Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 03.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд -
Харманли, в публично съдебно заседание на пети септември две хиляди и
деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА
при участието на секретаря ……….., като разгледа докладваното
от съдия Аврамова АНД № 301 по описа на РС – Харманли за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М.И.Ю.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, против наказателно постановление № 45-0000174 от
20.06.2019 г., издадено от Началник
на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Хасково, с което на
основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание
– глоба в размер на 200 лева за нарушение на
разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, вр. чл. 101, ал. 4 и във вр. с
Приложение № 5, част I, т. 5.2.3, б. „г” от Наредба №
Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС, както и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
му е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лв. за нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени
съображения, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно
поради допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва се възприетата
фактическа обстановка, като се сочи, че НП не отговаря на изискванията на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Твърди се, недоказаност на вмененото на жалбоподателя
нарушение и липса на описание на всички съставомерни признаци, което водело до
ограничаване на правото му на защита. Възразява се срещу посочения в АУАН и НП
метод на установяване на нарушението, който се различавал от законово
регламентирания в Приложение № 5, част I, т.
5.2.3, б. „г” от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС. На следващо място се
изтъква, че наказателното постановление е издадено в противоречие на чл. 54 от ЗАНН, доколкото в него липсвал положителен отговор на въпроса има ли извършено
нарушение, какво е по вид и извършено ли е виновно. Предвид изложеното се иска
отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание
жалбоподателят М.И.Ю., редовно призован, не се явява.
Административнонаказващия
орган Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Хасково, редовно призован,
не изпраща представител.
Районна прокуратура –
Харманли, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното от фактическа страна:
В следобедните часове на
22.05.2019 г. в гр. Симеоновград жалбоподателят М.И.Ю. управлявал състав от
ППС, състоящ се от влекач „Волво ФХ 12“ с рег. № …… …… и прикачено полуремарке
с рег. № ………….., собственост на фирма „…………“ ЕООД.
По същото време свидетелите Г.Х.П.
и Д.М.П. изпълнявали служебните си задължения като инспектори при Областен
отдел „Автомобилна администрация“ гр. Хасково. Около 14:05 часа в гр. Симеоновград, на входа откъм гр. Харманли полицейските
служители забелязали управлявания от жалбоподателя автомобил и го спрели за
извършване на проверка. След поискване на необходимите документи,
жалбоподателят Ю. не представил контролен талон към СУМПС. При оглед на
спряното превозно средство полицейските служители констатирали, че прикаченото
полуремарке било технически неизправно, тъй като имало два броя износени гуми
на първа ос отляво и на първа ос отдясно, които били сериозно повредени. При
извършена визуална проверка инспекторите оценили неизправността като
значителна, при което изготвили и снимков материал.
За констатираните нарушения на правилата за
движение по пътищата, св. П. съставил АУАН № 258529/22.05.2019 г., който бил
връчен лично и подписан от жалбоподателя М.И.Ю..
На 22.05.2019 г. било
издадено наказателно постановление № 45-0000174, с което била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл.
139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, вр. чл. 101, ал. 4 и във вр. с Приложение № 5, част I, т. 5.2.3, б. „г” от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС за това,
че управлявал технически неизправно МПС, за което на основание чл. 179, ал. 6,
т. 2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв., както и нарушение на чл.
101, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за това, че не носел в себе си контролен талон към
СУМПС, за което на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 10 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните свидетели Г.Х.П. и Д.М.П., които описват подробно и еднопосочно
извършената от тях проверка и направените констатации. Съдът изцяло кредитира
показанията на тези свидетели, които са логични, непротиворечиви и съответстващи
на наличната доказателствена съвкупност. Приетите от съда фактически положение
се установяват и посредством събраните писмени по делото доказателства.
При така установеното от фактическа страната, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в
предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е частично основателна.
При извършена служебна
проверка съдът констатира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона видно от представените Заповед
№ РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и Заповед № 458/07.08.2018 г. на Изпълнителния
директор на ИА „Автомобилна администрация” гр. София. Спазени са сроковете при
съставянето на АУАН и издаването на НП, които наред с това съдържат всички
необходими реквизити, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Описаните в НП обективни признаци на извършените нарушения на правилата за
движение по пътищата напълно съответстват на посочените за нарушени правни
норми. Отразени са достатъчно факти относно дата, място и начин, изчерпващи
всички обстоятелства, при които са извършени нарушенията, с оглед на което
направеното в тази насока възражение е неоснователно.
На първо място,
с обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е вменено нарушение на чл.
139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, който предвижда, че движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Съобразно разпоредбата
на чл. 101, ал. 4 от ЗДвП във връзка с чл. 147, ал. 1 от ЗДвП неизправностите
на ППС и тяхната квалификация са определени в Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на
МТИТС. В Приложение № 5 от наредбата са уредени методите за проверка и
причините за неизправност на отделните елементи от превозните средства, както и
видовете оценяване на неизправността, а именно: незначителна, значителна и
опасна. Конкретно в елемент 5.2.3 „Гуми“ е предвидена визуална проверка на
цялата гума или чрез завъртане на колелото, когато то не докосва повърхността
при поставено над канал или върху подемник превозно средство, или чрез движение
на превозното средство назад и напред над канал. В настоящия случай
инспекторите от ОО “АА” - гр. Хасково са извършили именно визуална проверка на
гумите на процесното превозно средство, при която са направили и снимки,
приложени към административнонаказателната преписка, от които ясно се вижда
установената неизправност. Несъстоятелно е направеното в тази насока
възражение, че е приложен различен от законоустановения метод за проверка.
Констатираната неизправност, изразяваща се в наличието на износени гуми отляво
и дясно на първа ос, е квалифицирана по буква “г” като сериозна повреда и
съответно оценена като значителна. Настоящият съдебен състав намира оценката за
правилна, доколкото е извършена при преценяване на опасността, която
установената неизправност съставлява за движението по пътищата. Изложеното обуславя
извод за наличие на обективните и субективните признаци от състава на
нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като от събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят М.И.Ю. е
управлявал технически неизправно превозно средство.
Административнонаказателната отговорност на
нарушителя е подведена под нормата на чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП,
която предвижда наказание с глоба от 200 лв. за водач, който управлява
технически неизправно ППС при констатирани значителни неизправности. От друга
страна обаче законодателят е въвел специална санкционна разпоредба за случаите
на управление на МПС с износени или разкъсани гуми, при които наказанието е
глоба от 50 лв. /чл. 183, ал. 4, т. 5 от ЗДвП/. Описанието както в АУАН, така и
в НП на констатираната в случая техническа неизправност е наличие на два броя
износени гуми на първа ос отляво и на първа ос отдясно. При това положение
съдът намира, че за извършеното от жалбоподателя нарушение по чл. 139, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП е приложима административнонаказателната разпоредба на чл.
183, ал. 4, т. 5 от ЗДвП. Тази разпоредба се явява специална спрямо общото
правило на чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП и при това предвижда по-малко по размер
наказание глоба, което представлява по-благоприятен за дееца закон. Предвид
изложеното наказателното постановление в частта, в която за нарушение по чл. 139, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя М.И.Ю. е наложено административно наказание на
основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Второто вменено на
жалбоподателя нарушение е на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съгласно тази
разпоредба водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи СУМПС от
съответната категория и контролния талон към него. Това нарушение е формално,
на просто извършване и в неговия състав не е предвидено настъпване на определен
резултат. За съставомерността е достатъчно да се установи, че водачът не носи в
себе си изискуемите от закона документи. От събраните по делото доказателства
става ясно, че при извършената проверка от инспекторите при ОО „АА” – гр.
Хасково и изискване на съответните документи, жалбоподателят не е носел
контролния талон към СУМПС. Това безспорно обуславя ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водача М.И.Ю. за извършено
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Администативнонаказващият орган е
приложил съответната на нарушението санкционна разпоредба на чл. 183, ал. 1, т.
1 от ЗДвП, предвиждаща наказание с глоба от 10 лв. на водач, който не носи
контролен талон. С оглед изложеното съдът намира, че в обсъжданата част
атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано, поради
което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 45-0000174/20.06.2019
г., издадено от Началник при Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – гр. Хасково в частта, с която на М.И.Ю., ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 101, ал. 4 от ЗДвП и във вр. с Приложение № 5, част I, т. 5.2.3, б. „г” от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
45-0000174/ 20.06.2019 г., издадено от
Началник при Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Хасково в частта,
с която на М.И.Ю., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лева
за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Хасково на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: