Р Е Ш Е Н И Е
№ I-115
21.12.2018г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, I – ви
въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание, на двадесет и осми
ноември две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Таня РУСЕВА - МАРКОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 1663 по описа
за 2018г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Позитано“ № 5 чрез адв. Маргарита Красимирова Събева (пълнм. л. 44 от
първа инстанция), вписана в АК Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. Гладстон № 1,
вх. Б, ет. 1 срещу Решение № 868
от 11.05.2018г., постановено по гр.д. № 6629/2017г. по описа на РС Бургас в
частта, с която e уважен
деликтният иск на пострадалото лице и М.Н.К. е осъдена да заплати 2300 лева
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и в частта, в която ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е осъдено да заплати на М.Н.К. сумата в размер
на 2300 лева, представляваща застрахователно обезщетение по сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с период на действие от
18.01.2017г. до 17.01.2018г. по застрахователна полица № BG/03/117000064920 за ПТП, състояло се на 01.03.2017г. в гр.
Бургас, ж.к. Лазур на бул. „24-ти пехотен Черноморски полк“.
Във въззивната жалба се излагат
съображения за неправилност на първоинстанционното съдебно решение като
въззивникът счита, че ищцата не е доказала наличието на претърпени от нея
неимуществени вреди. Сочи се, че размерът на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди не е определен в съответствие с критерия за справедливост и
счита същото за прекомерно, неотговарящо на действително претърпените от ищцата
болки и страдания. Ето защо претендира отмяна на решението в частта, с която М.Н.К.
е осъдена да заплати сумата от 2300 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на ПТП, състояло се на
01.03.2017г. в гр. Бургас, ж.к. Лазур, на бул. „24-ти пехотен Черноморски
полк“.
С въззивната жалба се оспорва решението на РС Бургас и в частта, в
която е уважен предявеният от М.Н.К. обратен иск срещу ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“. Признава, че е налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с период на действие от 18.01.2017г. до
17.01.2018г. по застрахователна полица № BG/03/117000064920, но счита, че отговорността
на застрахователя по договор за задължителна отговорност на автомобилистите не
е абсолютна. Сочи, че КЗ урежда случаите, при които застрахователят се
освобождава от отговорност – чл. 494 КЗ, както и случаите, при които, въпреки,
че е платил, застрахователят има право да получи от застрахования онова, което
е платил на увреденото лице – чл. 500 КЗ. Твърди, че съгласно разпоредбата на
чл. 500, т. 3 от ЗК застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски,
когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие. Намира, че щом застрахователното дружество би имало право на
регрес срещу застрахования в случай на предявен пряк иск срещу него, то при
разглеждане на обратният иск, също следва да се изследват предпоставките налице
ли са основания за освобождаване на застрахователя от отговорност. В този смисъл
намира, че липсва основание за уважаване на обратния иск и моли за отмяна на
решението и в тази част.
Въззивната жалба е връчена на процесуалните представители на Т.Т. и М.К.
като в законния срок не са постъпили писмени отговори.
С Определение № I- 1443/23.07.2018г. по в.гр.д. № 1066/2018г. по описа на ОС Бургас
производството, образувано за разглеждане на въззивната жалба беше прекратено и
делото върнато на първа инстанция за процедура по чл. 247 ГПК поради
констатирана от въззивна инстанция допусната очевидна фактическа грешка в
обжалваното решение - разминаване между действително формираната воля на съда и
тази обективирана в съдебния акт. С Решение № 1765/04.09.2018г. е извършена
поправка на Решение № 868 от 11.05.2018г., постановено по гр.д. № 6629/2017г.
по описа на РС Бургас е допусната поправка на очевидна фактическа грешка като М.Н.К.
е осъдена да заплати на Т.Д.Т. сума в размер на 2300 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на 01.03.2017г.,
причинени с управлявания от нея лек автомобил „Опел“ с рег. № А2064МТ, при
възникнало пътно-транспортно произшествие около 16,50 часа в гр. Бургас, ж.к.
Лазур, на бул. 24-ти пехотен Черноморски полк и е осъдено ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ да заплати на М.Н.К. сумата от 2300 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с период на действие от 18.01.2017г. до 17.01.2018г. по
застрахователна полица № BG/03/117000064920 за ПТП, състояло се на 01.03.2017г. в гр.
Бургас, ж.к. Лазур на бул. „24-ти пехотен Черноморски полк“.
Срещу решението за поправка, а именно Решение № 1765/04.09.2018г.,
постановено по гр.д. № 6629/2017г. по описа на РС Бургас, в законния срок е
депозирана въззивна жалба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с която
първоинстанционният съдебен акт се оспорва като неправилен, постановен в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Отново се оспорва решението в
частта, в която е уважен деликтния иск на пострадалото лице срещу М.К. и в
частта, в която е уважен обратния иск на М.К. срещу застрахователното дружество
като са изложени съображения, идентични с тези, направени с въззивната жалба
срещу решението преди неговата поправка - Решение № 868 от 11.05.2018г.,
постановено по гр.д. № 6629/2017г. по описа на РС Бургас. Въззивникът моли за
отмяна и на решението за поправка. Не се правят искания за събиране на
доказателства.
Претендира заплащане на разноски.
Въззивната жалба е връчена на М.К. чрез адв. Милен
Господинов (пълнм. л. 21) на
02.10.2018г. като в срока по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор.
Въззивната жалба е връчена на Т.Т. чрез адв. Андон
Андонов (пълнм. л. 10 от първа инстанция) като в срока
по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивна жалба. Въззиваемата
намира въззивната жалба за допустима, но неоснователна. Счита, че решението на
първа инстанция е правилно и законосъобразно като правилно РС Бургас е приел,
че ищцата е претърпяла неимуществени вреди и съобразно критерия за
справедливост е определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди като е преценил всички събрани по делото доказателства. Моли решението да
бъде потвърдено. Не са направени доказателствени искания.
Претендира заплащане на разноски.
Решението в необжалваната част, в която е отхвърлен главния иск и
обратния иск за сумата над 2300 лева до пълния предявен размер от 3000 лева не
е обжалвано от страните и е влязло в сила.
Тъй като за разглеждане на двете жалби в Окръжен съд Бургас бяха
образувани две отделни производства под № 1663 и № 1670, и двете по описа на
съда за 2018г., с Определение № 2149/05.11.2018г. по в.гр.д. № 1663/2018г. на
ОС Бургас, съдът съедини двете въззивни граждански дела за разглеждането им в
едно производство като присъедини в.гр.д. № 1670/2018г. към в.гр.д. №
1663/2018г. и производството по съединените дела се движи общо под №
1663/2018г. по описа на Окръжен съд Бургас.
Съдът, след като прецени, че въззивните жалби са редовни и допустими с
Определение № 2172/07.11.2018г. ги внесе за разглеждане в съдебно заседание. В
съдебно заседание представителят на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ поддържа
въззивната жалба и моли да бъде уважена. Представителят на М.К. оспорва
въззивната жалба в частта, в която се иска отмяна на решението на първа
инстанция по обратния иск. Процесуалният представител на Т.Т. не се явява като
е депозирал писмено становище с искане да бъде оставена без уважение въззивната
жалба.
Страните пред въззивна инстанция нямат доказателствени искания и нови
доказателства не се събраха.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира
за установено от фактическа страна следното:
Районен съд Бургас е сезиран с искова молба от Т.Д.Т. срещу М.Н.К. като се твърди, че на
01.03.2017г. ответницата е причинила виновно ПТП, от което ищцата е претърпяла
контузия на лява предлакътница с кръвонасядане по задната й повърхност –
контузия на ляв антебрахиум, което й причинило неимуществени вреди изразяващи
се в невъзможност да се обслужва напълно сама за период около 20 дни, преживяла
безсънни нощи от болките и стреса. Сочи, че на 01.03.2017г. около 16,50 часа
пострадалата пресичала пътното платно на бул. „24-ти пехотен полк“ в ж.к. Лазур
на гр. Бургас, преминавала по намиращата се в близост до спирката на автобусна
линия № 11 пешеходна пътека и непосредствено след като стъпила на пътното
платно била ударена от движещия се към „Пантеона“ в гр. Бургас лек автомобил
марка „Опел“ с рег. № А2064МТ, управляван от ответницата М.К.. Твърди, че след
удара ответницата не спряла, а на Т.Т. помогнали случайни свидетели – две
момчета. Свидетелите се обадили на тел. 112 и на място отишли служители на КАТ,
които открили счупено огледало и по описание на ищцата издирили автомобила и
ответницата. Ищцата била откарана с линейка до МБАЛ – Бургас АД, където й били
извършени прегледи и изследвания за причинените увреждания. Твърди, че в
резултат на уврежданията, причинени от удара ходила повече от 20 дни с
превръзка на ръката и била обездвижена, преживяла дискомфорт и неудобство в
личната хигиена, безсъние от силната уплаха. Намира, че е налице фактическия състав
на непозволено увреждане като в резултат ищцата е претъпяла неимуществени
вреди, които оценява на сумата в размер на 3000 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с
който ответницата оспорва иска като го счита за неоснователен. Оспорва
механизма на деянието, описан в исковата молба като твърди, че действително на
01.03.2017г. около 16,45 часа М.К. управлявала лек автомобил Опел Агила с рег.
№ А2064МТ по ул. „24-ти пехотен Черноморски полк“ като приближавайки
пешеходната пътека след прелеза видяла, че до пътеката стои жена, която се оглежда,
намалила, за да спре колата и да осигури възможност на жената да пресече
платното. Жената обаче не помръднала и се обърнала с гръб към К. и пътното
платно като гледала в противоположна посока и тъй като не можело да се направи
извод, че желае да пресече, К. продължила по пътя и затова твърди, че не е
имало ПТП. По-късно на К. бил съставен АУАН, който тя оспорила. Оспорва искът
като недоказан и по размер. Моли да бъде привлечено като трето лице помагач ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и предявява обратен иск срещу третото
лице-помагач, който да бъде приет за съвместно разглеждане. С исковата молба
срещу третото лице се твърди, че М.К. има сключена валидна застраховка
„гражданска отговорност на автомобилистите“ със застрахователна полица № BG/03/117000064920 от 22.12.2016г. с валидност 18.01.2017г. до
17.01.2018г. в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“. Сочи, че на основание чл.
429 КЗ застрахователят е длъжен да покрие отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Моли в случай, че
бъде уважен искът на Т.Т. срещу М.К. ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ да бъде осъдено да заплати на М.К. сума в размер
на 3000 лева, представляващо обезщетение за причинени неимуществени вреди,
ведно със законна лихва, както и съдебно-деловодни разноски.
С определение от 22.11.2017г. съдът е конституирал като трето лице
помагач ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и е приел за съвместно разглеждане
обратния иск на М.К. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и на третото лице
е връчен препис от исковата молба.
В срока по чл. 131 от третото лице е постъпил писмен отговор на
исковата молба. Заявява възражение за съпричиняване, тъй като пострадалата е
поставила себе си в риск без да положи дължимите грижи за своята безопасност.
Намира, че правото на пресичане е абсолютно, но трябва да се извършва при
съблюдаване на правилата за движение, а ищцата не ги е спазила правилата за
движение по пътищата и затова счита, че е налице съпричиняване. Намира размера
на претендираното обезщетение за завишен, тъй като ищцата не е претърпяла
значителни по интензитет физически страдания и неудобства. Изцяло оспорва
обратния иск по основание и размер. Признава наличието на застрахователно
правоотношение по договор за застраховка съгласно застрахователна полица, но
намира, че отговорността на застрахователя не е абсолютна като КЗ посочва
случаите, при които въпреки, че е платил застрахователят има право да получи от
застрахования това, което е платил на увреденото лице - чл. 494, чл. 500 КЗ. Сочи, че чл. 500 КЗ
урежда хипотезите, за които за застрахователя възниква право на регрес и ако
предпоставките на тази норма са налице, то отговорността за вредите остава за
самия застрахован. Сочи, че М.К. е напуснала местопроизшествието без да
установи какво е състоянието на пострадалата или да вземе каквито и да било
мерки за него, както и без да уведоми компетентните органи за това като с това
счита, че е нарушила ЗДвП, както и КЗ. Твърди също така, че М.К. не е уведомила
в срок застрахователя. Моли за отхвърляне на обратния иск.
Видно от съдебномединско удостоверение № 77/2017г., издадено от УМБАЛ
Бургас, Т. съобщила на лекаря, че при ПТП на 01.03.2017г. пресичайки пешеходна
пътека е ударена от огледалото на лек автомобил. От извършения 08.03.2017г. преглед
съдебният лекар е установил контузия на лява предлакътница с кръвонасядане по
задната повърхност, които е възможно да са получени по време и начин съобщени
от пострадалата. В заключение е посочено, че са причинени болки и страдания.
Съгласно Постановление за отказ да се образува наказателно
производство РП Бургас е отказала да образува досъдебно производство, тъй като
се касае до деяние, което е непредпазливо и е причинена лека телесна повреда,
т.е. не е престъпно по НК.
Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от
автоконтрольор Р. С., съставителят е посочил, че на 01.03.2017г. настъпило ПТП
в гр. Бургас, пешеходна пътека, 24-ти Пехотен Черноморски полк до блок 106
между лек автомобил с рег. № А2064МТ, марка Опел, модел Агила, собственост на М.Н.К.
и пешеходец – Т.Д.Т.. Посочено е пострадало лице Т.К. с диагноза травма на лява
ръка (без опасност за живота; без надлежно лечение; прегледана в МБАЛ Бургас и
освободена). Описан е маханизъм на ПТП и свидетел М. Д. Следва да се посочи, че
съставения протокол е официален свидетелстващ документ и обвързва съда само за
фактите, осъществени от или в присъствие на съответното длъжностно лице и
затова не се ползва с обвързваща сила относно механизма на ПТП.
Представена е полица за гражданска отговорност, от която се
установява, че за лек автомобил рег. № А2064МТ е сключена застраховка ГО в ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ с валидност от 18.01.2017г. до 17.01.2018г.
Съгласно Наказателно постановление № 17-0769-001175, издадено от ОДМВР
Бургас с отбелязване влязло в сила на 07.07.2017г. на М.Н.К. е наложено административно наказание глоба за
нарушение на разпоредби на ЗДвП като от фактическа страна е описано, че М.К.
като водач на лек автомобил Опел Агила с рег. № А2064МТ в гр. Бургас, ул. 24-ти
пех. Черноморски полк до бл. 106 посока от бул. Д. Димов към Пантеона, на
пешеходна пътека до бл. 108, обозначена с маркировка и пътен знак, не пропуска преминаващата
Т.Т. като я удря с дясно огледало и допуска ПТП. Водачката не изпълнявала
задълженията си като участник да уведоми МВР и да изчака пристигане на
компетентните органи. Нарушила чл. 119, ал. 1 ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 2, б.
„а“ ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. „б“ ЗДвП . Следва да се посочи, че съгласно чл.
300 ГПК със задължителна сила за гражданския съд се ползва само влязла в сила
присъда, но не и наказателното постановление.
По делото е извършен разпит на свидетели като от показанията на
свидетелите Д. и Д. се установява, че около 16,00 часа след обяд, на
01.03.2017г., двамата били пред офис на фирма, намиращ се в кв. Лазур, бл. 108
зад спирка на автобус 4. Двамата имали видимост към пешеходната пътека на
платното към Морската градина и видели жена да пресича, като пешеходец разпознават
ищцата. Жената била на пешеходната пътека, когато е ударил преминаващ лек
автомобил. От свидетеля Д. се установява, че при удара пешеходецът бил почти до
третата черта на пешеходната пътека, когато автомобилът я ударил в лявата ръка.
Свидетелят Д. сочи, че денят бил „чудесен“, т.е. съдът прави извод, че е имало
ясна видимост. Двамата свидетели описват автомобила като Опел със син цвят,
управляван от жена. След удара огледалото на колата се счупило и паднало, а
пострадалата се държала за ръката. Автомобилът не спрял, въпреки, че друг
автомобил подал звуков сигнал, а водачът само намалил, видял че огледалото е
счупено и ускорил без да спре. Свидетелите оказали помощ на пострадалата и се
обадили на тел. 112, след което пристигнал патрул на КАТ и полицаите взели
счупеното огледало. След това дошла линейка. Ударената жена била видимо
притеснена, разстроена и треперила. Съдът намира, че показанията на свидетелите
са последователни, логични, взаимно се допълват, същите са незаинтересовани, почиват
на личните им възприятия, поради което не намира причина да не им се довери.
По делото е разпитан свидетелят Д. П. К. - ****** на М.К., който сочи,
че на 01.03.2017г. бил на тържество в детската градина на дъщеря си след като
минало тържеството му се обадили полицаи, тъй като използвания от него телефон
бил на името на ******ата му. Пред дома им ги чакали полицаите, които попитали
какво се е случило, а К. се сетила, че
на тротоара имало жена, която е гледала нещо в чантата си, намалила скоростта,
но жената не тръгнала да пресича и е продължила напред движението. От
показанията на свидетеля се установява, че огледалото на автомобила било счупено.
Показанията на свидетеля следва да се преценяват по реда на чл. 172 ГПК като се
отчита възможната тяхна заинтересованост. Освен това свидетелят не е пряк
очевидец на инцидента, а пресъздава фактите, така както му е предала
ответницата, поради което и съдът намира, че относно механизма на процесното
деяние не следва да ги кредитира. В останалата им част, че огледалото на
автомобила е счупено и че бил заедно със ******ата си на тържество след
инцидента съдът намира, че липсва причина да не им се довери като относно
счупеното огледало те кореспондират със свидетелските показания на Д. и Д..
От показанията на свидетеля К. се установява, че познава Т.Т. от 10
години и заедно са колежки в Английската гимназия в гр. Бургас като поддържат
приятелски отношения. Свидетелката свързва деня на инцидента – 01.03.2017г. с
това, че си разменяли мартенички, а ищцата не се явила на работа. Сочи, че
пострадалата се явила на работа с превързана ръка като изпитвала болка и
вземала обезболяващи лекарства. Т. била разстроена, стресирана не само заради
физическата болка, но и заради това, че човекът, който й я е причинил е избягал
от местопроизшествието. Ищцата била чувствителен човек. Минал около месец
докато се възстанови като в дните, когато била с превръзка свидетелката и
учениците й помагали да носи касетофон и дневник. Сочи, че пострадалата
изпитвала паника на пътя и трябвало да изчака всички коли, за да премине. Установява
се, че Т. имала висок авторитет сред съучениците и колегите си и не ползвала
болнични, защото се чувствала по-добре сред тях. Съдът намира, че показанията
на свидетелката са логични, последователни, те почиват на личните й впечатления
като свързва факти и обстоятелства от своето ежедневие, които кореспондират с останалите
доказателства по делото, поради което съдът се довери на свидетелката.
Не са налице други относими към спора доказателства.
С оглед изложената фактическа обстановка, от правна страна, съдът
намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционният
съд е сезиран с главен иск по чл. 45 ЗЗД и с предявен при условията на
евентуалност обратен иск с правно основание чл. 435 КЗ.
Съдът
дължи разглеждане и произнасяне първо по главния иск с правно основание чл. 45 ЗЗД като основателността на иск при квалификацията на чл. 45 ЗЗД, се обуславя
от наличието на правопораждащ деликтната отговорност на процесуално
легитимирания ответник фактически състав, който включва елементите: поведение,
противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между
вредите и противоправното, виновно поведение. Субективният елемент от състава –
вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото
му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно
чл. 45, ал.2 ЗЗД. Обективните елементи
от състава на деликта следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154,
ал.1 ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при липсата на
ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на
ответника.
С въззивната жалба се оспорва решението в частта,
в която е уважен деликтният иск както и са изложени аргументи, че не е оправдан
размера на присъденото обезщетение поради недоказаност на интензивност и
продължителност на преживените болки и страдания. Настоящият съдебен състав
намира, че са налице всички кумулативно изискуеми елементи от фактическия
състав на чл.
45 ЗЗД, обуславящи извода за основателност на предявената искова претенция.
От съвкупната преценка на събраните
доказателства се установява извършеното деяние и неговото авторство от
ответницата. От показанията на св. Д. и Д. безпротиворечиво се устави, че на
01.03.2017г. двамата били пред офис на фирма, намиращ се в кв. Лазур, бл. 108
зад спирка на автобус. Двамата имали видимост към пешеходната пътека на
платното към Морската градина и видели жена да пресича, като пешеходец
разпознават ищцата. Двамата свидетели посочват, че автомобилът е Опел син на
цвят, който след това е бил установен от контролните органи, както и
ответницата потвърждава, че е управлявала по това време автомобила. От
свидетеля Д. се установява, че при удара пешеходецът бил почти до третата черта
на пешеходната пътека, когато автомобилът я ударил в лявата ръка. Ударът между
лекия автомобил и пешеходеца е станал на пешеходната пътека, когато ищцата вече
е предприела пресичане. При сблъсъка е счупено дясно огледало на лекия
автомобил, което се потвърди не само от разпита на очевидците, но и от разпита
на свидетеля К.. Протоколът за ПТП и наказателното постановление не се ползват
с обвързваща съда доказателствена сила, но изложените в тях обстоятелства и
механизма на ПТП съответстват на показанията на свидетелите и преценявани в
съвкупност всички писмени и гласни доказателства водят до извода, че на
01.03.2018г. М.К. като водач на лек автомобил не е пропуснала движещ се по
пешеходна пътека пешеходец като го блъска с дясното огледало на МПС и при удара
то пада. От разпита на свидетелите се установи, че К. не е спряла при удара, а
продължила движението си, без да сигнализира контролните органи. В случая
ответницата като водач на моторно превозно средство е имала задължение да
съблюдава правните норми регламентиращи поведението й на пътното платно и
тяхното нарушаване съставлява нарушение. Въпреки това обаче тя не е изпълнила
задълженията си по ЗДвП като не е пропуснала преминаващия пешеходец, не е
уведомила контролните органи и не е останала на място т.е. налице и втората
предпоставка за уважаване на иска – противоправност на поведението.
От
гласните доказателства се установява, че при удара ищцата е претърпяла вреда като
е ударена в ръката, което се подкрепя и от съдебномединското удостоверение,
съгласно което се установява контузия на лява предлакътница с кръвонасядане по
задната повърхност, което е възможно да е получено по време и начин, съобщени
от пострадалата. Преценени в съвкупност гласните доказателства и
съдебно-медицинското удостоверение установяват причиненото увреждане и че то е
именно в резултат от удара с моторното превозно средство. Съдът счита, че по
делото липсват доказателства, които да подкрепят твърдението на К., че ищцата
не предприела пресичане. Предвид посоченото са налице и останалите предпоставки
за уважаване на иска по чл. 45 ЗЗД.
От
разпита на свидетелите – очевидци не може да се направи извод, че е било налице
неправомерно поведение и от страна на пострадалата и е налице съпричиняване. От
разпита на свидетеля Д. стана ясно, че пешеходецът е бил вече на третата черта
на пешеходната пътека, когато се е осъществил удара като липсват доказателства,
които да обосноват извод, че тя не е спазила правилата за пресичане на пътното
платно. От разпита на свидетеля Д. се установява, че денят е бил „чудесен“ и
затова не може да се приеме, че водачът е бил препятстван да възприеме
пешеходеца. Ето защо съдът намира възражението за съпричиняване за
неоснователно.
Съдът не
споделя изложеното във въззивната жалба, че не са се доказали претърпени
неимуществени вреди в резултат от ПТП и размера на обезщетението е завишен. От
разпита на свидетелката К. се установи, че в период около месец ищцата се е
възстановявала в следствие на удара, че е била затруднена при провеждане на
учебните занятия, както и че същата е преживявала стрес и безпокойство при
пресичане на пътното платно. Предвид обстоятелството, че увреденото благо –
здраве е неоценимо в пари, претърпените вреди са неимуществени – не подлежат на
точна парична оценка и съответно размерът на дължимото обезщетение, съгласно
чл. 52 ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост от съда при съблюдаване
задължителните указания по приложението на нормата, съдържащи се в ППВС №
4/1968 г. Съгласно това разрешение, понятието „справедливост” по вложения от
законодателя смисъл не е абстрактно, а е всякога обусловено от редица конкретни
и обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне размера на обезщетението. При телесни увреждания, такива обективни
обстоятелства би могло да са свързани с начина на извършване, характера на
увреждането, произтичащите от нето физически и психологически последици,
възрастта на увредения. В конкретния случай съдът намира, че пострадалата се
характеризира като чувствителна личност съгласно показанията на свидетелката К.
като същата се ползва с авторитет сред своите колеги и ученици. Повече от месец
е изпитвала затруднения при ежедневните дейности като е било нужно да й помагат
ученици и колеги, а отделно от това е изпитвала паника на пътя. Следва да се отчете
и поведението на ответницата, която след инцидента е напуснала
местопроизшествието и не е оказала никаква помощ на пострадалата, с което
пострадалата допълнително се е изплашила и разстроила. По изложените
съображения въззивната инстанция намира, че размера на обезщетението за
претърпените болки и страдания е справедливо определен от първа инстанция.
С оглед
на изложеното, въззивната инстанция счита, че искът по чл. 45 ЗЗД е доказан по
основание и по размер, поради което решението на РС Бургас в тази част следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Предвид
основателността на претенцията за заплащате на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие осъществен фактически състав на непозволено
увреждане по чл. 45 ЗЗД, съдът
намира, че е налице процесуалното условие за разглеждане на обратния иск,
предявен от М.К. срещу застрахователя на гражданската й отговорност.
Искът е
с правно основание чл. 435 КЗ, съгласно който ако е удовлетворил увреденото
лице, застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното
обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на
покритието по застрахователния договор.
Между страните по обратния иск не се
спори, че в периода на процесното събитие М.К. е имала валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, но застрахователното дружество
възразява, че М.К. е напуснала местопроизшествието преди да изчака пристигането на
контролните органи, чието посещение при наличие на ранено лице е задължително
съгласно ЗДвП като в случай на предявен пряк иск срещу застрахователя, той би
имал право на регрес срещу застрахования.
От
разпита на свидетелите очевидци се установи безпротиворечиво, че М.К. е
напуснала ПТП като въпреки подадените след нея звукови сигнали от преминаващи
автомобили тя не е спряла и не е изчакала пристигането на контролните органи.
Съдът не споделя изложеното от ******ът й, че не е разбрала за удара, тъй като
при сблъсъка е паднало странично дясно огледало на автомобила и напрактика
продължавайки да управлява МПС това обстоятелство не може да е останало
незабелязано от К.. Още повече от свидетелите Д. и Д. се установи, че е подаден
звуков сигнал от следващи автомобили, за да сигнализират за настъпилото ПТП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви
и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение
по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително
по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска
помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи
виновният водач.
Разпоредбата на чл. 125 ЗДвП посочва
случаите, когато е задължително посещение от контролните служби като в ал. 1,
т. 1 е изрично предвидено, че Службите за контрол на Министерството на
вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното
произшествие, когато има ранен човек, а в т. 7 – когато между участниците в
произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. В
случая съдът намира, че са налице и двете хипотези с оглед твърденията на
страните за настъпилото ПТП, както и предвид обстоятелството, че е налице
пострадал от ПТП. Ето защо за застрахователя на основание чл. 500, т. 3 КЗ би
възникнало право на регрес. Следователно, при наличието на тази хипотеза,
отговорността за репариране на вредите в крайна сметка се понася изцяло за
причинителя им - застрахования, и уважаването на претенция по чл.
435 от КЗ в този
случай би било в противоречие с целта на закона. По изложените съображения
съдът намира, че обратният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид различния извод, до който достига настоящата инстанция, решението на РС
Бургас в частта, в която е уважен обратния иск следва да се отмени и вместо да
се постави друго, с което той да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 81 ГПК съдът дължи
произнасяне по разноските. Въззивното производство е образувано по въззивна
жалба на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с която
изцяло е обжалвано решението на РС
Бургас. Съдът по изложените по-горе съображения намира, че решението следва да
бъде потвърдено по главния иск, поради което съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК
третото лице дължи разноските, които е причинило на въззиваемата Т.Т. със своите
неоснователни действия. Ето защо ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ следва да
понесе отговорността за разноски, сторени от Т.Т. пред въззивна инстанция за
адвокатска защита в размер на 350 лева.
Решението, в частта, с която е уважен обратния иск по изложените
съображения следва да се отмени и искът да се отхвърли като неоснователен
затова на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ има
право да иска от М.К. заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска за две съдебни инстанции в размер на 703,33 лева в
това число - за адвокатска защита за две съдебни инстанции и държавна такса за
въззивна жалба.
На основание чл. 280 ГПК решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Воден от горното, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1765/04.09.2018г., постановено по гр.д. № 6629/2017г. по
описа на РС Бургас, с което е поправено Решение № 868 от 11.05.2018г.,
постановено по гр.д. № 6629/2017г. по описа на РС Бургас В ЧАСТТА, в която Е ОСЪДЕНО „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: България, област София, община Столична, гр.
София 1000, район Триадица, пл. Позитано 5, да заплати на М.Н.К., с
ЕГН **********, с адрес с адрес област Б., община Б., гр. Б. ****, ул. С. № **, ет. *, ап. **, сумата от 2300.00 лева (две хиляди и
триста лева), представляваща застрахователно обезщетение по сключената
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, със
застрахователна полица № BG/03/117000064920 от 22.12.2016 г., с валидност
18.01.2017 г. до 17.01.2018 г., за настъпило на 01.03.2017 г. застрахователно
събитие-транспортно произшествие около 16.50 часа, в град Бургас, ж. к. Лазур,
на бул. 24-ти пехотен Черноморски полк
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен обратния иск с правно основание чл. 435 КЗ,
предявен от М.Н.К., с ЕГН **********,
с адрес област Б., община Б., гр. Б. ****, ул. С. № **, ет. *, ап. ** срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област
София, община Столична, гр. София 1000, район Триадица, пл. Позитано 5 да и й
заплати сумата от 2300.00 лева (две
хиляди и триста лева), представляваща застрахователно обезщетение по
сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, със застрахователна полица № BG/03/117000064920 от 22.12.2016
г., с валидност 18.01.2017 г. до 17.01.2018 г., за настъпило на 01.03.2017 г.
застрахователно събитие-транспортно произшествие около 16.50 часа, в град
Бургас, ж. к. Лазур, на бул. 24-ти пехотен Черноморски полк.
ОТМЕНЯ Решение № 868 от 11.05.2018г., постановено по гр.д. № 6629/2017г. по
описа на РС Бургас В ЧАСТТА, в която
Е ОСЪДЕНО „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област
София, община Столична, гр. София 1000, район Триадица, пл. Позитано 5, да заплати на М.Н.К., с ЕГН **********,
с адрес област Б., община Б., гр. Б. ****, ул. С. № **, ет. *, ап. **,
направените по делото разноски за уважената част от обратния иск, в размер на
591.61 лева (петстотин деветдесет и един лева и шестдесет и една стотинки).
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.Н.К., с ЕГН **********, с адрес област Б., община Б., гр. Б. ****, ул. С. № **, ет. *, ап. **, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: България, област София, община Столична, гр. София 1000,
район Триадица, пл. Позитано 5, направените по делото разноски по отхвърления
обратния иск за две съдебни инстанции, в размер на 703,33 лева (седемстотин и три лева и тридесет и три стотинки).
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 868 от 11.05.2018г., постановено по гр.д. № 6629/2017г. по
описа на РС Бургас, поправено с Решение № 1765/04.09.2018г., постановено по
гр.д. № 6629/2017г. по описа на РС Бургас В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област
София, община Столична, гр. София 1000, район Триадица, пл. Позитано 5 да заплати на Т.Д.Т., с ЕГН **********, с адрес област Б., община Б., гр. Б. ***, ул. Батак № **, вх. *, ет. * сумата в размер
на 350 (триста и петдесет) лева
разноски за адвокатска защита пред въззивна инстанция.
Решение № 868 от 11.05.2018г., постановено по гр.д. № 6629/2017г. по
описа на РС Бургас, поправено с Решение № 1765/04.09.2018г., постановено по
гр.д. № 6629/2017г. по описа на РС Бургас в частта, в която е отхвърлен
осъдителния иск на увреденото лице Т.Д.Т. за сумата над 2300 лева до пълния
предявен размер от 3000 лева и е отхвърлен обратния осъдителен иск за същата
тази сума като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.