Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 03.05.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 2320 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл.520 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че се
финансира по реда на чл.
520 от Кодекса за застраховане (КЗ), като част от приходите
му представляват вноски на застрахователите, извършващи задължителни
застраховки „Гражданска отговорност“(33“ГО“) и „Злополука“. Всеки застраховател предлагащ тези застраховки прави вноски в
Гаранционния Ф.в размер и по начин определени в Кодекса за застраховането.
Размерът на вноските за 2018 години е определен с Решение на Комисията за
финансов надзор № 1600-ГФ/20.12.2017 г. на 10 лева за всяко отделно моторно
превозно средство, за отговорността във връзка с чието използване е сключена
33‘ТО“ на автомобилистите, вкл. гранична застраховка
33“ГО“ на автомобилистите. Вноските към Гаранционния Ф.се
записва на отделен ред в застрахователната полица. За 2018 г. размерът
на вноската за задължителна застраховка „Злополука“ на
пътниците в средствата за обществен превоз по чл. 461, т.З от Кодекса за
застраховането е в размер на 0,15 лв. за всяко място, без мястото на водача, за което е сключена
задължителна застраховка. Срокът, в който се превеждат
вноските по сметка на Г. Ф.е ежемесечно до 10-то число на втория месец след
месеца на сключването на застраховките. Застрахователите събират и
внасят пълния размер на вноските за 33“ГО“ на автомобилистите и 33 „Злополука“
на пътниците в средствата за обществен превоз независимо от разсрочено плащане
на премията, когато такова е предвидено съгласно застрахователния
договор.Вноските се определят по предложение на съвета на Г. Ф.или по
инициатива на КФН на основание чл. 554, т.1 от КЗ. Решенията се обнародват в „Държавен вестник“.
С решението на КФН №
1600-ГФ/20.12.2017 г. е определен размерът на вноските и сроковете за внасяне
за 2018 година.
Твърди, че ответникът "З.А.Д.Д.Б.: Ж.И
З." АД притежава лиценз за осъществяване на застрахователна дейност и е
сключвала двете горепосочени застраховки - „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и „Злополука“, но не е превела по сметката на Г. Ф.дължимите по
чл. 520 от КЗ вноски.
Непреведената
вноска за Фонда за незастраховани МПС в размер на 350 488.87 лева.,
в т.ч. 348 360.00 лв. неиздължена вноска по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ за м. Август 2018 г., дължима в срок до 10.10.2018 г.
и 2 128.87 лв. лихва за периода 11.10.2018 г. -
01.11.2018 г. вкл.
Ответникът оспорва иска.
Не оспорва твърдяните в исковата молба обстоятелства и произтичащото
от тях вземане.
Прави
възражение за съдебно прихващания със следните вземания:
ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД, в качеството му на застраховател, са издадени
застрахователни полици за застрахователни договори „Гражданска отговорност на
автомобилисти“, ведно с международна карта за автомобилна застраховка към
същата (сертификат „Зелена карта“), подробно индивидуализирани по номер и дата
на застрахователна полица в Приложение № 1. Страна по същите застрахователни
полици, в качеството на застрахован, са съответно лицата: Г.С.Б., ЕГН: **********,
починала на 01.03.2013 г.; И.Е.П., ЕГН: **********,
починал на 23.03.2015 г.; И.Д.И., ЕГН: **********, починал на 23.03.2015 г.; З.Н.Ч., ЕГН: **********, починала на
24.04.2015 г.., както и дружествата: „Т.И Р.“ ЕООД, с управител Й.Н.Й., ЕГН: **********,
починал на 18.11.2015 г., и „А.ВД“ ЕООД, с управителЕ.М.К.,
ЕГН: **********, починал на 29.03.2015 г. В Приложение № 1 е посочил по всяка
от индивидуализираните полици кое конкретно от изброените лица е посочено като
страна по договора и застраховано лице. Всяко от сочените в
полиците по него застраховано физическо лице, от името на което е посочено, че
се сключва застрахователния договор, е починало на дата, предхождаща сочената в
полицата дата на сключване на застрахователния договор „Гражданска отговорност
на автомобилисти“. Същото важи и за физическите лица управители на двете
юридически лица — търговски дружества, от чието име е посочено, че се сключват
застрахователните договори, като в Търговския регистър в периода от датата на
смъртта на тези законни представители до датата, сочена като такава на
сключване на застрахователните полици, по партидите на двете дружества не е
вписано друго лице за законен представител. Предвид на това
счита договорите за нищожни поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД. Отделно от това, част от посочените в Приложение № 1
застрахователни полици, във формата на които са обективирани застрахователните
договори за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти“, не носят
никакъв подпис за застраховано и застраховащо лице водещо до същия порок.
Поради
нищожност на застрахователните договори за застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилисти“, ведно с международната карта към тях (сертификат „Зелена
карта“), индивидуализирани в Приложение № 1 чрез номера на застрахователните
полици и посочените застраховащи лица, за застрахователя-ответник не е
възникнало задължението да предостави застрахователна закрила по отношение на
вредите, причинени на трети лица във връзка със собствеността и ползването на
незастрахованите МПС, посочени в тези полици. Поради това, именно
ищецът Г. Ф.е бил задължен на
основание чл. 519, ал. 1, т.
1, предл. 2 КЗ от 2016 г., респ. - чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ
(отм.), за заплащане на застрахователно обезщетение за вреди, причинени от
водачите на посочените в представения с настоящия договор полици моторните
превозни средства, регистрирани в РБългария, които водачи нямат валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти“.
При управлението на моторните превозни средства, посочени в
застрахователните полици индивидуализирани в Приложение № 1 чрез номер, дата и
посочена в тях страна — застраховащ, са причинени имуществени и неимуществени
вреди, във връзка с уреждане на претенции по които пред ответника са били
образувани застрахователни щети, описани в същото приложение. Доколкото
се касае за причинени вреди при произшествия, станали на територията на друга
държава, ответникът е извършил плащания на застрахователни обезщетение и
ликвидационни разходи в полза на Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи (НББАЗ), на национално бюро на друга страна или на кореспонденти
по щети.
С
извършените плащания на обезщетения описани в Приложение № 1,
ответникът-застраховател е заплатил чуждо задължение - това на Г. фонд,
произтичащо от разпоредбата на чл. 519, ал. 1, т. 1, предл. 2 КЗ от 2016 г.,
респ. - чл. 288, ал. 1, т. 2,
б. „а“ КЗ (отм.). Задължението на
застрахователя за заплащане на това чуждо задължение са произтекли от
разпоредбата на чл. 499, ал. 4
и ал. 5 КЗ, предвиждащи, че: 1) при предявена претенция за заплащане на
обезщетение пред застраховател, при спор между Г. Ф.и застрахователя, сключил
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти, относно
това кой трябва да обезщети увреденото лице, обезщетението се заплаща от
застрахователя (тук влизат и случаи на настъпило произшествие извън територията
на РБългария, когато претенцията е предявена от чуждо бюро или на кореспонденти
по щета); 2) при настъпило събитие извън територията на РБългария, когато НББАЗ
е извършило плащане по реда на вътрешните правила на Съвета на бюрата, при спор
между Г. Ф.и застрахователя, сключил задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилисти, относно това кой трябва да обезщети увреденото
лице, обезщетението се заплаща от застрахователя. И в двата
случая, уредени в чл. 499, ал. 4 и в ал. 5 КЗ, е предвидено, че при
установяване, че отговорността за обезщетенията е на Г. фонд, същият следва да
заплати на погасилия неговото задължение застраховател сумата, платена на
увреденото лице, заедно със законната лихва от датата на плащането.
Счита, че за ответника са
възникнали вземания по чл. 499, ал. 4 и ал. 5 КЗ спрямо Г. фонд, ведно със законната лихва, в
размер на главницата от 335 280.45 лева и законна лихва в размер на 27 024.36
лева, с които извършва прихващане.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Ответникът не оспорва наличието на твърдяните
в исковата молба фактически обстоятелства – че е застраховател, предлагащ
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като
признава наличиено на непреведени от
него вноски за Фонда за незастраховани МПС в размер на
350 488.87 лева., в т.ч. 348 360.00 лв. неиздължена
вноска по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за м. Август 2018
г., дължима в срок до 10.10.2018 г. и 2 128.87 лв. лихва
за периода 11.10.2018 г. - 01.11.2018 г. вкл.
Във връзка с възражението за прихващане направено от ответника по делото са представени:
Застрахователна полица ВG/30/116001981714/20.07.2016;
Застрахователна полица ВG/30/116001819298/01.07.2016;
Застрахователна полица ВGЗО/116003087451/05.12.2016;
Застрахователна полица ВG/30/117000445220/02.02.2017;
Застрахователна полица ВG/30/117000384950/26.01.2017;
Застрахователна полица ВG/30/116001178628/18.04.2016;
Застрахователна полица ВG/30/116001754233/24.06.2016;
Застрахователна полица ВG/30/116001728691/21.06.2016;
Застрахователна полица ВG/30/116000915443/22.03.2016;
Застрахователна полица ВG/ЗО/116001544798/01.06.2016;
Застрахователна полица ВG/30/116001270102/27.04.2016;
Застрахователна полица
ВО/30/116001067923/07.04.2016;
Застрахователна полица
BG/30/116000766837/08.03.2016;
Застрахователна полица BG/30/116000860094/16.03.2016;
Застрахователна полица
BG/ЗО/116000558795/11.02.2016;
Застрахователна полица
BG/30/116000962040/28.03.2016;
Застрахователна полица
BG/30/116000980099/29.03.2016;
Застрахователна полица
BG/30/116000596133/16.02.2016;
Застрахователна полица
BG/30/115002860186/20.11.2015;
Застрахователна полица
BG/30/116000426130/27.01.2016;
Застрахователна полица
BG/30/116000672779/24.02.2016;
Застрахователна полица BG/30/115002847508/18.11.2015;
Застрахователна полица
BG/30/116002258482/23.08.2016;
Застрахователна полица
BG/30/116002053959/29.07.2016;
Застрахователна полица
BG/30/115002625366/22.10.2015;
Застрахователна полица
BG/30/115002860706/20.11.2016;
Застрахователна полица BG/30/115002602328/20.10.2015;
Застрахователна полица BG/30/116002351503/05.09.2016;
Застрахователна полица BG/ЗО/116001983165/20.07.2016;
Застрахователна полица
BG/ЗО/116001077774/07.04.2016;
Застрахователна полица
BG/30/116002955573/18.11.2016;
Застрахователна полица BG/30/115001867327/16.07.2015,
Застрахователна полица BG/30/115001903150/21.07.2015;
Застрахователна полица BG/3 0/115001910104/22.07.2015;
Застрахователна полица BG/ЗО/115002668148/28.10.2015;
Застрахователна полица BG/ЗО/11600837091/14.03.2016;
Застрахователна полица BG/ЗО/115001777251/07.07.2015.
Съгласно
приобщените по делото справки по Наредба № 14/2009 г., физическите лица
посочени като страни по договорите, както и тези явяващи се законни
представители на юридически лица, са починали в периода преди възникване на
застрахователните правоотношения, както следва: Г.С.Б., ЕГН: **********, починала на 01.03.2013 г.; И.Е.П.,
ЕГН: **********, починал на 23.03.2015 г.; И.Д.И., ЕГН: **********, починал на
23.03.2015 г.; З.Н.Ч., ЕГН: **********, починала на 24.04.2015 г„ както и
дружествата: „Т.И Р.“ ЕООД, с управител Й.Н.Й., ЕГН: **********, починал на
18.11.2015 г., и „А.ВД“ ЕООД, с управителЕ.М.К., ЕГН: **********, починал на
29.03.2015 г.
По делото е прието заключение на съдебно счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като обоснована, от което се установява, че
ответникът е извършил плащане към НББАЗ по процесните застрахователни полици в общ
размер на 322 849,82 лв.
При така
установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Съобразно нормата на Чл. 520, ал.1 КЗ всички
застрахователи със седалище в Република България и застрахователите от трета
държава, регистрирали клон по Търговския закон в Република България, предлагащи задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите и/или задължителна
застраховка "Злополука" на пътниците, или застраховка по раздел I от приложение
№ 1, са длъжни да правят вноски в Гаранционния Ф.в
размер и по начин, определени съгласно този кодекс.
Тъй като по делото не се спори относно наличието на тези
законови предпоставки, както и относно размера на вземането, в тежест на
ответника е възникнало задължението за заплащане на исковата сума, както и
обезщетението за забава.
Във връзка с наличието на установеното вземане следва да се
разгледа въведеното от ответника правопогасяващото съдебно възражение за
прихващане.
Изявлението с което е въведено защитното средство е направено
с отговора на исковата молба, в срока по чл.131, ал.1 ГПК и следователно е
процесуално допустимо и следва да се разгледа.
Съгласно
нормата на чл. 103, ал.1 ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и
заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно,
може да го прихване срещу задължението си.
Тъй като липсва
правна норма, която да въвежда изключение от това правилото относно вземанията
на Фонда по чл.520 от КЗ, то възражението на ищеца за недопустимост е неоснователно.
Съдът не споделя тезата, че такъв извод следва от нормата на
чл.522 КЗ. Смисълът на разпоредбата е да уреди хипотезите на последващо
отпадане на основанието за плащане, например прекратяването на застрахователя,
а не да изключи другите нормативно определени способи за погасяване на
задължения.
В
тежест на ответника е да установи наличието на активното си вземане.
Съгласно
представените удостоверения
физическите лица страни по договорите, както и физическите лица-законни
представители на търговските дружества,
автори на изявленията съдържащи изразено съгласие за учредяване на
правната връзка, са починали преди датата
на съставяне на документите.
За да е налице правно-валидно воля насочена към пораждане на
отразените в застрахователни договори правни последици, следва волеизявлението
да изхожда от праводееспособно физическо лице(за физическите лица) и да съдържа
съгласие. Тъй като Г.С.Б., ЕГН: **********,
починала на 01.03.2013 г.; И.Е.П., ЕГН: **********, починал на 23.03.2015 г.; И.Д.И.,
ЕГН: **********, починал на 23.03.2015 г.; З.Н.Ч., ЕГН: **********, починала на
24.04.2015 г., са починали преди датата отразена в застраховтелните полици, направените
волеизявления не изхождат от тези лица и „Гражданска отговорност на автомобилисти“, ведно с
международната карта към тях (сертификат „Зелена карта“),са
нищожни поради липса на съгласие (чл.26, ал.2 пр.2 от ЗЗД). Спецификата на
застрахователните правоотношения не изключват приложението на тази обща
разпоредба, както и правото на застрахователя да се позове на тази форма на
недействителност(ТР№1/18г., т.2а).
Търговците-юридически
лица извършват правно валидни действия чрез органните си представители или
упълномощени от тях лица. Когато изявлението изхожда не от субекти от посочената категория, е налице
действие без представителна власт, а не
липса на съгласие. В този случай намира приложение нормата на чл.301 ТЗ. Без
значение дали изявлението, когато е
материализирано в документ, е на лицето
отразено като негов автор, но то действа без пълномощно или при
превишавана на пределите на овластяването, или се констатира, че волята не изхожда от законния или упълномощен
представител отразени в документа, а от неустановено трето лице, в случай на
констатирана неавтентичност на документа (Решение по
т.д. №491/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.)
Настоящата хипотезата на изявление от името
на починалия управител е сходна с
последния случай, тъй като то е направено от името на дружеството, изхожда
от трето неустановено лице и не съдържа
правно валидна воля за учредяване на правна връзка поради липса на
представителна власт. Това мотивира съда да приеме приложимост на правилото
на чл.301 ТЗ. В този случай
застрахователят не е легитимиран да се позове на относителната
недействителността на сделката(ТР№1/18г., т.2б). Периодът на липса на законен представител би имал значение само
относно моментна на потвърждаване на действията без представителна власт, но не
и относно приложимостта на посочената норма. Това мотивира съда да приеме, че
договорите не са нищожни поради липса на съгласие.
Съобразно нормата на чл.499, ал.4 КЗ в
случай на застрахователно събитие, за което има предявена претенция за
заплащане на обезщетение пред застраховател или пред Гаранционния Ф.и ако в
хода на уреждане на претенцията възникне спор между Гаранционния Ф.и
застрахователя, сключил задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, относно това кой трябва да обезщети
увреденото лице, обезщетението се заплаща от застрахователя. Ако
впоследствие бъде установено, че отговорността е на Гаранционния фонд, той
възстановява на застрахователя сумата, платена на увреденото лице, заедно със
законната лихва от датата на плащането. Когато
застрахователното събитие е настъпило извън територията на Република България,
ако в хода на уреждане на претенцията възникне спор между Гаранционния Ф.по чл. 518 и застрахователя, сключил
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
относно това кой трябва да обезщети увреденото лице и бюрото по чл.
506 е извършило плащане по реда на
вътрешните правила на Съвета на бюрата, застрахователят възстановява на бюрото
платените от него суми. Ако впоследствие
бъде установено, че отговорността е на Гаранционния фонд, той възстановява на
застрахователя сумата, платена от бюрото, заедно със законната лихва от датата
на плащането(ал.5).
С оглед посоченото правило установената нищожност на част от договорите и извършеното от ответника погашение към НББАЗ на задължението на Г. Ф.(чл. 519, ал. 1, т. 1, пр.
2 КЗ от 2016 г. и
съотв. чл. 288, ал. 1, т. 2,
б. „а“ КЗ (отм.)
само по себе си не поражда вземане за застрахователя по чл.499КЗ, тъй като нормата изрично изисква плащането да е извършено след възникнал в хода на уреждане
на претенцията спор между
Гаранционния Ф.и застрахователя (РЕШЕНИЕ № 2581 ОТ 01.11.2018 Г.
ПО Т. Д. № 4291/2018 Г. НА АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ). В случая от представените
доказателства следва извода, че спорът е възникнал след плащането – с писмо №
3841/10.10.2018 г.
Горното налага извода
за неоснователност на възражението за прихващане.
В тежест на ответника
следва да се възложат направените от ищеца разноски: 14 019,55 лв. ДТ и
10 248 лв. адв. възнаграждение.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
З.Д.„Д.Б.: Ж.И З.“ АД,
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***,
Г.М. ********1, със съдебен адрес:***, чрез: адв. К.Т., вписан в
регистъра на адвокатите на Софийска адвокатска колегия с личен номер ********,
и адв. Б.Б.,вписана в регистъра на адвокатите
на Софийска адвокатска колегия с личен номер **********,със служебен адрес на
двамата пълномощници: гр. София, бул. ********ДА ЗАПЛАТИ на „Г. фонд“*** на осн.чл.520 КЗ сумите:
348 360.00 лв. неиздължена вноска по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
за м. Август 2018 г., дължима в срок до 10.10.2018 г.,
ведно със законна лихва от 02.11.2018 г. до изплащане на сумата;
2 128.87 лв. лихва за забава за периода 11.10.2018
г. - 01.11.2018 г. вкл., на осн. чл.86 ЗЗД и
24 267,55 лв. разноски на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: