РЕШЕНИЕ
№ 15496
гр. София, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110143588 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба вх. № 220979/04.08.2023 г., уточнена с молба с вх. №
234292/21.08.2023 г., подадена от П. Ц. Н., с която се иска издаване на заповед за
защита от домашно насилие в нейна полза срещу И. Б. Т., за когото твърди че е син на
молителката. В сезиращата молба са изложени твърдения за осъществени от ответника
спрямо молителката актове на домашно насилие, подробно описани по време, място и
начин на извършване.
Молителката пледира за налагане на мерки за защита по ЗЗДН на ответника.
Развива подробни съображения за основателност на молбата.
Ответникът по молбата И. Б. Т. се явява лично в съдебното заседание по делото,
като не оспорва същата и признава фактите и обстоятелствата, изложени в нея.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите
на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По отношение на молбата за защита:
Ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита -
чл. 3, т. 5 от ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по
смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено от И. Б. Т.
спрямо П. Ц. Н. психическо такова.
По делото са представени доказателства - декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН /л. 3
от делото/.
Други относими към предмета на делото писмени доказателства не са
1
представени.
Ответникът, в проведеното открито съдебно заседание на 13.09.2023 година, е
направил признание на обстоятелствата, изложени в молбата. Същият заявява, че
твърдяното в последната насилие действително се е случило по време и начин, посочен
в нея.
Признанието, направено от ответника в откритото съдебно заседение,
представлява признаване на факта за извършено от него спрямо молителката
психическо насилие на 03.08.2023 година, като съгласно чл. 175, ал. 1 от ГПК същото
следва да се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.
В конкретния случай признанието на ответника изцяло кореспондира с
представеното и приета по делото декларация. Ето защо съдът счита за доказано, че И.
Б. Т. е осъществявал актове на психическо домашно насилие спрямо молителката.
При това положение като установи по делото наличието на нарушаване на
нормалната комункация между страните, съдът намира, че става въпрос за агресия,
изразена от страна на ответника към молителя, с които свои действия е осъществил
домашно насилие под формата на психическо такова.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание,
имат силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засеганатите
лица. Това ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установен
акт на домашно насилие, какъвто в конкретния случай е налице.
По вида на мярката за защита:
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 от ЗЗДН не е обвързан от искането на
страните, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки по чл.
16, ал. 1 от ЗЗДН. Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да
бъдат наложени именно претендираните от молителя мерки за защита, посочени в чл. 5,
ал. 1, т. 1, и т. 3, пр. 1 и 2 от ЗЗДН.
Задължаването на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие
по отношение на молителя – чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, само по себе си ще даде защита
на пострадалата, тъй като предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици ще имат
превантивен ефект спрямо извършителя на насилието.
Забраната на ответника да приближава до молителя или неговото жилище - чл. 5,
ал. 1, т. 3, пр. 1 и 2 от ЗЗДН, ще създаде и допълнително гаранция за пострадалата, че в
бъдеще няма да бъде отново обект на домашно насилие. На ответника следва да му
бъде забранено да се приближава до П. Ц. Н., както и до нейното жилище, на
разстояние по-малко от 200 метра, за срок от 12 месеца, считано от издаване на
заповедта.
По размера на наложената глоба:
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е
длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до
1000,00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие, настъпилите
последици за пострадалата от извършеното спрямо нея деяние, както и
обстоятелството, че по делото липсват данни за доходите на ответника, счита, че на Т.
Ц.У. следва да бъде наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски има единствено молителката, но
същата не е претендирала присъждането на такива.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото следва да
се възложи на И. Б. Т.. Дължимата по делото държавна такса по чл. 3 от Тарифата е в
2
размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева, като ответникът следва да бъде осъден да я
заплати в полза на съда, доколкото съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗЗДН тя не се внася
предварително от молителя.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН И. Б. Т., ЕГН **********, да
се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на П. Ц. Н., ЕГН
**********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН И. Б. Т., ЕГН
**********, да не доближава П. Ц. Н., ЕГН **********, на разстояние, по-малко от
200 метра, както и да приближава на разстояние по-малко от 200 /двеста/ метра
жилището й на адрес в......., за срок от 12 /дванадесет/ месеца, считано от 25.09.2023 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА И. Б. Т., ЕГН **********, че при констатирано от
полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3
ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата, като неизпълнението на настоящата заповед представлява
престъпление по чл. 296, ал.1 от Наказателния кодекс НК/.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20 от ЗЗДН/.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на И. Б. Т., ЕГН **********, глоба в
размер на 200,00 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА И. Б. Т., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски районен
съд, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН държавна такса в размер на 25,00 /двадесет и
пет/ лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 7-
дневен срок от връчването му на страните (чл. 17, ал.1 ЗЗДН).
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по адресите на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3