Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 13.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 16368 по описа на съда за
2018 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Н.К.К., Г.Н.К. и Х.Н.К. – Ф. срещу П. на РБ за осъждането й да
заплати на ищците съответно сумите от 80 000 лева на Н.К. и по 10 000 лева
– на Г.К. и Х.К. – Ф., представляващи обезщетения за неимуществени вреди от неоснователно
повдигане и поддържане на обвинение за убийство, за извършване на което
наследодателят им Н.К. е посочен като помагач.
От ответника е постъпил отговор, в който е направено
възражение за недопустимост, евентуално неоснователност на предявените искове.
Възразява и че за част от вредите ищците вече били обезщетени.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
От изложените в исковата молба твърдения предявените от
ищците искове са с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
В случая,
за да възникне отговорност за поправяне на вреди от непозволено увреждане,
следва да се установят елементите на фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД -
действие или бездействие от лице, на което ответникът е възложил някаква работа,
противоправно поведение при или по повод изпълнението й и причинна връзка между
деянието и настъпилите в сферата на увреденото лице вреди.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за
доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно
и пълно доказване на настъпването на фактическия състав на непозволеното
увреждане.
На първо
място съдът приема за безспорно установен фактът, че ищцата Н.К.К. е била съпруга, Г.Н.К. – син, а Х.Н.К. – Ф. – дъщеря на Н.Г.К..
За
своите неимуществени вреди от незаконен арест и задържане на Н.К., от
наложената му мярка за процесуална принуда „домашен арест“, от воденото срещу К.
наказателно производство и за вреди от извършено спрямо Н.К.К.
претърсване и изземване всеки от ищците е обезщетен с влязло в сила решение от
22.05.2008 г. по гр.д. № 13690/2006 г. по описа на СРС, ГО, 32 състав.
Настоящият
деликт се изразява в това, че П.е повдигнала и поддържала обвинение на три
други лица – О.А.А., П.Д.К.и Д.Т.А.за извършване на
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3, т. 7 и т. 9 от НК, като за
извършването му Н.Г.К. е сочен като помагач.
През
2006 г. в СГС е бил внесен обвинителен акт, с който О.А.А.,
П.Д.К.и Д.Т.А.са привлечени към наказателна отговорност за умишлено умъртвяване
на Надежда Костадинова Георгиева по особено мъчителен за убитата начин и с
особена жестокост, с користна цел, с цел да бъде прикрито друго престъпление и
предумишлено. Като помагач в извършване на престъплението е посочен Н.Г.К..
Наказателното
производство е приключило на 24.03.2015 г. с окончателна влязла в сила
оправдателна присъда.
За период
от четиринадесет години в рамките на воденото наказателно производство с името
на Н.Г.К. се е свързвало извършено от други лица престъпление, като К. е сочен
като техен помагач. Безспорно това е внесло напрежение в живота на ищците като
членове от семейството на К..
Установява
се от събраните по делото гласни доказателства, че животът на ищците е бил
силно негативно повлиян от обстоятелството, че името на техния съпруг и баща се
е свързвало с тежко умишлено престъпление от общ характер, за което се е
предвиждало наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години,
доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. До приключване на наказателното
производство с влязла в сила оправдателна присъда те са търпели вреди от
опетненото име на всеки от тях като родственик на помагач в извършване на
най-тежкото умишлено престъпление. Значителна част от колегите и приятелите на Н.К.
и Г.К. са се отдръпнали от тях. Принудителната социалната изолация, в която са
изпаднали е довела и до поведенчески промени, свързани със затвореност и
нежелание за общуване.
С
поддържане на обвинението в продължение на близо петнадесет години ответникът е
дал повод за непрекъснати коментари, включително публикации, интервюта и други
журналистически материали по повод престъпление с участието на Н.К.. Всичко
това е било повод за нови тревоги, негативни преживявания и напрежение за Н.К.
и Г.К.. Към мъката от настъпилата на 28.12.2002 г. смърт на техния съпруг и
баща се е насложило и чувството на безсилие пред поддържаните обвинения в
убийство с участие на Н.К.. До постановяване на окончателната оправдателна
присъда през 2015 г. ищците Н.К. и Г.К. са търпели вреди от това, че техният
близък е подозиран за участие в извършване на квалифициран състав на убийство.
Въпреки
че производството е приключило с оправдателна присъда, неговата продължителност
е оказала влияние върху качеството на живот на ищците. Безспорно те са
чувствали унизени, уязвими и с накърнено чувство за справедливост.
Не е
налице пряка причинно-следствена връзка между заболяванията на Н.К. и воденото
наказателно производство. Първоначалните данни за сериозно влошеното й
здравословно състояние са от 2014 г., когато е била постановена оправдателната
присъда от състав на СГС. Действително, продължителното напрежение е оказало
своето влияние върху здравето на Н.К., но то може да се дължи и на фамилна обремененост, възраст, начин на живот и други фактори, без
отношение към поддържаното от П.на РБ обвинение.
При
съобразяване на търпените от ищците вреди и особеностите в източника на тяхното
причиняване, характера на вредоносните действия на служители при ответника,
поддържали неоснователно обвинение за престъпление, в извършване на което са
твърдели Н.К. да е участвал и продължителността на наказателното производство,
съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за Н.К. е 15 000
лева, а за Г.К. - 10 000 лева.
По
отношение на начина, по който Х.К. – Ф. е понесла опетняването на името на баща
й доказателства по делото не се събраха. Разпитаните по делото свидетели нямат
непосредствени впечатления от търпените от тази ищца страдания. Налице е трайна
практика на ВКС, според която особеностите на неправомерните действия
предполагат понасяне на вредни последици - накърняване на неимуществени блага. Това
са неизбежно следващите се по човешка презумция вреди, в конкретния случай свързани
с неминуема обида, безсилие и притеснения от свързване на името на баща й с
извършено тежко умишлено убийство. По тези съображения съдът приема, че
дължимото обезщетение на Х.К. – Ф. е в размер на 2 000 лева.
Ответникът
е направил възражение за погасителна давност на вземанията за обезщетения в
хода на устните състезания. Същото е преклудирано като несвоевременно заявено,
съгласно указания в т. 4 на ТР № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., поради което
не следва да се обсъжда.
С оглед
изхода на спора, на ищцата Н.К. се дължат разноски в размер на 630 лева, на Г.К.
– 560 лева, а на Х.К. – Ф. – 112 лева.
Отхвърлените
частично искове на Н.К. и Х.К. – Ф. обосновава отговорността им за разноски на
ответника, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. При съобразяване броя
и размера на предявените искове, извършените процесуални действия и характера
на претенциите, съдът определя юрисконсултското възнаграждение в размер на 450
лева. Съразмерно на отхвърлената част от исковете, на ответника се дължат
разноски на стойност 369 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 от ЗЗД, П.на Р.Б., с адрес
гр. София, бул. „*******да заплати на Н.К.К., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от неоснователно повдигане и поддържане на обвинение в
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3, т. 7 и т. 9 от НК от О.А.А., П.Д.К.и Д.Т.А., за извършване на което съпругът й Н.Г.К.
е посочен като помагач, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 80 000 лева; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 630 лева
разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 от ЗЗД, П.на Р.Б., с адрес
гр. София, бул. „*******да заплати на Г.Н.К., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от неоснователно повдигане и поддържане на обвинение в престъпление по чл. 116,
ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3, т. 7 и т. 9 от НК от О.А.А.,
П.Д.К.и Д.Т.А., за извършване на което баща му Н.Г.К. е посочен като помагач;
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 560 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 от ЗЗД, П.на Р.Б., с адрес
гр. София, бул. „*******да заплати на Х.Н.К. - Ф., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
неоснователно повдигане и поддържане на обвинение в престъпление по чл. 116,
ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3, т. 7 и т. 9 от НК от О.А.А.,
П.Д.К.и Д.Т.А., за извършване на което баща й Н.Г.К. е посочен като помагач,
като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 10 000 лева;
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 112 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Н.К.К., ЕГН **********, Г.Н.К., ЕГН ********** и Х.Н.К. - Ф., ЕГН
**********, всички с адрес *** да заплатят на П.на Р.Б., с адрес гр. София,
бул. „*******сумата от 369 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: