Р Е Ш Е Н И Е № 76
гр. Пазарджик, 26.04.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, търговско отделение, в открито заседание на двадесет и седми март две хиляди
и осемнадесета година в състав:
Председател: Илиана Димитрова
при секретаря К. Р., като разгледа докладваното от съдия Ил. Димитрова
т. д. N 147 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава 32-ра от ГПК.
Предявен
е иск за недействителност на учредена закона ипотека от
ищеца „ВСК
Кентавър-ИЗ Динамика"ЕООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Дряново;
ул."Шипка" № 1, Представлявано от управителя М . Г. П.К. срещу ответника Агенцията за приватизация и
следприватизационен контрол /АПСК/, която е правоприемник на Агенцията за
следприватизационен контрол. Обстоятелствата, на които се основава иска са следните обстоятелства:
В изпълнение на своите правомощия Агенцията
да следприватизационен контрол била констатирала неизпълнение на сключения на 11.05.1998г между министъра на промишлеността и ВСК „Кентавър" ЕООД - София Договор за
приватизационна продажба
на 43348 броя поименни акции,
представляващи 80% от капитала на „ЗММ -
Велинград" ЕАД - гр.Велинград, преобразувано на „ВСК-Кентавър -ЗММ"ЕООД - гр.Велинград.
Начислени са неустойки, лихви и разноски. Снабдила
се е с изпълнителни листове
за присъдени суми в общ размер 2 946 987, 81лв, описани подробно в Молбата за вписване на законна ипотека.
Агенцията за следприватизационен контрол/ чийто правоприемник е АПСК/ е отправила Молба изх.№ 11-00-2238/14.09.2009г до Агенция по вписванията - Служба по вписванията -Велинград - ЗА ВПИСВАНЕ НА ЗАКОННА ИПОТЕКА , вписана в Служба по вписвания - Велинград - на 16.09.2009г под акт № 4; том I, 3991-4012; дн.вх. № 1742/16.09.09г за обезпечаване на задължението на купувача по приватизационния договор ВСК „Кентавър" ЕООД -София, впоследствие „ИНС ТРЕЙДИНГ -11" ЕООД - в ликвидация - в размер на 2 946 987,81лв - върху НЕДВИЖИМИ ИМОТИ, собственост на „ЗММ-Велинград" ЕАД, преобразувано на „ВСК-Кентавър-ЗММ"ЕООД, описани като Поземлен имот с площ 48 870 кв.м. в гр.Велинград, Индустриална зона, пл.сн. № 2997, при граници: изток -р.Чепинска; запад - ЖП линия; юг - „Амбалажи", ведно с прилежащите 22 сгради.
„ВСК Кентавър-ИЗ Динамика" ЕООД - Дряново закупило от „ВСК - Кентавър- ЗММ" ЕООД - Велинград недвижими имоти, подробно
описани в приложения Нотариален акт № 15; том I; рег.№ 199; дело № 13/10г
на нотариус Юлиан Комсалов с РД -РС - Велинград; № 646 на Нотариалната камара- а именно: I.- УПИ XIII-2997
в кв.102 по плана на гр.Велинград, с площ 31 939 кв.м., ведно с всички построени в същия
парцел сгради: 1. Помпена станция; 2. Склад ГСМ; 3. Сграда за портиера; 4.
гараж и зарядна; 5. покрит склад готова продукция;
б.навес за амбалаж и дърводелна; 7. Навес за паркиране; 8. Работнически стол
/незавършен, изграден в груб строеж; II. УПИ 1П-2997 от
кв.102 по плана на Велинград с площ 9570
кв.м., ведно с построената сграда
- главен производствен корпус, със застроена площ
7562 кв.м.; III.
УПИ ХП-2997 от кв.102 по плана на Велинград
с площ 16 380 кв.м., ведно с всички построени в същия парцел сгради:!. Заводска ел. подстанция; 2.
Покрит склад; 3. Административна сграда; 4. Помещение за вибр.машини; 5. Помещение за оксидация; 6. Компресорно отделение; 7. Заварочно
помещение; 8. Навес за заготовки и ширпотреба;
9. Сграда парова централа с чупка; 10. Помощно
помещение към главния производствен корпус; 11. Цех за металорежещи машини.
АПСК отправила до Агенция по вписванията съгласие изх.№ 92-00-23-831/17.08.2012г относно ЧАСТИЧНО ЗАЛИЧАВАНЕ на ипотека, вписана на 16.09.2009г, пор. № 4, том I в Служба по вписванията - Велинград спрямо УПИ ХШ-2997 в кв.102 по плана на Велинград, с площ 31 939кв.м. с осемте сгради, описани по-горе - съвпадащ с имота, предмет на п Л от описания по-горе нотариален акт. Нито продавачът, нито купувачът по сделката са уведомени за вписването и за заличаването - частично - на ипотеката.От съобщение до Дружеството от ЧСИ Д. Д.., рег.№ 887 при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - гр.Пазарджик ищецът узнал, че във връзка с изп, дело 20178870401095, продължено на осн. чл.427 от ГПК от изп.дело 20148490400818 на ЧСИ А.П.., образувано по молба на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол с ЕИК ********* , въз основа посочени изпълнителни листове срещу „ИНС Трейдинг-11" ЕООД-в ликвидация , съгласно разпореждане на ЧСИ, е наложена възбрана и насрочен опис на 17.07.2017г от 12ч на недвижим имот , собственост на „ВКС Кентавър- ИЗ Динамика" Дряново, в качеството на ТРЕТО по изп.дело лице, придобило имот с правна тежест. В съобщението е описан поземлен имот инд. зона, пл.сн. № 2997, при съседи: изток - р.Чепинска; запад ЖП линия; юг - „Амбалажи" с площ 16 931кв.м. /по-голяма от имота по п.З от нот. акт, но по-малка от сбора на площите по п.2 и 3/, и главният производствен корпус, построен в имота по п.2 от акта, както и сградите в п.З.Законната ипотека върху имота била вписана по молба на АПСК - на основание чл.166, ал.1, чл.168 ЗЗД, § 23 от ЗИД ЗПСК и при хипотезата на § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК, касаеща признаване на специално ипотечно право на АПСК - да предприема необходими действия за учредяване на законна ипотека.
Ищецът счита, че законната ипотека е НИЩОЖНА, поради липса на законово основание за вписването й, и поради противоречие с материалния
закон. С Решение № 147/27.01.2016г на ВКС по
т.д. № 3013/2013г; ТК, второ отделение,
постановено по реда на чл.290 ГПК се обсъжда приложението и
действието на нормата на § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК. Тази норма е ОТМЕНЕНА със Закона за
изменение на ЗПСК /ДВ бр.34/2015г/, която отмяна е била наложена поради това, че тя не съответства на заложените
в Договора за функциониране на ЕС принципи за свободно
движение на капитали /чл.63 от ДФЕС/ и свобода на
установяване / чл.49
от ДФЕС/ - т.е. поради ПРОТИВОРЕЧИЕ С ЕВРОПЕЙСКОТО
ПРАВО. Това противоречие е било налице
още от присъединяването на Република България към
Европейския съюз -01.01.2007г. Тъй като
европейското право е ПРЯКО приложимо в държавите членки и има
приоритет пред националните закони, нормата
на § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК е
НЕДЕЙСТВИТЕЛНА И ПРЕДИ ОТМЯНАТА Й ПО
ЗАКОНОДАТЕЛЕН РЕД. Принципът на върховенство
на разпоредбите на правото на Европейския съюз пред националните законодателства
на държавите-членки е формулиран и развит в практиката на
съда на ЕС. С Решение от 9.март 1978г по дело С-106/77 5ншпсп1а1. 8., съдът се произнася, че
в рамките на своята компетентност, националния съд, натоварен с прилагането на нормите на общностното право, е длъжен да гарантира пълното
действие на
тези норми,
като при необходимост - по собствена инициатива да остави неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, коятоим
противоречи, без да е необходимо да изисква или изчаква отмяната й по законодателен ред. В същото решение е развит и принципът за директен ефект на нормите на правото на ЕС, които предоставят на частноправните
лица в държавите-членки субективни права,
защитими пред
съда. Нормата на чл.63 § 1 ДФЕС има директен ефект и това
позволява пред националния съд да се прави позоваване на нея, което може
да доведе до неприложимост на национални норми,
които й противоречат.
/Решение от 14.ти декември 1995г по дело С-163/.
Позовава се на практиката на Съдът на ЕС, който последователно признавал за ограничение на свободното движение на капитали всяка мярка, въвеждана в националните законодателства на
държавите-членки, която може да разубеди и
да възпре чуждестранните лица да инвестират в нея, като СЪЗДАВА ЗА ДЪРЖАВАТА особени права или привилегии във
връзка с участието й в приватизационния процес.
Още повече, приватизираните дружества не са
носители на задълженията, поети от купувачите с приватизационните договори и по аргумент
от чл.133 ЗЗД, ИМУЩЕСТВОТО ИМ НЕ ОБЕЗПЕЧАВА изпълнението
на тези чужди задължения.
Твърди, че ВКС е приел в цитираното по-горе решение, че в аспекта на установената с
чл.63 § 1
от ДФЕС забрана за ограничение на свободното движение на капитали между държавите-членки и на постоянната
практика на Съда на ЕС по тези въпроси, е НЕДОПУСТИМО разпоредбата на § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК да бъде прилагана от националния
съд ОТ момента на
приемане на РБългария за член на ЕС - 01.01.2007г до законодателната й отмяна със ЗИД на ЗПСК, обн. в ДВ бр.34/12.05.2015г.
Позовава се на факта, че вписването на законната ипотека
е извършено
в рамките на посочения период от време - на
16.09.2009г, поради което, същата била недействителна -НИЩОЖНА, поради липса на предвиденото в закона основание за
учредяването й. За дружеството - ищец - „ВСК Кентавър-ИЗ Динамика" ЕООД
съществувал правен интерес от прогласяване на
нищожността на ипотеката, тъй като в
резултат на вписването й върху имуществото на приватизираното дружество- „ВСК-Кентавър-ЗММ" - Велинград, цялото му имущество, което сме
закупили, беше описано и предстоеше продажбата
му за удовлетворяване на АПСК за неизпълнени задължения
от купувача но приватизационния договор.
Петитума на исковата молба гласи: ДА СЕ ПРОГЛАСИ НИЩОЖНОСТТА на
законната ипотека, учредена
и вписана в Агенция по вписванията, Служба по вписванията -гр.Велинград по дв.вх.рег.1742 от 16.09.2009г; акт
№ 4, том I по молба изх. № 11-00-2238/14.09.2009г на Агенция за следприватизационен контрол
за обезпечаване на вземане на държавата върху следните
имоти, собственост на „ВСК Кентавър-ЗММ" ЕООД
- ВЕЛИНГРАД ,
а понастоящем - на „ВСК Кентавър - ИЗ
Динамика" ЕООД - Дряново, както следва: УПИ 111-2997 от кв.102 по плана на Велинград с площ 9570 кв.м., ведно с
построената сграда - главен производствен корпус,
със застроена
площ 7562 кв.м.; УПИ ХІІ-2997 от кв.102 по плана
на Велинград
с площ 16 380 кв.м., ведно с всички построени в същия парцел сгради: 1. Заводска ел.
подстанция; 2. Покрит
склад; 3. Административна сграда; 4. Помещение за вибр.машини;
5. Помещение за оксидация; 6. Компресорно отделение; 7. Заварочно помещение; 8. Навес
за заготовки и
ширпотреба; 9. Сграда парова централа с
чупка; 10. Помощно помещение
към главния производствен корпус; 11. Цех за металорежещи машини, поради липса на
предвидено в закона основание за учредяването й, както и ДА СЕ
ПОСТАНОВИ ЗАЛИЧАВАНЕ НА ВПИСВАНЕТО НА ИПОТЕКАТА и се ОСЪДИ АПСК да ни заплати направените
съдебно-деловодни разноски, включително тези
по т.д.124/17 по описа на Пазарджишкия ОС,
по което е допуснато обезпечение на настоящия иск.
Ответникът е подал писмен отговор на
исковата молба в законния срок, в който са направени и следните възражения:
1.За
действието във времето на нормативните актове, основаващо се на разпоредбите на
ЗНА, което съдът още в определението си по чл. 374 от ТЗ е
намерил за
ирелевантно към повдигнатия правен спор, защото никъде в исковата си молба
ищецът не твърди, че с последващата отмяна на нормата на пар. 8 през 2015 г. ,
учредената по-рано на основание на същата законна ипотека губи своето
действие.Напротив, ищецът развива съображения поради които счита, че нормата не
е следвало да намира приложение след приемането на
България за член на ЕС, т. е. позовава се на нейната неприложимост в един
период от време, в който не е била още
отменена, в който период попада и момента на вписването й – 16.09.2009
г.
Второто възражение е именно срещу
твърдяното от ищеца директно приложение на чл. 63 от ДФЕС спрямо страните по делото
в конкретния случай. Предпоставката за нейното прилагане според твърдението на
ответника е това поне една от страните в правоотношението да е чуждестранно
лице – юридическо лице в случая, със седалище в някоя различна от България
страна-членка на Европейския съюз. Аргумент да неприложимостта й в отношенията
между две български юридически лица, е целта, с която е създадена въпросната
норма от европейското право - да гарантира свободното движение на капитали
между държавите-членки и свързаното с него правото на свободно
установяване на територията всяка страна
от Съюза /чл. 49 ДФЕС/.
Основание за възражението на ответника
е обстоятелството, че ищецът нито твърди, нито доказва наличието на такава
предпоставка /свързаност с друга държава-членка/ по отношение на самото
дружество, което е със седалище в България, както и по отношение на
собствениците на капитала му.За това и се противопоставя на приложението по
отношение на ищеца на стълкновителните норми на правото на ЕС и счита, че
процесната ипотека е възникнала по силата съществуващата към онзи момент
разпоредба на пар. 8 от ЗПСК и няма основание за дерогиране на нейното действие
в отношенията между страните. Поради това твърди, че ипотечното право е валидно
възникнало по силата на закона и предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
В първото съдебно заседание по реда на
чл. 145 от ГПК съдът постави въпроси към ищеца, за уточняване на
обстоятелствата, на които се основава възражението на ответника. Пълномощникът
на ищеца призна, че дружеството не е свързано пряко по никакъв начин с друга
страна-членка на ЕС, но твърди, че това е без значение за делото, защото това
не е условие за директното приложение на чл. 63 от ДФЕС, на която норма пар. 8
от ЗИД на ЗПСПК противоречи, тъй като създавала ограничение на свободното
движение на капитали между държавите членки. По-подробни правни съображения в
тази насока се изложиха в пледоарията по съществото на спора.
След преценка на събраните
доказателства и доводите на страните съдът приема следното:
От обстоятелствената част и петитума
на исковата молба се налага категоричен извод, че с нея е предявен иск за
установяване недействителност на вписаната от АПСК законна ипотека по § 8 ПР на
ЗИД на ЗПСК върху имуществото на дружеството - ищец поради противоречие със закона
и липса на законово основание за възникване на правото за вписване на
ипотеката. Предявеният иск е допустим и съответства на крайната цел на
търсената от ищеца защита – да се стигне до извод за несъщестуването на
ипотечното право поради недействителност на законната ипотека и като последица
от това да се заличи вписването й на основание решение на съда, което да
замести съгласието на кредитора /чл. 179
от ГПК/.
Това може да стане именно като
последица от констатиране по съдебен ред на твърдяното противоречие със закона
и обявяването на недействителността на учредената и вписана по искане на
Агенцията за следприватизационен контрол законна ипотека. Подобен спор е
разрешен по т. д. № 3013/2013 г. на ВКС, като в решението си и в определението
за допускане на касационно обжалване съдът е обсъждал и въпросите да
допустимостта на иска и правната му квалификация.
Активната процесуална легитимация на
ищеца по иска произтича от факта, че след вписване на законната ипотека е
придобил правото на собственост върху недвижимите имоти, върху които тя е
учредена.
От фактическа страна са установени
сключването на приватизационния договор и неговия предмет, както и следните
обстоятелства, които представляват по националното ни право условия за учредяване
на процесната законна ипотека. От разпоредбата на § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК, обн. в ДВ
бр.72/01.09.2006 г. може да се направи
извода, че право на Агенцията да учреди и поиска вписване на така ипотека
възниква ако са налице: заварен /към момента на влизане в сила на ЗИД на ЗПСК/
приватизационен договор, сключен по реда на чл.25 или чл.35 ЗППДОП /отм./;
неизпълнени в срок задължения на купувача, произтичащи от договора; наличие на
имущество на приватизираното дружество, което може да бъде обект на ипотека. Законна
ипотека по § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК върху имущество на приватизираното дружество
може да бъде учредена и тогава, когато към момента на предприемане на
действията по вписване на ипотеката неизправният купувач - длъжник по
приватизационния договор, вече не е съдружник/акционер в дружеството и
продължава да тежи върху имотите и след като те вече са придобити от трето
лице, какъвто е разглеждания случай, тъй като ищецът е закупил
ипотекираните имоти през 2010 г., видно от приложения към исковата молба нотариален
акт.
Вписването на законовата ипотека на
основание цитираната по-горе специална разпоредба на ЗПСК е станало на 16.09.2009 г. /справка от Служа по
вписванията на л. 111-118 от делото/ , към който момент тази разпоредба е била част от вътрешното ни
право. Била е отменена по-късно със ЗИД на ЗПСК, обн. в ДВ бр.34/12.05.2015 г.,
но според правилата за действие на правните норми във времето отмяната има
действие занапред и не засяга приложението на отменената разпоредба към
разглеждания правен спор.
Ищецът обаче твърди, че считано от
01.01.2007 г., т.е от датата на
присъединяване на Република България към Европейския съюз, разпоредбата на пар.
8 от ЗИД на ЗПСК не следва да се прилага, а задължение на националния съд е да
констатира нейното противоречие с нормите на общностното право.
Именно до това се свежда и същността
на правния спор, с който съдът е
сезиран: да се установи налице ли е твърдяното от ищеца противоречие на
материално правната норма, на основание на която е учредена и вписана процесната
законна ипотека с конкретната разпоредба на чл. 63, пар. 1 от ДФЕС. Защото, ако
има такова противоречие, предвид принципа на върховенство на правото на ЕС пред
националните законодателства на страните-членки, съответните норми от
общностното право ще следва да намерят директно приложение в онзи период, в
който пар. 8 все още не е бил отменен.
Според практиката на Съда на
Европейския съюз, /решение от 14 декември 1995 г. по дело С-163, Sanz de Lera/,
нормата на чл.63, § 1 ДФЕС /предишен чл.56 Д./ има директен ефект и това
позволява пред националния съд да се прави позоваване на нея, което може да
доведе до неприложимост на национални норми, които й противоречат. За целите на
разглежданото дело от посоченото разрешение следва, че е допустимо ищецът по делото
да се позовава на чл.63, § 1 ДФЕС за защита на имуществените си права.Без
значение в случай е, че правоотношението, възникнало с учредяването на
договорната ипотека има за страни местни правни субекти – Държавата, чрез АСК,
сега АПСК и българско юридическо лице, в което няма чуждестранно участие към
момента. Нормата на чл. 63 от ДФЕС е създадена, за да гарантира свободното
движение на капитали на територията на ЕС и възражението на ответника, че не
може да има директен ефект в конкретния случай е неоснователно по следните
съображения:
Според нормите на общностното право всички
ограничения върху движението на капитали между държавите - членки и между
държавите - членки и трети страни се забраняват. Според постоянната практика на
С., чл.63, § 1 ДФЕС забранява по общ начин ограниченията върху движението на
капитали между държави - членки /решение от 28 септември 2006 г. по дело
Комисия/Н., С-282/04 и С-283/04, R., решение от 23 октомври 2007 г. по дело
Комисия/Германия, С-112/05/. Понятието „движение на капитали” по смисъла на
чл.63, § 1 ДФЕС не е определено в Договора, но както е посочено в т.18 на
решение от 23 октомври 2007 г. по дело С-112/05 и в т. 46 на решение по дело
Комисия/Португалска република, С-543/08, Съдът по-рано е признал указателния характер
на номенклатурата на движенията на капитали, която се съдържа в приложение І
към Директива 88/361/Е. на Съвета от 24 юни 1988 г. за прилагане на чл.67 Д., и
в този смисъл постановява, че движения на капитали по смисъла на чл.56, § 1 Д.
/чл.63, § 1 ДФЕС/ са в частност т. нар. преки инвестиции, а именно всички
видове инвестиции на физически или юридически лица, които служат за
установяване или поддържане на трайни и преки връзки между лицето, което
предоставя капитала, и предприятието, на което този капитал се предоставя за
извършване на стопанска дейност; за участието в нови или съществуващи
предприятия целта да се установят или поддържат трайни икономически връзки
предполага, че по силата на разпоредбите на националните законодателства
относно акционерните дружества или на други разпоредби, притежаваните от
акционера акции му позволяват да участва ефективно в управлението на
дружеството или в контрола върху него; движения на капитали по смисъла на
чл.56, § 1 Д. /чл.63, § 1 ДФЕС/ са и т. нар. портфейлни инвестиции, а именно
инвестициите чрез придобиване на ценни книжа от капиталовия пазар единствено
като финансова инвестиция, без намерение да се оказва влияние върху
управлението и контрола на предприятието.
В
решение от 4 юни 2002 г. по дело Комисия/Франция, С-483/99 г., R., решение от 4
юни 2002 г. по дело Комисия/П., С-367/98, R., решение от 13 май 2003 г. по дело
Комисия/Обединено кралство, С-98/01, R., решение от 2 юни 2005 г. по дело
Комисия/Италия, С-174/04, R., Съдът е уточнил, че що се отнася до инвестициите,
за „ограничения” по смисъла на чл.56, § 1 Д. следва да се считат националните
мерки, които могат да възпрепятстват или ограничат придобиването на акции или
дялове от въпросните предприятия или да възпрат и разубедят инвеститорите от
други държави - членки да инвестират в техния капитал.
В
тази връзка следва да се приеме, че нормата на пар. 8 от ЗПСК, създаваща една
привилегия за държавата да впише законна
ипотека като гаранция и обезпечение за изпълнение на определена категория нейни
вземания, в същото време косвено препятства свободното упражняване правата по
вземане на решение как да се управлява недвижимото имущество, предмет на
ипотеката.
Като
се има предвид, че в закона не се съдържа изискване към момента на вписване на
ипотеката неизправният купувач, за чиито задължения е учредена ипотеката, да е
все още акционер или съдружник в
приватизираното дружество, с признаване на специалното ипотечно право по § 8 ПР
на ЗИД на ЗПСК държавата се поставя в привилегированото положение да може да удовлетвори
успешно частноправните си вземания към купувача, който е чуждо за дружеството
лице, за сметка на участващите в дружеството съдружници, в т. ч. и инвеститори
от други държави - членки, които са закупили дялове в дружеството, доверявайки
се на гарантираната от чл.19, ал.3 от Конституцията на Република България
закрила на инвестициите. По този начин е придаден приоритет на чисто
икономическите интереси на държавата спрямо конституционно защитените инвестиционни
интереси на частноправните субекти.
Приватизираните
дружества не са носители на задълженията, поети от купувачите с
приватизационните договори, и по аргумент от чл.133 ЗЗД имуществото им не
обезпечава изпълнението на тези чужди задължения.
Предвид изложеното, в аспекта на установената с § 63, § 1 ДФЕС забрана за
ограничение на свободното движение на капитали между държавите - членки и на
постоянната практика на С. по въпросите на § 63, § 1 ДФЕС, е недопустимо
разпоредбата на § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК да бъде прилагана от националния съд от
момента на приемането на Република България за член на Европейския съюз до
законодателната й отмяна със ЗИД на ЗПСК, обн. в ДВ бр.34/12.05.2015 г.
Вписването на оспорената с иска законна ипотека е извършено в рамките на
посочения период от време и съобразно възприетото разрешение ипотеката следва
да се приеме за недействителна /нищожна/ поради липса на предвидено в закона
основание за учредяването й.
В
този смисъл е и досегашната практика на ВКС – решение № 147/2016 г. по т. д. №
3013/2013 г. на ВКС,в който е разрешен
аналогичен на тук разглеждания спор. От мотивите на съдебния акт става ясно,
че касационната инстанция счита, че
поради прекия ефект на чл.63, пар.1 на ДФЕС противоречащата му норма на пар. 8
от ЗПСК не следва са намери приложение след 01.01.2007 г. в отношенията между
страните по делото, без да е имало някакви твърдения или доказателства за
международен елемент в тях, по конкретно – за участие на чуждестранен
инвеститор в дружеството, собственик на ипотекираните имоти. Нормите на
общностното право намират приложение пряко като
гаранция за липса на ограничения за свободното движение на капитали,
вкл. в бъдеще, а не само ако е доказано чуждестранно участие в дружеството,
страна в правоотношението към настоящия момент.
Ето
защо искането за обявяване нищожността на учредената законна ипотека следва да
бъде уважено, а като последица от това – да се постанови да бъде извършено
нейното заличаване след влизане в сила на съдебното решение по арг. от
разпоредбата на чл. 179 от ЗЗД.
Обстоятелството,
че със съгласие на кредитора ипотеката е била заличена по-рано върху част от
имотите не се отразява на допустимостта и основателността на разглеждания иск,
тъй като след съпоставка извършена от съда се установи, както е отбелязано и в
доклада по делото в първото открито съдебно заседание, че имотите, по отношение
на които е заличена ипотеката, не са описани в петитума на исковата молба и
следователно са извън предмета на предявения иск.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски по делото в размер
на 29 188 лв., включващи: ДТ за завеждане на делото и за вписване на
исковата и платено адвокатско възнаграждение.
По
изложените съображения Пазарджишкия окръжен съд
Р Е
Ш И :
По предявения иск от „ВСК Кентавър-ИЗ Динамика"ЕООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Дряново; ул."Шипка"
№ 1, Представлявано от управителя М.Г.П..-К.срещу
ответника Агенцията за
приватизация и следприватизационен контрол-
гр. София, ул. Врабча № 23.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на законната ипотека, учредена и вписана в Агенция по вписванията, Служба по вписванията
-гр.Велинград по дв.вх.рег.1742 от 16.09.2009г;
акт № 4, том I по молба изх. № 11-00-2238/14.09.2009г на Агенция за следприватизационен контрол за обезпечаване на вземане на държавата върху следните имоти: УПИ 111-2997 от кв.102 по плана
на Велинград с площ 9570 кв.м., ведно с построената сграда - главен производствен корпус,
със застроена площ 7562 кв.м. и УПИ ХІІ-2997 от кв.102 по плана на Велинград
с площ 16 380 кв.м., ведно с всички построени в същия парцел сгради: 1. Заводска ел. подстанция; 2. Покрит склад; 3. Административна сграда; 4. Помещение за вибр.машини; 5.
Помещение за оксидация; 6. Компресорно отделение; 7. Заварочно
помещение; 8. Навес за заготовки
и ширпотреба; 9. Сграда парова централа с
чупка; 10. Помощно помещение към главния производствен корпус;
11. Цех за металорежещи машини, поради липса на предвидено в закона основание за учредяването й, като
постановява да се заличи
вписването на ипотеката върху същите имоти, след влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА ответника Агенцията за приватизация и
следприватизационен контрол- гр. София,
ул. Врабча № 23 ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „ВСК
Кентавър-ИЗ Динамика"ЕООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Дряново;
ул."Шипка" № 1, Представлявано от управителя М.Г. П.-К., разноските в размер на 29 188 лв.
Решението подлежи
на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от
получаване на преписи от страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: