М О Т И В И

 

         В.Й.Н. *** е повдигнал с частна тъжба против В.М.Т. *** обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК, за това че на 03.07.2019г. в землището на с.Г., обл.В. му е нанесъл удар в областта на лицето, с което му е причинил разстройство на здравето.

            По делото е предявен граждански иск от частния тъжител В.Й.Н. против подсъдимия В.Т. за сумата от 3 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието - 03.07.2019г. до окончателното изплащане на същата.

На основание чл.84 и сл. от НПК частния тъжител е конституиран и като граждански ищец в процеса.

            В съдебно заседание частния тъжител поддържа така повдигнатото обвинение и предявения граждански иск.

Повереникът на частния тъжител адв.Д.Х. ***, счита, че твърденията на частния тъжител са доказани и на подзащитния му е нанесена лека телесна повреда, по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Изразява становище, че гражданският иск следва да бъде уважен изцяло. В ход на съдебни прения изразява становище, че следва да  му бъдат присъдени и разноските по делото, като прилага списък за това.

            Защитникът на подсъдимия адв.Калин Кънчев от АК-В. в с.з. твърди, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин, както авторството, така и вината на подсъдимия Т., в престъплението по чл.130, ал.1 от НК. Твърди, че правната квалификация е неправилна и пледира за неговото пълно оправдаване, на основание чл.304 НПК и за отхвърляне на гражданския иск като неоснователен и недоказан.

            Подсъдимият В.М.Т. не се признава за виновен, като твърди, че на инкриминираната дата и място не е нанасял удар на частния тъжител Н..

            По делото са събрани писмени и гласни доказателства, изслушана е съдебно медицинска експертиза, по писмени данни, които доказателства, анализирани по отделно и в съвкупност, дават основания на съда да приеме за установено следното от фактическа страна :

            Частният тъжител В.Й.Н. е роден на ***г***, той е българин, български гражданин, живее в същото село, не е осъждан, със средно образование и е пенсионер.

            Подсъдимият В.М.Т. е роден на ***г***, българин, български граждански, жител и живущ ***, неженен, не осъждан и е със средно образование и работи като тракторист в ЕТ „М. Т. - М. Т.”.

            Подсъдимият В.Т., работи като тракторист във фирмата на брат си, който обработва земеделска земя. Частният тъжител В.Н. помага на синовете си, които също се занимават със земеделие. В землището на с.Г. те са съседи по обработвана земя. На 03.07.2019г. синът на частния тъжител Г. Н., който бил на полето, заедно със свидетеля И.Й.И. му звъннал по телефона и му казал, че част от тяхната нива около 9.00 дка вече е ожъната. Частният тъжител, задно с другия си син Й. Н. отишли до въпросната нива. По пътя забелязали, че в близост до тяхната нива жъне комбайн на фирмата ЕТ „М. Т.-***. Частният тъжител и синът му видели, че тяхната нива е ожъната и задно с двама си сина и свидетеля И.И. отишли в местността „Тево дърво” в землището на с.Г., където жънела забелязаната от тях комбайна. Там на място заварили М. Т. и свидетелката С.Б.. Частният тъжител обяснил на М. Т., че най-вероятно по погрешка са ожънали тяхната нива, но той отговорил, че не знае кой е ожънал тяхната нива и без брат си не може да вземе решение, относно възстановяването на ожънатото. След разговор с него частният тъжител разбрал, че те няма да бъдат  компенсирани за ожънатото и се обадил на полицията. На място пристигнали полицейските служители, свидетелите Т.В.Т. и Т.И.Т.. Междувременно на място пристигнал и свидетеля И.М., както и  свидетеля С.  Г.ев П., който превозвал с камион зърното на Т.. Служителите на полицията казали на свидетеля М. М.Т. да се обади до брат си, който да дойде на място. След известно време пристигнал на място и подсъдимия В.М.Т.. Започнал разговор между частният тъжител и подсъдимия, с оглед съгласие за компенсиране на ожънатото. Подсъдимият отказал, като заявил, че не е ожънал той нивата. Тогава частният тъжител, който бил в близост до него го бутнал с ръце в гърдите, след което веднага последвал удар от подсъдимия В.Т. в лицето на частния тъжител В.Н.. В следствие на удара Н. паднал на земята. В това време към подсъдимия се нахвърлили  синовете му, намесили се и полицаите, които ги разделили. Тъй като напрежението било ескалирало, полицаите наредели на подсъдимият Т. да се качи в автомобила и да не излиза от там. В следствие на удара частният тъжител В.Н. имал кръв, в областна на лицето, подутина под окото. След като частният тъжител се прибрал в дома си, на следващия ден отишъл на преглед в болницата гр.В., където се снабдил с медицински документи.

            От заключението на Съдебномедицинска експертиза с вещо лице д-р Ф.Т. *** се установи, че тъжителят Н. е получил оток и кръвонасядане на клепачите на ляво око, с притваряне на очната цепка, охлузване и кръвонасядане на носа. Причинено му е временно разстройство на здравето, не опасно за живота, с оздравителен период около 10 дни, при липса на усложнения и нормален оздравителен процес. Това заключение се базира на приложеното съдебномедицинско удостоверение, както и от приложените по делото писмени и гласни доказателства.  По механизъм увреждането отговаря да бъде получено от удар с твърд тъп предмет и могат да бъдат получени, по време посочени от пострадалия в тъжбата. В съдебно заседание вещото лице конкретизира, че тези наранявания могат да бъдат получени от удар със свита в юмрук ръка.

            Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Т.В.Т., Т.И.Т., Иван Горанов Мишев, И.Й.И., както и на свидетеля С. Г.ев П., Й. В. Н. с малки изключения, на които съдът ще се  спре по-надолу. Показанията на тези свидетели съдът кредитира като достоверни, последователни и потвърдени от обективно-събрания доказателствен материал, а и те са очевидци на случилото се.

            Показанията на свидетеля Т.В.Т., както беше споменато по-горе, съдът цени, с изключение само на това, че той не е видял, тъй като е бил на около 10 метра частният тъжител да бута подсъдимия. 

            На свидетеля Т.И.Т. съдът изцяло цени показанията му. Те двамата със свидетеля Т.В. са очевидци на случая, служители са на полицията и нямат никакви отношения,  с която да е от страните, т.е. те са безпристрастни /независими/ свидетели. И както беше споменато по-горе, съдът цени изцяло показанията им.

            Показанията на свидетелите И.М. и И.И. съдът цени, тъй като те са очевидци, но и двамата не казват, че частният тъжител е бутнал в гърдите подсъдимия, преди да получи удар.  Свидетелят И.М. най-вероятно не е видял, а свидетелят И.И., поради това, че те са сватове с частният тъжител.

            Показанията на свидетеля С. П., съдът също цени по основните факти по доказване. В показанията му личи явен стремеж за оневиняване на подсъдимия, като единствено той твърди за предизвикателно поведение на пострадалия, в която част съдът не цени показанията му.

            Съдът цени и показанията на свидетеля Й. Н. по основния факт на доказване, с изключение на това, че  и той не е забелязал баща му – частният тъжител да бута в гърдите подсъдимия.  Съдът приема това за нормално, тъй като той е син на пострадалия и се стреми да го опише поведението на баща си в благоприятна светлина.

            Съдът не цени показанията на свидетеля М. Т. и свидетелката С.Б., тъй като в  тях личи явен стремеж за оневиняване на  подсъдимия и за прехвърляне вината върху поведението на частния тъжител. Техните показания не кореспондират с останалия събран доказателствен материал по делото. Не кореспондират и с показанията на останалите свидетели и за това съдът не ги цени.

Фактическата обстановка се установява и от приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, а именно: Съдебно - медицинско удостоверение № 137/2019г., постановление за отказ за образуване на наказателно производство.

По делото е изискано и представено преписката от Районна прокуратура гр.Бяла Слатина със снети сведения от пострадалия В.Й.Н., св.Й. В. Н., св.И.И. Й., св.Иван Горанов Мишев и обяснение от В.М.Т., св.Т.В.Т.. Дадените сведения от тези свидетели съдът не може да ги коментира, тъй като в чл.105 НПК ал.2 е предвидено, че не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и реда на този Кодекс, а дадените сведения от изброените лица са точно такива и за това съдът  при преценка на доказателствата не ги взе предвид.

При така изложената по – горе фактическа обстановка могат да се направят следни правни изводи :

По делото се установи по несъмнен начин, че на 03.07.2019г., в землището на с.Г., обл.В. подсъдимият Т. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.130, ал.1 НК, а именно е нанесъл удар по лицето на тъжителя В.Н., с което да му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, не опасно за живота, извън случаите по чл.128 и чл.129 НК, поради което съдът с присъдата си го призна за виновен по предявеното частно обвинение.

Подсъдимият е действал при форма на вина,  пряк умисъл. С действията си той е целял да нарани частният тъжител, макар и да не е имал представа за евентуалните наранявания, които частният тъжител би получил, в следствие на удара.

При определяне размера и наказанието, съдът взема предвид степента на обществената опасност на деянието, както и на дееца, а като смекчаващи вината обстоятелства, чистото му съдебно минало и намира, че следва да му бъде наложено минимално наказание.

Подсъдимият Т. към момента на извършване на деянието не е бил осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК. За извършеното от подсъдимият престъпление по чл.130, ал.1 НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” до 2 години или с „Пробация”.  От престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди.

С оглед събраните по делото доказателства и като взе предвид, че частният тъжител е бутнал подсъдимият преди удара, то съдът намира, че следва да освободи подсъдимият от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание и за това му наложи наказание в минималния предвиден размер, а именно „глоба” в размер на 1000.00 лева.

Относно предявения граждански иск, за извършено престъпление по чл.130, ал.1 НК –неимуществени вреди за сумата от 3000.00 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането, до окончателното изплащане, като се претендират и разноските по делото.

Съдът намира за безспорно установено, че тъжителят е претърпял не имуществени вреди за извършеното престъпление. В резултат на нанесения удар с юмрук в областта на лицето, на тъжителя В.Й.Н. било причинено телесно увреждане, което е довело до временно разстройство на здравето, не опасно за живота. Търпените вреди и от престъплението са пряка и непосредствена последица от  противоправното поведение на подсъдимия. Поради това гражданският иск се явява основателен.

При определяне размера на обезщетението за вреди от престъплението по чл.130,ал.1 НК, съдът съобрази характера и вида на причинените телесни увреждания и на причинените болки и страдания, времето за възстановяване на пострадалия и по справедливост съдът прецени, че в тази част искът следва да бъде уважен до сумата от 1 700 лева.

Въз основа на гореизложеното, съдът осъди подсъдимият Т. да заплати на гражданският ищец Н. сумата от 1 700 лева, представляваща обезщетение за претърпените в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на извършване на деянието – 03.07.2019г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 962 лева.   

Съдът осъди подсъдимият да заплати и държавна такса върху присъденото обезщетение в размер на 68.00 лева.

Съдът отхвърли предявения от Н. граждански иск против подсъдимия Т., в останалата част до пълния предявен размер - 3000.00 лева, като неоснователен и недоказан.

Съдът счете, че така претендираната сума е прекомерна, предвид характера и вида на причинените телесни увреждания.  

При горните мотиви, съдът постанови присъда си.

 

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :