РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг, 20.01.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен
съд, в публичното заседание на деветнадесети декември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ
при секретаря Елеонора Йотова,
като разгледа докладваното от съдията
Дженов Гр.д.№ 705
по описа за 2019 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.415 от ГПК
Пред съда е представена искова молба от
взискателя по Ч. гр. Д. № 221 по описа на съда за 2019 г. ***с ***със
седалище и адрес на управление ******, ***от ******– *** *** З.Й.Ц. от *** за установяване на претендираните вземания
и се потвърди издадената заповед за изпълнение срещу А.Д.Р. с ЕГН **********,
адрес: *** ***длъжник
по ЧГр.д.№ № 221 по описа на съда за 2019 г. за сумата от 807.64 лв. /осемстотин и седем
лева и шестдесет и четири стотинки / лв.
– главница и законна лихва от датата на
подаване на заявлението / 26.02.2019г./ до окончателното изплащане на
вземането, както и направените разноски общо в размер на 385.00 /триста осемдесет и пет/ лв. направени от
заявителя в производството.
С молбата са представени: договор с приложения
пълномощно за сключване на договори за правна защита и съдействие;пълномощно за
процесуално представителство;документ за довнесена държавна такса; извлечение
от ***за *** фактури, у-е от ***пълномощно и
документ за внесена държавна такса. Иска се и прилагане на ЧГр.д.№ №
221 по описа на съда за 2019 г.
ИЩЕЦА– ***редовно призован не се явява представител. В писмено становище
процесуалният представител поддържа иска. Позовава се на писмени доказателства.
ОТВЕТНИКА – редовно призован не се
явява лично в съдебно
заседани и не се представлява. В писмен отговор оспорва иска.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение
съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
Предявеният иск е допустим и
следва да бъде разгледан.
От приложеният като доказателство по делото
договор за мобилни услуги
№********* от 02.12.2013г.; договор за мобилни услуги №25.09.2014г., договор за
мобилни услуги №********* и договор за лизинг от 03.04.2015г., сертификат за
пакетни услуги Globul Combo +
№********* от 03.04.2015г., допълнително споразумение №********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 10.07.2015г., допълнително споразумение №*********
към договор за мобилни/Фиксирани услуги от 10.07.2015г., допълнително
споразумение №********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и договор за лизинг от 27.07.2015г.,
допълнително споразумение №********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от
07.04.2016г., допълнително споразумение №********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 22.08.2016г.
по фактури с №**********/05.01.2017г., №**********/05.02.2017г.,
№**********/05.03.2017г. и №**********/05.05.2017г., у-е от ***пълномощно и документ
за внесена държавна такса, както и от приложеното ЧГр.д.№ № 221 по
описа на съда за 2019 г., по което има подадено възражение срещу
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, се установява активната
и пасивната легитимация на страните.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА :
Обективно са съединени искове с
правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД и чл.422 вр. С чл.415 от ГПК.
Ищецът,
чрез процесуалния си представител твърди, че са сключили с ответника следните
договори за предоставяне на услуги: договор за мобилни услуги № *********
от 02.12.2013 г.; договор за мобилни
услуги №25.09.2014 г., договор за мобилни
услуги №********* и договор за лизинг от 03.04.2015 г., сертификат за пакетни услуги Globul Combo + №********* от 03.04.2015 г., допълнително споразумение №*********
към договор за мобилни/фиксирани услуги от 10.07.2015 г., допълнително споразумение №********* към договор
за мобилни/Фиксирани услуги от 10.07.2015 г., допълнително споразумение №********* към договор
за мобилни/фиксирани услуги и договор за
лизинг от 27.07.2015 г., допълнително
споразумение №********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 07.04.2016 г., допълнително споразумение №*********
към договор за мобилни/фиксирани услуги
от 22.08.2016 г. по фактури с
№**********/05.01.2017 г.,
№**********/05.02.2017 г.,
№**********/05.03.2017 г. и
№**********/05.05.2017г. Твърди се, че въз основа на посочените договори ответникът е ползвал
предоставените от дружеството мобилни услуги. Твърди се, че като абонат на
обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор ответникът се е
съгласил и е приел Общите Условия на оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги, които са неразделна част към
договора. Твърди се, че длъжникът е потребител и не е заплатил
далекосъобщителните услуги, съгласно
сключения договор в общ размер на 807,64 лв., за които Операторът е издал
крайни фактури №**********/05.01.2017г.,
№**********/05.02.2017г., №**********/05.03.2017г. и №**********/05.05.2017г. Твърди се, че плащането по
посочените фактури не е направено. Твърди
се, че размерите и основанията за възникване на задълженията за неустойки и за ***са
уредени в т.3.3 от Сертификата за пакетни услуги Combo + от ********* от 03.04.2015 г.
Твърди се, че съгласно посочената клауза, в случай на предсрочно прекратяване
на договор за мобилни услуги, включен в сертификата по вина на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния
план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално
предявения срок на действието му съгласно
сертификата-03.04.2017 г. Твърди се ,че въз основа на така уговореното
между страните неустойките за номерата са определени в следните размери: за
номер *** лв., за номер ***лв., за номер ***лв.
Твърди се, че обявяването на
предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12
от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставки
за упражняването на това право е
неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. За
мобилно устройство Sony Xperia E4 White, предоставено с Договор за лизинг от 27.07.2015 г. предсрочно изискуемият
остатък от лизингови вноски е в общ размер на 26,97 лв. с вкл. ДДС, равняващ се
на три неначислени лизингови вноски. Твърди се ,че общата сума, начислена във
фактурата е 579,74 лв. Твърди се, че
изискуемостта на вземанията по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни
след издаването ѝ. Поради закъсняло плащане ответника дължи и лихва за
периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 31.10.2011 г.
Съдът, след преценка
доводите на ищеца и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
По делото са приети и
приложени като доказателства – договор
за мобилни услуги №********* от 02.12.2013г.; договор за мобилни услуги №25.09.2014г.,
договор за мобилни услуги №********* и договор за лизинг от 03.04.2015г.,
сертификат за пакетни услуги Globul Combo + №********* от 03.04.2015г., допълнително споразумение №********* към
договор за мобилни/фиксирани услуги от 10.07.2015г., допълнително споразумение
№********* към договор за мобилни/Фиксирани услуги от 10.07.2015г.,
допълнително споразумение №********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и договор за лизинг от 27.07.2015г.,
допълнително споразумение №********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от
07.04.2016г., допълнително споразумение №********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 22.08.2016г.
по фактури с №**********/05.01.2017 г.,
№**********/05.02.2017г., №**********/05.03.2017г. и №**********/ 05.05.2017 г; Общи условия и приложения, фактури, пълномощно за сключване на
договори за правна защита и съдействие; пълномощно за процесуално
представителство; документ за довнесена държавна такса; извлечение от ***за ***Приложено е и ЧГр.д.№ 221 по
описа на съда за 2019 г.
От
събраните в хода на горепосоченото дело доказателства се установява, че
ответника дължи на ***сумата от 807.64 лв. /осемстотин и седем лева и
шестдесет и четири стотинки / лв. –
главница и законна лихва от датата на
подаване на заявлението / 26.02.2019г./ до окончателното изплащане на
вземането, както и направените разноски общо в размер на 385.00 /триста осемдесет и пет/ лв. направени от
заявителя в производството.
При така установените
обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни изводи:
***чрез процесуалният си представител е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в ЧРС. Образувано било ЧГр.д.№
221 по описа на съда за 2019 г. по описа на ЧРС (прието
като доказателство по делото), по което била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 123/26.02.2019 г. В срока по чл.415, ал.1
от ГПК, ответника е подал възражение обосновало ищеца да предяви настоящия иск.
Ищеца е приложил договор за мобилни услуги №********* от 02.12.2013г.;
договор за мобилни услуги №25.09.2014г., договор за мобилни услуги №********* и
договор за лизинг от 03.04.2015г., сертификат за пакетни услуги Globul Combo + №********* от 03.04.2015г., допълнително
споразумение №********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от
10.07.2015г., допълнително споразумение №********* към договор за
мобилни/Фиксирани услуги от 10.07.2015г., допълнително споразумение №*********
към договор за мобилни/фиксирани услуги
и договор за лизинг от 27.07.2015г., допълнително споразумение №********* към
договор за мобилни/фиксирани услуги от 07.04.2016г., допълнително споразумение №*********
към договор за мобилни/фиксирани услуги
от 22.08.2016г. по фактури с №**********/05.01.2017г.,
№**********/05.02.2017г., №**********/05.03.2017г. и №**********/05.05.2017г; и приложения, фактури за
възникналите договорни задължения на ответника. Посочените документи са приети
като писмени доказателства по делото.
Съдът намира, че от представените
писмени доказателства може да бъде направен извод, че между страните е сключен
твърденият от ищеца договор и че правоотношенията между страните се уреждат от
него. Ищцовото дружество е изпълнило задължението си и е изправна страна, тъй
като е предоставило GSM услуги за нуждите на ответника.
В тежест на последния е било да установи, че е заплатил ползваните услуги, за
което са издадени данъчни фактури. Ответника не е сторил това, поради което следва
да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество претендираните суми в пълен
размер. Твърдените от ответника обстоятелства са неподкрепени с доказателства и
остават ирелевантни за спора.
На основание чл.86 от ЗЗД,
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и обезщетение за забава в
размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба, която
съгласно чл.422, ал.1 от ГПК е датата на подаване на заявлението за издаване на
Заповедта за изпълнение – 26.02.2019 г. до окончателното изплащане на
главницата.
По разноските:
С
оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящето производство разноски,
в общо в размер на 385.00 /триста осемдесет и пет/ лв.
Воден от гореизложените мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на А.Д.Р. с ЕГН **********,
адрес: *** ***че
вземането на ***с ***със седалище и
адрес на управление ******, ***от ******–
*** сума
от 807.64 лв. /осемстотин и
седем лева и шестдесет и четири стотинки/ лв. – главница и законна лихва от датата на подаване на
заявлението /26.02.2019г./ до окончателното изплащане на вземането, както и
направените разноски общо в размер на 385.00
/триста осемдесет и пет/ лв. направени от заявителя в производството, за което е издадена Заповед за изпълнение № 123 от
26.02.2019 г. по ЧГр.д.№ № 221 по описа на съда за 2019
г. СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А.Д.Р. с ЕГН **********, адрес: ***
***да ЗАПЛАТИ на ***с ***със седалище и адрес на управление ******, ***от ******– ***направените по делото разноски в размер на 385.00
/триста осемдесет и пет/ лв.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен дневен срок от съобщението до страните, че същото е
изготвено пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: