№ 26757
гр. С., 27.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:...........
като разгледа докладваното от ........... Частно гражданско дело №
20231110109135 по описа за 2023 година
Производството е образувано по заявление на „.......... срещу Г. Н. К. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
суми, както следва: 1/ сумата от 1000,00 лева, представляваща главница по
договор за паричен заем № ............ от ............ г., сключен между „.......... и Г.
Н. К., ведно със законна лихва от 21.02.2023 г. до изплащане на вземането; 2/
договорна лихва в размер на 79,08 лева за периода ............ г. – 27.10.2022 г.; 3/
лихва за забава в размер на 73,44 лева за периода 01.09.2022 г. – 01.02.2023 г.;
4/ сумата от 433,92 лева, представляваща неустойка за непредставяне на
обезпечение, начислена на основание чл. 11 вр. чл. 5 от договор за паричен
заем № ............ от ............ г.; 5/ сумата от 250,00 лева, представляваща
неустойка за забава.
За претендираните от заявителя главница, договорна лихва и лихва за
забава, съдът приема, че искането е основателно и следва да се издаде заповед
за изпълнение.
Съдът приема, че заявлението, в частта за сумата от 433,92 лева,
представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение, начислена на
основание чл. 11 вр. чл. 5 от договор за паричен заем № ............ от ............ г. и
за сумата от 250,00 лева, представляваща неустойка за забава, следва да се
отхвърли по следните съображения:
Съдът намира, че клаузата от договора, установяваща, че длъжникът
дължи и неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на
обезпечение, е нищожна и не поражда права и задължения за страните.
1
Основното задължение на длъжника по договора за потребителски
кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати
уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи
по събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на
тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява
обезщетителната й функция.
Липсва и обезпечителният елемент на неустойката, тъй като изначално
не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на
кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да
очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за
кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на
решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени
редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва
след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума.
Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като
задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на
поръчител и/или банкова гаранция не е определено като предварително
условие за сключване на договора, като по този начин се нарушава и
принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните.
На следващо място по отношение претендираната неустойка /при
неосигуряване на обезпечение от страна на длъжника/ в размер на 433,92
лева, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата. В случая, с процесната клауза за
неустойка се добавя още едно обезщетение за неизпълнение на едно
акцесорно задължение- недадено обезпечение от длъжника. Ето защо съдът
намира, че клаузата за неустойка в договора за заем, от която заявителят
черпи право да претендира сумата от 433,92 лева е недействителна като
противоречаща на законови разпоредби. Съдът следва да съобрази
констатираната нищожност на отделни клаузи в договора за кредит в
заповедното производство, тъй като в разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от
ГПК e предвидено, че заповед за изпълнение не се издава, ако искането на
заявителя противоречи на закона.
При достигане до този правен извод съдът съобрази постановките на т.
2
4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС.
На следващо място, съдът намира, че заявлението, в частта за сумата
от 250,00 лева - представляваща неустойка за забава по чл. 6 от договора за
паричен заем, подлежи на отхвърляне. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1
от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. В случая, с клаузата за
неустойка по чл. 6 от процесния договор за паричен заем, предвижда право за
заемодателя /заявител в настоящото производство/ при забава на плащане на
която и да е погасителна вноска, да начисли неустойка за забава на
кредитополучателя по договора в размер на основния лихвен процент на БНБ
за текущата година плюс 10 % от остатък от дължимата сума по договора.
Така посочената клауза от договора за паричен заем противоречи на
законовата разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК и като нищожна не може да
породи права за кредитора. Съдът следва да съобрази констатираната
нищожност на отделни клаузи в договора за кредит в заповедното
производство, тъй като в разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК e
предвидено, че заповед за изпълнение не се издава, ако искането на заявителя
противоречи на закона.
Поради така изложените съображения тези клаузи не пораждат права и
задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани
произтичащите от тях вземания заявлението по чл. 410 от ГПК следва да се
отхвърли. Заявлението следва да се отхвърли и пропорционално в частта за
разноските, като се приеме, че подходящото за целия претендиран размер на
вземането юрисконсултско възнаграждение е в размер на 100,00 лева.
Следва на основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК да се укаже на
заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е
отхвърлено заявлението. Срокът, установен в посочената разпоредба е
едномесечен от връчване на разпореждането, но доколкото настоящото
разпореждане подлежи на обжалване с частна жалба, следва да се укаже на
заявителя, че може да предяви иск за вземането в едномесечен срок, който
започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото разпореждане.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
3
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, подадено от името на „.........., ЕИК
............. срещу Г. Н. К., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК за суми, както следва: за сумата от
433,92 лева, представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение,
начислена на основание чл. 11 вр. чл. 5 от договор за паричен заем № ............
от ............ г. и за сумата от 250,00 лева, представляваща неустойка за забава,
както и в частта за разноските, съразмерно на отхвърлената част от
заявлението, а именно за разликата над 23,05 лева до 36,73 лева – заплатена
държавна такса и за разликата над 62,76 лева до 100,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно
вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата
държавна такса. Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок
страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело
държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4