Р
Е Ш Е Н И Е № 515
гр. Пловдив, 27.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на тридесети март през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря Е.К., като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 3075 по описа за 2016 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД.
Ищецът „Централна кооперативна банка” АД -
гр. София, р-н Оборище, ул. Г. С. Раковски 103, ЕИК *********, със съд. адрес:****,
чрез адв. Н.Ш., е предявил срещу ответниците Д.Т., Г.Т., А.К. и И.К. обективно кумулативно съединени
искове по чл. 135 от ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на три
сделки за покупко-продажба, с които Д. и Г. Т. са продали на дъщеря си А.К. по
време на брака й с И.К. недв. имоти, подробно описани в исковата молба, както
следва: 1) с нот. акт № 103, том 9, дело № 1307/21.09.2012 г. на СВ - *** - 18
поземлени имота, всички находящи се в ****; 2) с нот. акт № 90, том 4, дело №
497/28.03.2012 г. на СВ - *** - 2 поземлени имота в ****; 3) с нот. акт № 42,
том 8, дело № 1104/31.05.2012 г. на СВ - *** - 2 поземлени имота в ****.
Ищецът твърди, че е кредитор на ответниците Д. и Г. Т. по силата на запис
на заповед, издаден на *** от „Т.” ООД и авалиран от тях, предявен за плащане
на 24.07.2013 г., за сумата 1 012 442 лв., която те му дължат
солидарно. Поради неизпълнение на задължението за плащане, по искане на банката
е образувано ч.гр.д.№ 1210/2013 г.,
АРС, ІV гр.с., и е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, както и
ИЛ, с които „Т.” ООД, Д.Т. и Г. Т. са осъдени солидарно да заплатят на „ЦКБ” АД
сумата 1 012 442 лв., дължима по записа на заповед; законната лихва
върху нея, считано от 06.08.2013 г., както направени разноски в заповедното производство
в размер на 20 248,84 лв. Тъй като вземането е оспорено от длъжниците,
банката е предявила иск по чл. 422 от ГПК, като с Решение № 27/14.01.2015 г. по
т.д.№ 873/2013 г., ПОС, ХІІІ с., е признато за установено по отношение на Д. и Г.
Т., че те дължат солидарно на ищеца „ЦКБ” АД сумите, посочени в заповедта за
изпълнение.
По отношение на дружеството „Т.” ООД производството по това дело е
прекратено, тъй като вземането на банката спрямо него е установено на основание
договор за заем с Решение № 330 от 14.07.2015 г. по т.д.№ 872/2013 г., ПОС, ХVІ
с.
На 28.03.2012 г., на
31.05.2012 г. и на 21.09.2012 г. длъжниците Д. и Г. Т. са продали на дъщеря си А.К.
по време на брака й с И.К. общо 12 недв. имоти, подробно описани в исковата
молба, като с извършените разпоредителни сделки имуществото на
длъжниците, служещо за общо обезпечение на кредитора, е намаляло и уврежда
интересите на банката - ищец.
Ето защо, ищецът моли съда да постанови решение, с което да обяви за относително
недействителни спрямо него договорите за покупко-продажба на общо 12 поземлени
имота в ****, сключени с нот. акт № 103,
том 9, дело № 1307/21.09.2012 г., с нот. акт № 90, том 4, дело № 497/28.03.2012
г. и с нот. акт № 42, том 8, дело № 1104/31.05.2012 г., всички на СВ - ***, ведно с присъждане на разноски.
Подробни съображения за това излага в исковата молба и в уточняващите
молби. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства и съдебно-счетоводна
експертиза.
Ответниците Д.А.Т., ЕГН **********, Г.И.Т., ЕГН **********, А.Д.К., ЕГН **********,
и И.В.К., ЕГН **********,***, със съд. адрес:****, чрез адв. М.Г., са подали
отговор, в който заявява, че исковете са допустими, но са неоснователни.
Твърдят, че ищецът е кредитор на ответниците Т., но при извършените от тях
прехвърлителни сделки липсва увреждане на кредитора, намерение за увреждане от
страна на длъжниците, както и знание за увреждане от страна на приобретателите.
Стойността на учредените обезпечения в полза на банката - кредитор (освен записа на заповед, авалиран от Т., е сключена договорна ипотека върху
недв. имот с оценка над 4 000 000 лв. и търговски залози върху
парични средства по сметките на Г. и Д. Т. в общ размер от 700 000 USD), многократно надхвърлят уговорения
заем. Същевременно банката - кредитор така и не отблокира сметките на „Т.” ООД,
в което Г. и Д. Т. са собственици и управители, като с оглед на невъзможността
да се обслужват други задължения на дружеството, в т.ч. и към НАП, те са били
принудени своевременно да се снабдят с парични средства, за да не нарушават
целостта на предоставените на банката обезпечения. Погасяването с получените от
сделките суми на задължения към други кредитори не води до увреждане на ищеца,
чието вземане е било многократно обезпечено с други активи.
Процесните възмездни сделки на разпореждане с недв. имоти са извършени в
период, в който не са съществували никакви затруднения по обслужването на дълга
към банката - ищец, нито е имало индиции за настъпването на такива (първата непогасена вноска е от 30.01.2013 г.), а сумите от тях са постъпили по банковите сметки на Т.
За принудителното събиране на вземането си банката - ищеца е образувала
изп.д.№ 20138190401513 на ЧСИ, рег.№ *** на КЧСИ, като в хода на изпълнителното
производство е извършена публична продан на бензиностанция, на множество ПИ на Г.
и Д. Т., на МПС; проведен е публичен търг за продажба на ипотекираната сграда и
са наложени запори на множество вземания, като ищецът не посочва каква част от
дълга вече е удовлетворена.
Не е налице увреждащо действие, тъй като длъжниците разполагат и с друго
имущество, което е достатъчно да удовлетвори без затруднение банката -
кредитор, и което е секвестируемо.
Освен това, искът по чл. 135 от ЗЗД е неприложим в случая, тъй като
въпреки, че поръчителят отговаря за същия дълг солидарно с длъжника, неговата
отговорност е акцесорна с обезпечителна функция и тя съществува дотолкова,
доколкото съществува главният дълг. Затова този иск е неприложим по отношение
на действията на поръчителите, тъй като в противен случай относителната
недействителност на сделката би обезпечавала самото обезпечение (действията на поръчителите).
На следващо място, ответницата А.К. е придобила процесните недв. имоти в
режим на СИО, като през този период тя и съпругът й И. са живеели в отделно
домакинство от нейните родители - Г. и Д. Т., поради което не са били запознати
нито със заемите на дружеството, нито с направените обезпечения от последните.
Сем. К. са участвали по програми към ДФ „Земеделие”, инвестирали са средства в
подобряване на процесните имоти, което е довело до повишаване на стойността им,
и продължават да извършват дейност като земеделски производители, като са поели
5-годишен агроекологичен ангажимент, включително и за тези зем. земи, и имат
сключени договори във връзка с развиваното от тях животновъдство.
По отношение на И.К. не се прилага законовата презумпция на чл. 135, ал. 2
от ЗЗД, и тъй като той не е участвал в изповядането на сделките, не е знаел, че
с тях се уврежда кредитора.
Ето защо, молят съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете
като недоказани и неоснователни, ведно с присъждане на разноски.
Подробни съображения за това излагат в отговора и в писмени защити по
съществото на спора от адв. М.Г. и от адв. П.В.. В подкрепа на твърденията си
ангажират писмени и гласни доказателства и съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявените искове, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на
страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото няма спор, а и от събраните писмени
доказателства се установява, че със Заповед № 530/12.08.2013 г. по ч.гр.д.№
1210/2013 г. на РС – *** е разпоредено длъжниците „Т.“ ООД, ЕИК *********, Д.А.Т.,
ЕГН **********, и Г.И.Т., ЕГН **********, да заплатят солидарно на кредитора
„Централна кооперативна банка“ АД, ЕИК *********, сумата 1 012 442 лв., на
основание „запис на заповед от ***, издадена от „Т.“ ООД, платима на
предявяване, предявена за плащане на 24.07.2013 г., авалирана от Д.А.Т. и от Г.И.Т.“,
ведно със законната лихва, считано от 06.08.2013 г. до окончателното плащане,
както и сумата 20 248,84 лв. – разноски. Въз основа на заповедта е издаден
на същата дата изпълнителен лист.
Тъй като вземането на банката – кредитор по ИЛ е оспорено от длъжниците, тя
е предявила иск по чл. 422 от ГПК, като с влязло в сила на 05.02.2015 г. Решение
№ 27/14.01.2015 г. по т.д.№ 873/2013 г., ПОС, ХІІІ с., е признато за установено
по отношение на ответниците Д. и Г. Т., че те дължат солидарно на ищеца „ЦКБ”
АД сумите, посочени в заповедта за изпълнение.
По отношение на дружеството „Т.” ООД производството по това дело е
прекратено, тъй като вземането на банката спрямо него е установено на основание
договор за заем с влязло в сила Решение № 330 от 14.07.2015 г. по т.д.№
872/2013 г., ПОС, ХVІ с.
Няма спор, че ответниците Д. и Г. Т. са съпрузи, а А.Д.К. е тяхна дъщеря,
която е сключила граждански брак с ответника И.В.К. на ***, което се установява
и от представеното удостоверение за семейно положение, съпруг и деца, издадено
на 03.12.2015 г. от Община ***.
Няма спор също, че на 28.03.2012 г. Д.
и Г. Т. са прехвърлили чрез покупко-продажба на дъщеря си А.К., по време на
брака ѝ с И.К., притежаваните от тях 2 недв. имота, представляващи
незастроен ПИ с идентификатор 72789.502.225 с площ от 6 106 кв.м и ПИ с
идентификатор 72789.502.216 с площ от 1 248 кв.м, ведно с построената в
него двуетажна жил. сграда със застроена площ от 51 кв.м, всички находящи се в ****,
предмет на нот. акт № 132, том 1, рег.№ 760, дело № 111/28.03.2012 г. на
нотариус А. П., рег.№ 605 на НК, вписан в СВ - *** с нот. акт № 90, том 4, дело
№ 497/28.03.2012 г., за сумата от общо 33 620,40 лв., колкото е данъчната
им оценка.
На 31.05.2012 г. Д. и Г. Т. са
прехвърлили чрез покупко-продажба на дъщеря си А.К., по време на брака ѝ
с И.К., и притежаваните от тях 2 недв. имота, представляващи незастроен ПИ с
идентификатор 72789.503.72 с площ от 1 854 кв.м и незастроен ПИ с
идентификатор 72789.503.69 с площ от 1 066 кв.м, находящи се в ****,
предмет на нот. акт № 136, том 2, рег.№ 1670, дело № 261/31.05.2012 г. на
нотариус А. П., рег.№ 605 на НК, вписан в СВ - *** с нот. акт № 42, том 8, дело
№ 1104/31.05.2012 г., за сумата от общо 10 560,40 лв., колкото е данъчната им
оценка.
На 20.06.2012 г. Д. и Г. Т. са
прехвърлили чрез покупко-продажба на дъщеря си А.К., по време на брака ѝ
с И.К., още 18 поземлени имота, представляващи ниви, ливади, пасища и лозя,
всички находящи се в землището на ****, предмет на нот. акт № 3, том 3, рег.№
1959, дело № 300/20.06.2012 г. на нотариус А. П., рег.№ 605 на НК, вписан в СВ
- *** с нот. акт № 103, том 9, дело № 1307/21.09.2012 г., за сумата от общо
3 200 лв.
Извършените прехвърлителни сделки,
описани по-горе, се установяват от представените 3 нот. акта, скици и данъчни
оценки на прехвърлените общо 22 недв. имота.
От ТД на НАП – Пловдив е изпратена
преписка (л. 277 – 334) за образувани срещу „Т.“ ООД и прекратени, поради
плащане, изпълнителни производства за публични задължения, както и копие от
изпълнително дело № 20138190401513 на ЧСИ Л. М., което според признанията на
страните, направени в съдебно заседание на 31.03.2016 г., е образувано за
принудително събиране на процесното задължение на ответниците към банката -
кредитор. Няма спор, че по това изп. дело има наложена възбрана върху недв.
имот, запор на движими вещи на длъжниците и на техни вземания от наеми, наложен
е запор и върху търговската марка на „Т.“ ООД, т.е. длъжниците имат и др.
имущество, върху което е насочено принудителното изпълнение, но това имущество
не е достатъчно за погасяване на целия дълг към банката, като до момента с
получените суми са погасявани само задълженията към НАП и разноските по изп. дело.
По делото е прието основно и
допълнително заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, изготвена
от вещото лице В.М.Ш., които съдът възприема като компетентни, безпристрастно
изготвени и неоспорени от страните. От тях и от обясненията, дадени от вещото
лице в съдебното заседание на 30.03.2017 г., се установява, че към 03.01.2013
г., когато е преустановено погасяването на кредита, отпуснат от банката – ищец
на „Т.“ ООД в размер на 2 000 000 лв., дължимата главница е била
937 600 лв.
Според справка по изп. дело №
20138190401513 на ЧСИ Л. М., към 15.05.2016 г. задължението към „ЦКБ“ АД е
както следва: 937 600 лв. – главница; 38 377,14 лв. – присъдени
лихви; 618 лв. – присъдени разноски; 3 895,52 лв. – съд. разноски;
253 624,15 лв. – законна лихва към 14.03.2016 г., като по същото изп. дело
са присъединени като взискатели „Музикаутор“ с вземане за общо 141 084,14
лв., „Съвет за електронни медии“ – София с вземане за общо 6 307,26 лв. и
НАП. Общият размер на задълженията на длъжниците „Т.“ ООД, Д.Т. и Г.Т. по изп.
дело № 20138190401513 на ЧСИ Л. М. към 15.06.2016 г. е общо
1 381 506,10 лв. По изп. дело са представени оценки на недв. имоти,
собственост на длъжниците, изготвени от вещото лице инж. Л. Ш., според които
общата им пазарна цена е 858 762,56 лв., поради което наличното имущество
на длъжниците не е достатъчно да покрие задълженията им към взискателя „ЦКБ“
АД.
От допълнителтото заключение на ССЕ се
установява, че към датите на процесните прехвърлителни сделки – 28.03.2012 г.,
31.05.2012 г. и 20.06.2012 г., както и към 30.01.2013 г., когато длъжниците са
изпаднали в забава, стойността на активите по балансите на „Т.“ ООД и на ЕТ „Д.Т.“
не е била достатъчна да покрие задълженията към кредиторите, в т.ч. и към „ЦКБ“
АД. Към 31.10.2016 г. общата стойност на активите на „Т.“ ООД по изготвения
счетоводен баланс е 2 943 хил. лв. и превишава задълженията по баланса към
кредиторите, като превишението на активите над пасивите е 1 481 хил. лв.
Според обясненията на вещото лице Ш., превишението на активите към посочената
дата се дължи на допълнително включени в баланса „Съоръжения и др. активи“ на
обща стойност 2 837 000 лв. Това са нематериални дълготрайни активи –
клипове, които са правени и осчетоводени през 2014 г. в Сметка 219.
От представеното от ЧСИ Л. М., рег.№
819, писмо от 28.03.2017 г. се установява, че върху притежаваните от Д. и Г. Т.
дружествени дялове от „Т.“ ООД са наложени запори, но не са предприети
принудителни действия за изнасянето им на публична продан.
От ответниците са представени множество
писмени доказателства относно отпуснати на „Т.“ ООД банкови кредити и техните
обезпечения (л. 165 – 216), които съдът не обсъжда, тъй като счита, че същите
са ирелевантни на спора, както и предвид наличието на съдебно-счетоводна
експертиза.
Представените от ответниците писмени
доказателства на л. 217 – л. 232 от делото също касаят друго лице, което не е
страна по спора - „Т. Груп“ ЕООД, поради
което съдът не ги обсъжда като ирелевантни.
При така
установените фактически обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна
страна:
Предявените обективно кумулативно
съединени три Павлови иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД са предявени пред
компетентния съд, от надлежна страна – кредитора, и са процесуално допустими, а
разгледани по същество са ОСНОВАТЕЛНИ.
Съгласно разпоредбите на чл. 135 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда,
ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е
възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни
лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на
недействителността, като знанието се предполага до доказване на противното, ако
третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, а когато
действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само
ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да
увреди кредитора.
Искът с правно основание чл. 135 от ЗЗД няма вещноправно действие, тъй като
увреждащата сделка остава действителна за страните по нея, а се счита за недействителна
(нестанала) само по отношение на кредитора (ищеца). При уважаване на Павловия иск прехвърленото
имущество не излиза от патримониума на приобретателите, а кредиторът по
паричното вземане получава само възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване
на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то вече е преминало
в патримониума на трети лица. Затова интересът от провеждането на иска по чл.
135 от ЗЗД е обусловен от възможността принудителното изпълнение да може да се насочи към чуждата
вещ, въпреки че приобретателите й не отговарят за задължението на длъжниците към
кредитора. Собствениците, които са придобили вещта, понасят санкцията да търпят
изпълнение срещу нея за чужд дълг, но те не са солидарно
отговорни за изпълнението на паричното задължение, легитимиращо ищеца като
кредитор, и не са негови длъжници. За тях единствено се въвежда задължението да
предоставят придобитите вещи за удовлетворяване на чуждо парично задължение, а
ако искат да се освободят от изпълнението, могат да платят на кредитора,
погасявайки задължението на праводателите си, след което могат да искат възмездяване
от тях.
В конкретния казус е безспорно установено с влязло в сила на 05.02.2015 г.
Решение № 27/14.01.2015 г. по т.д.№ 873/2013 г., ПОС, ХІІІ с., че ищецът „ЦКБ“
АД е кредитор на физическите лица - ответниците Д. и Г. Т., за сумата 1 012 442 лв. - главница, ведно със
законната лихва, считано от 06.08.2013 г. до окончателното плащане, както и
сумата 20 248,84 лв. – присъдени разноски, тъй като същите ответници
са поели солидарна отговорност като поръчители (авалисти по запис на заповед)
заедно с „Т.“ ООД, което дружество е дължник на банката – ищец по договор за
банков кредит от 2007 г. в размер на 2 000 000 лв., обезпечен с
договорна ипотека, търговски залози върху парични средства на Д. и Г. Т. в
същата банка, както и с посочения запис на заповед за сумата
2 075 000 лв., авалиран от тях.
Ето защо, съдът намира, че е налице
първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД – ответниците Д. и Г.
Т. са длъжници при условията на солидарност по смисъла на чл. 121, вр. чл. 141
от ЗЗД на банката – ищец, която е техен кредитор.
Няма спор, че на 28.03.2012 г., на
31.05.2012 г. и на 20.06.2012 г. ответниците Д. и Г. Т. са се разпоредили с
притежаваните от тях общо 22 недв. имота в ****, като са прехвърлили същите
чрез възмездни сделки – покупко-продажби на ответницата А.К., която е тяхна
дъщеря. Тъй като К. към тези дати е била в граждански брак с ответника И.К., то
прехвърлените от родителите ѝ 22 недв. имота са станали съпружеска
имуществена общност на К., при равни права за двамата съпрузи, съгласно необорената
презумпция на чл. 21, ал. 3 от СК.
Съгласно чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо
обезпечение на кредиторите, поради което съдът намира, че с извършването на
оспорените прехвърлителни сделки длъжниците Д. и Г. Т. са намалили
секвестируемото си имущество и са увредили кредитора „ЦКБ“ АД, като са го
лишили от възможността да насочи принудителното изпълнение за удовлетворяването
на вземането си по договора за банков кредит освен върху уговорените с договора
обезпечения и върху тези 22 недв. имот. Въпреки, че увреждащите
банката-кредитор разпоредителни сделки от 2012 г. са извършени преди да е
станало изискуемо (възникнало) вземането ѝ на 03.01.2013 г., когато
кредитополучателят „Т.“ ООД е преустановил погасяването на кредита, съдът
намира, че тези сделки са били предназначени именно да увредят кредитора, тъй
като съгласно неоспорените заключения на ССЕ, към всяка от датите на
атакуваните сделки, както и към 30.01.2013 г., когато дружеството е изпаднало в
забава, стойността на активите по балансите и на „Т.“ ООД, и на ЕТ „Д.Т.“ не е
била достатъчна да покрие задълженията към кредиторите им, в т.ч. и към ищеца
„ЦКБ“ АД.
Не е необходимо вземането на кредитора
да е ликвидно и изискуемо при извършване на увреждащите го действия, или да е
установено с влязло в сила съд. решение. Достатъчно е да са налице действия на
евентуалните длъжници, целящи именно увреждане на бъдещия кредитор, в който
смисъл е и трайната практика на ВКС /Р-663-69-І, Сб. 1969, с.42; ПП-І-65, Сб.
1965, с.5; Р-2760-66-ІІ, Сб. 1966, с.164; Р-2473-78-І, Спр. 1979, бр.3, с.28;
Р-1562-82-ІІ, Сб. 1982, с.62/.
Тъй като третото лице, с което
длъжниците са се договорили - приобретателката на процесните 22 недв. имота А.К.,
е низходяща на длъжниците Д. и Г. Т., то съгласно чл. 135, ал. 2 от ЗЗД
знанието ѝ за увреждането на кредитора при изповядането на тези сделки се
предполага до доказване на противното, като ответниците не опровергаха при
условията на пълно и главно доказване тази законова презумпция. Ето защо, съдът
намира, че третото лице, с което длъжниците са се договорили – тяхната дъщеря А.,
е знаела, че с прехвърлянето на процесните недв. имоти се уврежда
банката–кредитор, тъй като солидарните длъжници – нейните родители са се
освободили от притежаваната от тях секвестируема собственост, а активите както на
кредитополучателя „Т.“ ООД, така и на ЕТ „Д.Т.“, са били недостатъчни към всяка
една от тези дати, за да покрият поетите с договора кредитни задължения,
съгласно ССЕ.
Неоснователни са възраженията на
ответниците, че целта на продажбата на процесните 22 недв. имота е била Т. да
получат средства, с които да покрият публичните задължения на дружеството към
НАП, тъй като сделките са извършени по данъчни оценки, а не по пазарни цени.
Неоснователни и недоказани са и твърденията, че А. и И. К. са били земеделски
производители, инвестирали са в агроекологични проекти и са получавали субсидии
от ДФ „Земеделие“, което е мотивирало Д.
и Г. Т. да им прехвърлят процесните недв. имоти, тъй като при 2 от оспорените 3
сделки са продадени 4 недв. имота, които са урбанизирани територии и нямат
характер на зем. земи, а от представените от самите ответници писмени
доказателства се установява, че не А. и И. К., а „Т. Груп“ ЕООД е лицето,
одобрено за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ по Програмата за
развитие на селските райони.
Ответникът И.К. не е участвал при сключване на увреждащите ищеца сделки и
затова не е „лице, с което длъжника е
договорял” по смисъла на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД. По отношение на него няма
спор, че той е съпруг на ответницата А.К., като според необорената презумпция
на чл. 21, ал. 3 от СК, закупените 22 недв. имота са придобити в режим на СИО при
равни за двамата права, без И. да е участвал пряко като страна по прехвърлителните
сделки. Правните последици за него настъпват в резултат на действията на
съпругата му А. и по силата на чл. 21 от СК, без личното му участие в увреждащите
сделки и без изразяване на субективното му отношение към тях.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е признат с
влязло в сила съдебно решение за кредитор по договор за банков кредит от 2007
г. на ответниците Д. и Г. Т. като солидарни длъжници, които са извършили 3
възмездни разпоредителни правни сделки, целящи намаляване на имуществото им
като длъжници на банката и увреждане на кредитора чрез осуетяване на
възможността да насочи принудително изпълнение за събиране на вземането си и
върху прехвърлените 22 недв. имота, като не е опровергана законовата презумпция
на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, поради което предявените обективно и субективно
съединени искове срещу страните по увреждащите сделки, които са задължителни
другари в това производство, се явяват доказани и основателни и следва да бъдат
уважени, като се обявят за относително недействителна спрямо ищеца процесните покупко-продажби
на 22 недв. имота в ****, на основание чл. 135 от ЗЗД.
Ето защо, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ спрямо „Централна кооперативна банка” АД - гр.
София, р-н Оборище, ул. Г. С. Раковски 103, ЕИК *********, със съд. адрес:****,
чрез адв. Н.Ш., сделките, изповядани с:
- нот. акт № 132,
том 1, рег.№ 760, дело № 111/28.03.2012 г. на нотариус А. П., рег.№ 605 на НК,
вписан в СВ - *** с нот. акт № 90, том 4, дело № 497/28.03.2012 г.;
- нот. акт № 136, том 2, рег.№ 1670,
дело № 261/31.05.2012 г. на нотариус А. П., рег.№ 605 на НК, вписан в СВ - ***
с нот. акт № 42, том 8, дело № 1104/31.05.2012 г.;
- нот. акт № 3, том 3, рег.№ 1959, дело
№ 300/20.06.2012 г. на нотариус А. П., рег.№ 605 на НК, вписан в СВ - *** с
нот. акт № 103, том 9, дело № 1307/21.09.2012 г.,
с които Д.А.Т., ЕГН **********, и Г.И.Т., ЕГН **********, са продали на
дъщеря си А.Д.К., ЕГН **********, по време на брака ѝ с И.В.К., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:****, чрез адв. М.Г., общо 22 недв. имота, представляващи: незастроен ПИ с
идентификатор 72789.502.225 с площ от 6 106 кв.м; ПИ с идентификатор
72789.502.216 с площ от 1 248 кв.м, ведно с построената в него двуетажна
жил. сграда със застроена площ от 51 кв.м; незастроен ПИ с идентификатор
72789.503.72 с площ от 1 854 кв.м; незастроен ПИ с идентификатор
72789.503.69 с площ от 1 066 кв.м, както и още 18 поземлени имота,
представляващи ниви, ливади, пасища и лозя, подробно описани в цитираните нот.
актове, всички находящи се в ****, на основание чл. 135 от ЗЗД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд – гр. Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/