№ 1014
гр. Перник, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720103077 по описа за 2023 година
Производството е образувано по молба с правно основание чл. 8 от Закона за
защита от домашното насилие /ЗЗДН/, подадена от И. А. И. срещу Р. К. С., за когото се
сочи, че е неин син.
Конкретно се описва фактическа обстановка от 02.07 и 07.07.2023 г. (след
депозиране на молбата), когато ответникът отправял заплахи, обиждал и нанесъл удари
по главата, ръката и областта на сърцето спрямо молителката. Твърди се че акта на
насилие от 07.07.2023 г. е извършен след употреба на наркотици.
При изложените твърдения, че е налице опасност за живота и здравето моли да
бъде издадена заповед за незабавна защита, съдържаща част от мерките по чл. 5, ал. 1
ЗЗДН.
С оглед на изложеното моли съда да уважи молбата и издаде заповед за защита
срещу ответника. С определение на съда от 14.07.2023 г. молбата за налагане на мерки
за незабавна защита е уважена.
В съдебно страните не се явяват и не се представляват.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН, която
съдът намира за процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице,
насочена към постановяване на мерки за защита по чл. 5 ЗЗДН срещу лице по чл. 3, т. 5
ЗЗДН, с изложени твърдения за осъществен акт на насилие спрямо пострадалата,
съдържаща данни за връзката му с извършителя, с приложена декларация по чл. 9, ал.
3 ЗЗДН, подписана от молителя. Молбата е подадена в преклузивния срок по чл. 10, ал.
1 ЗЗДН, с оглед описаните конкретни актове на домашно насилие с посочената дата на
осъществяването им.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН като домашно насилие се определя всеки акт на
1
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Уважаването на процесното искане за защита е обусловено от установяване
наличието на твърдяната родствена връзка със сочения извършител на акта, както и от
наличието на осъществен от ответника акт на насилие като конкретно предприети от
него действия, свързани с посегателство върху молителя.
В подкрепа на тезата на молителката е представена декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН. Друго доказателства страните не са представили.
Така в декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН молителят е изложил факти, идентични с
изложеното в молбата, като систематично описва развоя на събитията, осъществени на
посочената дата.
При така изложената фактическа обстановка съдът прецени данните, внесени в
процеса с представената и подписана от молителя под страх от наказателна
отговорност декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т.
3 ЗЗДН последната представлява доказателствено средство и е допустимо, при липса
на други доказателства, заповед за защита да се издаде само въз основа на нея – арг.
чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. В настоящата хипотеза, в декларацията си молителят е изложил
факти, идентични с изложеното в молбата, като систематично описва развоя на
събитията.
При тези обективни данни, установени с доказателствата по делото и
приложимото право съдът приема, че подадената молба за защита от домашно насилие
е основателна и следва да се уважи.
Доказването на осъществен акт на домашно насилие обуславя необходимостта
от постановяване на мерки за защита по см. на чл. 5 ЗЗДН, съобразени с реализираното
от ответника поведение и имащи превантивен ефект спрямо извършителя на
насилието, респ. представляващи защита на пострадалото лице срещу бъдеща агресия.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗДН със заповедта за защита съдът
налага една или повече мерки за защита, което води до извод, че последният не е
обвързан от искането на страните, както и от вече определените мерки с предходно
издадената заповед за незабавна защита. Независимо от този извод, съдът приема, че
определената вече мярка за незабавна защита в най – пълна степен би защитила
молителката от последващи посегателства, доколкото от данните по делото се
установи, че са налице и предходни такива, но доколкото стоят извън предмета на това
производство същите не са коментирани.
В настоящия случай, при съобразяване с вида на извършения акт насилие – касае
се за психическо и физическо насилие, характера и начина на осъществяването им,
съдът намира, че на ответника следва да бъдат наложени кумулативно мярката по чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗЗДН – да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя,
по т. 2 - отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище. Следва да
бъде наложена санкцията по т. 3 ЗЗДН – забрана на да приближава жилището му и
местата за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 150м.
Съдът счита, че с определените мерки за закрила ответникът би осъзнал
проявеното правно и морално недопустимо поведение, като би му се попречило да
извърши спрямо пострадалия нов акт на насилие и за същия се създаде допълнителна
гаранция за защита от такова бъдещо поведение.
В разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН е предвидено, че мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3
от закона се налагат за срок от три до осемнадесет месеца. Съдът, при съобразяване с
2
фактическите отношения между страните, данни по делото за предхождащо такова
поведение от ответник и актуалната местна съдебна практика на Окръжен съд Перник
намира, че срокът на мярката следва да в пет месеца, считано от действието на
заповедта за незабавна защита – до 14.12.2023 г.
С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН задължение на съда
при уважаване на молбата за защита да наложи на извършителя на домашното насилие
глоба в границите от 200 лв. до 1 000 лв., съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати такава в размер от 400 лв., платима в полза на държавата. За горния
си извод съдът изхожда от конкретно проявеното поведение от ответника – ясно
изразена вербална агресия, непредизвикана и непровокирана от пострадалото лице.
Налагането на глобата не е самоцелно, а адекватно на процесното поведение и
насочено към въздействие върху извършителя, което мотивира съда да определи
конкретния размер на глобата под, но в близък до средния размер, установен в закона.
Всичко изложено обосновава извод за постановяване на решение, с което спрямо
молителя да бъдат наложени мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 ЗЗДН,
заради осъществения акт на физическо насилие от ответника и на основание чл. 15, ал.
2 ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, съдържаща и предупреждение към
извършителя за последиците от неизпълнението по чл. 21, ал. 3 от закона, а именно,
че полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на Прокуратурата.
По разноските:
При този изход на делото – основателност на молбата за защита и на основание
чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен
съд Перник държавна такса за производството в размер на сумата от 25,00 лева,
определен в съответствие със задължителните за съда разяснения, дадени в т. 22 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
В светлината на гореизложеното и на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на И. А. И., ЕГН ********** срещу Р. К. С. за
осъществен акт на домашно насилие на 02.07 и 07.07.2023 г. КАТО:
ЗАДЪЛЖАВА Р. К. С. да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на И. А. И.;
ЗАБРАНЯВА на Р. К. С. да приближава И. А. И., жилището в гр. Перник,
*******, както и местата за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от 150
/сто и петдесет/ метра за срок до 14.12.2023 г.
ОТСТРАНЯВА Р. К. С. от съвместно обитаваното с молителката жилище,
находящо се в гр. Перник, ******* за срок до 14.12.2023 г.
УКАЗВА на Р. К. С., че при неизпълнение на Заповедта, полицейският орган,
констатирал нарушението, незабавно задържа нарушителя и уведомява органите на
Прокуратурата.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, съдържаща предупреждението за
последиците от неизпълнението ѝ по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Р. К. С. , на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, да заплати в полза на
държавата глоба в размер на сумата от 400,00 лева и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН
по сметка на Районен съд – Перник сумата от 25,00 лева, представляваща държавна
такса, дължима по делото.
3
РЕШЕНИЕТО и ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежат на НЕЗАБАВНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ.
Решението може да се обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Перник в
седемдневен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4