№ 602
гр. София , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20211000500266 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260582/15.10.2020 г., постановено по гр. д. № 3300/2018 г. по описа на
СГС, I ГО, 6 състав, частично е уважен предявеният от Т. С. В. срещу ЗД „Бул Инс” АД
осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 20000 лв. (този иск е отхвърлен до пълния му предявен размер от
26000 лв., част от глобалната сума от 30000 лв.), представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 05.02.2017 г., ведно със законната
лихва върху присъденото главно парично притезание от 28.07.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата. До този размер е уважен и предявеният под евентуалност от ЗД „Бул
Инс” АД срещу третото лице-негов помагач Г. Н. К. обратен иск с правно основание чл. 500,
ал. 2, изр. 1 КЗ, във вр. с чл. 219, ал. 3 ГПК за заплащане на сумата от 20000 лв. (този иск е
отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 26000 лв.), ведно със законната
лихва от 28.07.2017 г. до окончателното й изплащане, при условие че застрахователят
заплати на увредения това застрахователно обезщетение, тъй като застрахованият
делинквент не е бил правоспособен водач на МПС. Изцяло е уважен предявеният главен иск
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
77,20 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените на пострадалия от
същото застрахователно събитие имуществени вреди - разходи за лечението, ведно със
законната лихва от 28.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени
всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, а съобразно
уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на
сумата от 20000 лв., като изцяло доказан е и искът за заплащане на компенсаторно
1
обезщетение за причинените от процесното застрахователно събитие имуществени вреди в
размер на сумата от 77,20 лв. Счел е обаче, че заместващото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди не следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като
пострадалият чрез своето поведение (управление на МПС без правилно поставен предпазен
колан) не е допринесъл в съвкупния съпричинителен процес за настъпване на вредоносния
резултат. При настъпване на вътрешнопроцесуалното условие - уважаването на главния иск
за сумата от 20000 лв., първоинстанционният съд е разгледал предявеният под евентуалност
обратен иск и след като е приел, че той е основателен, го е уважил изцяло - също за сумата
от 20000 лв.
Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ответника
в частта, в която е уважен осъдителният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени
вреди над сумата от 1000 лв. до присъдения размер от 20000 лв., ведно със законната лихва
върху главното парично притезание от 28.07.2017 г. до окончателното му заплащане.
Въззивникът счита, че в обжалваната част първоинстанционното решение е неправилно
поради нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като присъденото
заместващо обезщетение за настъпилите от процесната транспортна злополука
неимуществени вреди не отговоря на изискванията за справедливост, предписани в правната
норма на чл. 52 ЗЗД, като то трябва да бъде намалено до сумата, до която не е обжалвано
първоинстанционното решение. Не поддържа релевирания довод за съпричиняване на
вредоносния резултат от противоправното поведение на ищеца, поради което САС не следва
да обсъжда неговата основателност - арг. чл. 269, изр. 2 ГПК.
Въззиваемият-ищец е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор
на въззивната жалба, в който излага правни доводи за нейната неоснователност.
Третото лице-помагач на ответника не е подало писмен отговор на въззивната жалба,
но в проведеното пред САС на 18.05.2021 г. о. с. з. неговият процесуален представител
поддържа становище за нейната основателност.
Първоинстанционното решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която искът за
заплащане на застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди е
отхвърлен над сумата от 20000 лв. до пълния му предявен размер от 26000 лв. (част от
глобалната сума в размер на 30000 лв.), а от ответника в частта, в която е уважен искът за
заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди до сумата от
1000 лв., респ. в частта, в която изцяло е уважен искът за заплащане на компенсаторно
обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 77,20 лв., поради което в тази
част решението е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
СГС, I ГО, 6 състав, е бил сезиран с първоначално кумулативно обективно и
последващо обективно съединени под евентуалност осъдителни искове с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 500, ал. 2, изр. 1 КЗ, във вр. с чл. 219, ал.
3 ГПК.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, като дължи
произнасяне само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно,
2
само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника - застраховател.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен
искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди
при настъпване на процесното застрахователно събитие на 05.02.2017 г. – за сумата от 1000
лв., (в частта, в която не е обжалвано първоинстанционното решение от ответника),
основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на
предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Следователно,
правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, се
съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил
критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера
на заместващото обезщетение. Както бе изяснено, ответникът не поддържа своевременно
релевирания довод за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, поради което САС
не следва да обсъжда неговата основателност.
При определяне на това заместващо обезщетение е необходимо да се отчете начинът
на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания
вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални
контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие – началото на 2017 г., както и нормативно определеният лимит
на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано
лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер до 10 млн. лв., независимо от
броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на тази правна норма към
релевантния момент).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
3
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП ищецът е претърпял 1) черепно-мозъчна травма,
състояща се от следните компоненти: мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана на
челото и световъртеж от централен произход като последица от черепно-мозъчната травма и
2) травма на гърдите и корема, изразяващо се в контузия на гръдния кош без рентгенови
данни за счупване на ребра и без клинични данни за дихателна недостатъчност, както и
контузия на корема без ехографски данни за контузия на паренхимни органи и без наличие
на свободно подвижна течност в коремната кухина. Вещото лице от СМЕ, след извършен
анализ на представените по делото медицински документи, изяснява, че мозъчното
сътресение е протекло с количествена промяна в яснотата на съзнанието (зашеметяване,
объркване), без медицински данни за настъпило безсъзнателно състояние след инцидента.
Тази черепно-мозъчна травма е в най-леката й степен, като общо-мозъчната симптоматика
е най-изразена в първите 7 дни с последващо постепенно затихване до 10-ия ден - най-
интензивна е била болевата симптоматика от разкъсно-контузната рана в челната област на
главата; гръдно-коремната травма е довела до болки за период от 15 дни. Ищецът обаче е
търпял болки и страдания от настъпилото усложнение - световъртеж от централен произход
за период от 20 дни, с най-голяма интензивност в първите седем. Установява се
правнорелевантното обстоятелство, че при постъпване на лечение непосредствено след
настъпване на процесното ПТП пострадалият е бил в съзнание, адекватен, ориентиран за
време, място и собствена личност - при извършената компютърна томография на главния
мозък без контраст е констатиран нормален образ на мозъчните структури; не са установени
и травматични промени при образните изследвания на бял дроб, ехография на корема и на
шийните прешлени. След 3-дневен престой е изписан с подобрение, без отпадна
неврологична симптомика. Но впоследствие е настъпило усложнение - от 17.03.2017 г. до
21.03.2017 г. отново е бил приет за лечение с диагноза „Световъртеж от централен
произход” - бил е със силно главоболие, световъртеж, позиви за повръщане. При повторната
компютърна томография на главния мозък без контраст отново е констатиран нормален
образ на мозъчния паренхим - не са установени травматични промени в тъканта на мозъка.
При обсъждане на приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните
СМЕ настоящият съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени
(фактически) изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички събрани по делото
доказателства - медицинска документация, като вещото лице е отговорило подробно на
всички поставени релевантни въпроси.
При липса във въззивната жалба на конкретен правен довод за необоснованост на
първоинстанционното решение в тази част САС трябва да приеме за доказано, че
претърпените увреждания са довели до неработоспособност на ищеца за периода от
05.02.2017 г. до 25.04.2017 г., т.е. за 89 календарни дни.
От показанията на свидетеля Е. В., съпруга на ищеца, се установява, че след
изписването му от болницата пострадалият се чувствал много зле - имал синини,
4
световъртежи, започнал да припада (състоянието на припадък не се констатира обаче в
медицинската документация и от СМЕ). Впоследствие било наложително по спешност да
бъде приет отново в лечебно заведение. Изяснява, че след инцидента ищецът преустановил
активната си спортна дейност - „Редовно ходиха с нашия син на футбол, играеха билярд,
тренираше фитнес, но сега това нещо не го прави. Не иска да ходи, защото не се чувства
добре, страхува се, че може да му се завие отново свят, да припадне”). Имал шев на главата -
от началото на главата до края, като тези белези личали.
Съдът приема за достоверни субективните възприятия на свидетеля (с изключение на
данните за припадъци, тъй като такава симптоматика не е установена в медицинската
документация и от СМЕ), тъй като, преценени с всички други събрани по делото
доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са,
потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните
възприятия за последиците върху физическото състояние и психиката на ищеца и
преживените вследствие на инцидента болки и страдания са непосредствени.
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищеца за причинените му от противоправното поведение на
делинквента Г. Н. К. неимуществени вреди е в размер на 15000 лв. (поради тази причина
този, както и много от предявените искове срещу ГФ и застрахователни дружества, е
следвало да се заявят до размера от 25000 лв., като родово компетентен би бил районният
съд - но високият размер на отхвърлената част от предявения иск трябва да се съобрази при
изчисляване на дължимото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца, както и при определяне отговорността за разноските на ищеца). Наистина,
законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение
за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер на 10 млн. лева при
причиняване на неимуществени и имуществени вреди при всяко едно застрахователно
събитие – арг. чл. 492, т. 1 КЗ. Следователно, по този начин той е целял заместващото
обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но заместващото
обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена
към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен
пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици
от причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие – началото на 2017 г., и наложилите се морални норми в
обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на
заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания (мозъчно сътресение - при
най-лекото му проявление; световъртеж от централен произход като последица от черепно-
мозъчната травма; травма на гърдите и корема, изразяващо се в контузия на гръдния кош
без рентгенови данни за счупване на ребра и без клинични данни за дихателна
недостатъчност, както и контузия на корема без ехографски данни за контузия на
паренхимни органи и без наличие на свободно подвижна течност в коремната кухина), на
пострадал в работоспособна възраст - на 48 години при настъпване на процесното
5
застрахователно събитие, като възстановяването на здравословното му състояние е
продължило за около 3 месеца (компетентен здравен орган му е разрешил отпуск при
временна неработоспособност общо за 89 календарни дни), с усложнения в оздравителния
процес, настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за
преживените от ищеца болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП е в размер на
сумата от 15000 лв.
Въз основа на така приетите за установени факти по делото и изложените правни
доводи първоинстанционното решение трябва да бъде отменено в частта, в която
предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди е
уважен над сумата от 15000 лв. до присъдения размер от 20000 лв., като в тази част този иск
бъде отхвърлен.
При уважаване на главния иск настъпва вътрешнопроцесуалното условие за
разглеждане на предявения под евентуалност обратен иск - макар и да липсва съответна
въззивна жалба от ответника по този иск, въззивната жалба по главния иск поддържа
висящността на производството и по евентуалния иск (арг. чл. 271, ал. 2 ГПК) - регресната
отговорност на делинквента е функционално обусловена от обема на гаранционно-
обезпечителната отговорност на застрахователя. Ответникът по обратния иск нито е подал
въззивна жалба, нито отговор на предявената от застрахователя въззивна жалба, поради
което е недопустимо едва в устните състезания пред въззивната инстанция да се релевират
правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение в частта, в която е уважен
предявеният регресен иск - арг. чл. 269, изр. 2 ГПК и чл. 266, ал. 1 ГПК (по отношение на
твърдяното частично изпълнение по регресното правоотношение чрез заплащане на
определена сума). В този смисъл, своевременно не са въведени пред въззивния съд
оплаквания за необоснованост на първоинстанционното решение в частта, в която е прието,
че не е установено чрез пълно доказване оспорването на ответника по обратния иск, че е
възстановил на застрахователя изплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата
от 1025 лв.
С оглед на обстоятелството, че определеният от въззивния съд размер на дължимото
заместващо обезщетение за причинените на пострадалия неимуществени вреди възлиза на
сумата от 15000 лв., обратният иск е основателен до този размер, поради което
първоинстанционното решение трябва да бъде отменено и в тази част, като регресният иск
бъде отхвърлен над сумата от 15000 лв. до присъдения размер от 20000 лв.
При този изход на спора определението, обективирано в обжалваното решение, с
което в полза на адв. М. Б. Н.-Т. от САК е присъдено адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство пред СГС, трябва да бъде отменено над
сумата от 1117,04 лв. с ДДС до присъдения размер от 1569,23 лв.
Тъй като ищецът е бил освободен на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от процесуалното
задължение за заплащане на държавна такса, съобразно уважената част от предявените
6
искове първоинстанционното решение трябва да бъде отменено и в частта, в която
ответникът по главните искове е осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 2
ГПК да заплати в полза на бюджета на СГС сумата над 650 лв. до присъдения размер от 850
лв. - държавна такса, и сумата над 267,54 лв. до присъдения размер от 307,97 лв. - съдебни
разноски. В частта, в която ответникът по обратния иск е осъден да заплати на
застрахователя заплатената държавна такса за разглеждане на този иск, трябва да бъде
отменено над сумата от 600 лв. до присъдения размер от 800 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ответника (съобразно уважената и
отхвърлената част от предявения иск) следва да бъдат присъдени съдебни разноски, сторени
в първоинстанционното производство - в размер на 928,01 лв., представляващи сборът от
заплатеното адвокатско възнаграждение и заплатеното възнаграждение за изготвяне и
изслушване на съдебни експертизи пред СГС.
Тъй като въззивната жалба е уважена частично, в полза на въззивника-ответник
трябва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК да се присъди сумата от 395,79
лв., представляваща сборът от държавната такса и заплатеното адвокатско възнаграждение
(понеже минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на сумата от 1680
лв. с ДДС, неоснователно се явява възражението за прекомерност на уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1500 лв. с ДДС). На основание
чл. 38, ал. 2 ЗА (с оглед на отхвърлената част от въззивната жалба) в полза на адв. М. Н.-Т.
от САК трябва да бъде присъдена сумата от 1042,11 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство пред САС.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260582/15.10.2020 г., постановено по гр. д. № 3300/2018 г. по
описа на СГС, I ГО, 6 състав, в частта, в която е уважен предявеният от Т. С. В. срещу ЗД
„БУЛ ИНС” АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД над сумата
от 15000 лв. до размера от 20000 лв., представляваща застрахователното обезщетение за
причинени неимуществени вреди от настъпило на 05.02.2017 г. застрахователно събитие по
договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната
лихва от 28.07.2017 г. до окончателното й заплащане; в частта, в която Г. Н. К. е осъден на
основание чл. 500, ал. 2, изр. 1 КЗ, във вр. с чл. 219, ал. 3 ГПК да заплати на ЗД „БУЛ ИНС”
АД сумата над 15000 лв. до размера от 20000 лв., представляваща регресно право поради
управление на МПС без да е правоспособен водач; в частта, в която ЗД „БУЛ ИНС” АД е
осъдено на основание чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адв. М. Н.-Т. от САК адвокатско
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство пред СГС над
сумата от 1117,04 лв. с ДДС до присъдения размер от 1569,23 лв. с ДДС; в частта, в която
ЗД „БУЛ ИНС” АД е осъдено на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК да
заплати в полза на бюджета на СГС държавна такса над сумата от 650 лв. до присъдения
7
размер от 850 лв., и съдебни разноски над сумата от 267,54 лв. до присъдения размер от
307,97 лв., както и в частта, в която Г. Н. К. е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД съдебни разноски над сумата от 600 лв. до присъдения
размер от 800 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. С. В., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***” № 58
срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Дж. Баучер” № 87 иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на застрахователното обезщетение за причинени неимуществени вреди от
настъпило на 05.02.2017 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите над сумата от 15000 лв. до присъдения размер от 20000
лв., ведно със законната лихва от 28.07.2017 г. до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения под евентуалност от ЗД „БУЛ ИНС” АД срещу Г. Н. К.,
ЕГН **********, с адрес с. ***, ул. „***” № 35 обратен иск по чл. 500, ал. 2, изр. 1 КЗ, във
вр. с чл. 219, ал. 3 ГПК за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение (при
условие, че ЗД „БУЛ ИНС” АД заплати сумата от 15000 лв.) - поради управление на МПС
без да е правоспособен водач, над сумата от 15000 лв. до присъдения размер от 20000 лв.,
ведно със законната лихва от 28.07.2017 г. до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. С. В. да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД
сумата от 928,01 лв. – съдебни разноски в първоинстанционното производство, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК сумата 395,79 лв. – съдебни разноски
пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗД „БУЛ ИНС” АД да заплати на адв. М.
Н.-Т. от САК, с адрес гр. ***, ул. „***” № 29, ет. 3 сумата от 1042,11 лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство пред САС.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на Г. Н. К. - трето лице-помагач на ЗД
„БУЛ ИНС” АД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9