№ 1090
гр. София, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000500748 по описа за 2021 година
Производството се развива по реда на чл. 240 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Подадена е молба от М. И. И. /чрез адв. М.П. от САК/ с правно основание чл. 240, ал. 1, т. 3
ГПК за отмяна на неприсъствено Решение от 29.11.2020 г., постановено по гр. д. №
7903/2018 г. по описа на СГС, ГО, 18 с-в.
Молителката твърди в молбата си от 01.12.2020 г., че е била лишена от участие в съдебното
производство, по което е постановено процесното неприсъствено решение, тъй като и за
нея, и за пълномощника адв. П., възникнали внезапно непреодолими обстоятелства, които
попречили на явяването им в първото по делото открито съдебно заседание, а именно –
здравословни проблеми, осуетили явяването и на двамата в съдебна зала. Представя с
молбата си два броя болнични листа, издадени на името на М. И. и М. П., като моли САС да
се отмени неприсъственото решение, а делото да се върне за разглеждането му по
съществото на спора от друг състав на градския съд.
Ответницата по молбата Т. С. М. /чрез особения представител адв. Р. Р. от САК/ е подала в
срок писмен отговор, с който я оспорва, като поддържа, че не са налице предпоставките за
отмяна на неприсъственото решение. Претендира се присъждане на възнаграждение за
особено представителство.
1
Третото лице-помагач /ТЛП/ в първоинстанционното производство И. П. П. също е подал
писмен отговор на молбата по чл. 240, ал. 1, т. 3 ГПК, в който сочи, че същата е
неоснователна.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид доводите и възраженията на страните,
намира за установено следното:
От приложеното гр. д. № 7903/2018 г. на СГС /както и от приобщеното към него гр.д. №
20094/2018 г. на СРС/ се установява, че на 26.11.2020 г., съдът е постановил неприсъствено
решение по реда на чл. 238 и чл. 239 ГПК, като е отхвърлил като неоснователен предявения
от М. И. И. против Т. С. М. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на
окончателен на предварителен договор за покупко-продажба от 20.12.2016 г. на 4/5 ид.ч. от
недвижим имот, представляващ ап. 31 във вх. В, ет. 1, бл. 14, жк „***“ в гр. София със ЗП от
75.31 кв.м., подробно описан в нотариален акт № 169, том пети, рег. № 4361, дело № 875 от
12.08.2003 г. на нотариус Й. Л., с район на действие СРС.
Установява се, че решението е постановено като неприсъствено след неявяване на ищцата и
процесуалният й представител в първото открито съдебно заседание по делото в СГС
/проведено на 29.10.2020 г./ след направено изрично искане в този смисъл от особения
представител на ответницата по иска Т.М. – адв. Р. от САК и при наличието на
предпоставките по чл. 238 и 239 ГПК съгласно обстоятелствената част на съдебния акт.
От представените към молбата за отмяна на неприсъствено решение по чл. 240, ал. 1, т. 3
ГПК документи – два броя болнични листи, се установява, че първият от тях е издаден на
името на М.В. П. на 30.10.2020 г. /а не на 29.10.2020 г., когато е проведено заседанието по
делото в Софийски градски съд/ с диагноза „вирусна инфекция, неуточнена“ и режим на
лечение „домашно-амбулаторен“. Болничният е за два дни – 29 и 30 октомври 2020 г. По
отношение болничния лист на името на М.И., то той е издаден на 29.10.2020 г. - за три дни,
т.е. до 31.10.2020 г. /вкл./ с режим на лечение „домашно-амбулаторен“ и диагноза „бъбречна
колика, неуточнена“.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Производството по чл. 240, ал. 1 ГПК – за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение,
е извънинстанционно, тъй като съдът не действа като инстанция по същество – не проверява
правилността на оспореното решение, а само се произнася по наведените доводи за
накърняване на основния процесуален принцип – правото на защита на страните по делото
(аргумент от чл. 9 и чл. 10 ГПК), вследствие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, уреждащи надлежното връчване на съдебни книжа, призоваване на
страните и осигуряване на тяхното участие в процеса.
Съгласно чл. 240, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от връчване на неприсъствено решение
2
страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна.
Основанията за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение чрез извънредните средства
за отмяна са изчерпателно изброени и предполагат допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от решаващия първоинстанционен съд, изразяващи се в следното: 1)
страната да е била лишена от възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване
на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2) при невъзможност
да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за
съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства и 3) невъзможност да се
яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла
да преодолее.
С оглед на обстоятелството, че молителката поддържа, че не е могла да се яви в първото
открито съдебно заседание по делото в СГС поради внезапно възникнало заболяване и при
нея, и при процесуалният й представител адв. П., поради което се е стигнало до
постановяване на неприсъственото решение, то следва да се разгледа дали е налице
релевираното обстоятелство – внезапно възникнали причини от здравословно естество,
обусловили невъзможност за явяване на заседанието в СГС, както при ищцата, така и при
нейния пълномощник.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, обн., ДВ, бр. 51 от
27.06.2017 г., в редакцията й към 29 и 30 октомври 2020 г., „при определен домашен
амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред
разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения
отпуск поради временна неработоспособност, освен ако представи "Медицинско
удостоверение" по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на
правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му
пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт.“
Видно и от двата болнични листа, назначените режими и при двете лица – и за адвоката, и
за страната, е именно „домашно-амбулаторен“, а доколкото липсва да е налично
„Медицинско удостоверение“ по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и
министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява
явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт, то следва да се
приеме, че постановените от здравните органи режими на лечение, не са от вида, който да
установява основателна причина за неявяването и на двете лица пред съда.
Този аргумент, сам по себе си, е напълно достатъчен, за да обуслови неоснователност на
молбата по чл. 240, ал. 1, т. 3 ГПК за отмяна на процесното неприсъствено решение.
Отделно, за пълнота, съдът сочи, че е налице и съществен проблем с болничния лист на адв.
М. П.. От една страна се сочи в молбата по чл. 240, ал. 1 ГПК внезапна острота на
заболяването, попречила на явяването му на 29.10.2020 г., но той е потърсил лекарска
помощ едва на следващия ден – 30.10.2020 г. Издаденият болничен лист е за два дни, от
3
които единият от тези два дни е за минало време – 29.10.2020 г.
Следва да се отбележи обаче, че съгласно чл. 9, ал. 4 НМР, „болничен лист за минало време
без предварителен преглед на болния не се издава. Изключение се допуска най-много до два
дни в случаи на тежки остри или изострени хронични заболявания, когато при прегледа
обективната находка, отразяваща естеството и стадия на даденото заболяване, доказва, че
лицето е боледувало и е било в състояние на временна неработоспособност, но прегледът не
е могъл да бъде извършен. В тези случаи причините за неизвършения предварително
преглед задължително подробно се мотивират в АЛ и се отбелязват в графа "бележки" на
болничния лист. За лица, които поради заболяването си не носят отговорност за действията
си, този срок е 10 дни. При издаване на болничния лист денят на прегледа се включва в
посочените два, съответно 10 дни.“
В конкретния случай, адв. П. не удостоверява с копия от съответни документи или по друг
начин, нито наличието на обстоятелствата по чл. 9, ал. 4 НМР, нито на тези по чл. 9, ал. 5
НМР. Отделен е и въпросът, че отразеното в листа здравно състояние на лицето „вирусна
инфекция, неуточнена“ не сочи, само по себе си, на медицинските състояния по чл. 9, ал. 4
НМР – „тежки остри или изострени хронични заболявания“.
С оглед на така приетите за установени обстоятелства молбата с правно основание чл.
240, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователна, поради което трябва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото, както и поради невнасяне на разноски за особено
представителство на Т.М., съдът следва да процедира по реда на чл. 77 ГПК, като осъди М.
И. И. да заплати в полза на особения представител на М. – адв. Р.Р. от САК сумата от
1975.63 лв. възнаграждение за осъществяваното от него представителство, тъй като не са
налице основания тази сума да се изплати от бюджета на съдебната власт.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 296384/01.12.2020 г. на М. И. И. с ЕГН:
********** за отмяна на основание чл. 240, ал. 1 ГПК на неприсъствено Решение от
29.11.2020 г., постановено по гр. д. № 7903/2018 г. по описа на СГС, ГО, 18 с-в.
ОСЪЖДА М. И. И. с ЕГН: ********** със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 28, ет. 2, адв.
М.П., да заплати на адв. Р.Р. от САК с адрес на упражняване на адвокатската практика: гр.
***, ул. „***“ № 36, партер, сумата от 1975.63 лв. /хиляда деветстотин седемдесет и пет лева
и 0.63 ст./ възнаграждение за особено представителство.
Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5