№ 5107
гр. София, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20211110146894 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба от Любомирова Стефанова К. срещу Г. П. К., с която е
предявен иск по чл. 59, ал. ал. 9 СК, вр. с чл. 127, ал.2 СК.
С исковата молба се иска изменение на мерките относно личните отношения с детето
Кристиян, постановени с решение № 120184/21.05.2019 г. по гр.д. № 21240/2019 г. по описа
на Софийски районен съд, 117 състав и издръжката на детето. Ищцата твърди, че
ответникът сменя често своите интимни партньорки, което разстройва детето, както и че
детето на негова приятелка е показвало на детето Кристиян снимки на чудовища, което
довело до страх у детето на страните и невъзможност да заспива, което наложило и
посещение на психолог. Заявява се и че нуждите на детето са се увеличили предвид
изминалия период от определянето на първоначалния размер издръжка, същото става
ученик. Поради тези съображения се моли режимът на лични контакти да бъде изменен в
такъв невключващ преспиване на детето при неговия баща, както и да бъде изменен
размерът на издръжката, дължима от ответника на детето Кристиян от 200 лв. на 250 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с
който се оспорва депозираната искова молба. Твърди се, че ответникът не е бил уведомен за
проблеми и страхове на детето, че същото е посещавало психолог. Твърди се още, че
времето си прекарват заедно, че евентуална промяна би довела до влошаване на
емоционалното състояние на детето. По отношение на издръжката излага, че не разполага
със средства за заплащане на издръжка в размер на 250 лв.
С определение, постановено в съдебно заседание от 13.03.2022г., производството в
частта, в която ищецът претендира изменение на постановения с решение №
120184/21.05.2019 г. по гр.д. № 21240/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 117 състав
режим на лични контакти на бащата Г. П. К. с детето Кристиян Георгиев К., е прекратено.
Определението е влязло в сила, предвид което съдът е сезиран единствено с иск с правно
основание чл. 59, ал.9, вр. чл. 150 СК.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото по свое
1
вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а това се установява и от представеното удостоверение за
раждане, че Кристиян Георгиев К., роден на 08.11.2015г., е дете на ответника Г. П. К..
Видно от Решение № 120184 от 21.05.2019г., постановено по гр.д. 21240/2019г. по
описа на СРС, 117 състав, влязло в законна сила на 21.05.2019г., страните са се споразумели
ответникът да заплаща месечна издръжка на ищеца в размер на 200 лева.
От справка изх. № 1046-40-473#1 от 22.03.2022г. от НОИ е видно, че осигурителният
доход на ответника за периода м.02.2021г.-м.03.2022г. възлиза на 650 лв. месечно, като от
справка от НАП от 17.02.2022г. се установява, че лицето е заето по трудово правоотношение
от 04.01.2022г. в „ТНП Експрес“ ЕООД.
Видно от удостоверение изх. № 3/28.10.2021г., издадено от „ТНП Груп“ ЕООД
брутното трудово възнаграждение на Г. П. К. възлиза на 650 лв. на месец за периода
м.04.2021г.-м.09.2021г.
От справка от НАП изх. № 10-00-1086#2 от 17.02.2022г. се установява, че средният
месечен осигурителен доход на ищцата за периода м.02.2021г.-м.11.2021г. възлиза на около
1298 лв.
Приложена е служебна бележка от 07.02.2022г., от която се установява, че Кристиян
Георгиев К. от 2021г. посещава тренировки по айкидо, за които се заплаща месечна такса от
100 лв. Приложени са 5 бр. приходни квитанции за заплатена такса за тренировки по футбол
за периода м.03.-06.2021г. и м.10-11.2021г. в общ размер от 93 лв.
С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт. по делото е изготвен социален доклад от
08.02.2022г. от ДСП – Слатина. Служителите на ДСП са констатирали, че детето Кристиян
Георгиев К. посещава 96 ОДЗ, където е в предучилищна група. Основни грижи за детето
полага неговата майка, която към момента на изготвяне на доклада е безработна, като
живеят в жилище, което е нейна собственост. В доклада е констатирано, че детето е в добро
психо-емоционално състояние и е развито нормална за възрастта и пола си, както и че има
изградена емоционална връзка и с двамата си родители. По данни на майката детето
поддържа контакт само с близките и роднините по майчина линия, а бащата не заплаща
редовно определената със съдебното решение изръжка от 200 лв. детето посещава
допълнителни занимания, които майката заплаща, ходи на айкидо, детски психолог и
предстои да се запише на роботика, като към момента тренира футбовл. Социалната
интеграция на детето протича успешно.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предвид прекратяването на производството по отношение искането за изменение на
режима на лични отношения, съдът дължи произнасяне по същество единствено относно
искането за изменение на издръжката.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, не е
обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличие на качеството
„ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение,
пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970
г./. Задължението на родителя, обаче, не е безусловно, що се касае до размера на даваната
2
издръжка зависи от възможността на същия да предоставя такава – арг. от чл. 140, ал. 2 СК.
Същевременно издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната
работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК). Това означава, че родителят дължи издръжка, ако след
задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за
издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между
нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице. Тъй
като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при
промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК. За да се уважи искането за изменение на издръжката е необходимо да е налице трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
Изискването на чл. 139 СК претендиращия издръжка да е неработоспособен и да не
може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие
деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по отношение на чл.139 от СК и
изключва неговото приложение. Освен това детето с оглед ниската си възраст е
дефинитивно неработоспособно, поради което има право на издръжка от родителите си,
които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 от СК) поради
липса на лица от първи ред. Обичайните за деца на тяхната възраст (за храна, дрехи, обувки,
за обучение, медицински грижи и т.н.) нужди, както и общите разходи за издръжката на
домакинството на майката, в което те са отглеждани, се установява от самия факт на
биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. По делото
не се установяват специални здравословни и образователни потребности на детето.
Размерът на издръжката следва да се определи, като се съобразят, от една страна,
възможностите на дължащия родител, а от друга – нуждите на детето, с оглед правилното
му развитие, възпитание и задоволяване на нормалните му нужди. При определяне на общия
размер на издръжката, съдът следва да съобрази той да бъде дефиниран така, че да не
стимулира използването й за цели, неприсъщи на предназначението й. С оглед грижата за
детето на него следва да се осигурят такива битови условия и средства, които да гарантират
нормален живот и развитие, каквито би имало, ако родителите му живееха заедно. Нуждите
на детето съдът следва да определи съобразно условията на живот, като се вземе предвид
възрастта, социално икономическата обстановка в Република България, както и всички
особености на конкретния случай.
Към момента на определяне на месечната издръжка за детето Кристиян К., роден на
08.11.2015г., в размер от 200 лева, с решението по гр.д. 21240/2019г. по описа на СРС, 117
състав, влязло в сила на 21.05.2019 г., той е бил на около 3 години и 6 месеца, а към момента
на приключване на съдебното дирене по настоящото производство е навършил 6 години и 4
месеца. От определянето на месечната издръжка от 200 лева е настъпило съществено
изменение на обстоятелствата, обуславящо размера на издръжката. През изминалия период
от три години детето е пораснало, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите му
от средства за съществуване, за образование, за социално-културно развитие (доколкото
3
всеки човек неминуемо има нужда от такива). На детето му предстои да стане ученик, което
води до увеличаване на разходите за него. Настъпили са трайни промени в обстоятелствата,
при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен,
продължителен и необратим характер, от което може да се направи категоричен извод, че
няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства
(детето да има нужда от по-малко средства за месечната си издръжка). От това следва, че
след приключване съдебното дирене по горепосоченото производство е настъпило
съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо и увеличение на нейния размер.
По отношение възможностите на дължащия родител, безспорно е установено, че
същият за 2021г. е реализирал осигурителен доход в размер на 650 лв. месечно или е
получавал минималната за страната работна заплата. Не са ангажирани доказателства за
наличие на имущество, от което последния да реализира доходи, нито са ангажирани
доказателства последният да получава други допълнителни трудови или приравнени на тях
доходи, освен работната си заплата. По делото липсват доказателства за възможностите на
ответника да дава месечна издръжка на ищеца в претендирания размер, необходима за
покриване на увеличените му нужди. Освен това, родителят дължи издръжка, ако след
задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за
издръжка на своето дете или деца, като в противен случай същите могат да търсят издръжка
от лица от друг ред, от които ще могат да получат и по-реални издръжки от тези, които
пряко сили биха били отделени от екзистенц-минимума на самия родител.
При така събраните доказателства относно възможностите на ответника да заплаща
претендираната издръжка от 250 лв., съдът намира, че искът не следва да бъде уважен в
пълен размер.
В същото време обаче ответникът е в добро здравословно и трудоспособно състояние
/липсват данни в обратна насока/. Последният е във възраст, в която е в състояние да
осъществява пълноценен и доходоносен труд (37-годишен) и е зает по трудово
правоотношение. Съдът не приема довода на ответника, че същият не може да заплаща на
непълнолетното си дете издръжка поради липса на финансови средства. На последния е
известно обстоятелството, че всеки родител е длъжен да се грижи за физическото,
умственото, нравственото и социално развитие на детето, както и да осигурява условия на
живот, необходими за развитието му. С други думи, липсата на средства не следва да
освобождава дължащия издръжка родител. Съдът съобрази също и че не е установено
ответникът да има алиментни задължения към други ненавършили пълнолетие деца.
При определяне размера на издръжката, съдът взе предвид и обстоятелството, че към
момента няма данни ищцата да е заета по трудово правоотношение и да реализира доход.
Отделно от това майката е родителят, който активно ежедневно полага преките и
непосредствени грижи за детето, което следва да се вземе предвид при определяне на
издръжката, дължима от родителя, който не упражнява родителските права.
След съобразяване съотношението на доходите на двамата родители, нуждите на
детето, обстоятелството, че бащата няма други алиментни задължения, както и че преките и
4
непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на детето се полагат от майка му,
настоящата инстанция счита, че ответникът следва да поеме сума в размер на 220 лв. от
месечната издръжка на детето Кристиян. Останалата сума, необходима за издръжката,
следва да се поеме от майката, която също следва да участва с парични средства в нея,
въпреки полаганите преки грижи за детето.
Що се отная до възражението на ищцовата страна, че исканото увеличение от 200 лв.
на 250 лв. е съобразено с индексацията на минималната работна заплата, съдът не споделя
този довод за уважане иска в пълен размер. За основателността на исковата претенция от
значение са нарасналите нужди на детето, както и възможностите на дължащия родител да
заплаща исканото увеличение, а не размерът на минималната работна заплата. Последният е
релевантен за минималния размер на дължимата издръжка, както бе посочено по-горе.
Размерът на издръжката от 200 лв. обаче, който страните са определили с акта на СРС,
влязъл в сила на 21.05.2019г., надхвърля този минимален размер, т.е. не следва
увеличението на МРЗ да има отношение в настоящия случай.
С оглед изложеното, искът е основателен до сумата от 220 лева, като в останалата част
до пълния предявен размер от 250 лева исковата претенция следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е
следователно призната по право изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно
посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен да се произнесе служебно. За
това в конкретния случай следва да бъде допуснато предварително изпълнение на
решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплаща на детето си месечна
издръжка в размер на 220 лева.
Относно направените разноски по делото.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи по сметка на Софийския районен
съд държавна такса върху увеличението на издръжката в общ размер на 50,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 59, ал.9, вр. чл. 150 СК, издръжката, определена с Решение
№ 120184 от 21.05.2019г., постановено по гр.д. 21240/2019г. по описа на СРС, 117 състав,
влязло в законна сила на 21.05.2019г., като я УВЕЛИЧАВА от 200 /сто и петдесет/ лева на
220 / двеста и двадесет/ лева, като
ОСЪЖДА на основание чл. 150 СК, Г. П. К., ЕГН: **********, да заплаща на
непълнолетното си дете Кристиян Георгиев К., ЕГН: ********** чрез неговата майка и
законен представител ЛЮБ. СТ. К., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 220
/двеста и двадесет/ лева, считано от датата на предявяване на иска – 11.08.2021 г. до
5
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й
заплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 150 СК, за разликата над 220 лева
до пълния предявен размер от 250 лева, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението
в частта за присъдената в полза Кристиян Георгиев К. издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Г. П. К., ЕГН: **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса върху увеличението на издръжката в
размер на 50,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщението, а в частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението
има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от съобщението.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6