Р Е Ш Е Н И Е № 421
гр.Стара Загора, 12.11.2019г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в
публичното заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета
година, VIII състав:
Председател: СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при секретаря Николина
Николова
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ адм.дело
№ 496 по описа
за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.195, ал.6 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба на Е.Д. К.
– М. *** срещу Заповед №956/26.06.2019г. на Кмета на Община К. издадена на основание чл.195, ал.6 от ЗУТ. В жалбата се сочи, че след
осъщественият оглед от страна на назначената от Община Казанлък комисия, в
изпълнение на извършените констатации, жалбоподателят е предприел нужните
„неотложни действия“ по обезопасяване на сградата, поставяйки ограничителни
ленти около имота, препятстващи възможността за влизане в него, както и
опасността от причиняване на щети. С тези действия е ограничила и обезопасила
от свободен достъп на хора процесния недвижим имот. В жалбата се обосновава, че
към момента не е налице необходимост от предприемане и извършване на спешни
действия за премахване на процесната сграда, като жалбоподателят е в
невъзможност да стори това в указания 2-месечен срок, предвид настоящия летен
сезон. Моли се съда да отмени оспорената заповед.
Ответникът
– Кмет на Община К. чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Б.,
оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че сградата, която е разпоредена
за премахване със оспорената заповед, представлява опасна сграда, застрашена от
самосрутване. Сочи, че сградата е разположена на
северната регулационна линия на ул.И.В.в абсолютната
централна част на гр.Казанлък и по тази причина
изводите на комисията за необходимост от премахването й, както и действията на
административния орган са правилни и законосъобразни, доколкото в със заповедта
не се обследва толкова интереса на конкретно лице, колкото дали състоянието на
тази сграда не предполага да застраши живота и здравето на останалите граждани,
които също имат право на безопасност. Моли се съда да отхвърли жалбата.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и
извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт,
съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподателката е съсобственик на поземлен имот с
идентификатор 35167.504.672 по КККР на гр.К. в кв.204
по плана на гр.К. видно от приложената по делото справка
за поземлен имот (л.36). В имота
се намират сгради с идентификатори 35167.504.672.1
и 35167.504.672.2, които също са съсобственост на Е.М..
Във връзка със сигнал за самострутваща
се сграда в поземлен имот с идентификатор 35167.504.672 по КККР на гр.К. в кв.204, Кметът на Община Казанлък е издал Заповед
№594/24.04.2019г. за установяването на сгради и строежи, които поради
естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и
живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или
са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или
заздравят (л.42). Заповедта е издадена на основание чл.196, ал.1, вр., чл.195, ал.5 от ЗУТ и с нея е назначена комисия в
състав от 8 думи – служители на Община К. като е посочено, че при проверките
комисията действа в състав от 3-ма членове. С последваща Заповед
№798/29.05.2019г. на Кмета на Община Казанлък към комисията е включено и още
едно лице (л.42).
На 14.06.2019г. трима от членовете на назначената
комисия са извършили проверка на жилищна сграда, находяща се в поземлен имот с
идентификатор 35167.504.672 в кв.204 по плана на гр.Казанлък
с административен адрес: гр.К. ул.И.В.№2. Издаден
констативен протокол (л.9), в който е отразено, че строежът представлява
необитаема жилищна сграда разположена на улична регулация и долепена до жилищна
сграда в съседния имот от запад. При огледа на място се установява, че сградата
е изпълнена с плътни единични тухли, гредоред и с дървена покривна конструкция.
Покривната конструкция на места е пропаднала и има изпочупени и паднали на
тротоара керемиди. Външната мазилка е напукана и подкожушена,
на участъци частично е изпадала. В момента сградата е неизползваема и под
въздействието на атмосферните влияния продължава да се руши. Ако не се спре
проникването на атмосферните води в жилищната сграда, като се ремонтира покрива
има опасност цялата сграда да срути, което е опасно за преминаващите по
тротоара граждани и колите по улицата. Строежът създава опасност за здравето и
живота на гражданите, поради естествено износване и компрометиране на носещата
му конструкция и падащата мазилка и покривни материали.
Съгласно посочените констатации комисията е направила
предложение до Кмета на Община Казанлък жилищната сграда да бъде премахната.
С писмо изх.№194-Е-75-1/17.06.2019г. М. е уведомена за
констатациите на назначената със заповедта на кмета комисия. На М. е
предоставен 3 дневен срок от получаване на писмото да се запознае с материалните
по преписката и да представи становище по направените констатации (л.8). Писмото
е връчено на М. на 18.06.2019г., като във връзка с него не е постъпило
възражение.
С оспорената в настоящото производство Заповед
№956/26.06.2019г. на Кмета на Община К. на основание чл.195, ал.6 от ЗУТ, е
наредено на Е.Д. К. – М., собственик на поземлен имот с идентификатор
35167.504.672 в кв.204 по плана на гр.К. с адрес: ул.И.В.№2
в срок от 2 /два/ месеца от влизане на заповедта в сила да премахне „Жилищна
сграда“ в поземлен имот с идентификатор 35167.504.672 в кв.204 по плана на гр.Казанлък и с административен адрес: ул. ***.
Заповедта e връчена на М. на 27.06.2019г.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Оспорването, като направено от
заинтересовано лице - адресат на Заповед
№956/26.06.2019г. на Кмета на Община К. в нормативно установения срок /считано
от датата на връчване на заповедта/ и против административен акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съгласно чл.195, ал.6 от ЗУТ, кметът на общината
издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или
други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите,
негодни са за използване, застрашени са от самосрутване,
създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно
отношение и не могат да се поправят или заздравят. Оспорената Заповед №956/26.06.2019г. е
постановена от материално и териториално компетентния административен орган – Кмета
на Община К. при упражняване на правомощието му по чл.195, ал.6 от ЗУТ.
Обжалваният
административен акт е издаден при спазване на нормативно установените изисквания
по чл.59, ал.2, т.4 от АПК за неговото съдържание. Посочено е както правното
основание за постановяването на заповедта /чл.195, ал.6 от ЗУТ/, така и
конкретните факти, въз основа на които административният орган е приел, че са
налице материалноправните предпоставки за упражняване
на предоставената му от закона компетентност. Обективираните в
обстоятелствената част на оспорения акт мотиви обосновават наличието на
обстоятелства, които по принцип имат значение на релевантни юридически факти,
запълващи състава на законово регламентираното материално основание по чл.195,
ал.6 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на обекта. Разпореденият за
премахване строеж е в достатъчна степен индивидуализиран, доколкото в заповедта
е посочен административния му адрес, макар в поземлен имот с идентификатор
35167.504.672 в кв.204 по плана на гр.Казанлък да се
намират две отделни сгради с идентификатори 35167.504.672.1 и 35167.504.672.2.
При
постановяването на заповедта обаче са допуснати съществени нарушения на
регламентираните в ЗУТ специални административно – производствени правила и на общите такива по
АПК, които обективно са довели до ограничаване на процесуалните права на
жалбоподателя. Съгласно чл.196, ал.1 ЗУТ, състоянието на обектите и
необходимите ремонтни и възстановителни дейности, както и обстоятелствата по
чл.195, ал.6 ЗУТ се установяват с протокол от комисия, назначена от кмета на
общината. Разпоредбата на чл.196, ал.2 от ЗУТ сочи, че комисията действа
служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими
данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз
основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на
общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат.
При
тълкуването на нормите на ал.1 и ал.2 на чл.196 от ЗУТ се налага извод, че изслушването на
заинтересованите лица следва да се направи от комисията до съставянето на
протокола и да се отрази в него. В случай, че това не е направено е налице
съществено нарушение на специалната процедура, което е достатъчно основание за
незаконосъобразността за издадената заповед, без да е необходимо разглеждане на
спора по същество. Това е така, защото неспазването на законоустановената
процедура от административния орган, във всички случаи ограничава правото на
защита на жалбоподателя и заинтересованите в производството лица. Поради това допуснатото в
случая неизслушване на адресата на заповедта
представлява съществено нарушение на специалната процедура и достатъчно
основание за незаконосъобразност на Заповед
№956/26.06.2019г. (чл.146,
т.3 от АПК).
Отделно от това административният орган не е изпълнил
задължението си по чл.35 от АПК да извърши пълно и всестранно изясняване на
релевантните факти и обстоятелства преди да постанови своя акт, което е довело
до несъответствие на обжалваната заповед с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.6 от ЗУТ, посочена като
правно основание за издаване на оспорената заповед, Кметът на общината издава
заповед за премахване на строежи, които поради естественото си износване или
други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите,
негодни са за използване, застрашени са от самострутване,
създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно
отношение и не могат да се поправят или заздравят. Следователно за упражняване
на административното правомощия по чл.195, ал.6 от ЗУТ законът изисква
кумулативно наличие на две предпоставки:
1.строеж, който поради износване или други обстоятелства, да е станал опасен за
здравето и живота на гражданите, негоден за използване, застрашен от самосрутване, да създава условия за пожари или да е вреден
в саниртарно-хигиенно отношение и 2.строежът да не
може да бъде поправен или заздравен.
В
случая от обстоятелствената част на констативния протокол, въз основа на които
е издадена процесната заповед и който не е оспорен в хода на съдебното
производство, се установява наличието на първата от посочените предпоставки.
При извършения от назначената комисия оглед е установено, че покривната
конструкция на места е пропаднала и има изпочупени и паднали на тротоара
керемиди; външната мазилка е напукана и подкожушена, на
участъци частично е изпадала; в момента сградата е неизползваема и под
въздействието на атмосферните влияния продължава да се руши; ако не се спре
проникването на атмосферните води в жилищната сграда, като се ремонтира покрива
има опасност цялата сграда да срути, което е опасно за преминаващите по
тротоара граждани и колите по улицата; строежът създава опасност за здравето и
живота на гражданите, поради естествено износване и компрометиране на носещата
му конструкция и падащата мазилка и покривни материали. Тези обстоятелства са
достатъчни, за да се приеме, че е налице естествено износване на сградата и същата е опасна за
здравето и живота на гражданите, негодни е за използване и е застрашена от самосрутване.
Но за да подлежи на премахване
такъв строеж, следва да е налице и втората материлноправна
предпоставка, а именно строежът да не може да бъде поправен или заздравен. Обосноваването
на тази законова предпоставка е в тежест на административния орган, съгласно
чл.170, ал.1 от АПК, за което на същия са дадени указания от съда с
определението за насрочване на делото. По делото обаче на са представени
доказателства за наличие на това обстоятелство. Нещо повече – с посоченото
определение за насрочване на делото, в изпълнение на задължението по чл.171,
ал.2, изр.2-ро от АПК, съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, към
която е поставен и въпрос, касаещ възможността за поправяне и заздравяването на
процесната сграда. С определението за ответника е определен депозит за
изготвяне на експертизата, като Кметът на Община Казанлък е предупреден, че при
неплащане на депозита определението за назначаване на
експертизата ще бъде отменено, а делото решено въз основана на събраните
доказателства. До провеждане на съдебното заседание депозит за изготвяне на
експертизата не е внесен, поради което не е назначена експертиза, която да
установи този релевантен за законосъобразноста на
заповедта факт, а именно: може ли строежа да бъде поправен или заздравен. Това
има една единствена последица – следва да се приеме, че ответникът не е доказал
релевантния юридически факт, поради което издаденият от него административен
акт се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Премахването на строеж в
хипотеза на чл.195, ал.6 от ЗУТ е крайна мярка и може да се допусне само ако липсва
техническа възможност за поправяне и заздравяване на строежа, каквато
възможност по отношение на процесната сграда не изследвано дали е налице. В
тази връзка административния орган не е изпълнил задължението си да извърши
пълно и всестранно изясняване на релевантните факти преди да постанови своя
акт, включително относно възможността за поправяне и заздравяване на строежа,
което е и довело до несъответствие на обжалваната Заповед №956/26.06.2019г. на
Кмета на Община Казанлък с материалния закон (чл.146, т.4 от АПК).
Оспорената заповед е
постановена и в несъответствие с целта на закона, а именно с изискването да се
премахват само строежи, за които безспорно е установено, че поради фактическото
им състояние спрямо тях не могат да бъдат извършени ремонтни или възстановителни
работи (чл.146, т.5 от АПК).
По тези съображения съдът
намира, че Заповед №956/26.06.2019г., издадена от Кмета на Община К. е
постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, неправилно
приложение на материалния закон и несъответствие с целта му, предвид на което
подлежи на цялостна отмяна.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК и чл.219 от ЗУТ,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
по жалба на Е.Д. К. – М. ***, Заповед №956/26.06.2019г., издадена от Кмета
на Община К. с която на основание чл.195, ал.6 от ЗУТ е
наредено да бъде премахната жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор 35167.504.672 по КККР на гр.К. в кв.204, по плана на гр.Казанлък
и с административен адрес: ул.И.В.№2, като незаконосъобразна.
Решението може да се обжалва или
протестира чрез Административен съд Стара Загора, пред Върховен административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: