия един или два
дни преди проверката/, в тази
връзка разпоредбата на чл.48 ПИКЕЕ, съществено би противоречала на основни
принципи на правото, както и на добрите нрави.
Съдът намира, че от събрания по делото доказателствен материал не е доказано, че посоченото в
цитирания регистър 1.8.3 количество електроенергия е реално доставено и потребено от абоната. Вещото лице е изготвило своето
заключение само и единствено на база на становището за начисление на
електрическа енергия, изготвено от ответното дружество, което е в интерес на
последното. По делото не са представени никакви доказателства, от които да се
установи какви са показанията на регистър 1.8.3 към началото на процесния период. Предвид на това не може да се направи
категоричен извод , дали за процесния период е
отчитана ел.енергия в този регистър и в какъв размер, поради което и не
може да се направи обосновано заключение , че именно претендираното
от ответното дружество количество ел.енергия е реално доставено за процесния период. От ангажирания в производството доказателствен материал не може да се направи обоснован
извод, че допълнително начисленото количество ел. енергия е реално доставено
и потребено от
абоната именно през процесния период.
Не са представени и доказателства по какъв начин е
отчетено количеството ел.енергия по отделните периоди, обективирани
в становището. В приобщения към доказателствения
материал Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване
на Регионален отдел-гр.Русе към Български институт по метрология не е посочено
за какъв период от време се отнася ел.енергията в регистър 1.8.3. Липсва
доказателство, от което да се установи
как точно във времето и в кои
часовите зони е била консумирана тази електроенергия. Не се установява, да е налице несъответствие между данните за
параметрите на СТИ при ищеца и въведените при ответника данни за нея. Потребителят е битов абонат и
на това основание електромерът му е параметризиран да
отчита и визуализира отчета по двете основни тарифи – 1.8.1 за нощна енергия и
1.8.2 за дневна енергия, каквито са и данните при ответника, по които са
начислявани месечните такси на ищеца. Изрично е посочено в Констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за измерване на Регионален отдел-гр.Русе към Български
институт по метрология, че тарифната схема на електромера трябва да се състои
от две тарифи Т1 и Т2. Не са налице данни и доказателства абонатът да е подавал
заявление за промяна на параметризацията на
електромера му чрез включване и на
друга тарифа /1.8.3/, за да се
отчита потреблението му и по нея. При това положение съдът формира извод, че не
е установено, че количеството в регистър
1.8.3 е консумирано от абоната за процесния
период, отделно от това , съдът намира ,че ответното дружество не е представило доказателства по какъв начин е
формирана процесната сума , като не е уточнено за
периода каква част от енергията е формирана по двете тарифни зони, съответно
дневна и нощна. Следователно не е
изяснено каква методика е използвана от страна на ответното дружество за
определяне на паричния еквивалент на отчетеното количество в регистър 1.8.3.
Отделно от това, не е представен документ, от който да се установи, дали процесният електромер е бил с нулеви показания за тарифа
1.8.3 към датата на извършване на проверката, поради което и не може да бъде
обоснован категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка
количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър (регистър 1.8.3) е действително потребена
от абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия. / В този
смисъл Решение от 29.05.2018г. , постановено по въззивно
гражданско дело №668/2018г. по описа на Окръжен съд – Варна/.
В този смисъл и с
оглед предприетото от ищеца оспорване, съдът не може да приеме за установено,
че в тарифа 1.8.3 действително е отчетено количеството енергия посочено в
справката по чл.50 от ПИКЕЕ.
Вън от горните хипотези допълнително начисляване на
ел.енергия би било допустимо само при доказано виновно поведение /включително
установено авторство/, установяване периода на неотчитане и реално потребеното количество ел.енергия. Тези предпоставки не са
доказани.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът не успя да докаже в
настоящото производство, че е осъществил надлежно начисляване на процесната сума , поради което исковата претенция следва да
бъде уважена.
С оглед горното, правото на ответникът да начисли исковата сума на основание
чл.50 от ПИКЕЕ, въз основа на констатациите от проверката, следва да се отрече
изцяло.
По разноските:
Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ищцовата страна за присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените от ищцовата страна
съдебно-деловодни разноски , съгласно представения по делото списък на
разноските по чл.80 от ГПК , приложен на л.69 от делото, за които са
представени доказателства за заплащането им. С оглед на изложеното, съдът
намира,че следва да бъдат присъдени направените от ищеца в настоящото
производство разноски, за които са налице доказателства за извършването им, в
общ размер на сумата от 350,00лв., от които 50,00лв. - държавна такса за образуване
на производството, и 300,00лв. - изплатено адвокатско възнаграждение, като същите следва да бъдат възложени в
тежест на ответника.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, в отношенията между ищецът
Т.К.К. егн **********, с настоящ адрес: ***, от една страна и ответника
„Е.П.”АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, от друга
страна, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА сумата от 518,89лв., представляваща 3/10 от обща
стойност 1729,63лв., представляваща
начислена ел.енергия за периода от 15.06.2017г. до 14.06.2018г.,
за обект на потребление, находящ се на адрес: гр.Варна, ***, клиентски
номер: *** и абонатен номер: *** , за която сума е издадена фактура № ***
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Т.К.К. егн
**********, с настоящ адрес: ***,
сумата в общ размер от
350,00лв., представляваща
сбор от реализирани съдебно-деловодни разноски от
ищеца, както следва: 50,00лв. - държавна такса за образуване на производството,
300,00лв. - изплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС
от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: