Р Е Ш Е Н И Е
№ 182
гр.Ботевград, 03.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи
съдебен състав, в публичното заседание на трети декември две хиляди и двадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Ц.П.
при
секретаря И.Т., като разгледа докладваното от
съдия
П. НАД №269 по описа за 2020 година
и
за да се произнесе,взе предвид следното
:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
„***” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., район С., ул.”***” №***, с управител В.З.П., чрез адв.В.Г.
от САК е обжалвало в законния срок наказателно постановление №***от ***г.,
издадено от Председател на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор /ДАМТН/, с което за извършено нарушение
на чл.47, ал.4 вр. чл.47, ал.1, т.5 от Закона за енергията от
възобновяеми източници /ЗЕВИ/ на основание чл.67, ал.3 от ЗЕВИ, му е
наложено административно наказание
- „имуществена санкция” в размер на 50000.00лева. Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност и
неправилност на наказателното постановление и моли да бъде отменено изцяло, със
законните последици.
В съдебно заседание жалбоподателят „***”
ЕООД – гр.С. се представлява от адв.В.Г.
от САК, който поддържа жалбата срещу
горепосоченото наказателно постановление
и сочи твърдения за
неказконосъбразност и неправилност на
атакуваното НП и неспазване на реда на
вземане на съответните проби. Адв. Г. претендира за осъждане на ДАМТН за заплащане на
направените разноски от жалбоподателя.
Въззивната
страна – се представлява от юрк.И.Т., с което се иска процесното НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно и оспорва искането за разноски.
Ботевградска районна прокуратура,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира
становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съдът приема, че от
приложените по делото писмени доказателства:
2 бр.; пощенски плик; разписка за пратка; НП №***/***г.; писмо до „***
“ЕООД; заповед № ***г.; заповед № ***.; Протокол № С-***.; фискален бон – 2 бр.
за контролни проби; разписка че на обекта няма печат; декларация за
съответствие на качеството на течните горива; нареждане за експедиция; акцизен
данъчен документ; справка от търговския регистър; заявка за изпитване на течни
горива; критерии за изпълнимост; заявка за изпитване на течни горива; критерии
за изпълнимост; протокол от изпитване № ***г.; експертно заключение за
съдържание на биогориво в течно гориво; заявка за изпитване на течни горива;
критерии за изпълнимост; заявка за изпитване на течни горива; критерии за
изпълнимост; протокол от изпитване № ***.; констативен протокол за съдържание
на биогориво в течно гориво №***г.; писмо до „*** “ЕООД; известие за доставяне;
сертификат за акредитация; заповед № ***.; покана; известие за доставяне;
покана; АУАН № ***.; разписка за предадени/получени документи; пълномощно;
писмо до „*** “ЕООД; известие за доставяне; калкулация за разходите по вземане
и изпитване на проба - заверени копия и събраните гласни доказателства - показанията на св. Д.С.С.
– актосъставител, св.Г.Г.Б. и К.А.П. се установява следната
фактическа обстановка:
На 04.11.2019г. св. Д.С.С. - инспектор в отдел
„Инспекция на качеството на течните горива“ (ИКТГ) към Главна дирекция „Контрол
на качеството на течните горива“ (ГД ККТГ) при ДАМТН и неговият колега св. Г.Г.Б. извършили проверка
в обект – бензиностанция в гр.П., кв.“***“ №**,
сервизна база „**“ управляван от жалбоподателят
„***” ЕООД – гр.С., при
която от бензиноколонка №2 с налично количество
1749л. били взети контролна и арбитражна
проби от течно гориво - автомобилен бензин A -100Н, с протокол за проверка и
вземане на проба от течно гориво № С - ***. При проверката било установено, че
последната доставка на горивото е в количество 1495л. с нареждане за експедиция
№***. и с Декларация за съответствие с №
***., издадена от „***” АД, за партида № 43, в количество 292т. След изпитване
на контролна проба в стационарната изпитвателна лаборатория за горива, смазочни
материали и присадки към ДАМТН - ГД ККТГ, гр. С., ж.к. „***“, кв. „***“, ул.
„Проф. ***“ № 2, сертификат за акредитация на БСА per.
№ ** – ***, валиден до
30.09.2020г. бил издаден протокол от
изпитване № ***. На основание изготвения протокол от изпитване в ГД ККТГ била
извършена експертиза и бил изготвен
Констативен протокол № ***., съгласно
който полученият резултат за съдържание на биогориво в течното гориво -
автомобилен бензин А-100Н, се отклонявал от допустимата гранична стойност и
полученият резултат от изпитването е бил под 8.67% обемни, и в този смисъл
продуктът не съответствал на изискването на съдържание на биогориво в
автомобилен бензин.
Протоколът от изпитване и констативния
протокол били изпратени на „***” ЕООД – гр.С..
С писмо-покана, изх. № ***г.
управителят на „***” ЕООД – гр.С. бил поканен да се яви за
съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение
(АУАН). На 13.12.2019г. в гр.С. св.Д.С., в присъствието на св.Г.Б. и на Я.А.– пълномощник на търговското дружество съставил АУАН № ***. против „***” ЕООД – гр.С..
Актосъставителят квалифицирал деянието като нарушение на чл.47, ал.4 вр. чл.47, ал.1,
т.5 от Закона за
енергията от възобновяеми източници. Акта бил връчен на пълномощника на дружеството – Я. А.,
който го подписал.
Въз основа на така извършената
проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №***от ***г.
от Председателя
на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/.
Съдът счита, че жалбата е
допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице и в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Съдът приема, че разгледана
по същество, жалбата е основателна.
На първо място съдът намира, че АУАН и НП
са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В същото време обаче констатира, че в хода
на адм. наказателното производство е било допуснато съществено нарушение на
процес. правила, а именно както в АУАН така и в НП липсват факти които в
достатъчна степен описват нарушението, за което е ангажирана адм. наказателна
отговорност, както и нарушената законова норма.
Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП следва да се съдържа
пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните
обстоятелства, при които същото е извършено, като изрично следва да се посочат
датата и мястото на извършване на нарушението. В този смисъл, в
обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи
съставомерните признаци на нарушението.
В случая, АНО е описал нарушението, като е
посочил, че съгласно констативния протокол, издаден след извършената експертиза
е установено, че „биогоривото в течното гориво – автомобилен бензин А-100 се
отклонява от допустимата гранична стойност, както следва:“, след което не е
описал конкретно и точно каква именно е
тази стойност на изследваното гориво. В
атакуваното НП, АНО единствено е посочил, че в съответствие с §1, т.1 б.“б“ и
б.“в“ от ДР на ЗЕВИ, съдържанието на биогориво в автомобилен бензин е 8.16%
обемни, но не се конкретизира тези стойности отнасят ли се именно за взетите
проби от автомобилен бензин А-100Н, или е количество, което
следва да се съдържа въобще във всеки
автомобилен бензин, предвид направената връзка /в съответствие/ с
цитираните допълнителни разпоредби. В
този смисъл настоящият съдебен състав
намира, че с оглед на това, че в НП единствено по такъв начин са представени
показателите от изследването на
съдържанието на биогориво в процесните
проби, може само да се предполага, че
8.16% обемни е именно съдържанието на биогориво в иззетия от жалбоподателя бензин
А-100Н. Съдът счита, че е
недопустимо жалбоподателят или съдът да предполага изложеното в НП и какво
е смисловото съдържание на отразеното в същото при
описване на самото нарушение и съставомерните му обстоятелства, и в този смисъл
намира, че в случая е допуснато съществено процесуално нарушение на
процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното
НП.
На
следващо място съдът, за пълнота на изложението следва да посочи, че след анализ на
събраните гласни доказателства по делото се достигна до извод, че установените количества
горива автомобилен бензин
А-100Н са използвани за зареждането на превозните
средства на самото дружество във връзка с осъществяваната от него дейност и не са предоставяни на пазара. От показанията на
извършилите проверката - свидетелите С.
и Б. се установява, че процесния обект е
ведомствена бензиностанция, намираща се в голф- комплекса, където е налице
ограждение, с пропускателен режим и бариера и докато траела проверката зареждане с гориво не било осъществявано. В тази насока са и показанията на св. К. П. –работещ като градинар/озеленител в дружеството. Последният сочи, че бензиностанцията, е вътрешноведомствена-
само за собствени нужди, за поддържащата
техника на голфигрището, като до бензиноколонката няма
свободен достъп и до нея се стигало със специален
пропускателен режим. Съдът кредитира изцяло тези безпротиворечиви показания.
При това положение не
е налице втората от кумулативно предвидените три материалноправни предпоставки
за възникване на отговорността по чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ: предлагане на пазара на течните горива от нефтен
произход /а по действащата редакция на чл.
67, ал. 2 ЗЕВИ до изменението, обн. ДВ бр.
91/02.11.2018 г. - предоставяне на пазара/. За дефинирането на понятието
"предоставяне на пазара" п ap. 1, т. 15 ДР ЗЕВИ препраща към чл.
2 параграф 1 от Регламент/ЕО/ № 765/2008 г.
на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за определяне на
изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на
пазара на продукти и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 339/93. Съгласно посочения параграф предоставянето на пазара
означава всяка доставка на продукт за дистрибуция, потребление или използване
на пазара на Общността в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или
безплатно. Поради отсъствието на смислова разлика между понятията
"предоставяне" и "предлагане на пазара", също във вложения
в чл. 2 параграф 1 от Регламент/ЕО/ № 765/2008 г. смисъл следва да се тълкува и
възприетата по сега действащата редакция на чл.
67, ал. 3 ЗЕВИ/в сила и към момента на
процесното нарушение/ материалноправна предпоставка "предлагане на
пазара". Очевидно е при това положение, че не би могло да се приеме, че в
случая дружеството жалбоподател е извършвало предлагане на пазара на течното
гориво, след като с него е зареждало единствено собствените си превозни
средства с цел да обезпечи дейността си. Не е налице предвидената в чл. 2
параграф 1 от Регламент/ЕО/ № 765/2008 г. търговска дейност, респективно липсва
извършването на доставка на продукта, за която са необходими две насрещни страни.
Ето защо, макар да се явява краен разпространител на течното гориво, както по
смисъла на сега действащата редакция на пap. 1, т. 20 ДР ЗЧАВ, към която норма
препраща пap. 1, т. 12 ДР ЗЕВИ, така и по действалата до 03.01.2019 г. стара
редакция на пap. 1, т. 20 ДР ЗЧАВ, дружеството в случая не е субект на административно-наказателната
отговорност по чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ поради липсата на втората кумулативно изискуема
предпоставка, а именно да предлага течното гориво на пазара.
В АУАН и НП не е описано и конкретно действие по
разпространение или предлагане-време, място, превозно средство, поради което
следва също така да се приеме, че не е описано деяние, с което е осъществено
възприетото нарушение, което подлежи на доказване/изискване на чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН/.
От събраните доказателства се установява, че дружеството жалбоподател към
момента на проверката само е
съхранявало в свой обект - бензиностанция
гориво, което след анализ показало отклонения от нормативно изискуемите показатели.
По изложените съображения обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно и неправлино.
Предвид изхода на спора и на осн.чл.63, ал.3 от ЗАНН/ред. ДВ бр. 94 от
29.11.2019 г. / на „***”
ЕООД се дължат и следва да се заплатят разноски в
производството по делото. Претендира се заплащане на разноски за процесуално
представителство в размер на 1500, 00 лв.
Съдът счита
претенцията за основателна и доказана. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие, в който е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение
в размер на 1500, 00 лв. в полза на
адв. В. Г. от САК, като е
удостоверено, че същото е заплатено в брой. В
случая, платеното от „***”
ЕООД – гр.С. адвокатско възнаграждение е под минималния размер, определен в чл.18, ал.2
и чл.7, ал.2 т.4 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното,
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
/ДАМТН/ следва да заплати на „***” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.С., район С., ул.”***” №***,
с управител В.З.П. разноски в размер на 1500,00 лв. /хиляда и петстотин лева/ за осъществено
процесуално представителство в производството по а.н.дело № 269/2020г. пред Районен съд Ботевград.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №***от ***г., издадено от Председател на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор /ДАМТН/, против „***” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., район С., ул.”***” №***,
като незаконосъобразно и неправилно.
ОСЪЖДА, на осн.
63, ал. 3 ЗАНН Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
/ДАМТН/ с адрес на управление – гр.С., бул.“***“ №52А да заплати на „***” ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.С., район С.,
ул.”***” №***, с управител В.З.П., сумата в размер на 1500,00 лв. /хиляда и петстотин лева/представляващи, сторените от него разноски в съдебното производство по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му,
пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :